Лекция по Съдебна медицина

Експертизата се възлага на специалисти от съответната област на науката,изкуството или техниката.ЗАДЪЛЖЕНИЯ – Експертът/вещото лице/ е длъжно да се яви пред съответния орган когато бъде призовано и да даде заключение по въпросите на експертизата.То може да  откаже да даде заключение само,когато поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите, с които разполага,не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение.Вещото лице представя заключението си в досъдебното производство в срок,определен от органа на досъдебното производство, а в съдебното производство – не по-късно от пет дни преди датата на съдебното заседание. Вещото лице представя заключението си в съда с преписи за страните. За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини вещото лице се наказва с глоба до 200 лева. Ако вещото лице посочи уважителни причини за неявяването си, глобата се отменя. Разпит на вещо лице, което се намира извън страната, може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото. ПРАВА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ/ЕКСПЕРТА/: Да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата; да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни действия по разследването, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача; да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси. Когато вещите лица са повече от едно, те имат право да се съвещават, преди да дадат заключението. При единодушие вещите лица могат да възложат на едно от тях да изложи пред съответния орган общото заключение, а когато са на различно мнение – всяко от тях дава отделно заключение. ОБЕКТИ на СМЕ са:1.живи лица;2.човешки трупове и трупни части;3.веществени доказателства.СМЕ на живи лица се извършва за установяване на : медико-биологични показатели на телесни повреди/ТП/;причинна връзка между престъпно деяние и налична ТП;загубена работоспособност във връзка с ТП и др.;здравословно състояние;полово състояние и полови проявления и последиците от тях,с огле0д на правните изисквания;медицинска идентификация;опиване с алкохол,безпомощност и др.;необходимост от прилагане на принудително лечение;престорени заболявания и самоувреждания. СМЕ на трупове се извършва за: 1.установяване на:причината на смъртта;времето на настъпване на смъртта;причинната връзка между телесната повреда и настъпилата смърт;белези на новороденост, живороденост, животоспособност и продължителност на преживяване при труп на новородено;2.медицинска идентификация при неизвестен труп и трупни части;3.изясняване на други въпроси,свързани с изследване на труп или трупни части.СМЕ за установяване на причината за смъртта се извършва при:насилствена и съмнение за насилствена смърт;трупове на лица с неустановена самоличност и новородени,когато смъртта е настъпила извън болнично заведение;настъпила смърт след лечение от лица,които нямат медицинска правоспособност;настъпила смърт преди,по време и непосредствено след хирургическа интервенция,след изкуствено прекъсване на бременността,раждане,кръвопреливане и други медицински манипулации,пораждащи съмнение за неправилни медицински действия;разчленени трупове и части от тях;оплакване,че смъртта на починалия е настъпила вследствие на неправилно лечение;настъпила смърт след отказ от медицинска помощ.СМЕ на веществени доказателства се извършват в специализирани лаборатории.

5. УВРЕЖДАНИЯ ОТ ТВЪРДИ ТЪПИ ПРЕДМЕТИ – ОХЛУЗВАНИЯ, КРЪВОНАСЯДАНИЯ И РАНИ. Твърдите, тъпи предмети причиняват наранявания като притискат, разтягат, огъват , размачкват и  разкъсват меките тъкани, огъват, усукват и чупят и разтрошават костите. В резултат се получават: ожулване- нарушаване целостта на повърхностните слоеве на кожата и епитела на видимите лигавици. Кръвонасядане- инфилтриране на кръв в подкожните тъкани, мускули и органи от разкъсани кръвоносни съдове. Контузно- разкъсни рани- нарушаване целостта на кожата и органните обвивки. Счупване, пукнатини, навяхване и изкълчване на костите, ожулване,охлузване,драскотини. При удар, натиск и косо или тангенциално движение на предмета по телесната повърхност се разкъсва и свлича повърхностния слой на кожата и видимите лигавици.Триене на част от тялото върху грапава,зърнеста повърхност-асфалт.драскотини- натиск и тангенциално движение- следи от нокти. Следи от подметки -скачане с крака върху гръдния кош.Съдебномедицинско значение на ожулванията.Показател за механична травма на мястото на приложението й , брой на ударите.Показател за индивидуалните особености на действащата повърхност на предмета.Показател за посоката на движение на предмета. Евентуален, косвен показател за намеренията на извършителя ( дъговидни ожулвания от двете страни на шията – съмнение за опит за удушаване; по вътрешната страна на бедрата- съмнение за полово насилие и др.). Кръвонасядане – насиняване. Получават се получават при удар с твърд, тъп предмет с достатъчна сила за да се разкъсат кръвоносни съдове в дълбочина.Излялата се под налягане кръв инфилтрира околните тъкани и прозира на повърхността на кожата като синкаво- мораво петно.Те се получават само при жив човек. Сигурен белег за прижизненост на травмата.Кръвонасяданията биват: повърхностни; дълбоки ; мигриращи (появяват се на различно мястото от това  на удара );когато кръвта се излива между два органи или между плътни обвивки се получава колекции от кръв – хематоми.Обикновено биват кръгли, овални, продълговати или под форма на ивици. Разпад на кръвните елементи и трансформация на хемоглобина води до промяна на цвета на кръвонасядането :Кръвонасядане обикновено има овална или кръгловата форма – удар с крак.Кръвонасядане вследствие на спадане на налягането около кръвоносните съдове – екс вакуум. Добре личи петнистия характер- смукане с уста. Кръвонасядане под формата на успоредни ивици- удар с тесен продълговат предмет- шамар.Пръснати хаотично кръвонасядания под формата на успоредни ивици- удари с полицейска палка. При удар с тесен, дълъг предмет кръвта се изтласква в съседни кръвоносни съдове, които се разкъсват и се появяват две успоредни ивици на кръвонасядане.Обширни, дифузни кръвонасядания- резултат от множество удари в една и съща област. Размачканите  подкожни тъкани образуват “джобове” изпълнени с кръв. Съдебномедицинско значение- Показател за прижизнена, тъпа травма на мястото на удара. Показател за вида и индивидуалните особености на удрящата повърхност на предмета.Брой и локализация на кръвонасяданията – показател за динамика и начин на причиняването им. Дава основание за изводи относно намеренията на извършителя ( кръгловати , двустранни по шията- опит за удушаване; по вътрешната страна на бедрата – евентуално сексуално насилие ).Контузно- разкъсни рани.Те се получават вследствие на удар с или върху твърди тъпи предмети по механизма на притискане, разтягане, размачкавне, разкъсване, откъсване.Раните имат неправилна форма, ожулени,неравни ръбове, грапави неравни стени,неравно плитко дъно, тъканни мостчета в ъглите и между ръбовете. Областта около тях е кръвонаседнала. Контузно- разкъсна рана на главата. Неправилна форма, неравни, ожулени ръбове, неравни стени с тъканни мостчета между ръбовете.Дъговидна рана на челото.Ръбовете са ожулени ,неравни. Горният ръб  е косо подкопан и отслоен нагоре. Удар върху горния край  на стълб от метална тръба.Г- образна и П- образна рани на челото .Открояват се при първата един прав ъгъл, а при втората два съседни прави ъгли, което говори, че удрящата повърхност на предмета вероятно е с правоъгълна или квадратна форма- чук. Голяма , отслоена рана на главата, под формата на скалп. Такива рани се получават при продължаващо движение на предмета след първоначалния удар. Характерни са за увреждания от превозни средства.Особени рани- рани от ухапване . Добре личат отделни рани от зъбите на куче и до тях драскотини от нокти.Увреждане на вътрешните органи от действието на твърди, тъпи предмети. Сътресение на вътрешни органи: Притискане; Натъртвания; Разкъсване; Размачкване; Откъсване; Особени увреждания на мозъка се получават при удари в главата. Контузионите огнища са в областта на удара и такива в областта на противоудара .Натъртване на мозъка в областта на удара.Натъртване на мозъка в зона противостояща на зоната на удара.Контузия на мозъчната основа с вътре-мозъчен кръвоизлив , разрушаване на мозъчната тъкан и пробив в мозъчните стомахчета, Контузионно огнище от тип противоудар.Притискане на мозъка от изляла се кръв между твърдата мозъчна обвивка и черепните кости- обикновено след счупване на черепна кост.Кръвоизлив между твърдата и меките мозъчни обвивки ( хроничен субдурален хематом ).Кръвоизлив между меките мозъчни обвивки и мозъка.Повреди на костите от твърди, тъпи предмети.Костите са увреждат от  огъване, разтягане, усукване , натрошаване:а/Напречен ,силен удар-”бампер фрактура”обикновен-но при удар от броня на МПС ;б/ Двустранен натиск по дългата ос;в/Косо счупване- удар под ъгъл на дългата ос. г/ Косо счупване от натиск в горния  край , при фиксиран долен.д/Витлообразно- счупване,  при усукване  на костта. Бампер фрактура -силен , перпендикулярен удар по дългата ос на костта- блъсване от бронята на автомобил.Характерни счупвания по костите на черепната основа.Пукнатините започват от мястото на удара, вървят по посока на удара и се разклоняват.Счупване на черепната основа от двустранен натиск.Линията на счупване съединява полюсите на натиск- т.н. меридианни фрактури.Счупване на черепния покрив при двустранен натиск.Характерен отломък по вътрешната костна пластинка и пукнатина по външната.Счупване на черепната основа около “големия тилен отвор- “пръстеновидна фрактура”. Получава се от набиването на гръбначния стълб в черепната основа при удар върху покрива или при падане на крака от голяма височина.“Дупчеста фрактура- при силен перпендикулярен удар върху покрива на черепа с предмет с удряща площ не по-голяма от 16 2 см. Откъсва се парче кост скициращо формата на удрящата повърхност.Счупване под форма на улей- при удар с тесен, дълъг предмет или тъп ръб. Костни парчета от външната костна пластинка са хлътнали една срещу друга, като тераси.Раздробено счупване с хлътване на костните парчета под форма на улей – удар по калварията с тесен дълъг, цилиндричен предмет.Терасовидни счупвания .Действащата повърхност на предмета е под наклон спрямо плоскостта на черепа. Счупените костни парчета хлътват като отделни  тераси.Счупвания по долната челюст при различна локализация на удара.

6. АВТОМОБИЛНА ТРАВМА – ОПРЕДЕЛЕНИЕ, КЛАСИФИКАЦИЯ, ХАРАКТЕРИСТИКА И МЕХАНИЗЪМ НА ПОЛУЧАВАНЕ НА ПОВРЕДИТЕ. Транспортните произшествия вземат все повече човешки жертви.Те заемат  първо место сред причините на насилствената  смърт .93 % от транспортните травми се дължат Пътнотранспортни средства. На първо место са уврежданията от автомобилен транспорт- 46 % от лек автомобил,33 % от  товарен автомобил, 5 % от автобус, 2 % от лекотоварен автомобил, 1% от тролейбус и т.н.75-80 % от пътно-транспортните произшествия се дължат на субективни причини- превишена скорост, не спазване на предимство, употреба на алкохол, ниска квалификация:Транспортна травма– Комплекс от увреждания  по човешкото  тялото, причинени от външни или вътрешни части на движещо се транспортно средство.Видове  транспортен травматизъм-   автомобилен, железопътен, тракторен, мотоциклетен, велосипеден, водно-транспортен, въздушен.Автомобилна травма-Комплекс от увреждания  по човешкото  тялото, причинени от външни или вътрешни части на движещият се автомобил.Не е автомобилна травма увреждането от горящ автомобил, от отравяне с СО в гараж, от притискане под автомобил по време на ремонт или от падащи от него предмети.Пътно- транспортното произшествие се характеризира с особена динамика на отделни фази, преминаващи  една в  друга   с голяма бързина. При всяка фаза се поличават увреждания с различен вид и локализация по човешкото тяло. Автомобилът  е съставен от твърди, тъпи, външни и вътрешни части, детайли и повърхности. Обикновено механизмът на   причиняване на повредите  е  удари или притискане или триене с или върху от твърди, тъпи предмети и повърхности.Получават се ожулвания, кръвонасядания, контузно – разкъсни рани, размачкване на тъкани и органи, счупвания на кости. Наблюдават се 3 вида увреждания - специфични, характерни, нехарактерни. Специфични увреждания-Такива увреждания по  тялото на пострадалия с морфологични особености, отразяващи  формата, вида и размерите на конкретен детайл на външни или вътрешни  части или повърхности на процесния автомобил (т.н. контактни увреждания). Характерни увреждания-Такива увреждания, чийто механизъм на получаване съответства на определен вид автомобилна травма (блъсване, прегазване, влачене, изпадане от автомобил и др.).  Сами по себе си не могат да послужат за доказателство, че се дължат на автомобилна травма. Следва да се преценяват в съвкупност, предвид обстоятелствата и условията на тяхното възникване. Механизма на получаването на увреждането е триене- влачене или плъзгане на лицевата половина по грапава, зърнеста повърхност- асфалт. Голяма, отслоена рана на дясното бедро от прегазване от тежък автомобил и теглене на разкъсаната кожа по  посока на въртенето на колелото. Характерно счупване на   бедрена кост от директен силен удар  с предмет с ограничена удряща повърхност – броня на тежък автомобил- “бампер фрактура“. Нехарактерни увреждания-Такива увреждания, които както поотделно, така и в съвкупност нямат характерни особености  за автомобилна травма и често наподобяват порезни и прободно- порезни наранявания (от счупени стъкла, разкъсани ламарини) или дори огнестрелни  (от стърчащи болтове и други подобни). Раните по лицето и шията са резултат на удари от винкелната конструкция на бордовете на товарен автомобил и наподобяват посечни наранявания (мотоциклетист при разминаване). Травми от блъскане на пешеходец от автомобил. Блъсване. Падане върху предната част на автомобила. Възкачане на тялото върху капака на автомобила. Падане от капака на автомобила.Удар в твърдата настилка на пътя. Плъзгане на тялото по пътя. Инициален удар от бронята на автомобил- “бампер фрактури“. Локализацията е характерна за товарния и лекия автомобил. При л. автомобил   инициалният удар е разположен под центъра на тежестта. Тялото пада върху капака на автомобила, а от там върху пътното платно. Инициалните увреждания са  в  подколенниците и, кръстеца. Следват увреждания на  раменния пояс и главата, след което тялото изпада от автомобила върху пътното платно  и получава увреждания по предната повърхност. При блъскане от т. автомобил. Инициалният удар е над центъра на тежестта. Тялото е блъснато от предната част на автомобила и полита напред и пада върху пътното платно. Уврежданията са разположени в областта на бедрата, кръстеца, раменния пояс, тила на главата.Уврежданията от падането върху пътното платно се разполагат по колената, дланите и лицето. Автомобилна травма от прегазване.Удар на колелото на автомобила по тялото.Възкачане на колелото върху тялото на преминаване на колелото през тялото.Влачене на тялото по пътното платно.През всяка фаза се получават характерни увреждания-кръвонасядания, рани, отслоявания, размaчкване на тъкани и органи, симетрични счупвания на ребра, обширни ожулвания. Наблюдават се специфични за прегазването позитивни и негативни отпечатъци на грайферите на автомобила.Механизъм на получаване на позитивните и негативни отпечатъци на грайферите на автомобила.Позитивни отпечатъци- резултат от притискане на изпъкналите части на шарката на автомобилната гума. Негативни отпечатъци- резултат на навлизането на кожата във вдлъбнатите участъци на  шарката на автомобилната гума.Нацепване на кожата от разтягане, вследствие на силния натиск от автомобилното колело.Успоредни нацепвания на повърхностния слой на кожата, вследствие на напречното й разтягане от натиск на автомобилното колело. Разкъсване на кожата пред и зад ушната мида от разтягането й от автомобилното колело. Възможност за определяна позицията на главата спрямо пътя и посоката на движение на автомобила. Автомобилна травма вътре в купето на автомобила. При рязко преустановяване на движението на автомобила от удар в преграда, телата на стоящите в предната част политат напред и нагоре и се блъскат в намиращите се пред тях части и повърхности. След преустановяване на движението телата се връщат назад. Подвижната  главата  продължава движението назад и причинява силно разтягане на връзките  между  прешлените и увреждане на гръбначния мозък (камшичен удар ).Често тялото бива притиснато от деформирани повърхности в купето на катастрофиралия автомобил. Водачът обикновено получава увреждания от разположения пред него волан (воланна травма) и от удар в рамката на  предното стъкло. Стоящия в дясно пътник получава увреждания от удари в таблото на автомобила и предното стъкло, евентуално в страничните колонки.Схематично представяне на воланната травма. От силното политане напред гръдния кош се притиска към волана . Предно-задния диаметър рязко се скъсява. Получават се симетрични, двустранни счупвания на ребрата и гръдната кост, Вътрешните органи се размачкват, разкъсват . Подобни, но по-слабо изразени увреждания мога да се получат и по тялото на  дясно –стоящия пътник. В тази фаза се наблюдават и увреждания от удара в предното стъкло.Множество малки порезни рани от удара на главата на пътника в предно стъкло. В дъното на някои се намират парченца от раздробилото се  стъкло.Инерционни движения на главата ( камшичен удар )- разкъсване на връзките  между прешлените и счупване на шини прешлени, контузия и размачкване на гръбначния мозък .Комбинация от няколко вида автомобилна травма.Блъсване с последващо прегазване.Изпадане от автомобила в движение с последващо прегазване.Травма в купето на автомобила с последващо изпадане от него и прегазване или притискане от преобърналия се автомобил, и така нататък.Броят, вида , разположението и тежестта на уврежданията съответсва на видовете автомобилни травми и техните фази за осъществяване..За правилното и ефективно решаване на въпросите които стоят пред експертизата от голямо значение е : Прецизния оглед на местопроизшествието с изготвяне на скици, снимки и точно описание, отразяващо : Разположението на трупа спрямо пътната обстановка и превозното средство. Състоянието на превозното средство- деформации, повреди , разрушения, счупени и отпаднали по терена части на автомобила…Състоянието на трупа – увреждания по трупа. Състояние на дрехите на пострадалия и др. ПТП – преобръщане на автомобила с изпадане на пътуващите от него и последващото премазване от търкалящия се от автомобила.Железопътния травматизъм е подобен на автомобилния, но с някои особености  дължащи се на специфичния терен , ж.п. трасето , върху което се осъществява ; на  конструктивните особености на ж.п. състава (релсово превозно средство ); на  отделните етапи на осъществяване на различните  видове ж.п. травма. Те биват типични (специфични) и нетипични . Местопроизшествие на железопътна злополука-Специфичните увреждания от ж.п. състав се получават  главно от особената  му релсовата конструкция. Специфична железопътна травма от прегазване. Притискане и размачкване на тялото от търкалящата се повърхност на колелото- ивица на размачкване. Притискане на част от тялото между “реборда “ и страничната повърхност  на  главата на релсата – ивица на ожулване. Триене на страничните части на колелото по кожата на образували я се жлеб в тялото – ивица на обтриване. Травматична декапитация и  ампутация на крайници , разчленяване на тялото. Други специфични увреждания са в резултат на притискане между буферите на отделните вагони и механизмите на автоматично съчленяване на ж.п. състава. Прегазване от влак-Ясно личат ивица на ожулване от реборда на колелото, ивица на притискане между колелото и главата на релсата и ивица на обтриване от страничната повърхност на колелота.Травматична декапитация. Вижда се ивица на притискане по  ръба на декапитацията и ивица на обтриване.Разчленяване на тялото. Тялото е разделено на две части. По раневия  ръб на горната половина се вижда ивица на притискане, а над нея сърповидно , черно зацапване от реборда на колелото. Острата част сочи посоката на движение на ж.п.състава.Притискане между буферите на вагоните.

7. ПОВРЕДИ ОТ ОСТРИ ПРЕДМЕТИ – ПРОБОДНИ И ПРОБОДНО-ПОРЕЗНИ. ЗАДАЧИ НА СМ-ТА ЕКСПЕРТИЗА. Острите предмети притежават остри върхове и / или режещи ръбове.Те биват оръжия- нож, кама, щик,сабя, рапира, бойна секира и др.Оръдия на труда – коса, брадва, тесла, остра лопата , вила, игла, гвоздей и др.Предмети от бита- бръснарски ножчета, бръсначи, кухненски ножове, десертни ножчета и др. В зависимост от индивидуалните им качества  и начина на причиняване на нараняванията те се делят на : Порезни – леки остриета; Прободни- такива само с остър връх; Прободно -порезни – с остър връх и режещ ръб; Посечни- тежки , масивни предмети с остър ръб. Предмети само с остър връх са “прободни предмети“ .Острия връх се вклинява сред еластичните влакна и разцепват кожата. Получава се цепковидна рана независимо от напречното сечение на предмета.Кожата и подкожните тъкани са съставени от успоредни по между си  еластични влакна ориентирани в различни посоки в отделните нива , образувайки т.н. “линии на Лангер “. Прободните предмети се вклиняват между тях и ги разцепват,образувайки цепковидни рани, ориентирани в различни посоки за всяко ниво по отделно на дълбочина. Нараняване от предмет само с остър връх и цилиндрично сечение-  Цепковидна рана по кожата , ориентирана в една посока. Ръбовете на раната са равномерно ожулени. По мускулатурата на гръдния кош, под кожната рана има цепковидна рана ориентирана в друга посока в сравнение с кожната рана. Предмети с остър връх и /или режещи ръбове.Острият връх се вклинява, а режещия ръб срязва тъканите в дълбочина в една плоскост. Тези с един режещ ръб причиняват рани с форма на удължен равнобедрен триъгълник, а двуострите, рана с два остри ъгъла. Раните проникват на дълбочина в канал образуван от две гладки стени в една плоскост. При навлизане на острието в тялото или излизане и завъртане  могат да се получат допълнителни надрези на ръбовете на раната, с което се получава допълнителна информация за  движение на острието и действието на извършителя. Не рядко едноострите остриета, въпреки, че са с един режещ ръб причиняват цепковидни  рани с два остри срещуположни ъгли, както двуострите , въпреки, че сечението на острието има форма на удължен равнобедрен триъгълния. Това зависи от анатомичните особености на кожата и конструктивните особености на острието.Определяне индивидуалните качества на предполагаемото острие причинило конкретно нараняване. Измерване на дължината и ширината на предполагаемото острие и съпоставянето на получените величини с тези на нараняването- кожна рана и канал. Измерва се дължината на кожната рана, след прилепване на ръбовете. Измерва се дълбочината на канала, дължината на раните върху различните органи и тъкани. Данните се нанасят на милимитрова хартия , и в тези граници следва да се побере инкриминираното оръжие. Ако предполагаемото острие не може да се побере в тези граници, то се отхвърля.

8.ПОВРЕДИ ОТ ОСТРИ ПРЕДМЕТИ – ПОРЕЗНИ И ПОСЕЧНИ НАРАНЯВАНИЯ. ЗАДАЧИ НА СМ-ТА ЕКСПЕРТИЗА. Острите предмети притежават остри върхове и / или режещи ръбове.Те биват оръжия- нож, кама, щик,сабя, рапира, бойна секира и др.Оръдия на труда – коса, брадва, тесла, остра лопата , вила, игла, гвоздей и др.Предмети от бита- бръснарски ножчета, бръсначи, кухненски ножове, десертни ножчета и др. В зависимост от индивидуалните им качества  и начина на причиняване на нараняванията те се делят на :Порезни – леки остриета; Прободни- такива само с остър връх; Прободно -порезни – с остър връх и режещ ръб; Посечни- тежки , масивни предмети с остър ръб. ПОРЕЗНИ наранявания- Острия ръб се тегли в определена посока  с натиск върху телесната повърхност. Получават се дълги, но плитки,  линейни / цепковидни / рани с гладки ръбове и стени, с линейно дъно, по- дълбоки в началото на прореза и плитки до повърхностни в края; завършват с опашчица от порязан епидермис.Порезна рана в гривенната гънка. Раната е линейна- цепковидна, с гладки ръбове и стени, с линейно дъно, по дълбока в голямопръстовия край и с намаляваща дълбочина към малкопръстовата, където преминава в 4 повърхностни порези на епидермиса /опашчици /. От това следва, че острието е преминало поне 4 пъти по дължината на раната.Порезна рана на шията . В предния край на раната има 2 повърхностни наранявания на епидермиса. Личат  3 повърхностни порязвания на епидермиса, разположени под и успоредно на раната. Косвени , медицински данни за самонараняване. Предмети с остър връх и /или режещи ръбове. Острият връх се вклинява, а режещия ръб срязва тъканите в дълбочина в една плоскост. Тези с един режещ ръб причиняват рани с форма на удължен равнобедрен триъгълник, а двуострите, рана с два остри ъгъла. Раните проникват на дълбочина в канал образуван от две гладки стени в една плоскост.При навлизане на острието в тялото или излизане и завъртане  могат да се получат допълнителни надрези на ръбовете на раната, с което се получава допълнителна информация за  движение на острието и действието на извършителя.Не рядко едно-острите остриета , въпреки, че са с един режещ ръб причиняват цепковидни  рани с два остри срещуположни ъгли, както двуострите , въпреки, че сечението на острието има форма на удължен равнобедрен триъгълник. Това зависи от анатомичните особености на кожата и конструктивните особености на острието.

Определяне индивидуалните качества на предполагаемото острие причинило конкретно нараняване.Измерване на дължината и ширината на предполагаемото острие и съпоставянето на получените величини с тези на нараняването- кожна рана и канал.Измерва се дължината на кожната рана, след прилепване на ръбовете. Измерва се дълбочината на канала, дължината на раните върху различните органи и тъкани. Данните се нанасят на милимитрова хартия , и в тези границите следва да се побере инкриминираното оръжие. Ако предполагаемото острие не може да се побере в тези граници, то се отхвърля .

9.ОГНЕСТРЕЛНИ НАРАНЯВАНИЯ. Огнестрелните наранявания са специфични увреждания, които зависят от: Изключително голяма кинетична енергия; Особеностите на огнестрелното оръжие; Вида на увреждащия снаряд; Действието на допълнителните фактори на изстрела; Действието на вторични проектили. Видове огнестрелни оръжия: По предназначение- Бойни пушки, карабини, автомати, пистолети; По дължина на цевта- дългоцевни пушки, карабини, ловни и спортни; Със средна цев- автомати; Късоцевни – пистолети, револвери. По релефа на канала на цевта- Нарезно – бойни пушки, автомати и пистолети и револвери; Гладкоцевни – ловни, спортни и сигнални /ракетни/; По брой на зарядите- Еднозарядни – малокалибрени, спортни и ловни пушки и пистолети; Многозарядни – преобладаващи бойни оръжия; По калибър- Малокалибрени- 5-6 мм; Среднокалибрени- 7-9 мм; Едрокалибрени – над 10 мм. Изстрела е резултат от възпламеняването на барута, при което  рязко повишаване на налягането в затвореното пространство в гилзата, достигащо до 3500 атмосфери с температура  до 3500 С0.. При това проектила   /основният увреждащ фактор / се изтласква по цевта със скорост от 200  до 1000 m / s.  Образуват се  и допълнителни фактори на изстрела, които също имат увреждащо действие.Причинените поражение биват механични, термични и  химични.Увреждащи фактори на изстрела са: 1. пред- проектилен въздух, 2. пламък, 3.газове, 4.сажди, 5.барутни частици и метални стружки 6. проектил

10. ПОВРЕДИ ОТ ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ – НЕ БЛИЗЪК ИЗСТРЕЛ. Видът и тежестта на огнестрелното нараняване зависят в най-голяма степен: от величината на кинетичната енергия на проектила /снаряда /; от разстоянието на изстрела-далечен изстрел, изстрел от упор, изстрел от близко разстояние. В зависимост от кинетичната енергия огнестрелните рани биват: При кинетична енергия над 100 килограмометра-  експлозивно действие- големи разкъсани рани, разкъсване на вътрешните органи, раздробяване на костите; При кинетична енергия от няколко десетки килограмометра- пробивно действие– обикновено кръгла или овална рана; При кинетична енергия под 10 (няколко килограмометри- клиновидно действие (разцепване на кожата). В края на полета на проектила – ударно- контузионно действие- ожулване, кръвонасядане. Проектилът с  огромната кинетична енергия причинява  входна рана, раневи канал и изходна рана: 1.раневи канал  2. зона на молекулярно сътресение 3. временна ,пулсираща кухина,  4.  проектил,  5. сили, формиращи челна ударна вълна, 6. челна ударна вълна.Действие на проектила върху кожата- образуване на входната рана.Проектилът вгъва кожата навътре и я разтега като конус. При това околният епидермис  се напуква. Проектилът разрушава тъканта с върха,  протрива се през отвърстието, смъква част от епидермиса и нанася по ръба на отвърстието частици от повърхността си и образува “ контузионен  пръстен”. Образува се кръгла рана с липса на тъкан и с “контузионен “пръстен по ръба. Входна огнестрелна рана на гърба. Раната е с кръгла или овална форма, с липса на тъкан в кръглото (овално) пространство, с контузионен пръстен по ръба на раната. Липсата на тъкан е с по-малък диаметър  от калибъра на проектила. Контузионният пръстен е широк до 1-2 мм, а диаметъра му приблизително отговаря на калибъра на проектила. Изходна рана- Изходната рана е с различна форма, най- често кръгла или овална, понякога с малки  разкъсвания по ръба, продълговата или  цепковидна. Често тя е по-голяма от входната и ръбовете й са обърнати навън. През раната често се подават извлечени от дълбочина жилави тъкани. По ръба на раната липсва контузионен пръстен, който се наблюдава при входната рана. Това  е основен диференциално – диагностичен признак! В редки случаи, когато изходната рана е в област на тялото притиснато към твърда повърхност – стена, дъска и др. около раната се наблюдава пръстен от размачкан епидермис, който имитира “контузионен“  пръстен, както при входната. Това може да заблуди, че се касае за изходна. В този случай епидармиса е налице, но е размачкан. По пръстена липсват следи от избърсване на проектила, което с останалите признаци на изходна рана, трудно би заблудило опитен съдебен лекар. Раневи канал – Раневият канал обикновено е продължение на траекторията на проектила и е праволинеен. В някои случаи проектилът, срещайки твърди тъкани, променя посоката си и канала бива начупен. В други, удряйки тялото, се разчупва и отделните му части образуват самостоятелни канали – канала се раздвоява, разтроява и т.н. Често проектилът остава в тялото и завършва сляпо, без изходна рана. Когато проектилът преминава през кухи органи каналът бива прекъснат. В отделни случаи, попадайки в сърдечните кухини проектилът може да бъде понесен  от кръвния ток и да бъде открит заседнал в някой голям кръвоносен съд, а  попадайки в стомах или черва да бъде отнесен от съдържимото им  далеко от мястото на попадение. След сблъсъка с тялото проектилът  се деформира и увеличава диаметъра си. Зоната на молекулярно сътресение и на контузия се разширява. Разрушените по- твърди тъкани придобиват енергия и, като допълнителни проектили сами нанасят поражения. Така по хода на проектила прекия  канал се разширява към изходната рана или дъното на канала. -Нараняване по вътрешната страна на гръдната стена е с  по-голям диаметър от входната рана. Както прекият канал, така и зоните на сътресение и контузия по  следващите органи по хода на проектила са с видимо  по- голям диаметър от предходните (бял дроб). Огнестрелно увреждане на костите- Проектилът избива  костна пластинка, предава кинетична енергия на разрушената костна тъкан и  раздрусва материалните частици встрани от хода си. Така избива костна тъкан на по-широко пространство от отвърстието по костната пластинка и  канала през костта се разширява към изхода, добивайки форма на пресечен конус, с  широката основа  при изхода от костта.

11.ИЗСТРЕЛ ОТ УПОР И ОТ БЛИЗКО РАЗСТОЯНИЕ. Черно, сивкаво оцветяване от действието на допълнителните фактори на изстрел от близко разстояние, в центъра на което има кръгла рана. Допълнителните фактори на изстрела се отлагат винаги върху първата мишена. Изстрел от упор- При изстрел от упор оръжието е допряно до тялото – проектилът причинява входна огнестрелна рана и навлиза в тялото. Раневият канал е продължение на канала на цевта и всички допълнителни фактори на изстрела навлизат в канала. Взривните газове срещат съпротивата на тъканите и променят хода си. Част от тях се връщат назад, надигат и раздуват  кожата,  блъскат я  в челото на цевта от което се получава отпечатък. При много голяма енергия се получава  звездовидно разкъсване на кожата.  Саждите, металните и барутните частици се отлагат по вътрешните тъканни пластове. Въглеродния окис се свързва с хемоглобина и придава ярко червеникаво оцветяване около  раната. Изстрел от упор – отпечатък от дулото (щанц марка) – размачкан епидермис около входната рана. Изстрел от упор с ловна пушка – двуцевка- Голяма кръгла рана с фестониран ръб и контузионен пръстен. Встрани от раната личи дъговидно кръвонасядане от нестрелящата цев като резултат от удар на кожата в обратна посока при връщането на барутните газове. Входна рана от изстрел от упор с пистолет- Нараняване от непълен изстрел от упор с едноцевна лавна пушка, голяма кръгла рана с фестониран ръб, с ексцентрично отлагане на допълнителни фактори – черна зона- сажди; кафеникава – повърхностно  изгаряне на епидермиса от част от пламъка, излязъл при отзяването на упора. Входна огнестрелна рана от упор на главата- голяма звездовидна рана вследствие на прекомерно раздуване на кожата на главата от върналите се назад барутни газове. Определяне посоката на изстрела- Каналът на нараняването е продължение на траекторията на проектила. Входната и изходна рана се свързват с анатомичните точки по човешкото тяло и се измерва височината на която са намират. Разположението на канала се определя съобразно изправено положение. След това се проверяват различните хипотези за евентуална посока на изстрела, причинил конкретното нараняване. Началото на траекторията на проектила е мястото от където е произведен изстрела. Случай от практиката -  В околностите на гр. Варна е намерен трупа на В.С. При извършената съдебномедицинска експертиза на трупа се установява огнестрелна рана от упор с вход – лявата слепоочна област, канал през дъвкателната мускулатура  и изход – левия ъгъл на долната челюст. Втора огнестрелна рана в областта на лявото рамо.  Проектилът е наранил кожата почти тангенциално, “изоравайки” в началото хоризонтална бразда. В края на браздата канала на нараняването рязко променя своя ход, и без да срещне твърди тъкани, се насочва перпендикулярно надолу при изправено положение на тялото. Проектилът е проникнал в тялото, като  преминава през върха на левия бял дроб, пронизвайки го; през диафрагмата; дебелото и тънко черво и засяда в крилото на  лявата  хълбочна кост. Налице е рязката промяна на долу в посоката на движение на проектила, наранил лявото рамо. При липса на повреди по твърди тъкани такава промяна е необяснима. Единствената възможност рамото да е простреляно е само ако ръката е била изтеглена силно нагоре и изстрела да е произведен отгоре надолу. Ако главата се приведе в нормално изправено положение, каналите на двете наранявания  влизат в съосие. В този случай двете наранявания биха могли да се причинят от един изстрел – оръжието е притиснато между изправената нагоре ръка и слепоочната област на главата.

12. СМ-КА ЕКСПЕРТИЗА НА ЖИВИ ЛИЦА – ПРОЦЕСУАЛНИ НОРМИ, ОРГАНИЗАЦИЯ И ПОВОДИ ЗА ЕКСПЕРТИЗАТА. Поводите за назначаването на такава експертиза са свързани с прилагането на правни норми на НК и ГК, Семейния кодекс и трудовото законодателство. Въпросите, които възникват са свързани с: Телесни повреди и болестни състояния –Установяване на медико- биологичния характер на телесната повреда по НК и причинна връзка с инкриминираното деяние; здравно състояние за определена трудова дейност, или нетрудоспособност; престорени болестни състояния, само-увреждане и т.н.; Пол, полови състояние- полова принадлежност, полова зрялост,  детеродна способност, бременност, станало раждане, аборт; Спорен родителски произход; Полови престъпления- блудство, изнасилване, хомосексуализъм; Идентификация на личността по биологични показатели; Употреба на алкохол и упойващи вещества и др. СМЕ по повод  телесни повреди-Понятието телесна повреда в медицинската и правна теория и практика се различават по съдържание. Правното понятие е по- широко и в смисъла на закона е престъпление- “Телесната повреда е и противоправно и виновно увреждане на състоянието на организма  на друго лице в анатомично, функционално или естетическо отношение, или нарушаване на доброто самочувствие, чрез болка и страдание”. Медико-биологичната съставка на телесната повреда: Вид и степен на увреждане, давност, времетраене и последици; средства  и начин на причиняване и т.н. Решаването на тези въпроси изисква знания на  високо научно ниво. Предвид това съгласно чл. 144 , ал. 2, т. 2 от НПК  назначаването на СМЕ при разследване на всички престъпления свързани с характера на телесната повреда е задължително. СУБЕКТ на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, причинило разстройство на здравето на друго лице. ОБЕКТ на престъплението “телесна повреда “ е здравето на лице, което е било противоправно и виновно увредено от друго лице, а не някои други елементи на неприкосновеност на човека, като живот, чест, достойнство, полови функции и др. Така например,   нанесени  увреждания върху човешки труп не следва да се отъждествяват с престъплението “ телесна повреда“. Основни задачи на СМЕ по повод телесни повреди са установяване на: медико- биологичната характеристика на нанесените телесни увреждания- засегнати органи и увредени функции- брой, вид, локализация и последователност на причиняването им;  давност на причиняване на телесните увреждания; степен и здравно  значение на причинените телесни  увреждания; продължителност на болестните процеси, възможности за лечение, здравни последици от причинените телесни увреждания; здравословно състояние, предхождащо телесните увреждания на пострадалото лице и възможна връзка с  евентуални последици, видова, групова и индивидуална характеристика на средствата, с които са причинени телесните увреждания; механизъм на причиняване на телесните увреждания и възможно ли е същите да се получат по време и начин съответстващ с други данни събрани по делото; възможно ли е при и след получаване на уврежданията пострадалият да възприема, намеренията и действията на извършителя, да чувства болка, да реагира на дразнители, да оказва съпротива, да променя обстановката и т.н;  възможно ли е пострадалият сам да си нанесе телесните увреждания, а също самият той  да нанася телесни увреждания на извършителя; при настъпила смърт, да се установи причината и причинноследствена връзка между последната  и получени в предхождащи периоди телесните увреждания; други въпроси и задачи, като: оказване на своевременна и специализирана медицинска помощ; правилно и в пълен обем ли е  лечението, и евентуалното му влияние върху развитието и здравното значение на телесните увреждания, както и редица други въпроси , които произтичат  от конкретните случаи. Медицински критерии на телесната повреда-Степен на засягане на функция (съзнание, зрение, слух, говор, дъвчене, детеродна способност, движение на крайници, снага и др.); Степен на анатомично увреждане на органи и тъкани (ръка, крак, зъби, други части на тялото, телесни кухини- черепна, гръдна, коремна). Продължителност на увреждането (временно, трайно, постоянна, опасно за живота или неопасно за живота).Според юриспруденцията телесната повреда е онова състояние, което е резултат на инкриминираното деяние.

13. СМ-КА ЕКСПЕРТИЗА НА ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ ПО НК – ОПРЕДЕЛЕНИЕ. ПРАВЕН МЕДИЦИНСКИ КРИТЕРИИ. ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА СМ-КАТА ЕКСПЕРТИЗА. Телесните увреждания имат медицинско и правно съдържание. Правното понятие на телесното увреждане- телесна повреда е ”виновно и противоправно увреждане на здравето на друго лице”. Медицинското понятие на телесното увреждане е “нарушаване на състоянието на организма в анатомично, функционално или естетическо отношение, или на доброто самочувствие, чрез болка и страдания, причинено от външен, вредоносен фактор“. Външни вредоносни фактори, причиняващи разстройство на здравето- Физически- механични- твърди, тъпи предмети, остри и огнестрелни оръжия;  високи и ниски температури; природно и промишлено електричество; промяна в атмосферното  налягане; лъчева енергия; Химически фактори-отрови (отравяне), изгаряне, кислороден недостиг от механично препятствие- механична асфиксия; Биологични фактори– инфекциозни и не инфекциозни; Физическо пренатоварване –преумора; Липса на храна и вода- глад и жажда; Механични фактори–оръжия, оръдия на труда,средствата за производство, предмети от бита,живата и мъртва околна среда. Твърди, тъпи предмети- те имат заоблени ръбове, тъпи ъгли и повърхности. Остри режещи предмети, Огнестрелни оръжия. В основата на тяхното действие лежи движението- движението на предмета към човека, на човек към предмета и движение един  срещу друг. За това е необходима кинетична енергия. Понятието телесна повреда в медицинската и правна теория и практика се различават по съдържание. Правното понятие е по- широко и в смисъла на закона е престъпление-  “Телесната повреда е и противоправно и виновно увреждане на състоянието на организма  на друго лице в анатомично, функционално или естетическо отношение, или нарушаване на доброто самочувствие, чрез болка и страдание”. Медико– биологичната съставка на телесната повреда: Вид и степен на увреждане, давност, времетраене и последици; средства  и начин на причиняване и т.н. Решаването на тези въпроси изисква знания на  високо научно ниво. Предвид това съгласно чл. 144 , ал. 2, т. 2 от НПК  назначаването на СМЕ при разследване на всички престъпления свързани с характера на телесната повреда е задължително.Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, причинило разстройство на здравето на друго лице. Обект на престъплението “телесна повреда “ е здравето на лице, което е било противоправно и виновно увредено от друго лице, а не някои други елементи на неприкосновеност на човека, като живот, чест, достойнство, полови функции и др. Така например,   нанесени  увреждания върху човешки труп не следва да се отъждествяват с престъплението “ телесна повреда “. Основни задачи на СМЕ по повод телесни повреди са установяване на: медико- биологичната характеристика на нанесените телесни увреждания- засегнати органи и увредени функции, брой, вид, локализация и последователност на причиняването им;  давност на причиняване на телесните увреждания; степен и здравно  значение на причинените телесни  увреждания; продължителност на болестните процеси, възможности за лечение, здравни последици от причинените телесни увреждания; здравословно състояние, предхождащо телесните увреждания на пострадалото лице и възможна връзка с  евентуални последици  видова, групова и индивидуална характеристика на средствата, с които са причинени телесните увреждания; механизъм на причиняване на телесните увреждания и възможно ли е същите да се получат по време и начин съответстващ с други данни събрани по делото; възможно ли е при и след получаване на уврежданията пострадалият да възприема, намеренията и действията на   извършителя, да чувства болка, да реагира на дразнители, да оказва съпротива, да променя обстановката и т.н;  възможно ли е пострадалият сам да си нанесе телесните увреждания, а също самият той  да нанася телесни увреждания на извършителя; при настъпила смърт, да се установи причината и причинноследствена връзка между последната  и получени в предхождащи периоди телесните увреждания; други въпроси и задачи като: оказване на своевременна и специализирана медицинска помощ; правилно и в пълен обем ли е  лечението, и евентуалното му влияние върху развитието и здравното значение на телесните увреждания, както и редица други въпроси, които произтичат  от конкретните случаи. Медицински критерии на телесната повреда-Степен на засягане на функция (съзнание, зрение, слух , говор, дъвчене, детеродна способност, движение на крайници,снага и др.). Степен на анатомично увреждане на органи и тъкани (ръка, крак, зъби, други части на тялото, телесни кухини- черепна, гръдн , коремна). Продължителност на увреждането (временно, трайно, постоянна, опасно за живота или неопасно за живота). Според юриспруденцията телесната повреда е онова състояние, което е резултат на инкриминираното деяния.

14. ТЕЖКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА – ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА МЕДИКО-БИОЛОГИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ.Загуба на орган или  важна функция.Те са постоянни, за цял живот и в същото време опасни за живота.Медико-биологичните критерии на телесните повреди са точно визирани в чл., чл. 128,129 и 130 на НК.Обезобразяване , което причинява за винаги разстройство на речта или на сетивен орган;- тежка телесна повреда“Обезобразяване на лицето или други части на тялото”- удар с нож. Отрязани на меки части от носа, без засягане на обонянието. Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота..”- тежка телесна повреда. Загуба на основната функция на ръката  (прерязване на пръстите с циркуляр)- “загуба или осакатяване на крак или ръка”- в конкретния случай “осакатяване “ тежка телесна  повреда.

15.СРЕДНА И ЛЕКА ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ – ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА МЕДИКО-БИОЛОГИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ. Средната телесна повреда е трайно затрудняване на движенията на орган или важна функция, или постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота.Лека телесна повреда- разстройство на здравето, извън случаите на средна или тежка или временно разстройство на здравето, неопасно за живота .причиняване на болка и страдания.Медико-биологичните критерии на телесните повреди са точно визирани в чл., чл. 128,129 и 130 на НК.Обезобразяване , което причинява за винаги разстройство на речта или на сетивен орган. – средна телесна повреда.Загуба на части от първи и втори пръсти- отсичане с брадва. Основната функцията на ръката не е отнета, а само затруднена- трайно затрудняване на движенията на ръка; Средна телесна повреда -При побой потърпевшия получава контузия на мозъка, изпада в безсъзнание за определено време. Това състояние обуславя “разстройство на здравето, временно опасно за живота”- средна телесна повреда. Изкълчване на лакътна става- “трайно затрудняване на движенията на крайниците” ( за 2-3 месеца )- чл. 129,ал.2 -средна телесна повреда. Избит е първи горен десен зъб- “избиване на зъби, без които се затрудняват дъвченето или говоренето”- средна телесна повреда ; Обширни кръвонасядания и големи кожни  “джобове “ изпълнен с кръв и размачкана подкожни тъкани. Вследствие на разпадни продукти настъпва интоксикация на организма и пострадалата развива “ кръш синдром”- разстройство на здравето, временно опасано за живота- средна телесна повреда; Забити гвоздеи в черепа, без да са засегнати мозъчни структури и без и функционални смущения- нараняване, проникващо в черепната, гръдната и коремна кухини – средна телесна повреда. Лека телесна повреда-Чл. 130 от НК ( 1) “….разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 … “ или временно разстройство на здравето, неопасно за живота“… Причиняване на болка или страдание, без разстройство на здравето…”. Удари с юмруци по челото, двете очи и носа- оток и кръвонасядания по челото, крепачите на двете очи, очните ябълки и носа. Временно разстройство на  здравето, неопасно за живота- лека телесна повреда. Кръвонасядане и подкожен кръвоизлив по челото-временно разстройство на здравето, неопасно за живота- лека телесна повреда. Линейни и продълговати драскотини по шията- лека телесна повреда- причиняване на болка или страдание- лека телесна повреда ал.2.Масивно ожулване на носа, оток на клепачите на лявото око,горната и долна устни, значително загрозяващи общия вид на лицето.

16. СМ-КА ЕКСПЕРТИЗА ПО ПОВОД ПОЛОВИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. БЛУДСТВА, ИЗНАСИЛВАНИЯ И ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ. ВЪЗМОЖНОСТИ НА СМ-КАТА ЕКСПЕРТИЗА.

Правната необходимост от  тази съдебномедицинска експертиза възниква при различни поводи,     визирани в Гражданския, Семейния и Наказателния кодекс, а също така  и във връзка с прилагане на някои административни норми. При това възникналите въпроси се разглеждат главно в 3 насоки- за установяване на пола, състоянието на  половите органи  и половите проявления. Такава експертиза се налага при: съмнение относно половата принадлежност, установяване на   полова зрялост; установяване на детеродната способност или неспособност (критерий на телесна повреда) установяване на анатомичното, физиологичното и клинично състоянието на половите органи при блудство, изнасилване, хомосексуализъм; установяване на бременност, станало раждане, аборт. Назначаването на СМЕ е неизбежно при случаи на блудство, противозаконно съвкупление, изнасилване , хомосексуализъм  и свързаните с тях деяния по чл. 156 и чл. 157 от НК и задължително при случаите придружени с телесна повреда и смърт (  чл. 128 и  чл. 129 НК, чл.чл. 130-135  НК, чл. 152, ал 3., т.2,3,4  от НК, съгласно  чл. 144, ал. 2 НПК ). Обектите на експертизата се определят в зависимост от повдигнатия правен проблем. Това са лица с неустановено полово състояние, непълнолетни брачни партньори, съпрузите, чийто брак предстои да бъде разстроен във връзка със смущения в половите функции, лица на които е причинена телесна повреда (детеродна неспособност и разстройство на половите функции), пострадали, заподозрени  и извършители на полови престъпления, бременни жени, родилки и претърпели аборти т.н. Полова принадлежност- Необходимост от такава  експертиза възниква сравнително рядко. Задачите на СМЕ за установяване на пола  и половата принадлежност произтичат  от правния казус: неправилното му определяне на пола при раждането при постъпване на военна служба; участие в спортни изяви ; при встъпване в брак, укрива самоличността, представяйки се от противния пол, по повод  полови и други престъпления  по други причини. Полът се определя от вътрешните полови органи- тестикулите при мъжа и яйчниците при жената. Полът е детерминиран на генетично  ниво, от внесените от сперматозоида полови хромозоми в яйцеклетката и от тези на самата яйцеклетка. Хромозомна комбинация ХХ генерира оформянето на женски пол, а ХУ на мъжки. Видимо, анатомично полът се диференцира към ІІІ-ІV месец на бременността. При нарушаване на нормалното състояние на хромозомния набор и развитието на оплодената яйцеклетка, в развитието на бъдещият индивид в определени случаи се оформят междинни полови състояния- Хермафродитизъм- двуполовост. Истински хермафродитизъм- изключително рядко явление. Едновременно присъствие на вътрешни и външни полови органи присъщи на двата пола. Лъжлив (псевдо-хермафродитизъм)- мъжки и женски – наличие вътрешни полови органи, присъщи за даден пол и външни полови органи наподобяващи тези на противния пол- наличие на яйчници, тръби и матка и клиторис подобен пенис (женски хермафродит), или наличие на тестикули, задържани в коремната кухина, микро- пенис, а тестикуларната торбичка под форма на две кожни гънки, наподобяващи големи срамни устни (мъжки хермафродит). Дете на 9 години, страда от тежко разстройство на ендокринната система (адено- генитален синдром). При него се установиха тестикули, които са задържани в коремната кухина, а тестикуларната  торбичка под форма на две големи срамни устни (кожни гънки), наподобява външен женски полов орган. Обилно окосмяване в половата области, със зачатъци на  микро пенис, в основата на който се отваря уретрата- мъжки псевдо- хермафродит. Експертиза за установяване на полова зрялост се налага да бъде назначавана, рядко и обикновено е свързана с други проблеми на половите проявления. Полова зрялост е  степен на развитие на организма, при която е налице анатомична и функционална годност  на  външните и вътрешни полови органи за осъществяване на основното  им биологично предназначение- продължаване на рода, без опасност за здравето. Тя пряко се свързва и с детеродната способност на обекта. Детеродна способност -Детеродната способност е способност за безпрепятствено протичане на репродуктивните функции на половите органи. Съдържанието на това определение е различно при  мъжа и жената. При мъжа тя се състои от способност за съвкупление и оплождане, а при жената от съвкупителна способност,  за зачеване, износване  и раждане на плода по естествен път. Загубата или липсата на възможност за осъществяване по естествен път на която й да е от тези функции обуславя детеродна неспособност. СМЕ при половите престъпления- Назначаването на такава експертиза е наложително, когато са налице  съмнения за извършени престъпления,  предвидени в раздел Разврат на НК – блудство, противозаконно съвкупление и изнасилване, хомосексуализъм  и свързаните с тях деяния и  задължително, при  завършилите с телесна повреда или смърт. Обекти на експертизата са лицата, спрямо които са извършени инкриминираните  деяния в раздел Разврат на НК: Блудство, Изнасилване, хомосексуализъм. Задачи на експертизата: Какво е състоянието на половите органи на пострадалото лице и  заподозрения / те /, Налице си са медицински показатели  за насилствени действия спрямо пострадалото лице- сила, заплаха, привеждане в безпомощно състояние или използването му.Налице ли са следи от оказана съпротива по заподозряното лице. Налице ли са механични увреждания- техния  вид, брой, локализация, здравно значение, средства, начини, последователност и давност на причиняване; Налице ли е полово деяние от което е последвало венерическо заболяване, нежелана бременност,  тежка телесна повреда, опит за самоубийство или смърт. Експертизата предполага   клиничен преглед и лабораторни изследвания. Следва да установи и психическото състояние на пострадалото лице; нивото на интелектуално развитие и доколко то е разбирало свойството и значението на половите отношения и извършеното с него. Експертизата цели: Установяване на физическото, половото и интелектуалното  развитие на потърпевшите. Установяване на изменения по половите органи и тялото, по потърпевшите и заподозрените в резултат от полово действие. Медицински данни, резултат от действия и обстоятелства, които дават основание за квалификация на половото деяние като престъпление, полово действие от което е последвало венерическо заболяване, нежелана бременност,  тежка телесна повреда, опит за самоубийство или смърт.   Какво е било общо здравословно състояние и  състоянието на половите органи, преди половото деяние; Съдържанието на престъплението “разврат“ е визирано в текстовете на членове 149-157 от НК. От които произлиза, че всякакво полово действие, целящо полова възбуда и полово удовлетворение, с или без съвкупление, по отношение на лице не навършило 14 години или навършило, но неразбиращо свойството и значението на половите отношения или действия,  извършени със сила, заплаха, използване на безпомощно състояние, или привеждане в такова, или при материална и друга зависимост се превръща в престъпление. Обикновено при тези действия се установяват следи от упражнено насилие.Те биват два вида механични увреждания:увреждания, целящи въобще сломяване на съпротивата- ожулване, кръвонасядане и  рани, пръснати в различни области на главата, тялото и крайниците- говорят сами по себе си за приложено насилие въобще (с и без полово действие).увреждания сочещи самото насилствено осъществяване на полови действия- те обикновено се разполагат на определени места по тялото на потърпевшите – вътрешната страна на бедрата на пострадалата, в близост то половия орган, в преддверието му и т.н. Оток и кръвонасядане на носа и клепачите на лявото око- удар с юмрук. Множество кръвонасядания по шията, лявата раменна област и гърдите. По своята тежест тези увреждания се придружават от силни болки и са в състояние да сломят съпротивата. Масивно кръвонасядане в седалищната област- удар с ритник. Не рядко насилието е придружено от заплаха. В отделни случаи извършителите използват различни средства за засилване ефекта от заплахата. Клинични данни сочещи извършване на полово деяние- те биват изменения, увреждания, заболявания и следи от биологични продукти произтичат от естеството на полово деяние. При блудство, изнасилване и хомосексуализъм имат различно морфологично  съдържание. Блудство- чл.149 от НК(1)-  Който извърши действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, не навършило 14 години, се наказва за блудство с лишаване от свобода до 5 години.( 2 )Когато блудството е извършено  чрез употреба на сила или заплашване, чрез използване на безпомощно състояние на пострадалия или чрез привеждането му в безпомощно състояние, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години…”. Жертви на блудствени действия обикновено стават малки деца. При тях често не се установяват груби изменения сочещи блудствени действия. Изнасилване- чл. 151-153- Изнасилването предполага съвкупление с лице от женски пол извършено при условията посочени по- горе, които превръщат съвкуплението в престъпление. Под съвкупление следва да се разбира проникване на мъжкия полов член във влагалището на жена, с или  без семеотделяне. Изследването на половия орган се осъществява, като се оглеждат големи и малки срамни устни, състояние на девствена ципа и влагалището. Възможностите на експертизата за установяване на половото деяние са: Изследване на половия орган на жената за  установяване на механични увреждания или  венерическо заболяване; Изследване на влагалищния секрет, половата област, бельо и други носители за търсене на сперматозоиди, при осъществено семе отделяне. Хомосексуализъм- извършване на полово сношение, или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол. Хомосексуализмът бива мъжки и женски- Мъжки хомосексуализъм- педерастия. Бива активен и пасивен; Женски хомосексуализъм- лесбийство, сафизъм или требадия. Мъжкия хомосексуализъм предполага анално сношение- Проникване на мъжкия полов член в правото черво през ануса на пасивния партньор. При изследването на ануса се установяват кръвонасядане, разкъсване на аналната лигавица, не рядко с кървене. Изследването на аналното съдържимо за наличие на сперматозоиди не винаги е резултатно. При пасивните хомосексуалисти се наблюдават зараснали цепнатини по аналния пръстен (рагади) и разхлабване на външния анален пръстен. Рядко се установяват изменения по половите органи на  активните хомосексуалисти. Почти липсват такива  при жените хомосексуалисти – При тях действията в повечето случаи са нежни и не причиняват увреждания , чрез които да бъдат доказани. Въпреки това медицинското изследване на потърпевшите и извършителите е наложително. Евентуално някои не медицински данни биха могли да хвърлят известна светлина при разследването им .

17. СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА ПО СПОРЕН РОДИТЕЛСКИ ПРОИЗХОД – ОБЩИ ДАННИ, ВИДОВЕ ЕКСПЕРТИЗИ. ВЪЗМОЖНОСТИ НА СМ-КАТА ЕКСПЕРТИЗА.

Закрилата на родителския произход на детето има изключително голяма  обществена значимост, а оспорването му води до тежки социални, гражданскоправни, морални и материални  последици, засягащи както детето, така и страните по правния спор.  Решаването на спорния родителски произход може да стане единствено по съдебен път. При това наред с разглежданите социалноправни въпроси стоят и такива  от сферата на сложни биологични механизми, отговор на които не е възможно да бъде получен, без знания от  областта на медикобиологичните науки. Това обуславя правната необходимост от СМЕ. Експертизата по спорен родителски произход е правно регламентирана в Семейния кодекс и в Гражданския процесуалния  кодекс. Тя се допуска и назначава от съда в случаите: когато се оспорва бащинството на родено в семейството дете; при установяване на бащинство на родено дете извън брака:- при оспорване на майчинството   или установяване на майчинство. Такава експертиза се назначава и в наказателното производство при разследване на дела за замяна на новородени деца, при  кражба на деца и като последица на претърпяно полово насилие. Обектите на СМЕ по спорен родителски произход са майката, роденото от нея дете, съпругът в семейството или посоченият мъж, като  баща  на дете родено извън брака. При оспорване на майчинството е възможно,  като обект на експертизата да бъде привлечена и жената, която претендира да е истинската майка. Решаването на въпросите на спорния родителски произход  се основава върху извършването на редица медицински изследвания и събрани по съдебен път медицински  и не медицински данни, в т. ч. :свидетелски показания и документи, сочещи физическата възможност за полово общуване на двамата партньори, през вероятния период на зачеването на детето, свидетелски показания и документи, сочещи съжителство или други възможности за полово общуване на двамата партньори, през вероятния период на зачеването на детето; медицински документи, касаещи вероятната дата на зачеване на детето; медицински документи от предхождащи изследвания  за установяване съвкупителната и оплодителна способност на мъжа, респективно детеродната способност на жената и медицински документи относно параметрите на детето при раждането и протичането на самото раждане. Част от тези данни се събират по съдебен ред. Съдът назначава редица антропогенетични експертизи: кръвногрупова експертиза, хромозомна експертиза, ДНК- експертиза,  антропобиометрична експертиза. Всяка от тях е самостоятелна и независима една от друга, и притежава възможност да изключи не вярно посочените мъже, като бащи на дадено дете, или да приеме  с определена вероятност бащинството. Основния генетичен принцип, на който се основават тези експертизи е:  всички особености, признаци  (фактори,  антигени и др.), техните разновидности, оформени и проявени при детето  произхождат от неговите родители. Не може детето на притежава признаци, които липсват в родителите му. Най-често назначаваната  експертиза е кръвногруповата. Тази експертиза  предполага изследвания на лицата по делото за определяне на кръвногрупови фактори  по различни еритроцитни, серумни, ензимни системи и тяхното съпоставяне. Унаследяването на кръвногруповите фактори се осъществява съгласно закона на Мендел и хромозомната теория на Марган. Детето е продукт от генната информация внесена от сперматозоида в яйцеклетката и от тази на самата яйцеклетка. При това се наблюдават два вида унаследяване на гените: Смесена наследственост, при която бащините и майчини гени са равностойни (кодоминантни) и вложени в бъдещият индивид водят до появата но признаците, които те контролират. Взаимно изключваща се наследственост- когато едните гени  доминират над другите (рецесивниите гени) и се оформя само признакът, контролиран от доминиращите. Ефективността на дадена кръвногрупова система се определя от следните условия: Системата да е съставена от  генетично обусловени фактори (разновидности на един и същ признак) с познати закономерности на унаследяване; отделните фактори в една система да са оформяни при раждането на детето, или кратко време след това ( 2-6 месеца) и да  показват стабилност през целия живот; факторите от една групова- система да се унаследяват и представят независимо от факторите на други генетични системи. Съчетанието между тях поражда оформянето в детето на определена кръвна група. Варианти на унаследяване на HLA- гените и формиране на различни фенотипове при децата с : 2 антигена; 3 антигена; 4 антигена. Обща възможност за изключване на невярно посочените за бащи, мъже. Хромозомна експертиза: Многообразието на хромозомите в кариотипа на отделните индивиди се проявява в  качествени и количествени типове (варианти) и  може да бъде използвано в СМЕ по спорния родителски произход. От значение за експертизата са наблюдаваните варианти в хромозомите 1,9,16 и Y. Заключението на хромозомната експертизата се основава на съпоставянето на установените хромозомни варианти на страните по правния спор. Изключването на бащинството (респективно майчинството)  се постига при наличие на  хромозомен вариант при детето, който липсва при майката и при посочения за баща мъж. ДНК експертизата е с най- висока ефективност при спорния родителски произход .Това се дължи на изключително богато разнообразие – варианти в нуклеотидната последователност на генетично обусловени места (локуси) по дължината на молекулата на дезокси- рибо- нуклеиновата  киселина (ДНК), разположени в не кодиращи области на човешкия геном. Заложената върху нея наследствена информация, съставена от  над 3 милиарда нуклеотида ( белтъчни структури) е уникална при всеки индивид. Изследват се кръвни проби от майката, детето и посочения като  баща, мъж.Заключението на ДНК- експертизата. В детския генотип  се определят алелите, унаследени от майката  и тези, произхождащи от биологичния баща, Когато в ДНК- профила на детето няма съвпадения на алелите  от съответните локуси , с тези от профила на посочения за баща мъж, бащинството категорично се изключва. Аналогично се процедира и по отношение на оспорване на майчинството.. Поради изключително големият вариабилитет честота на ДНК- гените в отделните локуси и изключително ниската им, честота, ДНК- профилирането предоставя възможност, както за изключване на биологично бащинство или майчинство, така и за тяхното доказване. Вероятността за бащинство достига до и над 99,9999 %, което на практики доказва биологично родство- бащинство и майчинство.

18. УЧЕНИЕ ЗА СМЪРТТА. ДИАГНОСТИКА – СУПРАВИТЕЛНИ ЯВЛЕНИЯ. Смъртта и животът са неразривно свързани  и  не могат  да бъде обяснявани откъснато едно от друго. Живота в най- синтезиран вид се състои в непрекъсната обмяна на вещества между организмите и околната среда. Смъртта, като противоположност на живота е необратимо преустановяване на обмяната на вещества между организмите и околната среда. В зависимост от причините, обуславящи смъртта в съдебномедицинска теория и практика  се дефинират две категории смърт: Ненасилствена смърт-  последица от неблагоприятно развили се естествени връзки на човешкия организъм с факторите от околната среда /напр. човек – микроорганизми/, в резултат на което  възниква болестен процес, който по естествен път води до смърт; Насилствена смърт е резултат от неблагоприятно развили се неестествени връзки на човека и факторите от околната среда- физични, механични, химични и т.н., които в определен момент се намесват противоестествено в нормалното съществуване на човека и предизвикват разстройство на здравето и смърт. Тази смърт предполага съзнателно или несъзнателно действие, или бездействие, или нещастно стечение на обстоятелства, при които е действал външния вредоносен фактор, причинил смъртта. Установяването на вида и рода на смъртта е от първостепенно значение в правната  практика. Квалификацията на смъртта, като резултат на убийство, самоубийство или нещастен случай и ред други въпроси, произтичащи от това е изключително правна компетентност. Това налага  провеждането на редица правнорегламентирани задължителни  действия, без които е невъзможно решаването им. Чл. 144, ал.2 , т. 1 от НПК изисква: “… Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно причината на смъртта…”  Най-често срещаното действие, свързано с горните въпроси е извършването на оглед на трупа. ТОВА Е САМОСТОЯТЕЛНО ПРОЦЕСУАЛНО ДЕЙСТВИЕ СЪГЛАСНО (Чл. 157, ал 1 от НПК): “… Оглед на труп се извършва по възможност на мястото, където е намерен, в присъствието на вещо лице- съдебномедицински експерт, а когато няма такъв – в присъствието на друг лекар”. Задачите на съдебномедицинският експерт при огледа на трупа на мястото където е намерен са:- да констатира смъртта, а когато не е настъпила да окаже първа медицинска помощ, както и съдействие за транспортиране на пострадалият към здравно заведение за оказване на квалифицирана помощ; -  да изучи обстановката в която се намира трупа- положение на трупа спрямо околната обстановка, поза, състояние на облеклото- разхвърлено, разкъсано, зацапано с кръв и др. биологични материи, следи от  кал, прах отпечатъци ( грайфери ) и др.;  обкръжаващите го предмети, оръжия и други особености, които биха могли да имат отношение към настъпването на смъртта; – да огледа трупа и съдейства на ръководителя на оперативно следствената група да отрази в протокола за оглед констатираните от него трупни промени, наличието на механични, физични или химични   увреждания по трупа;  – да прецени  времето на настъпването на смъртта; дали е манипулирано с трупа- обръщане, преместване и други въпроси, влизащи в неговата компетентност; На този етап съдебномедицинският експерт не следва да се произнася относно причината за смъртта, преди да бъде извършена аутопсия на трупа, дори когато тя изглежда очевидна;  - да окаже помощ  на следователя    при издирването, изземването и  опаковането на веществените доказателства от медикобиологичен характер. Установените при този оглед данни впоследствие се  съпоставят с тези от външния оглед на трупа по време на аутопсията му. Те са особено ценни  за: -проследяване на динамиката на трупните промени, а от тук за по- точно определяне  времето на настъпването на смъртта, и за съпоставяне на механичните увреждания с особеностите на обстановката в която е намерен трупа и възможностите за възникването им; възможните увреждания при пренасянето на трупа до секционната зала и др. Описва се общия вид на трупа, разположение на ръцете краката, зацапвания с кръв, механични увреждания и др. По време на огледа на трупа се установяват важни медицински реакции и показатели  с които се установява   времето на настъпване на смъртта, а именно суправиталните реакции и трупните изменения.  СУПРАВИТАЛНИ РЕАКЦИИ: Механична възбудимост на мускулатурата; Електрическа възбудимост на мускулатурата; Фармако- динамични реакции; Механична възбудимост на скелетната мускулатура- до 4-8 часа след смъртта. Електрическа възбудимост на скелетната мускулатура- 8-10 часа след смъртта. Реакция на вътрекожно инжектиране на 2 % р-р на хистамин- Поява на т.н. “гъша кожа “– до 2 часа след смъртта.

19. СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА КЛАСИФИКАЦИЯ НА СМЪРТТА. В зависимост от причините, обуславящи смъртта в съдебномедицинска теория и практика  се дефинират две категории смърт: Ненасилствена смърт-  последица от неблагоприятно развили се естествени връзки на човешкия организъм с факторите от околната среда /напр. човек– микроорганизми/, в резултат но което  възниква болестен процес, който по естествен път води до смърт. Насилствена смърт е резултат от неблагоприятно развили се неестествени връзки на човека и факторите от околната среда- физични, механични, химични и т.н., които в определен момент се намесват противоестествено в нормалното съществуване на човека и предизвикват разстройство на здравето и смърт. Тази смърт предполага съзнателно или несъзнателно действие, или бездействие, или нещастно стечение на обстоятелства , при които е действал външния вредоносен фактор, причинил смъртта. Установяването на вида и рода на смъртта е от първостепенно значение в правната  практика. Квалификацията на смъртта, като резултат на убийство, самоубийство или нещастен случай и ред други въпроси, произтичащи от това  е изключително правна компетентност. Това налага  провеждането на редица правно-регламентирани задължителни  действия , без които е невъзможно решаването им.Чл. 144, ал.2 , т. 1 от НПК изисква : “… Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно причината на смъртта…”  Най-често срещаното действие, свързано с горните въпроси е извършването на оглед на трупа.По време на огледа на трупа се установяват важни медицински реакции и показатели  с които се установява   времето на настъпване на смъртта , а именно суправиталните реакции и трупните изменения.

20. РАННИ ТРУПНИ ИЗМЕНЕНИЯ. СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКОТО ИМ ЗНАЧЕНИЕ.
А. Ранни  трупни промени:Трупни петна (livor mortis); Трупни петна при отравяне с нитрати, нитрити-бертолетова сол; Трупни петна при измръзване. Особен рисунък– негативни отпечатъци на облекло. Трупно вкочаняване- Каталептично трупно вкочаняване; трупно изстиване; трупно изсъхване; Петна на Ларше- Различна степен на изсъхване на очните ябълки.

21.КЪСНИ ТРУПНИ ИЗМЕНЕНИЯ.СМ-КОТО ИМ ЗНАЧЕНИЕ.

ТРУПНО ГНИЕНЕ -Поява на повърхностна гнилосна мрежа от прозиращи кръвоносни съдове

Зеленикаво оцветяване на кожата и поява на гнилосни мехури; Скелетизиране на трупа; Начеваща мумификация; Осапуняване; ДЕЙСТВИЕ НА ФАУНАТА ВЪРХУ ТРУПА; Действие на домашната муха върху  трупа -множество ларви.Действие на плъхове върху трупа.

22. СЪДЕБНОМЕДИЦИНКА ЕКСПЕРТИЗА НА ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

“Веществените доказателства са най-различни предмети, обекти, вещества, с които е извършено, или има съмнение, че е извършено престъпление, а също и тези по които има следи, които биха могли да послужат за разкриване на престъплението и на дееца“. Като обект на СМЕ веществените доказателства се изследват в две насоки: За идентификация на средствата, с които е извършено престъплението – чрез съпоставяне на морфологичните особености на уврежданията и индивидуалните качества на заподозрените предмети и оръжия- биотрасологична експертиза; За установяване на биологични продукти по местопроизшествието и различните предмети.- кръв, сперма, влагалищен секрет, пот, слюнка, тъканни частици, кости, косми и др., чрез доказване на естеството, видовата, груповата, органната и полова принадлежност. СМЕ на петна от кръв- Струйки кръв -Получават се когато кръв попадне върху вертикално разположена  или под голям наклон повърхност; Тясната уплътнена част се разполага в долния край на струйката; Капки кръв се образуват когато кръвта в малки количества пада върху хоризонтална повърхност.По вида на границата им и наличието, диаметърът и наличието или отсъствието на допълнителни пръски се съди за височината от която са падали. Пръски кръв – заостреният край сочи посоката в която са проектирани; Доказване на кръв по веществени доказателства; Хартиена хроматография на извлеци от петна съмнителни за кръв– доказване на хемоглобин и Тънкослойна хроматография на извлеци от петна, съмнителни за кръв и от обекта, върху който се намират. Определяне на видовата принадлежност на петната от кръв- Извлеци от кръвта по веществените доказателства се поставят в контакт със специфични серуми; След  двойната  дифузия в агарозен гел, среща на едноименни реагенти води до появата на ивица на преципитация. (Ивица на преципитация между извлека от петното кръв с анти- човешки преципитин). Същата реакция, но при насрещна имуноелектрофореза- При срещата на белтъците от петното кръв с анти- човешки серум се получава ивица на преципитация. Определяне на груповата принадлежност на петна от човешка кръв; Определяне на аглутинините в петната от кръв по метода на Латис- Настъргват се  корички от засъхналата кръв и се поставят в контакт със суспензия от стандартни еритроцити А и В, последователно. Препаратите се наблюдават под микроскоп. Там където стандартните еритроцити аглутинират се доказва наличие на съответните аглутинини– алфа или бета. Определяне на аглутиногените, чрез абсорбция на аглутинините- Заливат се частици от петната кръв със серуми анти – А и отделно с анти- В, с известни титри. След престой от 12 ч. Серумите се титруват отново. При спадане на титъра на даден серум се установява едноименният аглутиноген – А или В. Определяне на половата принадлежност на петна от човешка кръв. Определяне на регионалния произход на петната от кръв- Петна от кръв от аборт- Хориални въси; Менструалната кръв притежава повишена активност на диаминооксидаза, на фибролитична активност и съдържа денатуриран фибриноген. Характерни за кръвотечение от носа са наличието на плоски епителни клетки, фимбри, а за кървене от дихателните пътища на клетки от ресничестия епител. Кръв от бременна жена се доказва с имунологичните проби за доказване на хорио – гонадо – тропин, “Гравимун “ и “ Грав-индекс”. Кръв от възрастен съдържа  хемоглобин А (HbA), от новородено дете, фетален хемоглобин (HbF) и алфа 2-фитопротеин. Установяване на следи от сперма- За установяването на зацапвания от сперма като ориентировъчна проба, най често се използва осветяването на обектите с UV- лампа, при което петната от сперма луминисцират с мека синкаво- гълъбово светлина. Доказателство, че  петната са от сперма е морфологичното (микростопско ) откриване на сперматозоиди в петна съмнителни за сперма върху обектите и в влагалищен  секрет. Микроскопско установяване на сперматозоиди в извлек с физиологичен разтвор от петна наподобяващи сперма. Установяване на сперматозоиди, чрез луминесцентна микроскопия. При съмнение за азооспермия се прибягва към тънкослойна хроматография  на извлеците от съмнителните петна за едновременно доказване на характерни за еякулат белтъци, като холан, спермин и кисела фосфатаза. Особено ефективен метод е доказването на органо– специфичен бета протеин, секретиран от простатната жлеза. За установяване на видовата и групова принадлежност на петната от сперма се доказват кръвногруповите антиген А,В и Н, както при петната от кръв, чрез абсорбция на аглутинините от тест серуми анти- А, анти- В и анти- Н. Изследване на косми – Схематичен строеж на косъм -Кортекс ( корова част);  Сърцевина -Кутикула. Тези елементи са характерни за космите на всеки животински вид. Изкуствените материи не притежават подобен строеж. Строеж на човешки косми – кутикула, корова част и сърцевина. Строеж на животински косми – кутикула, корова част и сърцевина. Идентификация на личността, чрез  ДНК- анализ на биологични продукти (кръв, сперма, слюнка, косми, тъканни частици и др.)в качеството им на веществени доказателства. ДНК- профилирането, т.нар. “геномна дактилоскопия“ е уникална възможност за идентификация на личността по биологични продукти. Необходимо е минимално количество тъкан, съдържаща ядрено вещество (няколко клетки), която чрез на  PCR – метод се амплифицира и дава възможност за пълна идентификация на личността от която произхожда . Престъпника няма шанс да се изплъзне ако на местопроизшествието има отлагане на биопродукти.

23. СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА ПО ЕКСПЕРТИЗА ПО ПИСМЕННИ ДАННИ/ – ОСОБЕНОСТИ, ИЗХОДНИ МАТЕРИАЛИ. За разлика от другите съдебномедицински експертизи, при тази експертиза експертът не изследва непосредствено самия биологичен обект (живия човек, човешки труп или трупни части, медико-биологични веществени доказателства и др.), а неговото  състояние възприето и отразено от други лица в различни медицински и немедицински документи. Това се налага поради отдалеченост във времето на инкриминираното деяние, от което са произтекли медико-биологичните факти и събития, имащи значение за разследването. През този период под експертния обект е претърпял еволюция, в него са настъпили такива промени, които правят невъзможно чрез непосредствено изследване да бъдат установени характерните за момента на причиняването (възникването) на медицинските  факти и събития. От друга страна, в хода на разследването възникват нови обстоятелства, неизвестни при първоначалната експертиза които налагат допълнителна интерпретация на вече установени медицински факти. Не рядко такава експертиза се налага, когато по предхождаща експертиза,  заключението не е достатъчно  пълно и ясно, или то  не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Назначаването на СМЕ по писмени данни е в зависимост от различните правни хипотези и  нормите на НПК за установяване на: медико- биологичния характер на телесна повреда; причинна връзка между телесна повреда и настъпила в последствие смърт; правилността на медицинските действия, при съмнение за лекарска грешка, нещастен случай; при оказване или не оказване на медицинска помощ и отговорност на медицински лица, допуснали професионални правонарушения; Незаконно лекуване, криминален аборт и др. Обекти на експертизата по писмени данни са: различни гласни и писмени доказателства и документи, отразяващи отминало медико- биологично състояние на живия човек или на човешкия труп, по което е възникнал правен спор, за което състояние не могат да се съберат данни по друг начин. Необходимите писмени документи  са неделима част от следствените и съдебни дела, свързани  с въпроси от медико- биологично естество и експертизата се основава на извлечените от тях и анализирани медицински  данни и изводи.  Такива документи са: различни медицински удостоверения, истории на заболяването, епикризи, лични амбулаторни карти, оперативни и анестезиологични протоколи, бланки и талони с резултати от проведени лабораторни и инструментални изследвания, протоколи от ЛКК и ТЕЛК, протоколи за извършени аутопсии и др. Особено ценни данни се съдържат в съдебномедицински експертизи от изследване на живи лица и човешки трупове, изготвени по предхождащи дела или в предхождащ момент по дадено дело и др. Немедицински документи: В редица следствени и съдебни дела са събрани гласни и  писмени доказателствени средства- протоколи за разпит на свидетели, извършители и пострадали, протоколи за оглед на местопроизшествие, скици , снимки  и  др. Налице е  ценна информация за медико- биологичното събитие,  въпреки , че  е представена по немедицински начин. Анализът на тези материали дава възможност за разкриване на редица медико- биологични факти и събития и   допринася за правилното и цялостно решаване на стоящите пред експертизата  въпроси. Медицинските факти и събития, станали в минало време, установени и събрани по медицински и немедицински път  от други лица, не от самият експерт, налагат тяхната достоверност да бъде осигурена с  юридически средства. Съгласно чл. 5 на Наредба № 23 на МП и МЗ  годни за съдебномедицинската експертиза по писмени данни могат да бъдат само оригиналните медицински документи. Практиката показва, че преписите от медицинските документи са непълни, неточни, несъзнателно или съзнателно пропуснати  или преиначени, съществени за експертизата данни. Такива документи не могат да служат за основа на съдебномедицинската експертиза. Само доказателствени средства събрани по процесуален ред могат да бъдат основа на експертизата. Оригиналните медицински документи имат  юридическа стойност и нерядко са единствения източник на информация. За изготвяне на експертизата са необходими следните  медицински документи: протоколи за оглед на местопроизшествие с пострадало живо лице или  човешки труп и трупни останки; лични  амбулаторни карти, истории на заболяване, епикризи, талони за медицински направления, талони с резултати от лабораторни и инструментални изследвания , рентгенови снимки , компютърни томографии и ехографии, решения на ЛКК и ТЕЛК и др.; протоколи от патологоанатомични изследвания;  протоколи от вътрешноведомствено разследване на здравни заведения, анкети и заключения на вътрешноведомствени медицински комисии, на регионално и министерско ниво; СМЕ извършени в предхождащ момент; в това  число  резултати от  съдебнобиологични, съдебнохистологични, съдебно-химически, медикокриминалистични и други експертизи и изследвания. Длъжностни характеристики на привлечен към отговорност  медицински  персонала по повод нарушения на професионалните задължения; Протоколи за разпит, справки, обяснения необходими за всестранен и обективен анализ на състоянието на подекспертния обект; Протоколи от проведен следствен експеримент, освидетелстване, фотоснимки, скици, и други писмени доказателствени средства. Изготвянето на експертизата по писмени данни преминава през три етапа: Запознаване и анализ медицинските данни за отминали събития, извличане на данни от значение за експертизата  и отразяването им в логическа последователност в описателната част на СМЕ. При спазване на патофизиологичните закономерности на развитие на конкретно страдание, телесно увреждане или медикобиологично състояние на подекспертния обект; Анализ на данните в логична последователност и поставяне на съдебномедицинска диагноза( СМД); Изготвяне на заключението  и отговор на поставените въпроси. Заключението на СМЕ по писмени данни е научно обоснован  извод от пълно, всестранно и обективно изследване на документи и материали по следствени и съдебни дела, съдържащи медикобиологични факти и събития в резултат на специалните знания на експерта. СМЕ по писмени данни позволява да се направят три вида заключения: Категорично заключение- изводите са  изградени на основата на категорични, еднопосочни, обективни данни, установени при изследване  на документите по делото. Такова заключение е резултат  на съвременните  достиженията на  съдебномедицинската наука , на уменията,  познанията и вътрешното убеждение на експерта. Отговорът на всеки отделен въпрос е ясен, конкретен, без използване на медицинска терминология.Нерядко  събраните медицински и немедицински  данни по делото са противоречиви и взаимно изключващи се. При тези случаи експертът е длъжен  да интерпретира едните и другите, да направи съответни на тях, макар и противоположни  изводи, и да изтъкне предимствата и недостатъците на алтернативните решения. Задача на органът назначил експертизата е, основавайки се на  доказателствения материал, със средствата на правни инструменти  да прецени  кое от алтернативните  решения следва да приеме или отхвърли. Когато материалите по делото са недостатъчни  за съставянето на научно обосновано заключение, а издирването на нови е безрезултатно, експертът е длъжен  да отрази това в заключението си и да се въздържи от категоричен отговор. В тези случаи, въпреки че изследването е било проведено, експертизата едва ли би подпомогнала правораздавателния орган в решаване на делото.                                       .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>