Предпоставки и условия за появата на хепатит. Профилактика

Хепатит (Hepatitis chronica)

Хепатит означава възпаление на черния дроб. Най- честата причина за това са вирусните инфекции, но същия, или подобен увреждащ ефект могат да имат дълготрайния прием на алкохол, продължителната употреба на някои медикаменти, токсичното въздействие на химикали, както и чернодробни заболявания наричани автоимунни при които дефект в имунната система на организма атакува собствения черен дроб.     Известни са различни вируси, които могат да увредят черния дроб. Най- чести и с по- голямо практическо значение са тези означавани като А, В, С, D и Е. Основните разлики между тях се определят от начина на разпространение, пътя по който поразяват чернодробните клетки и в много голяма степен от възможностите им да причинят трайно и сериозно увреждане на черния дроб и на други органи.

Хепатитът е неспецифичен термин, използван, за да се обозначи възпаление на черния дроб. Той се диагностицира чрез кръвна проба, която показва покачване на чернодробните ензими. Нормалните стойности за чернодробния ензим варират при различните лаборатории. Пациентите, чиито лабораторни изследвания са под наблюдение, показват увеличаване на чернодробните ензими. Този материал предоставя информация за патофизиологията, специфични причини и лечения, налични както с търговски цели, така и от съвременни клинични опити за вирусен хепатит А, В и С, както и хепатит причинен от алкохол или наркотици.

Първите клинични проявления на острата фаза на хепатит, варират от асимптоматични (без видими белези) до силна умора, пожълтяване на кожата и/или очите (оттук името жълтеница), гадене, повръщане, виене на свят или диария.

Хепатит А

Хепатит А е чернодробно заболяване, причинено от вируса на хепатит А. Вирусите са много малки организми, които се разпространяват от човек на човек. Различават се от бактериите, които са значително по-големи. Вирусите не могат да се лекуват с антибиотици.

  • Как се разпространява хепатит А?
    Инфектирането настъпва при ядене на храна или пиене на вода, които са заразени с вируса. Той се разпространява бързо и лесно сред членовете на семейството, на детски заведения и старчески домове, където хората имат тесни контакти помежду си. С изпражненията си заразеният отделя големи количества от вируса. Замърсяване на питейната вода може да настъпи в области с нисък стандарт на водопроводите и очистителните съоръжения, с което се причинява заразяване на голям брой хора.
    Салатите, плодовете и други сурови храни, измити със заразената вода, са друг източник на инфекция, особено в страните от третия свят. Рибите и морските плодове стават източник на инфекция поради замърсяването на морската вода с отпадни води.
    Инфекцията е честа в страни, където стандартите за канализация и лична хигиена, са ниски. Високо рискови области са страните от Южна и Източна Европа, Африка и части от Средния и Далечен Изток. Инфекцията се среща предимно сред възрастните хора, при които заболяването протича по-тежко, както и сред хомосексуалистите и инжектиращите се наркомани.
  • Прояви на заболяването
    След като вирусът попадне в организма на човек, прояви не се наблюдават в продължение на 2 до 6 седмици. Това е т.нар.инкубационен период. Някои хора, особено децата, нямат никога оплаквания. И все пак те са заразени и могат без да знаят да разпространяват инфекцията. Други имат леки оплаквания, които не налагат консултация с лекар. Малък брой хора могат да развият тежка инфекция. Оплакванията включват: главоболие, температура, гадене и повръщане, коремни болки, диария.
    Изброените оплаквания могат да продължават седмица или повече. Това се нарича продромален период. По-късно може да се появи жълтеница. Жълтеницата се забелязва лесно, тъй като белите склери на очите стават жълти, при по-тежки случаи кожата също пожълтява, урината става тъмна, а изпражненията бели. Пожълтяването се причинява от пигмента билирубин, който нормално се обработва и отделя от черния дроб.
    Почти всеки заболял се възстановява напълно за няколко седмици, необичайно е хората да бъдат приети в болница. В продължение на повече месеци могат да останат повишена уморяемост и понижена умствена работоспособност. При малък брой хора заболяването може да продължи по-дълго и да бъде по-тежко, но те също се възстановяват.
    Хепатит А не причинява дълготрайно чернодробно увреждане. Тежестта на болестта нараства с увеличаване на възрастта и при хора над 60-годишна възраст съществува, макар и малък риск от смъртен изход. При кърмачетата и малките деца инфекцията е лека и може да протече незабелязано.
    Всеки, който е преболедувал хепатит А, остава имунен, т.е. неподатлив към повторно инфектиране, за цял живот.
  • Лечение
    Както при повечето заболявания, причинени от вируси, така и тук няма специфично лечение. Някои болни с жълтеница се оплакват от силен сърбеж, който може да се помвлияе от кратък курс със кортикостероиди. Обикновено на хората се препоръчва да се хранят и приемат течности, колкото могат. По-лесно се смила по-леката храна, няма причина да се забрани приемът на мазни храни, освен ако човекът не чувства дискомфорт. Добре е да се избягва приема на алкохол и тежките физически упражнения.
  • Предпазване от инфекцията
    Инфекцията може да се предотврати чрез ваксина, която осигурява защита в продължение на 10 години. Ваксинирането е особено полезно за хора, пътуващи в области, където хепатит А е честа инфекция. Една доза от ваксината се поставя 2 до 4 седмици преди пътуването. Бустерна ( допълнителна подсилваща ) доза се прилага от 6 до 12 месеца по-късно.
    Препоръчва се краткотрайна профилактика за хора, били в тесен контакт със заразения или за пътуващи за кратко време до страни, където инфекцията е по-широко разпространена. Една доза от имуноглобулин, богат на антитела, насочени срещу вируса, осигурява защита в продължение на 3 до 6 месеци. Ваксината се препоръчва за инжектиращи се наркомани, хомосексуалисти или за всеки, чието сексуално поведение би го поставило в рискова ситуация, както и за хора с хронични чернодробни заболявания. Ако човек с налично чернодробно заболяване се инфектира с вируса на хепатит А, то заболяването може да протече много тежко. Не всеки се нуждае от ваксина. Някои хора имат антитела, образувани при предишна инфекция, за която не са знаели. Това може лесно да се провери с кръвни тестове. Наскоро бе въведена комбинирана ваксина за хепатит А и В. Вашият личен лекар ще Ви посъветва дали тя е по-подходяща за Вас.

Предпазете се от инфекцията чрез:

  • консултация с Вашия личен лекар за ваксиниране 4 седмици преди да пътувате във високо рискова област
  • мийте винаги ръцете си след ползване на тоалетна
  • не консумирайте недобре сготвена риба, сурови салати, необелени плодове, вода от чешмата, кубчета лед или непастьоризирано мляко във високо рискова за хепатит А страна.

Хепатит В

Хепатит В се причинява от вирус, който се открива в кръвта, в чернодробните клетки и пространствата между тях.Той притежава 3 антигена, като главно значение има т.н. повърхностен австралийски антиген, който съществува самостоятелно под формата на кръгловати и пръчковидни образувания в кръвта. Австралийският антиген представлява понастоящем критерий за носителството на вируса, причиняващ хепатит-В. Вирусът притежава изключително висока инфекциозна способност ( приблизително 100 пъти по- голяма от тази на вируса на СПИН ). Това обяснява защо при около 2 милиарда души по света се откриват белези на досег с него, като 350 милиона от тях са постоянни носители на вируса. По данни на Световната Здравна Организация смъртните случаи, като резултат на хепатит В инфекцията ежегодно са повече от 1 милион. България е между страните, в които носителството на хепатит В вируса се оценява като средноендемично- т. е. при 5- 7 % от населението й.

  • Пътищата за предаване на хепатит В вируса са няколко:

1. Парентерален- чрез минимални количества инфектирана кръв попаднала например директно в рана или наранена лигавица; чрез недобре стерилизиран инсрументариум при медицински, или зъболекарски манипулации; посредством игли и спринцовки при наркомани; при преливане на кръв, или кръвни продукти, в които вирусът не е бил доловен от скриниращите го изследвания. Инфектирането може да стане и чрез слюнка, или вагинална течност особенно ако са замърсени с кръв.
2. Перинатален- от майка носител на вируса, като заразяването на новороденото става по време на раждането.
3. Сексуален- при непротектиран секс със заразен партньор.
4. Хоризонтален- при постоянен и тесен битов контакт с носители на хепатит В вируса.

  • Как се проявяват заболяванията причинени от хепатит В вируса. Много хора нямат никакви симптоми на острата хепатит В вирусна инфекция. При други заболяването протича единствено с грипоподобни оплаквания. Тези случаи по- често остават неразпознати, без да бъдат изолирани и наблюдавани по отношение хода на инфекцията им. Класическата изява на острото заболяване ( наблюдава се само при 10 % от заразените деца ) предполага пожълтяване,поява на тъмна урина и светли на цвят изпражнения. Това, заедно с други по- общи оплаквания е повод за откриване на болестта и настаняване на заразените в Инфекциозни отделения. За щастие по- малко от 1 % от случаите имат изключително тежък ход на заболяването си, като неблагоприятният изход за тях е много чест.
    Съществена особенност на Хепатит В вирусната инфекция е да хронифицира в продължение на 10- 20 и повече години. Резултатът от това не рядко е цироза и в не малък процент от болните рак на черния дроб. Възможностите за лечение на заболяването в хроничната му фаза все още са незадоволителни. Едва при около 25 % от случаите се постига “ изчистване “ на хепатитния вирус. За момента най- добрият начин за лечение е прилагането на Интерферон. Този медикамент наподобява естествено произвеждания в тялото, при всяка вирусна инфекция интерферон. Ролята му е да препятства размножаването на вируса. Медикаментът се прилага инжекционно по начин подобен на поставянето на инсулин от диабетиците. Това става три пъти седмично за не по- малко от шест месеца. В последните години се прилага и един антивирусен препарат-Lamivudin, основно при случаи, които не са отговорили на лечението с Интерферон.
    Лечението с интерферон може да има странични ефекти, които са индивидуални. Най- често това са грипоподобни оплаквания като главоболие, температура, повръщане, отпадналост мускулни болки. Тези оплаквания ефективно се повлияват от малки дози Парацетамол. Могат да се наблюдават и много по- сериозни странични реакции, които да наложат намаляване на дозата, или дори спиране на лечението. Ето защо се налагат периодични контролни прегледи, с проследяване и на някои кръвни показатели.
    Вече е ясно, че реалността за хронифициране на хепатитната инфекция е по- голяма в детска възраст- за инфектираните в периода на новороденото тя възлиза на 90 %, за възрастта 1- 5 години до 50 % и за по- големите деца и възрастните до 6%.    Всичко казано до тук дава основание с много по- голяма убеденост днес да се приема, че много по- ефективният и евтин път за борба с хепатит В вируса е имунизирането срещу него. Съвременните ваксини, произведени при висок стандарт на производството осигуряват имунитет за 94- 98 % от ваксинираните.
    България е сред първите страни, която в началото на 90-те години въведе схемите за масово имунизиране срещу хепатит В на новородените и на отделни групи от населението оценявани като високо рискови. Резултатите от този подход се оценяват като много окуражителни- през 1987 г. в САЩ инцидентността на хепатит В намалява с повече от 70 %. Трябва да се има предвид, че програмата за задължително имунизиране на новородените ще даде напълно осезаем ефект 15 до 20 години след започването й. Ето защо все по- настойчиво се препоръчва Разширената Програма за Имунизация на СЗО- ( EPI ) и за децата над едногодишна възраст, особено при тези оценявани като високо рискови.
    За осигуряване на пълен ефект от ваксината е необходимо да се поставят три последователни дози в разстояние на шест месеца. За доказване нейната ефективност е препоръчително извършването на кръвен тест. При редките случаи, които не показват задоволителен имунен отговор, може да се наложи повторен курс на имунизация. Препоръчва се също поставянето на подсилваща ваксина на всеки 5 години. При определени групи от населението ваксината може да бъде направена и по други схеми. За подробности по тях ще научите от Вашите лични лекари.
  • · Форми на болестта: Различават се две основни болестни форми – със и без жълтеница. Най-честата форма е с поява на жълтеница. Периодът от инфектирането до първите признаци на болестта /инкубационен период/ е дълъг – от 40 до 180 дни. В началото заболялите се оплакват от обща отпадналост, намален апетит, гадене, тежест и болка в дясното подребрие. Рядко се уста новяват грипоподобни прояви – главоболие, хрема, ставни и мускулни болки, както и нетипичен кожен обрив, придружен от слабо повишаване на телесната температура. Времетраенето на този начален стадий е 7-10 дни, като към края му урината потъмнява на цвят и се появява жълтеница. С появата на жълтеницата настъпва следващия стадий на болестта, като грипоподобните признаци, обривът и ставно-мускулните болки преминават.

Тежестта на заболяването е в зависимост от степента и продължителността на жълтеницата. Под дясното подребрие се опипва увеличен, гладък и болезнен черен дроб. Лабораторното изследване на кръвта показва няколкократно увеличение на трансаминазите, т.е. – на ензими, произхождащи от чернодробните клетки и при клетъчния разпад попадат в кръвта. Увеличено е количеството на пигмента билирубин както в кръвта, така и в урината. Времетраенето на този стадий най-често е 1-3 седмици, след което жълтеницата постепенно намалява и изчезва, оплакванията преминават, а кръвните и уринните показатели се нормализират.Този стадий понякога може да бъде и много попродължителен – дори до една година.

Съществуват по-лека и по-тежка от описаната типична форма.

При по-леката форма признаците са по-слабо изразени, жълтеницата е лека, с продължителност до един месец.

По-тежката форма протича с изразени признаци. Болните са апатични или раздразнителни. Артериалното налягане се понижава, пулсът е забавен. Нивото на кръвосъсирващите фактори спада. Жълтеницата протича по-трудно и трае два или повече месеца.

По значителни промени в съзнанието поява на еуфория или задълбочаваща се сънливост, както и ускоряване на пулса говорят за настъпваща кома. Острата форма на хепатит-В със жълтеница и задръжка на оттока на жлъчката протича с кожен сърбеж и увеличение на ензима алкална фосфатаза в кръвта.

Съществува и форма на вируса хепатит В, която протича без поява на жълтеница /аниктерична форма/, без останалите признаци на болестта и без биохимични промени в кръвта както при формата със жълтеница.

Особено тежко усложнение на болестта е развитието на чернодробна кома. То се дължи на токсичното действие на разградени продикти, натрупани в кръвта поради силно нарушената детоксична чернодробна функция. Тези токсични разпадни продукти увреждат мозъка и предизвикват развитие на кома.

Основен токсичен продукт е амонякът. В началото болните са възбудени или подтиснати, имат гадене и повръщат. Постепенно промените в съзнанието се задълбочават, настъпва загуба на ориентацията за време и място, сънливо състояние. По-късно се появява сопорозно състояние и настъпва чернодробна кома, като нормалните рефлекси изчезват и се установяват патологични рефлекси, отпадат зеничната реакция и гълтателния рефлекс. Наблюдава се неритмично дишане. Поради рязкото намаляване на нивото на кръвосъсирващите фактори, които при нормални условия се образуват в черния дроб, настъпват спонтанни кръвоизливи. Важен признак за застрашаваща кома е силната чернодробна болка, както и появата на дъх на черен дроб от устата.

  • · Лечение Болните от вирусен хепатит-В се поставят на легло. Назначава се висококалорична и едновременно строго щадеща диета съдържаща лесноусвоими въглехидрати и малко биологично-активни белтъчини. Мазнините се изключват от диетата. Препоръчват се сиропи, печени плодове, плодови пюрета, шипкова каша, картофено пюре, оризова каша, подсладени чайове, мед, сухар, нишесте, кремове без яйца, желета, конфитюри, тиква, шипков и ябълков мармелад, витамини от група-В и С. Извършват се вливания на коктейли от глюкоза, витамини, плазма и други хепатопротективни вещества. По показание се прилагат кортикостероиди, болкоуспокояващи и седативни медикаменти.

Лечението се провежда в инфекциозно болнично заведение под ръководството на лекари-специалист /инфекционист и гастроентеролог/. След изписване болните подлежат на диспансерно наблюдение и контрол в продължение поне на три години.

Профилактиката заема важно място за ограничаване на заболяването. Редовно трябва да се изследват донорите на кръв за носителство на австралийски антиген. Необходимо е задължителна еднократна употреба на игли и спринцовки, както и грижливо почистване и дезинфекция на медицински инструментариум. Понастоящем профилактичната ваксинация против хепатит-В няма широко практическо приложение. Спазването на висока лична, битова, обществена и професионална хигиена намалява рисковете от заболяване.

Изследването на по-широки контингенти лица за носителство на австралийски антиген също така спомага за ограничаване на заболеваемостта. От друга страна строгото изпълнение на диетичния режим предпазва от хронифициране на болестта.

  • Препоръки за имунизиране срещу хепатит В на Министерството на Здравето:
    - носители на СПИН
    - пациенти подлежащи на хемодиализа
    - чести трансфузии на кръв и кръвни продукти и ттрансплантации на органи
    - лица с повишен риск във връзка със сексуалното им поведение
    - употребяващите инжекционни наркотици
    - контактните в семействата на болни и преболедувалите от хепатит В
    - родените преди 1992 година.

Хепатит C

Този вид хепатит все още не е добре проучен. Причинителят на хепатит-С не е изолиран. Предполага се, че заболяването се предизвиква от два вируса, които се отличават по продължителността на инкубационния период /периодът от заболяването до появата на първите болестни признаци/.

Предаването на инфекцията е подобно на това при Хепатит В:                                                             - при контакт на лигавица , или наранена кожна повърхност с заразени кръв и кръвни продукти. Съвременните методи за скриниране на донорите по отношение хепатит С вируса осигуряват достатъчно сигурна защита за болните нуждаещи се от преливане на кръв, или други кръвни продукти. Все пак необходимо е да се знае, че за нашата страна относителният дял на заразените с хепатит С вируса е най- голям сред болните нуждаещи се от чести кръвопреливания , или прилагане на други кръвни продукти ( болните с таласемия, или тези с хемофилия ), както и сред тези поставени на хронична хемодиализа.
по сексуален път: счита се, че този начин за предаване на инфекцията е малко вероятен, но все пак възможен. Лекарите не са сигурни доколко заразяването между
партньорите е резултат на сексуалния контакт, или е във връзка с други причини, например ползването на общи самобръсначки, или четка за зъби.
Съветва се хората, които имат повече от един сексуален партньор да използват презервативи. Естествено двойките често се безпокоят доколко е възможно да се заразят по между си; когато единият партньор е позитивен, а другият остава негативен и след години, тогава изглежда разумно предпазните мерки при секс да продължат да бъдат спазвани.
при ежедневните конткти в обществото и семейството: Хепатит С инфекцията не се предава при нормалното общуване и контакти, например чрез допир, или чаша използувана от заразен с вируса човек. Все пак е въпрос на разумна предпазливост, ако сте позитивен за вирус С, да използвате само собствени тоалетни принадлежности, както и грижливо да почитвате попаднала от вас кръв върху повърхности и предмети използувани и от други хора в семейството, или на работното ви място.
прилагащите инжекционни наркотици: между 50 и 80 % от тях са позитивни за хепатит С. От скоро се обсъжда и възможността инфекцията да се придобива и при “ смъркане “ на кокаин, когато лигавицата на носа е наранена.
чрез акупунктура, татуировки, игли използувани от китайската медицина: най- добрият начин да се предпазите от този вариант на инфектиране е да изисквате индивидуални игли от стерилни опаковки.
чрез слюнката: вируът на хепати С е откриван в нея, но е малко вероятно той да се принесе чрез целувка например, освен в случаите когато устната лигавица е наранена.
от майката към плода, или новороденото бебе: вероятността за това е изчислена на приблизително 6 %. В такива случаи при някои бебета често се откриват антитела спрямо хепатит С вируса, но те обикновенно се негативизират след 12- 18 месеца, което показва, че по- скоро тези антитела са преминали от майката към плода или бебето, като те изобщо не са били заразени. Най- разумното в такива случаи, е подозираната възможност за инфектиране на бебето да бъде изяснявана след навършването на 1 годишна възраст.    Майките носителки на хепатит С естествено са загрижени относно възможността да предадат инфекциата на своите деца. Това е много малко вероятно ако са взети предпазните. мерки, за които стана дума по- горе.
-   при кърмене: повечето лекари са убедени, че няма опастност за кърмачето, когато неговата майка няма симптоми на заболяване независимо, че е носител на вируса. Теоретично е възможно бебето да бъде заразено когато има наранена устна лигавица, а зърната на кърмачката кървят.
-    по неизвестен път: не са изключение случаите, когато източника на инфекцията не може да се установи.

Какви са симптомите на Хепатит С.
Заболяването може да се прояви в остра, краткотрайна форма, но при някои хора и хронично в течение на десетилетия. При острото протичане оплакванията се наблюдават в разстояние на няколко седмици, след което при повечето болни настъпва оздравяване, с придобиване на имунитет. Много редки са случаите с критично тежък ход на инфекцията. При голям процент от заразените оплаквания липсват, или ако са налице са доста неясни и могат да бъдат оценени като проява на грипно заболяване, или синдром на хронична умора. Черният дроб е орган, който дава относително малко “ сигнали ” за това, че е болен, до момента когато заболяването му напредне твърде много.
По- типични симптоми на острия вирус С хепатит са:
- загуба на апетит
- намаляване на теглото
- различна степан на уморяемост
- чувство на тревожност и обърканост
- тежест, или болка в областта на черния дроб
- непоносимост към алкохол
- проблеми с концентрацията ( често описвани като “мозъчна замъгленост” )
- чувство за болест
- грипоподобни оплаквания като температура, разтрисане, нощно изпотяване, главоболие, жълтеница, потъмняване на урината
Приблизително 20 % от заразените оздравяват напълно. При тези при които това не стане, черният дроб остававъзпален в различна степен и за различно дълго време. Когато оплакванията, отклоненията в чернодробните проби, или маркерите за хепатит С инфекцията се намират позитивни в продължение на повече от 6 месеца се приема,че заболяването има хроничен ход. За някои болни чернодробното увреждане може да прогресира сравнително бързо и тежко в относително кратък интервал от време. В повечето случаи обаче, след острата фаза, ако не настъпи изчистване от вируса и заболяването приеме хроничен ход, болните нямат съществени оплаквания. В отделни случаи възпалителният процес в черния дроб е незначителен и не дава съществени усложнения в продължение на десетилетия. При други, макар и незабележимо на пръв поглед инфекцията прогресира и в даден момент се проявява с белезите на чернодробна цироза. Това се отнася в най- голяма степен за болните при които има допълнително увреждане на черния дроб от хронична употреба например на медикаменти, алкохол, наркотици. Трябва да се знае, че понастоящем, при възрастните, чернодробна трансплантация се извършва най- често заради чернодробна цироза, възникнала на базата на хепатит С.
Какви са лабораторните тестове за хепатит С:
За хората, при които се предполага, че имат хепатит С, както и при тези, при които той е вече доказан, се извършват значителен брой изследвания. Най- достъпният тест, доказващ контакт с хепатит С вируса, цели откриването на антитела към него. Позитивният резултат изисква второ, потвърдително изследване. Чрез това тестуване не е възможно да се установи наличието на активна вирусна инфекция. Необходимо е да се знае, че за да се образуват антитела спрямо вируса е необходим продължителен период от време- понякога няколко месеца. Ето защо отрицателният резултат не винаги означава, че вирусът е окончателно унищожен от имунната система. В последните години са разработени методи ( PCR техники ), чрез които могат да бъдат открити части от вируса, говорещи за активното му размножаване в черния дроб. Тези изследвания са много прецизни, в повечето случаи скъпи и се извършват само в специализирани лаборатории.
Тестове оценяващи чернодробната функция:
Това са изследвания, чрез които се търси наличието в кръвта на субстанции информиращи за чернодробно увреждане. Някои от тях оценяват напредналостта на заболяването. Нека се има предвид, че нито един от тестовете в тази група не доказва наличието на вирус С, както и това, че нормалните, или незначително отклонените резултати в никакъв случай не доказват, че увреждането на черния дроб вече е преминало.
Чернодробна биопсия
Това е най- добрият начин за оценка на чернодробните поражения. Провежда се с местна анестезия, като с тънка игла се взема парченце черен дроб, което по- късно се изследва под микроскоп. За повечето болнични заведения това е амбулаторна манипулация.
Тестове оценяващи типът на хепатитния С вирус:
Известни са три типа на вируса- 1, 2 и 3, с три подтипа – a, b и с. Възможно е заразяване последователно, или едновременно с различните типове вирус. Всеки един от тях дават едни и същи клинични прояви. Определянето им има по- скоро прогностично значение по отношение отговора към лечението. Тип 1 обичайно е по- устойчив и се повлиява по- трудно на лечение.

Лечение:
Понастоящем хепатит С се лекува с комбинация от два медикамента alpha Interferon и Ribavirin. До нейното утвърждаване се прилагаше т. нар монотерапия, само с Interferon. Добавянето на вирусстатика Ribavirin подобри съществено резултатите от лечението. Днес е възможно добри лечебни резултати да бъдат реализирани при приблизително 40 % от болните. В останалите случаи, независимо че не се постига изчистване от вируса, настъпва известно забавяне на вирусното размножаване и макар и временно стихване на възпалителния процес в черния дроб.
Не всеки се нуждае от незабавно започване на лечение. При много случаи по- подходящо е изчаквателното поведение с внимателен контрол за прогрес на заболяването. Под внимание се вземат и някои фактори като възраст, тип на вируса, продължителност на инфекцията, степен на чернодробното поражение, вече наличие на напреднала цироза. Чрез тях може да се прецени с голяма вероятност ефективността на лечението.

Болните с хепатит С много често задават въпроса за необходимостта от специална диета за тяхното заболяване. За повечето от тях и особено за тези които нямат съществени оплаквания- отговорът е не. Както всички останали те трябва да приемат добре балансирана и здравословна храна, без каквито и да е ограничения. На практика това означава редовно хранене, с прием на достатъчно белтък съдържащи продукти, както и плодове и зеленчуци. В повечето случаи такъв тип хранене осигурява достатъчни количества белтъчини, минерали и витмини, които са необходими за подпомагане на болния черен дроб. При напреднало заболяване е добре да се избягват прекалено сладките и мазни храни. В случаите с чернодробна цироза и особено при болни с усложнения е необходимо да се спазват диетични принципи, за които Вашия личен лекар ще даде най- добра информация.

Заключение

Хепатитът може да бъде директен резултат от приемането на лекарства, които са необходими за лечение на друга болест. Бързото забелязване на нарасналия брой на чернодробни ензими може да доведе до диагноза. Щом вирусът бъде диагностициран, следва по-нататъшна оценка,

* Полимеразна верижна реакция – лабораторен процес при който определен сегмент от една смес от ДНК-вериги се възпроизвежда много бързо, и произвежда голямо и готово за анализ парче ДНК (бел. прев.)
прекратяване на неблагоприятното лекарство и скорошно приключване.

Превенцията продължава да бъде най-добрата интервенция. Употребата на презервативи по време на полов акт може да помогне за намаляване на риска от Хепатит B и е средство, доказало своята ефективност. Цялостно и редовно миене на ръцете е важна първа стъпка за предпазване от предаването на повечето вируси. Малко се знае з Необходимо е да се провеждат още много изследвания, за да се оцени кое е най-ефективното лечение за пациенти, които вече имат други хронични болести.

Какво мога да направя аз?

1) Използвайте презерватив, когато правите секс (и мъжки, и женски би трябвало да ви предпазят).

2) Мийте ръцете си редовно.

3) Посещавайте редовно личния си лекар и обсъждайте с него/нея въпроси свързани с безопасния секс, и си правете редовни медицински прегледи.а другите причини за Хепатит.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>