• Хистаминът е биогенен амин, които се образува в организма при декарбоксилиране на хистидина.
• При освобождаване на натрупалия се в мастоцитите хистамин (в резултат от реакцията антиген-антитяло) може да се получат алергични явления, докато при освобождаване на складирания в немасоцитите алергичните реакции са рядко явление.
• Освобождаването му в организма става при нормални и патологични условия.
• Под влияние на някои лекарствени вещества, наричани хистаминлибератори( морфин, Д-тубокурарин, акридинови деривати) и повърхностно активни вещества , трипсин, атропин, прокаин, аамфетамин, тетрациклин и др.той може да се освободи от свързаната му с белтъчините неактивна форма и да прояви своето действие.
• Хистаминът влияе чрез възбуждане на специфични рецептори, които основно са два вида – Н1 и Н2 хистаминови рецептори.
• Те реагират избирателно при стимулиране и чрез метаболитите на хистамина – 2-метилхистамин и 4-метилхистамин. Взаимодеистват и с някои екзогенни вещества.
• Като лекарство се използва под формата на хистаминов хидрохлорид.
• При вътрешно прилагане не проявява ефект, тъй като се подлага на разграждане в лумена на червата и черния дроб. При парентерално прилагане деиствието му настъпва бързо.
• В резултат от възбуждане на Н1-рецепторите хистаминът влияе съдоразширяващо и понижава кръвното налягане, което от високи дози може да спадне рязко- “хистаминов шок”. При КН, ЗЦ и МСВ първоначално настъпва хипертензия, а след това хипотензия.
• Вследствие на получената стаза на кръвта и повишената пропускливост преминава плазмена течност и се образува оток. Количеството на циркулиращата кръв намалява и кръвта се сгъстява, впоследствие се получава рефлекторно възбужданена хромафинната тъкан на надбъбреците , инкреция на адреналин , стеснение на периферните артерии, учестявяне и усилване на сърд.дейност.
• При често вкарване на хистамин се обременява дясната половина на сърцето и се явявва вторично дилатация.Стесняването на venae hepaticae довежда до застой в черния дроб и увеличаване на големината му.

• Хистаминът предизвиква спазъм на бронхите и оток на лигавицата . При често повторно прилагане може да причини белодробен емфизем.
• Увеличава двигателната дейност на гладката мускулатура на храносмилателния канал ( чрею Н1 рецепторите) без търбуха и мрежата на ПЖ;
• Предизвиква повръщане , усилена перисталтика на червата с диария.
• Влиянието му върху секреторните жлези е проявено най-силно спрямо стомашната секреция ( чрез Н2 рецептори); предизвиква усилено отделяне на стомашен сок с високо съдържание на солна киселина и пепсин.
• По-слабо усилва слюнчената секреция, след това панкреатичната .
• Хистаминът чрез влияние върху Н1 рецепторите усилва тонуса и съкращенията на матката. Свива гладката мускулатура на далака.
• Обикновено потиска ЦНС, а слабо възбужда вегетативните ганглии. Той влияе на диенцефало-хипофизо-надбъбречната и усилва отделянето на глюкокортикоиди.
• Увеличава млечната секреция
• при интра кутанно вкарване или намазване върху скарифицирана кожа причинява сърбеж или болка, оток, зачервяване.
• Инактивирането на хистамина става чрез метилиране, окислително дезаминиране, ацетилиране и свързване с белтъците и превръщане в неактивна форма. 2-3 % се излъчват с урината.
• Видово специфичните разлики в реакциите спрямо хистамина са големи- при ЕП след венозна инжекция се наблюдават кашлица, увеличена секреция от ноздрите и слъзните жлези, изпотяване и др.
• При КН реакцията е по-бурна.Получава се тахипнея, треперене, колики и др.
• ДП реагират по-слабо на хистамина
• При КЧ разширява коронарните съдове
• С повишено отделяне на хистамин се свързват астмата при ГВ, сенната треска някои форми на хроничен бронхит с емфизем у КН  и акутния пододерматит при КН
• При отравяне се наблюдават описаните симптоми, но много по-ясно изразени, заедно с настъпване на “шокови” явления, силно проявена диспнея, при ПЖ се получава парализа на търбуха, нарушение на оригването и тимпания
• Лекуване- прилага се адреналин, ефедрин, амфетамин, атропин, антихистаминни средства

показания

• При акутни серозни възпаления- ламинит, при кератити и кератоконюнктивити,
• мастити, хипогалакция, при “задържане на млякото”
• За десенсибилизация при ставен и мускулен ревматизъм, неврити и невралгии, спазми на периферни кръвоносни съдове
• За функционално изследване на стомашните жлези
• Избягва се при сърдечно-съдови увреждания и  увреждания на паренхимните органи.

Антихистаминни средства

Remedia antihistaminica

• Противохистаминно действие може да се постигне по няколко начина:

1)      Чрез потискане на хистидиндекарбоксилазата посредством флавоноиди

2)      Чрез инжектиране на на хистаминидаза, разлагаща хистамина

3)      Чрез активиране на хистаминазата посредством хистидин, аргинин и цистеин

4)      Чрез вкарване на малки дози хистамин

5)      Чрез въвеждане на симптоматични лекарствени в-ва

6)      Прилагане на компетитивни антагонисти, антиметаболити

7)      Чрез средства, блокиращи освобождането му.

Н1-хистаминови антагонисти

• Наричат се още класически. Те може да ангажират Н1 рецепторите или да изместят от тях хистамина конкурентнои  обратимо.
• Действието на тези антагонисти е свързано с количествени съотношения, поради което при излишък от хистамин влиянието им може да не се прояви.
• Локално намаляват алергичните  прояви на мястото на прилагането, действат анестетично, но и дразнещо
• След резорбцията им антагонизират влиянието на хистамина въху гладката мускулатура на бронхите, червата, матката.
• Н1-хистаминовите антагонисти оказват и нервоплегично, антитреморно, възбуждащо ,хинидиноподобно, спазмолитично действие. Предизвикват седативен ефект.
• При вътрешно прилагане се резорбират добре при животните с с просто устроен стомах.Ефектът им настъпва след 20 – 45 мин и продължава 3 – 12 часа.
• При венозно въвеждане действието настъпва бързо, но е съпроводено със станични ефекти, включително върху ЦНС, поради което се избягва.
• Мускулното инжектиране се предпочита
• Разпределят се равномевно в организма, проникват в ЦНС, метаболизират се в ч.дроб.

Странични явления

• При предозиране понякога се получава възбуждане, нарушаване на координацията, треперене и понякога конвулсии.
• При продъжително вътрешно прилагане на гладно Н1 блокерите може да предизвикат повдигане, повръщане, колики и диария.
• Лекуването е симптоматично
• За избягване на храносмилателните смущениятези средства трябва да се прилагат по време или след хранене.
• Някои могат да проявят алергенни свойства и тератогенни ефекти.
• При едновременно прилагане с наркотици, транквиланти, алкохолможе да настъпи адитивен или потенциран подтискащ ефект върху ЦНС.

Показания

v     При алергични заболявания,

v     анафилактичен шок,

v     серумна болест,

v      уртикария,

v     бронхиална астма,

v      сенна треска,

v     еземи,

v      дерматити,

v     Лъчева болест

v     Миоглобинурия и азотурия

v     сърбеж,

v     хроничен белодробен емфизему КН,

v     лекарствена алергия,

v     месечна слепота

v     Акутен тотален асептичен пододерматит у КН

v     Фотодематози

v     Задържане на плацентата

v     Акутен гангренозен мастит

Производни на моноетаноламина

Дифенхидраминов хидрохлорид, Димедрол, Бенадрил

v     Действа антихистаминно, локалноанестетично, ганглиоплегично, спазмолитично на гладката мускулатура, седативно, ценрално холинолитично, антифлогистично; повишава кръвното налягане

v     Прилага се още при транспортна болест ката локален анестетик на носната  и очната лигавица.

Ембраминов теоклат, Медрин

v     Той е производно на дифенхидрамина с подобно, но по-слабо влияние. Действа още антиеметично.

Дименхидринат, Авиомарин, Дедалон

v     Действа по-силно от дифенхидрамина, проявява седативен и сънотворен ефект, силен антиеметик

Производни на  етилендиамина

v     Прометазинов хидрохлорид, Антиалерзин, Дипразин

v     Диетазинов хидрохлорид, Ахистамин

v     Хлорпираминов хидрохлорид, Алергозан, Синопен

v     Дитиаденов хидрохлорид, Дитиаден

Производни на пропиламина

v     Бамипин, Совентол

v     Диметинденов малеат, Фенистил

Производни с различни  химични групировки

v     Антазолинов хидрохлорид, Аналергин

v     Метиаден-калций (сроден с Тиеналидин-калций)

v     Ципрохептадинов хидрохлорид, Ципротол

v     Циклизинов лактат, Марезин

v     Азатадинов малеат

Н2-хистаминови антагонисти

Те са лек.средства, които блокират обратимо Н2-рецепторите и подтискат конкурентно влиянието на хистамина върху тях. Химичния им строеж е близък до този на хистамина.За разлика от Н1-антагонистите при Н2-хистаминовите антагонисти бива модифициран строежа на страничната верига. Те се отличават с малка липофилност, което ограничава проникването им в ЦНС и обуславя отсъствието на седативен ефект.

• Действието им се проявява главно спрямо стомашната секреция, като я подтискат.Усилват сърд. дейност,
• Прилагат се за лечение на стомашни язви.

Циметидин, Гастролен, Тагамет

• Циметидинов хидрохлорид (преминава през плацентарната бариера, стимулира клетъчния имунитет). Странични действия- диария, алергични реакции.
• Показания- при гастрити, стомашна, сирищна и дуоденала язва, езофагити
• Противопоказания: бременност, лактация

Ранитидинов хидрохлорид, Ранитидин

Подтиска отделянето на солна киселина.

Лекарствени вещества, блокиращи освобождаването на хистамина

v     Натриев кромогликат, Бикромат, Интал – стабилизира мастоцитните мембрани, подтиска дегранулацията на мастоцитите.Ефектът му е свързан с намалявяне достъпа на Са йони до мастоцитите.

v     Кетотифенов хидрогенфумарат, Кетотифен – има подобно действие. Подтиска преминаването на  еозинофили в дих.пътища; може да увеличи апетита и прираста на животните.