УРИНА И БОЛЕСТИ НА ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА

Отделителната система съществува във всеки организъм и чрез нея се изхвърлят навън отпадъчните продукти.Тя включва отделянето на пот чрез кожата,изхвърлянето на въглероден двуокис чрез дихателната система и чрез червата-отделяне на изпражненията.Централно място заемат бъбреците и цялата пикочна система.Тя е централна в този сбор от органи,който изчистват организма.В пикочоотделителната система има два вида органи.Бъбрекът е единият,а другите са пикочоотедлителните органи-уретери(проводници на урина),пикочен мехур,уретера(канал,чрез който урината излиза навън).

УРИНА:
/проф.д-р Хр.Куманов;доц.д-р П.Панчев/
Урината представлява краен процес на бъбречната функция.Чрез нея се отстраняват ненужните,вредни за органите крайни продукти на обменните процеси(вода,соли,токсични вещества,лекарства).Актът на уриниране е сложен безусловен рефлекс,в който взимат участие коремните мускули и мускулите на пикочния мехур.Заболяванията на отделителната система,както и на нервната исърдечносъдовата система водят до промяна в количеството,качеството и характера на урината.
При възрастен човек нормалното количество урина отделено за 24 часа е между 1500 и 2000 ml.Две трети от количеството урина се отделят през деня.Количеството урина отделено за 24 часа под 500ml(олиго-,анурия) и това отделено над 2000ml(полиурия),означават сериозен проблем в работата на уропоетичната система.
Относителното тегло на урината варира мажду 1015 и 1025.Относителното тегло дава ценна информация за концентрационната и разредителната дейност на бъбреците.
Реакцията на урината може да има широки граници(5-8pH).Така например при богата на белтъчини храна (месо) тя е кисела,а при небелтъчна храна е алкална.Нормално е все пак реакцията на урината да е между 6,2-6,7pH.Днес не може да се смята със сигурност,че реакцията на урината върви заедно със съответното урологично заболяване.
Обикновено цветът на урината е сламеножълт.Концентрираната и кисела урина имат по-интензивен цвят.Като нормални багрила на урината се имат предвид:урохром,уроеритрин,уробилин и др.Ако на лице е масивна хематурия ,урината има червен цвят.Ако урината е извънредно бледа,това говори за развитие на хронична бъбречна недостатъчност.
От по-голямо значение е изследването на седимента на урината.Нормално в уринния седимент се срещат калциеви оксалати,фосфати,пикочна киселина,амониеви урати,карбонати и др.Наличието на горните неорганични съставки не означава ,че се касае за концентрирането им.По-често тяхното присъствие в уринния седимент е свързано с храната.От по-голямо значение за индивида е намирането на органични съставки в седимента,а именно:туморни клетки,еритроцити,левкоцити,различни цилиндри и бактерии.На практика горните съставки трябва да отсъстват от седимента на урината на здрав чожек.
Все пак откриването на 1-2еритроцита или 2-4 левкоцита се приема за нормална картина.Що се касае за намирането на различни цилиндри ,те могат в зависимост от произхода има да бъдат: гранулирани,еритоцитни,левкоцитни,хиалинни,смесени и др.Тяхното присъствие показва паренхимен бъбречен процес.По-прецизно изследване на седимента става,когато се прави броене на седимента по методиката на Каковски-Аддис.

БОЛЕСТИ СЪРЗАНИ С ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА:

-ЗАБОЛЯВАНЯ НА БЪБРЕЦИТЕ-бъбрекът е уринообразуващ,сложно организиран чифтен орган,разположен в коремната кухина бизо под последното ребро от двете страни на гръбначния стълб.Отвън има мастна капсула ,чрез която е залепен за коремната стена извън периториалната обвивка и тя го прикрепва към мускулната стена.Той има два пласта-един външен коров пласт,по-светъл и един вътрешен по-тъмен слой-медуварен слой.Кората не е равномерна а образува своеобразно пирамидки с върха към вдлъбнатата част,където се образува кухина,вътрешно легенче.

1.Вродени аномалии:
/доц.д-р Ат.Узунов;д-р М.Минков;проф.д-р Н.Минков/
Вродените аномалии на бъбреците заемат 10-15% от всички малформативни уропатии.Част от тези заболявания когато ен предизвикватхипертония,бъбречна недостатъчност,хидронефроза и др..,се откриват случаино,както при децата така и при възрастните.Друга част от тези аномалии са насъвместими или трудно съвместими с живота.
а)аномалии в броя на бъбреците:
-Бъбречна агенезия-това е сравнително рядко срещана аномалия,която се харектиризира с пълна липса на бъбречна структура и кръвоснабдяване,едностранно или двустранно.Понякога на мястото на бъбрека може да се намери мастна и фиброзна тъкан с облитерирал уретер.
-Бъбречна аплазия-тя обикновеное едностранна.На мястото на бъбрека се намира фиброзно образувание без особено кръвоснабдяване,с деформирано малко легенче и хипопластичен уретор.Контралатералнят бъбрек е компенсаторно увеличен.
-Унилатарална мултикистична аплазия-представлява вариант на аплазията,при която на мястото на бъбрека се намира кистозна тъкан.Често се придружава от артериална хипертония.Лечението е оперативно,чрез отстраняването на кистозната тъкан.
-Добавъчни бъбреци-за разлика от раздвоените,те имат собствено кръвоснабдяване,собствени фиброзна капсула,легенче и уретер.Това е рядка аномалия,която се открива по повод на друго съпътстващо я заболяване.
б)аномалии в големината на бъбреците:
-Хипоплазия-хипопластичните бъбреци са по-малки от нормалните и често пъти са придружени от малформации.Когато процесът е едностранен може да не предизвика никакви оплаквания.различават се 5 вида хипоплазия:обикновена хипоплазия(малък бъбрек функциониращ нормално),хипоплазия с дисплазия(фетални и незрели бъбречни структури,при двустранна форма довежда до хронична бъбречна недостатъчност),олигонефрония(рядка аномалия,при която децата се раждат с много малки бъбреци ,съставени от малък брой нефрони),нефронофтиза на Фанкони(рядко фамилно заболяване),сегментна хипоплазия(често тук е на лице тежка артериална хипертония).
в)аномалии в положението на бъбреците-характеризира се с бъбреци,разположени на ненормално място или заемащи ненормално положение.
-Дистопия-сравнително честа малформация,наблюдавана предимно вдясно.При нея бъбрекът се намира на ненормално място,като е характерен белегът че дистопичните бъбреци се кръвоснабдяват от аортата или нейни клонове на нетипично място,там,където е разположен бъбрекът.2 вида дистопия-хомолатерална и хетеролатерална.
-Малротация-при незавършено интраутробно завъртане около надлъжната си ос,бъбрекът остава малротиран.Аномалията може да бъде едностранна или двустранна и при липса на усложнения не изисква лечение.
-Нефроптоза(вродена аномална подвижност на бъбрека)-получава се при конгенитално слаб поддържащ бъбрека апарат и дълъг съдов педикул.При изправено положение болните се оплакват от болка лумбално,поради слизането на бъбрека надолу.
г)аномалии във взаимоотношенията на двата бъбрека-това са сравнително често срещани вродени заболявания.Към тази група спадат аномалиите на двата бъбрека,които влизат във взаимоотношение помежду си поради срастване на бъбречния паренхим.Те представляват един бъбрек със своеобразна форма и двойнодренираща урината система.аномалиите във взаимоотношението биват:симетрични(подковообразен бъбрек,галетообразен бъбрек) и асиметрични(L-образен,S-образен,безформен бъбрек).
д)аномалии в структурата на бъбреците-тук спадат вродените кистозни дегенерации на бъбречния паренхим.
-Солитарни кисти на бъбреците-среща се сравнително рядко при децата,за разлика от възрастните.Етиологията на солитарните кисти на бъбреците се свързва с ембрионално запушване на няколко нефрона(първични кисти) или със запушване на шийка на каликс(вторични кисти).
-Мултилокуярна унилатерална киста-изкючително рядка аномалия,представляваща ограничена в единия бъбрек кистозна формация,която за разлика от солитарната киста е многокамерна.Отделните кисти в мултилокуларната киста нямат комуникация помежду си.Лечението е оперативно.
-Мултикистоза на единия бъбрек-рядка аномалия,за която се предполага че е предизвикана от неправилно съединяване в ембриогенезата на мезо- и метанефроса.Лечението е оперативно-отстраняване на мултикистозния бъбрек.
-Поликистозна болест на бъбреците у новородени-тежко двустранно кистозно заболяване на бъбреците,което е трудносъвместимо с живота.Когато наред с поликистозата е налице и атрезия,плодът обикновено се ражда мъртъв.При по-лека форма на хипоплазия на уретерите детето има шанс да поживее няколко месеца.
-Наследствена поликистозна болест на бъбреците-това е тежка аномалия в структурата на бъбреците.На около 500-1000 лица се пада по един болен от поликистоза.Заболяването проявява склонност към онаследяване предимно по майчина линия.Характеризира се с множество различни по големина кисти,разположени по целия паренхим на двата бъбрека.С течение на времето кистите нарастват и увреждат функциониращите нефрони в съседство.Постепенно болните изпадат в хронична бъбречна недостатъчност.
-Ювенилна хепаторенална поликистозна болест-рядко заболяване с неблагоприятна прогноза.Характеризира се с поликистоза на бъбреците,черния дроб,панкреаса и др.,която се проявява в ранна детска възраст.Обикновено тези деца загиват до навлизаето им в пубертета.
-Гъбест бъбрек-рядка аномалия,характеризираща се с множество малки кистички(2-4 mm),равномерно разположени около бъбречните пирамиди.Заболяването може да бъде и едностанно .Наи-честата клинична изява е хематурията.

2.Кистозни заболявания на бъбрека:
Освен описаните във “вродени аномалии на бъбреците” кистозни дегенерации на бъбречния паренхим,съществуват и придобитите кистозни забоявания на бъбрека.
а)прости придобити кисти(при пиелонефрит ,нефросклероза, туберкулоза,хидрокаликоза)-повечето от тях са описани при съответните заболявания довели до образуването им.
-Хидрокаликоза-разширени чашки със затруднен отток на урината от тях.Причините са патологични процеси,развиващи се в областта на шийките на чашките.Възможна е и дисфункция на мускулния сфинктер на шийките.Съдържимото й в така разширените чашки наи-често представлява мътна урина или без конкремент.
б)ехиникок на бъбрека-паразитно заболяване,при което причинителят Тения ехинококус развива кистозна формация в различните органи.В бъбрека се развива рядко.

3.Възпалителни заболявания на бъбреците:
/д-р Б.Зозиков/
а)неспецифични възпалителни заболявания на бъбреците(пиелонефрити)-пикочната инфекция е сборно понятие за означаване наличието на бактерии в урината без да отразява същността на процеса.Пиелонефрита е възпалителен процес на паренхима на единия или на двата бъбрека,предизвикан от бактерии,вируси,микоплазми и рядко други възбудители,който засяга и пиело-каликсната система,но преимуществено и наи-силно е изразен в интерстициума и в бъбречните каналчета.
Наи-чесо уроинфекциите се делят на пиелонефрит и цистит,като всеки от тях бива остър или хроничен,първичен или вторичен.
-Остър неспецифичен пиелонефрит
-Апостематозен пиелонефрит-възпалително заболяване при което в бъбрека се образуват множество малки абсцеси.Пътят на инфекцията е предимно хематогенен,но наличието на предразполагащ фактор често е от не по-малко значение за развитието и.
-Карбункул на бъбрека-предствлява гнойно-некротично огнище ,разположено наи-често в коровия слой на бъбрека.Инфекцията достига по кръвен път и води до образуването на септичен тромб в по-голям или няколко по-малки съседни кръвоносни съдове с последващо развитие и оформяне на гнойник.
-Пионефроза-това е крайният стадий на развитоието на гнойния пиелонефрит,при който практически бъбречният паренхим е разрушен от възпалителния процес и бъбрекът представлява “торба,пълна с гной”.
Развитието на това усложнение е резултат наи-често от наличието на уринна стаза в бъбрека.В редки случаи пионефрозата е пшървична,без предшестващо заболяване.
-Остър некротичен папилит-това е тежко заболяване на бъбречните папили,в патогенезата на което,наред с инфекцията ,задължително участие имат и повишеното налягане в легенчето(застой),и развиващите се нарушения в кръвообръщението на бъбрека.
-Остър паранефрит(паранефритичен абсцес,флегмон на ретроперитонеума)-паранефитът е възпалително заболяване на бъбречната капсула и околкобъбречното пространство.Инфекцията достига по хематогенен път от съседни органи(аднекси,апендикс,бял дроб и др.),от директно нараняване на лумбалната област и наи-често от бъбрека.всяко гнойно възпаление на бъбрека може да бъде усложнено и с остър паранефрит.Най-често острият паранефрит е последица на пионефроза.
-Вторични остри уроинфекции(пиелонефрити)-вторичните пиелонефрити са тези,при които възпалителния процес се предшества от друго заболяване.За тяхното развитие,наред с местните ,от голямо значене са и общите защитни сили на организма и състоянието на имунната система.Почти всяко урологично заболяване води до механична стаза или нарушение на уродинамиката и е благоприятстващ уроинфекциите фактор.Самата инфекция с атонията,която предизвиква,също води до стаза.Така порочният кръг се затваря.
-Хроничен пиелонефрит-хроничният пиелонефрит е наи-честото бъбречно заболяване.Тои касае уролога тогава,когато хроничното възпаление се развива на базата на някое друго урологично заболяване.
б)специфични възпалителни процеси на бъбрека:
/проф.Хр.Куманов/
-Туберкулоза на бъбреците-това е вторично заболяване.След прекарана белодробна туберкулоза на даден етап от своя живот всеки преболедувал индивид може да се разболее от бъбречна туберкулоза.У нас бъбречната туберкулоза особено в следвоенните години беше сравнително често заболяване.В резултат на целенасочена правилна здравна политика в България,особео след 1975 год.,тя намаля напълно.След това последва едно задържане а през последните 5 год.-след 1989год.-отново започна да се среща все по-често.Бъбречната туберкулоза е вторично заболяване ,т.к.тя се развива на базата на съсществуващо вече специфично огнище в човешкия организъм.От него след различен срок от време туберкулозните бактерии достигат по кръвен път до единия от бъбреците.Характерно и интересно е ,че туберкулозните бактерии достигат до двата бъбрека,но засяга единия от тях.Проникнали обаче в бъбрека,те не оформят веднага картината на бъбречната туберкулоза.След спадане на съпротивителните сили на организма може да се появят първите симптоми.Даже оформен каверна в кортикалната част на бъбрека може да оздравее спонтанно.При образуването на огнище в медиларната част на бъбрека се оформя вече и съответна клинична картина.В по-късен етап може да се засегнат и двата бъбрека или и други органи на човешкия организъм.

4.Бъбречно-каменна болест:
/доц.д-р Ат.Узунов;инж.С.Атанасова/
Заболяването,при което в паренхима(каликсите) и пиелона на бъбрека се образуват конкрименти ,се нарича бъбречно-каменна болест.Това е често срещано заболяване ,при което се наблюдава фамилно предразположение.Болестта се среща в 2-3 % от населението.По-често боледуват мъжете.Най-често е засегната възрастта между 20-50 години.Заболяването има ендемичен характер в някои райони на света вкйючително и в България.

5.Новообразувания на бъбрека,чашките и легенчето:
/доц.д-р П.Панчев;проф.д-р Хр.Куманов/
а)тумори на бъбреците при възрастни-туморите на бъбрека заемат важно място сред заболяванията на полово-отделителната система.Срещат се често и засягат зрялата творческа възраст.При късно поставена диагноза прогнозата има е неблагоприятна.В литературата има няма общоприето название на злокачествените паренхимни тумори на бъбрека.Срещат се под различни наименования като хипернефром,тумор на Гравиц,метанефром и др.
Новообразуванията на бъбречния паренхим са 2-3% от всички тумори.Те представляват 2 до 6 % от заболяванията на полово-отделителната система,10-11 % от заболяванията на бъбрека и 10-15 % от туморите на полово-отделителната система.Обикновено се срещат между 50-70 годишна възраст.
Към образуването на тези тумори имат отношение някои канцерогени-нитросъединения,естрогени,рентгеново облъчване.Увеличен е рискът при мъжете пушачи,при изложените на индустриални замърсявания с кадмий.Фамилно предразположение се описва рядко.
б)новообразувания на чашките и легенчето при възрастни-Туморите на горните пикочни пътища са по-редки от тези на бъбречния паренхим и от туморите на пикочния мехур.Обикновено те имат папиларна структура.Всички са злокачествени,със склонност към инфилтративен растеж и метастазиране.Най-често се срещат след шестото десетилетие.По-често боледуват мъжете.В по-голямата част това са първични епителни тумори на пиелона.Разпространяват се по съседство,по лимфен и кръвен път.Новообразуванието може да се развие по целия пикочен път-от чашката до наи-външната част на уретера.По-често са единични но могат да бъдат и множествени.Не рядко се комбинират с други заболявания,които затрудняват диагнозата.
В началото заболяването протича безсимптомно и най-честият признак е хематурията(70-80%).Тя е внезапна ,безболезнена и тотална.Болка при ножообразувания на легенчето с чашките се среща по-рядко в сравнение с тази на бъбрека.При наличие на съсиреци се появява бъбречна колика.При палпация по-късно се напипва тумор-увеличен бъбрек.При напредване на състоянието се появява инфекция от задръжка на урината.Уврежда се общото състояние.
в)ноеообразувания на бъбрека в детска възраст:

-Тумор на Вилмс:
/ст.н.с.д-р Ст.Кюркчиева/
Това е най-често срещаният тумор на полово-отделителната система в детската възраст.Открива се при 7,8 на 1000000 деца на възраст до 15 години.Нарежда се на четвърто място по честота от всички новообразувания в детска възраст.При 50% туморът на Вилмс е с левостранна локализация,в 48%е с десностранна и в 2% е двустранна.Той се диагностицира най-вече пр деца на възраст между 2-5 години.Този тумор има интересна връзка с други вродени аномалии.
-Други рядко срещащи се тумори:
/доц.д-р П.Панчев;проф.д-р Хр.Куманов/
Конгенитален мезобластен нефром и епителен нефробластом(редки тумори,с доброкачествено развитие,проявяващи се у новородени);дифузен и нодуларен нефробластом(потенциално злокачествени тумори,срещат се рядко);аденокарцином,светлоклетачен карценом(рядък тумор,предимно при деца между 10-14 години,злокачествено развитие);

6.Травматични увреждания на бъбреците:
/д-р М.Минков;ст.н.с.д-р Ст.Кюркчиева/
Бъбреците са най-честият орган на полово-отделителната система,подложен на травматична увреда(50-55%).Независимо от дълбокото им разположение,добрата защита от гръбначния стълб,ребрата и мускулатурата ,травмите на бъбрека са 0,5-1%от всички травми изобщо.Те се съчетават най-често с наранявания на гръдния кош,коремните органи и черепно-мозъчни травми.Травмите на бъбрека могат да бъдат открити и закрити.При откритите има рана която може да е прободна,огнестрелна,разкъсноконтузна и др.Закритите трвми са:комоцио на бъбрека(най-леката степен на увреждане);контузия на бъбрека(мали или големи кръвоснабдявания в паренхима ,без засягане на кухинната система на бъбрека и фиброзната му капсула);руптура на бъбрека;нараняване на съдовия педикул(частична лезия на бъбречните съдове ,пълно откъсване на бъбрека от съдовия педикул.

7.Съдови аномалии на бъбрека:
/проф.д-р Н.Минков;доц.д-р Ат.Узунов;д-р М.Минков/
Васкуларизацията на бъбреците е много разнообразна ,но само при определени условия съдовите аномалии могат да предизвикат или да участват в патологичен процес,характеризиращ се с два симптомокомплекса:хидронефроза и свързаните с нея усложнения и/или артериална хипертония.Единствено тогава съдовите аномалии изискват оперативно лечение.
а)заболявания на бъбречните артерии:
-Двойни и тройни бъбречни артерии-излизат направо от аортата или са общ ствол с a. renalis и навлизат в хилуса на бъбрека,като кръвоснабдяват определени сегменти.За разлика от тях,добавъчните съдове навлизат направо в бъбречния паренхим.Повече от две a.renalis имат предимно бъбреците с малформации.Когато съдът минава близо до пиелоуретералния сегмент може да предизвика хидронефроза.
-Стеноза на a.renalis или нейни клонове-характеризира се с вродено стеснение на лумена на бъбречната артерия или нейни клонове.Обикновено е засегнат само единият бъбрек.Ниското хидростатично налягане в аферентните артериоли стимулира клетките на юкстагломеруларния апарат да продуцират ренин.
-Аневризма на a.renalis и артерио-венозни фистули-рядко срещани вродени аномалии
-Съдова обструкция на горния инфундибулум(синдром на Фралей)-често срещана аномалия,характеризира се с дилатация на горната чашка на бъбрека,причинена от притискането на инфундибулума и от кръвоносен съд.
-Добавъчни съдове-срещат се твърде често ,но се диагностицират само когато причиняват обструкция на нивото на пиелоуретералния сегмент,водещдо хидронефроза.
б)Артериална хипертония от бъбречен произход:
Под артериална хипертония се разбира хронично състояние на повишено систолично и диастолично артериално налягане.Когато за това са отговорни бъбреците се говори за хипертония от бъбречен произход.Една от функциите на бъбреците е да участват в регулацията на артериалното налягане.Реналната хипертония бива два вида:
-Ренопаренхимна хипертония;
-Реновазална хипертония;
в)заболявания на бъбречните вени:
-Тромбоза на бъбречните вени-това е рядко заболяване.То протича остро и хронично.Може да бъде едностранно или двустранно.Образуваните тромби в малките вени могат да се разположат по хода на кръвния ток или обратно.Предразполагащи моменти са :обща дехидратация,нарушен епител на бъбречните вени със смутен венозен кръвен ток.Диариите,обилните повръщания,септицемията увеличават вискозитета на кръвта и предразполагат към тромбоза.

8.Бъбречна недостатъчност:
/доц.д-р П.Панчев;проф.д-р Хр.Куманов/
а)Остра бъбречна недостатъчност-това е клинико-лабораторен синдром,който настъпва като последица от рязко нарушение на бъбречната функция,манифестиращ се клинично с олиго-анурия и лабораторно с азотемия и с нарушение във водно-електролитното и акално-киселинно равновесие на организма.Този синдром може да се прояви както при първично здрави,така и при болни бъбреци.Остра бъбречна недостатъчност се характеризира с това,че е последица от много етиологични фактори,няма остро начало,протича на стадии и има обратим характер;при оздравяване не остават трайни увреждания на бъбреците.Водещите етиологични фактори са вътре-и извънбъбречни.
б)Хронична бъбречна недостатъчност е синдомокомплекс,който настъпва в крайния стадий от развитието на хроничните бъбречни заболявания.Проявите на заболяването започват при увреждане на 70%от функциониращите нефрони.Хронична бъбречна недостатъчност се проявява ежегодно при около 150 бъбречно болни на 1000000 население.Най-честите заболявания,довеждащи до хронична бъбречна недостатъчност са:
-с предимно засягане на гломерулите(хроничен гломерулонефрит,гломерулна склероза)
-с предимно засягане на тубулите(хроничен пиелонефрит,бъбречна туберкулоза,Балканска ендемична нефропатия)
-с предимно засягане на съдовете(хипертония,стеноза на бъбречните артерии,нефросклероза)
-обструктивни нефропатии(уролитиаза-особено малигнена,хидронефрози,тумури на урогениталната система)
-вродени аномалии(бъбречна поликистоза,вродени хидронефрози,олигофрения)
-заболяване на обмяната(метаболитни нефропатии,диабет,подагра,първичени хиперпаратиреодизъм,саркоидоза)
-системни заболявания на съединителната тъкан(лупус,склеродермия)

БОЛЕСТИ НА РЕТРО ПЕРИТОНЕАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО:
/проф.д-р Т.Патрашков;доц.д-р Ал.Лилов/

1.Ретроперитонеална фиброза:
Това е патологичен процес,който се характеризира с неспецифично възпаление на ретроперитонеалното пшространство,с образуване на съединителна тъкан и обхващане на съседните,понякога и на отдалечените органи.Засягат се най-често уретерите,в резултат на което настъпва хронична бъбречна недостатъчност.В други случаи той може да премине в медиастиналното пространство или се среша под формата на струмата на Ридел,склеротичен хепатит или като псевдотумор на орбитата.Заболяването се среша и в двата пола,но по-често засяга мъжете.
2.Ретроперитонеални тумори:
Първичните ретроперитонеални тумори се срещат рядко.Около 80%от тях са злокачествени.Те засягат всички възрасти,мъжете и жените боледуват еднакво често.
Съставени са от адипозна тъкан ,съдови елементи,набраздена и гладка мускулатура,лимфоретикуларна тъкан и ембрионални зачатъци.Взависимост от анатомичния строеж и хистологичната характеристика се подразделят на:мезодермални тумори,които съставляват около 40-60%,неврогенни тумори-15-50% и дизембриологични тумори-6-25%.Ретроперитонеалните тумори биват доброкачествени и злокачествени.
-Мезодермални тумори-могат да бъдат доброкачествени-липом,фибром,ангиолипом,лейомиом,хемангиом,миксом,солитарен лимфон;злокачествени-липосарком,фибросарком,лейомиосарком,лимфосарком,рабдомиосарком,
ретикукосарком,хемангиоендотелиом,фибромиосарком,миосарком,недиференциран сарком.
-Неврогенни тумори-от тях доброкачествени са:невром,неврофибром,невролейофибром;злокачествени са :невросарком и симпатикобластом.
-Дизонтогенетични тумори-тератосарком.

БОЛЕСТИ НА ПИЕЛОКАЛИКСНАТА СИСТЕМА И УРЕТЕРА:

1.Вродени аномалии на каликси,легенче и уретери:
/д-р М.Минков;проф.д-р Н.Минков;доц.д-р Ат.Узунов/
Вродените аномалии на каликсите,легенчето и пикочопровода заемат 1/3 от всички малформативни уропатии.
а)аномалии на каликсите-това са рядко срещани заболявания,протичащи олигосимптомно,които в повечето случаи не изискват лечение,освен ако възникнат усложнения.
-Дивертикули на каликсите-кистозни овални разширения над малките чашки,тапицирани с уротел и комунициращи с пиело-каликсната система.
-Мегакалиоза-дилатирани каликси,на брой повече от нормално.Кортексът на засегнатия бъбрек е нормален,а медулата е редуцирана поради разположените в нея дилетирани каликси.
б)аномалии на пиелоуретералния сегмент-вродените аномалии на пиелоуретералния сегмент се срещат при над 11% от децата с малформативни уропатии.Всички те ,заедно със съдовите аномалии на бъбрека ,могат да доведат до дилатация на пиело-каликсната система.Това състояние се означава с термина Hidronephosis.
Хидронефрозата следва да се разглежда като симптом на заболяване ,предтсвляващо пречка в оттока на урината на нивото на пиелоуретералния сегмент.Когато това препятствие е вродена аномалия,се касае за конгенитална хидронефроза.
в)аномалии в броя на уретерите-представляват често срещани малформации(0,5%-1,5% сред всички хора),които ако не са усложнени се диагностицират случайно.Диагнозата,клиниката и лечението им се определя от съпътстващото усложнение.Най-честите усложнения при тях са везико-уретерален рефлукс,мегауретер,хидронефроза,калкулоза,ектопичен уретер и др.
Аномалиите в броя на уретерите биват:двойни уретери,раздвоени уретери,тройни и четворни уретери.
г)аномалии на уретеровезикалния сегмент
-Конгенитален мегауретер-представлява абнормена дилатация на пиело-каликсната система,предизвикана от интраутробно развили се причини-най-вече на нивото на везикоуретералния сегмент.Той се срща при 14-20%от децата с малформативни уропатии,като предобладават момчетата.
-Конгенитален везико-уретероренален рефлукс-обратно връщане на уринат от пикочния мехур през уретера към бъбреците.Той се открива при 25%-30% от децата с малформативни уропатии и засяга предимно момичетатта.Дължи се на нарушен клапен механизъм на уретеровезикалния сегмент.
-Уретероцеле-псевдокистична дилатация на терминалната част на уретера,която се развива в лумена на пикочния мехур и се придружава от стеснение на мукозната част на уретералния остиум.Уретероцелето се среща предимно при момичетатат с двоен уретер.
-Екотопичен уретер-сравнително рядка аномалия,често придружена от други малформации,при която уретералното отвърстие ссе отваря на на нормално място в тригонума а в областта на задната уретра и в уретрата или генеталиите.
-Ретрокавален и ретроилиачен уретер-рядка аномалия която се открива предимно в зряла възраст.При нея уретерът преминава под долната празна вена или илиачните съдове.Това обикновено е причина за развитие на мегауретер.

2.Стенози на уретера:
/ст.н.с.д-р Б.Зозиков/
Стъенозите на уретера са два вида-вродени и придобити.
Придобитите стенози от своя страна могат да бъдат-посттравматични,постоперационни и интераоперативни,възпалителни,от процеси извън уретера.
Всяка травма на уретера може да доведе до различни по степен стеснения на уретера . При лечението на тези травми уретерите трябва да се протезират за времето на оздравителния процес.
Възпалителните процеси също довеждат до стенози на уретера.Най-често това е последица от прекаран специфичен процес,който обаче практически никога не засяга само уретера.
До вторични стснения на уретера могат да доведат и всички неопластични,възпалителни и склеротичнио процеси в ретроперитонеалното пространство.

3.Травми на уретера:
Поради своята подвижност,еластичност и дълбоко разположение в тялото,уретерът рядко е достъпен за травматична увреда.Най-често травмите му са съчетани с увреда на други органи.Различават се открити и закрити наранявания.При откритите има рана;при тях се изисква хирургична намеса.Закритите наранявания се получават когато пикочопровода се притиска към напречните израстъци на прешлените.Ако е засегната само лигавицата,се получава бързопрехопдна хематурия.При пълното му прекъсване урината изтича в ретроперитонеалното пространство и се оформя подутина със значителни размери,която по-късно се превръща в ретроперитонеален флегмон.

4.Камъни в уретера:
/доц.д-р Ат.Узунов/
Камъните в уретера се образуват предимно в бъбрека.Рядко се образува първично камък в уретера.Това става най-често :над някое стеснение,при възпаление,при прегънат уретер,при дивертикул на уретера.Химичният им състав отговаря на бъбречните камъни.Имат среден размер 4-6mm.С перисталтиката на пикочопровода преминават през него.Камъните се елиминират спонтанно в зависимост от размера им;когато са над 6mm резорбцията им е рядка.

5.Тумори на уретера:
туморите на уретера се срещат рядко.Протичт завоалирано и се откриват късно.Оплакванията на болните се приемат като резултатна други заболявания.Туморите на уретера са два вида-първични и вторични.Най-често се срещат след 60г.,по-често боледуват мъжете.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПИКОЧНИЯ МЕХУР:

1.Вродени аномалии на пикочния мехур:
Вроденте заболявания на пикочния мехур са редки аномалии.Те се срещат в 5-7%от децата с малформативни уропатии.
а)Агнезия на пикочния мехур-конгениталната липса на пикочен мехур е изключително рядка аномалия,обикновено трудно съвместима с живота поради съчетанието и с други малформации.Диагнзата може да бъде поставена пренатално с ултразвук и да се предприеме прекъсване на бременността.В противен случай единственото лечение е деривираща урината операция.
б)Хипоплазия на пикочния мехур-рядка аномалия,често съчетана с други малформации.Децата се раждат с намален по размери и капацитет пикочен мехур.Може да бъде сегментна и да засяга и сфинктерния апарат.Лечението се определля от придружаващите малформации.
в)Двоен мехур-рядко срещана аномалия при която пикочния мехур се разделя пълно или частично на две от преграда,разположена сагитално,фронтално или трансверзално.Често се съпровожда от раздвоение на пениса,ректума,раздалечаване на симфизата и др.Лечението се състои в хироургичното възстановяване на анатомичната цялост.
г)Мегамехур-сравнително често срещана малформация,предимно при момичетата която се характеризира с голям капацитет на мехура.
д)Миокарден мехур-рядко срешана аномалия,характерна с изразена хипертрофия на детрузора(наподобяваща миокард) и силно редуциран мехурен капацитет.Често се придружава от рефлукс и мегауретери.
е)Конгенитална диертикулация на пикочния мехур-вродена дилатация на сегменти от мехура(дивертикул),единични или множествени,при липса на субвезикална обструкция.Стената на дивертикула притежава всички елементи (мукоза ,мускуларис,адвентиция).Заболяването се развива интраутробно,най-вероятно поради преходна субвезикална задръжка на урината ,изчезнала след раждането.Когато дивертикулът е разположен в областта на тигонума ,може да причини развитието на рефлукс или мегауретери.
ж)Хипертрофия на интеруретералната плика-онгенитално разрастване на plica interureterica .Хипертрофиралата мукозна плика между двата уретерални остиума може да покрие по време на микция уретералната шийка и да доведе до преходни ретенции.Често заболяването е причина за развитието на вторичен рефлукс,дивертикулоза на мехура и др.Лечението е оперативно .
з)Киста на тригонума-касае се за рядка аномалия,представляваща овална киста,покрита с уротел и с течно съдържимо,разположена в областта на тригонума.Може да е свързана с мехура на краче.Характеризира се с дизурия и ретенции на урината.
и)Екстрофия на пикочния мехур-една от най-тежките вродени малформации,предимно срещана при момчетата,характеризираща се с раздалечение на симфизата,атрофия на правите коремни мускули и пълна липса на предната мехурна стена,на предната част на мехурната шийка и уретрата.Супрапубично се вижда задната стена на мехура с тригонума ,като урината непрекъснато изтича навън.Понякога аномалията се съчетава с пролапс на ректума ,липса на анален сфинктер,ингвинални хернии и др.
й)Везико-вагинална фистула-рядко заболяване,обикновено съчетано с други малформации.Характеризира се с вродена фистула между пикочния мехур и влагалището,откъдето изтича урината.Лечението е трудно и се състои в хирургичното затваряне на фистулата,която има склонност да рецидивира.

2.Възпалителни заболявания на пикочния мехур:
/ст.н.с.д-р Б.Зозиков/
а)Остър цистит-остро неспецифично възпаление на лигавицата на пикочния мехур.Острят цистит може да се развие във връзка с голям брой микроорганизми.Водещи оплаквания са:полакиурия,дизурия,никтурия,чувство за недоизпразнен мехур,тежест в таза.Оплакванията започват почти внезапно.Възможно е промяна в урината-става по мътна,с “парцалчета”,розова,а понякога има и значително кървене.
б)Хроничен цистит-явява се като последица от неизлекувано остро възпаление или (по-чест) като вторично усложнение на други заболявания.Такива са субвезикалната стаза ,конкрементните и други чужди тела в мехура,неврогенни разтройства в уринирането,възпалителни заболявания в съседство.Симптомите са същите като при острия цистит,но по-слабо изразени.Обикновено смущенията са в по-често уриниране и слабо до умерено парене.
в)Небактериални цистити-освено от микроорганизми възпалението на пикочния мехур може да бъде причинено от голям брой други фактори,според които разграничаваме и следните видове цистити:термични,химични,лъчеви,паразитни,неврогенни,лекарствени,хормонални,хламидиални.
Към хронично-прогресирашите цистити се разглеждат и следните заболявания:проста язва на мехура,цисталгия,левкоплакия,интерсициален цистит.
От горните форми на цистит ще се спрем на тези които поради по-голямата честота имат значение за широката медицина:
-Радиационен цистит-усложнение при лъчева терапия на туморни процеси в малкия таз.Ной-често промените са необратими.В резултат на облъчването се развиват фиброзни и трофични прояви на епитела,в резултат на които пикочния мехур се лишава от естествената си защита.Лигавицата е със загладен релеф,кръвоносните съдове губят еластичността си и стават чупливи,явяват се трофични язви,понякога с инкрустации,а при прибавена инфекция се развиват и типичните възпалителни промени.
-Паразитози на пикочния мехур-У нас практическо значение има трихомоналния цистит.Протича подобно на бактериалния цистит.При жените много често е съпроводен от вулвовагинит,а при мъжете от простатит.
Трихомоните трябва да се търсят и лекуват винаги и в половия партньор ,дори и да няма клинично изявени оплаквания.
-Лекарствен цистит-тъй като голяма част от медикаментите се излъчват през бъбреците ,а пикочния мехур е резервоар на урината ,то съдържащите се в нея вещества деистват най-продължително върху мехурната лигавица и могат да я увредят.
-Хламидален цистит-протича подобно на бактериалния цистит но не се изолират бактерии в урината.
-Интерстициален цистит-възпалителен абактериален процес с инфилтративен характер в цялата стена на пикочния мехур,като в напреднали стадии мехурът може да бъде намален и сбръчкан.Характерно е бавно но прогресивно засилване на оплакванията
-Цисталгия-състояние протичащо като остър цистит,без да се изолира бактериален или друг причинител на заболяването или да са на лице други етиологични фактори,водещи до цистит.
г)Специфичен цистит.Туберкулоза на пикочния мехур:
Заболяване което много рядко се развива самостоятелно и предимно е последица от туберкулоза на бъбрека.Предразполагащи моменти за развитие на туберкулозен цисит са:прекарани други инфекции и трвми на мехура,както и общи заболявания довели до намаляване на защитните сили на организма.Рядко инфектирането може да стане по субмукозен лимфен път.

3.Камъни на пикочния мехур:
/доц.д-р Ат.Узунов/
Разположени са в пикочния мехур и са с различна големина,форма и брой.Дават характерна клинична картина с или без уростаза и уроинфекция.Децата и възрастните хора са засегнати по-често,мъжете боледуват по-често от жените.По мястото на образуването си камъните се делят на първични и вторични.Първични-образувани в пикочния мехур.Вторични-образувани в бъбрека и се донасят в пикочния мехур от уриата.
Медикаменталното лечение е симптоматично.То се прилага за успокояване на възпалителните явления.При малки камъни до 1 см може да се използва трансуретална литотрипсие(разчупване на камъка).

4.Травми на пикочния мехур:
Травмите на пикочния мехур са на трето място по честота от всички наранявания на полово-отделителната система.В зависимост от това дали се съчетават с увреда на други органи и системи ,те могат да бъдат изолирани или съчетани.Според естеството на нараняването травмите биват открити и закрити.В мирно време преодладават закритите наранявания.
Закритите трвми на пуикочния мехур най-често се съчетават с фрактура на таза(50%) и увреда на коремни органи.Получават се при директен удар,падане от високо и т.н.,особено ако пикочния мехур е пълен.Могат да бъдат и ятрогенни при трансуретрални манипулации.При увреда на махурната лигавица с или без засягане на мускулния слой се говори за контузия на пикочния мехур.Контузията на мехура се лекува консервативно с кръвоспиращи,вливания и общи реанимационни мероприятия.
Откритите травми-прио тях е налице рана и те изискват задължителна оперативна ревиция.

5.Функционални нарушения на пикочния мехур:
/д-р М.Минков/
а)Неврогенен пикочен мехур при вродени лезии на гръбначния мозък-при вродените лезии мна гръбначния мозък в лумбосакралния му отдел се развиват функционални и морфологични нарушения ,характеризиращи неврогенния пикочен мехур от менингоцеле.Това се дължи на вродена лезия(частична или пълна) на гръбначномозъчните вегетативни ядра в лумбосакралния отдел и излизащите от това ниво нерви.Клиниката се определя от нивото на лезията и степента на нарушена инервация(пълна,непълна,засягаща аферентните или еферентните пътища).
б)Неврогенен пикочен мехур при травматични увреди на гръбначния мозък-травмите на гръбначния мозък в лумбосакралния му отдел или над него,както и хирургичните интервенциии в областта на малкия таз,могат да доведат до появата на неврогенен пикочен мехур,поради прекъсване на гръбначномозъчните нерви,осигуряващи аферентната и еферентната инервация на долните пикочни пътища
в)Дисфункционален пикочен мехур-първичните функционални нарушения на долните пикочни пътища се срещат сравнително често,особено в детската възраст.При тях липсва лезия на гръбначномозъчните нерви от лумбосакралния отдел и затова е прието да се означават като дисфункционален пикочен мехур.Етиологията им е свързана с нарушения в терминалната периферия на вегетативната нервна система,осигуряваща функционалната активност на пикочния мехур,уретралните сфинктери и уретрата.Според координираността между релаксацията на сфинктерите и контракцията на детрузора по време не микция,нарушенията биват синергични и диссинергични.Според контрактилната способност на детрузора биват от хипер-и от хипорефлектронен тип.
г)Функционални нарушения при патологични процеси в мозъка-първични нарушения в уродинамиката се проявяват и при някои патологични процеси в главния и гръбначния мозък.Те са характерни за болни с паркинсонизъм, мултипелна склероза,напреднали атеросклеротични промени на мозъчните съдове,дегенеративни деменции,състояния след остри нарушения на мозъчното кръвообръщение и др.
Морфологичните нарушения на мозъка могат да доведат до нарушена централна регулация на функцията на долните пикочни пътища,клинично проявяваща се с полакиурия,дизурия,инконтиненция на урината.
д)Напикаване(енуреза)-напикаване при нормални пикочни пътища се нарича енуреза.Тя е нощна и дневна.Физиологията е до 3-годишна възраст.Това се дължи на все още незрялата корова регулация на функциите на вегетативните органи.При 20-30% от децата с напикаване се намира и непълно затваряне на прешлените в лумбосакраалния отдел на гръбачния мозък.Децата се напикават през нощта ,обикновено по време на втората фаза на съня или съня с бързи движения на очните ябълки.С израстването на децата прогресивно намалява честотата на нощното напикаване и до края на пубертета спират да се напикават 90% от децата.

6.Рак на пикочния мехур:
Ракът на пикочния мехур съставлява 3-5 % от всички тумори у човека и около 50% от туморите на пикочо-половата система .Боледуват най-често хора над 50-годишна възраст.Съотношението между мъже-жени е 4:1.
Туморите на пикочния мехур са единични и множествени.Те се локализират на различни места,по-често странично или по задната част на мехура,на тригонума и около него и по-рядко на върха.Туморите на пикочния мехур се подразделят на първични-96% и вторични-4%.По хистологична характериостика биват с епителен (95%) и с неепителен произход.Неепителни доброкачествени тумори са фиброми,миоми,хемангиоми,а злокачествени-саркомите.
Епителният тумор може да расте към лумена на пикочния мехур или да инфилтрира стената му.Най-честя симптом за заболяването е хематурията.Отначало е безболезнена,но по-късно се появяват болки,а в крайния стадий на заболяването ,в следствие на разпада ,урината постепенно става кървава и гнойна.Появява се пиурия.
Прогнозата на рака на пикочния мехур зависи от много фактори,но от тях най-голямо значение имат хистологичния строеж на тумора,степента на инфилтрация на стената на пикочния мехур и способността да се появяват на друго място след отстраняването на първичния тумор.Прогнозата може да се подобри ако диагнозата се постави навреме и лечението се проведе правилно.

7.Паразитни заболявания на пикочния мехур-паразитните заболявания на пикочния мехур са широко разпространени в страните със субтропичен и тропически климат.В България са установени единични случаи на паразитоза.Към тази група заболявания спадат билхарциозата,филариадозата и ехинококозата на пикочния мехур.

БОЛЕСТИ НА УРЕТРАТА:

1.Аномалии на везикоуретралния сегмент и уретрата:
/проф.д-р Н.Минков;д-р М.Минков/
Това са най-голямата група от вродените аномалии на полово-отделителната система.Повече от половината от всички малформации са тези на субвезикалния сегмент и уретрата.
а)Склероза на шийката на пикочния мехур-вродено заболяване ,което се характеризира със склеротични промени на мехурната шийка при момчетата,предизвикващо субвезикална обструкция и свързаните с това усложнения .Среща се при 2-5%от децата с малформативни уропатии.Най-характерния белег е ,че децата уринират трудно,с напъване.Прогнозата на децета със склероза на мехурната шийка е добра.Трябва да се има предвид че аномалията има склонност да рецидивира,затова е необходим продължителен уродинамичен и цистоскопски контрол.
б)Клапи на задната уретра-касае се за мамбранозни образувания в областта на задната уретра,предизвикващи изразена обструкция.В повечето случаи са съпроводени от тежки аномалии на горните пикочни пътища и са най-честата причина за хронична бъбречна недостатъчност,развила се в резултат на малформативни уропатии.Заболяването предтавлява 1 % до 1,5 % от всички вроден заболявания на полово-отделителната система.
в)Полип на задната уретра-рядка аномалия,характеризираща се с овално,полипоидно образувание обикновено в областта на задната уретра .Най-честият симптом са дизуричните оплаквания и преходните ретенции на урината.Може да се получат и ерекции по време на уриниране.Прогнозата за лечението е много добра.
г)Хипертрофия на коликулус семиналис-рядко срещана аномалия ,характеризираща се с хипертрофирал коликулус семиналис,който често причинява и субвезикална обструкция.Освем микционнодизуричните оплаквания за това заболяване са характерни и честите и болезнени ерекции.В последствие се явяват и белезите на хронична задръжка на урината.
д)Агнезия на уретрата-пълната липса на уретра е практически несъвместима с живота .Диагнозата би могла да се подозира интраутробно с ултразвук,по-силно дилатираните пикочен мехур и горни пикочни пътища.
е)Вродена стеноза на уретрата:
-при момчетата-може да бъде в областта на задната уретра или в областта на предната уретра и меатуса.Стенозата на задната уретра е характерна с това че уврежданията на горните пикочни пътища са по-чести,децата уринират трудно,могат да се наблюдават и ретенции на урината.Стенозата на предната уретра и меатуса е по-честа.Характеризира се с тънка струя и напъни.Рядко води до усложнения на горните пикочни пътища.
-при момичетата-изключителночесто срещано заболяване.Характеризира се с пръстеновидно стеснеснение на женската уретра в областта на орифициума или по-навътре.Момичетата могат да нямат никакви субективни оплаквания,освен рецидивиращи уроинфекции.В повечето случаи се наблюдава често,понякога болезнено уриниране,дневна или нощна инконтинентация и др.Аномалията може да бъде придружена от рефлукс.
ж)Мегауретра-рядка аномалия-вродена дилатация на уртрата при момчетата,без да е предизвикана от обструктивна пречка.Обикновено се придружава и от мегамехур,маегауретри,рефлукс и други аномалии.Членът на детето е дълъг и широк още при раждането.При физъформената форма на мегауретра отсъстват корпора спонгоза и корпора каверноза.
з)Вродени дивертикули на уретрата-торбовидно разширение на хода на мъжката уретра.Рядко срещана аномалия ,често придружена от клапи на задната уретра.
и)Двойна уретра-много рядко заболяване,характеризиращо се с раздвояване на уретрата.
й)Еписпадия-малформация предстваляваща липса на горната половина на уретрата,със засягане или не на уретралния сфинктер и мехурната шийка.При момчетата аномалията се среща значително по-често.
к)Хипоспадия-това е най-често срещаното вродено заболяване(1 на 100-500 новородени момчета),при което уретрата се отваря не на върха на пениса а на различно място по протежение на вентралната му повърхност.Често членът е изкривен вентрално.

2.Възпалителни заболявания на уретрата(Уретрити):
Според етиологичния причинител уретритите се разделят на бактериални и абактериални.Бактериалните представляват възпалителен процес,възникнал най-често след полово сношение.Пациентите се оплакват от секреция на уретрата,зацапване на бельото сутрин,зачервяване на меатуса.Болката е с характер на парене при уриниране.Абактериалните уретрити се предизвикват от случайно или умишлено въведени в уретрата химични вещества или след механично дразнене.Лечението им се състои в отстраняването намеханичните или химичните фактори,промяха на pH на урината и промяна на диатезата,обилно приемане на течности с цел полиурия.

3.Придобити малформации на уретрата:
а)Стрикули-изменения във формата на уретрата,развиваща се най-често в перинеалната и долната й булбусна част.Появяват се по-често във възрастта след пубертета.Причините са възпалителни заболявания с остър и хроничен характер.
б)Облитерация на уретрата-стеснение на часто от уретрата,което има различна дължина .Получава се след трвми от различен характер,при което е нарувшена цялостта на уретрата по цялата и октъжност с раздалечаване на краищата и.Късното възстановяване на разкъсаната уретра е предпоствка за тежки облитерации.Проявява се със затруднено уриниране и тънка струя на урината.Необходимо е усилие за преодоляване на препятствието по хода на уретрата.
в)Камъни в уретрата-образуват се много рядко в уретрата и са предимно вторични и с транзитен характер.Обикновено са по-малки от лумена на уретрата и навлизат в нея движени от струята на урината.Заклещват се по пътя на движението си ,най-чессто преди физиологичните стеснения.Болният се оплаква от затруднено уриниране до пълна ретенция ,чести инконтинентации на урината,изменения на струята,която е изтънена ,разпръсната,на капки.
г)Чужди тела в уретрата-проникват през нейния външен отвор.Болните се оплакват от трудно уриниране,парене и болка при уриниране и ходене.
д)Дивертикули на уретрата-придобитите дивертикули се образуват след травма,абсцес,декубитус от камък или чуждо тяло.Уринирането е болезнено

4.Тумори на уретрата:доброкачествени и злокачесвени новообразувания
а)Доброкачествеми тумори-тези тумори могат да произхождат:от лигавицата на уретрата и найните жлези-папиломи,полипи и кондиломи или от други тъканни структури със следните разновидности-фиброми,миоми,фибромиоми,неврофиброми и др.
-папиломите-образувания със зърнеста повърхност разполагат се на широка основа или са на краче ,единични или на групи по задната част на уретрата или външния отвор на пикочния канал;
-ангиомите-характеризират се с хиперплазия на капиляри и представляват особени синьо-червени образувания,които се разполагат по външния отвор на уретрата;
-фибромите,миомите и фибромиомите-развиват се във фиброзно-мускулния слой на уретрата.Представляват новообразувания с плътно еластична консистенция на краче ,разположени в просвета на уретрата;
Основният симптом на доброкачествените тумори е разстройство в уринирането ,което се характеризира с често уриниране и раздвояване на струята.
б)Злокачесвени тумори на уретрата-карциомът на уретрата е рядко заболяване.Предразполагащи моменти за възникване на заболяването са хроничните уретрити,стиктурите на уретрата и фистули.Ракът произхожда от лигавицата на кавернозната част на уретрата,на фона на лайкоплакия или плоскоклетъчна метаплазия.Оплакванията са в отклонения в уринирането,изразяващи се в затруднено уриниране с дизурия,които са постоянни и по сила и по степен прогресират.Появява се отначало сериозно а в последствие –кървенисто или гнойно течение.Прогнозата при тези случаи е наблагоприятна;още в първата година в следоперативния период се появяват метастази.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>