Предмет, цели, задачи и методи на съвременна хигиенна наука

Принципи на първична профилактика.

ХИГИЕНА = Х като мед наука има за предмет здр чов и заобикал го ср в тяхно единство и взаимодейст. Целта на Х е разработ на науч осн за създаване на оптимал усл н ажив, учение, труд и отдих на отдел индивид и на общество за запазване и укреп н аздраве, сили и работоспособ, за осиг на дълголетие и активен жив. За постигане на целта си Х трябва да решава опр задачи:

1. Установ на състоя на фактори на външ ср и влияние им в/у разл ф-ии на чов организ и развитие му. Външ ср е сложен к-с от мн фактори и елем които биват природ и социал. Природ фактори опр природ ср или биосфера. Растениея и животни вкл човека са био елем на природ ср. С св дейн чов променя вс съставки на биосфера. Соц фактори опр соц ср и се формират в резулт на битова и трудова дейн на чов. Те вкл жилище, населени места, училищна и трудова ср. Усл на природ ср  влияят в/у чов пречупвайки се през тези на соц ср. Според сила на дейст фактори на външ ср биват интензив /мн висока или ниска t, токсичн ив-ва и др/ които бързо и силно увреж организ и малко интензив /жилище  и др/ които постепен могат да доведат до разл забол. Според естество си фактори на външ ср са хим, физ, физ-хим и био.

2. Разработ на хигиенни норми и изискв за фактори на външ ср – хигиенно нормиране. Хигиен норми ка колич ст-сти за фактори на ср, адекватни на био прир на чов, осиг безопасност за здравето и био оптиум. Хигиен изискв и норми отразяв закономер на взаимоотн м/у фактори на ср и организ но те не се изразяват в числени ст-сти. От гл т на хигиен нормиране фактори на външ ср са

-фактори необх за нормал ф-ии на организ които се нормират с гор и дол гранич ст-ст

-фактори не необх за нормал ф-ии на организ и в опр граници са вредни; за тях се опр пределно допустими нива или конц ПДК

-фактори които са само вредни за организ; тяхната хигиен норма е 0.

3. Х подпомага държав органи в разработ на закони и др норматив док осиг внедряване на нови постижения на хигиен наука. Хигиен норми и изискв са база за създаване на здравно и трудово-правно законодателство.

4. Разработ и предлагане на правила и мерки за най-пълно използване на положител въздейст на саногенни фактори които подпомагат развитие на чъв организ и повиш здраве и дълголетие.

Методология на хигиен изследв се основ на единство и взаимозавис м/у организ и външ ср.  Методи прилагани от Х са разнообраз. Класически метод е санитарно описание – диференциране на отдел фактори на ср и опр на тактика за лаборатор им изследв и интерпретиране на резулт. Използват се физ, хим, физиологич, биохим, клинич, параклинич, социологич, статистич и др методи. Основ методи са опити с животни и изследване на доброволци.

ПРОФИРАКТИКА = П е основ направление в здравеопазване. Медицина е к-с от дисциплини насочени в 3 направления – профлактика, лечение и рехабилитация. П е водещ принцип в прогресив здравеопазване. Здравна П е с-ма от държав, обществени мед мерки за опазване и укрепване на здраве на индивида и колектива и създаване на здр поколение, повиш на работоспособ и удълж на жив. Първич П е насочена към предпазване и недопускане на дабол. Вторич П е насочена към отслабване или прекратяване на възник в организ патологичен проц, за недопускане на тежки форми на болеста и по-скорошно оздравяване /вкл ранна диагностика, етиологично лечение, диетично хранене/. Третич П цели по-бързо възстанов на организ след болеста, съкращаване на прехода болест-здраве, намал и предпазване от инвалидност /вкл диспансеризация, рехабилитация, трудоустрояване/.

2. –––––––––––––––––

3. Хигиенно – епидемиологично осигуравяне на население в Б-я.

Хигиенни изисквания и контролни ф-ии на ХЕИ към аптеките.

Внедряване и изпълняване на разработ от хигиена хорми, изискв и др профилактич мерки са т.нар санитарна дейност. Санитария е с-ма от практич дейн  за оздравяване на външ ср и предпазване от забол. Провеждане на санитар дейн е задължение на вс членове на общество но като цялостна с-ма от хигиено-епидемиологично осиг на населението тя е дело на държава. Планиране, икономическо осигуряване, организация, извършване, контрол, отчитане на ефкта се възлагат на опр държав и обществ органи и организации. МЗ е най-висш орган в държава който ръководи разработ на хигиенно-епидемиологич проблеми и мерки за решаване им с цел опазване и подобряване на здраве, трудоспособ и дълголетие на нация. Чрез св управления  „Държавен санитарен контрол и организация на ХЕС“ и  „Профалактика и контрол на заразни и незаразни болести“ МЗ ръководи специализирана Хигиенно-епидемиологична служба ХЕС която е мрежа от профилактич здравни заведения наречени хигиенно-епидемиологични инспекции ХЕИV всяка ХЕИ обслужва население на опр район. ХЕИ ръководи и провежда държавен санитарен контрол ДСК според закона за народното здраве чрез който се цели задължително спазване на санитарни норми, правила и профилактич мерки като се налагат санкции при нарушения. ДСК се извършва от санитарни инспектори в ХЕИ като главен държавен санитарен инспектор е зам-мин на МЗ ръководещ пряко ХЕС. Органите на МВР, вс ръководители и работници са длъжни да оказват съдействие на санитарни инспектори. Въз осн на получени данни от ДСК ХЕИ прави анализи и прогнози за санитарно-епидемиологично състоя на района и предлага профилактич програми за създаване на най-добри усл на бит, труд, хранене, развитие, обучение и отдих на население. ХЕИ ръководи борбатс заразни и паразитни болести и организира профилактич и противоепидемиологоч мероприятия за тяхно пониж и ликвидиране /вкл имунизации, дезинфекция, дезинсекция, дератизация/. ХЕИ ръководи и контролира санитарно-епидемиологич дейн на вс здравни заведения в района си. ХЕИ изучава здравната култура на населението и организира здравнопросветната дейн, изучава радиационния фон на екос-ми и организация на радиационна безопасност.

4. Хигиенни характеристики на въздушна среда. Строеж и състав на атмосферата.

Атмосфера е източ на О2 и защитен екран с/у УВ лъчение на слънце, изолатор и разпределител на  топлина; без нея не би имало климат, валежи, провеждане на звуците т.е без нея жив би бил невъзможев. Атмосферния въздух е газова смес от 78% азот, 21% О2 и 1% аргон + 0,03-0,04% СО2 и озон съдър се в мн малки колич. Въздуха съдър и др газообраз съставки като неон, хелий, криптон, ксенон и метан. При обикнов ст-сти на абсолютна влажност колич на водни пари в въздуха е 1-3%. О2 е жизненовежан з адишането на повечето оргенз. Здр организ компенсира пониж на съдър на О2 до 17% но под тази ст-ст възник симптоми на кислороден глад – главоболия, отпадналост, виене на свят, задух, сърцебиене а при съдърж 8-19% настъпва смърт от аноксия. Азота е разредител на О2 и при нормал атмосферно наляг не оказва пряко влияние в/у организ. СО2 е дразнител на дихател център; задържа отразената от Земята инфрачервена радиация и така запазва топлинния баланс. Озона пречиства въздуха от бактерии, тютюнев дим, неприятно миришещи в-ва, полени. Според състава и физ с-ва на атмосферата се разл следни слоеве отдолу нагоре: тропосфера, стратосфера, мезосфера, йоносфера, екзосфепа и магнитосфера.

5. Замърсяване на атмосферата. Методи за оценка на замърсяване на въздуха.

С термина емисии се означава присъствие на примеси към атмосферния въздух които могат да окажат неблагоприят влияние в/у усл на жив, здраве на население и  окол ср. Състава, t и способ на атмосферата да се самопречиства се изменят с вр и в последните години тези промени причинявани от замърсяването протичат с по-висока скорост. Замърсяването е резулт от постъпване в атмосфера на несвойствени за състава й газове, пари, капчици и частици които над опр конц увреж хората, животни, растения, материални ценности. За замърсяване на атмосфера се счита и наличие в по-високи конц на някои нейни съставки. Има естествено замърсяване дължащо се на навлизане на разл примеси при вулканична  активност, прашни ветрове и бури, гниене на орг материя, наличие на плесени, спори, полени, семенца. Появата на човека води до антропогенно замърсяване което застрашава в последните години Земята с екокатастрофа.

Източници на замърсяване и видове замърсители – опасното атмосферно замърсяване и последици от него са отговорност на чов дейн: изгаряне на изкопаеми горива, промишленост, изгаряне на биомаса, унищожаване на гори и др. двигатели с вътр горене изхвърлят над 200 вида замърсители като СО2 ,озон, серен диоксид, оровни аерозоли, разл окиси. Използване на изкопаеми горива води до изхвърляне в атмосфера на големи колич серен диоксид, азотни окиси, СО2, манген, живак, арсен, флуорди, сажди. Металургия замърсява с метални аерозоли, серен диоксид и др. Изгаряне на гори води до постъпване на СО2, метан и двуазотен оксид. Атмосфера се замърсява и с фреони – хлорфлуоровъглероди използвани в хладилна, компютърна и климатична техника, лакове за коса. Произв на хартия и целулоза, пречистване на нефт и кожарско произв замърсяват въздуха с меркаптани и сероводород. Произв на фосфатни торове, алуминия, тухли, керемиди и керамика замърсяват с флуориди. Добива на хлор и сода каустик замърсяват с газообразен хлор. Произв на азотни торове и взревни материяли замърсяват с азотни окиси. Атомна енергетика и ядрени опити замърсяват с радиоактивн в-ва.

Влияние на атмосферно замърсяване в/у здраве на чов – възмож са остри и хроинчни увреж. Остри увреж и смърт възник при аварийни ситуации и образув на смог. Зимния смог възник при студено вр в силно индустриализирани долини и котловини при наличие на мъгли и безветрия при което естествена вентилация се прекратява и отделени замърсители се натруп в големи колич. Смога влошава рязко състоя на болни от бронхит, астма  и т.н. фотохим смог възник при недостатъч вентилация л при слънчево вр като достига дневен пик в ранния следобед а годишен- в късно лято. Под дейст на слънчева радиация възник р-ии м/у азотни оксиди и ненаситени въглеводороди с образув на озон и др в-ва нар фотохим окислители или фотоксиданти. Фотохим смог се характер с намал видимост, характерна миризма, дразнене на дихател пътища и очи, провокира пристъпи на астма. Системно въздейст на тмосферни замърсители дори в по-ниски конц пониж защит сили на организ и работоспособ, зачестяват хронич забол на бял дроб и храносмилател тракт, сърдеч – съдови забол. Изтъняване на озонов слой повиш честота на рак на кожа и катаракта

6.Физически фактори на атмосферата – t, влъжност, движение на въздуха, атмосферно налягане.

T на въздуха – чов организ притежава механизми за запазване на изотермия чрез които регулира топлопродукцията и топлоотдаването т.е топлорегулация. При високи t топлопродукция се пониж чрез понижаване на окислителни проц а топлоотдаване се увел чрез дилатация на кожни капиляри и активиране на потоотделяне и обратното при ниски t. Отделяне на топлина от чов тяло става чрез: излъчване към по-студени предмети; топлопренос; изпаряване на влага от кожата и лигавиците на дихател пътища; малко топлина се отдава при нагряване на храна, урина и фекалии и издишвания въздух. Терморегулацията функционира безпрепятствено в диапазон 19,5-23,0 С. Топлоотдаванеот зависи от физ работа. При ниски t топлина се отдава чрез конвекция, кондукция и радиация а при високи над 37С само чрез изпаряване на потта.

Влажност на въздуха – има значение за топлинния баланс на организма. Висока влажност + висока t на въздуха затруднява отдаване на топлина чрез изпарение на потта; висока влажност + ниска t увел топлозагуба поради високата топлопроводимост на въздуха. Сух въздух се понася по-добре от влажен. Оптимална влажност според t е 30-60С.

Движение на въздуха – осъщ се поради разл в атмосферно наляг произлизащи то разл нагряване на разл части от земната повърхн. Локално нагряване или  охлажд на опр участък от земна повърхн предизвик кратки въздуш течения достигащи понякога значителни скорости – циклони и антициклони. Вр в циклонална област е облачно и валежно а в антициклоналната – безоблачно и сухо. Поради разл нагряване на сушата и водните маси в океани и морета възник мусони и бризове. През зимата мусоните духат от сушата към океана а през лятото обратно. През деня бризовете духат от море към суша а през ноща обратно. Нееднакво затопляне на долините и склоновете обуславя  възходящо течение през деня и низходящо през ноща. Графич изображение на посока на ветровете е роза на ветровете която се използва при проектиране на населени места.  Движ на въздуха участва в вентилирането на населени места но и пренася замърсители. Умерен по скорост и термично неутрален въздух тонизира организ. При студено вр вятъра създава опасност от простуда. Силно влияние имат някои регионални периодични ветрове:

-фьон /сух топъл южен вятър/ – пониж атмосферно наляг; предизвиква нервност, мигрена, безсъния, кошмари

-сироко /сух горещ прашен югозападен вятър/ – повиш t до 45С, изсушава въздуха.

Атмосферно налягане -  годишните и денонощни вариации на атмосферното наляг които са незначителни не оказват видимо влияние в/у човека но резките промени влошават състоя на някои болни. Спадането на наляг изостря синуита, поява на тревожност у нервноболни, влошава хипертония. Повиш на наляг изостря болките при ревматизъм. При надмор височина до 4км хипоксемията поради понижено парциално наляг на О2 се компенсира чрез усилване на белодробната вентилация , кръвообращение и еритропоеза. При по-голяма височина възник планинска болест – главоболие, виене на свят, безсъние, учестен пулс, мускул слабост, гадене, повръщане, болки в корема и ушите, кръвотечение от носа, алкалоза, полицитемия, цианоза, дезориентация.

7. Слънчева радиация – хигиенна характеристика и влияние в/у здравето

достигащия земната повърхн слънчев електромагнитен поток се състои от ИЧ 59%, видими 40% и УВ 1% лъчи. Инсолацията е разл според географ ширина, надмор височина, сезона, часа от денонощието и състоя на вр. Понижава се от облачност и мъгли и от атмосферно замърсяване. Част от падащата в/у земята радиация се отразява – най-голяма отразяваща способ има снежната покривка а най-малка водната повърхн. Късовилновите ИЧ лъчи имат топлинно дейст и имат приложение в физиотерапията защото проник в подкожните тъкани. Видимите лъчи осиг зрителното възприятие дразнейки очния анализатор и влияят в/у биодинамика на организ. УВ лъчите имат бактерициден, антирахитичен, имуностимулиращ и еритемен ефект. При недостиг на УВ лъчи се повиш възбудимост на ЦНС, ексудативни р-ии, остеопороза, смущения в имуногенеза и хемопоезата, повишен риск от рахит и кариес. Предозирането с УВ лъчи увел честота на кожния рак, изгаряния, уртикария, фотоофталмия, потиска имуногенезата, влошава алергии. Прекомерно излагане на слънци води до изсушаване, загрубяване и набръчкване на кожата и катаракта. Слънчева активност се повишава  при т.вар магнитни бури дължащи се на слънчеви избухвания и протубеланси. Това води до хипертонични кризи, инфаркти и и нсулти, емболии, аборти, глаукома, епилепсия, жлъчни и бъбречни кризи, псих разтройства.

8. Климат и време – хигиенни аспекти. Метеоропатии, профилактика.

Климат –относително постоянен многогодишен режим на вр. Обуславя се от метеорологичните фактори и тези на земната повърхн. Познаването му е важно за провеждане на климатопрофилактика и климатолечение. Има 2 гр климатообразуващи фактори: естествени и изкуствени. Естеств са слънчева радиация и географ ширина, надмор височина, атмосферна циркулация, режим на влажност на въздуха, релеф на местноста, х-тер на почвата, водинте басейни, растителност. Изкуств са чов дейн – унищожаване н аорите, изгаряне на петрол, въглища, биомаса, изкуствени басейни, отклоняване на реки.  Според географска класификация се разл тропичен, субтропичен, умерен, студен и полярен климан а според медицинската – здравословен и лесно поносим /умерен пояс/, нездравословен и тредно поносим /тропичен, субтропичен/, суров но постоянен и здравословен /студени пояси/. Др разделение е на континентален /ниско, средно и високо планински/, морски /крайбрежен и островен/. В Б-я се разл 5 климатични области – умерено-контитентална, преходно-континентална, преходно-средиземноморска, черноморска и планинска. За първите 2 области е характер студена зима и горещо лято; за преходно-средиземноморска – мека зима; Черноморска област се отличава с интендивна инсолация и висока влажност и малки амплитуди в температура и атмосферно наляг и затова е подходяща за лечение на болни с хроничен бронхит, емфизем, силикоза, затлъстяване ранна атеросклероза, компенсиран захарен диабет, псориазис. Нашите планини предлагат прохладен и чист въздух, продължителна годишна инсолация  и интензивна УВ радияция и са подходящи за лечение на болни с хроничен бронхит, астма, анемия, рахит, неврастения, невродерматит.

Време – динамично съчетание на метеорологични фактори за къс период на опр територия. Според влияние в/у организ има оптимален, дразнещ и остър тип вр.. оптималното вр е ясно тихо с плавно променяща се т 20 до 23 С t умерена инсолация. Дразнещия и остър тип вр причиняват смущения в организ – метеоропатии изразяващи се в влошаване на хипертонии и атеросклерози, увеличаване на инфаркт, инсулт, емболии, влошаване на астма, артрит, артрози, миалгии, мигрена, ниврози, литиази. През хладния и студен период с честа смяна на вр зачестяват ангина, бронхит, пневмония, грип, скарлатина поради понижена резистентност. През топлия период дачестяват дизентерия, коремен тиф и ГИТ забол. Профилактика на метеоропатии се извършва чрез навременно информиране на население, щадящ режим на физ и умствено натоварване, рационален хранителен и питеен режим, подходящо облекло, закаляване.

9. Аклиматизация. Климатопрофилактика и климатолечение.

Аклиматизация – способ на човека да се адаптира към разл климатични усл. Тя е позволила хората да населят почти вс части на земята. В усл на горещ климат тя протича по-трудно и забавено спрямо студения особено при висока t и влажност на въздуха. Аклиматизацията завършва за около 2 седмици с изчезване на отпадналоста, понижена активност и дискомфорт, нормализиране на телес t  и пулс, повишен аефективност на потоотделяне, увел на колич на урината, намал на общо съдърж на мазнини. Когато топлинно въздейст води до силен дистрес възник остри или хронични разстройства – корапс, обезводняване, солево изтощение, гърчове, топлинен удар. Натоварване на сърце и бъбреци могат да доведат до разстройства в сърдеч дейн и нефролитиаза. Аклиматизация се улеснява чрез подходящо облекло и хранителен режим. Адаптиране към студен климат се осъщ чрез засилване на топлопродукция и чрез пониж на топлоотдаването то тялото и завършва към 10 ден с нормализиране на повишената в първите дни пулсова честота, изчезване на треперене и нарушение на съня, стабилизиране на кожната t и усилване на топлопродукция. Освен че може да предизвика простуди и измразване студения кливат засилва предизпозиция към ревматизъм, туберколоза, респираторни забол. Аклиматизация се улеснява чрез закаляване, подходящо облекло и подходящ хранителен режим.

Черноморската климатична област се отличава с интензивна инсолация и висока влажност, малки годишни амплитуди на температурите и влажноста на въздуха, атмосферно наляг, бризова циркулация и увел УВ радиация. Затова тя е подходяща за климатолечение на болни с хроничен бронхит, емфизем, силикоза, затлъстяване, атеросклероза , компенсиран диабет, псориазис. Нашите планини предоставят прохладен и ичст въздух, продължителна годишна инсолация, интензивна УВ радиация и са подходящо за лечение на болни от хроничен бронхит, атсма, анемии, рахит, неврастения, невродерматити.

10. Хигиенна оценка на микроклимата и въздествието му в/у здравето

микроклимат – к-с от метеорологични усл в ограничена територия или помещение. в/у неговото състоя влияе урбанизацията. Спрямо територията около него града се отличава с по-висока средногодищна t, по-ниска влажност на въздуха и по-слаби въздушни течения. Това заедно с отслабената по интензивност и скъсена УВ компонента налага провеждане на профилактични мероприятия за подобряване на качество на жизнена ср като озеленяване, оводняване, рационално планиране и изграждане. Онези съчетания на микроклиматични компоненти /влажност, t, движение на въздуха и ИЧ радиация при които топлинно уравновесяване на чов тяло се осъщ без напрежение на терморегулация се означ като топлинен комфорт. При топлинен дискомфорт /прегряващ или охлаждащ микроклимат/ има риск от претопляне или преохлаждане на организ при които настъпват патологични промени в организ. Продължител претопляне води до обезводняване,

загуба на витамини и минерал соли, смущения в сърдечно-съдова , ендокринна, и НС, ГИТ, намал работоспособ. Преохлаждане води до  пониж на кожна t и тактилната чувствителност, дискоординация, намал работоспособ, отслабване на имун защита.

11. Биологично, хигиенно, епидемиологично и стопанско значение на водата

Водата е един от най-важните природни компоненти на големия био кръговрат. Тя е необх за чов в био аспект а също в бита и стпонството формиращи цивилизационен кръговрат.

Био значение – без вода не е възможно съществ на орг материя защото тя влиза в състава на вс живи организ. Водата участва в структур елем на чов организ и е 65% от телес маса при възрастни и 75% при новородени. Тя е  р-тел на хран в-ва, необх е за проц на асимилация, дисимилация, резорбция и елиминиране. Минерал соли и водата влияят в/у поддържане на осм наляг в кръвта. В водна ср се извърш храносмлането. Вода участ в проц на окисление и хидролиза. Чрез нея се транспорт до кл пластични био необх компоненти и енергетични материали и се извеждат от организ отпадните прод от обмяната на в-вата. Вода участва в терморегулацията на организ като се изпарява от повърхн на кожата и чрез дихател пътища. Дневната нужда на възрастен е 35-45 ml/kg. Вода се изхвърля от организ с: урината 1500мл, бели дробове 400мл, кожа 500мл, фекалии 100мл. При загуба на 10% от водата в организ се наруш обменни проц а при загуба на 20-25% може да настъпи смърт.

Стопанско значение – водата е необх за битови нужди – къпане, пране, готвене, поддържане на чистотата, за басейни. Чрез изпаряването си от големи водни площи тя формира климата. Важна е за каляването на организ. Необх е за селското стопанство и индустрията. Прясната вода е 3% от водните запаси на водата. Замърсяване и разхищението на вода водят до нейния дефицит.

Значение на водата за заболеваемостта на населението – свързано е с хим й състав и с епидемиологич й роля за разпространяване на микробни и паразитни забол.

12. Хигиенна характеристика и изисквания към питейната вода

Питейна вода трябва отговаря на следните хигиенни изисквания:

-да е прозрачна, без мирис и да има приятен свеж вкус

-да съдър минерал в-ва и микроелементи съответно на физиологич нужди

-да не съдър токсични и радиоактивни в-ва в конц опасни за здравето

-да е безопасно в епидемиологично отношение- Осиг на епидемиологична безопасност на вода става чрез въвеждане на норми за коли-титър и микробно число. Коли-титър е най-малкия обеч вода в който се открива 1 Е.coli. Колибактерии обитаващи червата на човека и животните са универсален индикатор за замърсяване с фекалии. Питейната вода трябва да има коли – титър най-малко 100 куб см. Микробното число характеризира сапрофитното бактериално замърсяване – бр на колониите пораснали при посявка на 1 куб см вода в/у месо-пептонен агар. Безопасната вода за пиене трябва да има микробни число не повече от 50. косвен показател за фекално замърсяване е наличие на амоняк, нитрити и нитрати в вода. Др показател е окисляемост т.е колич О2 необх за окисляване на орг материя в 1 куб дм. Епидемиологич безопасната вода за пиене трябва да има окисляемост не повече от 2,6 куб дм.

Тези качества на питейната вода се гарантират от санитарни норми, обединени и узаконени от БДС. Отделните показатели с агрупирани в 5 гр: органолептични, физ- хим, микробио, радиологични и био.

Не бива да се допуска съдърж в водата на амоняк и нитрити които са косвен показател за фекално замърсяване а също и представители от гр на кръглите червеи. Нормира се съдър на нитрати, хлор и флуор а също и на фитопланктон.

13. Замърсяване на водите – източници и профилактика. Епидемиологична и токсикологична оценка на питейната вода.

Хим състав на водата и отражение му в/у здравето – природ води са сложни многокомпонентни с-ми съдър минерал соли, орг в-ва и разл сапрофити и патогенни микроби.

Орг в-ва – хуминови и дъбилни в-ва, белтъкоподобни и въглехидратноподобни съед, мазнини, витамини, орг к-ни. Те произхождат от живи организ населяващи водите и от битови и промишлени отпадъци. Отразяват се на органилептичните качества на водата – цвят, мътност, мирис, вкус. Водата за пиене трябва да е прозрачна, безцветна, без мирис и с приятен свеж вкус и с оптимална t 6-16С.

Минерал соли – в водата са под форма на истински р-ри. Според съдърж им може да възник: забол свързани с необичайно наличие или колич соли на макроелементи; забол свързани с дефицит или излишък на микроелементи; въздейст на токсични или разиоактивни в-ва с надпрагови конц.

-макроелементи – от неорг соли на макроелементи в водата най-мн са соли на алкалоземни метали и особено Са и Mg чието колич опр твърдоста на водата. Твърдата вода не е удобна за бита и промишленоста защото образува неразтворими соли които затрудняват измиване, пране, варене, отлагат се по стените на съдовете, тръбопроводите. Хлориди и сулфати също са соли на макроелементи широко предсатвени в водата. По-голямото колич хлориди в водата потиска стомаш секреция, намал диурезата, повиш артериално наляг. Високо съдърж на сулфати има слабително дейст и нарушава водно-солевия обмен. Затова колич им в питейната вода се нормира. Нитрати в водата са прод от минерализация на разпадни белтъчни прод и от торенето на почват с азотни торове. Те не са опасни за възрастни но не и за кърмачена и бременни и болни от коронарна недостатъчност и анемия. Амоняк и нитрити – по изключение поради разлагане на белтъчна материя попаднала там чрез фекално замърсяване.

-микроелементи – дефицит на кобалт води до анемия, на мед до алиментарна хипохромна анемия, на цинк се свързва с ниския ръст а на селен – намал на зрителна острота. Използване на вода бедна на Са води до калциев рахит. Дефицит на хром води до нарушен толеранс към глюкоза. Ниско съдърж на йод в водата сочи че то е ниско и в хранителните прод от същия район. Човек задоволява нуждите си от флуор почти изцяло от водата а той е важен за зъбите и костите. Повишеното съдърж на флуор води до флуороза.

Токсични в-ва – могат да попаднат в водоемите с промишлени и канални води. Колич им се нормира.

Водата е един от важните природ фактори с епидемиологично значение.  Внасянето на патогенни микроби в водоизточниците става с непречистени битово-фекални води и с отпадни води от животновъдни ферми. В естеств усл бактериалното замърсяване бързо се подлага на голямо разреждане и под дейст на огромния бр сапрофити антагонисти на патогенните бактерии загиват. Но това не намал опасноста от възник на водни епидемии особено при масирано или продължително замърсяване на водоемите и поради висока преживяемост и вирулентност на част от патогенните микроби. Осиг на епидемиологична безопасност на водата става чрез въвеждане на норми за коли-титър и микрабно число. Коли-титър е най-малкия обеч вода в който се открива 1 Е.coli. Колибактерии обитаващи червата на човека и животните са универсален индикатор за замърсяване с фекалии. Питейна вода трябва да има коли – титър най-малко 100 куб см. Микробно число характеризира сапрофитното бактериално замърсяване – бр на колониите пораснали при посявка на 1 куб см вода в/у месо-пептонен агар. Безопасна вода за пиене трябва да има микробни число не повече от 50. косвен показател за фекално замърсяване е наличие на амоняк, нитрити и нитрати в вода. Др показател е окисляемост т.е колич О2 необх за окисляване на орг материя в 1 куб дм. Епидемиологич безопасната вода за пиене трябва да има окисляемост не повече от 2,6 куб дм.

14. Хигиенна характеристика на водоизточниците и с-ми за водоснабдяване.

За водоснабдяван емогат да се използват атмосферни, подземни и повърхности води. Атмосферни води от дъжд и сняг се използват в безводни и сухи райони като се събират в резервоари. Те са чисти, слабо минерализирани меки, съдър малко орг в-ва и са свобод от патогенни микроби. За минерализиране на водата резервоари са разделени на 2 и водата преминава през едната част пълна с пясък и варовик. Подземни води се разполагат в водоносни слоеве и според дълбочина се делят на грунтови и м/упластови. Грунтови се образ за сметка на дъждовни и се натруп под първия от повърхн водонепропусклив хоризонт. Плитко намиращи се води на 5-6 м лесно могат да се замърсят от оточни води и нечистотии. Дълбоки грунтови води са прозрачни леко оцветени съдър мн соли и са бактериално незамърсени. Дълбоките грунтови води са с малък дебит и се използват чрез шахти и кладенци или извори. М/упластови води се разполагат в дълбоки водоносни слоеве на почвата и затова са прозрачни, студени с превъзходен вкус, добре минерализирани с липса на микроби. Те се използван чрез дълбоки тръбни кладенци или извори които се каптират. Повърхностни води в открити водоеми имат голям дебит и се използват за водоснабдяване на селища. Органолептичните им с-ва и хим състав са мн променливи. Обикновено са цветни, мътни с мирис и привкус, слабоминерализирани и меки. Използват се за пиене само след пречистване и обеззаразяване. За водоизточници се предпочитат открити планински водоеми с стабилен физ-хим състав, постоянен голям дебит. Водата от високопланински езера има снежен произход и има незначителна минерализация. Язовирти води имат слаба минерализация но са богати на фито и  зоо планктон. Микроязовири не са подходящи за питейно водоснабдяване защото състава им е непостоянен и лесно се замърсяват.

Системи за водоснабдване – местна и централна. Местна и по-несъвършена и опасна в епидемиологич отнош и се състои от кладенци – шахтови и тръбни. Централна с-ма се състои от съоражения за водохващане, пречистване и обеззаразяване на водата, от резервоари и водопроводна мрежа. Тя има предимства: избор на подходящ водоизточник, осиг на ефективни съоражения за пречистване и обеззаразяване, непрекъснат технически и санитарен контрол, доближаване на водата до потребителя. При замърсяване обаче се застрашава здравето и жив на големи гр от населението.

15. Хигиенна оценка на методите и средствата за коригиране на качествата на водата – пречистване и обеззаразяване

Пречистване и обеззаразяване на природни води – цели максимално доближаване до хигиенни норми и изисквания. Пречистването премахва механич примеси, подобрява органолептични качества при освот някои хим съставки, намал бактериално замърсяване. Пречистване вкл утаяване и филтрация в специални утаители и филтри. Филтрирана вода е прозрачна, безцветна, без мирис, без яйца на хелминти и с намал 90% микроби. За омекотяване се използва варов р-р или йонни филтри; за обеззаразяване се използва аерация; за дефлуориране филтриране през йотнообменни смоли. За дезактивация на вода с повишена радиоактивност се използват утаяване, коагулация и филтриране. Обезсоляване на водата се налага когато за пиене трябва да се използва вода с високо солево съдърж /морска/.отстраняването на солите става чрез дестилация, замразяване на водата, по електрохим и йонообменен метод. Обеззаразяване осиг епидемиологич безопасност на водата. Методи: физ-хим -облъчване с УВ и гама лъчи, ултразвук; хим – хлориране с газ хлор, хлорна вар, хлорамин. За малки колич се поставят 1-2 капки йод или 1-2 кристалчета калиев перманганат. Флуориране на питейната вода има кариеспрофилактичен ефект.

Самоочистване и санитарна охрана на водоизточници и вододайни зони – чрез разреждане на постъпващи отпадни води и утаяване на по-едри частици, яйца на хелминти и микроби и биохим окисление на орг в-ва с разтворен в водата О2. Самоочистване се спомага от бактерицид ефект на УВ лъчи, бактериофага и антибиотични в-ва отделяни от сапрофити. Според степен на замърсяване има 4 категории водоизточници:

- за питейн водоснабдване, хранителна промишленост и басейни

- за воедн спорт, културни нужди, рибовъдство

- за напояване и промишленоста

- еветуално използване се решава конкретно

Осиг на населението с вода отг на санитарни норми изисква санитарна охрана и контрол на басейните. Около всеки водоизточник се опр 3 пояса на санитарна охрана: А-на строг режим /обхваща участъка на водохващане и пречиствателната станция и се охранява строго от лица чието здравословно състоя се следи/; Б и В -на ограничение за строителство, изпускане на отпадни води, наторяване и т.н. ХЕС извършва санитарен контрол и лабораторни анализи.

16. Хигиенна характеристика на почвите. Влияние в/у здравето и екос-ми

Почва се разглежда от хигиенна наука като един от елементи на сложния к-с на окол ср, който взаим с чов организ и оказва както пряко, така и преди всичко косвено влияние в/у него. Почва оказва комплексно влияние върху здравно състоя на население и хигиенни усл на жив.

ХИГИЕННО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОЧВАТА –  Почва може да замърсява въздуха с разл почвени газове – най-често в усл на минни галерии. Чрез почва може пряко да се предават на човека яйца на хелминти, причинители на газова гангрена и тетанус (при нараняване и замърсяване на раната с почва. Повишена радиоактивност на почва може пряко да влияе чрез повиш на радиоактивния фон.Много силно е обаче косвеното действие на почвата върху човека чрез

-Храни (растения и оттам и в животни) и вода и по-малко чрез въздуха. Напр. недостиг или излишък на минерал в-ва и микроелементи в почва се отразява и на растения и вода и оттам въздейства в/у хората.

-Замърсяване на почва с най-разнообраз хим и радиотоксични в-ва от промишленост, селско стопанство, автотранспорт, научно-изследователска дейн, военна промишленост и военни опити се предават на водата и почвата

-Механич строеж и хим състав на почва опр дебита, качества и защитеността на подпочвените води.

-Почва е важен климатообразуващ фактор, влияещ на t на приземния слой

-Почва е важен епидемиологичен фактор – в нея има много патогенни микроби и разл био форми на хелминти, които чрез растения и вода попадат в човека и животните.

-Почва е важно звено в кръговрата орг – неорг материя. В почва орг материя се минерализира, а растения, черпейки от почва минерал съставки, образ орг материя.

-Почва влияе косвено и в/у санитарни усл на жив. Напр. тя оказва влияние в/у у-во на водопровод и канализация; върху влага в жилището; обезвреждане на отпадъците и т.н.

-Почва влияе косвено в/у здраве и чрез икономически загуби и наруш на еко с-ми. Напр. тя влияе върху реколтата и добивите на културите; върху жизнедеятелността на различни висши и нисши растителни и животински организми.

ВИДОВЕ ПОЧВА – В зависимост от дейст на горни фактори, почва се дели на разл видове с разл качества. В Б-я почви са: чернозем, сиви горски почви, канелени горски почви, кафяви горски почви, чернозем-смолници, ливадна почва, алувиално-ливадна почва, засолени почви и плитки неразвити почви. Др почви, каквито в Б-я няма са: тундрови почви, тропически чернозем,пустинни почви и др. Почва се състои от тв, теч и газообраз част.Тв част се определя от механичния й състав, теч– от почвена вода, газообраз – от почвения въздух.

МЕХАНИЧЕН СТРОЕЖ НА ПОЧВАТА – почвени частички се разделят на 2 големи гр съобразно големина: физичен пясък – частички над 0.01 мм, физична глина – частички под 0.01 мм, тиня – под 0.001 мм. В зависимост от съотнош на тези съставки почвите се делят на: песъчливи; слабо глинесто-песъчливи; леко-, средно- и тежко глинесто-песъчливи и глинести. Най-дребни са частиците на торфа. Простран м/у почвенитчастички е запълнено с почвен въздух и с вода.

От механич строеж на почвата (големина и вид на почвените частички) зависят редица качества на почвата: порьозност, въздухопроницаемост, водопроницаемост, хигроскопичност, изпаряемост, топлоемкост и т.н., оказващи голямо влияние на процесите на самоочистване на почвата и на санитарните условия на живот.

ПОЧВЕН ВЪЗДУХ – Газова част на почва вкл почвен въздух. Той съдър по-малко кислород – 12 – 14 % и повече въглероден диоксид – 6 – 8 %. В почвения въздух се съдържа метан, водород, въглероден окис, сероводород, амоняк. Той се обменя непрекъснато с атмосферния въздух, което оказва влияние на състава на приземния слой въздух на открито, включително и в областта на дихателната зона – 1.5 м височина.

ПОЧВЕНА ВЛАГА – Течна съставка на почва – вода, постъпва в нея чрез атмосферни валежи, чрез свързване на водни пари от въздуха (хигроскопичност) или чрез капилярност от плитко намираща се грундова вода.Водоемкостта на почвата зависи от големина на порите. Почвена влага е положителен фактор за развитие на жив в почвата. Тя разтваря солите в почвата, които се усвояват от растенията или преминават в подземните води. Почвена влага, прониквайки в дълбочина образува грундовите и междупластовите води.От др страна почви с високо съдърж на влага забавят и спират аеробни процеси на минерализация на орг материя, влияят неблагоприятно на радиационния топлообмен в организма (охлаждат го), създават условия за влага в жилището.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА ПОЧВАТА-В почва се съдърж вс известни хим елем. Някои от тях са в големи колич, напр. силициев диоксид – 30 – 70 %, Al2O3 – 10 – 30 %, двужелезен триокис – 5 – 20 %, магнезиев окис – 1 – 2 %, калиев окис – 3 %, калциев окис и т.н., други се съдържат в микроколичества – под 0.001 %. Усвоени от растения и преминали във вода те оказват влияние върху чов органи, в който се съдър почти вс елементи открити досега (в чов тяло са открити 65 елементи).

17. Биогеохимични заболявания. Хигиенни проблеми при замърсяване на почвата. Асенизация.

Липса или излишъкът на микроелементи, доставени на човека чрез храни и вода, което се дължи на тяхна липса или излишък в почва, води до т.н. биогеохимични заболявания.

1. Дейност на човека променя хим състав на почва чрез внасяне на разл действащи съставки, като метали и металоиди:

-олово – натрупва се в почва от промишленост, ауспухови газове на автомобилни мотори, откъдето попада в растения и в животни. Напр. при животни, хранещи се с трева в район на оловно-цинков завод, след 3 месеца в костите им е имало 20 пъти повече олово, а в черния дроб 18 пъти повече от нормалното

-арсен – от промишленостт

-също мед, цинк, молибден, селен, литий, барий, хром, ванадий, живак и др.

2. Освен тях в почва попадат и органични токсични в-ва – пестициди. В зависимост от с-ва на почва, вид и колич на инсектицида се създават натрупвания, които чрез растенията, животните и водата попадат в човека.

А) Хлорорганичните инсектициди – ДДТ, хексахлоран, алдрин, са многократно по-устойчиви и се откриват в почвата до 15 г. след прилагането им. Те не само са устойчиви, но и кумулират в организ, което още повече удължава вр на токсично им действие.

Б) Пестициди в почвата оказват не само токсичен ефект върху човека, но влияят и върху почвени микроорганизми, променяйки биохимичните процеси в почвата.

3.Използвани в селско стопанство торове – азотни, фосфорни, калиеви, молибденови, борни и др. също замърсяват почва и оказват косвено значение в/у здраве на човека. Нитратни торове увел съдърж на нитрати във водата. Високо съдърж на нитрати е намерено в зеленчуци, наторявани с тях, напр. в зеле – до 80 мг%, цвекло – 130 мг%. Добавяни към фосфатните торове молибден, селен, флуор, бор (микроторове) също показват разнообразно токсично действие.

4. Радиоактивни в-ва в почва от естествен произход са няколко пъти по-малко от колич им в литосферата. Такива в-ва в почва са уран, радон, торон, актинон, калий, радий – общо 20 естествени радиоактивни елементи. Радиоактивност на почва и космическото излъчване опр естествения радиоактивен фон – средно 0.01 мр/час, 100 мр/годишно. Радиоактивност на почвата в разл райони е разл. Чов организ е пригоден към фоновото лъчево натоварване, което за него е естествено. Опасни обаче са замърсявания на почвата с изкуствени радиоактивни елементи, чиито брой понастоящем е над 1000. Замърсяване с радиоактивни вещества се получават при добива на радиоактивни руди, транспорта и обогатяването им, АЕЦ, атомни реактори, военни опити и т.н. При това особено опасни са веществата с голям период на полуразпад и с голяма относителна радиоактивност на единица тегло. Опасни са и тези, които кумулират в растителните и животинските организми.

Микроорганизми в почвата - В почва се съдърж мн микроорганизми – бактерии, вируси, плесени, гъбички. Основна им маса се намира на дълбочина 1 – 10 см. На дълбочина под 5 м, почвата е почти стерилна (ако няма условия за замърсяване под повърхностния почвен слой). В 1 г почва общото число на микробие е от десетки хиляди до 1 – 2 мил.В едносантиметровия най-горен почвен слой микроби са малко вследствие бактерицидното действие на УВ и видимите лъчи.Почвена микрофлора се състои предимно от безвредни сапрофити и от патогенни микроби, попадащи при замърсяване на почва с животин орг материя – фекалии, урина, трупове, отточни води и твърди отпадъци.Почвена микрофлора не е постоянна и се мени количествено и качествено под влияние на редица условия.Според своята устойчивост в почва те се разделят на: постоянно (дълготрайно) обитаващи почвата и временно (краткотрайно) намиращи се в нея.

Хелминти в почвата- Замърсяване на почва с битово-фекални отпадъци внася разл био форми на хелминти. За едни от тях – геохелминти, почвата са явява пряк път за попадането им в човека, непосредствено или косвено чрез храната (растенията) и водата.За др – биохелминти, почвата е път за попадането им в други животински видове и от тях в човека.

1. Към геохелминтите спадат: Аскарис, Трихоцефалус, Оксиурис, Анхилостомум дуоденале. В почвата попадат яйцата на някои от тях или пък се развиват от тях ларви, които пряко проникват в човека (яйца или ларви). .

2. Към биохелминтите спадат тениите и метила. Попаднали в почвата яйца на тении (свинска, говежда, рибна) и метила могат да попаднат чрез растения направо в животните – говеда, свине или чрез водата да попаднат в други водни организми – рачета, охлюви, да се развият (междинен стадий на развитие) и от там да попаднат в рибите (рибна тения) и в човека.При употреба на месо от такива животни, човек може да се опаразити и в черва да се развият възрастни форми.

3.В почвата могат да се развиват и други паразити освен хелминтите, имащи санитарно-епидемиологично значение – кърлежи, личинки на мухи, бълхи.

Асенизация – събиране, временно съхраняване, отстраняване със или без оползотворяване и обезвреждане на отпадъците. Отпадъците са замърсители на окол ср и среда за развитие на патогенни микроби и хелминти, мухи, гризачи. Изискванията към този проц е максимална механизация и херметизация с цел да се сведе до минимум контакта м/у човека и отпадъците. В неканализирани населени места се използват промивни клозети, бани и перални свързани със септични ями които периодично се изтеглят от автоцистерни и съдърж им се излива в близка канализационна с-ма. При централна канализационна с-ма течни отпадъци се вливат в общи колектори които ги отвеждат в пречиствателни станции извън населено място където се подлагат на механични, био и хим методи за пречистване и след това се използват за напояване. За тв отпадъци се използват плътно затварящи се контейнери или сметопроводи. Натрупване на открити сметища е остарял метод които трябва да се изостави. Санитарни ями са най-използван метод за третиране на тв отпадъци. Изгарянето в пещи е др метод за третиране на отпадъци при които дори се получава ен. Пепелта се отнася в санитарни ями. Др метод е компостиране – превр на тв отпадъци в хумосоподобна маса под дейст на бактерии. Др метод е рециклирането на стъклени, пластасови и метални отпадъци. Животински трупове се обезвреждат в екарисажи. Пълно разлагане на чов трупове става към 10г от погребението. Гробищата трябва да се разполагат поне на 500м от жилищни т-ии. Най-издържан от хигиенно-епидемиологич гл т  метод е кремацията.Дезактивация на радиоактивни отпадъци – събиране в херметично затварящи се контейнери; тези с периад на полуразпад под 15 дни се задържат до понижаване на   активноста и отсраняване по обикновения начин.

18. Хигиенно – екологични проблеми в населени места. Урбанизация.

Проблеми свързани с осиг на нормал усл на жив са породени от демографския взрив. Паралелно с този проц протича проц на урбанизация /увел бр на градско население/ и нарастване на градовете т.е възникване на мегаполиси, конкурбации, агломерации, конгломерати. Урбанизация позволява развитие на санитарно благоу-во, мед обслужване, културата, образование и наука но изостря жилищния проблем, затруднява водоснабдяването, изхранванетж, траспортно обслужване, отдиха и отстраняването на отпадъците, води до ускоряване темпа на жив, повишава псих напрежение, води до масивно замърсяване, влошава микроклимата, аерацията и инсолацията на града. Урбанизация води до по-голяма честота сред градското население на някои заболявания свързани с спецификата на жив в големия град като хипертония, атеросклероза, бронхит , емфизем, астма, алергии, рак на белия дроб, заболявания на ендокринна и НС.

Хигиенни принципи на изграждане на населени места – при избор на т-я за изграждане н аселище се предпочитат местности с полегати склонове ориент на юг с възвишения откъм преобладаващи ветрове с добра аерация и инсолация. Наличие на река, езеро или море и горски масиви в близост са благоприятни фактори. С пренаселването на градовете намаляват свобод т-ии за застрояване което влошава жилищните усл а оттам и разпространението на някои забол като капкови инфекции, респираторни забол, ревматизъм, менингит, туберколоза, рахит, повишава се нервното и псих напрежение.

Фактори определящи хигиенната ст-ст н ажилището:

-тип на сградата – най-добре от тухли, дърво, хоросан и гипс защото лесно се затопля и по-трудно се охлажда, по-добра звукоизолация

-осветление – да осиг оптимална осветеност, равномерност в пространството и постоянно в вр, не предизвиква заслепяване, не влошава микроклимат в жилището

-микроклимат – t на въздуха 19-23С; влажност на въздуха 30-60%; скорост на движение на въздуха 0,2 – 0,4 m/s през лятото и 0,1 – 0,15  m/s през зимата

-отопление – най-добро за централно отопление е водно отопление с ниско налягане и лъчисто отопление. За локално отопление се предпочитат бавно затоплящи се и отдаващи топлина печки.

-вентилация – застоялия въздух е беден на О2 , богат на СО2 и водни пари, замърсявания и микроби което се отразява в/у здравето и работоспособ на хората. Поради разл в t на външ и вътр въздух през стените на сградите се извършва стенно дишане което може да се затрудни при боядисван ен астените с блажни и латексови бои, замаски и др. при изравняване на t е необх допълнителна вентилация чрез проветряване. Поради зависимоста на тази естествена вентилация от t и скороста на движ на въздуха понякога се налага изкуствена вентилация чрез климатични инсталации.

Шумът в битово – комуналната среда – шумът се означава като звуци предизвик неприятно слухово усещане.  Източниците му са транспортни средства, строителна дейн, неизправни у-ва, домакински механизирани у-ва и др. последиците от шумово въздейст биват:

-физиологични – слухова умора /временно повиш на слухов праг при интензитет на шума 90dB и честота 4000 Hz/; маскиращ ефект /влошаване възприемането на звуците при наличие на страничен шум/; уплаха от внезапен шум; внезапно спиране на дишането при внезапен шум, стесняване на зрителното поле, хипокалиемия, хипо и хипер гликемия

-психофизиологични и психосоциални р-ии – нарушени ена съня, почивката, работоспособ, раздразнение, досада

-патологични – прогресиращо отслабване на слуха, нервни, сърдечно-съдови, ендокринни, стомашно-чревни забол.

Борба с шума – създаване на безшумни или по-малко шумни двигатели и въобщи обезшумяване на превозните средства,  покриване на улиците с звукопоглъщащи материали, отклоняване на самолетните трасета и летища извън населени места, изнасяне на шумни предприятия далеч от градовете, въвеждане на противошумови екрани, подобряване на здукоизолацията в сградите и обезшумяване на домакински уреди.Озеленяване – влияе в/у оздравяването на жизнената ср. Насажденията прамят микроклимата по-умерен и благоприятен, пречистват въздуха, противошумова бариера са.

19. Съвременни проблеми на храненето. Принципи на здравословното хранене.

Хранене е съвкупност от проц при които живия организ приема от външ ср опр в-ва за да поддържа св ен и веществени потребности. То е свързано с храносмилането и обмяната на в-ва в организ. Хранене зависи от произв на хранат и от разпредел й за изхранване на населението. Подобреното хранене води до акцелерация и повишени съпротивителни сили. Прехранването обаче води до увеличаване заболеваемоста от ИБС, атеросклероза, хипертония, затлъстяване и др. в развиващите се страни проблем е недохранването. Храненето на всеки народ има особености.Здравословно е хранене построено на научни осн, адекватно на ен и пластични потребности на организ. То гарантира опазване и укрепване на здравето, добро самочувствие, висока работоспособ, най-добри възможности за преодоляване на стресови ситуации, инфекции и вредни въздейст. При организиране на здр хранене и съставяне на хран дажба в дневното меню е необх да се спазват следни правила:

- хранене да е балансирано – осиг оптимални колич и качест съотнош м/у основ хран в-ва

- храната да осиг ен баланс на организ

- храната да съдър достатъчно колич от основ хран и биоактив в-ва необх за пластични нужди и з арегулиране на физиологич ф-ии при отчитане на допълнителни потребности свързани с растежа, функц състоя, професионал дейн

- качествен състав на хран дажба да отг на ензимния статус на организации

- храната да е разнообраз; с достатъчен обем; да отг на нац традиции; да е апетитна и засищаща

- храната да не съдър токсични в-ва и патогенни микроби

- храненето да предвижда и опр режим на хранене

- храненето да се извършва в уютна и спокойна обстановка

Режим на хранене е бр хранения, интервалите м/у тя, разпределение на храна по ен ст-ст и по състав в отделните приеми. Препоръчват се трикратен, четирикратен и петкратен. Обяда трябва да съдържа 40-50% от обща ен а вечерята 20-30% а др част се разпределя м/у закуските. Сутрешната закуска дава ен за трудова дейн а вечерята за пластични нужди. Системно нарушаване на принципите на здр хранене води до патологични нарушения в организ:

-общо недохранване – продължителен или по-кратък отрицателен ен баланс

-частично недохранване – абсолютен или отн дефицит в храненето на опр хран в-во при достатъчна ен ст-ст

-прехранване – употреба на излишно колич храна и ен

-дисбалансираност – неправилно съотнош в дажбата на основ хран в-ва

-заболявания свързани с неправилен хранителен режим

20. Физиологични обосновани норми на хранене – основни принципи, критерии

Научно обоснованата база на здравословно хранене не са физиологични норми за хранене. Те са ориентировъчни величини за препоръчваното съдърж на основ хран в-ва и ен в храната. При съставяне на нормите населението се групира по възраст след 11 година и по пол а от 18 до 60г и по интензивност на физ натоварване /ограничена, увеличена, висока и мн висока/. Физиологични норми за хранене са усреднена величина. Индивидуализирането им става като се вземат предвид конкретната трудова дейн, физиологич състоя, ръста и оптималната телес маса. Поддържането на оптимална телес маса е критерия за спазване на физиологич норми и изисквания на рационално хранене. Препоръчва се телес маса да се оценява чрез индекс на телес маса: ИТМ = телес маса в кг / ръст² в м.

ИТМ < 15 – кахексия

ИТМ= 15-18,9 – телес маса под нормата

ИТМ= 19-24,9 – оптимална телес маса

ИТМ= 25-29,9 – наднормена телес маса

ИТМ= 30-39,9 – затлъстяване

ИТМ > 40 – тежка форма на затлъстяване

Предпазно професионално хранене – при наличие на професионал вредности в работна ср за повиш на устойч на работници към тях, компенсиране на нарушената обмяна, огранич на натрупване на токсични в-ва и ускоряване на елиминиране или неутрализиране им се прилага предпазно хланене т.е здравословно хранене вкл допълнител елементи като есенциални аминок-ни, биоактив в-ва, огранич на солта и мазнини. Предпазното хранене се провежда безплатно като се опр профилактич диети. У нас има 5 такива според вида на професионал вредности: източници на йонизиращи лъчения, шум, висока t, живак, олово, кадмий, силициев диоксид, нефтени прод, антибиотици, орг р-тели.

21. Въведение в диететиката – основни приниципи.

22.Методи за оценка и контрол на фактическото хранене

23.Санитарна експертиза на хранителните продукти

24. Белтъци, мазнини, въглехидрати – източници, физиологична роля, потребности

Б са жизненонеобх хран в-ва без които са невъзможни растежа, развитието и жив на организ. Те са основен пластичен материал за вс кл и тъкани и участват в изграж на ензими, хормони, имунни тела, хемоглобин и др. необх са на организ в готов вид защото той не може да ги синтезира от неорг в-ва. Хран им ст-ст заиси от аминокиселин състав. Има 80 аминок-ни но 22-25 са важни за храненето на човека. 9 от тях – валин, изолевцин, левцин, фенилаланин, лизин, метионин, треонин, триптофан, хистидин са незаменими. Затова хран Б се делят на пълноценни и непълноценни. Най-пълноценни са Б на яйца, мляко, извара, сирене, месо и риба. Сравнително пълноценни са тези на бобови растения и ядки. Повечето хран Б се усвояват в 80%. усвояването зависи от кулинарната обработка. На фосфорсъдържащи Б са богати жълтъка, млякото, хайвера и мозъка. 12-14% от енергоразхода трябва да се покрива за сметка на приети с храната Б. 1 гр Б има енегиен еквивалент 4 ккал.

М  постъпват в организ с животин и растител прод като най-важни са мастните к-ни, фосфолипидите и стеролите. Според ролята им в организ липидите се делят на резервни /триглицериди/ и структурни /фосфолипиди, холестерол/. Основ им роля е да осиг ен 1гр М има енергиен еквивалент 9ккал. Част от внесени с храна М в чревната стена се ресинтезират свойствени за организ липиди; др част се натруп в мастни депа и се използва като резерв и като топлоизолатор и за предпазване при удар и падане на тялото; др част участва в изграждане на кл мембр, миелинови обвивки, нервна тъкан, някои хормони. Полиненаситени мастни к-ни като линолова, леноленова, алахидонова  които са есенциални спомагат да извеждане на холестерола от организ, увел еластичност и намал пропускливост на съдовите стени, увел защитни сили към инфекциозни агенти, йонизиращи лъчения.

Холестерола влиза в състава на вс кл, задържа влагата и осиг тургора, превр се в вит Д под дейст на УВ лъчи, предшественик е на жлъчни к-ни, кортикостероиди и полови хормони но повишеното му съдърж в кръвта се счита за атерогенен фактор. Лецитина регулира проц на възбуждане в кората на гл мозък, спомага разграж и извеждане на холестерола от организ. Животин М внасят в организ мастноразтв вит и липоиди а растител М – фосфолипиди, токофероли и полиненаситени МК. Дневната нужда от ПНМК се задоволява с 20гр растител масло. Източници са жълтък, месо, риба, житни и бобови растения, ядки. Богати на холестерол са пълномаслени млечни прод, мозък, тлъсти меса, жълтък. Чревната резорбция осиг 90% усвояване на М. Ен дял на М е 30%.

В са основен достъпен източ на ен защото 1 гр В има енергиен еквивалент 4 ккал. Приети с храна В се използват за синтез на гликоген в мускулите и чер дроб и за поддържане на постоянно ниво на кръв захар. При увеличен внос на В те се метаболизират в М. Някои В участват в синтез на НК, аминок-ни, гликопротеиди, мукополизахариди, коензими а др имат специфич ф-я в организ – аскорбинова к-на, хепарин, хиалуронова к-на, лактоза, кръвни хетерополизахариди. В хран прод В са под форма на олигозахариди и полизахариди. Монозахариди са глюкоза, фруктоза, галактоза. Глюкозата се усвоява най-бързо, фруктозата по-бавно. Богати на фруктоза са плодове и мед. Дизахарид е захароза която се получава от захарно цвекло или тръстика.  Прехранване с захароза усилва ендогеннат синтеза на холестерол, влияе зле в/у чревна флора, ф-ии на панкреаса и бъбреците. Др дизахарид е лактозата която се разграж до глюкоза и галактоза. Полизахариди са нишесте и гликоген /захароподобни/ и целулоза и пектини /незахароподобни/. Източ на нишесте са зърнени прод, варива и картофи. Целулозата придав аобем на храната, свързва се с холестерола и улеснява извеждането му от организ. Източ на целулоза са зърнени храни, черен хляб, варива, картофи, зеле, плодове. Източник на пектини /баластни в-ва/ са ябълки, круши, сливи, вишни, моркови, лимони, портокали. Ен дял на В е 54-58%.

25. Витамини и минерални соли – физиологична роля, източници и потребности

Вит регулират обмяната на в-ва поради каталитичните си с-ва и конферментна ф-я. Те имат голяма физиологична активност и не се синтезират или се синтезират недостатъч колич в организ.. при недостатъчен внос на вит, нарушеното им усвояване или повиш нужди се развива хиповитаминоза с рязко спадане на устойчивост на организ към инфекции, намал на работоспособ, отслабване на паметта и т.н. при пълна витаминна недостатъчност възник заболявания – авитаминоза, скорбут, пелагра, бери-бери и др. прекомерния прием на вит води до хипервитаминоза. Нуждите от вит нарастват при физ натоварване и нервно напрежение. Специални нужди имат бременни, кърмачки, спортисти, деца и реконвалесцентни. Източници на вит са:

1.Мастноразтворими вит

-вит А – рибено масло, черен дроб, яйца, моркови, домати, червени чушки, коприва, тикви, кайсии

-вит Д-рибен черен дроб, рибено масло, яйчен жълтък, краве масло

-вит К-зелени части на растения, варива, домати

2.Водноразтворими вит

-вит С- червени чушки, коприма, лапад, карфиол, зеле, цитруси

-вит от гр В – бирена и хлебна мая, обвивки на зърнени храни, черен дроб, месо

-вит РР-обвивки на зърнени храни, варива, месо, риба

-вит Р – шипки, цитруси, грозде

Минерал в-ва участват в пластичните проц и в изграждането на костна тъкан, поддържането на киселинно-алкално равновесие, солевия състав на кръвта, осм наляг, актив на някои хормони и ензими. Минерал елементи с алкализиращо дейст са К, Mg, Са, Na. Са е основен пластичен материал за изграж на костите, участва в кръвосъсирването, намал пропускливоста на кл мембр, влияе на възбудимоста на НС, подпомага неспецифич имунитет. Усвояването му зависи от колич на фосфора и магнезия. Дневна нужда от Са е 1000 mg /1500mg за деца и бременни/. Източници са мляко и млечни прод, зеле, картофи, праскови. К е най-важен ИЦТ електролит и участва в образуване на ацетилхолин и провеждане на нервни импулси към мускулите. Дневна нужда 1-3гр. Богати на К са мляко, листни зеленчуци, зеле, варива, картофи, каисии, ягоди, череши, вишни, сливи, ядки. Na е най-важен ЕЦТ катион. Предизвиква задържане на вода в тъканите, участва в буферни с-ми осиг киселинно-алкално равонвесие, постоянство на осм наляг. Дневна нужда 1,5-3,5 гр /10-15гр готварска сол/. Минерални елементи с киселинно дейст са фосфора, хлора и сярата. Фосфора е основ улумунт осиг провилно функц на НС, орг фосфорни съед са акумулатор на ен в организ а комплексните му съед с Б, мастни и др к-ни се отличават с висока биоактив. Са и Р участват в пластичните проц, в състава на вс кл, м/укл и м/утъканни течности. Усвояването му зависи от съотнош му с Са. Източници са мляко и млечни прод, яйца, месо, риба, варива, ядки и плодове.

Биомикроелементи са минерал в-ва чието съдърж в хран прод и в живи организ е незначително. Те имат мн важни био с-ва. Желязото е кръвотворен елемент и влиза в състава на хемоглобина. Дневна нужда е10-20mg. Източници са листни зеленчуци, кайсии, ябълки, дюли , праскови, богати на кръв органи. Мед се съдър в месо, риба, черен дроб; Со в морски растения и животни, цвекло, риба, яйца; йод – морски риби, раци, водорасли, орехи; флуор има в брашното, булгур, магданоз, салати, спанак, зеле, черен чай, морска риба.

26. Хигиенни характеристики на месо, яйца, риба

Хран и био ст-ст на месото се опр от съдър се в него Б, пълноценни токоито с амиозин, миоген и миоглобин. М в месото са изградени предимно от наситени МК. Месото съдър вкусови и ароматни с-ва възбуждащи стомашната секреция и тонизират НС. Съдър соли на Р,К,Са и вит В1,2,6,РР,А. Птичето месо съдържа повече ненаситени МК. Прекомерната употреба на месо обременява храносмилател тракт поради засилване на дисбактериозата и гнилостни проц и ф-ии на чер дроб, бъбреци, панкреас и НС; крие риск от подагра. При неправилно съхраняване месото бързо се разваля под дейст на гнилостни микроби. Месото спомага предаването на причинители на някои инфекциозни заболявания – салмонелози, трихинелози, тениидози. Профилактиката се основава на строг санитарно-ветеринарен контрол. Животин вътрешности – черен дроб, мозък, сърца, бъбреци са с по-ниско белтъчно съдър от месото но по-богати от него на лецитин, холестерол, вит и минерал соли. Колбасите са прод с висока калорийна с-ст. Необх е контрол в/у добавките от нитрити и нитрати.

Риба – по-ниско калорийна но с по-добра смилаемост, усвояемост и минерали, вит, лецитин и ненаситени МК. Рибния Б е богат на есенциални аминок-ни цистин и фенилаланин. Нетлъстата риба е подходяща храна при диабет, затлъстяване, цироза на чер дроб, подагра и атеросклероза; тлъстата риба е полезна за деца и бременни. Рибата спада към лесно развалящи се прод. Тя може да стане фактор за предаване на причинители на някои инфекции, хранителни токсоинфекции и хелминтози.

Яйца – висока био ст-ст на яйца се дължи на високо съдърж на пълноценни Б и идеално балансиран аминокиселинен състав, ненаситени МК, лецитин, холестерол, холин, вс мастноразтв вит и минерал в-ва. Яйцата могат да бъдат контаминирани ендо /салмонелоза, туберколоза, орнитоза и токсоплазмоза/ и екзогенно.

27. Хигиенна характеристика на мляко и млечни продукти

Високата му хран ст-ст и лесната му усвояемост правят прясното мляко незаменима храна за вс възрасти и особено за деца, болни и реконвалесцентни. То съдър вс необ за развитето на чов организ в-ва без някои микроелементи. Високата био ст-ст на млечния Б се опр от оптимална балансираност на аминок-ни; лактоалбумини имат имунни и бактерицидни с-ва. Млечните М имат мн добра усвояемост. Лактозата улеснява усвояването на Са. Р и Са- соли в млякото и вит Д опр антирахитично с-во на млякото. То е нетраен прод и се вкисва лесно поради развитие на млечно-кисели бактерии и е добра среда за патогенни микроби.  Опасно е за консумиране ако е добито от болно животно или е контаинирано след това. Чрез него се предават туберколоза, бруцелоза, шап, дизентерия, тиф, паратиф. Киселото мляко подобрява диурезата и перисталтиката, ограничава развитието на гнилостна и патогенна микрофлора и възстановява нормалната бактериална флора. При системна употреба понижава артериалното наляг и предпазва от атеросклероза. Кефира има антиканцерогенен ефект. Мътеницата има слабително и диуретично дейст. Изварата има високо съдър на липотропно дейст аминок-ни цистеин и метионин. Тя е подходяща при нарушена мастна обмяна, атеросклероза, цироза. Сиренето е богато на лесно усвоими М, Б, Са и Р. Кашкавала съдър пълноценни Б, М и соли на Са и Р и може да замести месото. Сметаната е с висока био ст-ст и съдър лецитин , вит А и Д и минерал соли.

28.Хигиенна характеристика на зърнени храни, брашно и хляб

Зърнените храни осиг на организ мн В, Б, минерал соли, вит, баластни в-ва и М; имат дълга съхраняемост; добиват се лесно в големи колич. Б им са с недостатъчно балансиран аминокиселинен състав с дефицит на лизин ,треонин, триптофан, метионин, валин и левцин. Но те са мн ценни поради това че образуват пенливи р-ри които дейст противовъзпалително на лигавицата на ГИТ. Най-богати на Б са пшеницца, овес и царевица а най-беден ориза. Зърнени храни съдър малко М който са с висока био ст-ст поради висока ст-ст на ПНМК и фосфолипиди. Най-мн М има в овеса и царевицата а най-малко в пшеницата и ръжта. Най-мн В има в ориза и ръжта а най-малко в овеса. Зърнени храни са източник на вит  от гр В, РР, Е, К, минерал в-ва и микроелементи. Био ст-ст на хляба и тестените изделия зависи от качеството на брашното /повече биоактив в-ва при по-пълнозърнесто брашно/. Нискокалоричния ръжен хляб тонизира перисталтиката, засища и понижава апетита и е подходящ при затлъстяане, диабет, атеросклероза. При неправилно съхранение хляба плесенясва.

29. Хигиенна характеристика на плодове и зеленчуци

Осиг важни за организ в-ва – водноразтв вит /най-мн С и Р/; провитамин А; минерал соли с алкалииращо дейст; фруктоза; глюкоза; баластни в-ва; орг к-ви; фитонциди; ароматни и багрилни в-ва. Те нормализират полезната и потискат гнилостната микрофлора, стимулират апетита, секреториката и моториката на ГИТ и диурезата; понижават холестерола; имат бактерицидно дейст; алкализират организ. Те са подходящи за диетично хранене защото са ниско калорични, лесно засищат и се усвояват. В суров вид спомагат за масажиране на венците и почистване на зъбите и предпазват от кариес и парадонтоза. Най-добре е плодове и зеленчуци да се консумират пресни или сушени. Загниването и плесенясването им ги прави негодни за консумиране. Профилактична мярка спрямо замърсители и яйца на хелминти е накисването в вода и обилното им измиване.

30. Хигиенна характеристика на варива, ядки, хранителни мазнини

Варива /грах, фасул, леща, соя/ – богати на В и добре балансирани Б; съдър минерал соли с алкализиращо дейст, вит от гр В,РР,С,Е, ПНМК и фосфолипиди. Най-евтин източ на Б изградени от 8 незаменими аминок-ни е соята.

Ядките – орехи, бадеми, лешници, сладки кестени, фъстъци имат висока калоричност и съдър ценни Б, значителни колич ПНМК, фосфолипиди и вит Е, В1 и2, РР и минерал в-ва – К и Р. Те са полезни при атеросклероза, чернодробно-жлъчни и ГИТ заболявания. При съхранение н атопло и влажно в/у тях се развиват микроскопични гъбички.

Хранителни мазнини – наситени /млечни масла, лой/, мононенаситени /мас/ и ненаситени /рибено масло/. Кравето масло е богато на вит А,Д и гр В, каротин, токофероли, фосфолипиди, холестерол. Лойта съдър мн малко есенциални МК а маста съдър повече ПНМК. Рибеното масло съдър мн фосфатиди, вит Д и ПНМК. Растител М – основ източ на ПНМК без наситеното палмово, кокосово и какаово масло. Концентрат на есенциална лимонена к-на е олиото. При рафиниране на маслата има загуба на токофероли, фосфолипиди. М лесно се развалят на влага, пряка светлина и достъп на кислород поради хидролиза и окисление.

31. Хигиенна характеристика на методи за кулинарна обработка и консервиране на храните.

Подходящата кулинарна обработка на храната подобрява органолептичните и качества, улеснява смилането, повишава усвояването и унищожава вредни микроби и паразити. Кулинарната обработка трябва да запазва максимално естествения вид и био ст-ст на прод и да предотвратява контаминирането на храната. Термичната обработка е необх за да могат някое хран прод да станат смилаеми /фасул,соя,яйца/. При продължителна термична обработка на храната се разрушават някои аминок-ни и термолабилни вит, понижава се усвояването на някои съставки, образуват се токсични и канцерогенни в-ва. Био ст-ст на термично обработени хран прод се запазва при непродъжително варене под налягане т.е задушаване. Пърженето запазва екстактивните в-ва и прави ястията по-вкусни. При продължително пържене се разрушават биоактив в-ва и в храната се образ окислителни прод с канцерогенна активност и дразнещ ГИТ ефект. Смята се че окислените М са причина за гастрит, язва, атеросклероза, канцерогенеза. Печенето елиминира голяма част от М и техните разпадни прод на при него в хранат попадат съставки на дима с канцерогенен и мутагенен ефект. За предпочитане и микровълновото изпичане.

Консервирането на хран прод преодолява сезонноста в произв на храна, разнообразува храненето, създава запаси, осиг по-пълно оползотворяване на реколтата. Основни изисквания са методите за консервиране да запазват максимално хранителната и био ст-ст на прод и да гарантират тяхната безопасност.

1.Консервиране чрез въздейст на t – стерилизация чрез автоклавиране при t над 100С е метод за унищожаване на вегетативни и спорови форми на микроби но влошава органолептичните качества на храната. Домашното консервиране чрез варене на буркани снижава хранителната ст-ст на прод и не унищожава термоустойчивите спори. Пастьоризация – за мляко и плодови сокове – при t под 100С води до унищожаване на патогенни микроби и максимално намал на микрофлората предизвик развала но не премахва риска от развитие на ботулинови япричинител. Охлажданет на хран прод при t 0-4С прекратява развитие на патогенни бактерии но не ги унищожава, забавя окислителни проц.Замразяване при t под 18С възпрепятства напълно развитие и размножаване на микрофлора и дейст на собствените ензими на прод и забавя окислението за 6-12 месеца. За запазване на био и хранителна ст-ст се спазва правилото бързо замразяване – бързо размразяване.

2.Консервиране чрез понижаване на водната активност на прод – чрез сушене се спира развитие на цялата микрофлора. В домашни усл сушенето е свързано с замърсяване и загуба на вит. Най-добре е сушенето да е под дълбок вакуум при змразени прод.

3.Консервиране чрез понижаване на рН – чрез ферментация или прибавяне на к-на. Млечнокисела ферментация протичаща при 18-20С запазва вит .

4.Консервиране чрез хим средства – използват се в-ва с антибиотично, антиокислително и антисептично дейст което обаче може да доведе до алергизиране, възникване на микози и резистентност.

5.Консервиране чрез промяна на осм наляг – осоляването до 10-12% спира развитие на микрои и дейст на ензими в хран прод но води до загуба на Б, екстактивни в-ва и минерал соли. Конц на захар в 60% спира развите на вс патогенни бактерии.

6.Др методи за консервиране – опушване /контакта с дима внася канцерогенни в-ва/; микровълново нагряване.

32. Хранителни заболявания от нерационално хранене –

затлъстяване, атеросклероза, рак.

33.Заболявания от биологично контаминирани храни.

Профилактика на бактериални хранителни отравяния.

Храната може да бъде ср или фактор з аразпростр на мн организ предизвик инфекциозни и паразитни забол. Такива са разл бактерии, вируси, рикетсии, гъбички, хелминти и първаци.

Бактериални хранителни заболявания – инфекциозни забол в предаването на чиито причинители участва храната като осонвен или допълнителен фактор. Делят се на:

1.Хранителни токсоинфекции – причин се от род Salmonella, E.coli и др. необх за възник им е консумация на храна контаминирана с големи дози живи микроби

2.Хранителни салмонелози – салмонелите са обитатели на ГИТ на хора и мн животни. Отпимални усл за размнож им са 22-37С и слабо алкална ср при което те не променят органолептични с-ва на храната; размнож спира под 5С и загеват при над 80С и рН под 4. контаминиране на месото става пожизнено или след смърта. Ендогенно контаминиране на яйца възниква пожизнено при формиране в боледуващи птици а екзогенно при събиране на яйца. Основна роля в преноса на салмонели имат месо, яйца, риба, мляко, сурови зеленчуци.  Най-чести причини са възник на инфекции са нарруш при пастьоризация, недостатъчна термична обработка, неправилно съхраняване, нарушения при добива, преработката, съхраняване,транспорт търговия и консумация на храни. Салмонелози имат  остро начало и  клинична картина на остър гастроентерит, повиш на телес t, обща интоксикация, обезводняване, колапс, безсилие.

3.Хранителни интоксикации – вънзник след прием на храна съдър бактериални токсини резултат от жизнена дейн на някои микроби като Clostrudium botulinum и Staphylococcus aureus. Благоприят усл за микроби са 20-37С, ниска киселинност и липса на сапрофитни антагонисти в храната след термична обработка. Размнож им спира под 6С, конц на захар над 60% и на сол над 12%. вегетативни форми загиват при 70-80С но ентеротоксините при 100-120С. Основ източ на замърсяване на храни са хора и млекодайни животни при боледуване и носителство. Важна роля в разпространението има използването на мляко от крави с мастит в което дори след пастьоризация остава ентеротоксина. Стафилококова инфекция има взривно начало и симптоми на остър гастрит, спадане на артериално наляг до колапс, нормална или пониж телес t и бързо оздравяване.

4.Ботулинова интоксикация – предизвик се от ботулиновия токсин на Cl.botulinu. Неговите спори са мн устой на високи и ниски t, соли и дезинфектанти. Образ на токсина е най-активно при  съхраняване над 10С в анаеробна и слабо кисела ср. Продуциране на токсини спира при конц на сол над 11% и на захар над 55% и рН до 4,5. клинични прояви на ботулизма са кратки ГИТ разстройства, обща слабост и главоболие, двойно виждане и птоза на клепачите, парализа на ларинкса и дъвкателната мускулатура, нарушение на говора, затруднено гълтане, хипотония, забавен пулс, смърт от парализа на дихател център.

5.Хранителни инфекции – причиняват се от малки дози причинители на коремен тиф и паратиф, бациларна дизентерия, антракс, бруцелоза.

Профилактика – санитарно-ветеринарен контрол над обектите за добив, преработка и търговия с хран прод, недопускане на контаминиране на храните, ограничаване на размнож на микроби чрез хладилно съхраняване, пастьоризиране, стерилизация и термична обработка при приготвяне на ястия, ограничаване на домашното консервиране, контрол на здравословно състоя и чистоплътност на персонала.

34. Хигиенна характеристика на химични замърсители и добавки в храни

Пестициди – степента на замърсяване на храна с тях зависи от физ-хим харакетристика на препарата, физиологични особености и вид на растения /най-вече листи и кореноплодни/, климатични и метеорологични усл. Най-използвани са фосфорорганичните пестициди поради висока ефективност, бързо разграж до нетоксични и нискотокксични в-ва и слаба способ за натрупване. Хлорорганични съед ХОС са устой в окол ср и кумулират в мастната тъкан.  Канцерогенни са ДДТ, алдрин, линдан, хексахлоран. Канцероген, мутаген и тератоген са и карбамати и дитиокарбамати.

Метали :

-олово – основен път за постъпване на тази кумулативна отрова в организ е алиментарния. В храни олово попада от консерви, метални съдове и т.в. Растител хран прод отглеждани в/у почви в близост до оловнодобивни и преработващи предприятия, оживени пътища също се заразяват по аерозолен път.

-кадмий – в хран прод то попада от почвата а негови източ са металургия, рудодобив, произв на бои, фосфатни торове. При хронична интоксикация се засягат хемопоеза, бъбреци, НС и тестиси а има тератогенен и канцерогенен ефект.

-живак – източници са индустрия, селско стопанство и военно дело. Постъпва в организ чрез храната. Най-мн се натпрупва в рибата.

-арсен – източници селско стопанство. Той е кумулативна силно действаща протоплазмена отрова. Хронично отравяне се изразява с безапетитие, отслабване, редуващи се диария и запек, конюнктивити, хипекератоза, меланоми и рак на кожата.

-др метали – селен, манган, берилий, никел, кобалт, мед.

Профилактика – опазване или забрана на употреба на съдове и опаковки съдържащи олово, мед, цинк и контрол на конц им в храни.

Нитрати и нитрити – големи колич азотни торове, използване на замърсени с нитрити поливни води са източници. Те се използват като добавка в колбаси защото спирта развитието на Cl.botulinum. Най-мн нитрати се натруп в зелето, крастамици, лук, спанак, тиквички, маруля, репички, моркови и основно чрез тях те попадат в организ. Повишен внос на нитрати води до метхемоглобинемия при бебета и ракови забол, повиш на артериал наляг, увреж на щитовид жлеза, имуносупресия.

Профилактика – усъвършенстване на азотноторово произв, нормализиране на употребата на азотни торове, контрол над съдър на нитрати в храните, ограничаване в използването им в колбаси, използване на инх на нитрозирането  – вит С,А,Е,В.

Пластмаси – използване на съдове и опаковки съдър неполимеризирани мономери и добавки за стабилизиране на пластмаси които могат да мигрират в хран прод.

Профилактика – спазване на норми з адопустими колич, специфич обработка и използване на пластмаси.

Добавки към храните – могат да се превърнат в замърсители поради хим превр криещи риск за здравето т.е те са потенциално опасни и се подлагат на проверка и токсикологична оценка преди разрешаване за употреба. Някои добавки като цикламат, захарин и др са практически безвредни но при опити с животни показват канцерогенна актив.

35. Немикробни хранителни отравяния. Микотоксикози.

Хранителни микотоксикози са последица от консумация на храна съдър токсини на микроскопични гъбички /плесени/. Те са мнбр и широко разпростран, паразитират в/у почти вс хран прод и продуцират микотоксини които са термоустой. Плесенясване е възмож на вс хран прод особено при висока влажност и t и презимуване на открито. Мн микотоксини освен токсичните си с-ва имат канцерогенно, тератогенно и мутагенно дейст. Микотоксикози са:

1.Афлатоксикози – предизик се от афлатоксин продуциран от гъбичка Aspergillus flavus. Паразитира по фъстъци, пшеница, брашно, хляб, ориз, бадеми, орехи, бобови растения, царевица. Хронична форма на забол се изразява като цироза  и първичен чернодробен рак.

2.Фузапиотоксикози – алиментарно-токсична алевкия /и отравяния с „пиян хляб“ . Алевкия се причинява от токсина на гъбичката Fusarium и се израз като алевкия, анемия, септична очна ангина, кожни кръвоизриви. При консумация на хляб съдър тези токсини възник отравяне с първоначално възбуждане, еуфория, дискоординация на движ, последвани от депресия и слабост.

3.Миктоксикози от Penicillinum – по-опасни са исландиотоксина /в жълтия ориз/ с хепатотропен ефект и патулина /в зърнени храни, месо, плодове, зеленчуци/.

4.Ерготизъм – при консумация на хляб приготвен от брашно замърсено с токсини на мораво рогче паразитиращо по житните култури. Токсини предизвик блокада на адренергични с-ми, изявяващи се в съдов спазъм в областа на крайници и усещане на горене, гърчове, халюцинации.

Профилактика – правилно прибиране и съхраняване на хран прод при ниска влажност и t, контрол над хран прод за наличие на микотоксин и нормиране на съдър им, забрана за употреба на презимували на открито хран прод.

36. Хигиенен контрол на заведения за обществено хранене и обекти на труда

37. Съвременни направления в хигиена на труда. Особености на съвременния труд.

Засилващата се автоматизация и механизация на труда премахва необх от тежки физ усилия но увел ролята на горните крайници. Повечето операции се извършват в седнало положение, с повишена точност и необх от строга координация на движ в съчетания с зрителна активност при което нараства статичното напреж на мускули поддържащи опр поза. Тоталната интелектуализация на труда засилва нервно-псих напреж поради повиш отговорност и срочност за изпълнение на задачите. Хигиена на труда има за предмет влиянието на трудови усл и дейн в/у здравето и работоспособ на човекя; решава проблеми свързани с въвеждане на нови технологии и форми на организация на труда. Основни задачи на ХТ:

-научна обосновка на нормативи за физиологично рационализиране на труда

-създаване на норми и правила  с цел оздравяване на усл на труд

-разработка на мероприятия за рационализиране на режима на труд и почивка

-разработка на мерки за осиг на личната хигиена и средства за защита

Целите на ХТ са запазване и укрепване на здраве и работоспособ.

Форми на трудова дейност:

-трудова дейност с значителна мускул активност чиито неблагоприятни страни са големия енергоразход, принудителна работна поза, татично напрежение. Благоприятни страни са свобод ритъм, липса на монотонност, слабо нервно-псих натоварване.

-механизиран тряд – понижен енергоразход, намалена роля на големите мускул гр за сметка н амалките, повишени изисквания за точност, бързина

-конвейерен труд – принудителна работна поза, монотонност, хипокинезия, претоварване на малките гр мускули. Положителни страни са намалено физ натоварване, бърза квалификация и автоматизация.

-полуавтоматичен труд – монотонност, ограничено и едностранно участия на двигател апарат и повишени изисквани към нервно-псих актив.

-пълна автоматизация на труда – срочност на р-ии и способност тза преработка на инф, необх от непрекъс наблюдение, хипокинезия, повишено психо-синзорно и интелектуално напреж и отговорност.

-интелектуален труд – психо-сензорен /участие предимно на сетивните органи и вниманието, изисква точност, бързина и координация/ и евристичен /творчески труд изискващ мобилизация на възприятията, паметта, абстрактно и асоциативно мислена/.

38. Характеристика на професионални вредности и болести

Вредни ефекти от работно претоварване на организ и пренапрежение на отделни органи и с-ми – интереса към работата и значимоста й могат да стимулират волево усилие за преодоляване на настъпващата в работния проц умора и запазване на продуктивноста. Волева съпротива в усл на претоварване и пренапрежение обаче могат да доведат до преумора и др болестни състоя. Работното претоварване, нерационална организация на труд, несъвършени технологии, механизация без пълна автоматизация и санитарни наруш крият рискове за здравето и работоспособ на хората.

Преумора – патологично състоя на организ възникващо като последица от натрупването на умора поради недостатъчно възстановяване на организ. Характеризира се с отпадналост, пониж на мускул сила, сърдечни наруш, безапетитие, нервно-псих възбуда, невроза, неврастения, пониж резистентност спрямо инфекции. Тя може да се предизвика при неправилна организация на труда, прекомерна интензификация, извънредно удължаване на трудовия проц, несъобразени физиологично работни движ, принудителна поза, пренапрежение на отделни органи и с-ми. Принудителната поза води до претоварване на опорно-двигателния апарат и венозната с-ма. Претоварването на опр органи и с-ми крие риск от увреждането им. Претоварването на опорно-двигателния апарат води до деформации, бурсити, лигавентити, тендинити, миозити, тендовагинити, фрактури, плоскостъпие, хемороиди. Пренапрежение на зрителния анализатор води до риск от увреж му. Интелектуализация на труда е свързана с увел на нервно-псих напреж.

39. Физиология на труда. Работоспособност и умора. Профилактика на умората.

Физиология на труда изучава промените в функционално състоя на организ под влияние на трудовата дейн с цел разработване на норми и мерки за запазване на здравето и осигуряване на висока работоспособ.

Промени в организма при физ работа:

-ЦНС – при динамична работа се наблюдават 3 фази по вр на осъщ й: инерционо задържане в периода на вработване; работно възбуждане в периода на най-висока работоспособ; предпазно задържане в кората на гл мозък; три са фазите и в възстановетлния период: кратко следработно възбуждане, следработно задържане и възстановаване на възбудимоста. При статична работа се наблюдава: повишена рефлекторна активност; възбуждане и задържане.

-О2 консумация – при динамична работа нараства бързо през първите мин и после се установява постоянно ниво спадащодо нормалното през възстановителния период. При статична работа О2 консумацията е по -малка от О2 потребност и мускулатурата функц в почти анаеробни усл. След прекратяване на статичното усилие тя рязко нараства и след това постепенно спада.

-дихателна с-ма – увел О2 консумация се компенсира с увел на минутния дихателен обем.

-сърдечно-съдова с-ма – увел на минутния сърдечен обем чрез учестяване на пулса и нарастване на ударния обем. Диастоличното кръвно наляг не се изменя а систоличното се повишава.

-др промени – намал колич урина, увел се потооделяне, повишава се телес t, спада телес маса.

Промени в организма при умствен труд – механизация  и автоматизация засилва ролята на нервно-псих и интелектулна дейност която е с малък разход на ен. Проемни които настъпват са предимно биохим – спадане на кръвнозахарно ниво и алкалния резерв, повиш съдър на фосфорни соли, креатинин и холестерол в кръвта, увел на диуреза и конц на фосфати, азот и др в урина. Наблюдава се съдов спазъм на крайниците и вазодилатация в вътр органи, учестяване на пулса и покачване на кръвно наляг. При продължителна и интензивна работа има удължаване н алатентното вр на р-ии, пониж на вниманието и т очноста, нарушено равновесие м/у възбудни и задръжни проц. Повтарящо се умствено напреж съчетано с психо-емоц проблеми повишава риска от хипертония, атеросклероза, нервно-псих разстройства.

Работоспособност, умора, преумора – работоспособноста е способ на човека да извършва работа с опр мощност и опр качество за опр вр. Тя се обуславя от: общо състоя на организ и индивидуални особености; интензивност, сложност и продължителност на труда; режим на труд и почивка и начин на възстановяване; фактори на работната ср; мотивация, психоклимат. Всеки човек има максимална индивидуална работоспособност с няколко зони: зона на автоматизирана работоспособност използвана за всекидневна професионална дейн неизискваща волево напреж; зона на физиологична готовност за по-висока работоспособ при неголямо волево напреж; зона на запасната работоспособ – за допълнителна работа при голямо волево напреж; зона на автономно защитена работоспособ – последни възмож на организ – само в екскремни усл. Умора – пониж на работоспособ поради продължителна и интензивна работа; адаптационен механиз предпазващ организ от преумора и изтощение. Разл се мускулна /обща и местна/  и нервна /интелектуална, сензорна и психична/ умора. Умората се характеризира с чувство на слабост, влошена продуктивност, увел на спонтанни паузи, зачестяване на злополуки. Физиологични признаци са учестяване на пулса, забавяне на р-ии, понижено внимания, пониж на зрителна острота, пониж на чувствителноста и координация на движ, паметта. Работоспособ се понижава и поради монотоннност на работата.

Профилактика на умората – премахване на причините за възник й; повишаван ен аадаптационни възможности на организ; механизация, автоматизация, роботизация; рационална организация на труд, рационален режим на труд и почивка, благоустройство на работни помещения, рационално хранене.

40. Физични фактори в производството – микроклимат, атмосферно налягане, нейонизиращи лъчения.

Микроклимат – Топлинно състоя на организ в работна ср се обуславя от t и влажност на въдуха и движ на въздуха и ИЧ радиация.Повиш t на въздуха в работна ср поради функц на технологичното оборудване, горещи газове и пари, интензивна инсолация и др; пониж t при работа на открито през студения сезон, в специални помещения, в лошо отоплявани и проветрявани помещения; повишена влажност на въздуха при обилно изплозване на вода или необх от поддържане й,при работан а открито в мъгливо и влажно вр. Повиш скорост на движ на въздуха има при работа на открито а пониж – в закрити помещения. Източници на ИЧ радиация са разл пещи и нагрети и разтопени материали. Според одминиране на 1 или няколко от тези параметри има 2 разновидности на дискомфортния микроклимат: прегряващ и преохлаждащ; има и интермедииращ и мозаечен.

-прегряващ – конвекционен /висока t на въздуха/; радиационен /интензивна ИЧ радиация/; висока t + влажност на въздуха; висока t + влажност + неподвижност на въздуха. Той води до повиш на кожна t, изпотяване, повишаване на телес t, активиране на водно-солева обмяна, обезводняване, ускоряване на пулса, спадане на кръвно наляг, отслабване на внимание, влошаване на координация, концентриране на урината, пониж на работоспособ. При продължително влияние се стига до топлинен удар, слънчев удар, солева недостатъчност, топлинно обезводняване, ГИТ заболявание и кардиопатии, възпаление на венците и пародонтоза. Профилактика- промени в технологията, механизация, автоматизация, термоизолация, вентилация, рационализиране на режима на труд и почивка, подходящо облекло, профилактично хранене.

-преохлаждащ климат – организ по-лесно се адаптира към него при подходящо облекло, рационален хранителен и питеен режим, закаляване. Въздейст на ниски t съчетани с висока влажност водидо разл степени на измръзване, периферни неврити, миалгии и миозити, ангиоспазми, зачестяване на инфекции на ГДП, изостряне на ставния ревматизъм и бъбреч възпалителни забол и снижаване на имунна защита, нарушения в зъбния статус. Профилактика – подходящо отопление и уплътняване, топли въздушни завеси, спиране на работа при мн ниски t, топло работно облекло, висококалорична храна и топли напитки и т.н.

Атмосферно налягане – рязката и внезапна промяна води до дисбаризъм. Най-проста форма на компресионния синдром /сгъстяване на вътр газове при повиш на атм наляг/ е баротита – болки в ушите, азамаяност, повдигане, хлътване на тъпанчевата мембр или спукването й. При рязка декомпресия се наблюдава изпъкване или руптура на тъпанчето, нахлуване на кръв в перифер мрежа, метеоризъм и кесонна боелст водеща до аероемболия която може да засегне сърцето, мозъка, бели дробове и др органи и да настъпи смърт. Профилактика – спазване на правила за постепенна компресия и декомпресия и ограничена продължителност на работа; недопускане на работа при повиш наляг и т.н. пи пониж атм наляг има риск от височинна болест, болки в зъбите в зъби с хроничен пулпит, кариес,  грануломи, пресни пломби, кръвоизливи, рагади на лигавиците. Профилактика – тренировки при естеств усл или в барокамера, лекуване на зъбите.

Производствени лъчения – електромагнитни вълни са лъчения емитирани от вибрирането на електроните на материята. На дейст им са изложени работещи с излъчващите ги уредби; термисти; персонала на радио-, телевизионни и релейни предаватели; физиотерапевти; работещи с компютри.

-високоинтензивни ЕМП – имат термичен ефект най-вече в/у тестисите, очната леща и др органи с слаба васкуларизация и водят до вегетативно-съдови кризи, пароксимална тахикардия, кръвотечение от носа  и левкоцитоза. Профилактика – намал на експозиция, отдалечаване от източниците, екраниране, предпазно облекло.

ИЧ радиация – води до прегряване н аорганиз, професионална катаракта, засъхване на устна лигавица, рагади и др.профилактика – намал на излъчването, изолация и екраниране, предпазни облекла.

УВ радиация – води до фотодерматити, главоболие, световъртеж, възбуда, отпадналост, умора, фотосенсибилизация и кожен рак., оток на конюнктиви, световъртеж, сълзотечение, `пясък в очите`. Профилактика – изолиране и екранизация, предпазни облекла, автоматизация, механизация и херметизация.

Лазерни лъчи – крият риск за очите. При нискоинтензивно облъчване възник астеничен  синдроб, промени в перифер кръв и ендокрин жлези. По-интензивно облъчване води до увреж на ретината, лещата и роговицата, термични изгаряния на кожата и др. профилактика – екраниране и изолиране, филтри, отстраняване на огледалните повърхн, защитно облекло  и др.

41. Физични фактори в производството – шум, вибрации, инфра и ултразвук.

Инфразвук – механични трептения в еластичната ср с честота 0,1-20Hz. Той се излъчва под форм ана сферични вълни; има нищожна абсорбция от атмосферата и затова се разпростра на гоеми разстоя. Към природни източници спадат земетресения, вулканична дейност, урагани, гръмотевици, морски бури, големи водопади, лавини, срутвания, полярни сияниия. Изкуствени източници са турбини, компресори, вентилатори и др. той има вредно въздейст защото предизвик резонанс в вътр органи. Той води до безпокойство, немотивиран страх, главоболие, тъга, умора, усещане за вибриране в някои органи. Профилактика – нормиране на допустими нева в промишленост, транспорт, шумозаглушители, отдалечаване от източниците и т.н.

Шум – най-висок риск от шумови увреж има в минния бранш, машиностроене, металообработване, металургия, тексилна промишленост, дърводобив и дървообработване и др. колкото по-високочестотен е шума толко по-опасен е той за слуха. Специфични ефекти – слухова умора, професионална твърдоухост, остра звукова травма. Неспецифични ефекти – наруш концентрация на вниманието, недостиг на воля и желания, несигурност и неразположение, трудно възстановяване, възбуденост, агресивност, засягане на вестибуларния апарат. Профилактика – намал на шумообразуването, поглъщане и отразяване на шума, употреба на антифони, спазване на нормите за шум.

Ултразвук – механични трептения на еластични тела с честота над 20 000Hz. Прилага се в промишленоста, авиацията, медицина, биология. Провежда се най-добре в теч ср и по-слабо в въздуш и тв. Ултразвука прониква през кожата при контакт с течности възбудени с него и се предава на вс тъкани. Той предизвик термичен и механичен ефект проявяващ се като възпаление, хеморагия, некроза, води до астеничен синдром, диенцефални наруш, вестибулопатия, дегенеративни промени в очните лещи, отслабване на зрителната острота,  вазомоторна лабилност, пареза на горни крайници, тактилна парестезия, промени в  кръвта. Профилактика – фокусиране на ултразвуковия сноп, намал на мощноста, автоматизация и т.н.

Вибрации – механични трептения на материални тела до 8200Hz. Източници са разл машини и съоръжения. Разл се локални и общи вибрации. Локалните се предават чрез ръцете при работа с опр инструменти а общите чрез цялото тяло. Вибрациите предизвик промени в сърдечно-съдова с-ма, нервно-мускулния и костно-ставния апарат, анализаторите, храносмилателна с-ма, гениталии, ендоклин жлези, обмяна на в-ва оформящи клинична картина на вибрационна болест. Профилактика – автоматизация, отслабване на вибрациите, виброизолация, ограничаване на разпространението им и т.н.

42. Хигиенна характеристика на химични фактори в производството. Понятие за промишлени отрови.

В разл отрасли на стопанството има произв в които хим в-ва се използват или получават. Някои са токсични и предизвик остри и хронич професионални отравяния. Тези в-ва са промишлени отрови. Осонвен път за попадането им в организма е дихателния а при неспазване на правила за безопасност, лична хигиена, аварии и чрез дихателния и кожния. За токсичноста им се съди по смъртноносния ефект в/у животни и опр така средни смъртоносни дози и конц – LD50 и LC50 класифицират пром отрови така: мн силно, силно, средно и слабо токсични. Алкохола и никотина потенцират ефекта на някои отрови. При продължително дейст възмож на организ да се адаптира към дейст на пром отрови се изчерпва и в него започват да настъпват патологични промени.  Решаващо значение за проявяване на токсичното дейст има конц на в-вата в въздуха и затова е въведена хигиенна норма за нея – пределно допустима конц ПДК – това е конц на опр в-во в въздуха която не застрашава здравето на работниците.  Висока t и влажност на въздуха, интензивна физ работа и др усилват влиянието на пром отрови. Профилактика – рационализация на технологиите с цел по-малко отделяне на вредни в-ва, херметизация, механизация, автоматизация и роботизация. Мед мероприятия – периодични прегледи, трудоустрояване и диспансеризация, предпазно-професионално хранене, контрол на конц на токсични в-ва, придпазни средства, строга лична хигиена, специален работен режим.

43.

44.

45.

46.

47. Съвременни проблеми в ХДЮВ /хигиена на детската и юношеска възраст/. Струкутра на заболеваемост при подрастващи.

Проблеми за запазване на здравето, осиг на висока работоспособ и удължаване на жив трябва да получат решение още от ранни етапи на чов жив. От раждането до навършване на 18 години развитието на детето има следните периоди:

1.Период на новородено – от раждането до края на първия месец. Характеризира се с приспособяване на организ към окол ср. Появява се белодробно дишане, изменя се кръвообращението, започва да функц храносмилателна с-ма, обмяна на в-ва навлиза в нов етап. В периода има значителна заболеваемост и смъртност поради вродени малформации, родов травметизъм и др.профилактика

2.Кърмаческа възраст- от начало на 2 мис до 1 год. Характеризира се с интензивно нарастване и развитие, развива се първа сигнална с-ма и възниква втора сигнална. Важни са правилното хранене, отглеждане, каляване, хигиена, режим на сън и бодърстване, емоционални контакти.

3.Яслена възраст – 1 до 3 год – забавяне темпа на растеж и развитие; развитие на моториката, игровата и нервно-псих дейн, говора. Към останалите грижи се прибавят профилактиката на инфекциозни забол.

4.Предучилищна възраст – 4 до 6 год – подобряване на моториката и сетивни ф-ии, усъвършенстване координацията на движ, подобряване на говора, стимулира се мисленето. Хигиенните грижи се насочват към укрепване на физ развити и дееспособноста, осиг на правилен режим за умствено развитие.

5.Начална училищна възраст – 6 до 10год – равномерно развитие на децата, удължаване на крайниците, усилва се развитието на мускулите, обратно развитие на тимуса и околощитовидни жлези, засилва се ф-я на хипофиза и щитовидна жлеза, в края на периода започват да функц полови кл, укрепват нервните проц. Хигиенните грижи трябва да се концентрират в/у осиг на правилен дневен режим, закаляване, физ упражнения, предпазване от инфекции и травми.

6.Средна училищна възраст – 11 до 14 год – израстване на височина, увел на телес маса, полово съзряване,  поляризиране на интересите и полово обособяване. Грижите трябва да се насочат къв рационален дневен режим с уравновесяване на труда и др дейности.

7.Горна училищна възраст – 15 до 18 год – забавя се нарастване на височина, увел нарастването на ширина, развитие на висша нервна дейност позволяващо разнообраз интелектуална дейн.

48. Методи за оценка на физическо развитие при подрастващи. Акцелерация.

Детския организъм се различава количествено и качествено от организ на възрастния човек. Количествени промени се означават като растеж а качествени като съзряване. Растежа се изразява в увел размери и телес маса а съзряването в усъвършенстване на морфологичната и функционална организация. Развитието обхваща и двата проц. Основни закономерности в растежа и развитието на детския организ са взаимно свързани, интензивни , неравномерни и полово различни. Взаимовръзката понякога е еднопосочна – растежа и развитието вървят паралелно а в др разнопосочна – при усилен растеж се забавя съзряването и обратно. Колкото детето е по-малко толкова тези два проц протичат по-интензивно. Неравномерност се изразява в смяна на периоди на бърз и бавен растеж. Половите разл се изразяват в изпреварване на проц на осификация и полово съзряване при момичетата и на показатели на физ развитие до и след пубертета при момчетата. Поради индивидуални особености в скороста на развитие е важно да се опр съответствие м/у календарна и био възраст. Критерий за установяване на био възраст е костната възраст – осификацията на опр гр кости чрез ренгенография – опр срока на поява на точки на вкостяване; зъбна възраст – прорязване на млечни и постоянни зъби; съотнош м/у някои размери на тялото, полово съзряване.

Акцелерация – ускорено развитие на деца и юноши. Причини – подобрено хранене, йонизиращи лъчения, електромагнитни свръхчестотни полета, генетична хетероза, разширяване кръг ана брачните връзки, постижения в медицината. Отрицателна тенденция – без да се променя съществено гръдна обиколка, раменен диаметър, мускулна сила на ръцете и жизнена вместимост на бели дробове се увел обиколката на талията, дебелината на кожната гънка, влошава се физ дееспособност.

49.Хигиенни норми и изискания към детските заведения.

Развитието, здравето, работоспособ на децата и юношите зависят мн от усл на ср, в  която те се отглеждат, възпитават и обучават. Организираните детски колективи прекарват голяма част от вр си в детски ясли и градини и затова планирането и благоустройството им трябва да бъдат съобразени  с възрастовите особености на децата и да осиг оптимални усл за тях. При избор на терен за строителство се спазват следните норми и правила:

-радиуса на обслужване на детски ясли и градини да не трябв да надвишава 0,5км

-терена трябва да е отдалечен от пътни магистрали, промишлени предприятия т.е да са вътреквартално разположени

-терена трябва да позволява  благоустройство и озеленяване.

При планиране на терена и помещенията трябва да се спазва принципа на групова изолация поради  висока възприемчивост на децата към инфекциозни забол. Дворът на детското заведение трябва да е благоустроен и наполовина залесен. Сградата се разполага така че да позволява максимално огряване на двора. Осиг се приемна, съблекалня, занималня, столова, спалня, умивалня и тоалетна. Обзавеждането и пособията трябва да отг на възрастовите особености на всяка гр, лесно да се дезинфекцират, да са безопасни. Поддържането на чистота става всекидневно чрез сухо и влажно почистване на подове, стени и предмети. Основно почистване се прави веднъж месечно а ежегодно се провежд атекущ или осонвен ремонт.

50. Медицинки контрол в/у закаляването и физическата дейност

Преди началото на учебна година се прави оценка на физ развитие и дееспособност на учениците и здравното им състоя и според нея се оформят 3 гр:

-основна гр – здрави и активно спортуващи ученици – пълна програма по физ възпитания

-подготвителна гр – ученици с незначителни отклонения в физ развитие и здраве – изключ се силно натоварващи упражнения

-специална гр – ученици с значителни отклонения в физ развитие и здраве – временно или постоянно се осв от занимания до разрешаване от лекар

Урока по физ възпитание трябва да има подготвителна /10мин строяване, ходене, бягане, подготвителни упр/; основна /30 мин упражнения за сила, ловкост, бързина, координация, гъвкавост/; заключителна /5 мин дихателни упр, спокойно ходене, разтягане/ част.

Трудово обучение се проежа в началото на началния и средния курс , трудово-производственото се организира за ученици от 9 клас натам. В първите 4 класа при трудово обучение се натоварват главно ръцете и затова инструментите трябва да са леки, по-малки а материалите – меки и податливи на обработване. Помещенията да са проветрени и осветени според изискванията. Ученици от средния курс провеждат трудово обучение в учебни работилници и лаборатории съобразени с изискванията. Ученици от горни курсове имат трудово-производствена практика в специализирани учебни центрове в които се спазват изискванията за режим на труд и почивка. Задачите по закаляването се осъществяват в летни и зимни лагери.

51. Лична хигиена. Основни направления.

Тя има за задача да формулира правила и норми за здравословен живот и грижи за отделните органи и с-ми на индивида с цел запазване и укрепване на здравето и удължаване на живота.

Режим на труд и почивка – ежедневно ритмично редуване на трудова дейност, почивка и сън. Пълноценен е съня с начален час 22 часа след ранна вечеря с лека храна в тихо помещение с оптимален микроклимат. Работата трябва да се провежда в среда с оптимални параметри, при правилно редуване на труд и почивка.

Закаляване – чрез природни фактори въздух, вода и слънце и води до усъвършенстване на терморегулация, снижаване на простудна заболеваемост, повишаване на тонуса, работоспособ и устойчивост на организ. Целите на закаляването са: постепенно увел насилата на закаляващия дразнител; постоянство в прилагането н азакалителни процедури и съобразяването им с индивидуалните особености и предпочитания. Въздуха е най-мек закалителен фактор – започва се с  прохладни въздушни бани и се преминава към по-студени; спане на отворен прозорец и леко обличане. Водата е по-силен закалителен фактор – обтриване на тялото с намокрена кърпа или гъба, къпане в открити водоеми като се започва с хладка вода и се премин към по-студена. Слънчеви лъчи – тонизиране на организ; най-добре сутрин до 11 часа с предварителна подготовка.

Двигателен режим – за преодоляване на хипокинезията. Туризма и ходенето нормализират телес маса, кръвообращението, тонизират миокарда и мускулите н акраката, успокояват и ободряват. Бягане – съкращаващи се мускули активизират кръвообращението.

Вреда от тютюнопушене и злоупотреба с алк и медикаменти – водят до алергии, нервни смущения, чернодроб увреж. В цигарения дим има мн канцерогенни, мутагенни и тератогенни в-ва които предизвик хроничен бронхит, белодробен ефизем и рак, атеросклероза, хипертония, язва, гастрит, рак на ГИТ, импотентност, кариес, парадонтоза. Пушенето ускорява стареенето и съкращава живота. При жените води до дисменорея, токсикози на бременноста, преждевременен климакс и маскуларизация. Злоупотреба с алк води до атеросклероза, хипертония, цироза, бъбреч увреж, ГИТ увреж, увреж на панкреаса, психози.

Хигиена на кожата, облеклото и обувките – кожата предпазва организ от външ въздейст, елиминира някои обменни хпод , синтезира вит Д, някои ензими и пигменти, има кисела р-я т.е бактерицидно с-во. Запушването на кожнит епори  наруш тези ф-ии и водят до  увреж на кожата. Изкъпване с вода, сапун и изтривалка подобрява състоя й. Къпане в гореща вода води до прекаленото й обезмасляване и изсушаване а в студена до съдов спазъм и загуба на еластичност. Миенето на ръцете трябва да е често и задължително преди ядене и след използване на тоалетна. Трябва да се предпочитат чорапи  от естествена материя а краката а се измиват всяк авечер преди лягаве с вода и сапун. Главата да се измива 1-2 седмично през зимата и 2-3 седмично през лятото. Лицето и шията се измива всяка сутрин и вечер и се изтрива с индивидуална кърпа.

Хигиена на облеклото – то трябва да създава благоприятен микроклимат около тялото и да не затряднява функ на чов тяло. Тъкани с голяма топлоизолационна способ се използват за студения сезон и климат а въздухопроницателните за топлия и горещ сезон. Бельото трябва да е хигроскопично, хидрофилно и въздухо и паропроницемо. Трябва да се предпочита облекло от есествени материи. Облеклото трябва да е удобно и свободно.

Хигиена на обувките – предпазват краката от изстудяване, измокряне, замълсяване, травми, изгаряне, ухапване; трябва да са леки, удобни, гъвкави и съответстващи на индивидуалните особености. Обувки неотговарящи на тези усл водят до плоскостъпие, изкривявания и подгъвания на пръстите, врастване на нокти, артрои, мазоли, нарушено кръвообращение, простуди, увреж на мускули и сухожилия. Тока трябва да е широк и 3-4 см. Материалите да са еластични, въздухопроницаеми, водонепропускливи, топлоизолиращи, нехигроскопични. Предпочитат се естествени материали.

Устна хигиена – системно премахване на зъбните отлагания с четка за зъби за предпочитане с изкуствен косъм. Четкането продължава 3 мин и завършва с четкане на езика. Миенето на зъбите става сутрин и вечер.

52.Полова и герохигиена

53. Хигиенни норми и сатндарти. Основни принципи на хигиенно нормиране.

Хигиенни норми са колич ст-ст за факторите н асредата, адекватни на био природа на човека, осиг безопасност за здравето му. Хигиенни изисквания и норми отразяват закономерности на взаим м/у фактори на ср и организ но за тях не се дават числени величини. Според хигиенно нормиране факторит ен аср се делят на:

-фактори необх за нормал ф-ии на организ които се нормират с гор и дол гранич ст-ст

-фактори не необх за нормал ф-ии на организ и в опр граници са вредни; за тях се опр пределно допустими нива или конц ПДК

-фактори които са само вредни за организ; тяхната хигиен норма е 0.

Хигиенно нормиране е сложна и отговорна научна дейност и става на база на комплексни изследвания в/у факторите на ср, експерименти с животни, клиниколабораторни наблюдения в/у хора и статистически анализи. На хигиенно нормиране подлежат пряко и косвено дейст в/у организ фактори. Без наличие на хигиенни норми и изисквания е невъзмож да се направи заключение за степента на риска от увреж на здравето.

54.Здравословен начин на живот – основни принципи. Роля на фармацевта за популяризирането им.

ЗНЖ играе решаваща роля в профилактиката на патологичните състоя на организ. Включва следните основни елементи:

-хигиеносъобразен режим на труд и почивка

-системна двигателна активност и закаляването

-рационално хранене и регулиране на телес маса

-избягване на тютюнопушенето и злоупотреба с алк и лекарства

-предпазване от травматизъм

-активна здравна позиция относно собстено и обществено здраве.

Режим на труд и почивка – ежедневно ритмично редуване на трудова дейност, почивка и сън. Пълноценен е съня с начален час 22 часа след ранна вечеря с лека храна в тихо помещение с оптимален микроклимат. Работата трябва да се провежда в среда с оптимални параметри, при правилно редуване на труд и почивка.

Закаляване – чрез природни фактори въздух, вода и слънце и води до усъвършенстване на терморегулация, снижаване на простудна заболеваемост, повишаване на тонуса, работоспособ и устойчивост на организ. Целите на закаляването са: постепенно увел насилата на закаляващия дразнител; постоянство в прилагането н азакалителни процедури и съобразяването им с индивидуалните особености и предпочитания. Въздуха е най-мек закалителен фактор – започва се с  прохладни въздушни бани и се преминава към по-студени; спане на отворен прозорец и леко обличане. Водата е по-силен закалителен фактор – обтриване на тялото с намокрена кърпа или гъба, къпане в открити водоеми като се започва с хладка вода и се премин към по-студена. Слънчеви лъчи – тонизиране на организ; най-добре сутрин до 11 часа с предварителна подготовка.

Двигателен режим – за преодоляване на хипокинезията. Туризма и ходенето нормализират телес маса, кръвообращението, тонизират миокарда и мускулите н акраката, успокояват и ободряват. Бягане – съкращаващи се мускули активизират кръвообращението.

Вреда от тютюнопушене и злоупотреба с алк и медикаменти – водят до алергии, нервни смущения, чернодроб увреж. В цигарения дим има мн канцерогенни, мутагенни и тератогенни в-ва които предизвик хроничен бронхит, белодробен ефизем и рак, атеросклероза, хипертония, язва, гастрит, рак на ГИТ, импотентност, кариес, парадонтоза. Пушенето ускорява стареенето и съкращава живота. При жените води до дисменорея, токсикози на бременноста, преждевременен климакс и маскуларизация. Злоупотреба с алк води до атеросклероза, хипертония, цироза, бъбреч увреж, ГИТ увреж, увреж на панкреаса, психози.

Активна  здравна позиция – ефективно утвърждаване на здравословни яначин на живот зависи от активната здравна позиция която се изразява в правилно отнош към личното и обществено здраве, нетърпимъст към санитарни и еко наруш и неспазване на правилата на личната и обществена хигиена и съзнателно участие в провеждане на мед профилактика.

55. Екология на живи паразитни с-ми. Инфекциозен и епидемиологичен проц

Проникване на микроорганизми в макроорганизма хазяин е био явл за развитие на което влияят разл еко фактори. Термина инфекция. И инфекциозен проц  идва от лат глагол infectio – замърсявам, заразявам.инфек проц е съвкуп от вс био проц които се извърш в организ с внедряване и размнож в него на патогенни агенти а също така той е съвкуп от физиологич и патологич р-ии възник при опр усл на външ ср в отг на въздейст на патогенни микроби. Инфекциозна болест е проявление на инфек проц с разл признаци и изменения от био, физиологичен , биохим, клинико-анатомичен, микробио и епидемиологичен вид. Инфекцията е проява на паразитизъм. В начало на еволюция си патогенни микроби се приспособ да паразитират в/у външ покривки на макроорганизма а после започ да проник в него. Някои се специализирали да преживяват и да се размнож в опр тъкани – тъканен тропизъм. В хода на еволюция м/у паразита и гостоприемника се създали взаим на симбиоза чиито форми са мутуализъм /и двата вида имат полза/, коменсализъм /микроба използва без да вреди/, паразитизъм /микроба уврежда хазяина/. Паразитни микроби са патогенни. Според степен на приспособимост към макроорганиз те биват облигатни и факултативни. Микроби се делят на непатогенни, условно и безусловно патогенни. Непатогенни /сапрофити/ имат опр полезни взаимоотнош с макроорганиз. Условно патогенни спадат към нормал флора т.е те са коменсали които при опр усл предизвик забол в макроорганиз. Болестотворни микроби се характериз с патогенност, вирулентност, инфекциозност, инвазивност и токсигенност. Патогенни микроби са се приспособ да премин през външ ср по разл пътища и да попадат на разл фактори на тази ср. За да преодолеят бариери на организ патогенни микроби са изградили приспособления за проник и размнож в тъкани и органи на заразения организ. Такива са бактериални токсини /екзо и ендо/. Спори позволяват на патогенни микроби да преживяват по-дълго вр в външ ср и улесняват механиз на предаването. За развитие на инфек проц важна роля има реактивноста на макроорганизма която зависи от усл на ср. Напр пневмококовата инфекция – при простуда се появява пневмония. Протичане на инфекция зависи от храненето. Липса на Б намал обща съпротива на организ към инфекции; недостиг на вит също я пониж.  Влияние оказват и имунните проц в организ. Метеорологични фактори, УВ радиация влияят в/у някои инфекции. Антибиотична терапия при неправилно използване създава лекарствено устойчиви форми. Развитие на инфекция зависи от входна врата.  Доза и входна врата опр начална фаза на инфек проц която заедно с фазите на унищожаване и осв на макроорганиз от инфекция или до неговата смърт се разглеждат като патогенеза на инфек проц. Разл се следни фази: проникване, разпространение, размнож и фаза на унищожение на микроби или създаване на равновесие което често е начало на създаване на имунитет.

Форми на инфек проц – според продължителност има остри, подостри и персисстиращи инфекции. При клинично изразени инфекции се разл явни, атипични и безсимптомни форми. Суперинфекции са повторно забол в усл на незавършен инфек проц. Латентна инфекция се наблюд при хронични забол. Към персистиращите инфекции спадат латентните, хроинчните и бавните инфекции. По произход инфекции биват екзогенни и ендогенни. Автоинфекции се причин от условно патогенни обитатели на организ които при отслабена резистентност предизвик забол. Смесени инфекции се предизвик от няколко причинителя.

Епидемиологичен проц – за своето хранене,развитие и размнож патогенни микроби се нуждаят от гостоприемнки. С оздравяването или загиването на хазяина загиват и заселилите се в него микроби и затова те трябва да го напуснат и да се преселят в/у др. непрекъс верига от нови и нови следващи едно след др взаимнообуславящи се инфек състоя се нарича епидемиологичен проц. Той се дефинира като редица свързани заразявания и призтичащи едно след др инфекциозни състоя на хора /болни и заразоносители/. Инфекциозна болест е патологичен проц предизвик от жив причинител. Епидем проц се опр като взаим на причинител и макроорганиз не на организмиво /както при инфек проц/ а на популационно ниво. Обобщаващо понятие за дват апроц е паразитарна с-ма – популация на паразита в взаим с популация на гостоприемвика и часта от ср необх за съществ им. Скритото протичане на епидем проц при някои забол обуславя трудности за откриането на вс болни и носители и провеждане на потивоепидем мерки. Усл за възник на епидем проц: източник на инфекция, механизъм на предаване на заразата и възприемчиво население.   Епидемично огнище е мястото на пребиваване на извора на инфекцията и окол т-я. Основ елементи на огнището са болни и заразоносители, контактните и окол т-я.

Форми на епидемичен процес – според интензитета са спорадемия, епидемичен взрив, епидемия, ендемия и пандемия. Разграничаването става на база бр заболели.

-спорадемия – епидем проц с инфек заболяемост не надвишаваща обичайното ниво и м/у епидем огнища няма връзка по вр , място и път на разпространение.

-епидемичен взрив – редица свързани инфек забол в ограничен колектив

-епидемия – епидем проц с инфек заболяемост която надвишава обичайното ниво и има връзка м/у огнищага по вр, място и път на разпространение.

-пандемия – епидем проц с мн висока заболяемост с епидем връзка м/у огнищата

56..Извор на заразата. Болен човек, заразоносител, животни.

Това е първото звено на епидемична верига. Източ на зараза е  жив организ служещ за място на естествено и трайно съществ, развитие и размнож на патогенни микроби от който те могат д асе отделят и да предизвикат ново заразяване.  Такива са заразените организ на животно и човека. Според източ н азараза инфек забол се делят на:

-антропонози – забол при които източ на инфекция е заразения човек /болен, заразоносител/ – коремен тиф, дизентерия, вирусни хепатити, дифтерия, скарлатина, морбили, минингити, грип, петнист тиф.

-зоонози – забол общи за човека и животни с общ източ на инфекция – бруцелоза, салмонелоза, ботулизъм, чума, туларемия, хеморагични трески. Епидемична роля на заразно болния се опр от клиничната форма на дабол и продължителноста на контагиозния период през разл фази през които премин.

Периоди и фази на протичане на инфек забол:

-инкубационен период

-начален период

-период на разгар или пълно развитие наклинична картина

-реконвалесцентен периодични-резидуален /остатъчен/

Форми на протичане на епидем проц:

1.Остри

А.Типични – леки, средни, тежки

Б.Нетипични

-тежки- бързо настъпващ летален изход

-леки- абортивни и амбулаторни

-субклинични – инапарентни

-безсимптомни

2.Хронични – постоянно или периодично отделяне на причинителя

3.Латентни – персистиращи и безсимптомни

4.Заразоносителство – няма видимо засягане на организ но има възмож за отделяне на патогенни микроби. Заразоносителите са активни източници на зараза които трудно се откриват и особено животни от които човека може да се зарази при близък  контакт, отглеждане, употреба на хран прод, при обработка на животин прод, ухапване, чрез членестоноги.

57. Механизъм на предаване на заразата. Фази и видове. Фактори на предаване на заразата и пътища на разпространение. Класификация на инфекциозни болести.

Механизъм на предаване – второ звено в епидем верига. Фази:

-отделяне н апричинителя от заразения макроорганиз

-пребиваване н апричинителя в външ ср

-проникване на причинитела в нов макроорганиз

Отделянето на микроби от заразения организ става през опр изходна врата такива са: храносмилателния канал, кръвоносна с-ма, дихателна с-ма, кожа и лигавици; второстепенни са урина, мляко, полови секрети. Мястото на проникване на микроби в организ е входна врата – първична локализация. Вторичната локализация е последващото придвижване на причинителя в разл тъкани и органи. Специфичната локализация е в органите които осиг благоприят усл за репродукция и отделяне с цел ново заразяване.

Видове механизми на предаване на инфекцията: фекално-орален, въздушно-капков, трансмисивен, покривен.

Фактори на предаване на инфекция – елементи на външ ср участващи в предаване на патогенни микроби от източника до възприемчивия организ. Могат да бъдат: биотични и абиотични; междинни и крайни; основни и второстепенни.

Пътища на хпедаване на инфекция – според факторите учустващи в предаване на заразата биват: воден, алиментарен, млечен, въздушно-капков, въздушно-прахов, контактен, векторен. Според бр фактори биват моно и полифакторен. Пътя на предаване може да се осъщ чрез непряк и пряк контаккт.

Класификация на инфекциозни болести – на Громашевски според специфична локализация на причинителя в организ и механизъм напредаване:

1.Чревни инфекции – коремен тиф, паратиф, дизентерия, вирусен хепатит А; бруцелоза, лептоспироза, салмонелоза, орнитоза, ботулизъм

2.Инфекции на дихателната с-ма – вариола, дифтерия, скарлатина, коклюш, морбили, минингит, грип, паротит, енцефалит, туберколоза

3.Трансмисивни инфекции – петнист тиф, малария; чума, туларемия, рикетсози, жълта треска, енцефалит, хеморагична треска, лаймска болест

4.Покривни инфекции – раневи инфекции, трипер; антракс, газова гангрена, сап, шап, тетанус, бяс

58.Фактори на предаване на инфекцията – въздух, вода, почва, хранителни продукти, живи преносители.

Основни компоненти на външ ср влияещи в/у епидемични проц са животни, растения, води, почви, въздух. Те са групирани като биотични и абиотични фактори.  Сами по себе си те не предизвик епидем проц но са движещи сили осиг взаим м/у звената му. Могат да го активизират или потиснат. Когато източника на зараза е животно  численоста на популацията на животни-резервоари н азараза и животните преносители опр интензитета на епидем проц а плътноста на популацията зависи от усл на външ ср.  Природни усл влияят в/у биотични и абиотични фактори на предаване на заразата  /въздух, вода, почва, храна/.  Самоочистващата способност на външ ср намал през студените месеци и затова патогенни микроби се запазват по-дълго което може д адоведе до замърсяване на почвата, въздуха и водите. Увел консумация на пресни зеленчуци и плодове без термична обработка повиш риска от чревни инфекции. Повишената t е благоприятна за развитие на трансмисивни инфекции поради необх й като усл за живот на причинителите им. Влажноста на въздуха е изискване за развитие на членестоноги преносители на инфек забол.  Валежите оказват в/у разпространение на чревни инфекции и водят до заразяване на водоемите. Застояли води са ср за развитие на маларийни комари. Ветрове влияят в/у придвижването на насекоми преносители на инфек болести.

59. Възприемчиво население. Имунитет.

Възприемчивост на организ се опр от неговото с-во да отг с инфек проц ва проник на патогенен причинител. Степента на възприемчивост се опр от резистентноста на имунитета.  Резистентноста се характеризира с степен на възприемчивост на отделния организ без да е имал среща с причинителя. Тя е наследствено определена и има генетичен х-тер.  Еко ниша на всеки причинител се опр от тропизма към отделни органи и тъкани и от тропизва към опр индивиди на популацията макроорганиз. При среща на организ с микроб или ваксинален антиген се разгръща системен или локален имунен отг или и двата едновременно. Основа на тази р-я са пролиферация и диференциация на имунокомпетентни кл. Естествения имунен отг понякога се развива в нежелан апосока като автоимунен проц. Невъзприемчивост на отделния индивид се опр от индивидуалния имунитет а за степен на възприемчивоста на опр гр от населението се съди чрез устан на невъзприемчивото население или т.нар колективен имунитет.  Това е способност на население да се противопоставя на разпространение на епидем проц въз основа на опр имунологична му струк. Това е степента на естествен и изкуствено придобит имунитет от членовете на населението вследствие на среща с причинител на инфек забол след естествено преболедуване или след имунизация.

Колективния имунитет пречи на ефективно осъщ на механизма на предаване на инфекцията. Основни гр във възприемчивото население са новородени, имигриращи хора, хора с вродени или придобити увреж на имунна с-ма.

60. Роля на социалния и природния фактор като движеща сила на епидемичния процес. Сезонност и цикличност.

Епидем проц  по съвкупност от характеризиращи го елементи свързани с усл н аживот е социален но има и био страна свързана с у-вото на микробите, влияние на усл на ср и т.н. епидем проц се състои от извор на инфекция, механизъм на предаване на заразата в външ ср и възприемчиво население. Те стават движещи сили на проц когато си взаим с социални фактори и тези на ср. Соц усл са в осн на развитие на епидем проц като го активизират или потискат. Тесе групират така:

усл на труд; отнош м/у хората; създадена ср за обитаване; форми на обществено съзнание и поведение. Те влияят в/у вс звена на епидем проц. Това влияние опр степента и интензивонст на разпространение на инфек забол. Най-важни соц фактори влияещи в/у епидем проц: материално осиг на население; вид на селище; усл на труд; детски заведения; миграция на население; природни бедствия; здравна култура.

Основни компоненти на външ ср влияещи в/у епидемични проц са животни, растения, води, почви, въздух. Те са групирани като биотични и абиотични фактори.  Сами по себе си те не предизвик епидем проц но са движещи сили осиг взаим м/у звената му. Могат да го активизират или потиснат. Когато източника на зараза е животно  численоста на популацията на животни-резервоари н азараза и животните преносители опр интензитета на епидем проц а плътноста на популацията зависи от усл на външ ср.  Природни усл влияят в/у биотични и абиотични фактори на предаване на заразата  /въздух, вода, почва, храна/.  Самоочистващата способност на външ ср намал през студените месеци и затова патогенни микроби се запазват по-дълго което може д адоведе до замърсяване на почвата, въздуха и водите. Увел консумация на пресни зеленчуци и плодове без термична обработка повиш риска от чревни инфекции. Повишената t е благоприятна за развитие на трансмисивни инфекции поради необх й като усл за живот на причинителите им. Влажноста на въздуха е изискване за развитие на членестоноги преносители на инфек забол.  Валежите оказват в/у разпространение на чревни инфекции и водят до заразяване на водоемите. Застояли води са ср за развитие на маларийни комари. Ветрове влияят в/у придвижването на насекоми преносители на инфек болести.

Сезонности и цикличност на епидемии – сезонност е периодичност в разпространение осъщ се спрямо годишни времена в рамките на 1год; цикличност е смяна на подем и снижаване н азаболяемоста повтаряща се в пределите на опр интервали от вр по-големи то година. Напр чревни заболявания зачестяват през лятото и есента; кръвни инфекции също през топлите месеци; покривни инфекции имат сезонност свързана с сезонни изменения в храненето; дихатерните инфекции зачестяват през студените месеци. В основата на цикличноста на инфекциите стои главно въздушно-капковия механизъм на предаване на заразата който осиг бързо обхващане на цялото възприемчиво население при което обаче се придобива естествен имунитет при преболедували който спира по-нататъшнот оразпространение.

61. Общи профилактични и основни противоепидемични мерки.

Мерки в епидемичното огнище.

Мерки спрямо болния – ранно откриване и диагноза на забол при мед преглед, регистрация и съобщение до ХЕИ, изолация – за възпрепятстване и спиране разпространение на заразата, специфич лечение, правилно изписване. Транспортиране на болния става с специален транспорт непозволяващ влошаванена състоя му и разпространение на заразата. Противоепидемична мярка е и обезпаразитяването и обеззаразяване на дрехите. Ако е необх персонала в лечебните заведения използва предпазни костюми и бива имунизиран. Това спомага за намал на вътреболничните инфекции. Вс отпадни води от болниците се обеззаразяват преди вливането им в канализацията. Специфичната терапия осиг бързо оздравяване и осв от патогенни микроби.

Мерки спрямо околни лица – контктни и зараносители – лицата в епидемично огнище могат да са клинично здрави, общували с болния /контактни/ и заразоносители.

Мерки спрямо контактни: установяване, санитарна обработка, мед наблюдение. Ако се налага се поставят под карантина.

Мерки спрямо заразоносители – те са клинично здрави но отделят зараза в външ ср т.е те са източ на зараза. Те се откриват чрез микробио изследване на разл секрети.

Общи санитерно-хигиенни мерки – профилактични мерки за предпазване от заразни болести т.е това са противоепидемиологични мерки.  Тази насоченост на санитарно-хигиенни мерки се опр от механизма и пътища на предаване на заразат които са обекти за тях. Те се реализират от цялата общественост.  Комплекса от профилактични мерки цели да предотврати възник на епидем проц. Правилно организирано водоснабдяване, осигуряване на стандартна питейна вода подпомагат борбата с чревни инфекцции, холера и др. важно е и обеззаразяването на каналните води. Също така важно е обеззаразяването на тв отпадъци и почвите. Благоустрояването на градовете от санитерно-хигиенна гл т затруднява разпространение на инфекции. Мн важни са санитарно-хигиенни мерки в областа на храненето които също препятстват разпространението. Училищната хигиена спомага за предпазване от дихателни и чревни инфекции в училищната ср.

62. Дезинфекция и стерилизация – методи и средства

Д в широкий смисъл на думата е к-с от методи и средства за унищожаване на заразното начало на външ ср. Д в тесния смисъл на думата е унищожаване на патогенни микроби в външ ср. Според целите и задачите Д бива:

-профилактична – провежда се там където има огнище на зараза и има благоприят усл за неговото появяване. Провежда се планово в детски заведения, училища, болници, кина, театри, гари, заведения за хранене, на питейна вода, хран прод

-огнищна – в огнищата на заразата с цел унищожаване на микроби в външ ср около болния отделящ микроби. Тя бива текуща и заключителна.

-стерилизация – унищожаване на вс микроби /патогенни и сапрофитни, вируси, бактерии, плесени/ в разл форми – вегетативни и спорови.

-санитизация – рязко намал на микробната флора в/у опр обект от външ ср

-антисептика – унищожаване или недопускане развитие на микроби в/у кожата и лигавиците на живи организ

Успешното провеждане на Д зависи от резистентност на микроби, прилагани методи и средства, конц и проникваемост на хим средства, оптимално колич дезинфектант, рН и т.н. Методи на Д:

А.Био – при обеззаразяване на вода чрез био филтри въз основа на микробния антагонизъм

Б.Механичен – измиване с топла вода, сапун и четка, изпиране, почистване с прахосмукачка, събиране и иунищожаване на сметта, вентилация и филтрация на въздуха.

В.Физ :

1.Слънчево лъчение – участва в проц на самоочистване в почвата, вода и въздух

2.УВ лъчи – чрез бакетрицидни лампи

3.Йонизиращи лъчения – чрез гама-лъчи

4.Топлина:

-суха – идгаряне, обгаряне, флабиране, сух горещ въздух при 160-180С убива вкл и спори

-влажна – изваряване и пара – само дезинфекция.

Стерилизация се постига при пара под налягане в автоклави при 121С.

Студена хим стерилизация – при термолабилни материали. Постига се чрез: глутаров алдехид, етиленов оксид

Д.Хим – основава се на токсично дейст на разл хим съед в/у кл на микроби. Хим препарати трябва да отг на опр усл. По отнош на микроби – да имат общи бактерицидни качества; да не губят активност в примеси в които се намират. Спрямо хора и животни – да не са токсични, без миризма. Спрямо физ и хим с-ва – лесно разтворими в вода, не губят с-ва при съхранение, действат в кисела и алкална ср, имат добра прониквателна способ. Икономически изисквания – да не повреждат тъкани и материали, да могат да се доставят в големи колич, лесно се транспортират и използват, да са финансово достъпни. Най-използвани са:

-халогенсъдържащи – силно бактерицидни спрямо вс микроби и спори; бързо дейст; инактивират се от орг материя; съдър активен хлор и О2. Такива са: хлорна вар, хлорамин Т, треф.

-йодофори – съед на йода с ПАВ; дейст на вс микроби и спори. Такива са йодофор, повидон йод и др

-фенолри и производни на фенола – бактерицидни, фунгицидни и вирусоцидни; не се активират от белтъч примеси; слабо спороцидно дейст; използват се в съчетание с ПАВ и алк; токсични са. Такива са лизл, хексахлорофен и др.

-окислители – бактерицидно и спороцидно дейст. Такива са Н2О2 и пермравчена к-на

-алдехиди – широк спектър на дейст но слаба проникваща способ; не се инактивират от орг примеси. Такива са формалин, глутаров алдехид, глуталин.

-алкохоли – бързо почистващо дейст , слаба проникваемост

-др – хибискръб, хлорхексидин, манускръб.

63. Дезинсекция – методи и средства

Д е унищожаване на вредни за човека членестоноги. Методи:

1.Био – използване на естествени врагове на вредните членестоноги  – паразити, хищници, патогенни микроби с цел намал до унищожаване на популациите. Използва се най-вече за растителна защита.

2.Механичен- изтърсване, изтупване, четкане, чистенес прахосмукачка, пране с цел унищожаване на насекоми а също така омрежване на прозорци и врати, използване на лични предпазни средства, мухоловки от леплива хартия.

3.Физ – чрез топлина която унищожава възрастните насякоми и ларвите. Пламъка с/у дървеници; сух горещ въздух; изваряване и пара.

4.Хим – чрез инсектициди  или дезинсектанти

-фумигантни – дейст на дихател с-ма – серен диоксид, циановодород, хлорпикрин, метилбромид; прилагат се в затворени помещения в газообраз състоя

-чревни инсектициди – дейст на храносмилателния тракт – натриев арсенат, натриев флуорид, боракс, формалин и др; напоява се порьозен картон и се намокря

-контактни инсектициди – прахове за опудряне на дрехи; р-ри за импрегнация на текстил; суспензия за порьозни материали; емулсии; аерозоли с/у летящи насекоми.

*Хлорорганични и фосфоргавични инсектициди – ДДТ /токсичен и с дълго дейст/; хексахлоран /слаботоксичен с кратък остатъчен ефект/; линдан /против хлебарки, въшки и др/; фосфатион – против въшки; диазинон – с/у мравки, комари, хлебарки; негувон – с/у мухи; дихлорфос – 3 мес дейст.

*Карбамати – севин / против хлебарки, дървенци, бълхи, кърлежи/; байгон /против битови паразити/; фамид /против хлебарки, дървеници, мухи/; диметилан; файкам /против хлебарки/

*Др инсектициди – купрол /против въшки/; скабиол /против кърлежи, при краста и въшки/.

64. Дератизация – методи и средства

Д е изтребване на вс  вредни гризачи. Гризачите са резервоар на мн инфекции като чума, туларемия, хеморагична треска, рикетсози, хранителни токсоинфекции.

Предпазни мерки – строително-технически и хигиенни мерки.

Изтребителни мерки – методи:

1.Био – използване на животни врагове на гризачите – котки, кучета, грабливи птици, малки хищници

2.Механичен – чрез капани – не се пипат с ръце

3.Хим – чрез дератизанти които се смесват с храна, вода, за опрашаване на примамки. Такива са цинков фосфид /бърз ефект до 2 часа; мн токсичен/; антикоагуланти /причиняват болезнени кръвоизливи – томорин, ракумин, ратрон, зоокумарин , варфарин/; плъхомор. Дератизанта може да сеприготви под форма на брикети, течни примамки, контакни примамки, дихателни отрови с които се обгазяват помещенията.

65. Специфична профилактика. Биопродукти. Имунизационен календар.

Имунна с-ма е универсален механизъм за елиминиране на вс чуждо – бактерии, вируси, ракови кл, трансплатирана тъкан, станала чужда собствена кл. При взаим с микроби в макроорганиз се развиват неспецифични клетъч и хуморални защитни фактори. За имунитет гоморим при невъзприемчивост към опр инфек агент. Имунитета може да е естествен /вроден/ и придобит след преболедуване или ваксинация. Имунитета е отг за охраната и запазването на организ и био му индивидуалност и генетично постоянство на вътр ср. Имунна с-ма разпознава антигените с свои имунокомпетентни кл и реагира  като генерира имунен отг с развитие на имунна памет и толерантност. Тя осиг защита с/у инфек агенти, с/у тумори, образуване на антитела, отхвърляне на алоприсъдки и др.  имунни отг се оформя в резултат на точно и сложно взаим м/у кл принадлежащи към разл видоев популации и субпопулации. Има 3 фази на взаим:

-първа- антигенно представяне – проникнали антиген се обработва от антиген представяща кл и се експресира в/у нейната плазмена мембр в съчетания с прод от клас ІІ на главната с-ма на тъканна съвместимост . Тази комбинация се разпознава от Т-лимфоцитите които имат специфич рец за появилия се антиген. Тези лимфоцити принадлежат на няколко субпопулации – Т-хелпери, индуктори на супресорите и контрасупресори.

-втора- помощни кл CD4 с особен диференциращ антиген в/у плазмената мембр тя управлява диференцировъчните фактори

-трета- отстраняване на антигена. Механизмите са клетъчен и хуморален. Първия е за борба с вътрекл инфекции и унищожаване на нежелани кл чрез Т цитотоксични кл.хуморалния отг се осъщ от В-лимфоцити които под дейст на антигена и помощни кл се превр в плазмоцити които секретират антитела /имуноглобулини/.

Имунизационен календар – съобразене с физиологични възмож на организ, сезони, био препарати /ваксини/ и тяхното приложение. Имунизации с/у туберколоза, полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, морбили, паротит, рубеола и ВХВ са задължителни. В календара са посочени ваксините, възраста на приложение, дози и схеми. Използват се стафилококов анатоксин, пневмококови, менингококови и др ваксини а също такива с/у хеморагична трека, коремен тиф, холера, бяс, жълта треска, чума.

Ваксините биват:

-инактивирани – с/у коклюш, коремен тиф, холера, лептоспироза, менингококова инфекция, БЦЖ

-живи – полиомиелит, рубеола, морбили, паротит, жълта треска

-убити – полиомииелит, бяс, ВХВ

Имунизационен календар:

-през първи 24 часа – ХВ и.м.

-от 48 час – с/у туберколоза вътрекожно

-от 1 месец -ХВ и.м.

-от 2 месец – полиомиелит, дифтеткок подкожно

-от 3 месец – полиомииелит, дифтеткок подкожно

-от 4 месец – полиомиелит, дифтеткок през устата

-от 6 месец – ХВ и.м.

-от 7-10 месец – проба манту – БЦЖ ваксина вътрекожно

-от 13 месец – морбили, паротит, рубеола и.м.

-от 14 месец – полиомиелит през устата

-от 22-24 месецполиомиелит през устата

-до 24месец – дифтеткок подкожно

-на 6-7години – пориомиелит през устата; дифтеткок вътрекожно; туберколоза след манту вътрекожно

-на 10-11 години – туберколоза след манти вътрекожно

-на 11-12 години – морбили, рубеола, дифтет подкожно

-на 16-17 години – дифтет и.м.; туберколоза БЦЖ вътрекожно

-на 25 и 35години – дифтет и.м.

-от 45г на 10 години тетанус и.м.

66. Екологични и епидемиологични закономерности на шигелози

Остри инфек забол причинени от гр бактерии от род Shigella. Протичат с ентероколитен синдном, патологични изменения в дисталния отдел на дебело черво и интоксикация. Причинител – S.dysenteriae, flexneri, boydii, sonnei. Усточиви са в външ ср; отделят екзо и ендотоксини. Патогенеза – входна врата е устата; достигат дебелото черво и предизвик възпалителен проц и диарииен синдром.  Специфичната локализация е в лигавицата н адебело черво а се отделят чрез фекалиите. Инкубац период 2-7дни. Извор на зараз – човека. Механизъм на заразата – фекално-орален. Основни пътища за предаване хранителен, воден, битов. Профилактични мерки – хоспитализиране, изолиране, мед наблюдение; строго спазване на санитарно-хигиенни изисквания в хранителна промишленост, контрол на водопроводната и канализационна мрежа и т.н.

67.Екологични и епидемиологични закономерности на салмонелози

Зоонози  при животни и хора. Причиняват се от бактерии от род Salmonella. Причинител – грам – пръчици, необраз спори и капсули. Продуцират екзо и ендотоксини. Най-разпространени са S.enteridis, typhimurium и др. устойчиви са в външ ср. Патогенеза –при салмонелни хранителни токсоинфекции попадналите в червата салмонели проникват в ентероцитите, субмукозата и лимфните възли и предизвик вазпаление съпроводено с наруш в ф-ии на червата. Ендотоксина обуславя интоксикация. Инкубац период 1-6 дни. Извор на заразата – селскостопански животни и човека, гризачи. Механизъм на предаване – фекално-орален. Профилактика – хоспитализиране, изолация, хигиенизиране, лечение на контактни.

68.Екологични и епидемиологични закономерности на ВХ тип А и Е

ВХ са антропонози причинени от хепатитни вируси с налична виремия и специфична локализация на причинителя в чер дроб поради коет оводят до хронични хепатити, чернодроб цирози и рак на чер дроб.

ВХА – причинител хепатитен вирус А; съдър РНК; устойчив; има само 1 антиген с/у който се образуват ранни и късни антитела. Патогенеза – цитопатично дейст; прониква през устата до лигавицата на червата и достига хепатоцитите където се размнож, наруш  ф-ии им и предизвик цитолиза. ХАВ се отделя с изпражненията. Инкубац период 30 дни. Извор на заразата – болния човек. Механизъм на предаване – фекално-орален.  Профилактика – ранна диагноза с доказване на ранни антитела, прилагане на обикновен чов имуноглобулин, убити ваксини, изолиане и лечение, дезинфекция на външ сп.

ВХЕ – причинител хепатите вирус Е; съдър РНК; лабилен. Патогенеза – входна врата е устата; навлиза в кръвта през ГИТ, размнож се в чер дроб и жлъчката; отделя се с изпражнения. Инкубац период 2-9 седмици. Извор на заразата – човека. Механизъм на предаване – фекално-орален по воден и битов път. Профилактика – ранна диагноза и изолация; контрол на питейната вода и усл на труд и бит; прилага се ваксина, наблюдение.

69.Екологични и епидемиологични закономерности на скарлатина

Остра токсоинфекция с клинична картина – ангина, обрив с лющене, t засягаща предимно децата. Причинител бета-хемолитични стрептококи от гр А; устойчив. Патогенеза – входна врата са лигавиците на горни дихателни пътища. Инкубац период 1-12 дни. След инфекцията се създава антилактериален и антитоксичен имунитет.  Източник на заразата – човека.  Механизъм на предаване – въздушно-капков; отделят се в въздуха чрез слуз и слюнка при кашляне и кихане. Липсват конкретни методи за профилактика. Лечение с пеницилинови препарати.

70.Екологични и епидемиологични закономерности на морбили

Остро инфек забол. Причинител  – вирус от сем Morbilivirus; клинична картина – обща интоксикация, катарално възпаление на лигавици на дихателни пътища, орофаринкса, конюнктивата, едър обрив по кожата, петна по лигавицата на устата, висока t. Висурса може да персистира в мозъка. Слабо устойчив е в външ ср. Патогенеза – входна врата е лигавица на горни дихателн ипътища и конюнктивата. Инкубац период 9-14 дни. От лигавицата вируса премин в лимфни възли и в кръвта. Извор на заразата е болния човек. Механизъм на предаване – въздушно-капков; отделя се със слуз от лигавицата на горни дихателни пътища. Получавасе пожизнен имунитет. Профилактика – изолация, хоспитализация, наблюдение, прилага се жива ваксина.

71.Екологични и епидемиологични закономерности на рубеола и варицела

Рубеола – остра вирусна дихателна антропоноза с генерализирана лимфонодулопатия и дифузен дребнопапулозен обрив. При деца протича леко а при бременни води од ембриопатии. Причинител – Rubeolla virus; съдър РНК; неустойчив. Патогенеза – входна врата е лигавицата на горни дихателни пътища и конюнктиви. Инкубац период 11-23дни.Имунитета предпазва от повторно забол. Извор на инфекция е чомека. Механизъм на предаване – въздушно-капков и плацентарен. Профилактика – с гамаглобулини, жива ваксина.

Варицела – остра респираторна антропоноза. Причинител – Herpes virus varicellae; съдър ДНК; устойчив.  Проявява се като варицела и херпес зостер. Патогенеза – входна врата са горни дихателни пътища и конюнктива. Инкубац период 11-21 дни. От епителни кл вируса проник в кръвта и се фиксира в кожата което води до макулозен, папулозен и везикулозен обрив. Имунитета е пожизнен. Източник на инфекция – болния човек. Механизъм на предаване – въздушно-капков. Профилактика – няма конкретни мерки освен бързо откриване на болни, изолиране и лечение, карантина за контактните, прилага се жива ваксина.

72.Екологични и епидемиологични закономерности на грип

Остра вирусна инфекция протичаща с обща интоксикация и поражения на дихателния тракт. Има въздушно капков механизъм на предаване, епидемична и пандемична форма на разпределение. Причинител- вируси от род Influenzavirus. Има три типа А,В,С. Причинителя е неустойчив. Патогенеза – входна врата са горни дихателни пътища; причинява дегенеративно изменение в епителни кл.

Попадайки в кръвта предизвик обща интоксикация която води до възпаление в разл органи и увреж им.инкубац период е 12-48часа. Започва с покачване на t, болки в ставите и мускулите, главоболия, кашлица, ринит и др. лечение – противовирусни препарати, интерферон и имуноглобулини. Извор на заразата – болния човек. Механизъм напредаване – въздушно-капков. Профилактика – ранно откриване и изолиране на болния, проветряване, носене на маски; прилагат се живи и инактивирани ваксини.

73.Екологични и епидемиологични закономерности на СПИН

Тежко вирусно заболяване с леталитет 100% поради увреж на имунна с-ма и наслояващи се опортюнистични инфекции.  Причинител – лимфотропен ретровирус ХИВ-1 и 2; съдър РНК; напада кл помощници и ги разрушава; слабо устойчив. Патогенеза – входна врата са лигавицата, рагади на ректума и полови органи, устна кухина и кръвоносни съдове. Инкубац период 2-4 години. Вируса предпочита Т4 кл лимфоцити. Клинично протичане:

-І стадий – нехарактерни общи болестни симптоми – нощно изпотяване, намал на телес маса, диария ,повишена t

-ІІ стадий – подуване на лимфни възли

-ІІІ стадий – възник на нетипична инфекция и сарком на Капоши

Характерни са пулмонални инфекции, ГИТ инфекции с хронична диария и мозъчни увреж. Източ на зараза – болни и вирусоносители. Механизъм на предаване – вируса се изолира от кръв, сперма, слюнка, сълзи, урина, кърма, ликвор и мозъчна тъкан. Основен път на предаване на инфекция е половия. Профилактика – серологична диагностика доказваща антитела с/у ХИВ; лечение, изследване на кръвта за кръвопреливане.

74.Екологични и епидемиологични закономерности на ВХ тип В,С,Д

ВХ са антропонози причинени от хепатитни вируси с налична виремия и специфична локализация на причинителя в чер дроб поради коет оводят до хронични хепатити, чернодроб цирози и рак на чер дроб.

ВХВ – причинител хепатит В вирус; съдър ДНК; устойчив. Патогенеза – проник през увредена кожа и лигавици /входна врата/. Доситга до чернодроб кл и ги унищожава .  Инкубац период 90дни. Извор на заразата – човека. Механизъм на предаване – парентерално.  Профилактика – ранна диагноза, изолация, дезинфекция и стерилизация, прилагат се ваксини.

ВХС – причинител хепатит С вирус; съдър РНК. Патогенеза – инкубац период 10 семици. Извор на заразата – болните и вирусоносители. Механизъм на предаване – чрез кръв и кръвни прод. Профилактита – ранна диагноза, изолация, контрол на даряваната кръв, стерилизация.

ВХД – причинител хепатит Д вирус; съдър РНК. Патогенеза – може да се реплицира в чернодроб кл само в усл на коинфекция с др ХВ. Инкубац период 2седмици до 2 месеца. Извор на заразат – болни и вирусоносители. Механизъм на предаване – по кръвен път. Профилактика – ранна диагноза, изолация, дезинфекция и стерилизация, имуноглобулинова терапия.

75.Екологични и епидемиологични закономерности на тетанус

Остро инфекциозно ранево заболяване предизвикващо се от Clostridium tetani – Грам + анаероб продуциращ екзотоксин който е термолабилен. Протича с тонични и клонични гърчове и общ спазъм на напр-набр мускулатура.  Патогенеза – входн аврата е нарушена кожа и лигавици. Инкубац период 15 дни. Причинителя попаднал в раната остава там а в кръвта постъпва екзотоксина. Източ на инфекция- тревопасни животни; изхвъля се с изпражненията. Механизъм на предаване – покривен /попадане на тетанични спори в/у наранена кожа и лигавица. Профилактика – хоспитализиране и лечение. Прилага се планова и екстрена имунопрофилактика.

76.Екологични и епидемиологични закономерности на бяс

Остра вирусна зооноза от гр на покривните инфекции предаваща се начовека чрез слюнка на болни от бяс животни и се характеризира с тежко поражение на ЦНС с летален изход. Причинител – Rabies  virus; слабо устойчив. Патогенеза – входна врата са наранена кожа и лигавици в които вируса прониква с слюнката на болното животно при ухапване или ослюняване. Вируса прониква през раната в кръвта и към ЦНС където се размножава. Инкубац период 1-3 месеца. Портича с хидрофобия, аерофобия, спазъм на дихателна и гълтателна мускулатура, психоза, стремеж към хапане, асфикция, съдова и дихателна парализа и смърт в рамките на 2 седмици. Източници на заразата са диви и домашни животни. Механизъм на предаване – покривен. Профилактика – поддържане на ниска популационна плътност на диви животни и имунизацията им, имунизиране на хората, прилага се ваксина

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>