.Нервни влакна

Те представляват аксоните на нервните клетки. Осн. С-ва: възбудимост и проводимост. Дебелите влакна имат по- голяма възб. и провод.Механизъм на разпространение- провеж. в амилиенови нарвни влакна- възбужд. на даден участък предизвик. бързо навлизане на Na йони през мембраната, при което настъпва деполяризиране на създ. вакуум на повърхността.Предиз. предвижването на Na катиони от крайната част към мястото на възбуж. Това става поради дълбочината на мембр., йонния ток в обратно направление и довежда до деполяр. на мембр. В този участък  и процесът продължава по нервното влакно.  Във “ нов участък минава нов акционен потенциал и се достига да деполяриз.,поради което акцио. потенц. не настъпва.Провеж. на възбуж. през миелинови влакна- йонната пропускл. Е възможна на местата на прекъсванията на Ранвие Прескачането на възбуж. в/у прекъсв. на Ранвие се нар. салтаторно провеждане.По този начин става по- бързо. Имат по- голяма проводимост и възбудимост. Закони на нервн.провежд.-

За физиолог- непрекъснатост на нерва- Нервът трябва да има и физиолог. непрекъснатост. Има някои хим- в-ва, които предизвикват прекъсване на нерва. Тогава се променя проводимостта на нерва.Не може да имаме не само анатомична  цялост, но и физиолог. Да няма участъци на рефректерност. За двустранно провеждане- на изолирани нерви провеж. е в 2 посоки. Но тъй като изолирани неврони няма, а те са свързани и затова провеждането е винаги едностранно. Отличената за 1посочно предаване са синаптичните връзки. “ синапс има проксимална и дистална част. Медиаторът се намира в колбичката. Затова причината за еднопосочно предаване е медиаторът. За изолирано провеж.- този закон показва, че възбуж. Не се предава по съседствона други нервни влакна. Това е защото съпротивлението на м/уаксоналната течност е по-голямо от съпротивлението на аксонната мембрана. Нервните влакна имат много висока хабилност и малка са практически неизморяеми. Причината за неизморяемостта е медиатора- наличието на синаптични връзка.

26.Задържане в мозъчната кора.Възбужд. и задърж. са основни. функции на мозъч. кора.Задържане- процес, който намалява и прекратява протичащата в даден момент рефлексна функция. Видове задържане- външно/безусловно/- то е пасивно и има безусловен х-ер. Възниква, когато по време на протичането на условния рефлекс се появи страничен дразнител. Ако има многократно повторение се получава угасване или задържане на задържането. Рефлексната дейност си протича. Условно/вътрешно/- то е активен процес, при който се отлага или се прекратява протичането на даден условен рефлекс. Характерно е, че самият той става причина за задържането. Изработва се трудно, бавно и изисква известно напрежение на нервен процес. Това задържане се дели на 4 вида: Угасване- осъществява се 1 усл. рефлекс. Настъпва, когато подаваните условни дразнители не се характеризират с безусловни.Ако в процеса на угасване се появи страничен дразнител, той по принципа на външното задържане, задържа угасването, т.е наблюдава се пълно протичане на условен рефлекс. Възникващият при угасване процес на задържане може да доведе да потискането и на др. условни рефлекси. Усл. рефлекс може да се появи отново след неколкократно подкрепян с безусловен. Това показва, че временната нервна х-ка не е изчезнала, а само е потисната. Диференциращо- обуславя увеличаването на 2 близки по физиол. и хим. в-ва, но различни по биолог. стойност дразнители.Когато 1 от 2-та дразн. се подкрепя, а другият не, възниква постепенно диференц. задърж. При което на + сигнал се полага усл. рефлекс, а на няма. Дифер. задържане се дължи на постигнатата концентрация на възбуждението в коровото представителство на анализатора. Това задърж.  е основата на познавателната дейност. Закъснително- има изразен приспособителен              х-ер. Ако след закрепването на усл. реф.подкрепянето се отсрочи, възниква процес на активно потискане на усл. рефлекс след като той се осъществява изцяло. Това закъсняване е израз на задръжен процес. Ако по време на неговата проява възник. страничен дразнител, усл. реф. се осъщ. веднага има задърж. на задърж. Закъснялото задърж. има значение за адекватните поведенчески х-ки на организма. Условно- активен процес, за изработването му е необходимо едновременно включване на 2 драз./звънец- светлина/. Когато е изработ. отбранителен усл. реф. на звънец със светлина, без да се подкрепя настъпва усл. задърж. на отбранителния рефлекс.Вътрешното ззадържане има голямо значение за адекватните поведенчески х-ки в природата и соц. среда. Чрез подкрепяне и неподкрепяне на повед. х-ки се постига съобразяване в поведението на индивда със законите на природата и изискванията на обществото


27.Сигнална дейност на мозъчната кора

Изразява се в 2-те сигнални с-ми, които Павлов е открил.Формите на моз. кора и подкорието, свързани с образу. на усл. рефл.Павлов нарича ВНД. Качествена разлика в проявите на ВНД при човека и животните са говорът и свързаните с него процеси на мислене.               І сигнална с-ма.- Информац. от дразн. и вътр. среда и придобиването на техните с-ва на усл. дразн. за различните дейности на организма се преработват във висши отдели на ЦНС. І сигнал. е обща както за човека, така и за животните. Тя намира субективен израз в нашите конкретни усещания и представи. На основата й се свързват отделни външни страни на предметите и явленията с тяхната вътрешна същност. Така те реагират на ест. дразнители и сигнали. Отговарят с хран. поведе. роля не само на храната, но и на миризма й, външен вид. Физиолог. основа на осъщест. синтез е изграждащата се временна трактовка на базата на аналитико- синтетична дейност в моз. кора се обуславя конкретното мислене.         ІІ сигнална с-ма- присъща за човека. Представлява тази дейност на мозъчната кора, която обезпечава словесната сигнализация м/у хората, осмислените действия под влияние на словесни драз. и предвижването на техния резултат. При нея предметите и явленията се запомнят със специални сигнали- изговорени, чути, написани думи. Затова се появява нова категория сигнали- словото. То изразява конкретни страни от предметите и явленията и въздейства не със звуковата енергия, а със смисловото значение. Появата на речта у човека е създала възможност за абстракция от действителността и обобщение, като изграждат основата на човешкото мислене, а това е мислене  чрез понятие. Коровите х-ки, които отразяват работата на ІІ сиг. с-ма  се осъществяват от сложни динамично свързани групи от неврони. Доминантно положение при осъществяване и разбиране на говора има лявото полукълбо. Развитието на говора обикновено започва в края на 1-та година от раждането и  особено интензимвно е във 2 и 3 година от раждането. Ако първите години слред раждането има увреждане в лявото полукълбо, то не се отразява в развитието на говора, защото нейните функции се поемат от дясното полукълбо. След петата година тази възможност е минимална, а след 10 годишна възраст- невъзможно. Тези сигнални с-ми взаимно си влияят. ІІ с-ма повлиява в/у работата на І-та. Временни функции, образувани от ІІ с-ма чрез словесна инструкция могат да се принесят в І с-ма и човек може да реагира по определен начин при първото появяване на конкретен говорен дразнител. По този начин се дава


17. Функц. морфол. на среден мозък

Средният мозък се развива от средното зародишнотомехурче. Разполага се м/у варолиевия мост и междинния мозък, като по- голямата е покрита от полукърбата на крайния мозък. Състои се от 3 части: четирихълмие, покрив и големомозъчни крачета. Четирихълмието, което обхваща задната част на средния мозък, представлява четириъгълна пластинка с 4 възвишения, наречени хълмчета: две горни- рефлексни центрове на зрението, и две долни- рефлексни центрове на слуха. Хълмчетата са изградени от сиво моз. в-во и са покрити отвън от бяло моз. в-во. От хълмчетата започват снопчета от нервни влакна, които отиват към ядрата на междинния мозък. В покрива, междинната част на средния мозък, се намират двигателните ядра на 3 и 4 черепномозъчен нерв, а така също и парасимпатиковото ядро за акомодация на окото. Тук има още две големи чифтни ядра- червено и черно, които представляват главната съставна част от центъра на екстрапирамидната с-ма.През покрива преминават и много възходящи и низходящи снопчета от нервни влакна, свързващи отделните части на мозъка. В средата на покрива се намира и споменатото вече мрежесто образувание. На границата м/у 4-хълмието и покрива се намира водопроводът на Силвий, канал, свързващ 3 и 4 моз. стомахче. Мозъчните крачета, които се намират в предната част на средния мозък, представляват 2 цилиндрични снопчета, разположени под остър ъгъл, отворен напред в основата на мозъка.Изградени са от низходящи двигателни влакна, обединени под названието пирамиден път и свързващи кората на мозъка с по- нискостоящите части на главовия и гръбначния мозък. М/у двете мозъчни крачета се загражда триъгълна ямка, чието дъно има много отвори за кръв. съдове за вътрешността на мозъка

18. Функц. морфол. на малък мозък ІV моз. стом. Разполага се под тилните дялове на големомозъчните полукълба. Има ф-ма на неправилен елипсоид с напречно разполож. дълга ос. Тежи 140-145г, съставен от две полукълба, свързани чрез ивичеста срединна част, нар. червей. Повърхността му е изградена от сиво моз. в-во и се нар. кора. Тя е набраздена от многобр. напречни плитки бразди, които го разделят на отделни малкомозъчни дялове. Малкия мозък е изграден от сиво и бяло в-во. В повърхностно разполож. кора клетките са подредени в три слоя: молекулярен, ганглионарен и зърнест, като най- характ. за мал. моз. са клетките на Пуркиние. Под кората се разполаг. бяло моз. в-во, което при сагитален разрез прилича на разклонено дърво. В средата на бялото в-во се намират 4 чифтни ядра на малкия мозък, от които започват еферентни влакна към другите части на мозъка. Чрез три двойки снопчета, нар. малкомозъчни крачета, мал. моз. се свързва съответно със средния моз., варолиевия мост и с продълговатия мозък. ІV моз. стомахче- Продълг. и задни. мозък имат една обща кухина- 4моз. стом., остатък от задното зародишно мехурче. То има вид на палатка, на състоящ се от две пластинки от бяло моз. в-во, срещащи се под остър ъгъл в най- издигнатата част на палатката. Кухината на 4моз.стом. чрез водопровода на Силвии се свързва с 3 моз. стом., а през три отвора на покрива- със субарахноидално пространство.

Свързване на малък мозък с моз. ствол- става посредством три чифта снопчета, малкомозъчните крачета- долни- онт продълговатия моз. към мал. моз. по тях премин. снопчето на Флексик; горни- от сред. моз. към мал., по тях премин. снопчето на Гауерс; средни- те са от мосдта към мал. моз. По тях премин. прекъсналите влакна от пирамидсния път в мостовите ядра, след това тръгват в напречна посока.Функция- Главната ф-я е поддържане на равновесието, регулиране на мускул. тонус както и контрол в/у осъзнатата и неосъзнат. активност. Мал. моз. работи като блок за сравняване на информация. От една страна получава инфор. още от кората за планираните движения на тялото, от друга получава инфор. затова как се осъщест. движенията  / чрез аферентните влакна/, двата вида информац. се съпоставят и при необходимост движението се коригира с цел да бъде точно.

19. Функц. морфолог. на междинен моз. Ретикуларна формация. Развива се в предното моз. мехурче. Намира се пред средния моз. и м/у двете полукълба на крайния моз., които го покриват изцяло. Състои се от следните части: зрителни хълмове/ таламус/, задхълмие /метаталамус/, надхълмия  / епиталамус/ и подхълмие  / хипоталамус/.Таламусът е чифтно голямо сиво ядро с ф-ма и големина приблизително на гълъбово яйце. Вътрешността му е изградена от сиво моз. в-во, което чрез пластинки от бяло моз. в-во е разделено на три зони, съдържащи над 40 сетивни ядра, до които достигат почти всички видове усещания. Метаталамуса е съставен от две малки възвишения с големина на оризово зърно,  нар. коленчати тела. Разполагат се по задно- долната повърхност на зрителните хълмове.Изградени са от сиво моз. в-во и са междинни подкорови центрове на зрението и слуха. Свързани са с хълмчетата на средния мозък. Епиталамусът е бяло снопче от нервни влакна, което се намира по горномедиалния ръб на зрител. нерв.В задния си край снопчетата от двата с/уположни таламуса се свързват чрез триъгълно разширение. На него е закачена епифизата- жлеза с вътрешна секреция, която функционира по пубертета, след което се превръща в глиозно шишарковидно тяло. Хипоталамусът е комплекс от образувания, разположени под таламуса. Тук спадат: две сисовидни тела- изградени от сиво моз. в-во, функционално принадлежащи на обонянието; сивата върга- пластинка от сиво моз. в-во, в която се намират много ядра, които имат важна роля като рефлексни регулационни центрове на основни жизнени функции; хипофизата – жлеза с вътрешна секреция с огромно значение за хормоналната регулация на организма; зрително кръстовище, където се кръстосват влакната на зрит. нерв. М/у медиалните повърхности на двата таламуса и двете подхълмия се разполага цепнатовидна празнина, нар. ІІІ моз. стомахче. Чрез два странични отвора то се съобщава със страничните стомахчета, разположени в полукълбата, а чрез водопровода на Силвий- с ІV моз. стомахче.

24.Ф-я на моз. кора

Основна функция- рефлексна. ЦНС осъществява два вида рефлекси: вродени / безусловни/ и придобити / условни/. Условни рефлекси- имат особено голямо значение за организма. Добълват ф-ите на безусловните и разширяват възможността за адаптацията на организ. към външната среда. Усл. реф. са строго индивидуални, придобити, те са функция на моз. кора. За възникването им са необходими някои условия- условният дразнител да предшества и съвпада с безусл. подкрепяне; моз. кора да не бъде ангажирана със странични дразнители; условния дразнител трябва  да е с достатъчно голяма сила; усл. драз. да е с по- малка биолог. активност от безусловн. Видове усл. реф.- според предизвиканата реакция- вегетативни, двигателни, смесени; според вида и мястото на приемането- екстероцентивни- зрит, слух, обонят.; интероцептивни- висцерална, вестибуларни; според биолог. значение- хранителни, защитни, полови; според вида на подкрепянето- реф от І ред- този, който се получава от подкрепяне с безус. реф.; реф. от ІІ ред- с вече създадени и трайно затвърдени усл рефлекси.Според естеството на употреНервни механизми за създаване на усл. рефявания условен дразнител- естествени, изкуствени. Усл. дразнител се поражда на базата на стари усл. дразн. Според х- ра и сложността на дразн.- комплексни, верижни, прости. Методика на създаване. според методиката се делят на днва типа. І- класически Павловски- за създаването на 1 реф. са необход. подходящи условия- случайно съвпадение по време на два вида сигнали / единия е безусловен, който води до подкрепящо дразнене, предизвиква безусловна реакция- може да бъде движение, секреция.Усл. реф. могат да се получат подкреп. от “ видове безусл. реф. и могат да се променят временно или крайно функц. на дихат., сърдеч., отделит. и др фоз. с-ми. Почти “ видове безусл. реф. са свързани в различ. степен с усл. реф.Двата реф. организма си взаимодействат и се подпомагат.

възможност да се получи разширяване на І с-ма.

37. Зрителен анализатор

Окото се състои от очна ябълка и спомагателни органи: мускули, клепачи, конюнктива, слъзен апарат. Очна ябълка- разполож е в орбитата, има почти сфер. ф-ма, с малко по- изпъкнала предна част. Най- издадените точки на предната и задната й повърхност представ. предния и задния полюс на оч. яб.. Линията, която свързва двата полюса се нар. зрителна ос. Оч. яб. е изградена от три разполож. една в/у друга обвивки. Външната- съединително- тъканна, се състои от две части: склера и роговица. Склерата е изградена от колагенни еластични влакна и има бял цвят- защт функция. Роговицата, която заема предната 1/6 от външната обвивка е тънка, прозрачна ципа, без собствени кръв. съдове. Средната съдова обвивка на оч. яб. се състои от три части: ципа, ресничесто тяло и ирис. Ципата, заема задната част на обвивката и се разполага под склерата. Изградена е от три слоя, в които се намират еластични влакна, кръвоносни и лимфни възли и пигментни клетки. Напред ципата преминава в ресничесто тяло, пръстеновидно по ф-ма, то има 60-80 радиално разположени реснички, образуващи т. нар. ресничеста корона. Израстъците произвеждат течност, която изпълва очните камери. В ресничестото тяло се намират гладко- мускулни влакна, които образуват ресничестите мускули на акомодацията. Ирисът, заемащ предната третина на средната обвивка е кръгла пластинка с отвор в средата нар. зеница. Ирисът съдържа различен брой пигмантни клетки, обределящи цвета на очите. Във вътрешността му се съдържат гладко- мускулни влакна, които съдържат два антагонистични мускула- разширител и стеснител на зеницата. Вътрешната обвивка е нар. ретина, представлява рецепторната част на окото, изградена е от светлочувствителни клетки от неврони и невроглиални клетки, разположени в 10 слоя. Най- външния слой е изграден от пигментни клетки, светлочувствителните клетки са два вида: пръчици и колбички. Пръчиците се разполагат предимно по периферията на ретината, съдържат в- вото родопсин и чрез тях се възприема предимно слабите светлинни дразнения. Колбичките са разположени по нагъсто в средата на ретината, съдържат в- вото йодопсин. Чрез тях се възприемат дневната светлина и цветовете. Ретината на човека има ярко червен цвят. На задния полюс се вижда малко хлътване, там където започва зрителния нерв. Тук липсват светлочувствителни клетки, затова се нар. сляпо петно на ретината. Встрани от бялото се намира жълтото петно, в което са струпани най- много светлочувствителни клетки. Трите обвивки на очната ябълка обвиват ядрото на окото, което се състои от леща, стъкленовидно тяло и воднист сок. Лещата е прозрачна с двойноизпъкнало тяло, разположено зад ириса, изградена е от прозрачни пластинки, които в средата са по- плътно разположени и образуват ядрото на лещата. Обвита е от еднородна, прозрачна капсула, прикрепена е с помоща на многобройни тънки нишки към ресничестото тяло. Лещата е еластична и чрез ресничестия мускул се свива и разпуска, при което се изменя  пречупвателното й с- во, така се осъществява акомодацията на окото.Стъкловидното тяло е прозрачна желеподобна маса, която изпълва пространството м/у лещата и ретината. Изградена е от 99% вода и 1% полизахариди и белтъци. Изпълнява ролята на пречупвателна среда. Воднистия сок е прозрачна течност, която се образува от ресничките на ресничестото тяло. Изпълва двете очни камери.

33. Сетивна функция.

Анализатор-комплекс от сетивен орган, проводни нервни пътища и сетивно поле в кората. Общите принципи на действие вкл. откриване, различаване, предаване и преобразуване на сигналите, признаците на дразнителя и тяхното конкретно биолог. значение.Една част от функциите се извършват в рецепторите, друга в коровите центрове, трети в “ звена на с-мата. Сензорната физиология има две страни- обективна и субективна. Обективната изучава такива материални феномени като рецепторен и акционен потенциял и тяхното метрично характеризиране. Субективната физиолог. се занимава с понятия от сферата на човешката психика. Обективната е развилата се в еволюцията физиолг. специализация на сетивните органи. Това определя наличието на адекватни дразнители, към които сетивните органи са чувствителни Понякога анализат. може да бъде възб(уден и от неадекватен дразнител, но неговата сила трябва да е много голяма. Неадекватното дрезнене се превръща в адекватна реакция в етапите на преработването на информация в центр. нервни структури. Обективната даденост е и рецепторно поле. Съвкупността от рецепторни клетки, чието дразнене може да предизвика възбуждане на дадена централно разположена клетка, се означава като нейно рецептивно поле. В същото време голям брой централно разполож. клетки получават информ. от едни и същи рецептори, при което рецептивните полета се препокриват.В обективната сензорна физиология се използва понятието абсолютен и диференциален праг. Абсолютен е минималната сила на даден адекватен дразнител, под действието на която възниква едва забележимо изменение в честотата на акционните потенциали в неврона или появяването на акционни потенциали при липсваща фонова импулсация. Диференциалния представлява минимално изменение в даден параметър на стимула, което предизвиква измеримо изменение в честотата на акционните потенциали на неврона.

36.Слухов орган

Морфологично ухото се дели на 3 части: външно, средно и вътрешно. Външното се състои от ушна мида, външен слухов проход и тъпанчева ципа. Уш. мида е нагъната хрущялна пластинка, покрита с кожа, плътно сраснала с хрущяла. В долната си част не съдържа хрущял и кожата образ. т. нар. висулка.От уш.  мида започва външния слух. проход, с ф-ата на буквата s . На  границата м/у външното и средното ухо се намира тъпанчевата ципа, кръгла, еластична и здрава пластинка, изградена от 3 слоя. Външен- кожа, вътрешен- лигавица, а в средата колагенни и съединително- тъканни влакна. За вътрешната повърхност на тъпанчевата ципа е сраснала една от слуховите костици- чукчето. Средното ухо се състои от тъпанчева кухина, в която се поместват слуховите костици от евстахиевата тръбаи от сисовидните килийки. Тъп. кух. е заградена от 6 стена и е изпълнена с въздух, за външна стена на кухината служи тъп. ципа. С/уположната вътрешна стена е костна и я разделя от вътрешното ухо. На вътрешната стена се намир. 2 отворчета: овално, което води за преддверието на вътрешното ухо и кръгло- затворено от вторична тъпанчева ципа. На предната стена на кух. се намир. отвор, от който започва евстахиевата тръба, която свързва тъпанчевата кух. с носната част на гълтача. На задната стена на тъпанчевата кух. също има отвор, който води до килийките на сисовидния израстък. Тези килийки изпълняват роля на резервоар за звуковите трептения. В тъп. кух. са поместени 3 малки и тънки слехови частици- чукче, среме и наковалня.Вътрешното ухо, поместено в пирамидата на слепоочната кост се състои от костен и ципест лабиринт. Частите на кост. лабиринт са: централна кухина- преддверие, три полуокръжни канала и костен охлюв.В костния лабиринт се помества ципестия лабиринт, като цепнатовидното пространство м/у тях е изпълнено с течност, нар. перилимфа. У-во на костен охлюв- Каналче с дълж. 3 см., прави 2 и ½ , 3 и ¾ завитки около централно разположена ос, нар. вретено. То има ф-ма на конус, изградено е от гъбесто- костно в-во и е пронизано от многобройни надлъжни каналчета. Към върха на охлюва вретеното изстанява, а към основата се разширява. На основата се намират отворчета, през които преминават влакната на биполярни клетки, те образуват слуховия нерв. Около вретеното извива спирална пластинка, тя се вдава в кухината на костния охл(юв, без да достига до насрещната стена на охлюва. Спиралната пластинка се състои от две костни плочки към свободния ръб те се съединяват, а към вретеното се раздалечават, така се образува каналче, което следва хода на спиралната пластинка, в него се намира т. нар. сетивен слухов възел, с биополярни клетки. Периферните израстъци на клетките минават през спиралната пластинка, като достигат до фонорецепторите на кортиевия орган. У-во на ципест охлюв- тристенно каналче, намира се м/у спиралната пластинка и стената на охлюва. Стените на каналчето представляват 3 мембрани.Горна, долна / основно/ и външна стена. Клетките на тези три мембрани имат различни функции: на външната- секретират ендолимфа; на горната мембр.- осъщес. транспорта на в-ва- вода, соли; долната /основна/- образува кортиев орган /клетките на тази стена/, те са фонорецептори и подпорни клетки. На повърхността си притежават  микровласинки/ косъмчета/. Над тях иззопва желатиноподобна покривна мембрана. При вибрация на фонорецепторите, власинките им опират в покривната мембр., това води до възбуждане и генериране на нервни импулси. Като те се поемат от биополярн. клетки и се отнасят към мозъка. Път на слуха- Фонорецепторите са в Кортиевия орган, първият неврон са биополярните клетки, периферните израстъци стигат до фонорецепторите, а централните образуват слуховия нерв. Влакната на слух. нерв достигат до моста и завършват в две слух. ядра. Клетките от тях са втория неврон, техните аксони достигат до медиалните коленчати тела /междинен моз./, клетките в тях са третия неврон. Аксоните им достигат до слепоочния дял на моз. кора, тук е коровия край на анализатора- триневронен път.

28. Типове ВНД

Те се основават на особеностите на свойствата на 2-та нервни процеса- възбуда и задържане. С-вата, които х-рат нерв.процеси са 3- сила, уравнонесеност и подвижност. Сила на нерв. процеси-свързана е  с работоспособност на коровите клетки. При по- голяма сила на процесите на възб. и задърж., разл.усл.реф. се образуват по- лесно и са по- трайни. Когато силните драз. предизвикват задърж., т.е не се дава адекватен отговор, тогава казваме, че нерв. процеси са слаби. Уравновесеност- зависи от относителната им сила. Колкото двата процеса са по- добре уравнонесени, толкова по- равномерна е ролята. При неуравновесеност на нерв. процеси, по често преобладава възбуж. Подвижност- определя се от скоростта, с която възбуж. може да смени задърж.и обратното. От подвижността на нерв. процеси зависи бързината на рефле. и преминаването на един вид дейност в друг.Тези три с-ва са важни и на базата им Павлов е създал класификация- той е определил 4 типа ВНД. Отговарят и на определение на Хипократ, като в основата е темперамента на човека. Силен, уравновесен, бързо подвижен тип- сингвиниците- процесите на възбуж. и задърж. са силни, уравновесени с добра подвижност. Индивиди от този тип изработват лесно устойчиви усл. реф. и преминават лесно от 1 вид дейност в друг.Такива хора са живи, общителни, имат ярки емоции, проявяват голям интерес към действителността. Притежават висока работоспособност. Приема се за най- благоприятния тип нервна дейност.  Силен, неуравновесен, възбуден тип- холеричен тип- х-зира се със силни, неуравновесени процеси, с преобладаване на възбуд. процеси. Те бързо изграждат усл. рефл., но трудно изработват диференцировката, поради слабостта на задръж.процеси. Хората са лесно избухливи, трудно заспиват. Силен, уравновесен, но бавно подвижен- флегматици- х-зират се с добра сила, но с малка подвижност на нерв. процеси. Този тип хора образуват бавно усл.реф. и реагират бавно на външни драз.Притежават голяма работоспособност, но преходът от дейност свързана със задърж. към дейност свързана със възбу. е трудно. – усл. реф. се образуват по- лесно от + усл. реф. Такива хра са бавни, спокойни, те запомнят по- бавно, но трайно.Бавно заспиват и събуждат, обмислят повече постъпките си.Слаб, неуравновесен, бавен тип- меланхоличен- характ. се със слаби възб. и зъдръж. процеси, като има превес на задръж. процеси. Усл. рефл. са неустойчиви, лесно могат да изпаднат в задпределно задържане. Трудно образ. усл. реф., несамостоятелност, нерешителност. Говорят тихо, имат функционални смущения.

8. Синапс. Видове.

Структура, която служи за връзка м/у две възб. с-ми, за предаване на възб. процес от една към друга чрез спец. в-ва- медиатори. В зависимост от това какво свързват биват: мионеврални/ мио- мускул, свързват аксон с мускул/, м/уневронни- такива, които свързват невроните със жлеза, химични- използват се хим. в-ва, електрични- няма медиатор, смесени. Според действието си: възбудни- получава се деполяризация, задръжни- получ. се хиперполяризция. Устройство/ на химичен/-

Имат 2 части- проксинлна и дистална част. Пряка част е краят на един аксон, която част леко се разширява и се образува като колбичка и се нар. синаптична колбичка.Във визикула има медиатори, м/у проксиналната и дисталната част има малко пространство- предсинаптична пространство.Има рецептори по подсинапт. мембрана рецепторите са белтъчни молекули, в едни случаи взаимодействат м/у молекул. Това води до пространствени промени на молекулата , които водят до отваряне и затваряне на пори в постсинап. мембрана. Някои случай рецепторите могат да имат ензимен х-ер, тогава се променя активността им. Активирането на медиатора става под влияние на спец. ензими, които се намират в близост с постсинап. мембрана.Медиат. може да влиза в кръвообръщението, където по- късно подлага на ензимно изграждане, адреналинът се разграж. в кръвта. При получаване на нерв. импулс, мехурчетата се насочват към края на предсинапт. мембрана, където се отваря и освобождава медиатора. Това е резултат от настъпилата деполяриз. на предсинапт. мембр. Медиат. преминава през предсинапт. пространство и въздейства в/у рецепторите на подсинапт. мембр. В резултат на това се създава постсинап. потенциал. ПСП- деполяризационни- които възбуж. клетките и затова са нар. възбуж. постсинап. потенциал; хиперполяризационен- намалява клет. възбуд. и се нар. зъдръж. постсин. потенциал.Чрез синапсите се предават възбуд. импулси или се осъщес. задържане на нервн. импулси. Това зависи от медиатора и от реакцията на постсин. мембр. Основният възбуж. медиатор в ЦНС е ацетилхолина, а осн. зъдръж. медиатор- гамааминомаслена киселина- ГАМК. Елект. синапси- същото у-во, както и химич., с тази разлика, че синаптич. простран. е 10 пъти по- малко. Има ниско ел. съпротивление, улеснява предаването на акционния потенциал. Ел. синапсите се срещат най- много при гръбначните животни.  Видове медиатори. Поделят се според хим. им структура- 1.ацетилхолин, 2.аминокиселини- възбудни- глутаминонва и аспарагинова киселина; задръжки- ГАМК, глицин, 3.биогенни амини- норадреналин, еротонин, допамин, 4.невролиптиди/ белтъци/- ендогенни липидни пептиди и такива, които се секретират в храносмилателния тракт. 1,2,3 са медиатори с малки молекули. Пакетирани са в пресинаптичните пространства в голямо количество. Синтезират се в крайните окончания на пресинаптич. влакна. Освен в границите на 1 синапс могат да се разнасят и чрез кръвта и да имат отдалечено от мястото на образуването си действие, поради тази причина те се разглеждат при хормоните. Общоприето е схващането, че в едно пресинапт. окончание могат да се оттделят 2 медиатора, единят от които да има белтъчна структура- невропептиден. Медиатор. в синапсите проявяват своето действие като се свързват със спец. за тях рецептори- постсин. мембр.За много от тези рецептори са познати синаптични в-ва, които се свързват с тях и могат да имитират действието на медиатора и носят наименованието- агонисти. $ и в-ва, които могат да блокират действието на медиаторите- антагонисти. В различните части на ЦНС, множеството неврони, изграждащи проводни пътища, отделят един и същи медиатор. Тези структури носят името на съотв. медиатор. Тези, които отделят ацетилхолин се нар. хонелергични. Ацетилхомин- той е възбуден медиатор. Неговото действие се свързва с протичането на висши функции- мислене. Отделя се в моз. кора. Приемането на някои ацетилхолинови антагонисти, нарушаването на целостта на мисловните процеси- амнеза. Ацетил. се отделя в нервно- мускулните синапси. Сурари е спец. блокер на ацетилхолина в НМ синапси и прекъсва предаването на импулси за съкращение на мускулите. Той е паралитична отрова. Ацет. се разгражда от спец. ензим- холинестероза. При старческа деменция се осъщес. загуба на холинергичните неврони.

32.Симпатиков и парасимпатиков дял на ВНД. Симпатиковия дял на внегетативната нерв. с-ма има централна и периферна част. Централната на симпатиковия дял се намира в страничните колонки на сивото в-во на гръбначния мозък, където са струпани клетки от типа на висцеромоторните. Невритите на тези клетки по хода на предните коренчета на гръбначномоз. нерви достигат възлите на симпатиковия дял. Периферната част на симпатик. дял е представена от симпатиковия ствол, който се състои от една редица от 22- 23 възела, разположени от двете страни на гръб. стълб и свързани пом/у си  чрез м/увъзлови клончета. Според местоположението на възлите симпат. ствол се разделя на: шийна част с 3 възела, гръдна с 10-11, поясна- 4, кръстцова- 4 и опашна- с 1 нечифтен възел, който обединява в обща верига двете половини от симпат ствол. От възлите му започват следвъзлови неврони, които иневрират органите. По важните клонове, които изхождат от трите шийни възела са: сънни нерви, които по хода на клончетата на вътрешната и на външната сънна артерия иневрират мускулите на зеницата, съдовете и жлезите на лицето, сърдечни нерви- за инервация на сърцето, нервни клончета за гръкляна, гълтача и щитовидната жлеза. От гръдните възли излизат нервни клончета за сърцето, белия дроб и хранопровода. От поясните възли се отделят клонове на сплитовете в коремната и тазовата кухина. От кръстцовите възли започват клончета, които достигат до тазовия сплит.

Парасимпатиков дял-има също централна и периферна част. Централната се състои от ядра, разположени в главовия мозък и кръстцовата част на гръб. моз. В главовия се намират следните парасим. ядра: ядро на акомодацията- в средния мозък, горно слюнчено ядро- във варолиевия мост, долно слюнчено ядро- в продълговатия мозък, висцеромоторно ядро- в продълговатия мозък.В гръбначния мозък ядрата на централнат част се разполагат в страничните колонки на сивото в-во на кръстцовите сегменти на гръб. стълб. От централните ядра започват предвъзлови неврони, които след прекъсване в определен възел достигат до следвъзлови неврони до органа, който иневрират. Периферната част се състои от нервни възли и нервни влакна, които започват от ядрата. Характерно за парасимпатиковите нерви е, че те не са самостоятелни, а обикновено се присъединяват към влакната на черепномозъчните нерви. Така от ядрото на акомодацията започват парасимпатикови нервни влакна, които по хода на ІІІ черепномоз. нерв. достигат ресничестия възел в очницата и оттам като следвъзлов неврон до ресничестия мускул и сфинктера на зеницата. От горното слюнчено ядро започват нервни влакна, които по хода на VІІ черепномоз. нерв достигат крилонебцовия и подчелюсния възел, от които следвъзловите клончета отиват да иневрират подчелюсницата и подезичната слюнчена жлеза. От долното слюнчено ядро започват нервни влакна, които по хода на ІХ черепномоз. нерв достигат ушиния възел и оттам околоушната слюнчена жлеза. От висцеромоторното ядро започват нервни влакна, които по хода на Х черепномоз. нерв отиват до автономните нервни сплитове в гръдната и коремната кухина или до възли, разположени в стената на вътрешните органи. От тях започват следвъзлови парасимпатикови нервни влакна за вътрешните органи.  Симпатиковите и парасимпатиковите периферни нерви преди да достигнат органите се сплитат и образуват автономни нервни сплитове, от които смесени вече нерви по хода кръвоносните съдове отиват до органите. Автономните нервни сплитове са разположени в телесните кухини. В  гръдната кухина по- важните сплитове са: сърдечния, аортния, белодробния и хранопроводния. В коремната кухина се намира най- големия автономен сплит- слънчев сплит, от който се отправят смесени вегетативни нервни влакна за всички коремни органи. В малкия таз се образува тазовия сплит, който дава клончета за органите на половат с-ма.

33. Сетивна функция.

Анализатор-комплекс от сетивен орган, проводни нервни пътища и сетивно поле в кората. Общите принципи на действие вкл. откриване, различаване, предаване и преобразуване на сигналите, признаците на дразнителя и тяхното конкретно биолог. значение.Една част от функциите се извършват в рецепторите, друга в коровите центрове, трети в “ звена на с-мата. Сензорната физиология има две страни- обективна и субективна. Обективната изучава такива материални феномени като рецепторен и акционен потенциял и тяхното метрично характеризиране. Субективната физиолог. се занимава с понятия от сферата на човешката психика. Обективната е развилата се в еволюцията физиолг. специализация на сетивните органи. Това определя наличието на адекватни дразнители, към които сетивните органи са чувствителни Понякога анализат. може да бъде възб(уден и от неадекватен дразнител, но неговата сила трябва да е много голяма. Неадекватното дрезнене се превръща в адекватна реакция в етапите на преработването на информация в центр. нервни структури. Обективната даденост е и рецепторно поле. Съвкупността от рецепторни клетки, чието дразнене може да предизвика възбуждане на дадена централно разположена клетка, се означава като нейно рецептивно поле. В същото време голям брой централно разполож. клетки получават информ. от едни и същи рецептори, при което рецептивните полета се препокриват.В обективната сензорна физиология се използва понятието абсолютен и диференциален праг. Абсолютен е минималната сила на даден адекватен дразнител, под действието на която възниква едва забележимо изменение в честотата на акционните потенциали в неврона или появяването на акционни потенциали при липсваща фонова импулсация. Диференциалния представлява минимално изменение в даден параметър на стимула, което предизвиква измеримо изменение в честотата на акционните потенциали на неврона.

Гръбначен мозък

Разпол. в гръбначномозъчния канал, предст. леко сплесната в предно- задна посока цилинд. връв с дълж. 40-50см. Има 2 удебеления- шийно и поясно, в които са струпани невроните за инервация на горните и долните крайници. В долния си край завършва с конусовиден връх, от който излиза дълга и тънка съединителнотъканна нишка, прикрепяща мозъка към долния край на канала. По протежение на предната и задната повърхност гръб. мозък има по една надлъжна бразда- предна / по-дълбока/ и задна / по- плитка/, които го разделят на две симетр. половини. Във “ се намират още по2 по- слабо изразени надлъжни бразди: предностранична, от която излизат предните коренчета на гръб.мозъчните нерви, и задностранична, през която влизат задните коренчета. Гръб. мозък има сегментарен строеж, като от “ сегмент излиза по 1 двойка гръбначномозъчни нерви.Общия брой на сегментите е 31, разпределени в зависимост от местоположението си на : шийни-8; гръдни- 12; поясни-5; кръстцови-5 и опашен-1. Коренчетата на последните гръб.моз. нерви образуват т.нар. конско опашка, която обгръща долния край на гръб. мозък. Изграден е от бяло и сиво мозъчно в-во. Бялото е съставено от нервни влакна и се разполага периферно. Сивото е съставено от нервни клеткии къси нервни израстъци и се намира в средата във вид на пеперуда, на която се различават 2 предни и 2 задни колонки, а при гръднитеи първите поясни сегменти и по една странична колонка. 2-те полов. На сивото в-во са свързани чрез напречно разположено сиво в-во, в средата на което се намира централен канал, остатък от зародишната гръб.моз. тръба. В предните колонки- по-къси и по-широки- се разполагат a и g- мотоневрони, чиито неврити образуват предните коренчета на гръб.моз. нерви. По ¦-ия са соматомоторни. В задните колонки- по-дълги и по- тесни- се разполагат междинни неврони, които имат къс разклонен аксон, достигащ мотоневроните на същия или на няколко съседни сегмента.По ¦-ия клетките са свързочни. От 2-те страни на гръб.моз. се намират спинални възли, които съдържат псевдоеднополюсни нервни клетки.Аксоните им образуват задните коренчета на гръб.моз. нерви. По ¦-ия.- соматосетивни.В страничните колонки се разпол. средни по големина многополюсни клетки, които по ¦-ия са висцеромоторни.Аксоните им влизат в състава на предните коренчета на  гръб.моз. нерви и достигат до симпатиковите възли.Клетките в страничните колонки са център на симпатиковия дял на вегет. нер. с-ма.Бялото моз. в-во чрез 2-те странични бразди се дели на 3 снопа нервни влакна: преден, заден и страничен. “ сноп има собствени снопчета, съставени от нервни влакна, свързващи разл. сегменти на гръб.мозък, които се разполагат непосредствено около сивото в-во. Освен тях във “ сноп се намират и дълги миелинизирани нервни влакна, които образуват възходящите и низходящите мозъчни пътища. Низходящите започват от невроните на в главовия мозък и се спускат надолу до мотоневронитена предните колонки на сивото в-во. По ¦- ия са двигателни. Възходящите започват от невроните в задните колонки на сивото в-во или от клетките на спиналните възли и вървят нагоре до ядрата в главовия мозък. по¦-ия са сетивни. В задния снопима възходящи мозъчни пътища, в предния- низходящи,а в страничния- възходящи и низходящи.Гръб.моз.е обвит от 3 една в/у друга разположени обвивки: твърда, паяжиновидна и мека. Външната твърда се състои от 2 листа: външен, който покрива като надкостница стената на гръб.моз.канал, и вътрешен, който образува същинската цялостна торба около гръб.моз. М/у двата листа на твърдата мозъчна обвивка се намира рехава съединителна тъкан, в която са разположени венозни сплитове. Паяжиновидната е много тънка, прозрачна и не съдържа кръвоносни съдове. Вътрешната мека приляга плътно към гръб.моз.и е богата на кръв.съдове. М/у 3-те обвивки се заграждат две цепнатовидни пространства: субдурално-м/у твърдата и паяж., изпълнено с лимфна течност, и субарахноидално- м/у паяж.и меката- изпълнено с гръб.моз.течност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>