Седимент в урината

Урината е  биологичен екскрет, в който се намират във вид на воден или колоиден разтвор различни органични или неорганични вещества,неорганични неразтворими утайки от кристали и аморфни соли, както и формени елементи.Към неорганизования седимент  се отнасят всички соли,органични съединения и лекарства,утаени в урината като кристали или аморфни тела.Характерът на утаените соли зависи от концентрацията им  в  урината, от колоидното им състояие,и  рh на урината.Към организования седимент спадат всички клетъчни елементи-еритроцити, левкцити,епителни клетки,цилиндри и бактерии.

За изследване на седимента в урината е необходимо да се спазват някои стандартни условия : изследва се прясна урина (до 1-2 часа след отделянето и),събрана  в чист съд,след внимателен тоалет на гениталиите. При топло време към урината се прибавят различни консервиращи средства, ако не е възможно да се направи веднага изследането,например  могат да се добавят : няколко капки хлороформ, или кристалче тимол или тулуол 10 мл.Урината  се поставя в центруфужна епруветка и се центруфугира 10 минути на 1500 оборота  или 6 минути на 3000 оборота, но не повече от 3000 ,за да не се разрушат клетките.След спиране на центруфугата остават 1-2 капки, за да се размеси седимента и да се разстеле на предметно стъкло в тънък слой. Микроскопира се при намалено осветление (затворена бленда или спуснат кондензор) за да има контраст и първо на слабо увеличение(окуляр10 х обектив10) се ориентираме за цилиндри и след това преминаваме на средно(окуляр 10 х обектив 40).

Външния вид на утайката понякога насочва към:

-соли (плътна утайка)-бяла утайка-фосфати,розова-урати

-формени елементи(рехава утайка)-бяла-левкоцити,а тъмна-еритроцити

Предварително се изследва рh на урината със сухите проби(например пикочна киселина и и соли на пикочна киселина-урати се срещат в кисела урина,а оксалати,трипелфосфати,аморни фосфати-в алкална или неутрална  урина).Ако в кисела урина има бактериално гниене, то реакцията се изменя и тогава в алкална урина могат да се видят соли,характерни за кисела урина.

Неорганизован седимент

Неорганизованите съставки (соли) обикновено са разтворени в урината. Те се утаяват,когато са в повишено количество, промени в ph, колоидното състояние,концентрацията и температурата на урината, от употребяваната храна на пациента, т.е. при физиологични условия.Намирането на по-голямо количество кристали в урината само по себе си не говори за калкулоза.Затова тези соли не са от патогенетично значение(изключение правят кристали от тирозин,левцин тежко протичащо чернодробно заболяване, остра жълта атрофия,отравяне с фосфор,гъби, тежки метали,коремен тиф,инфекции;цистин при синдрома на DE TONI-DEBRE-FANCONI-вроден дефект  в проксималния тубул със смутена реабсорбция на аминокиселини  цистит;холестерин-при хилурия или пробив на ехинокок в пикочните пътища

А) В кисела урина

Пикочна киселина-при физиологични условия се среща в концентрирана урина ,след обилно хранене с месо,след усилено потене,при патологични условия- след усилен разпад на клетъчни ядра (левкози,резорбтивни пневмонии,след ренгеново облъване).При напреднала бъбречна недостатъчност се нарушава способноста на бъбреците да образуват амоняк,неутрализиращ киселата реакция на урината,поради което в седимента се утаяват кристали от пикочна киселина.Поседните са във вид на жълти,жълтозелени и кафявовиолетови кристали с ромбовидна,бъчвообраэна,шестъгълна,розетковидна форма,с форма на гири,пръчици и др.

Соли на пикочна киселина (урати)-натриеви,калциеви,по-рядко калциеви и магнезиеви соли на пикочна киселина.Когато в престояла урина се образува оцветена утайка(червена,розова,оранжева,глинестожълта) и ph на урината е кисела, то солите на утайката са урати.На зрително поле изглеждат като оцветени от пигметите на урината(уроетрин и уробилин) зрънца,разположени на групи,ивици напообяващи на мъх.При нагряване  уратите се разтварят;също и при прибавяне на солна,оцетна киселина или 10% натриева основа.Срещат се при трескави състояния,след голяма загуба на вода (диария,повръщане,изпотяване),левкози.

Кристален калциев фосфат-клино или копиевидни кристали, разположени поединично или под форма на розетки,снопове,букети и други.Леко разтворими в солна и оцетна киселина.Наблюдават се при болни с ревматизъм,хлороза,някои анемии и рядко у здрави.

Калциев сулфат(CaSO4)-гипс-срещат се рядко във вид на дълги безцветни игли, призми,таблички,поединично или като розетки.Не се влият от прибавянето на киселини.Наблюдават се у болни,които пият сярна минерална вода.

Б) В алкална урина

Трипелфосфати-безцветни 3,4 или 6 стенни призми,подобни на ковчег,като чанти, папратов лист,ножици и др.При жълтеница се оцветяват в жълто.Срещат се при прием на растителна храна,алкална минерална вода,при цистит.

Аморфни фосфати-магнезиеви и калциеви.Срещат се обикновено с        триперфосфати,като безцветни зърна и кълбца с различна големина,събрани в неправилни групички.Разтворими в солна и оцетна киселина.Наблюдават се у болни със загуба на солна киселина,поради поовръщания,при чести промивки на стомаха.

Амониев биурат-жълтокафяви кълбовидни кристали,някои от които могат да имт по периферията си израстъци като шипове или лъчи;други са разположени по двойки във вид на гимнастически гири.Срещат се у болни с цистит  с амонячно гниене в мехура,при пикочно киселинен инфаркт у новородени.Влизат в състава на бъбречните камъни и такива на пикочния мехур.

Калциев карбонат-бзцветни малки кълца с концентрични контури, разположени по 2,4 и 6 под формата на гири,барабанни пръчици или розетки.Обикновено се срещат с трипелфофат и амониев биурат.След прибвяне на киселина се разтварят леко с отделяне на мехурчета въглена киселина.

В) В кисела и алкална урина

Калциеви оксалати-с форма на окксаедри,силно пречупващи светлината пощенски плик,като призма завършваща с пирамида накрая,като пясъчен часовник,спасителен пояс и др.Оцветени са светложълто.Срещат се при прекомерно отделяне на вода от организма(повръщане,диарии),при отравяне с оксалова киселина,у диабитици,след рековалестенция на тежко болни, а физиологично-след употреба на зелен грах,грозде,аспержи,портокали и ябълки.

Редки утаени соли

Кристали на ксантин-безцветни,еднакви,ромбовидни таблички-при ксантиноза, камъни в бъбрека и мехура.

Кристали на левцин и тирозин-остра жълта атрофия на черния дроб,токсикоза на бремеността,отравяне с фосфор,пернициозна анемия и левкози.

Кристали на холестрин-при хилурия,ехиокок на бъбрека,мастен бъбрек,цистит,холестролови камъни-във вид на безцветни многоъгълни камъни.

Кристали на цистин-при цистиноза-тежко вродено заболяване;при цистинурия правилни и неправилни шестоъгълници,неразтворими в спирт,вода,етер,а леко разтворими в амоняк и HCl.

Организован седимент

Епителни клетки-нормално у здрав човек в уринния седимент  могат да се наблюдават единични епителни клетки,идващи от плоския епител на пикочния мехур и на влагалището(при жените).При някои болестни състояния (цистит,вагинит, пиелит, пиелонефрит) тяхното количество се увеличава поради обилната десквамация на епитела.

Епителните клетки биват:

-плоски-големи с многоъгълна форма,ядра и гранулация

-кръгли-кръгла форма с централно разположено ядро и гранулации

-цилиндрични-продългавата форма с ядро и гранулация.

При промяна на физико-химичните свойства на урината епителните клетки могат да претърпят дегенеративни изменения и да се видоизменят-набъбват,понякога имат зърнист вид или вид на мастни капки.

Левкоцити-нормално в  урината има единични левкоцити(до 5-6 на зрително поле).Повишението им-левкоцитурия(пиурия,10-12 и повече) е белег за възпалителен процес в пикочните пътища и има важно значение в диагностиката на пиелита, пиелонефрита(преобладават неутрофилни гранулоцити),туберкулоза на бъбрека, цистита,уретрита.При гломерулонефрити,интерстициални нефрити и амилоидоза преобладават лимфоцитите.

Гной в урината се наблюдава при гнойни възпаления на пикочоотделителните органи или пробив в пикочните пътища на гнойни процеси от  съседни органи-т.н. ,,лъжлива пиурия”.У жени при наличие на обилно бяло течение(флуор) от гениталиите в седемента на урината се появяват много левкоцити.

Левкоцитите изглеждат под микроскоп като кръгли,гранулирани клетки с налобено ядро.Те са 2-3 пъти по-големи от еритроците.Гранулациите им личат по-добре от тези на епителните клетки.

Еритроцити-кръгли по-малки от левкоцитите с дискообразна форма с централно просветление,жълтозелено оцветени.Липсват ядра и гранулации.В кисела урина понякога мембраната им се набръчква и изглеждат като назъбени,а в слабо концентрирана урина при по-дълго стоене загубват хемоглобина си и иэглеждат като сенки; в алкална среда бързо се разрушават.

Нормално в урината има единични еритроцити.Ако има еритроцити на всяко зрително поле,това говори за микрохематоурия, а ако се промени цвета на урината от примес на кръв(такава урина изглежда като вода от измито месо)-за макрохематоурия. Хематоурията по произход идва от пикочните пътища(бъбреци и пикочен мехур-от възпалителни и туморни процеси  или нефролитиаза) или извън тях-туберкулоза, простатит и рак на простата у мъжете и кръвотечение от женските гениталии.Наличие на еритроцитни цилиндри или натрупване на еритроцити върху хиалинни цилиндри сочи за бъбречен произход на еритроцитите.За диференциалната диагноза върху еритроцитите и квасни гъбички в урината се капва 5% оцетна киселина, от която еритроцитите хемолизират а квасните гъбички не се променят.

Цилиндри-представлявят отливки от пикочните каналчета,образувани от съсирен белтък и клетки.Големината и формата им са различни-продълговати, прави или прегърнати,със заоблени или пречупени краища.Обикновено се откриват в урина,която съдържа белтък и много рядко след физическо натоварване.В кисела урина има повече цилиндри,а в алкална по-рядко,разтварят се бързо.

Биват 2 вида:истински и лъжливи

А)Истински-хиалинни-еднородни,много нежни и бледи,прави и извити,със закръглени или отчупени краища.Трудно се различават-гледат се на затъмнено поле,спуснат кондензор и свита диафрагма на микроскопа.Понякога върху тях се наслагват соли на пикочна киселина или гранули от разпадането на белтъците и добиват зърнист вид;между наслагванията прозира нежната хиалинна структура. Хиалинните цилиндри могат да се срещнат в урината при всички бъбречни заболявания,но не винаги говорят за патологичен процес.Имат клинично значение, когато се намират в по-голямо количество,особено ако върху тях са се насложили еритроцити и бъбречни епителни клетки.

-гранулирани-къси,широки,покрити с дребни белтъчни гранули-разрушени и изродени клетки от бъбречните каналчета.Понякога върху тях се отлагат и мастни капки.Информативно сочат за тежки дегенеративни изменения в бъбречните каналчета.

-восъчни-жълто оцветени и дебели,тъй като произхождат от каналчета с широк просвет.Пречупват силно светлината,имат гладка повърхност и са добре очертани. Срещат се  при хронични бъбречни заболявания-амилоидоза,нефротичен синдром.

-епителни-наслоени епителни клетки от бъбречните каналчета.Наблюдават се при тежки паренхимни бъбречни заболявания-остър дифузен гломерулонефрит,хроничен гломерулонефрит,голям бял бъбрек.

-хемоглобинови цилиндри-жълтокафяви цилиндри,образувани от утаения хемоглобин,подобно на гранулираните.

-еритроцитни-образуват се от запазени и променени еритроцити,цилиндрични съсиреци от кръв.Срещат се при остър възпалителен процес в бъбреците или кръвотечение.

-цилиндроиди-дълги,нежни,леновидни образувания,съставени от слуз,по краищата могат да бъдат разцепени.За разлика от цилиндрите,те не могат да се разтворят от оцетна киселина.Понякога са покрити от бактерии,клетки,урати.В по-голямо количество се срещат при възпалителни процеси на лигавицата на пикочните пътища.

Б)Лъжливи-наподобяват истински цилиндри,образуват се от органични и неорганчни вещества

-левкоцитни-отложени левкоцити върху хиалинни цилиндри

-пикочнокиселинни амониеви-срещат се у кърмачета с пикочно-кисела диатеза. Разтварят се от прибавяне на основи,солна и оцетна киселина.

-уратни цилиндри-подобни на гранулираните,но при нагряване и прибавяне на калиева основа се разтварят

-мастни цилиндри-състоят се от мастни капки,слуз и фибрин.Срещат се при мастно дегенирирал бъбрек

-бактериални-приличат на гранулирани,но са устоичиви на киселина и основа. Виждат се бактерии като единични пръчици или коки.

Други организовани елементи в урината

Сперматозоиди-състоят се от глава с крушовидна форма,средна част и тънка като камшик опашка.Срещат се в женска и мъжка урина след полово сношение,след полюция,при сперматорея,онанизъм,полова неврастения,след епилептичен припадък.

Туморни клетки-атипични епителни клетки,с мастна дегенерация,с неясни контури и голямо атипично ядро.Намират се в седимента на урината при тумори на бъбреците,пикочния мехур  простатната жлеза с прорастване в пикочния мехур.

Урегрални нишки-съставени от муцин,дълги от няколко милиметра до няколко сантиметра.В тях може да има левкоцити или епителни клетки от лигавицата на пикочните пътища.При гонорея в тях се виждат гонококи.Срещат се при хроничен уретрит(след гонорея), след въздеиствия с химични и механини агенти върху уретрата    при катетаризация,полова неврастения и др.

Методи за количствено определяне на формените елементи в урината

При обикновено изследване седимента на урината не винаги може да се изяви патологията,особено в начални стадии на заболяването.Това е обусновено от обстоятеството,че при обикновенно изследване не се отчита точно количество на урина,отделена от болния за определен период от време,обемът урина,от който е получен седиментът,условия за центруфугиране,зрително  поле и неговата големина на микроскопа и др.Точноста на получените данни се повишава,ако тези фактори се вземат под внимание.Има различни методики за изследване,например:определяне на количеството на левкоцитите за 1 минута(Hamburger),за 1 час (Rofe),броя  на формените елементи в 1мл урина (Нечипоренко),в 24 часа, в 12 часа,3 часова сутришна урина (Hamburger,Verp,Merver,Frey),или в прясно отделена урина (Stansfeld Webb).Количетвеното изседване на уринен седимент е въведено от Posner,а по-късно разрботен от Каковский и Addis.

Метод на Addis

Метод на Addis-1 ден  преди изследването болния консумира храна с повече месо (целта е да се получи по-концентрирана урина с кисела реакция).Урината се събира 10 или 12 часа,като болния ограничава приема на течности.По този начин се стандартизира относителното  тегло на урината (1020-1025) и нейната реакция (ph=5.5),което е важно за клетъчните елементи-хиалинни цилиндри се разтварят в алкална и малко концентрирана урина с ниско относително тегло;еритроцитите се разрушават много бързо в такава урина.Преди лягане вечерта болния изпразва пикочния мехур.Ако е възможно,болния нощната урина и сутринта уринира.При невъзможнот той събира в общ съд,в който има консервант(1 кристалче тимол или 4-5 капки формалдехид),за да се предотврати разрушаването на формените елементи. Урината се разбърква много добре,за да се разпределят равномерно формените елементи,измерва се общото количество,и се взема 1/5 от количеството урина, отелена за 1 час.Центруфугира се 10 минути на 2500 оборота в минута  центруфужна епруветка(оборотите не бива да се увеличават  защото се разрушават цилиндрите).Надстоящата урина се отпиперирва или изсмуква на водна помпа и се оставя 0,5 мл урина.Седиментът се размесва добре с този остатък урина и капка от сместа се поставят в камера(най-често на Burker) за изброяване на формените елементи в 1 кубичеки мм-левкоцити,еритроцити,цилиндри поотделно.Като се изброят в 1 кубичеки мм,след това се преизчисляват в диурезата.Цилиндри се броят в 6 големи  квадрата,а левкоцити и еритроцити в 12 средни квадрата.Намереното число се уможава по 500,защото изследването е взето в 0,5мл(500куб.мм )урина.Полученото число е количеството на формените елементи в урината,получено за1/5 часа,тъй като седиментъг за центруфугиран е получен от това количество.Отнесено за денонощна урина,полученото число полученото число умножаваме по 50(за 1 час) и по 24.За определяне окончателния резултат  е необходимо количеството формени елементи в 1 кубичеки мм да се умножи по 60 000(тъй като 500,5 и 24 се явяват постоянни величини).

Референтни стойности:

-левкоцити-1 000 000-2 000 000/24ч.

-еритоцити-  500 000-1 000 000/24ч.

-цилиндри -   5 000-           10 000/24ч.

Метод на Stansfeld  Webb

Формените елемнти се изброяват в прясно отделена сутрешна урина без центруфугиране.

Референтни стойности:

-левкоцити   -до 5 в 1мл

-еритроцти-до 5 в 1мл

Съществуват и други методи на Нечипоренко и De Aimeida(изброявяне на формените елементи в 1мл урина),на Пьiтель,на Kerp.Merker,Frey(3  часа събрана урина-клетъчните елементи се изчислявят за минута излъчване),на Hamburger (урината се събира 3 часа) и др.

Изборът на метод на определяне не е от значение-важно е да се определи добре количеството урина,времето,за което е отделена и стандартни условия на центруфугиране и изследване седимента на урината.Изборът на метод зависи от необходимостта от по-бързо получаване на резултатите,алкална реакця на урината, при която има опасност от бърз разпад на формените елементи при по-дълго престояване.

Количественото изброяване на формените елементи в урината е от диагностично и прогностично значение при някои заболявания като:

-подостър гломерулонефрит-увеличени еритроцити

-остър гломерулонефрит-броят на еритроцитите в урината сочи динамиката на болстта и ефекта от лечението

-бъбречна туберкулоза-броят на левкоцитите сочи за равитието на болестния процес и ефективноста от лечението.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>