Овариални тумори

Туморите  на  яйчника  са  многообразни  по  своя  характер  и  произход  поради наличието  на  много  различни  по  структура  и  функции  яйчникови  тъкани.  Към тези  тумори  спадат  и  яйчниковите  кисти,  макар и да не са типични тумори.

В  широк  с мисъл  на  думата  яйчников  тумор  е всяко увеличение  на  обема  на  яйчника  -  от  неоплазми,  функционални  кисти,  възпалителни  изменения  до  извън  маточна  бременност.

Яйчникът  е шампион  по брой  и  варианти  на  туморите,  които  могат  да  възникнат  първично  в  него  или  да  метастазират  от  друго  първично  огнище.

Най-общо  заболяванията  на  яйчника  се  делят  на:

  • Яйчникови  кисти  -  те  са  доброкачествени  туморни  образувания,  които  нарастват  пасивно  под  внимание  на  натрупващата  се  в  тях  течност.
  • Истински  пролиферативни  тумори  -  те  нарастват  активно  за  сметка  на  пролиферация  на  клетките.  Биват  доброкачествени,  гранични  и  злокачествени.

Общи  свойства  на  овариалните  тумори

  1. Те  нарастват  в  свободната  коремна  празнина,  където  пространствените  отношения  позволяват  безсимптомно  достигане  на  голям  обем.  Първият  симптом  може  да  бъде  увеличаване  обема  на  корема,  тежест,  оплаквания  свързани  с  издигане  на  диафрагмата.
  1. Консистенцията  на  тумора  варира  от  кистозна  неравномерна  до  хрущялна.  Формата  обикновенно  е  сферична.
  1. Нарастването  на  тумора  освен  към  свободната  повърхност  може  да  бъде  насочено  към  хилоса  на  яйчника.

Ретроперитониално  растящия  тумор  може  да  притиска  и  измества  уретера.

  1. Малките  тумори  под  собствената  си  тежест  падат  отстрани  и  зад  матката.  След  като  станат  колкото  детска  глава  те  изпълват  тазовата  празнина  и  понататъшното  им  нарастване  е  свързано  с  издигане  над  матката,  високо  над  малкия  таз.
  2. При  нарастването  на  тумора  двете  връзки,  които  придържат  яйчника,  овариалните  съдове  се  издължават  и  оформят  краче.  Колкото  по-дълъг  е  педикулът,  толкова  по-добри  условия  има  за  торзия.

Диагноза  на  овариалните  тумори

Овариалният  тумор  може  да  се  открие  като  случайна  находка  по  време  на  профилактичен  преглед  или  при  преглед  по  повод  на  остри  болки  вследствие  торзия  или  руптура.  Значение  има  щателно  снетата  анамнеза:  възраст,  менструална  функция,  фертилна  анамнеза,  съпътстващи  симптоми.  В  репродуктивна  възраст,  при  генетично  кървене  и  в  зависимост  от  използвания  метод  на  контрацепция  може  да  се  прави  диференциална  диагноза  с  извънматочна  бременност.  При  млади  жени  без  хормонална  контрацепция  и  без  менструални  смущения  най-често  се  касае  за  функционални  кисти.  При  възрастни  жени  след  менопаузата  се  срещат  по-често  овариални  карциноми.  В  детска  възраст  често  се  срещат  злокачествени  и  германативни  тумори.

С  прегледа  се  установява  нарастването  на  корема,  наличие  на  разширени  подкожни  вени,  вариаци  на  вулвата,  асиметрични  отоци  по  долните  крайници  и  други.  С  гинекологичния  преглед  трябва  да  се  уточни  характеристиката  на  туморната  маса:  размер,  подвижност,  консистенция,  чувствителност,  повърхност,  отношение  към  матката.  Малките  подвижни  кистозни  формации  обикновенно  са  доброкачествени  кисти.  Големите  фиксирани  и  с  неправилна  повърхност  тумори  най-често  са  злокачествени.  Други  белези  на  злокачественост  са  солидността  на  тумора,  двустранността,  опипването  на  зърнисти  маси  в  дъгласовото  пространство.  За  да  се  уточни  дали  наличната  формация  е  овариална  или  изхожда  от  маточното  тяло,  може  да  се  използва  следния  приом:  притеглене  на  маточната  шийка  се  уточнява  дали  туморът  следва  движението  на  матката  надолу.  Субсензорните  миоми  следват  това  движение,  а  овариалните  формации  остават  неподвижни.

Ултразвуковото  изследване  помага  за  изключване  на  бременност  и  до  известна  степен  определя  консистенцията  на  тумора  -  солиден,  кистозен,  смесен,   размерите  и  структурата  на  формацията  -  еднокамерна  или  многокамерна.

Лапароскопията  решава  диагностичните  въпроси.  Ако  се  установят  кисти  с  диаметър  5-6  см  може  да  се  направи  аспирация  на  течността  и  пунктатът  да  се  изследва  цитологично.  Ако  формацията  е  суспектна  поради  сраствания,  може  да  се  премине  към  лапаротомия,  да  се  направи  клиновидна  резекция  на  яйчника  в  зависимост  от  хостилогичното  изследване  се  обсъжда  понататъчното  лечение,  съобразено  с  мнението  на  пациента.

За  да  се  избегнат  някои  типични  диагностични  грешки  е  необходимо:

  1. Да  не  се  подценява  анамнезата
  2. Да  се  изпразва  с  катетър  пикочния  мехур  преди  изследване
  3. Основно  изпразване  на  червата
  4. Проби  за  бременност.  Тестове  за  бременност  са  задължителни  при  жени  във  фертилна  възраст  с  тазов  тумор;
  5. Да  не  се  пренебрегват  физикалните  методи  -  оглед,  палипация,  перкусия  и  т.н.  Например  с  палипация  могат  да  се  откриват  детски  дребни  части,  както  и  някои  отдели  на  коремната  празнина  изхожда  кистата.  С  аускултация  -  детски  сърдечни  тонове,  с  перкусия  -  да  се  установи  наличие  на  свободна  течност.

Диференциална  диагноза

Диференциалната  диагноза  на  овариалните тумори  е  много  широка  и  се  прави  с  туморни  и  нетуморни  състояния:

  1. Абдоминални  тумори и други  състояния:  пълен  пикочен  мехур,  асцит,  мезентериални  кисти,  увеличен  черен  дроб,  увеличена  слезка  и  други
  2. Други  тазови  тумори:  миома,  тумори  на  широката  връзка,  извънматочна  бременност,  тазови  абцеси,  тазов  бъбрек и  други

Усложнения  на  овариалните  тумори

  1. Сраствания  вследствие  на  ракова  инфилтрация,  възпалителни  изменения  и  други,  които  увреждат  повърхностния  епител  на  тумора.
  2. Торзия,  която  най-честосе  наблюдава  при  малки  тумори  у  деца  и  подрастващи.  Може  да  възникне  при  уриниране  и  дефекация,  при  асиметричен  растеж.  Към  торзия  предразполага  бременността  и  особено  пуерпериумът  с  рязкото  намаляване  на  обема  на  матката. Инцеденти  на  торзия  с  гадене  и  повръщане,  картина  на  остър  корем  могат  да  се  редуват  със  спонтанна  реторзия  и  отзвучаване  на  оплакванията.
  3. Кръвоизливи – при  пункция,  травми,  пременструално,  при  инфилтративен  растеж  и  други.  На  фона  на  остра  болка  се  развива  колапс,  шок  или  перитонит.
  4. Руптура  на  киста  -  при  изтъняване  или  ракова  инфилтрация  на  капсулата.  Когато  при  наличие  на  киста  по  време  на  менструация  се  развие  картина  на  остър  корем,  вероятно  се  касае  за  руптура  на  шоколадова  киста.
  5. Други  промени  в  овариален  тумор  могат  да  бъдат  инфектиране  и  нагнояване,  некроза,  злокачествена  дегенерация.

Лечение

При  млади  жени,  когато  формацията  е  кистозна,  подвижна  и  не  превишава  5 см  в  диаметър,  може  да  се  проследи  еволюцията  на  заболяването  -  не  е  изключено  да  е  налице  функционална  киста,  която  след  менструация  обикновено  изчезва.  Персистирането  на  формацията  в  продължение  на  два  цикъла  е  индикация  за  оперативно  лечение,  тъй  като  се  предполага  ендометриоза  или  неоплазма.

Наличието  на  солидна  аднексиална  формация  с  диаметър  над  5 см  трябва  да  се  оперира  без  отлагане.  Овариален  тумор  при  жени  над  45  години  е  суспектен  за  рак ,  в тази  ановулаторна  възраст  не  се  срещат  функционални  кисти,  а  честотата  на  малигнените  драматично  нараства.

При  операцията  трябва  да  има  възможност  за  експресно  хистологично  изследване  / гефрир /.  Най-често  се  прави  аднексектомия  и  парциална  резекция  на  незасегнатия  яйчник.  При  жени  във  възраст  около  менопаузата  се  обсъжда  профилактична  хистеректомия  с  двустранна  аднексектомия.

Яйчникови  кисти

І   Фоликуларни  кисти

Дължат  се  на  свръх  продукция  на  фоликулостимулиращ  хормон  / ФСХ /,  в  резултат  на  което  настъпва  свръх  продукция  на  фоликуларна  течност  в  неовулирали  граафови  фоликули.  Те  са  с  големина  5-6 см,  еднокамерни,  пълни  с  бистра  течност.  Често  са безсимптомни и  могат  да  инволюират  или  спонтанно  да  рупторират.  По-големите  се  придружават  от  болка  и  чувство  за  напрежение.

ІІ   Киста  на  жълтото  тяло

Дължи  се  на  свръх  продукция на  лутеинизиращ   хормон  / ЛХ /  в  резултат  се  натрупва  течност  в  корпус  лутеум.  Те  са  с  големина  6-8 см  в  диаметър.  Могат  да  претърпят  обратно  развитие.  Често  причиняват  аменорея.  Опасно  усложнение  е  руптурата  на  кистата,  което  изисква  спешна  лапаротомия.

ІІІ   Тека -лутеинови  кисти

Дължат  се  на  свръх  стимулация  на  яйчника  с  гонадотропни  хормони.  Те  са  двустранни  и  достигат  до  20 см  в  диаметър.  При  гроздовидна  бременност  с  нейното  прекъсване,  кистите  претърпяват  обратно  развитие.  Следователно  не  се  налага  оперативно  лечение.

Истински  пролиферативни  тумори

Те  се  подразделят  на  4  големи  групи.

І   Епителни  овариални  тумори

Епителът,  който  покрива  яйчника  е  модифициран  перитонеум.  Туморите,  които  възникват  от  него  се  наричат  епителни  тумори  на  яйчника.  Идентичен  на  този  епител  е  епителът,  който  тапицира  структурите  на  цялата  Мюлерова  система  -  тръбите,  матката,  маточната  шийка,  горните  отдели  на  влагалището.  При  класифицирането  на  „епителните”  тумори  трябва  да  се  има  предвид  тази  прилика.  Тези,  които  приличат  на  епитела  на  маточните  тръби  се  наричат  сериозни;  тези,  които  имитират  ендометриум  -  ендометроидни  тумори;  сходните  с  цервикалния  епител  -  муцинозни.

  1. 1. Сериозни  тумори

Доброкачествената  сериозна  цистаденома  е  киста,  най-често  с  гладка  вътрешна  и  външна  повърхност  с   размери  до  10-15 см.  Кистата  е  изпълнена  със  светла  течност.  Наличието  на  папили  по  вътрешната  или  външната  й  повърхност  е  сигурно  доказателство,  че  кистата  е  от  сериозен  тип,  но  не  е  сигурен  белег  за  злокачественост.

Гранично злокачествените  тумори  имат  всички  характеристики  на  злокачествените  / клетъчен  атипизъм,  възможност  за  имплантационна  дисеминация,  потенциал  за  рецивид /,  освен -  ангиогенно  разпространение.  Макроскопски  често  са  билатерални  с  папиларни  разраствания  навътре.

Злокачествените  тумори:  Сериозна  цистаденокарцинома

Заема  50%  от  епителните  овариални  карциноми.  Характеризира  се  с  външни  и  вътрешни  папиломатозни  разраствания.  Често  е  билатериална

  1. 2. Муцинозни  тумори

Те  са  едностранни,  многокамерни,  изпълнени  със  слузеста  материя  подобна  на  муцин.  Доброкачествените  -  муценозна  цистаденома  са  най-големите  човешки  тумори,  достигат  до  20 кг  и  са  гладкостенни.

Гранични  са  тези,  в  камерите  на  които  има  папиларни  разраствания.

Злокачествените  муцинозни  тумори  достигат  размери  40-50 см  в  диаметър  и  са  по-солидни  от  доброкачествения  вариант.  Туморът  е  по-слабо  агресивен  / с  20%  по-голяма  преживяемост /  от  сериозната  карцинома.

  1. 3. Ендометроидни  тумори

В  10-15%  от  случаите  наред  със  злокачествените  елементи  се  виждат  и  огнища  на  ендометриоза,  което  дава  основание  да  се  предположи,  че  ендометроидната  карцинома  възниква  от  доброкачествен  предшественик.  В  тази  група  попадат  и  смесените  Мюлерови  тумори  на  яйчника.  При  тези  тумори  заболяването  протича  катастрофално.  Само  1/3  от  случаите  в  първи  клиничен  стадий  преживяват  3  години.

Към  туморите  от  епителен  произход  спадат:  Светлоклетъчните  тумори  на  яйчника  и  Тумор  на  Brenner

  1. 4. Светлоклетъчни  тумори

В  по-голям  процент  от  случаите  са  едностранни,  изцяло  са  злокачествени.  При  тези  пациентки  често  се  наблюдава  хиперкалциемия  и  тромбози.

  1. 5. Тумор  на Brenner

Този  тумор  се  среща  във  всяка  възраст,  най-често  около  50-те  години.  Туморът  е  двустранен  в  10-15%  от  случаите.  Често  има  зони  с  дистрофични  изменения  и  никрози.  Не  рядко  се  среща  в  комбинация  с  муценозни  кисти.  Този  тумор  няма  хормонална  продукция.

ІІ   Тумори  на  половата  връв

Туморите  от  тази  група  приличат  на  яйчникова  тъкан,  а  някои  -  на  тестикуларна  тъкан.  Повечето  са  хормонопродуциращи.  Под  влияние  на  фоликулостимулиращия  хормон  / ФСХ /  гранулозните  клетки  в  тумора  произвеждат  естрогени,  а  под  влияние  на  лутеинизиращия  хормон  / ЛХ /   theca-клетките  произвеждат  андрогени.

  1. 1. Гранулозоклетъчен  тумор

Произхожда  от  гранулозните  клетки  на  яйчниковия  фоликул.  На  големина  са  от  череша  до  мъжки  юмрук.  Туморите  са  едностранни  и  рядко  двустранни.  Чистите  гранулозоклетъчни  тумори  винаги  са  доброкачествени.  Засягат  се  всички  възрасти,  като  средната  възраст  е  50  години.  При  децата  се  развива  преждевременен  пубертет.

При  менструиращи  жени  и  пременархални  момичета  се  получават  неправилни  маточни  кръвотечения  с  хиперплазия  на  ендометриума.     При  постменопаузални  жени  се  наблюдава  набъбване  на гърдите,  поява  на  маточно  кръвотечение.  Жените  с  гранулозоклетъчни  тумори  имат склонност  към  развитие  на  миоми,  рак  на  гърдата,  в  1/3  от  случаите  може  да  се  развие  рак  на  ендометриума.

Оперативното  лечение  се  състои  от  тотална  хистеректомия  с двустранна  аднексектомия,  дава  6%  рецидиви.  Консервативно  лечение се  извършва  при  I  стадий  и  желание  за  деца.  Лъчетерапия  се  прилага при  рецидиви,  както  и  химиотерапия.

2.Текома

Тя  е  доброкачествен  солиден  едностранен  тумор,  с  гладка  сивкава повърхност.  Най-често  се  среща  във  възраст  50-60  години.  Клинично туморът  се  проявява  с  хормоналната  си  активност  причиняваща  маточни  кръвотечения.  Лечението  е  оперативно.

3.Фиброма

Тя  е  рядък  тумор  с  плътна  консистенция.  Представя  се  като  малък възел  на  повърхността  или  вътрешността  на  яйчника,  но  може  да достигне  и  големи  размери.  Фиброма  е  доброкачествен  тумор. Макроскопски  се  състои  от  фиброзна  тъкан.  При  малки  размери  е асимптомен.

4.Андробластома

Тумора  е  хормонопродуциращ.  Произвежда  андрогени.  При  млади  жени  се  наблюдава  аменорея  или  други  менструални  смущения. Първата  фаза  на  заболяването протича  с  дефеминизация,  последвана  от маскулинизация.  Гърдите  атрофират,  изчезва  подкожната  мастна  тъкан в депата  от  женски  тип,  клиторът  хипертрофира,  гласът  надебелява. Болните  са  с  изразена  адамова  ябълка.

Тези  тумори  са  малигнени,  но  често  са  с  ниска  агресивност.  При желание  за  раждане  и  едностранни  тумори  се  допуска  само оофоректомия. При   рецидиви  химиотерапия.

III. Герминативноклетъчни тумори

Тъй  като  възникват  от  герминативни  клетки,  появява се  при  деца  или  млади  жени  в  репродуктивна  възраст.  Откриването  на  доброкачествени  тератоми  при  възрастни  жени  се  обяснява  с  безсимптомното им  съществуване.  Доказано  е,  че  тератомите  имат нормален  46ХХ  кариотип  и  са  напълно  хомозиготни,  докато  нормалните  тъкани  са  хетерозиготни.  Тератомите  биват: доброкачествени  и  злокачествени.

1.Доброкачествени,  зрели  тератоми  (дермоидни  кисти)

Изградени  са  изцяло  от  зрели  тъкани.  Доброкачествените  кистозни тератоми  са  обвити  с  дебела,  плътна  капсула,  покрита  отвътре  с  многослоен  плосък  епител.  В  епитела  могат  да  се  намерят  мастни  и потни  жлези.  Празнината  на  кистата  е  изпълнена  с  кашева  бледожълта  материя,  понякога  примесена  с  косми,  нокти,  зъби.

За  разлика  от  другите  герминативноклетъчни  тумори,  дермоидните кисти  могат  да  се  срещат  във  всяка  възрастова  група.  Тези  кисти  са асимптомни,  често  се  разполагат  под  матката.

Дермоидните  кисти  добре  се  различават  на  рентгенова  снимка  и  ултразвуков  преглед,  тъй  като  имат  добре  очертана  капсула.  Дългото краче  предразполага  към  честа  торзия  на  кистата  и  първия  симптом  е остра  болка.  При  торзия  на  киста  на  десния  яйчник  клиничната картина  наподобява  тази  на  апендицита.

Лечението  е  оперативно.  При  млади  жени  се  прави  опит  да  се  запази яйчника,  като  кистата  се  излющва.

2.Злокачествени  (незрели)  тератоми

Срещат  се  най-често  при  деца  и  млади  жени.  Туморът  е  голям,  но  с неправилна  повърхност,  в  две  трети  от  случаите  е  едностранен. Незрелите  тератоми  са  съставени  от  различни  количества  незрели тъкани.  Клинично  се  проявява  с  болка,  наличие  на  туморна  маса, чести  менструални  смущения,  предизвикани  от  хормоналната продукция  на  тумора.  Характерно  е  перитонеалното  разпространение, но  могат  да  възникнат  метастази  в  лимфните  възли  и  белия  дроб.

Лечението  при  млади  жени  с  добре  диференцирани  едностранни тумори  може  да  е  чрез  оофоректомия, но  след  много  внимателно определяне  на  стадия.  При  лошо  диференцирани  тумори  се  предприема  радикално  оперативно  лечение  с  последваща  химиотерапия.  Прогнозата  зависи  от  обема  на  тумора  и  стадия  на  заболяването.

3. Дисгерминома

Това  е  най- често  срещания  герминативноклетъчен  тумор.  Почти  винаги  се  развива  при  жени  под  30-годишна  възраст,  често  при  подрастващи,  може  да  се  открие  и  по  време  на  бременност.

Най- често  е  едностранен  солиден  тумор.  Хистологично  е  идентичен на  тестикуларния  хомолог- семинома.  Този  вид  тумори  води  до  повишена  секреция  на  НCG.

Първия  симптом  при  този  тумор  е  опипването  му.  Клиничната картина  може  да  се  владее  от  симптоми,  свързани  с  честото руптуриране  на  тумора.  От  клинично  значение  е честото метастазиране на  дисгерминомата  в  регионалните  лимфни  възли.

При  първи  стадий  и  желание  за  дете,  може  да  се допусне едностранна оофоректомия,   като  по  време  на  операцията  се  определя  стадия  на заболяването,  извършва се  консервативна  операция  при  едностранен инкапсулиран  неруптурирал  тумор  с големина  под  10см.  в  диаметър, който  хистологично  е  чиста  дисгерминома  без  асцит.  Консервативната операция  изисква  стриктно  следоперативно  проследяване.  Ако  случаят не отговаря  на  тези  критерии,  се  прави  тотална  хистеректомия  с двустранна  аднексектомия,  с  последваща  лъчетерапия.  Дисгерминомите са  изключително   лъчечувствителни.  Прогнозата  при  чисти дисгерминоми в  Iа  стадий е  между  75 до 90% петгодишна преживяемост. При  по- напредналите  стадии  прогнозата  е  по- лоша.

IV. Вторични  (метастатични)  тумори  на  яйчника

Причина  за  честото  метастазиране  на  други   тумори  в  яйчника  е богатото  му  кръвоснабдяване.  Карцинома  от  почти  всеки  тип  може  да се  развие  в  яйчника  като  метастаза  от  първичен  процес в друга част на тялото:  млечна жлеза,  щитовидна жлеза,  черен дроб и др.Но най-често са от  гастро-интестиналния  тракт.

Метастатичният  рак  на  яйчника  протича  асимптомно  и  се  открива  по време  на  операция  за  генитален  тумор  или  гастро-интестинален.

Прогнозата  на  метастатичния  рак  на  яйчника  е  много  лоша.  Поради честото  метастазиране  на  ректалната  карцинома  в  яйчниците  при жени след  менопаузата  се  препоръчва  двустранна  оофоректомия  по  време на операция  за  рак  на  дебелото  черво.

При  млади  жени  под  20  години,  трябва  да  се мисли  и  за  лимфома обхващаща  яйчн

ика.

  1. 1. Тумор  на  Крукенберг

Това  е  най- често  срещания  метастатичен  тумор  на  яйчника,  рядко може  да  възникне  тук  първично.  Характеризира  се  като инфилтративна Муцинозна  карцинома.  Още  през  1896г.  Крукенберг описва тумора като „sarcoma  ovarii  mucocellulare”.  По- късно  се  изяснява,  че  се  касае  за метастазиране  от  гастро-интестиналния  тракт.

Тези  тумори  са  солидни  и  имат  тенденция  да  запазват  оригиналния контур  и  форма  на  яйчника.  Цитоплазмата  на  клетките  е  изпълнена  с мукоидна  материя,  която  измества   ядрото  в  единия  край  на  клетката и  затова  се  описват  като  пръстен  с  камък. Тумора  стимулира естрогеновата  продукция,  което  обяснява  случаите  с  неправилни маточни  кръвотечения.

Също  така  се допуска  и  продукция  на  андрогени.  Макроскопски туморът  е  плътен  белезникав,  свободно  подвижен,  в  2/3  от  случаите  има  асцит.

V. Рак на яйчника (carcinoma ovarii)

Той  е  главната  причина  за  смърт  от генитален  рак  и  четвъртата причина  за  смърт  при  жената.  Откриването  му  е трудно  и затова  в  2/3 от  случаите  това  става в III  и  IV  стадий.  Прогнозата  му  е  лоша,  пет годишна  преживяемост  се  наблюдава  в  около  40%  от  случаите.

Рискови фактори

  • Висок  риск  –  членове  на  засегнати  от  овариален  рак фамилии,  повече  от  40  овулиращи  години,  майка  или  сестра с  овариален  рак.
  • Значителен  риск  –  възраст  около  45  години,  първа бременност  след  30  години,  късна  менопауза.

Контрацепцията  като  рисков  фактор- предполага  се,  че  травмата  от овулацията  може  би  допринася  за  генезата  на  овариалният  рак.

  • Протективна  роля  играят:  първа  бременност  преди 25  години, употреба  на  перорални  контрацептиви,  лактация,  много бременности.  Диета  богата  на  витамин  А  и  месо  намалява риска.

„Специалисти  от  Португалския  онкологичен  институт  са  установили , че  специфична  мутация  в  гена  СОХ2,  може  да  увеличи  риска  от развитието  на  рак  на  яйчника.

Изследователите  смятат,  че  откритието  им  дава  по- голяма  възможност за  прилагане  на  нестероидни  противовъзпалителни  средства  (Аспирин и Ибупрофен),  като  превантивно  средство  при  жени  с  мутация  в  този ген.”

Класификация  на  овариалната  карцинома

I  стадий       -Процеса  е  ограничен  в  яйчниците

Iа                  -В  единия  яйчник,  интактна  капсула

Ib                  -В  двата  яйчника,  интактна  капсула

Ic                  -Руптурирала  капсула,  тумор  на  повърхността

II                  -Тазово  разпространение

III                 -Перитонеални  метастази  извън  таза  или  метастази  в регионалните  лимфни  възли

IV                 -Тумора  е  дал  далечни  метастази

Съществува  връзка  между  рака  на  яйчника  и  рака  нагърдата. С  рак  на гърдата  рискът  от  развитие  на  първичен  отделен  рак  на  яйчника  е двоен,  а  при  рак  на  яйчника  развитието  на  отделен  рак  на  гърдата  е 3-4  пъти  по-голямо.

По  отношение  на  рисковите  фамилии  се  поставя  въпроса  пред профилактичната  оофоректомия  на  застрашените  групи  след  завършване  на  ражданията.

Клинично  за  нещастие  овариалната  карцинома  протича  скрито  и тихо. Няма  ранни  симптоми. Трябва  внимателно  и  критично  да  се  обсъди наличието  на  неясен  абдоминален  дискомфорт,  метеоризъм,  раздуване на  корема,  храносмилателни  смущения,  диспнея.  В  повечето  случаи ракът  на  яйчника  не  е  болезнен  и  няма  палпаторна  болезненост.  За щастие  при  някои  жени  се  открива  аднексиален  тумор  по  време  на операция  или  преглед  по  друг  повод.  Но  най- често  се  открива  в  III или IV  стадий.  В  тези  напреднали  стадии  има  болка,  разтягане  и подуване  на  корема,  открива  се  тумор  в  таза  и  може  да  има влагалищно  кървене.

При  гинекологичен  преглед  най-често  се  открива  тумор  с  неправилна  повърхност,  възловиден,  фиксиран.  Придружаващият  асцит  е  верен показател,  при  тумор  без  асцит  трябва  да  се  мисли за  доброкачествен процес  или  за  друга  причина.  Най –добрият  метод  за  ранно  откриване са редовните  гинекологични  прегледи,  при  които  да  се  търси заболяването.  При   прегледа  задължително  трябва  да  се  опипват ингвиналните  и  аксиларните  лимфни  възли.  За  диагнозата  се  използват и  други  методи,  като:  туморни  маркери –тумора  може да произвежда  хормони  или  други  субстанции  които  да  се  доловят.

Ултразвуковата  диагноза  се  използва  при  невъзможност  да  се  уточнят размерите  и  консистенцията   на  тумора.

При  тазов  тумор  и  подозрение  за  овариална  неоплазма задължително  се  изследва  стомашно – чревния  тракт  с  бариева  каша. Може  да  се  открие  засягане  на  лигавицата  от  туморен  процес,  както и  чревна  непроходимост.

Пробна  лапаротомия,  тя  е  първичен  метод  за  диагноза  и  терапия.  С тази  операция  се  поставя  окончателната  диагноза.  А  при доброкачествени  тумори  с  нея  са  завършва  цялостното  лечение.

Стадия  на  заболяването  се  определя  с  различни  методи,  но  се дефинира  по  време  на  операцията.  На  първо  място  се  определя  дали  е  доброкачествен  или  злокачествен  тумора,  дали  засяга  единият  или двата  яйчника.  При  ясна  злокачественост  се  определя  и разпространението  на  процеса.  В  съмнителни  случаи  гефрирът  може коренно  да  промени  поведението.

Не  е  правилно  да  се  оперира  жена  с  аднексиална  формация  без гефрир.  Особено  опасно  е  определянето  на  по – нисък  стадий  от реалния. Това  води  до  неадекватно  лечение.  Затова  не  бива  да  се пренебрегва  цитологичното  изследване  на  асцитна  течност.

При  оперативното  лечение туморът трябва да се отстранява максимално радикално,  за  да  има  шанс  следоперативната  химиотерапия   или лъчетерапия.  Операцията  включва  тотална  хистеректомия  с  двустранна  аднексектомия,  оментектомия  +  апендектомия.

В  случаите  в  които  жената  желае  да  има  деца,  при  едностранен инкапсулиран  и  не  срастнал  тумор  може  да  се  извърши  оофоректомия след  прецизно  определяне  на  стадия,  след  клиновидна  резекция  и хистологично  изследване  на  тъкан  от  другия  яйчник. Запазването  на матката  и  яйчника  се  прави  при  тумори  с  гранична  малигнаност.

Следоперативно  лечение:

Химиотерапия – изпитани  препарати  са  тези  от  групата  на четиривалентната  платина (Cisplatin),  противотуморни  антибиотици  и антиметаболити (Methotrexat).  Има  два  нови  платинови  аналога Carboplatin  и   Iproplatin  които  са с  по – малка  токсичност.

Комбинирането  на  химиотерапевтици  подобрява  състоянието  но  не увеличава  преживяемостта.  Съвременната  тенденция  в  химиотерапията на  овариалните  тумори  е  провеждането  на  чести  и  максимално  кратки курсове.

Страничните  действия  на  цитостатиците  са :  алопеция,  гадене  и повръщане,  периферна  нефропатия , ренална  и  кардинална  токсичност.

Хормонотерапия -  това  лечение  увеличава  теглото  и  телесната  маса. Прилагането  на  антиестрогенът  Тамоксифен  води  до  продължителна стабилизация.

Лъчетерапия -  облъчването  на  целия  корем  се   предприема  като животоспасяващо  при  жени ,  лекувани  с  комбинирана  химиотерапия,  с персистираща  овариална  карцинома  при second look-операция(планирана повторна  операция).

Според  някои  автори  втората  операция  се  предприема  след  6 – 8,  а според  други  след  12  курса  химиотерапия  (около  година).

Интраперитониалното  прилагане  на  радиоактивен  изотоп  може  да  се практикува  при  липса  на  срастване  и  микроскопични  разсейки.  Такова лечение  подобрява  прогнозата  при  I  и  отчасти  II  стадий,  но е свързано със  странични  явления (фистули).

Развитието  на  заболяването  може  да  се  следи  и  чрез  лапароскопия,  УЗД,  компютърна  томография  и  т.н.

Палиативните  грижи  целят  контрол  над  болката  и  емоциите, подобряване  на  храненето,  борба  с  чревната  непроходимост,  с  асцита иплеврита.

Процентът  на  годишната  преживяемост  при  рак  на  яйчника  е  средно около  30%.

Ранното  откриване  на  всяко  заболяване  е  предпоставка  за  добър изход.  Ето  защо  ние  жените  внимателно  трябва  да  следим  своето състояние  и  при  първия  симптом  да  се  обърнем  към  своя  лекар  за помощ  и съвет.  Въпрос  на  себеуважение  и  възпитание  е,  всяка  година да  се  извършват  геникологични  прегледи  с  цел  предпазване  или  ранно  диагностициране  на  заболяване  на  яйчника,  както  и  на  вулва, влагалище,  маточна шийка,  маточно  тяло  и  на  млечните  жлези.

Тракийски университет

Медицински колеж – Стара загора

Р е ф е р а т

Тема: Овариални тумори

Изготвил: Жнея Илиева Костадино        Наставник:Д-р Христина Милчева

Дата:14.12.2007г.

Алгоритъм за поведение и грижи при пациентки с прдракови и ракови състояния на женските полови органи

1.Акушерката взема активно участие при приемането, настаняването и обгрижването на пациентката.

2.Планира всички грижи, отнасящи се до физиологичните нужди на пациентката.

3Следи за назначената терапия и уведомява своевременно лекаря за всяка промяна в състоянието на пациентката.

4.Следи за хигиенното състояние на стаята и личната хигиена на пациентката.

5.Осигурява психологическия комфорт на пациентката.

6.Проследява физиологичните показатели: пулс, температура, кръвно налягане, дишане, диуреза, външен вид, самочувствие, словесен контакт.

7.Взема назначените изследвания и попълва фишовете като следи за навременното получаване на резултатите.

8.Осъществява всички назначени консултации като придружава пациентката до съответния специалист, заедно с медицинската документация.

9.Следи за лекарствения прием.

10.Извършва всички назначения- инжекции, вливания, превръзки, клизми и т.н.

11.Общува с пациентката и нейното семейство.

12.Съдейства за подобряване на общото физическо и психическо състояние на пациентката, като и осигурява положителни емоции и занимания, които да помогнат за справяне с подтиснатостта.

Алгоритъм за грижи при болни с проведени лъчетерапия и

химиотерапия

1.Акушерката трябва да познава местните и общи реакции при лъчелечение:

( зачервяване и изсъхване на кожата, раздразнителност, безсъние, загуба на апетит).

2.Придупреждава пациентката за последиците от химио- и лъчетерапията, които са свързани със субективни оплаквания:

( гадене, повръщане, главоболие, отпадналост, косопад).

3.Съветва пациентката да взема витаминозна храна и повече течности за елиминиране на токсините от организма.

4.Забранява приема на тежки храни, тютюнопушене, алкохол, преумора.

5.Психически и въздейства като се опитва да й внуши благоприятният изход от заболяването и ефекта от провежданата  химио- и лъчетер

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>