Социални фактори и здраве

СЪДЪРЖАНИЕ

1.  Въведение  ………………………………………………………………………………….  3 стр.

  1. Глава първа – Концепция за промоция на здравето –

същност и съдържание ………………………………………..  4 стр.

3. Глава втора – Здраве и здравни потребности …………………………………  5 стр.

4. Глава трета – Стилът на живот като социален фактор на здравето ….  6 стр.

5 Глава четвърта – Почивки и отпуски ……………………………………………..  8 стр.

6 Заключение ………………………………………………………………………………….. 10 стр.

ВЪВЕДЕНИЕ

Главният и основен въпрос в медицината е от какво зависи здравето.

Отговорът на този въпрос е възможен благодарение на успехите на съвре-менната медицина и преди всичко на медико-социалните и епидемиологически изследвания. Благодарение на тях в значителна степен се определя съставът, структурата на рисковите фактори, обуславящи общественото здраве.

Това позволява да се формира  концепцията за промоция на здравето – наука за утвърждаване, повишаване и възпроизводство на общественото здраве и пре-и всичко здравето на здравите.

Темата на тази курсова работа е “Промоция на здравето при хора упражнява-щи интелектуален труд”.  Проучването е направено на територията на Републи-ка България.

Курсовата работа се състои от следните глави:

1. Глава първа – Концепция за промоция на здравето – същност и съдържание

2. Глава втора – Здраве и здравни потребности

  1. Глава трета – Стилът на живот като социален фактор на здравето
  2. Глава четвърта – почивки и отпуски
  3. Заключение

ГЛАВА ПЪРВА

КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОМОЦИЯ НА ЗДРАВЕТО – СЪЩНОСТ И СЪДЪРЖАНИЕ

Промоцията на здравето е процес , даващ възможност на индивидите и об-ществото да засилят контрола върху факторите определящи здравето и по този начин да го укрепят.

Тази стратегия свързва хората с тяхната среда, която съчетава личния избор с обществената отговорност за здравето при крайна цел изграждане на по-здравословно бъдеще.

Промоция на здраве е обединяващо понятие, включващо вземане на решения и мерки за промяна и подобряване на определени фактори, влияещи върху здравето с участието както на отделния индивид, така и на цялото общество, за постигане на пълно съответствие между средата и здравето. Терминът включва не само въздействието на индивида върху определени фактори, но също така и намесата на средата за засилване на действията на тези фактори и промяна на онези от тях, които възпрепятстват здравословния начин на живот.

Основната философия на промоция на здравето е принципът, че личността и социалната група са главен ресурс на здравето. Доказано е, че всички рискови фактори определящи състоянието на здраве, а по-точно на нездраве (патология), на първо място държи нездравосложния начин на живот. Неговият относителен дял като причина за заболяване превишава 50% от всички други рискови фактори.

Начинът на живот има дълбоко влияние върху човешкото здраве, в това число при възникването и развитието на най-честите и сериозни заболявания – хроничните неинфекциозни болести.

По принцип стилът на живот на индивида, може да индуцира два модела на поведение:

-              позитивен – съдействащ за укрепване на здравето, включващо балансирано хранене, адекватна физическа активност, здравословна сексуалност ( семейно планиране ) и умения за разпознаване и справяне със стресови ситуации.

-               негативен – нанасящ вреда върху здравето, включващ рискови фактори като: тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, наркотични вещества и наркомании, нерационално и небалансирано хранене, двигателен инактивитет.

Основен пронцип в промоцията на здраве е мобилизиране и обучение на хората, поемане на отговорности и инициатива, убеждаването в значението на личността в груповата роля.

ГЛАВА ВТОРА

ЗДРАВЕ И ЗДРАВНИ ПОТРЕБНОСТИ

Постигането на добро здраве за населението безспорно има важни благоп-риятни последици за много области на икономиката, трудовите пазари, бизнеса, пенсионното осигуряване, общественото и частното здравеопазване, застрахо-ването, пенсионните фондове и др.

Здравните потребности в съвремието нарастват поради много причини. На първо място, върху здравните потребности отражение оказва битът, който най-общо представлява начин и форма на потребление на материални и духовни ценности, оказва влияние както върху количествената, така иа върху качестве-ната страна на здавето, заболеваемостта и продължителността на живот на насе-лението.

Здравословния начин на живот е свързан преди всичко с количествената страна на възпроизводството на населението, но влияе и върху някои компонен-ти на качествените особености на това възпроизводство.

То способства за опазване на майката и детето, за възстановяване на здрав-ното състояние на болните в активна възраст и за продължаване на живота и трудоспособността на хората. Чрез система от мерки то цели да подобри здрав-ното състояние на населението, да намали смъртността и по този начин да пос-тигне удължаване на средната продължителност на живот. В известна степен здравословният начин на живот оказва влияние и върху биологичната същност на качествената страна на възпроизводството, която се изразява чрез генетичес-ките и антропологическите изменения.

Физическата култура и спортът за основен фактор за квалификация на здра-вословен начин на живот. Тази област на обществения живот безспорно съ-действа за всестранното и хармонично развитие на личността, за нейното физи-ческо укрепване, а също и за духовното и израстване.  Физическата култура и спортът са съществени компоненти на социализацията на хората, доколкото оказват влияние върху човешкия потенциал, изискват взаимодействие между учстниците и други.  От друга страна, съвременните условия на живот не пред-разполагат към спортни изяви, което още веднъж определя нарастването на здравни потребности.

Образованието и възпитанието обхващат целия цикъл на социализацията на хората и най-непосредсвено са свързани със бъдещите здравни потребности на човека. Тези процеси започват от семейството, в детските заведения и преминават в училището. Независимо, че възпитанието е свързано непосредствено с качествената страна на въапроизводството на населението, то влияе и върху бъдещото отношение върху собственото здраве, а оттам и продължителността на живота. Ето защо при наличие на добро възпитание или такова, насочено към здравословен начин на живот се намаляват здравните потребности на издивида, но при  възпитание в условията на стрес и замърсена околна среда тези потребности рязко се увеличават.

ГЛАВА ТРЕТА

СТИЛЪТ НА ЖИВОТ КАТО СОЦИАЛЕН ФАКТОР НА ЗДРАВЕТО

Стилът на живот е комплексен социален фактор на здравето и най-често се разглежда в рамките на концепцията за промоция на здравето, а не само за профилактика на болестите.

Здравословният начин на живот е система от жизмени дейности, съобразени със запазването и увеличаването на здравето на отделния индивид и обществото.

Здравословният стил е основен израз на позотивно здравно поведение.

Здравословният начин на живот зависи от личната здравна култура – ценностната ориентация и здравната мотивация. Формирането на здравословен стил на живот е една от главните цели на съвременната стратегия за промоция на здравето.

Критерии за здравословен начин на живот са:

-              здравна активност;

-              антирисково поведение;

-              самопомощ и взаимопомощ;

-              психологическа нагласа за партньорство и обществена ангажираност;

-              способност за междуличностно и междугрупово партньорство в дейността за промоция на здравето.

Здравната мотивация и мотивацията въобще е основен двигател на човешката активност, включително в областта на промоция на здравето.

Основните фактори за формиране на здравната мотивация са:

-              обемът и съдържанието на наличните здравни знания;

-              мястото на здравето в ценностната система на личността;

-              съзнанието за потребност от здраве;

-              отношението към здравното състояние;

-              конкретната моментна ситуация, определяща сегашното поведение.

Здравната култура е система от знания, убеждения, ценности, навици, умения и поведение за възстановяване и уктепване на личното и общественото здраве. Здравната култура е критерий за здравословен начин на живот, а здравното възпитание е средство за формиране на здравната култура.

Методите за възпитание са:

-              словесен метод;

-              печатен метод;

-              нагледен метод;

-              комбиниран метод.

Желаното здравно поведение е съвкупността от практически умения за здравословен начин на живот. Практическите жизнени умения са навиците, позволяващи на хората да контролират и насочват своят живот, да живеят съвместно с другите и да променят околната среда. Различаваме следните видове здравнозначими умения:

-              лични;

-              обществени;

-              инцидентно или системно осъществявани;

-              насочени към хората;

-              тематични.

За промоцията на здравето е решаващо равновесието и взаимовръзката между личните и обществените здравнозначими умения.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ПОЧИВКИ И ОТПУСКИ

Съгласно наредба № 15/31.95.1999 год. се определят изискванията за раз работване е въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. Физиологичните  режими на труд и почивка включват почивки, които се използват за отдих и възстановяване. Времето за почивките се включват в рамки те на работното време. Физиологичните режими на труд и почивка се включват в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и се довеждат до зна нието на работещите. Физиологични режими на труд и почивка се разработват за конкретен вид труд в зависимост от вида на работата, тежестта и напреже нието на труда и др.

Видът на регламентираните почивки бива: активни, полупасивни и пасив ни. Той се определя от преобладаващия вид натоварване на работещите и от фак торите на работната среда и трудовия процес.

Регламентираните почивки по време на работа се провеждат извън работно то място в специално обзаведени  помещения или площадки ( зони за почивка или рекреационни възли ).

Почивките по време на работа са специално организирани и регламентира ни от работодателя периоди на пълно прекъсване на дейността по време на ра ботния ден, които се използват от работника за отмора и възстановяване от въз действията на факторите на работната среда и трудовия процес и са част от ра ботното време.

Режимът на труд и почивка се разработва с оглед удължаване  продължи телността на периода “устойчива работоспособност”, като разпределянето на почивките се съобразява с периодите “вработване”, “устойчива работоспо собност” и “минимална работоспособност”.

Общото време за регламентирани почивки се разпределя по следния на чин: 30-40% през първата и 60-70% през втората половина на работния ден.

Основен принцип при разпределение на почивките е да се дават чести и кратки вместо дълги и редки почивки.

При продължителност на раотния ден 8 часа се дават поне две почивки: първата 2-2,5 часа след започване на работа за да не се нарушава процесът на вработване, а втората 1,5-2 часа след почивката за хранене.

Минималното време за всяка отделна почивка  не трябва да е по-малко от 5-10 минути, а максималната 30 минути.

При дейности с голямо нервно-психично и нервно-сензорно натоварване се въвеждат чести и кратки почивки по време на работа. При лицата упражняващи дейности с намалена двигателна активност, нервно-психично напрежение, моно тонна и еднообразна работа, принудителна работна поза се въвеждат активни почивки. При тях се прилага и полупасивни почивки.

Всеки работник или служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право на платен годишен отпуск, размерът на основниа платен годи шен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.

За да се чувства работоспособен един работник той трябва да е добре от починал. Достатъчно свободните дни правят работника доволен. Трябва да се оставя достатъчно време на сътрудника да се срещне със своето семейство. Тре вогите свързани със семейството не го правят по-ефективен. Ето защо е необхо димо да се даде време за отпуски на работника. В България  системата на форми ране на отпуските е много развита. Почти всяка уважаваща себе си фирма има строга политика на отпуските.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Едно от основните права на работниците е правото им на безопасни и здравословни условия на труд. За осигуряване на това право е приет Закон за здравословни и безопасни условия на труд, който изисква:

-              предотвратяване на риска за живота и здравето;

-              оценка на риска, който може да бъде предотвратен;

-              борба с риска при източника на възникването му;

-              приспособяване условията на труд към индивида с цел намаляване и

премахване на вредното влияние върху неговото здраве;

-              предоставяне на работещите лица на необходимата информация във

връзка с осигуряването на здравословни условия на труд.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>