Физиологично въздействие на масажа върху мускулите, ставите и околоставните тъкани

Влиянието на масажа върху мускулите се проявява в няколко направления:

  1. Влияние върху мускулния тонус- мускулите са богато снабдени с проприорецептори, чрез които се свързват с ЦНС. Те са 2 вида:

-мускулни вретена- те имат интрафузиални и екстрафузиални влакна и слуват като детектори за дължината на мускула.

-сухожилни рецептори на Голджи- разполагат се в сухожилията и са чувствителни към механично огъване на сухожилията.

Тези рецептори предават информацията на съответните гръбначно мозъчни сегменти. Освен това последните са свързани и с определени дерматоми (образования на кожата), органи и системи. Така масажа, въздействайки на мускулните вретена и на сухожилните рецептори действа и на тонуса на мускулите. Силното им дразнение повишава мускулния тонус.

  1. Влияние върху трофиката на мускулите- ЦНС регулира кръвоносните съдове по цялото тяло. При прилагане на масаж резервните кръвоносни съдове се отварят, което подобрява трофиката на мускулите. Така се засилват и физико-химичните процеси, повишава се притока на кислород и гликоген и се предизвиква изгаряне на излишните мазнини и се отделя вода.
  2. Влияние на качествата на мускулите- приложен върху мускулите, масажа допринася за запазване и повишаване н свойствата съкратимост, еластичност,бързина, сила. От всичко това следва, че когато мускулите са изморени се възстановяват по бързо към работоспособност след масаж, отколкото след пасивна почивка.

Влиянието на масажа върху ставите и околоставните тъкани отново е свързано със снабдяването им с кислород и хранителни вещества. Поради това, че ставният хрущял е беден на кръвоносни съдове, той се изхранва от синовиалната течност. И тук, както при останалите тъкани масажа подобрява трофиката на ставната капсула и хрущяла и запазва еластичността на лигаментите и сухожилията.

TEMA-10.

Хигиенни основи на масажа. Намазващи средства. Показания и противопоказания

  1. 1. Устройство на масажното помещение-широко, за да има достатъчно възух. Трябва да е сухо за да може да става добро изпарение от кожата. Температурата на околната среда не трябва да редизвиква настръхване, трябва да предразполага към отпускане на мускулите. Това важи в голяма степен за болни с неврологични заболявания. Същото е в сила и при възстановителните масажи при спортистите. Най- подходящата темпераура е 20-23 градуса и влажност на въздха около 70%. Осветлението трябва да е достатъчно, за да се виждат добре измененията на кожата на масирания. Светлината трябва да е разсеяна, да не пад в очите и да е естествена или близка до нея. Изкуственото осветление трябва да е 60-80 лукса. От голяма важност е масажната кушетка. Нейната височина трябва да се променя, трябва да е дълга 175-180 см и широка 55 см. Трябва а има поне една подвижна чст в горния й край, където е хубаво да има отвор за лицето. Валяците с размер 20-25 м са задължителни. Кушетката трябва да е твърда  тънък слой дунапрен и тапицирана с изкуствена кожа. Задължително се постила чист бял чаршаф, който се сменя след всеки пациент. Освен кушетка трябва да има и маса за масиране на ръка с височина 80 см, дължина55 см и ширина-35 см. Тя също се тапицира и се покрива с чаршаф. Също така са необходими маса за водене на документация и няколко стола, шкаф за белъо, атечка и параван за реобличане.
  2. 2. Хигиена на масажиста- тъй като той работи с ъцете си те могат да станат посредник за пренасяне на зарази от един на друг. Ето защо ръцете трябва да са в изрядна чистота като се мият със сапун след всяко масиране.По кожата на ръцете им не трябва да има рани, които могат да се инфектират. При наличие на рани не трябва да се масира до зарастването им. Ноктите се режат ниско и се почистват. Не се позволява маникюр. Дългите нокто съдържат чужди вещества. Украшенията трябва да се махат преди масаж. При чувствителна на сапун кожа, масажистите рябва да ползват хидратиращи кремове против напукване на кожата. При много чувствителна кожа се използват други дезинфектанти. Освен чистотата на ръцете си масажиста следи и чистотата на цялото си тяло. Употребата на спиртни напитки трябва да се избягва.Трябва да се води борба и с лошия дъх. Облеклото трябва да е леко и да не ограничава движенията на масажиста. Тъй като масажа спада към тежкия физически труд по количество изразходвана енергия, масажистите трябва да си пестят енергията като си избират най- подходящото изходно положение оет не ограничава дишането и потдържа торакса в добро състояние. Да се избягват положения, които натоварват едни и същи мускулни групи. Масажиста трябва да умее да работи с двете ръце еднакво, за да мож да използа посменния метод. Често трябва да се сменят похватите, без да е за сметка на качеството. Почивките между процедурите се използват за възстановяване.
  3. 3. Изисквания към масирания- кожата трябва да е чиста от обриви, рани и екземи, както и от прах и мръсотия. Преди масажа ако е необходимо се взема душ. Това е в сила за спортист след тренировки. Ако това не е възможно се препоръчва изтриването на кожата с лавандулов спирт и памук. Ако върху кожата има рани трябва да се почистят, йодират и покрият с мрля преди масажа. Близо до ях не се масира. Масирания трябва да е максимално разсъблечен като се покриват с чаршаф онези части, които няма да се масират. При масиране на крайниците се оголват само те. Пациента не трябва да разговаря с масажиста, освен ако не е относно масажа и неговото състояние. Той трябва да се е постарал да да си отпусне мускулатурата. За това спомага заемането на средно физиологично положение. Пръстите трябва да са полусвити и отпуснати. При масиране на лицето и тилната област пациента е седнал с глава и тяло наведени назад, а за задната част на главата е наведен напред.
  4. 4. Мазила и сух масаж- за да се направят движенията на ръката по-леки, съпротивлението на двете кожи по-приетно и дразненето на нарвните окончания по- нежни, се прилагат средства, които да правят кожата по-плъзгава. Трябва да се избягва прекомерната им употреба, поради това че те пречат на изпълнението на някои похвати. При определени случаи се прибягва до така наречения сух масаж. Той е много по- силно раздразващ, по бързо предизвиква зачервяване и затопляне на кожата. Особено често се използва предстартово при спортисти. Може мн лесно да предизвика охлузване на кожата.За това е неудобен за продължително прилагане.
  5. 5. Противопоказания за масаж- поради силното си въздействие върху кръвообращението и метаболизма, масажа не може да се прилага при:
  • Фибрилна и субфибрилна температра
  • При острата фаза на възпалителните процеси, без значение къде се намират и от какво естество са
  • При обриви и силно раздразнена кожа (изгаряне)
  • При кръвоизливи
  • Калколоза-бъбречна, пикочна, жлъчна, бременност, болезнена менструация, остри заболявания(хепатит, перитонит)
  • При възбудни психични заболявания и при силна преумора след голям физически труд
  • При възпаление и тромбоза на вените
  • При тумори
  • При всякакви  остри състояния- стенокардни болки, хипертония, хипотония и др.

TEMA-11

Физиологични промени в организма при прилагане на похватите поглаждане, изтискване, разтриване и омачкване.

Масажните похвати се делят на:

-         Осовни- поглаждане, разтриване, омачкване, ударни похвати, вибрации, пасивни движения

-         Спомагателни- пощипване, изтегляне, разтегляне, изтискване, омесване

Избора на един или друг похват, както и тяхното комбиниране зависи от следните фактори:

-         Цели и задачи

-         Техника и способности на масажиста

-         Индивидуалните особенности на масирания

А Поглаждане

  1. 1. Поглаждане- въздейства върху кожата. При техническото му изпълнение, ръцете на масажиста се плъзгат по можата на масирания. Посоката е по хода на лимфния ток, от периферията към центъра. С поглаждане се заочва и се завършва всеки масаж. То може да се вклучи и между отделните техники.
  2. 2. Основни похвати на поглаждането

-         Плоскосно повърхностно поглаждане- с него се започва. Движенията са бавни и се прилага за по големи повърхности. Като се стигне до края на региона, ръцете се връщат по въздуха. Целта на тов поглаждане е да подготви организма за ледватите техники.

-         Докосващо- при него се плъзгат възглавничките на пръстите на масажиста върху кожата на масирания

-         Плоскосно дълбоко-при него трябва да се получи кожно валяче пред пръстите или дланта на масажиста. Изпълнява се с различни части на ръцете. Спазва се хода на лимфата. Предназначен е за мускулите на мишницата и предмишницата. Натиска върху кожата в началото е слаб, след това нараства и накрая пак намалява.

-         Обхващащо- разделя се на повърхностно, дълбоко и докосващо. Поглаждащата ръка обхваща плътно масирания регион. Може да се извърши с 2 пръста или с цялата ръка. Движението е праволинейно, зиг-загообразно или смесено. Движениета са от дисталната част на сегмента към проксималната, с преден или заден ход, в зависимост от водещия ръб на масажиращата ръка. Прилага се на сегменти с цилиндрична форма.

-         Отвеждащо- при отоци предимно от механично естество. Започва се от проксимално разположениете сегменти на едема (отока). Целта е освобождаването им и безпребядственото преминаване на лимфата в този участък. След това се преминава към поглаждане на по- ниско разположените сегменти.

-         Финско- използва се в спортния масаж. Това е съчетание между обхващащо и плоскосно. Ръката плътно поглажда кожата.

-         Прекъснати и непрекъснати- когато контакта на ръката с кожата не е нарушен е непрекъснат. Поради наранявания, разширени вени, фурункули, болезнени зони се налага те да бъдат избягвани и се прекъсва похвата.

3.Спомагателни похвати на плоскосното поглаждане

- грапавидно-с възглавничките на пръстите с един или два пръста. Използват се всички пръсти. При промяна на ъгала се променя и въздействието. При по- малък ъгъл се въздейства по слабо, а при по- голям по- силно. Прилага се върху мускулите на гърдите (интеркосталните мускули) и на гърба.

-         Гребеновидно- ръката е в юмрук, масираната повърност е между метакарпофалангиалните стави и проксималните стави на пръстите. Палеца не участва. Изолзват се 1 или 2 ръце едновременно или посменно. Може да се започне със метакарпофалангиалните и да се завърши претъркалващо с проксималните интерфалангиални стави на пръстите. Масират се дланите на ръцете и ходилата.

-         Гладене- ръката се сгъва в 90 градуса в метакарпофалангиалните стави. Пръстите са екстензирани. Извършва се със гръбните повърхности на пръстите с едната или двете ръце едновременно или посменно. Вариант на гладенето може да се направи като от начало се поглажда с гръбната повърхност на дланите и се завърши с гръбната повърхност на пръстите. Прилага се при масаж на лумбалния дял на гр. стълб, бедра, мишници и др.

3. Спомагателни похвати на обхващащото поглаждане

-         Щипковидно- използва се за масиране на пръсти и сухожилия. Извършва се с върховете на палеца, опониран срещу останалите пръсти.

-         Кръстовидно- извършва се с 2 ръце, които са със сключени пръсти. Обхващат крайника и образуват кръст между ръцете на масажиста и крайника на болния, който е поставен на рамото на масажиста.

-         Концентрично поглаждане- с длани се обхваща масираната става обикновенно напречно на дължината на крайника. Ръцете се движат срещуположно една на друга. Използва се за въздействие на ставите.

-         Обхождащо- палците едновременно осъществяват поглаждане на дадена става, обхождайки някои костни образования като пателата или малеоли.

-         Ветрилообразен- използват се двете ръце едновременно поставени латерално на ТБС и РС. Пръстите се движат с палмарната си част като ветрило от долу на горе и се раздалечават встрани. Същото може да се напражи и с палците.

-         Поглаждане на лумбалната област във вид на 8- с дланната повърхност на 2 ръце се описва 8 в посока от гръбначния стълб към аксиларните линии латерално.

Б.  Изстискване- по изпълнение се доближава до поглаждането, но се извършва по- бавно и с по-голям натиск, което има за резултат локално изпразване на лимфните и венозни съдове, последвано от бързото им напълване. Ръката на масажиста се поставя в дисталния край на мускула, като най-често се използва основата на дланта с улея между тенара и хипотенара ( или последния и палеца). Извършва се праволинеен натиск по дължината на мускула и по хода на лимфо и кръвотока с цел предвижването му проксимално. Движението се извършва бавно към съответните лимфни възли. Масиращата ръка се връща по въздуха. Това е специфичен похват за спортния масаж като въздействието му не е силно възбуждащо НС което го прави подходящ при възстановителния масаж.

В .Разтриване- похват насочен за въздействие предимно на подкожието. То може да се разтегли и размести както спрямо кожата, така и спрямо по- дълбоко лежащите тъкани. Съответно разтриването има по- дълбоко въздействие, което се определя от ъгала на наклона на ръката спрямо масираната повърхност. Колкото е по- остър ъгала, толкова е по повърхностно въздействието. Ръцете на масажиста не трябва да се плъзгат върху масираната повърхност, а заедно с нея. Триенето става между кожата и подкожието като не е необходимо да е по хода на лимфата, а може да бъде срещу него и в напречна посока. Разтриването поддържа нормалната подвижност на кожата, размеква патологичните отлагания, разкъсва срастванията и разтегля образуваните цикатрикси. Дълбокото разтриване повишава тонуса на мускулите и спомага за трофиката на околоставните тъкани. Ефективността му нараства ако се съчетае с топлинни процедури.

-Според начина на изпълнение-

  • кръгообразно- малки по обем движения с различни части на ръката по хода и обратно на часовниковата стрелка.(латеролатерално)
  • насрещно- когато двете ръце действат в противоположни посоки.

-   В зависимост от силата

  • Повърхностно
  • Дълбоко- работещата ръка се подпомага чрез допълнителен натиск от другата

-         В зависимост от посаката на движение

  • Надлъжно
  • Зиг-заг
    • Напречно
    • Спираловидно
      • Разтриване в кръг
      • Тласкащо

-         В зависимост от това с коя част на ръката се извършва

  • Възглавничката на 1 или повече пръсти
  • С цели длани
  • С улнарните ръбове на ръцете
  • С гръбната повърхност на пръстите
  • С гръбната повърхност на дланите
  • С предмишница
  • С 1 или 2 ръце едновременно или посменно

-         Спомагателни похвати

  • Грапавидно- с възглавничките на пръстите с 1 или 2 ръце. Пръстите са леко абдоцирани и флектирани, извършват се кръгообразни или спираловидни движения като връщането на ръцете става със същите движения по обратен път. Използва се за гръб, гърди… и др.
  • Гребеновидно- Ръката е сгъната в юмрук. Извършват се кръгообразни или спираловидни движения.
  • Пилене- С улнарния ръб на 1 или 2 ръце едновременно . Когато се прави с 1 ръка  улнарния ръб се движи надлъжно или напречно напред и праволинейно. Когато е с 2 ръце те се поставят на 2-3 см. Една от друга успоредно. Движенияята им са в противоположни посоки. Използва се за лумбалната област и гърба.
  • Щипковидното разтриване- ръката е сгъната във вид на улей в МКФ стави. Разтриването може да се извърши между: палеца и останалите пръсти, палеца и показалеца с кръгови и спираловидни движения. Предимно се използва за сухожилия и малки стави.
  • Рендосване- с една или 2 ръце. Обикновенно посменно. Ръката с е екстензирани пръсти и китка. От начало се започва с раволинейно движещи се пръсти.След срещане на достатъчно съпротивление от масирани участък пръстите се свиват и се завършва с дланта.
  • Чертаене- с възглавничката на някой от пръстите. Движението е правилинейно в надлъжна посока за въздействие на дългите гръбни мускули.
  • Изтегляне(кожна гънка)- кожата се защипва с палците и показалците и се изтегля. Използва се при растнали цикатрикси.
  • Разтегляне и събиране- при разтеглянето кожата се опъва. Захвата е между улнарните ръбове на ръцете или между палците. При събирането се действа със същите похвати но в обратна пососка. Кожата се претиска и набръчква. Използва се при цикатрикси.
  • Водене на кожно валяче- кожата се захваща във валяче между палците и показалците обикновенно с двете ръце. От единия край валячето се освобождава без да се изпуска, а от другия се обхващат нови участъци.
  • Гонещи се палци(похват на двата палеца)- палците се поставят успоредно на разтояние 2-3 см. Изпълнява се като те ту се приближават, ту се раздалечават латерално. Движат се един след друг по масирания участък в проксимална посока.

Г. Омачкване- похвата не се съобразява с хода на лимфния и кръвния ток. Взема се под внимание само посоката на мускулните влакна. Цели се въздействиев дълбочина без предизвикване на болка. Малките мускули се омачкват или щипковидно или към подлежащата костна подложка. След омачкване се прави изстискване и поглаждане.

- Омачкване в надлъжна посока

  • С 1 ръка- мускула се обхваща между палеца и останалите пръсти. След това се повдига от костната подложка ако това е възможно и с кръгообразни спираловидни и праволинейни движения се омачква желания участък. Редуват се ритмично дозиран натиск и отпускане на пръстите.
  • Двоен дриф- едната ръка обхваща масирания участък между пръстите си, а другата ръка на изпълнителя я подпомага при движението обхванала китката като улеснява изтеглнето на мускула или обхванала пръстите като усилва ритмичния натиск.
  • Омачкване с 2 ръце- те обхващат масирания участък поставени една до друга, работещи едновременно.
  • Преса- ръцете са една до друга. Мускулът се петиска между пръстите и след това се пресова между доближаващите се ръце без те да се плъзгат по кожата. Накрая едновременно се изтегля мускула нагоре.

-Омачкване в напречна посока

  • Двойно пръстеновидно- разтоянието между радиалните ръбове на ръете е 2-3 см. М се омачква между пръстите които извършват спираловидни дв. Едновременно с това ръцете се движат и латерално заедно по дължината на масирания участък.
  • Дъга- ръцете са както при двойно пръстеновидното. Мускула се омачква между пръстите и палците като китките се завъртат едновременно навътре с натиск на пръстите във същата посока. След това следва натиск на палците навън и извиване на китките навън и улнарно.
  • Натисково размачкване с палец- изпълнява се с 1 ръка, обременена от другата. Особенно подходящ за малките и плоски мускули. Технически се изпълнява чрез натиск и латеролатерално разместване на мускула без преплъзване на ръката. Може да се извършат и спираловидни движения в надлъжна посока.

-         Спомагателни похвати

  • Ролиране-с дорзалната повърхност на метакарпалните кости, средните и основните фаланги от 3-5 пръст се изпълнява натиск и предвижване напред, докато ръката се претъркалва без отделяне от повърхността.
  • Напластяване- едната ръка на масажиста( лява за десняците и обратното) се поставя със супинирана длан върху края на масирания участък. С улнарния й ръб се подбира част от тъканта. Другата ръка е пронирана и изтласква тъканта за масаж върху дланта на лявата ръка. Така масираната тъкан попада между двете ръце. Похвата се осъществява чрез едновременно претискане и кръгообразни движения на пръстите.
  • Омесване- масираната мускулатура се обхваща между дланите на ръцете и пръстите. Движенията наподобяват месене на тесто. Предимно се използва за глутеалната мускулатура.
  • Валяне- между успоредно сложените длани се обхваща масирания участък. Претиска се и се започва движение в срещуположна посока и по дължината на участъка. Така се извършва усукване и омачкване на мускулите. Предимно се използва за цилиндрични участъци.
  • Щипковидно- между палеца и останалите пръсти се обхваща масирания мускул. Извършват се кръгообразни, спираловидни и винтови движения с притискане.Приложение- за пръстите, тенар, хипотенар, ходило и др.
  • Отместване- извършва се с възглавничките на пръстите, които се поставят в основата на мскула и го разтеглят и отместват латерално.

TEMA-12

Физиологични промени в организма при прилагане на ударно- вибрационните похвати и пасивните движения.

В оснавата на тези техники стоят трептенията и техните характерстики. Амплитудата на трептението се променя по законите на синусоидата и се измерва от минимума до максимума. Изменението й във времето се отчита с честотата т. е. промеждутака от време през който трептението се повтаря. Пълният цикъл за тоева се измерва в секунди и се нарича период. При вибрационните апарати един такъв цикъл се означава като 1 херц. В зависимост от техниката на изпълнение ние различаваме прекъснати ( ударни похвати) и непрекъснати ( същински) вибрации.

А Ударни похвати ( прекъснати вибрации)- предимно се използват за възбуждащо въздействие върху ЦНС. Те увеличават мускулния тонус, предизвикват бърза хиперемия и усилват секреторната функция. Трябва да се съобразяваме с масата на мускулите, рефлекторните зони и какви органи и на какво разтояние се намират от зоната на масажа. Похватите представляват ритмични сътресения, които се разпространяват на дълбочина и по повърхността. Движенията се изпълняват предимно в гривнината, по- рядко в лакетната и никога от раменната става, като винаги са по хода на венозния ток, ритмично без да се задържат на едно и също място. Наклона на ударите също е от значение за дълбочината на въздействие. Забранено е изпълнението на ударни похвати в местата на незащитени вътрешни органи, бъбреците и проминиращи костни ръбове. Ефективни са в предварителния масаж и при предстартова апатия.

-         Видове похвати, в зависимост от това с коя част на ръката се извършват- с възглавничката на 1 или повече пръсти, с длан ( дорзална или палмарна повърхност), с улнарните ръбове на ръцете, с 1 или 2 ръце едновременно или посменно.

-         В зависимост от силата-

  • С малка сила- повърхностни
  • Със средна сила- по-дълбоки
  • Със значителна сила- използват се при спортисти и при затлъстяване

-         В зависимост от посоката- надлъжно, напречно и по диагонал

-         Основни похвати- за основен похват се смята сеченето. То се разделя на меко сечене( използва се на места, където няма големи мускули и костните им подложки са повърхностни. Извършва се с улнарните ръбове на ръцете.  При това пръстите са леко разтворени и леко сгънати във всички стави. Може да се извърши с 1 или 2 ръце, които нанасят ретмичен тласък, успоредно една на друга на разтояние 2-3 см. При добра техника, щом ръката докосне тялото на пациента в предмишниците се извършва лека външна ротация. В удара трябва да участват и част от дорзалната повърхност на петия и 4 пръст.) и твърдо сечене ( използва се за големи мускули и има по- дълбок ефект. Пръстите не са разтворени, а прибрани и екстензирани. Удара се нанася с улнарните ръбове на китките и е по- силен.)

-         Спомагателни похвати

  • Пунктиране- прилага се предимно на лицето, слепоочията, върха на брадичката, основата и върха на носа. Изпълнява се с възглавничките на 2 и 3 пръст посменно или едновременно. Пръстите са сгънати като чукче и извършват пунктирането като нанасят ритмични удари на желаното място.
  • Похлупване- използва се за плоски повърхности( гърди, корем, гръб, бедра, раменен пояс) с една или две ръце посменно. Пръстите са долепени един до друг, леко флектирани. Палците са приведени до показалците като се образува свод. Ударите се нанасят с воларната страна на ръцете.Необходимо е да се получи въздушна възглавничка между ръцете на масажиста и масираната повърхност. Това омекотява удара и го прави приятен.
  • Пляскане- изпълнява се с дланната повърхност на ръката.
  • Напляскване- прави се с едната или двете ръце свободно отпуснати. Правят движения наподобяващи точене на бръснач. Ударите се изпълняват с воларната и дорзалната страна на пръстите и дланта.
  • Попляскване- използва се за по- големи и обемисти мускули. Пръстите са в юмрук като удара се нанася със пронирани ръце.
  • Потупване- едната или двете ръце са в проно-супинация и нанасят ритмични удари с пръстите. Движението е от китките, а пръстите са леко сгънати и разтворени( петия е най- сгънат, а всеки следващ по-малко. Образува се фуния) Въздействието е повърхностно.
  • Накълцване- за обемисти мускулни групи. С едната или двете ръце посменно сгънати в юмрук се нанасят удари с улнарните ръбове. Ефекта е в дълбочина.
  • Пощипване- за мимическата мускулатура се нарича душ потупване. Това е похват от козметичния масаж на лицето, шията, гърдите и др. Изпълнява се с една или две ръце посменно. Въздействието е повърхностно. Ръцете са свободно отпуснати и нанасят леки ударис възглавничките на палеца и пръстите. В крайната фаза те захващат кожа и подкожие и я изтеглят нагоре.
  • Барабанене- отново похват от козметичния масаж. Изпълнява се с една или две ръце посменно. Ръцете са леко разтворени и с опънати пръсти, като всички с изключение на палеца нанасят леки удари посменно. Движенията се извърват в метакарпофалангиалните стави.
  • Чертаене- изпълнява се с върховете на пръстите. Те нанасят удари по кожата и след това се плъзгат.Движенията се изпълняват от латерално към медиално и обратно. В резултат трябва да се получат червени ивици по кожата.
  • Кълване- това са удари с върховете на четирите пръста( без пети пръст).Подходяща техника за стимулиране на биологично- активните точки, изходните места на гръбначно мозъчните нерви и моторните точки на мускулите ( там където нерва навлиза в мускула)
  • Индиректно почукване- масажиста поставя едната си ръка на третираното място, а с другата свита в юмрук нанася удари върху нея.

Б Вибрация- за въздействие върху ЦНС, периферната нервна система, ВНС и мускулите. Вибрациите действат оспокочващо, обезболяващо и намаляват повишения мускулен тонус. Похватите представляват ритмични сътресения, които се разпространяват на дълбочина и по повърхността подобно на ударните похвати. За практиката е необходимо ръчната вибрация да достигне честота 200-300 херца. Една точка се обраборва 5-10 секунди, 5-15 пъти в процедура.

- В зависимост от частта на ръцете, която участва- с възглавничката на 1 пръст, с възглавничката на повече пръсти, с цяла длан, с 1 или 2 ръце едновреммено или посменно.

-Според дълбочината- повърхностно и дълбоко въздействие. Определя се от ъгала на изпълнение.

-Според начина на изпълнение

  • Директна вибрация-извършва се от работещата ръка
  • Индиректна вибрация- едната ръка е на местото за въздействие, а другата вибрира върху нея.
  • Вибрация с бременяване- долната ръка извършва вибрацията, а горната я натиска за по- дълбоко въздействие
  • Стабилна- ръцете не се движат. Използва се за миогелози, пероистални точки и на местото на излизане на нерва ( най-често на черепа)
  • Лабилна- прилага се по хода на някой нерв и по дължината на някои мускули

-         Спомагателни похвати

  • Полюляване-прилага се на големи и дълги мускули ( трицепс суре, флексори и екстензори на лакетната става). Едната ръка обхваща групата мускули, а с другата фиксира крайника.
  • Разтърсване- с едната или двете ръце се хваща единия или двта крайника на пациента. Горните крайници се захващат около китките, а долните около глезените. Крайника се затегля по надлъжната ос и се извършват равномерни, плавни разтърсвания в желаната амплитуда комбинирани с аб или аддукция на крайника. Мускулите трбва да са максимално отпуснати. Да се внимава да не се допусне флексия или екстензия в лакетната или колянната става.

В   Пасивни движения- те спомагат за увеличаване на обема на движение в ставите, преодоляване на контрактури, подобряване на трофиката на ставите и регулацията на мускулния тонус. Те се разделят на хетеропасивни ( извършвани от масажиста) и автопасивни ( от пациента). Чрез тях се увеличава и еластичността на връзките. Обикновенно се прилагат след масаж, но може и преди него. При контрактури раздвижването става от съседните стави или тези с нормални движения, след което се преминава към засегнатите стави и движения. Има и стави, които имат повече свобода на движение, отколкото се извършват в тях активно, тъй като липсват мускули в тях за това. Те се раздвижват само пасивно. При изпълнението на псивните движения между ръцете на масажиста трябва да има само една става. Изпълнението е бавно и в постепенно увеличаващ се обем в рамките на физиологичния. Леката и търпима болка е допустима. При спастични парализи се започва от проксимално към дистално, а при периферни (вели) парализи от периферията към центъра.

TEMA-13.

Цялостен масаж на тялото

  1. 1. Масаж на главата- при този масаж трябва да се знае добре разположението на мимическата мускулатура и лимфните възли, хода на лимфните съдове и на кожните гънки. Последните трябва да се масират по тяхната дължина. Масажа на главата може да се прилага като спортен, лечебен или козметичен. Той се дели на масаж на окосмената част и масаж на лице. Те могат да се правят заедно или по отделно. Изходното положение е седж. Масажиста е зад пациента и е седнал.Започва се с масаж на окосмената част. Поглаждането се извършва двустранно от средната линия надолу към ушите с върховете на пръстите. Разтриването е грапавидно и спираловидно. Тук може да се приложи и вибрация като се захванат между пръстите кичури косми и леко с вибриращи движения се издърпват. Масажа завършва отново с поглаждане. Преминава се към лиццето като главата е отметната назад и опряна на гърдите на масажиста ( може и да е легнал по гръб). ПОГЛАЖДАНЕТО СЕ ИЗВЪРШВА ПОСЛЕДОВАТЕЛНО НА ЧЕЛОТО, БУЗИТЕ И БРАДАТА като винаги се започва от срединната линия и посоката е към ушите. Разтриването се прави спираловидно с основата на палеца или с върховете на пръстите като се спазва същата посока. Може да се направи и щипковидно разтриване на ушната мида и кръговоразтриване на веждите в основата им. Също там може да се направи двойно пръстеновидно омачкане на веждите по тяхната дължина. Преминава се към омачкване на мускул зигоматикус J и мускул масетер. От ударните похвати се използва потупването с върховете на пръстите като отново се спазва хода на лимфата. От вибрациите се използва предимно точковидната с върха на палците или показалците. Накрая се завършва отново с поглаждане. Времетраенето е 8-10 минути.
  2. 2. Масаж на горен крайник- посоката на масирането е от пръстите към раменната става. Следва се тока на лимфотока пръсти- лакът- подмишнична ямка. Масажа се раздела на части: на пръсти и длан от двете страни, на гривнина става, на предмишница, на лакътна става, на мишница и раменна става. Изходното положение е седеж и на двамата. Масажиста е срещу масирания. Хваща ръката му за китката като прави предварително няколко общи поглаждания с една ръка посменно или кръстовидно.
  • Масаж на пръстите- започва се с поглавдане с върха на палеца или на всички пръсти едновременно. Разтриването на ставите на пръстите е с малка щипка, средна или голяма с въртеливо движение. Следват пасивни движения за всяка става поотделно и отново се поглаждат.
  • Масаж на дланта- започваме с гребеновидно поглаждане на дланта, аза горната- плоскосно поглаждане. Разтриването на дланта е отново гребеновидно, обикновено в предно-задна посока. По дорзалната страна се разтриват мускулите между метакарпалните кости грапавидно. Тенара и хипотенара се разтриват щипковидно, следва гребено поглаждане, аза дорзалната страна поглаждане с една ръка през гривнената става.
  • Масаж на гривнина става- започва се с концентрично поглаждане, разтриване с върха на пръстите праволинейно, кръгово, щипковидно основно по дорзалната повърхност. Следват пасивни движения във всички посоки и отново концентрично поглаждане.
  • Масаж на предмишница- Най- удобното положение е когато едната ни ръка държи китката, а другата извършва поглаждане на флексорите, след което се сменят и първата поглажда екстензорите, докато втората фиксира. Разтриването е еднакво за двете групи мускули- спираловидно с основата на дланта. Омачкването е щипковидно или с въха на палеца. Следват финско изстискване, потупване и отново поглаждане.
  • Лакътна става- започва се с концентрично поглаждане от двете страни, разтриване с върха на всички пръсти от всички страни, като се набляга на вътрешната, посредством кръгово разтриване с палеца. Лакетната става е леко флектирана. Похватите се изпълняват с една ръка посменно или едновременно върхи масажна маса.
  • Мишница- започва се с поглаждане на бицепса, трицепса и делтоидеуса с една ръка. Разтриване с основата на дланта, спираловидно. Омачкването е с една ръка или двойно пръстеновидно и валяне. Отново лакетната става е леко сгъната. Следва изстискване. От ударните похвати- сечене, а от вибрациите- полюляване на всеки мускул по отделно и накрая поглаждане.
  • Раменна става- поглажбда се ветрилообразно, разтриването е с върха на пръстите спираловидно и кръгово. Изходното положение е абдукция до 90 градуса поставена на рамото на масажиста. Разрива се залавното място на делтоидеуса за акромиона. За да се разтрие задната част ръката се поставя на срещуположното рамо на пациента. Следват пасивни движения във всички посоки и поглаждае.

След масаж на отделните части на ръката се масира отново  от пръстите до рамото. Тогава се прилага разтърсване и оглаждане на целия горен крайник.  Времетраенето на масажа е 10 мин на ръка.

Масаж на долен крайник- отново се започва от пръстите и ходилото и се завършва с масаж на седалището. Практиката е показала, че по- удобно е да се започне от изходно положение лег и след като се изредят всички похвати да се обърне пациента в тилен лег. Ако той не може да се обръща поради особенност на заболяването кракът се свива до 90 градуса в колянната става и така се обхващат и задната група на бедро и подбедрица.

  • Масаж на задната част на крака- изходно положение лег. Ръцете на пациента са под челото. Поставя се валяче под глезенната става. Първо се правят няколко цялостни поглаждания от петата до седалището посменно. След това се преминава към масаж на ходилото. Застава се от късата страна на кушетката, поддържайки с едната ръка глезена, а с другата се поглажда гребеновидно. Следва разтриване с вторите фаланги и омачкване на мускулите на палеца и малкия пръст щипковидно или плъзгащо. Трабва добре да се разтрие плантарния свод с върха на палеца. Завършва се отново с гребеновидно поглаждане. При масаж на глезенната става се запазва изходното положение. Започва се с концентрично поглаждане, след което има разтриване праволинейно или спираловидно с основата на палците, а след това с върха на пръстите праволинейно, кръгово, спираловидно и щипковидно. Значително внимание трябва да се отдели на разтриването в областта под малеолите. След това се изпълнява щипковидно или плъзгащо разтриване на ахиловото сухожилие в проксимална посока до мястото му на преминаването му в мускула. Следват пасивни раздвижвания и поглаждане. Подбедрицата и трицепса се масират като се застава от другата страна на кушетката. Използват се същите похвати на поглаждане. Разтриването е спираловидно с основата на дланта, а другата ръка фиксира.Омачкването може да бъде с една ръка, двойно пръстеновидно, двоен гриф и надлъжно. Следва изстискване с основата на дланта. От ударните похвати може да се приложат потупването, наплескването и сеченето. Може да се приложат едновременно и трите начина един след друг, но броя на повторенията трябва да не е повече от 5-6 на едно място. От вибрациите е подходящо полюляването като кракът хванат за глезена се повдига до 90 градуса в колнната става.Завършва се с поглаждане. Колянната става се масира отпред и встрани. От същото изходно положение се поглажда концентрично. След това се разрива с основата на палците праволинейно или спираловидно, така че линиите, които се образуват да се подредят успоредно, обхождайки ставата. С върха на пръстите се разтрива кръгово или спираловидно с убременяване или щипковидно за страничните повърхности и залавните места на мускулите. Размачкват се щипковидно сухожилията на флексорите на колянната става. Следват пасивни движения и поглаждане. Бедрото се поглажда на 3 част- вътрешна, средна, и външна с една ръка или две зигзагообразно, комбинирано и гребеновидно( само външна част). Разтриването е спираловидно с основата на дланта от медиално към латерално в проксимална посока посменно като винаги едната ръка придържа. Омачкването отново се разделя на 3 части.Вътрешната половина с 1 ръка, средната с 2 и външната с върха на палеца спираловидно, а останалите пръсти натискат за достигане на дълбочина. При необходимост от дълбочина за вътршната и средната част се използва двоен дриф или дълго омачкване (надлъжно). Изстскването се извършва еднакво за всички части. От ударните похвати се прави сечене, а вибрациите се прилагат за цялото бедро, когато се обърне пациента. Завършва се с поглаждане на трите части. Седалището се масира винаги от срещуположната страна. Могат да се приложат всички видове поглаждане, разтриване с основата на дланта, спираловидно, а от омачкванията могат да се приложат с една или две ръце, двоен гриф и омесване. Следва изстискване и сечене. Завършва се с поглаждане.
  • Масаж на предната част на крака- масирания е в тилен лег. Започва се от пръстите и се работи до ингвиналната гънка с първо цялостно поглаждане. Пръстите и дорзалната част на стъпалото се поглаждат с една ръка. След това с малка щипка се разтриват ставите поотделно за всеки пръст и се прилагат пасивни движения. Мускулите между метатерзалните кости се разтриват с върха на палецаправолинейно, спираловидно или грапавидно. След това се поглажда гърба на ходилото. Глезената става се поглажда концентрично и се разтрива праволинейно и спираловидно с основата на палците, след което с върха на пръстите кръгово или спираловидно. Правят се пасивни движения и отново се поглажда. Подбедрицата се поглажда най- удобно когато е свита колянната става. Разтриването е спираловидно с основата на дланта. От омачкванията могат да се приложат щипковидното, плъзгащото или спираловидното с върха на палеца. Прилага се финско изстискване и се завършва с поглаждане. Колянната става се поглажда концентрично. Разтрива се с основата на палците праволинейно или спираловидно като линиите се редят успоредно проксимално от пателата. След това през нея и дистално от нея, докато се обхване цялата става.  Следва разтриване на вътрешната и външната част на коляното с върха на пръстите кръгово, спираловидно и щипковидно. Правят се пасивни движения и се завършва с концентрично поглаждане. Предната част на бедрото се масира само отвътре и по средата. Външната не се масира!! Поглажда се първо вътрешната страна в областта на ингвиналната гънка не трябва да се натиска. Разтриването е с основата на дланта спираловидно. От омачкванията се използва с една или две ръце и двоен гриф. Прилага се и валяне, праволинейно изстискване с основата на дланта. От ударните похвати за вътрешната страна- наплескване, а за средната- сечене. Следва полюляване на всички мускули на бедрото при леко свит крак. Завършва се с поглаждане.

Накая върху целия долен крайник се прави разтърсване и общо поглаждане от пръстите до бедрото за обща релаксация.

Масаж на гърдите- изходното положение е тилен лег. Ръцете са покрай тялото. Поглаждането става с една или две ръце едновременно от виочината на ребрата в латерална посока към подмишничните ямки. Разриването на гръдния мускул е с основата на дланта спираловидно. Междуренрените мускули се разтриват с върха на пръстите праволинейно или спираловидно като се започва от срединната линия на тялото в посока към средната подмишнична линия. Гръдния мускул се омачква с една или две ръце спираловидно с въраха на палеца или двойно пръстеновидно. За да се отпусне максимално мускула  пациента сяда аддуцира ръката си свита в лакетната става и с лека вътрешна ротация. Изстискването се прави по хода на лимфните съдове. От ударните похвати се прави наплескване, полюляване на горен крайник и се завършва с поглаждане.

Масаж на корема- изходното положение е тилен лег. Краката са свито в тазобедрените и коленните стави. Може да има валек под коленета.Главата се повдига на възглавница. Застава се от дясно на пациента и се изпълнява кръговото поглаждане по часовниковата стралкя. Следва спираловидно разтриване с дланта или върховете на пръстите пак по часовниковата стрелка. Омачкването на правите коремни мускули е щипковидно или двойно пръстеновидно, а за косите само двойно пръстеновидно. Извършва се внимателно, за да не се захванат вътрешни органи. От вибрациите се прилага полюляванекато цялата ръка с разперени пръсти се поставя в областта на пъпа и се извършва стабилна вибрация. Следва поглаждане. Прави се 2-3 часа след хранене.

Масаж на гърба- започва се с поглаждане на дългите и широките мускули на гърба, което може да стане с една или две ръце. След това се разтриват грапавидно или спираловидно с основата на дланите, а междуребрените пространства грапавидно по хода на ребрата в латерална посока. Когато се търси по- дълбоко въздействие може да се изпълни с обременяване като четирите пръста на двете ръце са един върху друг. Обработна на скапуларната област се извършва като съответната ръка на масиране се поставя на гърба сгъната в лакетната става. Масажиста я повдига отдолу и медиално. Работещата ръка влиза под лопатката и извършва кръгово или спираловидно разтриване. Омачкването на ироките мускули е с една или две ръце, двойно пръстеновидно, двоен гриф, а за дългите мускули щипковидно, спираловидно с върха на палеца и плъзгащо. Прави се изстискване. Могат да се приложат всички ударни похвати, но най- удобни са сечене за дългите мускули и потупване или наплескване за широките. Последните може да се и полюлеят и се завършва с поглаждане.

-         Масаж на поясната област- поглаждането е концентрично, осморка. Разтриването е с върха на пръстите праволинейно или спираловидно, грапавидно. На страничната мускулатура се прилага омачкване с две ръце и накрая се поглажда.

-         Масаж на мускулите на врата и горната част на трапециуса- ръцете на масирания се поставят под челото. Поглаждат се едновременно и вете страни. Разтрива се по хода на мускулните влакна спираловидно с основата на дланта Омачква се двойно пръстеновидно или с една ръка щипковидно. Изстисква се и накрая се поглажда към ямките. Ударни похвати- потупване. Накрая поглаждане. Реда на масиране в горната част е гръб- поясна област и вратна част.

Методически оказания за цялостен масаж- 50-60 мин. РАзпределение-10 мин гръб- 10 мин гърди- по10 мин за крайник. Гърдите и горните крайници се обработват по- бързо от 10 мин освен ако няма някакво условие да им се обърне основно внимание. Масажиста тук трябва да се насочи към местата, които изискват специално внимание. Ако се отнася за лечебен масаж това са местата с увредена функция. Ако е спортен масаж- най- натоварените сегменти. Трябва да се приложат всички възможни начини за масиране в дадената област като похватите се повтарят 5-6 пъти за даденото място. Реда за цялостния масаж е следния: гръб и врат- поясна област- седалище- бедра отзад- колене отзад- пръстци- горна скочна става- стъпала. Обръщаме човека: пръстите на краката- глезенна става- подбедрици- колене- бедра отпред- горни крайници от дистално към проксимално- гърди и корем. САмо за цялостния масаж е схемата!!!

TEMA-14.

Спортен масаж- тренировъчен, предварителен и възстановителен

Сп. Масаж се разделя на :

-         Хигиенен- това е масажа който се прилага сутрин след ставане. Той има за цел да ускори разтормозването на мозъчната кора, да повдигне общия тонус на организма и да го направи по- работоспособем. Съответно обхваща цялата мускулатура на тялото, но с минимален брой похвати. Времетраенето му е 10-20 мин.

-         Тренировъчен- той се прилага през време на тренировките с цел по- бързото мобилизиране и влизане във форма. Прилага се паралелно с физическите упражнения, в свободните от тренировка дни или заменя тренировката, когато тя бива провалена. Бива общ и частичен. Общия цели постигане укрепването на всички системи в организма, ускоряване преустройството на ЦНС и увеличаване на функционалните й възможности. Частичния се прилага върху онази мускулатура, която е пряко ангажинара във спорта. Тренировъчния масаж е особенно уместен в периода на намалена тренировка. Ако спортиста тренира всеки ден тогава между масажа и тренировката трябва да има поне 5-6 часа. Похватите се избират според вида на мускулатурата на спортиста. Започва се с поглаждане, разтриване, изстискване( акцент на обемистте мускули), последвано от омачкване. Ударните похвати и вибрациите се прилагат спрямо вида на тренировката, атмосверние влияния, състоянието на НС, целта която се преследва и др. Започва се с мускулатурата на гърба, която чрез площа си оказва по- бързо въздействие. Започва се с енергично поглаждане. При добре тренирани спортисти привикнали на масаж може да се започне направо с грапавидно разтриване.Следва дълбоко разтриване и изстискване. Да не се забравят интеркосталните мускули и подлупаъчната област, които са важни за дишането. Омачкването се прави според особенностите на мускулите. Дългите надлъжно и щипковидно, широките- двойно пръстеновидно. Следва потупване, наплескване или сечне, грапавидно разтриване и поглаждане.Голямо внимание да се обърне на поясната област, която участва във всички видове спорт. Да се поглади концентрично, да се разтрие кръговидно с обременяване и да се омачка подходящо. Следват шийните, седалищните мускули и задната повърхност на бедрата. Последните се обработват с най- силните похвати на разтриването, омачкването и ударните способи. Задколянната ямка се поглажда концентрично с основата на палците и се прилагат пасивни движения. Подбедрицата се масира първо отзад по правилото: при обемна мускулатура по- силни и дълбоки хватки, при по- дребна- плитки и леки. Ахилово сухожилие- щипковидно поглаждане и разтриване с основата на палците. Същевремено се разтрива и странично-задните части на глезенната става, слеза се надолу до стъпалото, което се поглажда гребеновидно. Петата се разтрива с основата на дланта и се омачкват мускулите по външния ръб на ходилото.

От тилен лег се започва от пръстите на стъпалото- поглаждане, разтриване, омачкване. Глезенната става се поглажда кръгово, всички видове разтривания с върха на пръстите и пасивни движения. Колянната става се масира с концентрично поглаждане и всички видове разтриване. Предната част на бедрото се поглажда на 3 части. Външна- гребеновидно, средна и вътрешна- плоскосно. Следват начини за озстискване и омачкване с 1 ръка, които се редуват с поглаждане и постепенно се пеминава с двойно пръстеновидно дълго омачкване, двоен гриф и валяне. Завършва се с потупване, сечене, полюляване и поглаждане. Горните крайници се масират от седеж. Започва се с разтриване на пръстите, дланта и китката, главно с щипковидно и разтриване с длан. Предмишницата и мишницата се омачкват с една ръка и двойно пръстеновидно. Следва  изстискването и се преминава към потупване, сечене и пасивни движения в китка и лакет. Подобно се масира и делтоидния мускул и раменната става. Следва масиране на гърди и корем. Прилагат се поглаждане, разтриване на гръдните и междуребрените мускули, омачкване и потупване. Завършва се с коремната област, поглаждане и щипковидно омачкване. Общият тренировъчен масаж трае 5060 мин,а частичния максимално 30 мин. Рапределението е: 50% на разтриването, 40% разтриване и изстискване и 10% за останалите похвати.

-Предварителен- прилага се не по-рано от 2-3 дена и не по- късно от 10-15 мин преди състезание. Той подобрява храненето на мускулите, подобрява локалната температура, ускоряват се биохимичните процеси, подобрява се еластичността на ставносвързващия апарат. Има няколко цели: да потдържа спортната форма ( прилага се 2- 3 дни преди състезание, когато няма тренировки). Съобразявайки се с общото състояние на спортиста, с това на НС, върху него трябва да се прилагат такива техники, които да потдържат формата му и да успокояват НС. Времетраене- 20-30 мин. с леки успокояващи похвати.Прилагат се поглаждане и разтриване на мускулите и ставите, повърхностно омачкване, изстискване и полюляване. Втората цел е да се бори с настъпилите неблагоприятни предстартови и стартови състояния ( прилага се 10-15 мин преди състезание и трае също толкова)

  • Хладна кожа- свързана е със спортисти, които трябва да излязат на открито при ниска температура или във студено помещение. Целта е с бързи енергични движения да се отстрани възбуждението на мозъчната кора и да се възстанови кожната перфузия.
  • Предстартова треска- силно учестен пулс, повишено кръвно налягане и чувство на раздразненост. Масажа трае 8-10 мин.
  • Отпусната или вяла реакция- може да е също от претренираност. Целта е да се повиши нервната възбудимост. Задължително е масажа да е на кушетка. Трае 8-10 мин.
  • Боева готовност- масажа е като загрявка  и се работи върху натоварените стави.

-         Възстановителен- прилага се след състезанието или между отделните му етапи. Прави се за възстановяване на синхрона в мозъчната кора и мускулите. Може да се приложи от 30 мин до 3 часа и 2-3 дена след състезанието според умората. Той спада към успокоителните масажи, за това те не трябва да дразнят нервната система. Обръща се внимание на торакса за увеличаване на белодробната вентилация. Разтриват се мускули интеркосталес и сератус антериор и всички мускули, които участват в състезанието. Времетраене- 30-40 мин. Особенно ефективен е  съчтание с водни процедури, стречинг.

TEMA-15

.Масаж пи спортни травми

В спортната практика има много травматични увреждания:

- контузии

- дисторзии

- луксации

- фрактури и др.

Масажа играе не само лечебна роля, но е и като профилактичен фактор. Активизираните чрез масажа функции на хранене и отделяне на тъканите стават причина за увеличаване на физиологичните функции на масираните тъкани, а от там и за подобряване на механичните им свойства: кожата става по- еластична, ставите стават по- гъвкави. Подобряването на венозния отлив и ускоряването на лимфния ток стават причина за ликвидиране бързо на отоците при травмите или на застойните явления при налагане на строг постелен режим. Подкожните кръвоизливи, съпровождащи травмите се резорбират също с по- голяма скорост. Както в леебния, така и в спортно- лечебния масаж се прилагат всички основни видове похвати.

Ход на масирането- започва се от мястото над травмата. Това се прави за да се освободят кръвоносните и лимфни съдове и да се освободи място за разнасянето на излива или отока от травмирания участък. За това масажа може да е по- енергичен като се обръща внимание и на съседните стави. След това се преминава към по- лек масаж под травмата и накрая се преминава към масаж на самата травма. Приложнието върху травмата е много внимателно. Спадането на отока довежда до намаляване на натиска върху околните тъкани и нерви. Болката намалява и се подобряват движенията. За да се постигне по- бърз ефект масажа може да се комбинира с физикална терапия( кварц, УКВ, топли, сухи или мокри бани, ЛГ) ЛГ се прави след масаж. Могат да се използват и мазила.

TEMA-16

Рефлекторни видове масаж

-Зони на регионално въздействие- освен локалните промени имаме повлияване и на определени органи.

-Зони на сегментарно въздействие- повлияването е на всички тъкани инервирани от дадения сегмент.

- Зони на генерализирано въздействие (тилна област)- те са свързани с по- високо стоящите нервни структури.

Дозирока, примерна схема и реактивност на оргнизма- за приложението на рефлекторния масаж имат значение:

  • Възрастта на пациента- за деца до 15 години трябва да се работи с по- слаби дразнения. От 15 до 30 години може да се прилага по- силен и дълбок масаж. От 31 до 50 години имаме средно изразен по сила масаж. Над 51 години трябва да има слаби и умерени дразнения.
  • Конституцията на болния- при астеници имаме по – силен и дълбок масаж, при пикници- по- лек масаж.
  • Професията- умствени работници- по- слаб масаж, физически работници- по -силен масаж и хора на тежкия физически труд- значителен масаж.

Силата на рефлекторния масаж се определя от: броя рецептори, възприемащи дразнението, силата, с която се въздейства, използваната техника, продължителността на масажа.

Целта на рефлекторния масаж е да се отстранят по възможност всички изменения върху които може да се действа рефлекторно. Следователно масажа трябва да завърши тогава, когато изчезнат рефлекторните явления. Има няколко условия:

  • При извършване на масажа през кратки интервали ( всеки ден) организма може да превикне към това дразнение. А
  • Ако се извършват на големи интервали( веднъж седмично) няма да има ефект

Рефлекторния масаж има следните елементи:

  • Продължителността- 15- 20 за възрастни и 10-15 за деца и подрастващи
  • Сила на натиска- трябва да се увеличава от повърхността към дълбочината  и да се намалява отдолу и отвън в посока нагоре и навътре. Силата на дразнението трябва да бъде обратнопропорционална на интензитета и остротата на патологичните промени. Колкото по- болен е пациента, толкова по- леко дразнение се прилага.
  • Интервал на отделните процедури- обикновенно се правят 2-3 процедури седмично, но могат и всеки ден ако позволява състоянието.
  • Брой на процедурите- не се правят повече от 5 процедури при благоприятно въздействие. Ако няма ефект и след 15 процедура масажа се прекъсва.

Точния брой на процедурите и силата на другите елементи се менят динамично, в зависимост от реакцията на болния. Дозировката се определя и от прага на болезнеността. Ориентировка за правилността на дозировката са вазомоторните явлени в областта (зачервяване). Слабите дразнения действат поддържащо, средните- стимулиращо и силните- затормозяващо, а много силните- парализиращо. При всички болни дозировката зависи от общото състояние. При такива с нисък праг на възбуда, при изтощени болни, при преобладаване на възбудните явления в ЦНС не трябва да се прилагат прийоми, усилващи болката в местоо на масажа. Много силната болка може да се подтисне като се предизвикат нови болки в странични участъци. При болни с висок праг на раздраза, с уравновесен тип НС или такива с хронифициран роцес е целесъобразно прилагането на по- силни похвати.

А Мускулен масаж- прилага се както за местно, аналитично, избирателно въздействие, така и за рефлекторно повлияване на различните органи и системи, разположени извън, а понякога и далече от масажирания участък. Доказана е връзката между заболяванията на вътрешните органи и измененията в съответните мускулни зони. Последните до голяма степен съвпадат с кожните зони на Захарин Хед и се инервират от същите гръбначномозъчни сегменти към които принадлежат заболелите органи.

1. Същност- състои се в откриването ни разкъсването на патологичните връзки между заболелия орган и система и патологични изменения  в мускулите. Чрез мускулния масаж може да се регулира мускулния дисбаланс като се действа обезболяващо. Регулира се възбудимостта, провоодимостта и съкратимостта на нервно- мускулния апарат.

2.Мускулни находки (зони на МаКкензи) и откриването им:

  • Хипералгезия- това са различни о големина болезнени участъци, неустановими при оглед, а само палпаторно. Изследвания мускул се захваща тип малка щипка като палеца е неподвижен. Прави се сравнение задължително с усещането на симетричния здрав мускул. Ако засягането е двустранно се отчита от опит каква би трябвало да е нормалната чувствителност.
  • Хипертонус- определя се чрез палпация. С възглавничките на сгънатите пръсти, поставени върху съответния мускул се опражнява натиск. Те не трябва да се движат по кожата, а заедно с нея се оказва натиск върху подлежащите мускули като се размества напречно и надлъжно по мускулните влакна. При хипертонус се усеща изразено съпротивление, което се променя по сила ( прескача). Ограничения хипертонус се установява чрез кръгови движения на пръстите, поставени вертикално върху мускула.
  • Хипотонус- мускулите при палпация са отпуснати и вели. При отместването им се връщат бавно.
  • Миогелози- уплатнения в мускулите. Откриват се със втори пръст, който се прекарва по мускула. Нормално кожата образува кожна гънка пред показалеца. При наличието на миогелозна тъкан кожата се премества като плочка. Палпират се с малка щипка напречно на хода на мускулните влакна. Те не променят консистенцията си в зависимост от натиска. Предизвикват болка при палпация. При наркоза не изчезват. Намират се на места на преминаването на мускулите в сухожилия.
  • Тендопатии- втвърдвани и неравности, които се откриват палпаторно в областта на сухожилията и апоневрозите.

3. Техника на масажа- повишеният мускулен тонус се регулира посредством релаксация на мускулите. Първия начин на въздействие е с леки продължителни поглаждания ( повърхностно плоскосно) и леки разтривания ( кръгообразно) с цел да се засилят задръжните процеси и да се намалят повишената възбудимост и мускулен тонус. Избягват се омачквания и ударни похвати. Масажа продължава с изстискване, индиректна вибрация и се завършва с отвеждащо поглаждане, полюляване и разтърсване. Втория начин се състои от свръх силни дразнения върху проприорецепторите  дълбоко поглаждане,разтриване и омачкване ( надлъжно и напречно).Използват се и различни ударни похвати. Завършва се с релаксиращите- поглаждане, разтъсрване и полюляване.

Намаления мускулен тонус се третира с леки дразнения, действащи възбуждащо върху нервната система и създават чувството на бодрост и повишават мускулния тонус. Свръхдранението има обратния ефект ( не трябва да се прилага). Въздействието започва с поглаждане, надлажно или зиг- загообразно разтриване и прекъснато изстискване. Омачкването е подходящ похват като се използва предимно валянето. Следват ударни похвати- меко сечене, похлупване, потупване и др. Вибрацията е директна, стабилна или лабилна. Завършва се с поглаждане тип докосване.

Миогелозите според Ланге трябва да се обработват с гелотрипсия- дълбок масаж, състоящ се от омачкване малка щипка, последвано от кръгови движения на трети пръст обременен от втори и радиално изтегляне. В резултат от този масаж се получават кръвоизливи на местото и травми на меките тъкани ( не се прилага вече). Съвременното развитие на медицината не позволява такова поведение. Тъканите се подготвят с повърхностно поглаждане, продължава се с праволинейно и кръгово разтриване. Омачкването се извършва по дължината на мускулните влакна с малка или средна щипка като основен похват се използва стабилната директна вибрация ( и апаратна такава). Следват изтегляне, разтегляне и изстискване. Завършва се с поглаждане.  Ако има търди образования се избягва масажирането. Ако се мърда може да се масажира но не е желателно. Ако е твърдо, болезнено и статично се изпраща пациента на онколог. Опипват се и близките лифни възли с цел проверка на големината.

Тендопатиите се поглаждат обхващащо и надлъжно. Разтриването е възходящо и спираловидно. Изстискването и директната вибрация предхождат пасивните движения, които са съчетани с разтягане на обработеното сухожилие. Масажа завършва с поглаждане.

4. Показания за мускулен масаж- при преки увреди на мускулите ( руптури), рефлекторни изменения в тях, при заболявания в други органи, заболявания свързани с вегетативно- съдови смущения, болки в мускулите, контракури и др.

Масажа оказва терапевтичен ефект при смутена функция на метаболитните процеси в мускулите, които водят до намаление на еластичността, пъргавината и проводимостта на мускулите при увреда на ЦНС.

Методични указания- спазва се принципа за постепенност в натоварването. Най- добрия вариант е съчетаване на мускулен масаж с други физикални фактори ( ток, топлина, светлина). Един курс се състои от 10-20 процедури през ден или всеки ден. Времетраенето на 1 процедура е от 10 до 20 минути за отделната област. Обикновенно се масират по 2 области на процедура. За обработването на всяка миогелоза се отделят от 3 до 5 минути.

Б Периостален масаж- състои се от ритмичен точков натиск върху костни подложки, с цел да се получи дразнение на надкостницата. Използва се за трофично повлияване на тъканите  при заболявания  на ОДА. Освен това има и сегментарно въздействие върху органите в границите на 1 сегмент. Периостът е високо реактивна тъкан, добре инервирана и кръвоснабдена. Физиологичния ефект на масажа се изразява предимно върху функциите които се регулират от вегетативната НС. Действието на този масаж е парасимпатикомиметично( подсилване на парасимпатикуса). Има обезболяващ ефект, особенно при болки от гладко- мускулни спазми.

  1. Периостални находки и откриването им- ако се цели местно въздействие се търсят болезнени костни или ставни зони. При хронични заболявания на ОДА  със силни палпаторни болки непозволяващи обработка се отбелязват за работа най- близките позволяващи механичен натиск точки. Периостът се изследва чрез щателно опипване с върха на пръстите. Костта трябва да се опипва см по см в рефлексогенните зони ( таблици на Хед), за да не се пропуснат участъци с повишена палпаторна болезненост. Мускулите, които покриват костите по възможност трябва да се отместят. Наред със субективното чувство за палпаторна болка може да се долови и известа неравност върху костта( хлътвания или изпъквания). Те се отбелязват с термографичен молив, за да не се пропусне нито една точка, която би могла да изпраща патологични импулси до първичното огнище и така да поддържа заболяването.

Сегментарните зони са- черен дроб, жлъчен мехур, Th6-Th10 ( педимно в дясно), стомах, Th6-Th9( централно или в ляво), пилор, черва (Th2-Th12).

  1. Техника- започва се от най- каудалните точки. Особенно внимание се обръща на проксимално азположениете зони до гръбначния стълб. Не са подходящи кости, повърхността на които позволява преплъзване на пръста ( ключицата и спинозните израсъци) и които не могат да се фиксират ( пателата). Извършва се с върха на трети пръст, обременен от втори ( или обратното), с втора интерфалангиална става на втори пръст при свита в юмрук ръка, както и с цялата средна фаланга на втори или трети пръст, с върха на палеца като останалите пръсти са в опора. Върху болезнената точка се упражнява ритмичен натиск с честота 1 херц. Ако се работи върху торакса натиска трябва да се синхронизира с дишането. Натиска се при издиване, а при вдишването се намалява натиска до степен така че да не се измести пръста. Болния трябва да е отпуснат максимално, а ако е седнал трябва да се оказва съпротивление с другата ръка срещоположно. При работа върху лумбалните прешлени под корема се поставя твърда възглавница. За да се избегне умората на масажиста, ставите на ръката трябва да са заключени т. е. изправени в лакетна и гривнена става. Силата на натиска не е мускулна, а от тежеста на масажиста.

Периостален блок- при много болезнена точка, тя се обработва от периферията към центъра. Акцентът при блокирането й пада на нейните проксимални части. Времетраенето на периосталния масаж е 20-30 мин, като времето за обработка на 1 точка зависи от притъпяването на болката в нея ( ако вече не е болезнена не се обработва вече). Работи се докато болния усети това претъпяваня, което се получава след 3- 5 мин.Ако болката е мн силна времетраенето на масажа се съкращава. При силна болка също може да се наложи по- бърза смяна на точката и след това отново обработване на предходната точка. След специфичния похват мястото се обработва 10-15 секунди с похватите на класическия масаж. При обработването на определена периостална точка тя става по- чувствителна към механично дразнение с времето. Това се дължи на асептичния периостит ( възпаление което не е от бактерия). Тази чувствителност отзвучава до 24 часа, а след 48 часа точката е с понижена болезненост. Дълго време след това от нея се изпращат подтискащи импулси към първичното огнище. Ето защо периосталния масаж се назначава през ден, а понякога и през 2 дни. Прекратява се след изчезване на периосталните находки, като след изчезването им се назначават още 2- 3 процедури за затвърдяването им.

    • Техника на периосталния масаж върху отделните части

- гръбначен стълб и ребра- това е рефлексогенна зона на глям брой вътрешни органи( върху спинозите не се работи). В шийния дял се работи с върха на средния пръст с лек натиск, защото в тази област болката е мн силна. В гръдния дял натиска се опражнява върху дъгата на прешлените, транзверзалните процеси и angulus scapulae. Използва се ПИС на втори пръст при свита в юмрук ръка. Лумбалния дял се обработва със същата фаланга, но при супинирана ръка, като под корема се поставя валек. Ребрата се обработват в един от двата ръба( горен или долен), за да се избегне преплъзване. Най- често перриосталните точки се намират по залавните места на ребрата към стернума.

- Сърдечна област- прилага се върху лявата гръдна половина, дорзално ( долната част на лопатката и левите ребра от 1 до 6), латерално и вентрално ( залавните места към стернума от ляво)

- Белодробна зона- пр заболяване на белите дробове се работи върху целия торакс, лопатките и под тях.

- Зона на стомаха и деуденума- периосталните точки са в областта на епигастриалния ъгъл. Стмашните заболявания се отразяват предимно в ляво, а дуоденалните- в дясно. Трябва да се обхване долния ребрен ръб от вътрешната страна и се упражнява натиск от вътре навън. Обработват се и точките по ребрените хрущяли от 6то до 9то ребро. Препоръчва се и обработка на точките в сегментарните зони в близост до гръбначния стълб.

- Жлъчно- чернодробна зона- обработват се долните ребра в дясно и точките вблизост до гръбначния стълб

- Бъбречна област- долни ребра вблизост до гр. стълб, proc. Transversii на L2-L3 и гребенА НА ИЛИАЧНАТА КОСТ В БЛИЗОСТ ДО ГР. СТЪЛБ.

-Тазова област- обработват се всички достъпни повърхности на сакрума, crista iliaca и сакроилиачните стави. Прави се при заболявания в малкия таз ( особенно при жени)

- Череп- proc. Mastoideus, nuchae superior, protoberanciq ocipitalis externa, околоносните кухини (fosa canina) и мандибуларната става. Похвата е с върха на палеца.

-Стави на долен крайник- при едноосните стави се работи по долния и горния ръб на колянната цепка, метакарпофалангиалните стави и кости се обработват дорзално и плантарно. От там се продължава и по клиновидните кости, tobirositas os naviculare, sustentaculum talare, os calcaneus и двата малеола. При колянната става се работи върху двата кондила. Обработва се и големия трохантер.

- Стави на горния крайник- върху пръстите се работи както и при долния крайник.От костите на Гривнината става  се тратира os pisiforme  дисталния край на улната и радиуса. На лакетната става се обработват около олекранона и епиконделите. В раменната става- proc. Coracoideus и акромиона, латералния край на spina scapulae  и вътрешния ръб на лопатката.

  1. Действие- на мястото на приложението периосталния масаж предизвиква активна хиперемия, която способства за подобряване на трофиката и води до хиперплазия(нараства) на костта. Периосталните точки се явяват като вторично огнище на заболяването на даден орган. Под въздействие на масажа в заболелия орган се подобрява кръвообращението, от там трофиката и пластичните процеси. Важна роля има и обезболяващия ефект. Механичното дразнение води до отделянето на биологични активни вещества, които действат продължително време ( до 24 часа). От неврологична гледна точка се получава задържане с ирадиация към съседни ганглийни клетки.
  2. Показания- заболявания с изразен болков синдом- от спазъм на гладката мускулатура, вазомоторно обусновани болки и такива пречинени от механични или химични фактори ( парене, язви).

В. Съединителнотъканен масаж- през 30те години на 20 век Е. Дике предлага масаж насочен към подкожната съединителна тъкан. Заболяване на авторката от гангрена на долните крайници и предстояща ампотация на единия от тях е причината тя да намери този начин за лечение. ( опипала е уплатнения в сакралната област и в големия трохантер и е започнала да го обработва с разтягане на кожата като забелязв, че по този наччин крака и се затопля)

  1. Същност- установено е че при повечето заболявания на вътрешните органи подкожната тъкан в сегментарно свързаните зони търпи промени. Предложената от авторката техника представлява адекватно дразнение и предизвиква нервно- рефлекторна реакция по вегетативен път с функционално повлияване на сегментарно свързания орган.
  2. Съединително- тъканни находки- установява се т. нар. съединително тъканно напрежение. При острите процеси то е по- повърхностно, а при хроничните е по- дълбоко в подкожието и в по- голяма област. В сегментарните зони се получава оплатняване на хлабавата съединителна тъкан. Откриването им става чрез:

-         оглед- предимно по гърба. Болния е в И. П. седеж и светлината трябва да пада косо, за да се видят промените в релефа.

-         Палпация- чрез плоскосно разместване на кожата( терапевта е зад пациента, поставя двете си ръце паравертебрално и ги предвижва в краниална посока. Сравняват се двете половини.) и метода на кожната гънка ( симетрично се захващат с палец от каудално и показалец от краниално кожна гънка от двете страни на гр. стълб и се издърпва перпендикулярно. При наличност на находка гунката се получава трудко и е по- дебела.)

  • Топография на съединителнотъканните находки

-         мехурна зона- вдлъбване в горния ъгъл на аналната гънка с големина 2-3 см в диаметър. Среща се ри цистит и студени крака.

-         Зона на запека- лентообразно предърпване с ширина от 5 до 8 см, изхождащо от средната трета на сакрума с посока косо, каудално и латерално. Среща се при спастичен колит.

-         Венозно-лимфна зона на долните крайници- това е лентообразно изменение от средната трета на сакрума напред, успоредно на криста илиака, върху мускулус глутеус медиус, широко около 5 см. Намира се при разширени вени и отоци при краката.

4. Зона на половите органи. Това е плоскостно изменение м/у сакроилиач стави върху горната трета на сакрума. Заболяването, при което се среща- дисменорея(пробл в месеч цикъл)

5. Проблеми в чревната зона- плоскотно придърпване на сакрума.

6. Жлъчно-чернодробна зона- плоскостно придърпване върху дясната гръбна половина.

7. Сърдечна зона- широки плоскостни придърпвания върху лявата половина гърба и лопатката.

8. стомашна зона-припокрива се отчасти от сърдечната, но обхваща малка зона от скапулата.

9. Артериална зона на долните крайници- плоскостни и шнурообразни придърпвания в областта на седалището.

10хипоменорейна зона- широко плоскостйо придърпване под вид на изглаждане релефа на сакрума, сакроилиачните стави, хълбоците и седалището.

11. Зони на главата- плоскостно придърпване между лопатките на границата глава-шия и на границата торакален-лумбален дял. Може също да се установи натрупване на съединит тъкан над С7.

12зона на горните крайници- плоскостни придърпвания върху лопатките и делтоидния мускул.

При болни с наднормено тегло може да се направи хипердиагностика, а при слаби понякога не може да се видят измененията. При отбелязване на зоните добре е да сеползват схеми със съответната сигнатура: +- все още доловима зона, ++ – добре изразена зона;+++ – много добре изразена зона; трябва да се отбележи и дали зоната е свързана с някакво оплакване от вътрешен орган. Ако няма такова се говори за «няма зона». При хронич заболявния и силно изразени зони обработването им води до отстраняване на оплакванията без да се ликвидират напълно съединителнотъканните изменения. При много от болните се установяват минали заболявания или предразположение към заболяване на даден орган.

3. Техника- основният похват е дразнещото изтегляне. В зависимост от дълбочината се различават три вида техники:1кожна техника-слаб натиск с къс или по-дълъг работен ход служещ за разместване на кожата спрямо подкожието.2подкожна техника-дължината на работния ход зависи от съединителнотъканнното напрежение, при по голямо тък напрежение, покъс ход; фасцийна техника- натиска прониква в дълбочина, за да достигне до фасциите и залавните места на мускулите. Работният ход е най-къс при тази техника. Специфичният похват се извършва с дисталните фаланги на 3ти и 4ти пръст, натиска се прилага с радиалния или улнарния ръб на пръстите, които са леко свити и сключват с кожата ъгъл около 60 градуса. Похвата има три етапа:1поставянето на пръстите върху кожата;2 разместване на кожата до крайна степен на разтягане;3 изтегляне в същата посока. В този момент пациента трябва да усети характрната остра режеща болка, подобна на драскане с нокът. За получаване на по-добър ефект може да се използва другата ръка, която да придържа кожатасрещуположна на направлението на изтеглянето. При кожната техника той е в посока на цепливостта на кожата или по линиите на Бенингхоф. При подкожната е по дължината на мускукните влакна, фасциите и костните ръбове, а някои къси работни ходове са напречни. При съединит –тъканен масаж се изисква мускулите и фасциите да бъдат макс отпуснати и с доближени залавни места. Според авторите на тази техника това се постига при ИП-седеж и страничен лег, но не и от лицев лег. При масаж натиска не трябва да се усеша от пациета. ПРи по изразено тъканно напрежение се прилага и изтегляне чрез обременеяване- свободната ръка подкрепя другата в китката.

- техника върху ръба на сакрума и сакро-илиач става. Пръстите се поставят на 2-3 см латерално от сакрума. Разместването на кожата е късо и перпендикулярно към ръба на костта, обработката започва от дистално към краниално, преминава се проким към сакроилиач става, пръстите се поставят на 3-5 см латерално от нея и се изтеглят перпендикулярно към ставата. При неправилна техника се получава парестезия по външната част на бедрото и подбедрицата

- тхника върху сакрума- посоката на движението е краниално, при неправилна техника се получава главоболие.

- техника върху гребена на илиач кост. ППръсите се поставят на 3-5см под гребена. Разместването е насочено краниално до достигане на ръба. Особено внимание се обръща на ъгъла между илиач кост и гръбн стълб. Пръстите се поставят върхху горния ръб на сакроилиач става, кожата се размества към прцеси спинози на Л5 ЕС1. При неправилна техника све получава силен сърбеж около дясната скалупа и парестезия от външната страна на бедрото.

- техника върху трохантер майор- пръстите се поставят от медиал страна на трхоантера, тъканите се изтеглят с къс терапевтичен ход по посока на надлъжната ос на бедрената кост

- техника върху ръба на латисимус дорзи. ИП- седеж с поставена едноименна длан на ръката. Обработката започва от гребена на илиачната кост и се насочва нагоре към долния ръб на скапулата. Пръстите се поставят вентрално от мускулния ръб и се изтеглят и се изтеглят в посока на гръбначния стълб. Тъй като кожата по долния ъгъл на скапулата е изключително подвижна, за да се постигне резултат, се препоръчва изтегляне с обхождане на върха и.

- Техника на медиалния ръб и спина скапуле. Терапевта застава от срещуположната страна и поставя пръстите на едноименната си ръка няколко сантиметра латерално от ръба на скапулата. Другата ръка лежи срещуположно на работещата. Терапевтичният ход трябва да завършва точно върху медиалния ръб на скапулата. Аналогично е и за спина скапула

- техника върху странич част на гърба. Провежда се чрез къси терапест ходове гъсто наредени 1 до др. Обхваща се областта межу пред и зад аксиларна линия. След 3-4 процедури се обработват и паравертебралните мускули. Радиалната страна на пръстите се поставя върху латералния ръб на паравертебралната мускулатура. Кожата се размества до възможния обем към гръбначния стълб и косо нагоре с последващо терапевтично изтегляне.

4. Реакции и странични явления- усета за характерната болка при изпълнението на терапевтичния ход зависи от степента на тъканната находка и бързината на изтеглянето. Колкото съед тъканната находка намалява, толкова усещането за режеща болка намалява. Тъпата болка е израз на погрешно рефлекторно включване на вегетативната нервна система. Усета за поглаждане е допустим само при ангеоспастичните заболявания, докато при останалите заболявания е израз на неправилна вегетативна реакция. При изпълненниеот на похвата кожата се зачервява различно. Върху зони с повишенотъканно напрежение често се забелязва ортикароподобно подуване на кожата. При болни с тънки съдови стени могат да се получат подкожни кръвоизливи, които могат да останат от 8 до 24ч. След масажа. Ако получените синини са болезнени, масажът е неправилно изпълнен. При повечето пациенти, скоро след започване на масажа се получават спонтанно изпотяване, което се дължи на дразнение на парасимпатиковата система. Усеща се и затопляне на ръцете и краката. 2-3 часа след мсажа болните често изпитват умора, затопляне и сънливост, отпуснатост.

Методи указания- за разлика от др видове масаж, първите процедури трябва да са най-продължителни. Опитът показва,че са ефективни процедури от 15 до 30 мин. По-голямата продължителност на първите процедури се основава на това че в началото тъканното напрежение е много по-изразено и трябва д бъдеобработвано по-дълго време. Другата причина е че терапевта трябва да изследва за находки. Един учебе курс обхваща от 8 до 12 и 15 процедури приложени през ден най-често. След намаляване и изчезване на находките трябва дасе направят още 2-3 процедури за затвърдяване на резултата. Последните процедури могат и през 2-3 дена. Съед-тък масаж може да се прилага, като самост процедура или в съчетание с други физикални фактори. Специфич противопоказсания са липсата на характерни реакции от страна на болния, проява на патологичните реакции. Съед-тък масаж не трябва да се комбинира с класически или подводен душов масаж.

TEMA-17

Сегментарен масаж, зонова терапия, акопресура, шиацу.

А) сегментарен масаж-тозси масаж е обобщение на различните рефлекторни масажи. Това обобщение се наложило поради факта, че човеш организъм е едно цяло и заболяването на един орган не е изолирано явление, я показва влияние върху целия организъм. Затова при различните болести трябва да се лекува не само органът а и целия организъм.

1.Рефлекторни находки

1.1 изменения в кожата- рязко повишаване на чувствителността, промени в релефа, засилена потна секреция и повишена температура.

1.2 нарушения в кръвообръщението- промяна в кожния дермографизъм, спазъм или атония на кръвоносните съдове.

1.3 изменения в подкожието- местни отоци.

1.4 изменения в мускулите-хипер или хипотонус

1.5 изменение в съед тъкан- подувния, сбръчквания, разтягания при заболяв на вътр органи

1.6 измен в костите- задебел и неравности в периоста, изменения в консистенцията му

1.7измен във вътр органи- при заболяв на някой орган се засягат и други свързани по неврорефлекторен път.

Б)Техника- при сегментар масаж се използват похватите на класическия масаж и специфични приоми.

1. Откриване на изменения в кожата. Повишената чувствителност и болезненост се откриват първо като по кожата се прекара тънък и тъп предмет и с това става болка.

2. Чрез гъделичкането

3. водене на кожна гънка- получава се изгаряща болка.

Изменението в кръвообръщ се открива капиляроспопски, чрез изследване на дермографизма, чрез измерване на кожната температура и др.

Измен. В ел съпротивление на кожата се измерват с дерматометри.

Откриване на измененията в съед тъкан. Визуално се откриват неравности, с еластомер се измерва еласт на съед тъкан. Посредством почукване с кратки леки удари с възглавничката на показалеца се установяват разликите в напрежението(на кожата). Посредством палпация- упражнява се лек натиск и плъзгане по кожата с върховете на пръстите. Посредством захват на кожата и изпдърпваме перпендикулярно по оста на кожата. 2 метод- посредством надлъжно изтегляне на Дике. Дълбоко разположените изменения се изследват посредством разместването на пластовете между кожата и фасциите.

Откриване на измененията в мускулите-вж  мускулния масаж

Изменения на периоста

Откриване на максимални болкови точки- това са местата с повишен усет за болка, откриват се във всички тъкани на кожата. Откриват се със специален уред, който завършва с топче с диаметър 10мм и се извърват с него кръгови движение с лек натиск. Мануален натиск е другия начин с възглавнички на пръстите.

  1. Похвати- зависят от локализацията на находките

-         за въздействие върху кожата- прилагат се класическите варианти на поглаждането, бавните и повърхностни поглаждания действат успокояващо, а бързите- възбуждащо върху периферните н. окончания.

-         върху съединителната тъкан- при набъбвания- индиректна вибрация в комбинация с повърхностно плоскосно или обхващащо поглаждане. При сбръчквания се прилагат кръгообразни поглаждания и разтривания. При вдлъбвания се използват разтриването и омачкването. Тангенциалното разтегляне по Дике се използва за всички изменения. Прилома на Пилата се прилага при гърба. Двете ръце са плоскосно поставени като палците са максимално раздалечени от показалците. Между двете ръце се захваща кожна гънка и се движат в противоположни посоки. Тази кожна гънка може да се хване и по стандартния начин. Приома за въздействие върху пространствата върху спиналните и транзжерзалните процеси се изпълнява като с възглавничките на 2 и 3 пръст на двете ръце се обхваща съответния израстък и се извършват малки кръгови движения в противоположни посоки от каудално към краниално.  Разтягането се изпълнява най- често с улнарните ръбове на дланите като те без да се плъзгат се раздалечават. При по- малък участък се използват възглавничките на палците.

-         Върху мускулите- ограниченият мускулен хипертонус се повлиява с повърхностно поглаждане и индиректна вибрация. Енергичното разтриване, омачкване и дълбоката вибрация водят до повишаване на мускулния тонус. Хипертонуса на големи участъци могат да се повлияят от приома на Свредела- терапевта поставя едната си ръка, така че пръстите да са от едната страна на гръбначния стълб, а палеца от другата. Пръстите извършват винтообразни движения, като тъканите се преместват от дистално към проксимално и от латерално към медиално, докато палеца служи за опора. В следващия момент пръстите са опора, а палеца извършва спираловидни движения. Може да се извърши и едностранно. Приома на преместващите се длани се извършва като дланите са поставени от двете страни на гръбначния стълб и извършват тласъчни и винтообразни движения в противоположни посоки. Прилага се и приома за въздействие върху субскапуларните мускули.  Похват за въздействие върху хълбочно- поясни мускули- и. п. тилен лег.Свити д. к. в ТБС и КС. Добре е главата да е повдигната на възглавница, за да отпуснем коремната мускулатура. Обхващат се с пронирани ръце крилата на ос илиум и се опитва да се направи масаж на илиолумбалните мускули, залавните места на ректус феморис и предно- страничната повърхност на фемура. Сътресения на таза- използва се за премахване на напрежението на мускулите и за въздействие на съединителната тъкан при проблеми в лубалния дял на гръбначния стълб и малкия таз. Изходното положение е седеж. Ръцете на масажиста са пронирани и е застанал зад гърба на пациента и ръцете са в областта на кръста, така че палците да са от дорзално, а пръстите от вентрално. Изпълняват се къси и кратки странични вибрации ( латеролатерални) като ръцете се плъзгат дорзално към гр. стълб.

-         Върху периоста- след откриването на периостална точка или блок се прилага кръгообразно разтриване със значителен натиск. Изпълнява се на серии от 2 минути с поглаждане между тях.

-         При плеврални сраствания, бронхиална астма, емфизем- приом на разтягане на торакса- и.п. седеж. Извършва се дълбоко издишване, подпомогнато от терапевта чрез натиск и отпускане при вдишване. Приом за игра на интервертебралните стави- изпълнява се след масаж на гърба. Едната ръка се поставя с възглавничките на 2 и 3 пръст върху транзверните процеси. Другата ръка с улнарния ръб на дланта ги обременява. Упражнява се натиск с честота 1 херц, като двиението е към краниално. Мобилизиране на стерноклавикуларната и акромиоклавикуларната става- прилага се след масаж на торакса. И. п. тилен лег. Едната ръка на кт е върху ставата като я палпира а другата извършва дорзо-вентрално движение.

  1. Странични явления

-         При масаж в тилната област може да се получи главоболие, отпадналост, заспиване- отстраняват се с разтриване на челото или прилагането на стимулиращи похвати.

-         При масаж на гърба в ляво на нивото на скапулата и мускулите около лявата аксиларна ямка може да се предизвикат стенокардни пристъпи. Отстраняват се с масаж пак в лявата страна, но от предната страна на гр кош.

-         Ако след премахването на всички рефлекторни изменения се продължи сегментарния масаж с повече от 5 процедури може да се появят отново оплакванията.

  1. Методични указания

-         Съобразяване с индивидуалните особенности на пациента

-         Започва се винаги от каудално към краниално

-         Премахва се първо повърхностното напрежение

-         При крайниците работим центрипетално ( към центъра на тялото)

-         ЗАпочва се от гърба, таза, торакса ( отпред), главата, тила и крайниците

  1. Действие

-         Гръб- и. п. лег, под гърдите висока възглавница, а под глезенните стави има валяк. ЗАпочва се с класическо поглаждане и разтриване, следва докосващо поглаждане. След това се прави приома на Сведерела и приом за въздействие върху прешленните пространства, класическо поглаждане, похват на пилата, разиграване на прешлените, водене на кожна гънка, вибрации. След това се обработва скапулата. МАсажиста застава от противоположната страна. След това изправяме пациента. Кръстосват се ръцете като се слагат на противоположното рамо и се прилага странично и надлъжно разтегляне. Разтрива се долният ръб на лопатката и вътрешния ръб. Следтова се прави разтриване и омачкване на участъка от горната част на трапециуса до външния ръб на лопатката. Продължава се с масаж на субскапуларната област и се завършва с класическо поглаждане

-         Таз- продължаваме от седеж. Поглаждане и разтриване в областта на кръста и глутеалните мускули. Посоката е от голеия трохантер през седалището към кръстната кост. Продължава се с дразнение по Дике и похват на пилата, поглаждане, омачкване, приом на Свредела, поглаждане и вибрации. После се преминава в дълбочина за въздействие на илиачните мускули по предната повърхност. Започва се с поглаждане и разтриване, похват за илиачните мускули и после сътресения на таза.

-         Торакс- започва се с поглаждане и разтриване на стернума към проксимално. Обработват се и стерно косталните стави и в областта на клавикулите от медиално към латерално. Преминава се към пекторалиса с омачкване при абдуцирана мишница, обработка на периостални точки, вибрации, поглаждане. След това се обработват интеркосталните мускули с грапавиднопоглаждане и кръгообразни разтривания към латерално и се завършва с похвата за разтягането на торакса.

-         Тилна област на главата- въздействие върху нервните коренчета на шията с поглаждане и разтриване, похват на Свредела, похвата за междупроцесусните пространства. Обработва се и горния дял на трапеца чрез поглаждане и разтриване и се завършва с общо поглаждане. Обикновенно пациента е в лицев лег. Ако работим по предната част се започва с клавикулата към медиално, масаж на лицето и окосмената част. Завършва се с поглаждане и вибрации.

-         Крайници- започва се с поглаждане и разтриване, приом на пила, омачкване на мускулите,. ЗАпочва се от бедра и мишници и се върви дистално, но винаги от периферията към центъра.

Б Точков масаж- има 2 вида.

- Когато точките са в даден сегмент ( масаж по нервни точки на Корнелиус, периостален масаж по Фоглер и палпаторен масаж по Руман)

- Акопунктурни точки- биоактивни точки БАТ в границите на един меридиан ( китайската акупресура, японския шиацу, зонотерапията и др.)

При масажа по Корнелиус се установяват болезнени точки по щателно палпиране на тялото чрез натиск и кръгообразни движения. Действието е рефлекторно, локално и далечно обезболяване се получава. Прилагат се поглаждане, кръгообразно разтриване и вибрации. Обработването на 1 точка трае 2- 3 мин. като не трябва да се преминава прага на понусимост на болката.

I Акупресура- тя е метод за профилактика, диагностика и леение на заболявания. Днес се използват и електроакупунктура, с ултразвук, с лазер и т. н. Поради липсата на единно обяснение на механизма на действие се придържаме към китайските схващания за естеството на заболяването и лечението му. В основата лежи разбирането на Ин- и ЯН+. При добро здраве те са в равновесие. Нарушението на равновесието води до болест. Жизнената енергия тече по меридиани ( канали). Отделните органи и системи имат свои меридиани. Целта е да се разпредели правилно биоенергията по меридианите. Те са 14. 1- меридиан на белия дроб Р 2- дебелото черво- GI 3- меридиан на стомаха- E 4- меридиан на панкреаса-R P 5- сърце, 6- тънко черво 7- меридиан на пикучния мехур, 8- меридиан на бъбрека 9- меридиан на перикарда 10- меридиан на трите части на тялото 11- меридиан на жлъчния мехур 12- меридиан на черния дроб 13- преден срединен меридиан и 14- заден срединен меридиан Т. По тяхното протежение са разположени акопунктурните точки. Те са около 695 и са означени с китайски названия, букви и цифри. При заболяване  съответните точки стават биоактивни и върху тях се въздейства чрез дразнение. Характерно е че имат струпване на рецептори и са с понижени електрсъпротивление т. е. може да се откриват с електронна апаратура, измерваща омовото съпротивление на кожата. При възбудно състояние точката е болезнена, а при хипофункция на органа имаме понижена чувствителност. В зависимост от това се действа тонизиращо или подтискащо.

1. Техника- от таблицата и схемите се подбират 6- 7 точки. Те са симетрични за симетричните меридиани. Откриват се чрез перпендикулярен натиск симетрично като се търси разлика между ляво и дясно. След това се започва с повлияването по точков и линеен метод. Всяка точка се натиска силно като натиска е перпендикулярно. Ако тя е болезнена се обработва до допостима болка. Ако е много болезнена се обработва с длан. В началото на процедурата, натоварването е по- слабо и постепенно се увеличава. При линейния масаж се прилагат и похватите т класическия. Акцентира се на дълбокото изцеждащо поглаждане по хода на меридианите и по посока на протичането на жизнената енергия. РАзтриването е бавно и е обратно на часовниковата стрелка. ЗА стимулиранесе използват дълбоки и къси(30 сек- мин) дразнения. Цели се свързване на енергията. След роцедурата болния се отпуска напълно за 2-3 мин. Лечебния курс е около 2 месеца. След това се обработват и др. точки или се прави почивка.

2. Показания- функционални смущения, органични заболявания, главоболие, болки в гърлото и ставите, смущения в кръвообращението, неврози, периферни и централни парези.

3. Противопоказания- възпалителни заболявания, гнойни процеси, туберкулоза, хеморагии, тумори, тежки психични заболявания.

II Зонотерапия- има исторически данни за приложението й в Египет около 2300 пр. н. е. Доказана е рефлекторна зависимост между органите, меридианите и рефлексогенните зони на стъпалата. Считат се за доказани и проекциите на отделните части на тялото върху областта на носа, ухото, дланта, ириса. Стъпалото се вклучва в това число.

TEMA-18.

Масаж при хирургични и травматологични заболявания.

Контузия- получава се с удар с тъп или върху пътпредмет. Увреждат се дълбоко разположените тъкани без нарушаване целостта на кожата и лигавицата. Получават се хематоми. Клинично има болка и оток водещи до нарушена функция. Лечението е покой и студена компресивна превръзка. Масажът започва на 3тия-4тия ден след травмата с цел да се разнесе отокът и да се обезболи мястото, а по-късно да се подобри резорб и функцията на тази част.

Техника- в началото се прилага извъногнищно- предимно проксимално, започва се само с поглаждане с отичащи похвати и масажът е възходящ в низходяща посока. След петия шестия ден се включвА РАЗТРИВАНЕТО а върху контузеното място се правят поглаждания. По-късно се прилага и омачкаване и вибрации като не трябва да се увеличава болката. Отначало времетраенето е 5-6 мин а после 10-15мин като може да се комбинира с физиотерапевтични процедури като магнит, нискочестот токове, магнитни процедури. След 24 часа могат да се приложат топлинни процедури.

Дисторзио- временно разместване на ставните повърхности с разкъсване или разтягане на ставната капсула и връзките. Клинично се изразява с внезапна силна болка, оток, хеморагия(кръвоизлив), хемартроза/хидропс-изливане на синов течност, болезнени движения в ставата. Лечението е имобилизация и криотерапия. Масажът цели разнасяне на отока и хеморагията, обезболяване, подобряване на трофиката и функцията и релаксация на мускулите.

Техника- на третия 4тия ден се започва с отичащо поглаждане на проксималните части, леко разтриване и непрекъсната вибрация. Не трябва да се нарушава имобилизацията. Затова едната ръка винаги фиксира ставата. Върху статичните мускули се прилагат релаксиращи похвати, а на динамичните- тонизиращи похвати. Отначало процедурата трае от 5 до 10 мин, а после до 15-20. По-късно масажът ства част от комплексната КТ.

Луксация- трайно разместване на костите образуващи ставата.Клиника- силна болка, оток, деформация на ставата, липса на движение, разкъсване на ставната капсула и лигаментите. Лечението е репозиция на разместените ставни повърхности. Имобилизацията е по-дълготрайна и солидна. Масажът ЛФК и КТ спазват правилото за атравматична работа- в имобилизационния период се раздвижват ставите, които не са имобилизирани. Работи се и в съответните сегментарни зони на гръбначния стълб. Отначало се започва с 5-6мин до 20мин- 10-20 процедури.

Фрактура-счупванията биват пълни и частични(фисура). Могат да бъдат открити и закрити, травматични и патологични. Клинично се наблюдава остра болка, загуба на функция, оток, деформация, хематом, патологична подвижност(движи се където няма става). Лечението се състои в репозиция, имобилизация, физиотерапия. Масажът по време на имобилизацията се започва след 7мия-10тия ден, ако няма контраиндикации. Обработват се сегментарната зона, там се прилагат разтриване и непрекъсната вибрация, в свобдните от имобилизация стваи и на симетричния здрав крайник-масаж. Прилага се и вибрация върху гипса с дървено чукче. Ако имобилизацията е с директна скелетна екстензия. Внимава се да не се разместят сегментите. Започва се далечно с оттичащо поглаждане, след това се насочва към огнището с акцент на ставите(разтриване на ставните цепки) използвайки нежни похвати(поглажадне, леко разтриване, непрекъсната вибрация поради повишения мускулен тонус и полюляване по оста и напречно. При оперативно остеосинтеза се започва отново далеч от оперативната рана с отичащо поглаждане на проксималните части и леко разтриване. След време се включват и по-дълбоки, силни и спомагателни похвати на разтриването омачкването и вибрациите. Разтрива се и ставната цепка, след което се прилагат внимателно и пасивните движения. Масаж след иммобилизационния период- той се съобразява с отичането на крайника, смутената циркулация, ограничената подвижност на ставите, хипотрофията и скъсяването на мускулите. Не при всеки болен с една и съща диагноза има едни и същи смущения. Масажът се състои от: подготвителен масаж(общо поглаждане, леко разтриване на ставите, след това детайлен масаж(с акцент на патологичната находка), обхващане на регионална рефлексогенна зона паравертебрално и приложение на специални масажи(периостален масаж, мускулен, съед тъканен). Веднага след махане на имобилизацията масажа е предимно с повърхносто отищато поглаждане. Ако има хипертрофичен калус трябва да се заобикаля. При хипотрофичен калус се прилага по енергичен масаж, дразнещ с разтриване и почукване. Статичните мускули трябва да се разтегнат и релаксират(двойно пръстеновидно омачкване, изцеждане в областта на инсерциите. Адинамичните мускули трябва да се релаксират(надлъжно омачване и др ударнуи похвати). Времетраенето на масажа(20-25 мин), 10-15 процедури.

Масаж при рани- нарушение целостта на кожата или лигавицата- порезна, прободна, посечна(обелка), разкъсна, контузноразкъсна, от премачкване, от охапване, огнестрелна рана(комбинирана), от изгаряне, атрофична. При атрофичните които са декубитални задачите са: подобряване на кръвообръщението, да се получи мек еластичен цикатрикс и да се получат трофични импулси от Вегет НС. Трябва да се спазва принципа по асептика и антисептика, около раната се почиства с йодасепт, а ръцете на мсажиста с 50-60градусов спирт.

Техника- поглаждане по ръбовете на раната цетруфугално, омачкване в по-отдалечените участъци, потупване и наплескванеТ=5-15мин, поради застойните явления се прилага отичащо поглаждане, сегментарно или съед тъканен масаж в паравертебралната зона. Последните могат да се прилагат при разширени вени и тромбофлебит противопоказани за класически лечебен масаж.

Цикатрикс- при зарастването могат да се сраснат кожата и подкожието, подкож и мускулите дори и ссухожилията и да се доведе до функционални смущения като контрактури или козметични ефекти, лечението е комплексно, топлинни процедури, апаратна физиотерапия и КТ, ЛФК. Масажът цели да направи цикатрикса мек и еластичен, да предотврани срастването на подлежащите тъкани и да възтанови функцията на засегнатия сегмент.

Техника-енергично погладане, разтриване, като върху цикатрикса се прилагат разтягането в надлъжна и напречна посока, гонещи се палци, разтягане и събиране и т.н.т. Т=5-10мин

TEMA-19

ТЕМА =Mасаж при заболяване на ставите

  1. Ревматоиден артрит- автоимунно заболяване, апочващо от малките стави на ръцете и краката с бавен ход на развитие. В голяма част от случаите се достига до  деформации в тежка степен, сублуксации и анкилози. Целта на масажа е подобряване на трофиката в околоставните тъкани, боба с мускулния дисбаланс, поддържане и подобряване на функциите на ОДА ( г. к.- хватателна, д. к.- опорна), подобряване на общата реактивност на организма. В острия стадий не се работи върху ставите. Правят се поглаждания, леко разтриване проксимално или дистално от ставата. След озвучаване на възпалителната реакция могат да се прилагат по- дълбоки похвати. Обработват се и сегментите. В хроничния стадий се преминава върху ставата, като се започва от проксималнмите сегменти. Работи се избирателно върху отделните мускули и стави. Отново се работи върху сегментите, от които излизат сплитовите. Гривнената става и предмишницата се обработват детайлно за предотвратяване на мускулния дисбаланс. В метакарпалните и метатерзалните пространства се прави щтриховане и горно и долно ветрило. Всеки пръст се обработва сам за себе си от всички страни с щипковидно поглаждане, разтриване, ритмично претискане.
  2. Болест на Бехтерев ( анкилозиращ спондилартрит)- инфекциозно алергично заболяване, засягащо предимно мъже (от 40 нагоре). Клинично се наблюдават контрактури до анкилозиране на интервертебралните и костовертебралните стави. Целта на масажа е рефлекторно повлияване на повишения мускулен тонус, подобряване на трофиката паравертебтрално, подобряване на дихателните екскурзии на торакса, поддържане на функциите на ОДА и релаксиращ ефект върху НС. Болние понасят по- дълбок масаж. Обхващат се освен паравертебралната мускулатура и латисимуса, глутеалната и интеркосталната мускулатура. Акцента е върху интервертебралните стави. Масажира се и торакса отпред с акцент на интеркосталните пространства. Използват се всички похвати. Паравертебралната мускулатура се омачква към полежаща костна подложка. Трапециуса и латисимуса се омачкват напречно, а глутеусите- омесване. Прави се сътресение на таза и разтягане на торакса. Релаксиращ ефект имат вибрациите, полюляването и разтърсването. Прилага се и апаратен, подводен, вибрационен масаж. Времетраене 20-30 мин.
  3. Коксартроза- цел- подобряване на трофиката на ставата и околоставните тъкани, преодоляване на мускулния дисбаланс, обезболяване, подобряване на функцията. Масажа обхваща тазовия пояс с акцент на бедрото. Хипотрофичната мускулатура ( абдукторите и екстензорите на ТБС и квадрицепса) се стимулира чрез енергични и дълбоки похвати. Върху скасения илиопсоас се прави разтриване. Ишиокруралните мускули и аддукторите на ТБС  се релаксират чрез разтриване и полюляване. Прилага се тракция по дължина на крайника. При това болния е в и. п. тилен лег. Съответния крак се захваща над глезена с 2 ръце. Другия крак се фиксира като се подпира в хълбочната област на кт. Тялото на кт се завърта по оста така че терапевтирания крак да се изтегли по оста. Времетраене 20-25 мин в 12-15 процедури.
  4. Гонартроза- масажа обхваща КС, бедрото и подбедрицата. Обработва се и паравертебралната зона. Ставната цепка се обработва с върховете на пръстите. Прави се и игра на пателата. Времетраене 10-20 мин.

TEMA-20

Maсаж при белодробни заболявания

  1. Бронхиална астма- причинавя се при алергии, инфекции и силни стресови заболявания. Затруднено е дишането като инспирацията е кратка и мъчителна, а експирацията е удължена, трудна и свиркаща. Торакса е в крайно инспираторно положение ( бъчва).
  2. Белодробен емфизем- състояние при което въздушните пространства дистално от терминалните бонхиоли са с увеличен размер, в следствие на раздуване или диструкция на стените им. Получава се при бронхиална астма.  Клинично се наблюдава задох, цианоза ( посиняване), торакса извършва слаби движения. Налице е дишане като при астмата.
  3. Пневмосклероза- касае се за процес с образуване на фиброзна тъкан в белия дроб при и след възпалителни процеси от различно естество ( пневмонии). Хроничните инфекциозно възпалителни процеси водят до образуане на нова съединителна тъкан която причинява бронхиална обструкция, съединяване на алвеолите и подържане на хронична инфекция.
  4. Плеврити- възпаление на плеврата от различен произход и с различен характер като уложнения на други белодробни заболявания. Биват фибринозен (фибрин, туберкулоза, абсцесии, инфаркти тумори и др.), серофибринозен ( повече течност при пневмонии), хеморагичен ( с кръв тумори, инфаркт, хеморагични диатези), гноен( може да е постпневмотичен, гнойни процеси на черния дроб)

Масажа при белодробните заболявания се прилага в ремисионния период или след отзвучаване на острите симптоми. С него се цели:да се облекчи сърдечната дейност ( хипертония), да се повиши дихателния тонус( за да може да издишва), да се увеличи екскурзията на торакса, вентилацията на белия дроб и доставката на кислород за организма, подпомагане на експекторацията ( отхрачване), да се повиши психо- емоционалния тонус на пациента. Започва се с обработване на паравертебралната зона. Обработват се мускулите като те се разделят на статични ( низходящи влакна на трапециуса, леватор скапуле, мускли пекторалес квадратус лумборум, пириформис, интеркостална и паравертебрална мускулатура), динамични ( възходящи и хоризонтални влакна на трапециуса, сератус антериор, ромбоидеи, глутеусите, коремни мускули.) Върху първите се прилага поглаждане, разтриване, двойно пръстеновидно и надлъжно омачкване или към твърда костна подложка, непрекъсната вибрация и др. Динамичните се стимулират по същия начин, но приложени по- бързо и силно. Прилагат се и ударни похвати. При хрипове в определени области се прилага и постурален дренаж. За въздействие върху диафрагмата се прилага и непрекъсната вибрация и ритмично претискане  с длани по хода на 10-12 ребро в посока на гр. стълб. За предотвратяване на сраствания се прилага разтягане на торакса, описано при сегментарния масаж. Време 10-20 мин с 6-10 процедури.

TEMA-21

Масаж при сърдечно- съдови заболявания

  1. Хронична сърдечна недостатъчност- цел на масажа – да повлияе рефлекторно сърдечната дейност. От класическия масаж се прилага масажна яка. Обработват се и зоната на сърцето между скапулите, паравертебралните с акцент на ниво С3-  ТХ 4 предимно в ляво. За забавяне на сърдечния ритъм се прилага меко сечене и непрекъсната вибрация в сегмента ТХ1-ТХ4. Бавното разтриване и ритмичното омачкване и вибрация релаксира рефлекторно повишения мускулен тонус на трапециуса, пекторалис майор, сератус антериор, супраспинатус, интеркосталните и паравертебралните мускули. За повлияване на оттоците по крайниците се прилага оттичащ масаж. Общата продължителност е 15-20 мин в 20-25 процедури ежедневно. Курса на лечение може да се повтори след 3 до 4 месеца.
  1. Стенокардия- целта е по време на пристъпа да повлияе рефлекторно коронарния спазъм и да копира болката. В  извън пристъпния период- регулиране на възбудно- задръжните процеси в кората, разширяване на коронарните съдове, тонизиране на сърдечната дейност. От класическия масаж се прилага масажна яка до ТХ9 в ляво. Показана е и съединително-тъканен масаж в зоната Ц#_ТХ9. Курса е 20 процедури като последните се разреждат през 2-3 дена. Сегментарния масаж се прави в съответните кожни зони с повърхностно и дълбоко поглаждане, нежно кръгообразно разтриване на трапециуса, пекторалис майор, сератус постериор, супраспинатус, интеркосталните и паравертебралние мускули, лявата субскапуларна област, пилене, вибрации, надлъжно изтегляне. Времетраенето на сегментарния масаж е 20-30 мин. при 15-20 процедури.
  1. Инфаркт на миокарда- масажа се прилага в периода на болничното лечение. Цели се общо тонизиране, намаляване на застойните явления и рефлекторно въздействие. През този период се прилага масаж на д. к., започващ с повърхностно поглаждане, леко кръгово разтриване, недълбоко омачкване и валяне на стъпала, глезени и подбедрици до КС. Подобна е техниката за г. к.също от изходно положение тилен лег. В следболничния период се цели възстановяване на нервно-хуморалните процеси, увеличаване на резервите на коронарното кръвообращение и подобряване на метаболизма на миокарда. Прилага се масаж на гърба с паравертебрално поглаждане и разтриване, щтриховане на интеркосталните простраанства предимно от ляво, д. к. и корема и се завършва с г. к. В периода на санаториално куросртното лечение целта на масажа е максимално мобилизиране на системите, като тонизира ЦНС, стимулира коронарното кръвообращение, регулира външното дишане и функциите на др. органи и системи. Похватите са по- енергични, дълбоки, масажа е по- продължителен (20 мин). Много добре действат рефлекторните масажи при стенокардията.
  1. Хипертонична болест- това е кортико висцерално заболяване т. е. нарушение на възбудно- задръжните процеси в кората, водещо до рефлекторен спазъм на артерите и капилярите. Целта на масажа е регулиране на възбудно- задръжните процеси, рефлекторна дилатация на спастично стеснените съдове и намаляване на симпатикуса. Прилага се масажна яка с успокояващи похвати и разширена зона, която обхваща окосмената част на главата, слепоочието и челото. Обработват се болезнените точки по срединната линия на черепа, слепоочията, мастоидеусите и между веждите. Върху точките на нервус окципиталис и в оснавата на черепа се прави разтриване бавно изцеждане от срединната линия латерално, стабилна вибрация. Времетраене- 20 мин. 15-20 процедури в 1 курс. Може да се прави и общ масаж с успокояващи похвати. Обработва се първо задната част на тялото- гръб, д. к. и след това корем,  гърди, г. к. Могат да се включат челото и слепоочията ъздействието върху симпатикуса също намалява ктъвното налягане. За целта се прави кръгообразно разтриване върху ганглеон стелатум в продължение на 2- 3 мин. Той се намира зад долната трета на стерноклейдомастоидеуса. След това се обработва и плексус соларис. Обработва се 1рез палпация по линия алба . Прилага се и ктъгообразно разтриване и стабилна непрекъсната вибрация със съответен натиск в дълбочина, което продължава 1- 2 мин. Трябва да се внимава да не се работи по този начин при пациенти с склеротично изменени съдове.

TEMA-22

Масаж при неврологични заболявания

  1. Неврит на лицевия нерв- пареза или парализа на мимическата мускулатура от съответната страна без болка. При периферна етиология се засягат трите клона на нерва, а при централна само долния. Цели се подобряване на рефлексогенните зони на главата и шията, тонизиране на мимическата мускулатура  подобряване на трофиката. Изходното положение е тлен лег. Прави се и масажна яка. Върху здравата страна се прави само полаждане. Прилага се след топлинна процедура. Започва се след 1 седмица от началото на заболяването с повърхностни поглаждания, леки разтривания и непрекъсната вибрация. След 6-7 процедури масажа става по-нергичен: разтриването е без затягане на кожата. Акцента пада на омачкването ( стискане,) и някои ударни похвати. Обработва се и ушната раковина. Полезна е вибрацията под миатус акустикус екстернус. Похватите да са стимлиращи и достатъчно щадящи за да не се появят усложнения кат контрактури и синкенизии. Трае 15 мин. в курс до 15 мин.
  2. Плексит на плексус брахиалис- най- често причината цервикална генеза от дразнение на коренчетата Ц4_ТХ1. Проявява се болка с ирадиация дистално км крайника. Има сетивни и двигателни нарушения и вегетативни смущения. При акушерската парализа са характерни мускулна слабост и хипотрофия, изоставане в развитието на ръката. В острия стадии се щади. След това се започва с лек масаж, съобразн с изследванията. Цели се тонизиране на мускулите, разтегляне на скъсените сухожилия и обезболяване. Сплита е най- достъпен в аксиларната ямка, където се прави вибраия с юмрук и във фоса супраклавикуларис майор. Обработват се и болезнените точки. При ошипяване се прави и тракционен масаж. Работи се като за горен крайник. Трае до 20 мин. про до 20 процедуи. При кърмачетата е по общ масажа с обхващане и на сегментите. При по големи деца детайлен и аналитичен. Правят се многократни курсове до 15 процедури. Прави се обучение на майката в масаж.
  3. Неврит на ишиадикуса- болката е дистално по задната част на крака и се съпровожда с отпадни явления, но са възможни и възбудни такива. При увреда на С1 се парализират флексоррите на стъпалото а на Л5 екстензорите. Масажа е по схемата на д. к. В острия период сао поглаждане след това при възможност за обръщане в лвглто се обработва целия крайник и лумбосакралната област. Ивършва се с палеца, минаващ по средата на бедрото отзад. Хода на поглаждането спазва посоката на периневралната течност. По хода на нерва има точки на Вале- стабилна непрекъсната вибрация и при поносимост кръгообразно разтриване. При наличност на отпадни явления се спазват принципите за обработка на вяла мускулатура. Прилагат се акупресура, зонотерапия и др.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>