Профилактика на полово предаваните заболявания

Сексуалността се проявява по различен начин в различните възрасти. Тя не е от голя­мо значение за по-малките деца. Наистина момчетата ще открият, че им е приятно да пипат члена си, а момичетата – да пипат тя­лото около влагалището и особено клитора. Но обикнобено това не е важна част от живота им.

Любовта обаче винаги е важна част от живота ни.  Всеки зрял човек желае да партньор, който при всички несгоди на живота да стои до него свързан посредством съвместната им житейска история;

Мъжът и жената се стремят да се съединят в една физическа и духовна общност. За съвместния им живот любовният акт е постоянно възвръщаща се потребност и извор на ново ща­стие.

Макар че в подходящия момент и при нор­мални обстоятелства сексът е щастливо и здравословно преживябане, понякога от него човек може да пострада. Това става, когато единият партньор има болест, предавана по полов път.

Болестите, предавани по полов път (БППП), някои от тях известни и Като венерически бо­лести (ВБ), се разпространяват посредством близкия контакт на двама души, Които имат интимност. Главните БППП са трипер, херпес, гъбички, хепатит В, сифилис и СПИН.

БППП представляват сериозна опасност по две причини. Първо, те могат сериозно да влошат състоянието на човека, който е за­разен с тях. Второ, превръщат същия човек в преносител, всеки път, когато той или тя имат полов акт, е Възможно неговият или не­йният партньор да се заразят. Тази опасност намаляба, Когато мъжът използба презерватив, но не отпада напълно. Както при бремен­ността, така и тук единственият абсолют­но сигурен начин да не хванеш  БППП е изобщо да нямаш интимни контакти, което в нашият съвременен живот звучи неправоподобно.

Възобновеният интерес към венеричните и другите, предаващи се по полов път болести е резултат от обезпокоителните данни за тяхното увеличаващо се разпространение в редица страни на света. Той е свързан също така и с големите постижения на нау­ката в тази област и знанията за проявите и лече­нието на тези заболявания, с успехите на лабора­торната диагностика, както и с разширената кожно-венерологична мрежа и достъпността на население­то до нея. В практиката са възможни и се срещат различни комбинации от тези болести за сметка на измененията, настъпващи в имунобиологичното съ­стояние, и лекарствената поносимост на индивида.

В европейския континент официално са признати като класически следните венерически болести: си­филис, гонококция (трипер), мек шанкър, венеричен гранулом, ингвинална лимфогрануломатоза (болест на Никола – Фавр).

І  ГЛАВА

І .Полово – предавани заболявания

Полово предаваните болести са заболявания, които се пренасят по полов път (МSТ, STD на английски). Касае се за над 20 заболявания, причинени от бактерии, вируси, гъбични инфекции или паразити. По принцип всички те се разпространяват по полов път, но се различават по степентта на вирулентност на причинителя, по развитието на заболяването и по възможността за лечение и профилактика. Класическите венерични  болести (сифилис, гонорея и др.), не предизвикват толкова голям страх откакто съществуват антибиотиците. Срещу Хепатит В (Hepatitis В) – едно тежко заболяване, което може също да се пренесе по полов път съшествува отдавна ваксина. Днес основно място сред полово предаваните болести заема СПИН, защото при това заболяване още не е открит медикамент, който да го лекува; не е открита също още и ваксина.

По целия свят всяка година се заразяват около 330 милиона души с полово-предавани болести. Най-разпространена сред тях е трихомониазата; тя обхваща 120 милиона, следвана от хламидиаза 50 милиона и гонорея 25 милиона заразени. Числото на HIF-инфектираните днес е приблизително около 42 милиона. Заразяването става основно по време на сексуални контакти, когато лигавиците влизат в пряк досег с инфектирани телесни течности (спермална течност или вагинален секрет).

Голяма част от венерическите болести в частност херпес-инфекциите се предават също и чрез орални контакти, целувки и петинг (директен контакт с инфектирани телесни течности). Заразата може да се предаде от серопозитивна майка на плода или новороденото. Някои венерични болести (хепатит В/С, СПИН, сифилис) могат да се предадат по кръвен път чрез заразени кръвни и хематологични продукти или при смяна и общо ползване на спринцовки при токсико-зависими. Някои инфекции се пренасят чрез използването на общи кърпи за ръце, тоалетни принадлежности и др. но такива случаи са изключително редки. Едно заразяване по въздушно-капков път (кашлица, кихане) е изключено. При всекидневните социални контакти (работа в къщи, в офиса, пътувания и др.) е невъзможно инфектиране ако се спазват нормалните хигиенни норми.

Голяма част от полово-предаваните болести (преди всичко хепатит В и СПИН), в началото се манифестират в зоните, където е станал контакта, а това значи върху пениса, вагината (влагалището) и върху срамните устни. Може да бъде засегната също и устната кухина. Някои от тези заболявания предизвикват незначителни оплаквания други обаче са много опасни: ако не се лекуват могат да се разпространят в цялото тяло и да причинят в частност тежки и невъзвратими поражения като стерилитет, мозъчни лезии или слепота. HIV-инфекцията е полово-предавана болест, която е най-опасна. На базата на актуални данни за СПИН 12 години след заразяването се манифестира последния стадий на заболяването, което за жалост завършва със смърт. Полово-предавани болести

Болестите, предавани по полов път се причиняват от вируси, бактерии и паразите. Вирусите причиняват различни болести, включително хепатит В и генитални херпеси. Бактериите причиняват болести като гонорея и сифилис. Краста, трихомонас и срамни въшки се причиняват от паразити.    Повечето болести, предавани по полов път са излечими. Но ако не се лекуват своевременно, някои болести могат да доведат до продължителни здравословни проблеми както при жените, така и при мъжете. Например могат да повредят репродуктивните органи, така че жената да не може да има деца – могат да причинят рак на матката, увреждания на сърцето и мозъка, и евентуално смърт.

Симптоми

При много от болестите, предавани по полов път често е трудно да се разпознаят ранните симптоми и много хора ги пренебрегват, докато не се появят по-сериозни проблеми. Това е особено вярно за жените и това затруднява ранната диагностика и лечение. Необичайни течения на пениса, ануса, вагината; парене при уриниране; болка в корема или слабините с треска; болка по време на секс; обриви, пришки или язви по гениталиите са възможни симптоми на болести, предавани по полов път. Ако човек има някой от споменатите симптоми, трябва да преустанови сексуалните си контакти и да отиде на преглед.

Болестите, предавани по полов път и хив

Има сериозни доказателства, че ако човек е заразен с други болести, предавани по полов път, вероятността да се зарази с ХИВ или да го предаде, ако е носител на вируса, се увеличава. Това става вероято поради раничките и нарушенията на кожата или лигавиците, които са често срещани при болестите, предавани по полов път. Ако подозирате, че може да сте се заразили, или да сте били изложени на риск от заразяване с болест, предавана по полов път, трябва да потърсите медицинска консултация. Човек, който е заразен с болест, предавана по полов път трябва да знае, че ако не прави секс с презерватив е изложен на по-голям лиск от заразяване с ХИВ.

Как болестите се предават по полов път?

Презервативът е единственото средство, което предпазва от болести, предавани по полов път и нежелана бременност. Контрацепцията е отговорност и на двамата партньори. Презервативът предотвратява навлизането на семенна течност във влагалището. Ако употребата му е правилна, сигурността възлиза на около 98%. Важно е кондомът да бъде в срок на годност и опаковката да се отвори внимателно.

Полово-предаваните болести се разпространяват чрез вагинален, анален и орален секс. Оралният секс не означава безопасен секс, противно на разпространената представа. Микроорганизмите преминават от човек на човек чрез семенната течност, вагиналната слуз и кръвта. Някои от причинителите на болестите могат да навлязат в тялото посредством малки рани в устата, гениталиите или ануса. Лигавиците са много по-податливи от кожата, така че ако някакъв секрет влезе в досег с тях опасността от инфекция е много по-голяма.

Колкото повече партньори имате, толкова по-голяма е вероятността някой да ви предаде своята инфекция. Един от начините за предпазване от полово предавани болести е избягването на безразборните сексуални връзки и поддържането на сексуален контакт само с партньор, заслужаващ доверие.

Най-често срещаните половопредавани болести са: хламидия, гонорея, хепатит В, генитален херпес, СПИН, човешки папилома вирус, сифилис и трихомониаза. При полов контакт се пренасят и срамните въшки.
Източник на инфекцията е болният човек, а основният механизъм на предаване е директния контакт при полов акт. В някои случаи заразяването може да стане и по кръвен път – кръвопреливане, операция, инжектиране. Някои болести могат да бъдат предадени от майката на бебето.Ако не се лекуват, повечето болести, предавани по полов път, могат да предизвикат стерилитет. Известно е, че тези инфекции са най-честата причина за безплодие. При жените половопредаваните болести могат да доведат и до тазова възпалителна болест и рак на шийката на матката. Бременните, които са заразени, имат по-голям риск от спонтанен аборт и преждевременно раждане.
По данни на Световната здравна организация всяка година се откриват около 250 милиона нови случаи на болести, предавани по полов път.

Според причинителите, сексуално предаваните инфекции могат да се класифицират като заболявания причинени от вируси, бактерии, спирохети, гъбички и паразити. Тенденцията е за увеличаване на новите сексуално предавани болести – хламидийните и вирусни инфекции.

При мъжете гонореята се проявява със сърбеж, парене и болка при уриниране. Много скоро се появява и жълто или бяло гнойно течение от пениса. Инкубационният период е от 2 до 7 дни и има остро, хронично или асимптоматично протичане.
Симптомите на гонореята при жените са парене и болка при уриниране, а в някои случаи и поява на гъсто жълто или бяло течение от влагалището.
Заболяването се лекува успешно с антибиотици.

В тази първа глава от Курсовата работа ще бъдат описани основните венерически болести.

1.1 Сифилис

(Treponema pallidum spirochete bacteria)

1.1.1 Исторически бележки

Сифилисът е не само най-тежката и опасна болест, предавана по полов път, но и най-коварната от тях, тъй като сравнително леките начални симпто­ми с нищо не предвещават тежките късни последи­ци за самия болен и за потомството му. Неслучай-но голям брой писатели (от Фракасторо до Мопа-сан, Ибсен и Елин Пелин) използват тази болест като основен двигател на драматичното действие. Особено картинно е представена сифилитичната лудост от Мопасан, който сам умира от нея.

Историята на сифилиса е твърде интересна. Смя­та се, че тя има възрастта на човечеството и за нея са изписани стотици страници, изпълнени с разго­рещени спорове — особено що се отнася до произ­хода на болестта в Европа.

Един от малкото безспорни факти в историческо­то развитие на сифилитичната инфекция е, че тя се е появила като масова епидемична болест в Европа в края на XV в., като най-напред е била засегната Испания. В 1494 г. френският крал Шарл VIII под­готвял похода към Неапол, като събрал в Лион ог­ромна за тогавашната епоха наемна армия – - 36 хиляди души, от които 10 хиляди фламандци, 5 хи­ляди гасконци, 6 хиляди швейцарци и по-малки групи от испанци, италианци, англичани, унгарци, сла­вяни и др. С обоза на тази армия пътували н около 800 проститутки, а при бавното си придвижване дом Неапол войниците имали’ многобройни контак­ти с местното население. След падането на Неапол наемниците се разпръснали по домовете си, разна­сяйки „новата болест“. При това във всяка страна тя е получавала различно название. Така за фран­цузите сифилисът е бил неаполска болест, за ита­лианците, средноевропейските народи н турците -френска!   (оттук и названието френга)  за персий-ците — турска, за поляците — немска, за русите — полска и т. н. Само за няколко години според Ка-таниус   заразата   засегнала   почти   половината   от населението на Европа, като обхванала всички слое­ве на обществото — от скитници и просяци до кра­ле и папи. При това тогава тя протичала по-теж­ко, отколкото днес - – с дълбоки болезнени язви, ослепявания, парализи, изтощение, водещо до смърт. Чрез морската експанзия на испанци и португал­ци заразата така се разпространила, че когато през 1522 г. моряците на Магелан (първите хора, дошли в Източното  полукълбо от  изток)   достигат остров Тимор в Индонезийския архипелаг, те установяват, че под името болест на свети Йов или фор франчн сифилисът вече е донесен там от португалците, про­никнали от запад (данни на А. Пигафета — лето­писецът на Магелан).

Самото название сифилис идва от името на ов­чарчето Сифилус, герой на едноименната поема на италианския лекар и поет Джироламо Фракасторо (1530 г.). Сифилус бил наказан от Аполон с „нова­та чума“, поради това че се осмелил да се влюби като него в богинята Венера.

1.1.2 Определение

Сифилисът (луес) принадлежи към групата на т. нар. класически венерически заболявания. Той представлява инфекциозно заболяване с хронично циклично, активно проявено или скрито протичане.Причинител на болестта е спирохета (трепонема). Заразяването става предимно по полов път, но може да се предава и извънполово, директно, индиректно и конгенитално (от майката на плода). Спирохетата (трепонемата) се нарича бледа поради нейното слабо оцветяване с анилинови бои и невъзможност да се види с обикновен микроскопски способ.
Под въздействие на антисептични и дезинфекционни разтвори бледите спирохети загиват бързо. Измиването с вода и сапун е достатъчно за унищожаване на попадналите върху кожата спирохети. Инфекцията може да бъде придобита или вродена. При придобития сифилис заразата се предава при пряк или непряк контакт с болен, като най-често инфекцията се предава по полов път.
Извънполовото и непряко предаване на инфекцията е особено характерно за битовия сифилис. При вродения сифилис заразяването се предава от болната майка чрез плацентата на плода през или след 4-тия лунарен месец. Продължителността на инкубационния период е 3-4 седмици. Това е периодът, в който инфекцията се развива в организма без да настъпят външни прояви. Възможно е инкубационният период да бъде по-къс (10-12 дни) или по-дълъг (до и над 3 месеца). Противосифилистичното лечение, приложено в оптимална дозировка и продължителност през инкубационния период, може да предотврати развитието на болестта. Това е т.нар. превантивно лечение на сифилиса.
По отношение на имунитета съществуващите закономерности при много други инфекциозни болести не се отнасят за сифилиса.
При това заболяване е възможна суперинфекция – т. е. повторно заразяване на вече лекувани от сифилис болни. Преболедуването от сифилис не води до траен имунитет.
Съвременното и своевременно лечение осигурява пълно излекуване. Придобитият сифилис, при който заразяването най-често става при полов контакт протича в няколко последователни етапа – първичен сифилис, вторичен сифилис и третичен сифилис.
Първичният сифилис има продължителност около 6 седмици и обхваща периода от заразяването до вторичният сифилис, когато започват кожните (обривните) прояви на болестта. След изтичането на инкубационния период на мястото на входната врата на инфекцията се образува раничка, по-рядко язва. Язвата е с кръгловата форма с диаметър от 5 до 20 мм, гладко дъно с медно-червеникав цвят, с оточно-червеникав цвят, с оточни твърди ръбове, неболезнена. Локализацията на язвата най-често е в областта на главата и препуциума на пениса, вулвата и влагалището. Няколко дни след появата на сифилистичната язва регионалните лимфни възли се увеличават и достигат големина на лешник, като не са болезнени при опипване. През този период на прясна сифилистична инфекция диагноза се потвърждава чрез доказване на бледата спирохета в материал от язвата и изследван микроскопски на тъмно поле. Серологичната реакция за доказване на сифилиса става положителна 10-14 дни след появата на сифилистичната язва.

Вторичният сифилис започва средно 6 седмици след появата на сифилистичната язва (т.нар. твърд шанкър) и се характеризира с това, че всички кожни прояви през този период са богати на бледа спирохета което определя периода като най-заразителен. От общите признаци най-чест е краткотрайната (за 4-5 дни) повишена телесна температура, обикновено привечер, съпроводена от изпотяване. Нерядко се установява безсъние, главоболие и нощни костни болки. Най-характерното обаче при вторичен сифилис е появата на т. нар. сифилиди по кажата, които са неболезнени, петнисти или възлести. Петнистите (макулозни) сифилиди представляват розово-червени петна на нивото на кожата с големина от лещено зърно до малка монета, разположени главно по туловището (гърдите, гърба, корема), които след 2-3 седмици изчезват безследно. Възлестите сифилиди се локализират по крайниците, като особено типична област са стъпалата и дланите. Те са на големина колкото лещено зърно, с гладка повърхност и червено-кафяв цвят. Те също така изчезват внезапно за 3-4 седмици. Под влияние на овлажняването по гениталите се образуват т. нар. широки кондиломи, които представляват най-заразните места на болестта. По шията се появяват участъци на кожата с променена пигментация – т. нар. „огърлица на Венера“. Но кожата на границата между челото и окосмената част на главата нерядко се образуват възлести сифилиди (т. нар. „Корона на Венера“). По окосмената част на главата се установяват участъци на оплешивяване. След няколко седмици до няколко месеца тези признаци изчезват постепенно. През този период серологичните реакции за сифилис са в 100% от случаите положителни.

Третичният сифилис започва 2-3 години след началото на сифилиса. Възлести третични сифилиди могат да се появят по различни участъци на тялото. Те представляват множество възлести образувания с големина до грахово зърно, с умерена плътност и медно-червеникав цвят. Задържат се няколко месеца, част от тях постепенно изчезват и на тях но място остават тъмно-червеникави белези. Гумозните третични сифилиди се образуват в кожата и подкожните тъкани. Те са обикновено единични, с големина от грахово зърно до орех. Най-често тези сифилиди изчезват, но понякога се разязвяват и от тях изтича гъста лепкава кръвениста материя, наподобяваща арабска гума.

Третичният сифилис засяга и опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдовата и нервна система.
Задължително условие за възникване на вроден сифилис е наличието на сифилис у майката. Инфекцията се предава от заболялата майка на плода по време на бременността посредством плацентата след четвъртия лунарен месец. Колкото инфекцията у майката е по-прясна, толкова вероятността за заразяване на плода е по-голяма. В зависимост от количеството на проникналите бледи спирохети плодът се уврежда в различна степен.

Съответно на това вроденият сифилис се разделя на:

1. Ранен вроден сифилис – до 4-годишна възраст;

2. Късен вроден сифилис – в над 4 годишна възраст;

3. Скрит (латентен) вроден сифилис.

Ранният вроден сифилис е силно заразителен. Болестната симптоматика напомня ранния придобит (респективно вторичен) сифилис, но наред с това се срещат и гумозни възли и язви и значителни увреждания на костите и вътрешните органи. Тези обстоятелства предопределят и неблагоприятната му прогноза. Ранният вроден сифилис от своя страна се разделя на сифилис на плода, сифилис на кърмачето и сифилис на ранната детска възраст. За сифилис на плода говорим, когато масивното проникване на спирохетите в плода причинява тежки, несъвместими с живота промени във всички тъкани, органи и системи. Това води до аборт (през 5-6тия месец на бременността) или до преждевременно мъртвораждане (през 7-8-мия лунарен месец). Тежки промени се установяват във всички вътрешни органи – бели дробове,черен дроб, сърце, жлези с вътрешна секреция, кости. Като сифилис на кърмачето се определя ранният вроден сифилис от момента на раждането до края на първата година от живота. Сифилисът на кърмачето се изявява със сериозно увреждане на общото състояние, дистрофия с намаляване на телесната маса, атрофични кожа и мускули, повишена телесна температура. Кожата е набръчкана, със старчески вид и землист цвят. По кожата често се наблюдават мехурчести обриви. Вроденият сифилис на ранната детска възраст засяга болните от една до четири-годишна възраст. Най-често са увредени кожата, лигавиците и костите. Характерно е наличието на възлести обриви по кожата, наподобяващи вторичния рецидивен сифилис. Късният вроден сифилис засяга болните от пет до шестнадесетгодишна възраст. Много често се увреждат лигавиците на устата. Образуват се гумозни възли, които се разпадат и водят до разрушаване на костните прегради. Гумите в областта на носа водят до т. нар. седловиден нос. Наблюдават се и костни усложнения (периостит и остеомиелит), очни промени с потъмняване на роговицата, зъбни аномалии с характерни зъби като отверка или с полулунни очертания. Комбинацията от загуба на слуха, възпаление на роговицата на очите и зъбни аномалии е известна като триада на Хътчинсън.
Профилактиката на вродения сифилис изисква повишаване на здравната култура на населението. Абсолютно необходими са двукратното серологично изследване на бременните, контрол върху лечението на болните от сифилис и превантивното лечение по време на бременност на лекуваните преди това за сифилис жени.

Лечението на сифилиса се провежда главно с пеницилин. Необходимо е да се осигури оптимално съдържание на пеницилин в кръвта в продължение на 10-14 дни. При ранните форми на сифилиса лечението трябва да се започне с водно-разтворим пеницилин, след което се продължава с депо-пеницилинови препарати. При късните форми освен пеницилин се прилагат бисмутови и йодни препарати и неспецифично лечение (автохемотерапия). Цялостното лекарствено лечение се провежда от лекар-специалист.

Какво трябва да знаете:

Първи стадий Симптомите обикновено се появяват след 1-12 седмици. Неболезнени, червено-кафяви язвички обикновно по устата, ръцете или половите органи. Язвичките траят 1-5 седмици, после преминават, но все още имате сифилис.

Втори стадий Три до шест месеца след като се появят язвичките, общ обрив се появява навсякъде по тялото заедно със състояние, подобно на грип. Обривът и състоянието, подобно на грип, изчезват след 1-2 седмици, но все още имате сифилис.

Как става инфектирането със сифилис?

  • От незащитен орален, вагиналени ли анален секс с партньор, заразен със сифилис.
  • Майка със сифилис може да го предаде на бебето по време на раждането.

Какво става, ако не се лекувате?

  • Можете да предадете сифилиса на своите сексуални партньори.
  • Сифилисът може да додсигне до други елесни органи и да се появи след години, причинявайки сърдечни заболявания, мозъчни увеждания, слепота и дори смърт.

Как се открива сифилиса?

  • VDRL (RPR) кръвен тест.

Как се лекува сифилиса?

  • Лечението зависи от стадия на инфекцията, но обикновено някои видове пеницилин унищожават напълно бактерията.
  • Симпотми като при грип често се появяват а няколко часа или дни след приемане на пеницилин.
  • Инфомирайте всички ваши сексуални партньори през последните 3 месеца, защото те също трябва да се подложат на изследване и ако е необходимо – на лечение.

Сифилисът се причинява от бактерий Spirocheta pallida (Treponema pallidum). Заболяването има 4 стадия: В първия стадий след инкубационен период от около 3 седмици се оформя сифилома, “улчера дура”(твърда язва), неболезнена върху пениса или във влагалището. По близките лимфни възли се уголемяват. Твърдата язва изчезва от само себе се дори и ако не е лекувана. Ако заболяването не бъде лекувано обаче след 6 седмици то навлиза в своя втори стадий. Бактериите се разпространяват в целия организъм като провокират кожни изменения, фебрилитет, уголемени лимфни възли. Кожните изменения изчезват след около 1–2 седмици, но рецидивират години напред. Без лечение след определен брой години се манифестират лезии на вътрешните органи като специално засегната е нервната система. В третия стадий се засяга гръбначния стълб и са налице двигателни проблеми. В последния стадий се засяга мозъка и се стига до деменция. Диагнозата се базира на микроскопско изследване и серологичен тест, който дава точни резултати 3 седмици след заразяването. Едно антибиотично лечение (по специално с Penicillina) в началния стадий води до пълно излекуване. В 3 и 4 стадий бактериите могат да бъдат унищожени с антибиотици, но органичните изменения са невъзвратими. По време на бременност сифилис може да предизвика много тежки увреждания на плода.

Сифилисът е сериозна болест, особено когато не се лекува. Съвременните тестове могат да докажат заболяването преди то да се е развило. Инкубационният период е сравнително дълъг – от 3 до 4 седмици. След изтичане на инкубационния период по половите органи се появява неболезнена кръгла или овална червено-кафява язва, а след 5-8 дни се увеличават регионалните лимфни възли. Язвата оздравява за няколко седмици.При втория стадий на сифилис – от 6 до 8 седмици след появата на язвата, се появява обрив по цялото тялото и повишаване на температуратаТретичният луес започва развитието си след 3-тата година или по-късно от заразяването. При късния стадий на сифилиса се появяват лезии, които могат да се появяват върху различни органи, най-често по кожата и костите. Мозъкът, черния дроб, сърцето също се засягат. Още при появата на язва трябва да потърсите лекар, който да изпише антибиотици.
Майката може да предаде болестта на бебето при раждане. Ето защо т ние биват по-ефективни, когато се използват ком­плексно и се допълват един с друг и когато между тези, които разпространяват информацията, и тези, които я получават, съществува взаимозависимост“.

Успехът в борбата с болестите, предавани по по­лов път, особено сред младежта, зависи изключи­телно от съвместната работа и сътрудничеството в образователния и възпитателния процес на родите­ли, здравни работници и обществени организации.

Информацията и интересът на населението в раз­глежданата област трябва да бъдат насочени към следните основни въпроси:

I. Характер и същност на болестите, предавани по. полов път.

  1. Хигиена на половия живот, профилактика на
    тези болести, вредата от самолечението; значение на
    случайните полови връзки и безпорядъчния живот.
  2. Информираност на населението за това,  към
    кое здравно заведение, към кои специалисти и кога
    трябва да се обръща при съмнение или наличност
    на инфекция.
  3. За  значението и  ролята  на профилактичните
    прегледи и изследвания, които се провеждат за ран­
    ното откриване на болните.
  4. Запознаване със законодателните мерки и лич­
    ната отговорност, която носят болните за другите
    членове на обществото,I и др.

За провеждане на здравната просвета не са до­статъчни само листовки, брошури, плакати и други писмени форми. От особено важно значение е ин­дивидуалният разговор на лекаря с болния, прове­ден в атмосфера на пълна дискретност и доверие един към друг.

От друга страна, болните трябва да се интересу-

ват и да знаят колко е важно да спазват режима на лечение и да изпълняват указанията на лекаря, да осъзнаят значението на помощта, която и те могат да окажат за издирване на източника на ин­фекцията и контактните.

В края на краищата самите болни също могат и трябва да разпространяват необходимите знания в процеса на здравното възпитание, провеждано с тях.

Какво трябва да знаят за своята трудоспособност болните от сифилис и гонококция?

1.  Болните   с   първичен  и   вторичен  сифилис  се
изолират като заразно болни и подлежат на задъл­
жително лечение в срок от 10 до 30 дни. През този
период те са временно нетрудоспособни, а след из­
писването им от болница са с възстановена трудо­
способност. Болните с третичен сифилис с различни
увреждания на вътрешните органи и системи са с
ограничена  трудоспособност, а  често пъти  поради
напредналите морфологични промени те стават не­
трудоспособни и инвалиди за цял живот, ако меж­
дувременно не е настъпила смърт.

  1. При остри форми на гонококция, като заразно
    заболяване,  болните  може да  бъдат  изолирани  в
    болнично заведение. Те са временно нетрудоспособ­
    ни за около 5—10 дни. Когато настъпи усложнена
    гонококция  (с увреждане например на простатната
    жлеза, на епидилима и др.), болният е временно не­
    трудоспособен  за  по-дълго време – - от 30 до 60
    дни. При някои професии, като шофьори, трактори­
    сти, активни спортисти и др. подобни, поради осо­
    бения характер на труда и професията временната
    нетрудоспособност може да трае и до 6 месеца, но
    обикновено не води до инвалидизиране.

Сифилисът е тежко и опасно заболяване. Ако не се излекува навреме, той може да увреди почти всички органи на човека, като особено тежки поражения нанася на нервната система. Заразяването става чрез полово сношепие, ио може да се предаде и по неполов път — целуваме с болен иъж, изпол­зуване на прибори за ядеие и тоалетни принадлежности на болен.   Причинителят   му   е   микроорганизъм,   наречен   бледа спирохега.  За  влизането си й организма  микробът   кзполз\ва и най малката драскотина или рзничка   по   кожата   на   вьнш-ниге полови органи, на влага ти цча га л ига зина или на маточна шийка   Може да навле*е и през раничка върху  устните    Тази «входна вра та» се превръща в белезникава   неболезнена, с твьрда ръбове раничка  (първи  период),  която се появява около 2—З седмици след заразяването    Глдин месец след изчезване  на  ра-ничкага по цялото тяло на болната се появява обрив от   черве­никави   петна (нторн период). Стед известно време обривът  из-чезза    V вреж а нето иа дру1 ите органи започва оби чновено след няколко  години (трети период).   Може  да   се засегне «лавният мозък и тогава заболяването протича като душевно заболяване. Сифилисът   може   да *се   предаде   от   заболялата   бременна ия плода (фиг   12). Това е вроденият сифилис. Той носи опасна юследиднпи   след   раждането.   Ако  болната  от  сифилис   жена започне  енергично противосифнлитично лекуване, тя  може да оди здраво дете.

лекаря, на медицинската етика и цялостното общест­вено възпитание създават реални условия за опаз­ване на необходимата тайна и съхранение на чо­вешката личност.

Важността на проблемите, свързани с обследва-нията за откриване на сифилис, сеь определя и от гледна точка на профилактиката на вродените фор­ми. Тя предполага както съхранение на здравето на двамата родители, така и ранно откриване на си­филис у бременните и пълноценно лечение на май­ката и детето. Ранното откриване на сифилис у бременните изисква ефективна съвместна дейност на специалисти по кожни и венерични заболявания, на акушер-гинеколози, участъкови педиатри и тера­певти. Най-важна роля в това направление изпъл­няват женските консултации, в които се осигурява задължително двукратно серологнчно изследване на всяка жена по време на бременността й.

Откриването на източниците на заразяване и на контактите на болните лица у нас е организирано на следните принципи:

1.        Болният сам повиква партньора си за меди­цински преглед.

  1. Ако това по някаква причина е неудобно, патронажната сестра го посещава на работното място,
    а не в дома   (опасност от семеен конфликт).
  2. Ако партньорът е от друго селище, за него се съобщава на районния диспансер.
  3. В случай на отказ да се яви за изследване се предприемат административни мерки.

В процеса на издирването на болните и техните контактни здравните работници поддържат връзка с адресното бюро и народната милиция поради осо­бения характер на контингента. Поради недобросъвестност нерядко се дават фалшиви адреси и фик­тивни имена на контактни или пък друга неточна информация. В някои случаи е необходимо да се прибегне към задължителна хоспитализация и с оглед набирането на нужната информация за ле­каря.

1.2 Гонорея (Трипер)

Гонорея. Заболяването представлява остра инфекция на половите органи и пикочния канал и почти винаги се предава по полов път. Освен това при раждане зара­зената майка може да предаде инфекцията върху очите на детето си. Това е най-разпространената венерическа болест. Нарича се още трипер.

Причинителят на трипера се ,предава по време на половото общуване—от уретрата (пикочния канал) на заразен мъж върху външния канал на матката или урет­рата на жената. Заразата се предава еднакво лесно и от пикочния канал, външния канал на матката или Бартолиновите жлези на болна жена върху уретрата на мъжа при полов акт. Влагалището на жената не се засяга.

При хомосексуални контакти инфекцията се развива в правото черво на мъжа.

Причинителят на трипера бързо загива вън от чо­вешкото тяло. Той е чувствителен към най-малката про­мяна на температурата. Заразяване може да се получи и когато болният докосва своите полови органи, а след това тези на своя партньор.

Заболяването се проявява от третия до петия ден след половия акт. В началото се отделя съвсем оскъден секрет, но 24 часа след това се забелязва обилно гнойно течение от пикочния канал на мъжа. Ако не се пристъпи веднага към лечение, инфекцията може да се разпрос­трани по възходящ път- и след 10—14 дни пикочният канал може да бъде заразен чак до пикочния мехур. Ако се стигне дотам, паренето и болките при уриниране

се засилват, може да се появи главоболие, повишаване на температурата.

Ако заболяването не се лекува, възможно е инфек­цията да премине в съседните органи —най-вече в зад­ната част на пикочния канал, простатната жлеза, пи­кочния мехур и тестисите.

При жените заболяването протича много коварно. 30—50% от заразените жени нямат оплаквания и лесно могат да разпространят инфекцията върху много мъже. Ако оплаквания съществуват, обикновено те са по-сла­бо изразени от тези при мъжете, тъй като пикочният канал при жените е по-къс и постоянно се измива от урината. Ако и при жената заболяването не се лекува навреме, то може да се разпространи в Бартолиновите жлези. Случва се заразата да премине през маточната кухина в маточните тръби. Тогава са налице повишена температура, главоболие и болки ниско в корема. Това състояние може да доведе до сериозно усложнение -срастване на тръбите и последващо безплодие.

При мъжа гонореята се диагностицира, като се взима секрет от пикочния канал и се изследва под микроскоп.

От жената се взима секрет за изследване от пикочния канал и външния канал на матката. След установяване на заболяването се пристъпва незабавно към неговото лечение (днес съществуват сигурни медикаментозни средства за отстраняване на инфекцията). Едновремен­но с това се полагат усилия от медицинските органи за издирване на източника. По време на лечението се избягват употребата на алкохол и половите контакти.

Болните трябва да си измиват ръцете след уриниране и ходене по голяма нужда. След приключване на лече­нието е необходимо болният периодично да се явява на контролен преглед.

Гонореята също се причинява от един бактерий (Neisseria gonorrhoeae). От 2 до 7 дни след заразяването се появяват симптоми от страна на пикочо-половата система; болка при уриниране и жълтеникаво-гноен секрет от пениса и от влагалището. Последните симптоми при жената могат да отсъстват. Ако заболяването не се лекува при мъжа може да се стигне до инфекция на простатата, възпаление на семенната тръба, епидидимити. При жената матката, тръбите и яйчниците могат да претърпят такива лезии, че да се стигне до стерилитет. В по-късния стадий на заболяването бактериите се разпространяват в целия организъм, като поразяват специално ставите и черния дроб (Perihepatitis acuta). Диагнозата на гонореята се поставя чрез микроскопско изследване на секрецията. Гонореята е лечима с антибиотици. Един голям проблем е налице във връзка със секстуризма. Проституиращите използват често антибиотици, за да се предпазят от полово-предавани болести като по този начин се създават резистентни на антибиотици бактериални щамове.

Гонореята се причинява от бактерий наречен Найсерия гонорее / Neisseria Gonorrheae/ .

В 25 до 40% тя се комбинира с хламидийна инфекция.

Гонореята е отдавна позната сексуално трансмисивна болест (предавана по полов път, при сексуален контакт). Самият причинител е открит още през 1879г. от Алберт Найсер. Той изисква специфични условия за своя растеж и размножаване. Извън човешкия организъм може де преживее едва няколко минути и то върху влажни повърхности. Благоприятна за развитието си среда намира най-вече във влагалището, маточната шийка, уретрата (през която се отича урината от пикочния мехур) и ректума (крайната част на дебелото черво, която се отваря в ануса). Трипер (гонорея) Той е най-разпространеното венерическо заболяване. То се предизвиква от бактерии, наречени-гонококи (фиг. 11). Гонококите се заселват и размно­жават в нежната лигавица на половата цепка, около отвер­стието на Бартолиновите жлези по повърхността на влагали­щето у неузрели момичета и по вьншния отвор на маточната шийка у узряващите. Постепенно инфекцията прониква в маточната кухина, после — в тръбите и яйчниците. Тя може да стигне и до коремната кухина и да предизвика пернтонит. Пет-шест дни след заразяването от половите органи на за­болялата девойка или жена започва да изтича жълтозеленикава  гнойна течност. Половата цепка е зачервена, отекла н болезнена. Могат да се появят малки гнойни пъпчици и да се подуят да запюят Бартолиновите жлези При разпространение на инфекцията към маточната кухина и тръбите девойката получава силни болки в корема, придружени от вгрнсане. Ако заболяването не се лекува, след 10— 15 дни болките и теьл-вератчфата постепенно преминават, течението намалява, но не изчезва напълно. Често пъти,след менструацията възпале­нието отново се изостря.

Триперът може да причини гежки усложнения ако не се излекува рано. Даже и при леки форми се получава запушване на маточните гръби и безплодие. Той може да увреди и сърдеч­ния мускул, сърдечните клапи и ставите.

Въпреки че сега медицината разполага със сигурни сред­ства за лечение на това заболяване, последствията от него не винаги могат да се предотвратят и излекуват.

Инкубационният период (времето от момента на заразяването до проява на първите симптоми) е 1-14 дни.

Трипер(Гонорея)

Neisseria gonorrhea

Какво трябва да знаете:

  • Симптомите обикновено се появяват след 2-21 дни.
  • При много хора няма проявени симптоми.
  • Гъсто жълто или бяло течение от пениса, вагината или ректума.
  • Парене или болка при уриниране или дефекация.
  • При жените могат да се появят спазми, по-болезнена менструация от обикновено, и болки в корема.

Как става инфектирането:

  • От необезопасен (без презерватив) орален, вагинален или анален секс с инфектиран с гонорейна бактерия партньор.
  • Майка, инфектирана с гонорея, може да я предаде на бебето по време на раждането.

Какво става, ако не се лекувате:

  • Може да предадете гонорея на сексуалния си партньор.
  • Инфекцията може да се разпространи и до други органи и да причини по-сериозни инфекции.
  • Могат да бъдат увредени репродуктивните органи. И мъжете, и жените могат да загубят възможността да имат деца.

Как да си направите тест за гонорея:

  • Положителна гонорейна посявка (натривка) или
  • Грам положителна проба

Как се лекува гонореята:

  • Взимайте ВСИЧКИ предписани ви лекарства точно според указанията.
  • Направете повторен тест след 2 седмици . Ако прекъснете лечението по-рано, може още да имате инфекцията, без да го знаете. Инфекцията може да се разпространи и до други части на тялото ви или да я предадете на сексуалните си партньори.
  • Кажете на настоящите си партньори, че трябва да се прегледат дали и те не се нуждаят от лечение.

1.3 Хламидия

Хламидия инфекциите са много разпространени в Европа и се причиняват от бактериии, наречени Chlamydia trachomatis. Може да причинят неприятни инфекции на пикочните пътища, които се съпровождат със сърбеж, парене и болки при уриниране. При мъжа могат да бъдат засегнати простатата и епидидиума, при жената влагалището, матката, тръбите или яйчниците с последваща възможна стерилност или извънматочна бременност. Инфекцията се развива обикновенно без особенни странични оплаквания и може да бъде лесно лекувана с антибиотици. Заразяването на новороденото е често и може да предизвика

Хламидиалната полово предавана инфекция е една от най-разпространените полово предавани болести. Хламидиалната инфекция може да протече без симптоми – в 15-20% от мъжете и до 60% при инфектираните жени. Ако все пак симптоми се проявят, това става от 4 до 21 дни след половия актПри жените симптомите включват увеличено течение от влагалището, кръвотечение при полов акт, сърбеж, парене или болка при уриниране. При мъжете се появява воднисто бяло течение от пениса и пареща болка при уриниране. Лечението се провежда с антибиотици.

Какво трябва да знаете:

  • Симптомите обикновено се появяват след 7-21

Хламидии (Хламидиаза)

Определение
Хламидиазата принадлежи към групата болести, предавани по полов път. Специфичен вид хламидии причиняват заболяване на мъжките и женските генитали. Инкубационният период е от една до четири седмици.
Клинична картина
У мъжете най-често хламидиазата протича като остър уретрит.
Признаците са сърбеж или болка по хода на уретрата, често с парене при уриниране, увеличен водно-слизест секрет, изтичащ от уретралния отвор. Нерядко хламидийният уретрит възниква след предшествуващо преболедуване от гонорея.
У жените хламидиазата най-често протича като уретрит и се усложнява с развитие на възпаление на външните полови органи, влагалището и шийката на матката. Заболялите жени се оплакват от генитален сърбеж, парене при уриниране, болка ниско в корема. Нерядко заболяването се усложнява с поява на цистит. При новородените инфекцията се предава от болната майка и протича като неонатална офталмия (засягане на очите). Допуска се съществуване на безсимптомно хламидионосителство.

Специфичен вид хламидии (хламидия трахоматис) причиняват болестта на Райтер – разновидност на хламидиазата.
Тя се среща рядко, предимно у мъжете, и представлява комбинирано засягане на уретрата, очите и ставите. Заболяването започва с уретрит, 10-15 дни след полов контакт, със или без общи симптоми. По-късно се появява повишение на телесната температура, конюнктивит, артрит. Характерно е засягането на ставите на околотазовия пояс. Наблюдават се кожни признаци – гнойни мехурчета или розово-червени люспи, които често са локализирани по дланите и стъпалата. Болестта протича остро, подостро или хронично, с рецидиви и ремисии.

Лечението на хламидиазата у двата пола се провежда от лекар-специалист, като се прилагат широкоспектърни антибиотици-  дни.

  • При много хора не се проявяват симптоми.
  • Често има воднисто, бяло течение от пениса, влагалището, или ректума.
  • Често има парене или болка при уриниране или дефекация.
  • При жените може да има треска, болка в корема и кървене от вагината.

Как се заразяваш с хламидия?

  • От практикуване на небезопасен (без презерватив) орален, вагинален или анален секс със заразен с хламидна бактерия партньор.
  • Майка, инфектирана с хламидия може да я предаде на бебето по време на раждането.

Какво става, ако не се лекува?

  • Можете да предадете хламидия на сексуалните си партньори.
  • Хламидията може да достигне до други органи и да причини по-сериозни инфекции.
  • Могат да се увредят репродуктивните органи. И мъжете, и жените могат да останат безплодни.

Как да си направите тест за хламидия?

  • Положителна посявка от хламидия (натривка)

Как се лекува хламидията?

  • Взимате ВСИЧКИ предписани ви лекарства точно според указанията.
  • Направете повторен тест след 2 седмици. Ако прекъснете лечението по-рано, може още да имате инфекцията без да го знаете Може да се разпространи и до други части на тялото ви или да я предадете на сексуалните си партньори.
  • Кажете на настоящите си партньори, че трябва да се прегледат дали и те не се нуждаят от лечение.

ХИВ/СПИН и Хепатит

Синдром на Придобитата Имунна Недостатъчност, причинен от ХИВ (човешки вирус на имунната недостатъчност).

Какво трябва да знаете:

  • Симптомите започват след няколко месеца до няколко години след инфектиране с вируса.
  • Сиптоми като при грип, които не изчезват.
  • Безпричинна загуба на тегло.
  • Диария.
  • Бели петна в устната кухина.
  • Пурпурни подутини по кожата и в устата, носа или ректума.

Как става инфектирането с ХИВ/СПИН?

  • При незащитен (без презерватив) анален, вагинален или орален секс с партньор, който е инфектиран с ХИВ (СПИН).
  • От общи игли при интравенозно приемане на наркотици с някой, който е инфектиран с ХИВ.
  • Бременна жена с ХИВ (СПИН) може да го предаде на плода, докато е в утробата, по време на раждането или при кърменето.

Какво става, ако не се лекувате?

  • ХИВ (СПИН) не се лекува. Повечето хора, инфектирани с ХИВ накрая ще умрат от усложнения.
  • Винаги ще има опасност да инфектирате партньорите си, ако практикувате секс без предпазни средства или използвате едни и същи игли.

1.4 ХИВ/СПИН и Хепатит

Синдром на Придобитата Имунна Недостатъчност, причинен от ХИВ (човешки вирус на имунната недостатъчност).

СПИН

СПИН (acquired immune deficiency syndrome – синдром на придобита имунна недостатъчност) е последния стадий на една инфекция с HIV- (human immunodeficiency virus). Днес са известни 2 вирусни типа (HIV 1 и HIV 2) с много подгрупи. От момента на заразяването до развитието на истинското заболяване минават приблизително 12 години. През това време инфектираните могат да пренесат заразата на други хора без да подозират това. При класическите полово-предавани болести (сифилис и улкус молле), риска от заразяване с HIV-вируса е по-голям. Диагнозата за наличие на HIV-инфекция се поставя чрез лабораторни кръвни тестове (HIV-тест за антитела или Елайза-тест. Болестта до днес е нелечима и води до смърт. Едно ранно откриване на HIV-инфекцията и предприети терапевтични мерки предполага забавяне развитието на заболяването и подобряване качеството на живота на пациента. Ваксина за предпазване от това заболяване все още не е открита.

Какво е СПИН?

Причинява се от инфекция с HIV1 и HIV2. Този вирус напада и унищожава клетките на имунната система. Поради намален имунитет, дори и най-леки инфекции протичат с усложнения и могат да завършат със смърт.
Основните механизми за пренасяне на заразата са три:

  • полов – по хетеро-, би- и хомосексуален начин
  • кръвен – при преливане на кръв, чрез инжектиране на венозни наркотици с една и съща спринцовка
  • вертикален – заразяване на новороденото от майка, болна или носителка на СПИН

Инфекциозният процес се отличава с продължителен период между заразяването и клиничните симптоми – 2-11 години. В България до края на 2006 година официално са били регистрирани общо 677 HIV серопозитивни лица. Около 67 % от заразените са мъже и 33 % – жени.

Ако и вие все пак сте поели известни рискове и се тревожите, че сте се заразили от болест, предавана по полов път, важно е да се прегледате и да си направите нужните изследвания.

Какво представляват Синдромът на Придобитата Имунна Недостатъчност (СПИН) и HIV инфекцията?

HIV е съкращение от английското „вирус на човешката имунна недостатъчност„. Имунната система на организма е изградена от редица високо специализирани органи, клетки и белтъчни молекули и осигурява защита на тялото от бактерии, вируси, гъби и други чужди за него микроорганизми, както и осъществява контрол над процесите, които водят до развититето на злокачествени заболявания (различни видове рак, тумори и злокачествени заболявания на кръвта). Нормалната имунна система унищожава чуждите агенти и раково променените клетки и в резултат на това организмът се запазва здрав или се развива заболяване, което завършва с оздравяване след определен период и очистване на тялото от причинителя му.

HIV инфекцията е бавно развиващо се и прогресиращо заболяване, което преминава през няколко стадия. HIV присъства в тялото по време на всички стадии и очистване не настъпва. Такъв тип инфекция се нарича „бавна инфекция“.

Вирусът на човешката имунна недостатъчност (HIV) причинява отслабване на имунната система като унищожава един вид високо специализирани имунни бели кръвни клетки, наречени Т-хелперни лимфоцити или CD4+ Т-лимфоцити. Тези клетки играят много важна роля в осъществяването на защитен имунен отговор срещу „атакуващите“ организма бактерии, вируси и други микроби. Когато HIV унищожи значителен брой Т-хелпери човек става уязвим на много на брой различни видове инфекции, които нормално не могат да се развият у здрав индивид. Тези инфекции се наричат опортюнистични, тъй като имат „възможността“ да се изявят само ако имунната система на организма е значително отслабена. Освен това, HIV инфекцията обуславя висок риск за развитие на някои видове рак, заболяване на мозъка и нервите, силно отслабване на тегло и смърт.

Целият спектър от симптоми и развили се инфекциозни и други заболявания, които се наблюдават при тежко увредена от инфекцията с HIV имунна система, се нарича Синдром на Придобитата Имунна Недостатъчност или СПИН. Следователно СПИН е само крайната, разгърната фаза на HIV инфекцията. Болните от СПИН умират обикновно от някаква инфекция или злокачествено заболяване.

03 По какъв начин човек се заразява с HIV?

HIV се открива в кръвта и гениталните секрети (семенна течност-сперма, вагинален секрет, простатен секрет) на всички, заразени с вируса, независимо дали имат или нямат симптоми. Заразяването може да се осъществи когато кръвта или гениталните секрети на заразен човек влязат в контакт директно с кръвта или с лигавицата, която покрива вагината и влагалището, главичката на пениса, аналната област и ректума, устата или очите на здрав човек. Заразените секрети или кръв могат да пренесат вируса и през „пробив“ в кожната покривка на тялото като ранички, язви или убождане с игла.

Най-честите пътища на заразяване с HIV в световен мащаб са:

сексуален контакт – това е най-честия път на инфектиране; доказано е предаване на вируса от мъже на мъже, мъже на жени, жени на мъже и жени на жени при осъществяване на вагинален, анален и орален секс; докато в първите години след откриването на СПИН, разпространението на HIV инфекцията са наблюдава предимно сред мъже-хомосексуалисти, днес заразяването по време на сексуален контакт се наблюдава по-често при хетеросексуални двойки. За най-рисков сексуален контакт се смята аналното сношение без използване на презерватив.

използване на общи игли и спринцовки – това се наблюдава предимно при венозни наркомани, но също така и при лица, които използват общи игли и/или спринцовки при инжектиране на анаболни стероиди (за бързо нарастване на мускулна маса), при правене на татауировки или пиърсинг

предаване на вируса от заразена майка на новороденото дете по време на бременността, по време на самото раждане или при кърменето след раждането – вирусът може да се премине в плода през плацентата; по време на раждането заразена кръв и влагалищни секрети от родовите пътища на майката влизат в контакт с лигавиците на плода; след раждането вирусът може да се предаде на кърмачето с майчината кърма. Приблизително 1/4 до 1/3 от нелекуваните майки, заразени с HIV, предават инфекцията на своите бебета.Този риск се намалява при лекуване на майката по време на бременността и раждане чрез цезарово сечение.

преливане на заразена кръв и кръвни продукти – това се е наблюдавало предимно в началото на HIV- и СПИН-епидемията, преди изработването на тестове, които да открият вируса в кръвта и преди прилагането на методите за обработка на дарителската кръв, които унищожават HIV. През 80-те години по този начин са се заразявали хора, на които е била преливана кръв, хемофилици и други, страдащи от болести на кръвосъсирването; в наши дни рискът за заразяване с HIV при преливане на кръв и кръвни продукти е сведен почти до нула.

контакт със заразена кръв или със замърсени със заразена кръв инструментариум и предмети – този начин е възможен най-вече при медицински персонал, работещ с кръв (хирурзи, лаборанти, мед. сестри и др.) и се осъществява най-често при убождане и порязване или пръскане в окото. Теоритично, заразяване по този начин може да се осъществи при използване на общо ножче за бръснене или четка за зъби, които могат да причинят разкървяване на кожата или лигавицата на устата и контакт на микроскопични количества заразена кръв с кръвта и лигавицата на приемника; на практика такива случаи почти не са наблюдавани.

Не съществуват доказателства (или много ограничени такива), че вирусът HIV може да се предаде при обичайни битови контакти като използване на общи прибори за хранене, разговор, прегръдка или ръкостискане, ползване на една и съща тоалетна чиния, използване на общи хавлии или плуване в басейн, дори целувка (хипотетично при целувка може да се осъществи заразяване ако и двамата души имат открити ранички или язвички и кръв в устата). Това е така, защото не е доказано наличие на вируса в урината, сълзите и изпражненията, а концентрацията му в слюнката е изключително ниска (освен това в слюнката най-вероятно има вещества, които намаляват способността на вируса да „заразява“).

Не е наблюдавано заразяване след ухапване от кръвосмучещи насекоми.

860 хиляди само В Себерна АмериКа са заразе­ни със СПИН.

За СПИН се гоВори много и доста хора са добре осбедомени за болестта. ПърВото нещо, Което трябба да знаеш, са ВсичКи Въз-моЖни начини да не се заразиш. Не моЖеш да се заразиш от преносител, Който ти Киха 8 лицето, целуВа те, прегръща те, дърЖи ти ръКата или те доКосВа по КаКъВто и да е на­чин; споделя храната, чашата или приборите ти. Не моЖеш да се заразиш от ухапбане на Комар или от тоалетна чиния, използвана от носител на СПИН.

Но /са/с моЖеш да се заразиш със СПИН? Начините Всъщност са три. ПърВият е чрез полоб аКт с чобеК, заразен със СПИН. МаКар 6 САЩ СПИН да започна от средите на хомо­сексуалистите, хората с нормален полоВ Жи-Вот също се заразябат и разпространяват бо­лестта.

Вторият начин е, Когато КръВ от заразен с Вируса наблезе 8 собственото ти Кръвооб­ращение. ПоВечето наркомани са се заразили със СПИН от споделяни помеЖду им спринцоб-Ки. НяКои пъК са заразени със СПИН В резул­тат от КръВопрелиВане, но таКиба случаи има­ше преди здрабните работници да осъзнаят,

че и тоба моЖе да бъде източник на зараза. Днес ВсяКа Кръб, преди да се прелее, минаба през тест, Който поКазВа дали е безопасна.

НаКрая, бебетата, деца на майКи със СПИН, също могат по роЖдение да носят бируса.

ВаЖно е да се знае, че хората, болни от СПИН, не Винаги съзнават, че са заразени. Те могат да са носили бируса години наред, без болестта да се е проябила Външно по КаКъВто и да е начин. А те са също толКоба заразни още преди признаците на болестта да са ста­нали очевидни.

КаКто и при останалите болести, преда­вани по полов път, единственият начин да бъ­деш почти сигурен, че няма да хбанеш СПИН, е да нямаш полоби КонтаКти. АКо ги имаш, трябва да го праВиш само с един партньор, чиято проберКа за наличие на СПИН е поКаза-ла, че не е заразен, и Който праВи любоВ само с тебе. (Не забравяй, че СПИНът не се проябя-Ва много дълго Време*.)

Единственият друг начин да се намали рис-Кът от придобиване на СПИН е използването

* Той моЖе и Въобще да не се прояви, а чо6е1о.т да остане серопозитибен, т. е. носител на бируса на СПИН

-бел. ред.

Хепатитис (Hepatitis)

Съществуват различни хепатит вируси, от които само хепатит В (НВV) и по малко хепатит С (НСV) могат да бъдат пренесени по полов път. Развитието на заболяването е различно. Инфекцията може да се развие без особенни оплаквания или да доведе до остро възпаление на черния дроб (хепатит), което понякога може да завърши летално. Често заболяването може да хронифицира и да доведе до цироза или рак на черния дроб. Проблемно при хепатит В/С е че, някои хора целоживотно остават носители на вируса без да имат симптоми на заболяването и могат да заразят други хора. Хепатит В/С вируса може да се пренесе по сексуален път, чрез преливане на кръв и кръвни продукти, замяна на спринцовки и игли при общо ползване от токсико-зависими, също и при директен или индиректен контакт с телесни течности. В страните от третия свят хепатит В е широко разпространен, докато в Европа са засегнати преди всичко токсико-зависими с i.v. приложение на дрога; може да бъде засегнат също и медицински персонал. Хепатит В е единствената полово-предавана болест, срещу която съществува ваксина.

Хепатит В се предава по кръвен път, чрез полов контакт и вертикално от майката на детето. Инкубационният период е от 40 до 180 дни. Заразяването с хепатит В може да доведе до носителство, до остър хепатит или до хроничен хепатит. В България след 1991 г. всички новородени подлежат на ваксина срещу хепатит В.

Какво трябва да знаете:

  • Симптомите започват след няколко месеца до няколко години след инфектиране с вируса.
  • Сиптоми като при грип, които не изчезват.
  • Безпричинна загуба на тегло.
  • Диария.
  • Бели петна в устната кухина.
  • Пурпурни подутини по кожата и в устата, носа или ректума.

Как става инфектирането с ХИВ/СПИН?

  • При незащитен (без презерватив) анален, вагинален или орален секс с партньор, който е инфектиран с ХИВ (СПИН).
  • От общи игли при интравенозно приемане на наркотици с някой, който е инфектиран с ХИВ.
  • Бременна жена с ХИВ (СПИН) може да го предаде на плода, докато е в утробата, по време на раждането или при кърменето.

Какво става, ако не се лекувате?

  • ХИВ (СПИН) не се лекува. Повечето хора, инфектирани с ХИВ накрая ще умрат от усложнения.
  • Винаги ще има опасност да инфектирате партньорите си, ако практикувате секс без предпазни средства или използвате едни и същи игли.

Как се открива ХИВ/СПИН?

  • Чрез кръвен тест за ХИВ антитела.

Как се лекува ХИВ (СПИН)?

  • Не съществува лечение срещу ХИВ(СПИН). Но можете да научите как да подсилите имунната си система, а има и медикаменти, които забавят развитието на заболяването. Много инфектирани хора се чувстват добре и след 10 или повече години.
  • Намерете информация за книги, групи за подкрепа и клиники, специализирани в предлагането на информация за ХИВ (СПИН) и предлагане на грижа там, където живеете.

Хепатит

Хепатит A, B и C

Какво трябва да знаете:

  • Симптомите обикновено започват след 2-6седмици и продължавата до 6 месеца.
  • Общо усещане за заболяване, придружено с умора, болки в мескулите и ставите, възпалено гърло, леки коремни болки, треска, гадене и повръщане.
  • Кожата и склерата на очите пожълтяват.
  • Тъмна урина и бледи изпражнения.

Как става инфектирането с хепатит?

  • Хепатит A (HAV): От орално-фекален контакт при лоша хигиена на ръцете или орално-анален секс.
  • Хепатит B (HBV): При обмен на телесни течности при незащитен секс (без презерватив) – орален, вагинален или анален секс или при ползване на общи игли.
  • Хепатит C (HCV): Предимно при ползване на общи игли, но е възможно и при секс.

Какво става, ако не се лекувате?

  • Хепатит A се лекува от само себе си и и рядко причинява сериозно заболяване или смърт.
  • Хепатит B обикновено минава от само себе си, но могат да възникнат и серизони усложнения, водещи до увреждане на черния дроб или рак. (Повече хора умират от хепатит отколкото от СПИН.)
  • Хората с хепатит B & C могат да станат хронични носители, предаващи вируса на други, дори самите те да нямат повече симптоми.

Как се открива хепатита?

  • Кръвни тестове за HBsAg повърхностен антиген в ранните стадии или
  • след 2 до 4 месеца, кръвни тестове за HBV или HCV антитела.

Как се лекува хепатита?

  • Почивката е единственото лечение.
  • Хората с хепатит трябва да се хранят добре и и да избягват дроги и алкохол, които увреждат черния им дроб. В повечето случаи пълното възстановяване става за 3-16 седмици. В по-тежки случаи, пълна почивка на легло и хоспитализация може да се окаже необходима.
  • Кажете на настоящите си партньори, че трябва да се прегледат дали и те не се нуждаят от лечение.
  • Сложете си ваксина против хепатит B, ако все още не сте били изложени на вируса!

1.5 ХЕРПЕС НА ПОЛОВИТЕ ОРГАНИ

Herpes Simplex Virus

Обикновеният херпес (съществува и т. нар. херпес зостер, който почти не засяга половите органи) е невинно, но неприятно заболяване, което се причи­нява от широко разпространен вирус. Много хора са носители на херпесния вирус, без да подозират това, тъй като той не се проявява при достатъчно висока имунобиологична защита на организма. При отслабване, простуда, разтрисане, температурни съ­стояния, менструация или травматизиране на сама­та тъкан, което може да се получи при по-бурни и продължителни полови сношения, имунната защита намалява и херпесът може да се появи. Той се про­вокира още от излагане на слънце или от душевни вълнения, откъдето произлиза народното му назва­ние „стресница“.

Най-често херпесът се локализира около устата и по половите органи, като в последния случай за­боляването е много по-упорито и дава чести реци-

диви – през няколко месеца или дори през някол­ко дни, а при някои жени — при всяка менструация. Заболяването започва с чувство на парене, опъ-ване и сърбеж, а засегнатата кожа или лигавица се зачервява и леко набъбва. Няколко часа по-късно върху тази зачервена основа се появяват групира­ни малки мехурчета, които по-късно се пукват и се превръщат в болезнени повърхностни язвички. Скоро язвичките се покриват с корички, които по­степенно опадват. Заболяването продължава около една седмица, след което за сравнително по-дълъг срок могат да останат тъмнокафеникави петна. При мъжа херпесът се разполага по кожата на члена, главичката или вътрешния лист на кожичката, а у жената — по срамните устни и входа на влагали­щето. По-рядко може да се развие херпес вътре в пикочния канал (херпетичен уретрит) или във вла­галището.

Диагнозата на херпеса е лесна, но болният не би­ва да си я поставя сам. Винаги се налага консулта­ция със специалист венеролог, а понякога и микро-скопско изследване, за да се разграничи нетипичен херпес от нетипична начална сифилитична язвичка. За локално лечение на херпеса се използват1 ан-тисептични разтвори и пудри. Мехлеми не се препо­ръчват, защото те винаги влошават състоянието, ако се нанесат на подмокряща повърхност. Не бива да се прилагат и кортизонови кремове, защото те подхранват вируса, независимо че довеждат до вре­менно облекчение. По-нови препарати в чужбина са зовиракс (ацикловир), херпигон и др., а у нас се под­готвя българска разновидност на херпигона — бола-дигон. При рецидивиращия херпес се опитват противохерпесни ваксини, дезоксирибонуклеаза, местни ин­филтрации с физиологичен или новокаинов разтвор, рентгеново облъчване, изкуствено замразяване на тъканите, местни противовирусни средства като ок-солиновата маз. Някои френски автори разчитат преди всичко на повишаване имунобиологичните сили на организма чрез масивно приложение на ви­тамин С — по 2 грама венозно 3 пъти седмично за 3 седмици.

Херпес гениталис (Herpes genitalis)

Гениталния херпес е една широко разпространена вирусна инфекция, която е подобна на лабиалния херпес (Herpes labialis). От 3 до 7 дни след инфектирането в гениталната зона се разпространяват малки везикулки болезнени и сърбящи, които съдържат контаминирана течност. Могат да се манифестират и други симптоми като увеличаване на лимфни възли или фебрилни състояния. Диагнозата се поставя като се изследва директно течността от везикулките (мехурчетата) или чрез изследване на кръвта. Херпес гениталис се лекува с антивирусни медикаменти (напр. Aciclovir), като вируса може да преживее и да се внедри в клетки от нервната система, оставайки за дълго време неактивен. След години може да се активира и да причини рецидив. В тези случаи клиничната картина не е толкова тежка. Вируса може да бъде пренесен на новороденото по време на раждане и да причини тежки заболявания (напр. енцефалит).

Какво трябва да знаете:

  • Симптомите обикновено се появяват след 2-20 дни.
  • При някои хра не се появяват симптоми.
  • Малки, болезнени мехурчета с чиста течност върху половите органи, устата или ануса, често в малки групи от по 3 до10 мехурчета.
  • Мехурчетата остават в продължение на 1-3 седмици.
  • Мехурчетата се появяват от Херпес гениталис (Herpes genitalis)

Гениталния херпес е една широко разпространена вирусна инфекция, която е подобна на лабиалния херпес (Herpes labialis). От 3 до 7 дни след инфектирането в гениталната зона се разпространяват малки везикулки болезнени и сърбящи, които съдържат контаминирана течност. Могат да се манифестират и други симптоми като увеличаване на лимфни възли или фебрилни състояния. Диагнозата се поставя като се изследва директно течността от везикулките (мехурчетата) или чрез изследване на кръвта. Херпес гениталис се лекува с антивирусни медикаменти (напр. Aciclovir), като вируса може да преживее и да се внедри в клетки от нервната система, оставайки за дълго време неактивен. След години може да се активира и да причини рецидив. В тези случаи клиничната картина не е толкова тежка. Вируса може да бъде пренесен на новороденото по време на раждане и да причини тежки заболявания (напр. енцефалит).

ново всеки няколко седмици и месеци на същото място, обикновено предхождани от сърбеж или парене.

Как става заразяването с херпес?

  • При контакт с участъка от кожата на инфектиран с херпес човек, върху който има мехурчета. Презервативите предзпазват само участъците, които покриват, като скротумът, задните части и кожата остават изложени на вируса.
  • Отворените мехурчета, съдържащи висока концентрация на вируса са много заразни, но част от вирусите могат да се разпръскват, дори когато няма видими мехурчета.
  • Макй с херпес може да го предаде на бебето по време на раждането.
  • Херпесът в очите може да доведе до слепота.

Какво става, ако не се лекувате?

  • Херпесът не може да бъде напълно излекуван. Вирусът остава в тялото и мехурчетата могат да се появявт отново на същото място всеки няколко седмици или месеца. Винаги съществува риск да предадете херпеса на други хора.

Как се открива херпеса?

  • Херпесът обикновено се диагностицира въз основа на история на поява на симптомите, локализация и външен вид.
  • Посявка от мехурчета с херпесния вирус.
  • В някои случаи, титъра на херпесните антитела (кръвни тестове) взет 2 седмици предварително помага да се диагностицира херпеса.

Как се лекува херпеса?

  • Херпесът не се лекува.
  • Лекарството „Ацикловир“ може да намали тежестта и честотата на появата на мехурчетата при някои хора.
  • Избягвайте топлина и триене, когато се появявт мехурчетата. Носете свободно бельо.
  • Подсушаващи препарати или „Аспирин“ могат да помогнат.
  • Обадете се на горещата линия по проблемите на херпеса, за да научите повече.
  • Инфомирайте всички ваши скорошни сексуални партньори, които също трябва да се подложат на изследване, ако при тях се появят язви или мехурчета.

1.6  Кондиломата акумината (Condylomata acuminata)

Приблизително 4 седмици след заразяването се появяват брадавични образувания в гениталната и перианална област. Те са причинени от (humane Papilloma-virus=НРV). Брадавичните образования могат да бъдат хирургично отстранени чрез разбира се скалпел, чрез лазер, електрокоагулация; може да бъде приложена също и криотерапия. Папилома вирусите могат да бъдат пренесени на новороденото в момента на раждане. Дискутира се, че някои от тези вируси могат да причинят рак на шийката на матката.

Какво представляват острите кондиломи?

Инкубационният период е средно от 3 до 6 месеца. Започва с появата на малки белезникави или зачервени възелчета, които нарастват по брой и големина и образуват формации подобни цветно зеле. У жените острите кондиломи се локализират най-често по малките и големите лабии. При мъжете се засяга най-често препуциум, главата на пениса, уретралното отверстие и по-рядко уретрата.
Около половината от сексуално активните жени или мъже придобиват генитална HPV инфекция на някакъв етап от своя живот. Най-често това заразяване става във възрастта между 18 и 28 години.

Генитални брадавици, аногенитален HPV вирус

Какво трябва да знаете:

  • Симптомите обикновено се появяват след 1-6 месеца.
  • Малки, неболезнени брадавички с неравна повърхност, подобна на карфиол, по половите органи или ректума.
  • Брадавиците не изчезват.
  • От време на време сърбеж или парене около половите органи.

Как става инфектирането с генитални брадавици?

  • От контакт между кожата на гениталиите или ректума с генитални брадавици на инфектиран партньор. Презервативите предпазват само участъците, които покриват, а скротумът, анусът и останалите участъци от кожата остават изложени на вируса.
  • Веднъж инфектиран, човек завинаги носи вируса в организма си. Съществува риск от инфектиране на други хора, дори когато няма видими брадавици.
  • Гениталните брадавици не могат да се разпространят по ръцете, корема, краката или други места. Такива брадавици се причиняват от друг вирус.

Какво става, ако не се лекувате?

  • Могат да се появят повече брадавици и да е трудно се премахнат.
  • Особено при жените, брадавиците могат да доведат до предракови състояния..

Как се откриват гениталните брадавици?

  • Гениталните брадавици обикновено се диагностицират по история на поява на симптомите, локализация и външен вид.

Как се лекуват гениталните брадавици?

  • Гениталните брадавици не могат да бъдат напълно излекувани. Дори, когато е разградена тъканта на брадавицата, вирусът остава и брадавицата може да се появи месеци по-късно.
  • Тъканта на брадавицата може да се разгради по различни начиин: киселина, замразяване, изгаряне и изрязване се използват най-често.
  • Обикновено се налага повторение на лечението няколко пъти. На мястото на разградената тъкан се образува струпей, който пада след няколко дни и понякога може да остави малък белег. Докато оздравява, го почиствайте, като го измивате с мек сапун и топла вода.
  • Информирайте скорошните си сексуални партньори, че това заболяване е силно заразно и се уверете, че и те са си направили преглед. Жените трябва да си направят и цервикален (вагинален) преглед и по възможност натривка.

ОСТРИ КОНДИЛОМИ

Острите кондиломи нямат нищо общо с широките кондиломи при вторичния сифилис. Те се причиня­ват от вируса на обикновените брадавици по ръце­те, но имат по-особен вид поради влагата и топли­ната в половата област.

Вирусът на кондиломите може да попадне върху половите органи по полов или извънполов път. При добра хигиена обаче той може въобще да не се раз­вие. Разрастването на кондиломите се благоприят­ства от наличието на гонококови и негонококови течения (особено трихомоназа), нечистоплътност, бременност или фимоза (тясна кожичка на члена у мъжа). Поради това кондиломите се срещат главно в зрялата възраст, докато предн пубертета или в старческата възраст, когато лигавиците изобщо са по-сухи, те са рядкост.

В началото се появяват малки розови възелчета ряват и нарастват на височини лаiv ^„ v,, .^_

вички с разклонени върхове. В близко съседство се появяват нови обриви, които разрастват и се сливат със старите, като в резултат се получават образу­вания с форма на цветно зеле, достигащи значител­на големина — до юмрук и повече. Цветът им е ро­зов до месесточервен. Повърхността на силно раз­витите кондиломи се разязвява и отделя лигаво-гнойна секреция и много неприятна миризма.

При мъжа конднломите се разполагат най-често по главичката на члена и особено по ръба й, по ко-жичката и в отвърстието на пикочния канал, а при жената — по срамните устни и понякога вътре във влагалището. И при двата пола се засяга анал­ната област (около правото черво), а по-рядко и кожата, и то главно гънките на тялото — слабини­те, под мишниците, между пръстите или в ъглите на устата. По кожата кондиломите са със светло- до тъмнокафеникав цвят и напомнят по-скоро плода

на черница.

Острите кондиломи са меки и неболезнени. Те представляват доброкачествено заболяване, което обаче никога не изчезва от само себе си, а проявя­ва непрекъснато тенденция към нарастване и към рецидивиране след лечение. Големите кондиломи представляват механична пречка за осъществяване на полов контакт.

Лечението трябва да бъде навременно, защото кондиломите се премахват най-лесно, докато са мал­ки. Това се постига с високочестотен ток (електро-каутер) или чрез изстъргване с кюретка след пред­варително замразяване. По-големите кондиломи се намазват с мехлеми или разтвори, съдържащи подофилин, които трябва обезателно да се отстранят на 6-ия час с топла вода, за да не се получи хи­мическо изгаряне. Твърде големите кондиломи се премахват по хирургичен път.

Профилактиката на кондиломите се състои в до­бра хигиена на половите органи и навременно от­страняване на хроничните течения. А за предпазва­не от рецидиви е необходимо много добро подсуша­ване с талк или друга пудра. Не бива да се употре­бяват кортизонови мехлеми, които подхранват ви­русите.

1.7 Въшки/Краста

Pthirus pubis, Sarcoptes scabei

Какво трябва да знаете: ства с противопаразитните средства, които малко или повече дразнят кожата, а трябва да се при­бегне до успокояващи мазилки.

Профилактиката на половата въшливост се съ­стои в избягване на съмнителни контакти и спане в чуждо легло. Наложително е да се поддържа до­бра хигиена.

КРАСТА (СКАБИЕС)

Векове наред крастата е била смятана за вътрешно и наследствено обусловена болест. Едва през 1834 г. бива доказано, че причинителят е изолираният при нея кърлеж, наречен саркопт или акар. Оттогава е широко разпространено убеждението, че крастата е болест на нищетата, лошата хигиена и ниската култура, засилваща се по време на войни или дру­ги масови бедствия.

В последните години обаче въпреки порасналата санитарна култура в повечето европейски страни, включително и у нас, се наблюдава значително уве­личение на заболяемостта от краста. В някои окръ­зи тя представлява 10 % от всички кожни заболя­вания. При това диагнозата стана по-трудна, за­щото при често къпещи се хора (скабиес на чисто-плътните) се проявява често само със сърбеж или много оскъден обрив и прилича на алергично съ­стояние. Противоречието между нарастващата за-боляемост и добрата хигиена намери само едно обяс­нение: крастата също е болест, предавана по полов път, заразяването става при интимен контакт в едно легло (със или без полово сношение) и определено се влияе от нарастващия промискуитет, за който стана дума по-горе.

Женският акар е по-голям от мъжкия и достига до 0,5 мм дължина. След като бъде оплоден, кър­лежът навлиза в кожата и издълбава характерни тунелчета, в които снася яйцата си. От последните за около 15 дни постепенно се развиват полово зре­ли акари. Вън от организма кърлежът не издържа повече от няколко дни.

Сърбежът е един от първите и постоянни симпто­ми на крастата. Той е най-силен нощем, когато бол­ният се затопли в леглото. От обривите най-харак­терен е скабиесният ход, който представлява малка ивица с подутина в единия край и съответствува на тунелчето и разположения в края му кърлеж. Ако се проникне с карфица в хода, кърлежът се залавя за нея и може да бъде измъкнат и разгледан под микроскоп (изглежда като костенурка с 4 чифта крака, като предните са снабдени с „вентузи“). На­блюдават се и други обриви — малки пъпчици и одрасквания от разчесване. Засягат се най-вече гър­дите, коремът, пръстите на ръцете и половите ор­гани. Главата, вратът и гърбът остават незасег­нати.

Лечението е ефикасно при спазване на две усло­вия:

1. Едновременно  лечение   на   цялото  семейство,независимо от това  че у някой заболяването още
не е проявено.

2.Намазване на цялата кожа (без лицето и гла­вата), а не само местата, където има обриви. За лечение се използва 30 % бензилов бензоат в рициново масло (маже се два пъти дневно в про­дължение на 2 дни). На другия ден след завършва­не на лечението е необходимо изкъпване, преобли-

Въшките са малки инсекти, които се разпространяват сред окосмената част на пубиса. С невъоръжено око могат да се видят както въшките, така и техните яйца, които са фиксирани върху косъмчетата. Инфекцията причинява много силен сърбеж. Лекува се със специална емулсия.

  • Полови (срамни) въшки: сърбеж по окосмените части на половите органи или задните части, понякога сърбежът се разпростира и до други окосмени части като подмишниците или гърдите.
  • Краста: сърбеж, особено нощем след къпане или гимнастика, по дланите и ръцете, стъпалата и глезените, гениталите и задните части. Понякога се появява обрив.

Как става инфектирането с въшки или краста?

  • От близък физически контакт, чрез общо бельо или по време на секс. Въшките могат да оцелеят 24-48 часа извън гостоприемника, а яйцата (гнидите) могат да оцелеят няколко седмици, докато не се излюпят.

Какво става, ако не се лекувате?

  • Можете да предадете въшки и кр Скабиес-Scabies (краста)

Скабиес е кожна инфекция, причинена от един акар (Sarcoptes scabiei). Пренася се при сексуални контакти или при ползуване на общи принадлежности. По-засегнати области са междупръстните пространства, пъпната област, областта под гърдите, гениталиите. Саркоптес скабиаи причинява упорит сърбеж (преди всичко през нощта) и може да доведе до персистиращи екземи. Паразитите издълбават ходове в кожата. Често ходовете, издълбани от акарите могат да се видят с просто око. Всички хора, които живеят под общ покрив трябва да бъдат подложени едновременно на терапия.

аста на сексуалните си партньори и на приятелите си, с които имате физически контакт.

Как се откриват въшките и крастата?

  • Въшките и гнидите могат да бъдат открити под лупа.
  • Крастата може да се разпознае по дупките, които допълнително могат да бъдат наблюдавани под микроскоп.

Как се лекуват въшки и краста?

  • Въшки: Перметин 1% (Nix) шампоан се оставя в продължение на 10 минути и след това грижливо се изплаква под душа. Внимавайте да не попадне в очите.
  • Краста: Гамабензенхексахлорид 1% (Lindane) лосион се рапръсква на тънък слой върху подсушената кожа и се оставя да престои 8-12 часа преди да се изплакне под душа.
  • Отстранете въшките/гнидите от очите с пинсета; около очите не трябва да се използва никакъв медикамент.
  • За двете: Личното и спалното бельо, използвано през последните две седмици трябва да се пере в гореща вода и/или да се изсушава в гореща сушилня или да се дава на химическо чистене.
  • Хидрокортизонов крем или друг успокояващ лосион могат да бъдат използвани срещу сърбежа, който може да трае до няколко дни след лечението.
  • Лекувайте сексуалните си партньори, както и съквартирантите си, които също имат симптмои.

1.8 Улкус молле (Ulcus molle) и  Лимфогранулома ингвинале (Lymphogranuloma inguinale)

Причинява се от бактерий (Haemophilus ducreyi). В централна Европа се среща рядко за разлика от тропическите страни и в страните от третия свят, където е много разпространена. От 2 до 6 дни след заразяването се образуват в мястото на контакт меки болезнени нерегулярни язви. Ингвиналните лимфни възли могат да се увеличат значително. Диагнозата се поставя чрез микроскопско изследване, което доказва наличието на патологичния причинител в язвата. Заболяването се лекува с антибиотици.

Лимфогранулома ингвинале (Lymphogranuloma inguinale)

Заболяването се причинява от специален щам на Chlamydia trachomatis и е много рядко в централна Европа. 14 дни след заразяването в гениталната област се появяват малки възелчета с тенденция към разязвяване. Тези малки болезнени възелчета след около 10-14 дни оздравяват спонтанно и може да не им бъде обърнато голямо внимание. Пациентът търси лекарска помощ едва когато забележи чувствително увеличаване на ингвиналните лимфни възли. Особенни компликации могат да се наблюдават когато уголемените лимфни възли се отварят навън и се образуват фистули или пък се засягат вътрешни лимфни възли. Диагнозата се поставя чрез доказване на патологичния агент директно в огнището на инфекцията или чрез лабораторно изследване на кръвта. В началната фаза заболяването може да бъде излекувано с антибиотици.

1.9 Трихомониазис (Trichomoniasis)

Бяло течение вследствие на инфекция

Споменахме, че през пубертета с развитието на яйчниците под влияние на фоликуларния хормон влагалището има ки­села реакция. Това подпомага развитието на дългите пръч-кообразни бактерии и пречи за нахлуването на други ми­кроорганизми, които причиняват и заболяване на половите зргани.

В околната среда има много и най-разнообразни микроби. Ге се носят с въздуха, живеят в почвата, във водата. Особено бързо се размножават в нечисти места. Микроби се намират зще по тялото и по бельото ни, развиват се там, но не винаги причиняват заболяване. При лоша хигиена на половите органи «ежду големите и малките срамни устни от секрета на мастните н потните жлези, както и от изпаренията на урината се обра­зува и отлага белезникаво вещество, наречено смегма. При раз­лагането си това вещество издава остра неприятна миризма. Тук именно бактериите и другите микроорганизми намират Юбра почва за развитие. При отслабване на организма силно заразителните микроби в големи количества нахлуват във влагалището, където причиняват възпаление на лигавицата. Девойката усеща парене, тежест в ниските части на корема и заживява с чувството, че външните й полеви органи са по-цути. Усеща болки н сърбеж по тях. От влагалището започва ца изтича секрет, който често бива толкова обилен, че се на­лага да се носят менструални превръзки. Течението можела бъде белезникаво и рядко като вода, жълтеникаво пенесто или жълтеникаво като гной. То има неприятна сладпикаво-кисела или гнилостна миризма. Кожата на външните полови органи се зачервява, подува се, става болезнена. Могат да се появят и гнойни пъпчици по нея. Ако заболяването не се лекува, инфек­цията може да премине във вътрешните полови органи, да при­чини тяхното възпаление и тежко увреждане на детеродните

Ето защо, п-ря появата на който и да е от посочените приз] трябва  незабавно да се потърси лекар.

Кои   микроби   и  микроорганизми   причиняват   възпаление на влагалището?

Иа първо място това са едноклетъчните паразити, наречени трнхомонади.

Трихомонадно бяло течение

Трихомонадите    се   виждат   лесно   под   микроскоп.Те са едноклетъчни организми с камшнче, което улеснява дви­
жението им. При размножаването   си те се делят на две: нямат яйца и не могат  да   се   раз­пространяват  чрез   въздуха.
Гласният начин за заразява­не е  чрез   полово сношение.Сравнително   рядко   заболя­ването се среща у   девойки,които   не   са   водили   полов
живот. Те се за’разяват   припотреба на бельо на болна жена или ползуване на общи прибори за къпане, при къ­
пане в общ басейн.   Паразигьт живее в топла и влажна ‘ среда, където запазва свояга жизнеспособност за по-дълго време. При ползуване, на обществените бани не трябва да се сяда на столовете и скамейките, без да са измити добре с топла вода и сапун. Подлагайте под себе си собствено парче чиста материя. .Не пипайте половата област веднага, след като сте пипали дръжките на вратите в баните. Не използу­вайте никога чуждо бельо, колкото и близък да ви го е дал. Не давайте никому собствената си изтривалка и кърпа за избърсване.

Появата на пенестожълтеникаво течение и усетът за па­рене и сърбеж по половите органи трябва да ви отведат при лекаря. Съвременната медицина разполага със средства, конто отстраняват бързо това крайно неприятно заболяване.

Касае се за една широко разпространена инфекция на влагалището и уретрата, причинена от протозои Trichomonas. Инфекцията се манифестира със серозна секреция и сърбеж. Диагнозата се поставя чрез микроскопско изследване, чрез което се доказва наличието на патологичния агент. Това заболяване се среща по целия свят, но не е опасно. Лекува се със специфични медикаменти (напр. Метронидазол-Metronidazol).

Какво е трихомоназа?

Причинителят на заболяването извън човешкия организъм е много неустойчив и бързо загива. Заболяването се предава предимно по полов път. Инкубационният период на трихомоназата е средно 10 дни (3-20 дни). Засяга и двата пола, но при мъжете  в повечето случаи протича безсимптомно. В някои случаи се наблюдава изтичане през уретрата на много малко количество водниста, слизесто-гнойна течност с парене и дискомфорт при уриниране. У жените могат да се засегнат влагалището, канала на маточната шийка и уретрата. Възпалителният процес във влагалището се съпровожда с обилно воднисто или млекоподобно пенесто течение с неприятна миризма. Придружава се от сърбеж, смъдене или парене.

Определение
Трихомоназата принадлежи към венерическите болести. Тя се причинява от трихомонас вагиналис и представлява сексуално – трансмисивна паразитоза. Мъжът се инфектира само по полов път от партнъорката си. В редки случаи у жените може да настъпи и извънполова инфекция (от замърсени тоалетни принадлежности, вани, минерални басейни). Инкубационният период е от 3-4 до 20 дни.
Трихомоназата у мъжа протича като уретрит в хронична форма като постепенно обхваща предната и задната част на уретрата.

Клинична картина

Често липсват оплаквания или те са слабо изразени (слаба болка и сърбеж). Характерно е обилното воднисто, пенесто, млекопободно секретоотделяне от уретрата. При нелекуване настъпват усложнения, като инфекцията се разпространява в съседните органи на пикочо-половата система. Нерядко се наблюдава импотентност и безплодие.Трихомоназата у жената най-често протича като трихомоназен колпит, който протича безсимптомно, хронично и рядко остро. Редица фактори играят допълнителна роля – менструален цикъл, бременност, контрацептивни средства. Оплакванията варират в широк диапазон – от лек дискомфорт, парене, сърбеж по външните генитали, до болка във влагалището и долната част на корема, особено при полово сношение. Обикновено болните се оплакват от „бяло“ или кръвенисто влагалищно течение след полово сношение. При оглед влагалищната лигавица е зачервена, а моточната шийка е оточна и по нея често се откриват малки кървящи ерозии (ранички). Нелекуваната трихомоназа често предизвиква стерилитет. Трихомоназа се среща и у деца, предимно момичета. Заразяването по правило е извънполово и индиректно. Протичането на болестта е както у жените – безсимптомно, подостро или остро. Нерядко се открива смесена инфекция – трихомоназа и гонорея, като трихомонасите дават „убежище“ на гонококите, т.е. гонококите се развиват вътреклетъчно в трихомонасите. Друга смесена инфекция е трихомоназа и кандида, трихомоназа и хламидии, трихомоназа и микоплазма (токсоплазмоза).

Лечение
При доказана трихомоназа се провежда лечение не само на заболялите, но едновременно и на техните сексуални партнъори, а така също и на контактните лица. По настоящем се прилагат различни лечебни схеми с трихомонацид, флажил и други медикаменти.
При мъжете лекарствата се вземат през устата, а при жените – както през устата, така и под формата на влагалищни таблетки (глобули). По време на лечението половите контакти се преустановяват за 14 дни.

1.10 Гъбични инфекции

Кандида албиканс (Candida albicans) е основния патогенен причинител на гъбични инфекции пренесени по полов път. Тази инфекция (възпаление на влагалището и пениса), може да причини неприятни оплаквания като интензивен сърбеж и парене. При жената се наблюдава допълнително една вагинална секреция. Гъбичните инфекции се лекуват чрез специални медикаменти (Антимикотици-Antimycotika) и подходяща хигиена.

1.11 Педикулозис (Pediculosis)

ИНГВИНЛЛНА ПЕДИКУЛОЗА  (ФТИРИАЗА)

Половата въшливост се причинява от въшката пе-дикулус пубис (наречена още фтириус ингвиналис или морпион), която няма нищо общо с другите ви­дове въшки, паразитиращи по главата или по дре­хите на човека.

Половата въшка има размер 1 — 2 мм, като жен­ският паразит е малко по-голям от мъжкия. Тя е почти кръгла, с широк сплеснат корем и шест кра­чета, снабдени с много яки нокти. Тя се прикрепя здраво за основата на космите и трудно се отделя. Яйцата (гнидите) са така здраво залепнали за кос­мите, че най-сигурният начин за отстраняването им е пълното премахване на космите. Обикновено след една седмица от гнидата се излюпва млад паразит, който след още една седмица вече може да създа­ва поколение и това спомага за бързото разпростра­нение на въшливостта. Понякога обаче развитието на гнидата може да се забави с няколко седмици, което става причина за необясними на пръв поглед рецидиви.

Заразяването става най-често от човек на човек

при полов контакт или спане в едно легло, по-рядко при използуване на чуждо легло и бельо.

Главният симптом на фтириазата е силният сър­беж в половата област. Той става особено нетърпим нощем, когато паразитът смуче кръв с хоботчето си. Тогава болният се разчесва, като може да раз-рани и инфектира кожата си. Понякога по корема и бедрата се появяват кръгловати синкавовиолето-ви петна, които са реакция на организма към излъч­ваните от паразита токсини. При по-дълготрайно за­боляване и особено у силно окосмени индивиди въш­ките могат да пропълзят и извън половата област, достигайки корема, бедрата, гърдите, а дори и кос­мите под мишниците, брадата, мустаците, веждите и клепките.

Лечението е най-бързо и ефикасно, ако бъдат обръснати космите в половата област. Класическото лечение се състои в намазване с живачни препа­рати — сива или бяла живачна маз или 1 % спир­тен разтвор на сублимат (тези вещества са отровни и не бива деца да имат достъп до тях!) – по 2 на-названия дневно за 2 дни. След една седмица ле­чението се повтаря, за да не се пропусне някоя неунищожена гнида. По-често или по-продължител­но мазане е вредно, защото може да причини въз­паление на кожата. По-нови средства са препара­тът купрол и бензиловият бензоат (прилага се като при крастата), а се подготвя производството на нов аерозолов препарат – тадезол.

Ако болният не желае да се обръсне, необходимо е останалите след лечението гниди да се отстранят с горещ оцет и разресване с гъст гребен.

Понякога и след излекуване на педикулозата оста­ва сърбеж. Погрешно е в такъв случай да се упор-

.

1.12 Туберкулозно възпаление на яйчниците

Много често млади жени, омъжени от няколко години, се обръ­щат за помощ към акушер-гинеколога с оплакване от безпло­дие. При внимателен разпит се установява, че между 15- и 20-годишиата си възраст те са боледували от «жлези» или от плеврит. При подробно изследване се открива туберкулозно възпаление на яйчниците, тръбите и матката, за което же­ната дори не подозира. Как да се обясни това?

Първото огнище, където се е развила туберкулозната ин­фекция при тези жени, не е било в половите органи. Прека­раните заболявания — плеврит (туберкулозен плеврит) и «жлези» (туберкулозно възпаление на бронхиалните жлези) -посочват местата, където туберкулозният бактерии се е засе­лил първоначално. Понякога тези заболявания протичат леко, незабелязано и се ликвидират само от защитните сили на организма. В други случаи е необходимо съответно лечение. Нерядко обаче от това първо огнище чрез кръвта туберкулоз­ният бактерии достига до яйчниците и тръбите на узряващото момиче. Първите менструации също благоприятствуват засел­ването му там и бързото му размножаване. Освен това към растящия организъм в този период са поставени много из­исквания. Ако към тях се прибавят мрачното, влажно жилище, лошото хранене, умствената преумора, болестта лесно намира почва за развитие. Засягат се яйчниците, тръбите, матката. Често пъти болестта не се придружава от видими признаци. Но понякога след омъжването, когато жената не може да забре­менее, започва да се изследва и лекува. Но тогава често вече е твърде късно. Лечението довежда до излекуване на заболява­нето, но не и до отстраняване на безплодието.

При каквото н да е туберкулозно заболяване през пубер­тета девойката трябва да бъде преглеждана от гинеколог. Тооа ще помогне за навременното откриване и пълното излекуване наред с основното заболяване и на заболелите полови органи.

Сега медицината разполага с достатъчно ефикасни средства зз борба с туберкулозата.

1.13 МЕК ШАНКЪР

Мекият шапкър се предава по полов път. Среща се обикновено в страните с тропически климат и рядко в страните с умерен климат. С нарастването на меж­дународния туризъм броят на случаите от това забо­ляване е увеличен в много страни. Това е остра заразна болест на половите органи, която се причинява от ма­лък микроор!анизъм, наречен хомофилус Дукрей. Първите признаци на заболяването се забелязват от първия до третия ден след половото сношение. При мъжа се появяват една или няколко пъпки на половия орган, а при жената —на устните на влагалището. Те нарастват много бързо, стават меки, пукат се и об­разуват язви с разкъсани краища и леко кървящо дъно, покрито с гноен налеп. Язвите са силно болезнени. Лимфните възли в слабините се подуват и стават също болезнени.

От всичко изложено дотук може да се направи след­ния 1 ичвод: семейни!с мьже и жени. които не допуска 1 извънбрачна шмимна блшпск ме ечра.ип о! венери­чески заболявания и се радва! на щасчлив и пьлнонепен семеен живо! -

Възпалителни заболявания, на женските полови органи

бяло течение през пубертета

В началото на половото узряваие, преди още да се появят вторичните полови белези, при някои девойки бельото започва да се зацапва от белезникаво течение, наподобяващо кола. При засъхване петната стават бели, а бельото —като колосано.

Нормална или болестна проява е това течение? Както вече се каза, в пубертета лигавицата на влагалището се разраства. В клетките й се натрупва захароподобпото вещество гликоген. Повърхностните й слоеве понякога се излющват на малки пар-далчета. Тези материи служат за храна на пръчкообразлите бактерии, които започват да се развиват тук през пубертета. От шийката на матката също започва да се отделя по-обилно’ количество слуз. Всичко това образува бялото течение в пу­бертета.

Ако тазп течност се изследва под микроскоп, освен дългите прьчкообразпи бактерии, които са полезни за самоочиствамето на влагалището, и отпадналите клетки от влагалищната стена друго нищо не се открива. Следователно това не е онова бяло течение, за което говорим при зрялата жена, защото липсват болестотворни микроби.

Винаги трябва да се има предвид обаче, че силното бяло течение в пубертетната възраст може да се дължи и на болесто­творни микроби. Поради това всяка девойка, която пол\чи по-обплно бяло течение, трябва да се обърне веднага към лекаря. Бялото течение, което се дължи на инфекция, е много упорито и не спира без лечение. Някои лекари погрешно смятаха, че •оявата на бяло течение в пубертета е признак на физическа слабост и изтощение на организма, поради което препоръч-

Таблица на основните полово-предавани болести, с техния причинител, период на развитие до момента на изявата и основни терапевтични мерки

Заболяване Патологичен агент Инкубационен период Терапия
Сифилис бактерий (Treponema pallidum) 3 седмици антибиотици
Гонорея бактерий (Neisseria gonorrhoeae) няколко дни антибиотици
Улкус молле бактерий (Haemophilus ducreyi) няколко дни антибиотици
Лимфогранулома ингвинали бактерий (преди всичко клонове на Сhlamydia trachomatis) няколко дни антибиотици
Хламидия-инфекции бактерий (Chlamydia trachomatis) няколко дни антибиотици
НІV/СПИН вирус HIV 1/2; тест HIV положителен след 2-6 седмици, а по-късно след 3 месеца 12 години антиретровирусни медикаменти
Хепатит В/С вирус (НВV/НСV) няколко седмици или месеци симптоматична, антивируснa
Херпес гениталис вирус (Herpes simplex, Virus 2) няколко дни симптоматична
Кондиломи вирус (papillomavirus) 4 седмици хирургична
Трихомониазиc паразити (Trichomonas vaginalis) няколко дни антипаразитна
Гъбични инфекции Candida aibicans няколко дни антимикотична
Педикулозис инсект (Phthirus pubis) няколко дни антипаразитна
Скабиес akap (Sarcoptes scabiei) често няколко седмици антипаразитна

ІІ . ПРОФИЛАКТИКА НА ПОЛОВО-ПРЕДАВАНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

2.1 РОЛЯТА НА ПРОФИЛАКТИЧНИТЕ ПРЕГЛЕДИ ЗА РАННОТО ОТКРИВАНЕ НА ВЕНЕРИЧНИТЕ БОЛЕСТИ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Оценявайки голямото значение на профилактиката на болестите. Световната здравна организация об­ръща особено внимание на всички държави върху необходимостта от познаване и приложение в прак­тиката на основните принципи на обследване на насе-селението с оглед търсене и откриване на заболелите. Понятието обследване за търсене на заболяване трябва да се разбира като дейност на здравните ра­ботници за издирване на неизявена болест или дефект на организма чрез тестове, анализи или други проце­дури, които могат да бъдат приложени бързо. При тези обследвания лицата с положителни или съм­нителни резултати трябва да се отправят към ле­каря специалист за уточняване на диагнозата и ле­куване. При тези обследвания се откриват болести с още непроявена симптоматика и в безсимптомни стадии на болестта. Именно откриването на болни­те в такива стадии на заболяването трябва да се разбира като ранно откриване.

Един от основните пътища за откриване на бол­ните са масовите обследвания на здравното състоя­ние на цели групи от населението чрез използване на комбинация от отделни методики за откриване на няколко заболявания. Масовото обследване по пътя на комплексни профилактични прегледи има за резултат своевременно откриване на болните, тях­ното лечение и профилактика, ограничаване на раз- пространението на тези болести сред населението. През 1957 г. комисията по хроничните заболявания в САЩ оцени значението на комплексните обслед­вания като принос в медицинската практика, тъй като те дават реална практическа възможност за откриване на редица важни хронични болести, в т. ч. и на венеричните. Въпросите за изучаване ме­тодите за диагностиката и пътищата за откриване на болните заеха важно място и в програмата за работа на подвижния семинар по венерични боле­сти, проведен от Световната здравна организация през 1971 г. В информацията на семинара например бе изнесено, че в САЩ чрез серологични изследва­ния ежегодно се откриват 10 хиляди болни със за­разни и 62 хиляди със скрити форми на сифилис.

Въпросите за масовите обследвания за открива­не на хронични заболявания бяха обсъждани и на международния симпозиум в Букурещ през 1973 г. Там бе подчертано голямото значение на профи­лактичните медицински прегледи на населението, които са не само най-важен раздел в работата на медицинските заведения и на лекарите от различ­ни специалности, но са и особено важен елемент в началния етап на диспансеризацията — реално от­ражение на профилактичното направление в со­циалистическото здравеопазване.

В областта на организацията на профилактич­ните прегледи и масовите обследвания за откриване на заболявания в много страни на света се наблю­дава широка тенденция към използуване на авто­матизирани методи за диагностика, в това число и на сифилиса. Опитите за тяхното по-нататъшно из­ползване и усъвършенстване продължават. От 1980 г. и у нас със заповед на МНЗ е въведена автоматизирана   информационна   система   за   вене­ричните болести.

Своевременното откриване на венеричните боле­сти е една от основните специфични задачи на кож-но-венерологичните заведения. Въпреки че у нас ня­мат висока степен на разпространение, те остават проблем пред здравеопазването и на настоящия етап. Тенденциите на тяхното разпространение в све­та обаче показват сложността на проблемите с тях и в бъдеще. Важността им следва да се оценява от гледна точка както на индивида, така и на общест­вото. За лечението на болните от тези заболявания съществуват ефективни и приемливи методи и сред­ства, е съотвестващи на съвременните знания за причинителите на тези заболявания, механизма на тяхното възникване и клиничната им изява. Съвре­менното лечение с антибиотици и по-конкретно с пе-. ницилинови препарати осигурява широки възмож­ности за успешното им лечение. Такова лечение влияе благоприятно и върху самото протичане на болестта и върху прогнозата на вече развиващото се заболяване. У нас към всички окръжни кожно-венерологични диспансери и в отделенията към ок­ръжните болници има серологични лаборатории, в които се прилагат високоефективни методи на из­следване на обърналите се за медицинска помощ. Такива изследвания се правят и при профилактич­ните прегледи на определени контингенти от насе­лението. При това всички услуги по изследването и лечението се извършват безплатно. Напълно без­платният характер на лечебно-профилактичните мер­ки при тази категория болни осигурява възможност за постигане на по-пълен и траен лечебен ефект. От друга страна, изискванията на моралния кодекс на

2.2 ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ПРОФИЛАКТИЧНИТЕ ПРЕГЛЕДИ

Откриването на болните от венерични заболявания се осъществява по два пътя: активно – чрез про­филактични прегледи, и пасивно – при обръщане на населението към здравните заведения и търсене на медицинска помощ.

А. Активен способ.

Според системата за диспансеризация на населе­нието у нас, те се класифицират на:

а)       масови профилактични прегледи -     използват се преди всичко във връзка с изпълнение на програмата за борба с ендемичния сифилис;

б)       целеви профилактични прегледи за откриване на сифилис сред бременните жени, при обслед­ване   членовете   на   семействата   и контактните   наболните за откриване на сифилис и гонококция;

в)       периодични  профилактични  медицински  прег­леди  на  работещи  в определени.трудови  условия
(хранителни,    им/нално-битови, детски и други за­ведения) ;

г)        предварителни   профилактични   прегледипреди постъпване на работа, сключване на брак, накръводарители, дарители  на  мляко и семенна теч-

Първият стадий се манифестира от 21 до 90 дни след заразяването на болния. Най-често първите при­знаци се явяват па 20—25-ия ден след половия акт. По половия орган на мъжа или жената се появява болез­нена раничка с твърди краища, с големина на монета от 1 стотинка. След няколко дни се подуват лимфните възли в слабинпите гънки. Тази раничка може да преми­не и без лечение за 4—8 седмици, а на мястото остава белег.

Вторият стадий се развива 6—8 седмици след преминаването на първия стадий. Характеризира се с появата по тялото на болния (най-често по гърба, ко­рема и страничните части на гръдния кош) на бледо-розови кръгли петна, които след това стават тъмно­червени. Не сърбят. Обривът може да има характер на пъпки. Могат да се появят брадавици по ануса и около половия орган на жената. Те са заразни. В 10% от болните може да се развие менингит. Този стадий трае от 3 до 12 месеца.

Третият стадий може да се появи от 2 до 20 години след втория стадий. В 10% от случаите се за­сягат сърцето и кръвоносните съдове. В 15% от болните се развиват своеобразни туморчета по кожата и кос­тите, които се наричат гуми.

В късния стадий се поразяват главният и гръб­начният мозък. Настъпват тежки психически нарушения—прогресивна парализа. Болните завършват живота си в психиатрична клиника. В първия стадий болните от прогресивна парализа са разсеяни, често се оплакват от главоболие. Най-характерни са смуще­нията през втория стадий, когато болните стават глу­повато весели, смятат се за велики хора или за много богати. В третия стадий оглупяването става ведущо. В последния стадий освен интелектуално деградиране настъпва и катастрофално телесно отслабване с по­следваща смърт.

При табес дорзалис са характерни болките по хода на нервите на болните крайници, тежки смущения в походката, смущения в уринирането. В крайния стадий настъпва изразено физическо отслабване на болния, невъзможност да се движи, поява на рани по тялото и тежки смущения в ставите.

Днес се смята, че сифилисът е лечимо заболяване и може да не се стигне до тези сериозни усложнения, ако болният проведе навреме лечение. Затова при съмни­телни полови контакти е необходимо болният да се обърне към лекар специалист и той да ръководи лече­нието. Съвсем погрешно е да се провежда каквото и да било самолечение. По този начин болният може да замъгли картината на болестта и да попречи на пра­вилното лечение.

Неспецифичен уретрит. Заболяването се предава по полов път. През изминалите две десетилетия броят на болните се е увеличил. В период от 10 до 30 дни след половия акт се появява гнойно течение от члена. Поня­кога болният се оплаква от болки в пикочния мехур, парене и често уриниране. Причинителят е вероятно вирусоподобен агент. Може да се появи подуване и на ставите. Възможно е болестта да засегне и жени, но при тях това заболяване се проявява по-слабо.

Трихомопиаза. Докато неспецифичният уретрит се среща повече при мъжете, за жените е по-характерно заболяването трихомониаза. Според Д. Джонс от него боледуват 10—20% от жените. И това заболяване се предава по полов път. Причинителят се развива във влагалището на жената, като понякога може да навлезе в пикочния канал,“ пикочния мехур и Бартолиновите жлези. В началото настъпва възпаление на слизестата обвивка на влагалището, придружено с обилно гное-

2.3 Предпазване от венерически заболявания

От иай-голямо значение за здравето на девойката е при появата на половото влечение в годините на половото узрянане тя да не се хвърли безразсъдно към задоволяване на тези пориви. Запаз­ването  на  девствеността  па  девойката  не е отживял  предраз­съдък,   а   една   разумна   традиция,   запазена   през   вековете   а достигнала   до   наши   дни    Не  случайно  девойката   и   нейната невинност   са   били   възпява ни   от   поетите   и   претворявани   в безсмъртните   тсорба   на   художниците   през   всички   времена. Щом като девойката е девствена и не прибягва до външно драз­нене  иа гюловите органи чрез лопиране с мъжкия полов член, то тя  напълно снг\рно те се запази не само от венерическите заболявания, а н от още рсднпа възпаления на половите органи. Важно е да се припомни обаче, че заразяването от сифилис може  да   стане   и   по   безполов   път,   например чрез   иелуване,  пиене от обща чаша, пушене от една цигара и пр. Да не се забравя сьщо така, че заразяването от венерически заболявания, изна­силването   и  нежелателните  забременявания   стават  най-често в  нетрезво  състояние. Леко замаяна от спиртните   напитки, девойката  губи булното си   внимание,   естествената си стесни­телност и не може да са дава ясна сметка какво върши.

Профилактичните медицински прегледи на насе­лението трябва да се разглеждат като подсистема на единната система на цялостната диспансериза­ция. Тяхна основна задача е масовото активно об­следване на населението и откриване на контин­гентите, подлежащи на диспансерно наблюдение.

За качествено провеждане на профилактични прегледи е необходимо да се обърне внимание на следните важни условия:

  1. Създаване на добра организация на прегледи­те в близост до населението. Да не се допуска страхот манипулации, да се създадат условия за убеж­даване в необходимостта от прегледите, и то с минимална загуба  на време и средства.  При нужда
    да се търси съдействието на съответните админи­стративни и обществени органи.
  2. Обезпечаване на нужните кадри, техника, ма­териално осигуряване и други условия за спокойна
    работа на здравните работници.
  3. Последователност и фазовост при масовите об­следвания както следва:

а)       първа фаза – изследване на лицата, проведе­но от средни медицински работници   (лабораторни
изследвания)    и „отсяване“ на контингента;

б)       втора фаза – лекарски преглед от специали­сти на  онези лица, у които са били открити съм­
нителни или положителни резултати при изследва­нето;

в)       трета фаза – вземане нуждаещите се на дис­пансерен учет,  планиране  и  провеждане на  съот­
ветни лечебно-оздравителнн мероприятия.

Предварителните   и   задължителните   периодични видно течение, оток на външните полови органи, силен сърбеж и раздразнение по кожата на вътрешната по­върхност на бедрата. Ако процесът премине в пикочния канал и мехури, уринирането става по-често. Понякога възпалението се разпространява и в областта на ма­точните тръби и може да доведе до безплодие.

При мъжа грихомониазата предизвиква възпаление на пикочния канал —трихомониазен урстрит. Той се проявява с леко парене при уриниране. Понякога се появява възпаление на главичката на половия орган. Нерядко инфекцията от пикочния канал може да преми­не и в простатната жлеза — трихомониазен нростатит. Тогава болният има неприятни усещания при урини­ране и болки в перинеума (областта между ануса и тестикулите).

Лечението на трихомониазата трябва да се провежда едновременно и от жената, и от мъжа, Половият живот може да се възобнови след окончателното излекуване и на двамата.

Изследванията показват, че 40—60% от жените, кои­то имат трипер, страдат и от трихомониаза.

Венерическите болести трябва да се лекуват своевре­менно. В противен случай те могат да засегнат съседни органи (простатна жлеза, семенни мехурчета, пикочен канал, тестикули) и понякога да се отразят както върху половата активност на мъжа, така и върху неговата способност да бъде баща, а жената —майка.

1. Мерки в обсега на законодателствата на стра­ната.

Обявяването на случаите и регистрацията на бол­ните в някои страни не е задължителен елемент от
дейността на здравните нм служби (Холандия, Испа­ния и ДР-)- Освен на регистрацията се :1акцентира и на задължителното лечение на болните, издирва­нето и лечението на контактните. Предвиждат се законодателни мерки против хомосексуалните връз­ки, както и за извършването на медицински прегле­ди на малолетни и без съгласието на родителите. Отчита се обаче, че на настоящия етап информа­цията между страните относно законодателните мерки е недостатъчна и техният обем и характер се различават значително.

2.       Безплатна диагностика и безплатно лечение.Те  остават   като   основен   инструмент   за   борба срещу гонококцията и сифилиса.

3.       Профилактични мерки.

Те се реализират чрез: а) профилактични прегле­ди за ранно откриване на заболелите и заразените; б) първична профилактика, насочена към недопуска­не на заболяване; в) вторична профилактика, целта на която е ранното откриване на болестите, раз­познаването и ликвидирането на патологичните (бо­лестните) процеси още в ранните им стадии.

4.       Изграждане   на   специализирана   кожно-венерологична мрежа.

Тя е необходима за диагностика, лечение, епиде­миологични проучвания, социални изследвания, как­то и за подготовка на студенти и лекари. Анкетни проучвания са показали, че подготовката на студен­тите в повечето страни на света е надостатъчна и че е необходимо да се подобри тяхното обучение. Тъй като в много страни амбулаторното лечение на венерично болните се провежда и от общопрактику-ващите лекари, е нужно системно да се организират мерки за повишаване на тяхната квалификация.

2.4 Какво трябва да се направи ако сте засегнати от венерическа болест?

Ако имате съмнение, че сте засегнати от венерическа болест, трябва да се обърнете незабавно към лекар, на който вярвате: домашен лекар, дерматолог-венеролог, гинеколог, уролог, андролог или интернист. Не се съветва да се опитва самолечение при венерическа болест, защото това може да замъгли клиничната картина и да затрудни поставянето на точна диагноза от страна на лекаря.

Полово-предаваните болести в по-голямата си част се лекуват успешно чрез една адекватна терапия от страна на лекаря, за разлика от венерическите болести, които имат вирусен произход напр. генитален херпес, хепатит В/С или СПИН. В случай на HIV-инфекция модерни медикаменти могат не само да удължат, но и да подобрят качеството на живота; ако разбира се инфекцията е открита много рано и е започната незабавна терапия. Препоръчително е при венерическа болест да се прави задължително HIV-тест. Говорете с вашия лекар.

Ако сте засегнати от венерическа болест трябва да предотвратите заразяването на вашия партньор като се въздържате от сексуални контакти до пълното ви оздравяване. Лекарят може да ви каже кога

опастността е преминала. Необходимо е да предупредите при една венерическа болест не само вашия настоящ партньор, но и предшестващия. Минимум единият от двамата страдат от същата болест (поради, което сте се инфектирали и вие), а като също така не е изключено да сте пренесли заболяването и на други хора. Също и тези партньори трябва да посетят лекар и да се подложат на съответните изследвания и евентуална терапия.

Как да се предпазим от венерическа болест?

Тъй като заразяването става преди всичко по полов път, трябва да се вземат предпазни мерки преди евентуални сексуални контакти. Някои полово-предавани болести могат да бъдат разпознати по външни белези, но по принцип не се знае, че партньора е носител на подобна болест.

Вярност

Ако при една двойка и двамата партньори са здрави и са верни един на друг не съществува риск от заразяване с полово-предавана болест.

Внимателен избор на партньор

Всеки сексуален контакт с нов партньор крие от само себе си риск от заразяване с полово-предавана болест. Заразяването е изключено само ако партньора не е носител на венерическа болест. Затова е важно избора на партнор да се извършва с повишено внимание. Един откровен разговор с партньора може да изясни рисковете. Какъв е бил преди сексуалния живот на бъдещите партньори? Какви предпазни мерки ще вземат партньорите? А който се прави, че е тотално незаинтересуван от подобни неща само играе играта на патологичните причинители.

Тест-HIV

Понеже СПИН е нелечимо заболяване е препоръчително в днешно време да се направи HIV-тест, за да се изключи едно евентуално заразяване в миналото.

Предотвратяване на случайни сексуални контакти

Поради факта,че не всички полово-предавани болести са лечими и понеже могат да доведат до смърт (СПИН) или да причинят тежки здравословни проблеми (хепатит В/С, стерилитет) е желателно предотвратяването на случайни сексуални контакти. Само един единствен сексуален контакт с вече заболял партньор може да пренесе заразата. При честа смяна на партньорите съществува по-голям риск от заразяване.

Презерватива

При използване на презерватив при сексуални контакти с различни партньори риска от заразяване намалява, но не е изключен напълно. Въпреки, че по принцип презервативите са добре контролирани не е изключено да имат дефект, а при заразяване със СПИН изхода е летален. Точно младите хора имат разбира се много малък опит с презервативи, поради което опастността от заразяване при тях е по-голяма.

Абстиненция при дрога-зависими

Дрогите и алкохолът променят усещането за реалност, намаляват чувството за отговорност, занижават способността за оценка и автоконтрол като по този начин улесняват евентуални сексуални контакти без взети предпазни мерки. Абстинентния синдром при дрога-зависимите е от много голямо значение за профилактиката на СПИН.

Ваксинация срещу хепатит В

Ако принадлежите към рискова група за хепатит В (напр. медицински персонал, пациенти на диализа, i. v. дрога-зависими, хора, които престояват дълго време в страни от третия свят), трябва задължително да се ваксинирате срещу хепатит В. Днес ваксинацията срещу хепатит В е препоръчителна за всички.

Много хора се срамуват да говорят за венерически болести, но е необходимо да повярвате във вашия лекар и да му се доверите. Не забравяйте, че лекарят трябва да запази вашата тайна, да разгледа случая компетентно и дискретно без да ви осъжда.

Успехът в борбата с болестите, предавани по по­лов път, особено сред младежта, зависи изключи­телно от съвместната работа и сътрудничеството в образователния и възпитателния процес на родите­ли, здравни работници и обществени организации.

Информацията и интересът на населението в раз­глежданата област трябва да бъдат насочени към следните основни въпроси:

Характер и същност на болестите, предавани по полов път.

Информацията и интересът на населението в раз­глежданата област трябва да бъдат насочени към следните основни въпроси:

  1. Търпимост и примиренческо отношение на об­ществото към проблема.
    1. Изменение в поведението на хората.
    2. Все по-разширяващата се урбанизация.
    3. Миграция на работниците както из собствени­те им страни, така и  из други държави   (способ­
      ства за смесване на населението и откъсване на хо­рата от привичната за тях психологична обстанов­ка в семейството).
    4. Често използване на  несъответствуващи дози антибиотици при лечението на тези болести или из­
      ползване на  недостатъчни дози при други заболя­вания, което води до селекция на резистентни щамо­
      ве (създаване на различни, устойчиви на действие­то на антибиотиците, видове болестотворни микро­
      организми).

Внедряването на пеницилина в широката практи­ка за лечение не само на венеричните болести към 1955 г. доведе до повсеместно снижение на заболяе-мостта. Но ефективността от пеницилина поради невярната представа за безопасност по отношение на венеричните болести снижи вниманието на насе­лението и на здравните работници.

В основата ни комплекса от фактори, обуславя­щи нарастването на венеричната заболяемост, ле­жат социално-икономическите обществени отноше­ния и свързаните с тях проблеми за семейството, възпитанието и образованието на подрастващите, влиянието на литературните издания, киното, мода­та, изкуството, обществените развлечения и др. Го­лямо значение имат политическите и икономически­те сътресения, в частност войните и свързаните с тях миграционни процеси. Известно е, че венеричните болести са тясно свързани още с редица дру­ги отрицателни социални явления, престъпления, аборти, разводи, алкохолизъм и др. Те се срещат най-често в големите градове, там, където се съсре­доточава основната част’от приходящите и времен­но пребиваващите хора. Там са чести случайните връзки, проституцията и хомосексуализмът. На практика 50 до 80 % от болните със сифилис и го-нококция са лица в млада възраст от 15 до 24 го­дини. Това се дължи на факта, че повечето от тях са мигриращи работници, туристи, моряци, младе­жи и девойки в трудова и сексуално активна въз­раст – именно оная част от населението, която е изложена на опасност от заболяване.

Ние подкрепяме становището, че в много страни венеричните болести са повече морален и социален, отколкото медицински проблем. Понастоящем реди­ца условия са довели до отстраняване на психоло­гическата бариера и до голям либерализъм в по­ловите отношения, което от своя страна затрудня­ва възможността да се направи граница между истинската проституция и случайните връзки. Ето защо с право се подчертава, че в повечето случаи сега източникът на инфекцията е не проститутката, а жената със свободно поведение.

Тенденцията към безсимптомно протичане на ин­фекцията у жените и у пасивните хомосексуалисти, както и смесените полови връзки сред тези групи водят до нарастване на венеричната заболяемост.

Класическата проституция, изглежда, играе по-малка роля през последните години, тъй като въвле­чените

  1. Хигиена на половия живот, профилактика натези болести, вредата от самолечението; значение на
    случайните полови връзки и безпорядъчния живот.
  2. Информираност на населението за това,  къмкое здравно заведение, към кои специалисти и кога
    трябва да се обръща при съмнение или наличностна инфекция.
  3. За  значението и  ролята  на профилактичните прегледи и изследвания, които се провеждат за ран­ното откриване на болните.
  4. Запознаване със законодателните мерки и лич­ната отговорност, която носят болните за другите
    членове на обществото,I и др.

За провеждане на здравната просвета не са до­статъчни само листовки, брошури, плакати и други писмени форми. От особено важно значение е ин­дивидуалният разговор на лекаря с болния, прове­ден в атмосфера на пълна дискретност и доверие един към друг.

От друга страна, болните трябва да се интересуват и да знаят колко е важно да спазват режима на лечение и да изпълняват указанията на лекаря, да осъзнаят значението на помощта, която и те могат да окажат за издирване на източника на ин­фекцията и контактните.

В края на краищата самите болни също могат и трябва да разпространяват необходимите знания в процеса на здравното възпитание, провеждано с тях.

10. Хигиена на половия живот, профилактика на тези болести, вредата от самолечението; значение на
случайните полови връзки и безпорядъчния живот. Информираност на населението за това,  към
кое здравно заведение, към кои специалисти и кога трябва да се обръща при съмнение или наличност
на инфекция.

11.. За  значението и  ролята  на профилактичните прегледи и изследвания, които се провеждат за ран­
ното откриване на болните.

12. Запознаване със законодателните мерки и лич­ната отговорност, която носят болните за другите
членове на обществото,I и др.

За провеждане на здравната просвета не са до­статъчни само листовки, брошури, плакати и други писмени форми. От особено важно значение е ин­дивидуалният разговор на лекаря с болния, прове­ден в атмосфера на пълна дискретност и доверие един към друг.

От друга страна, болните трябва да се интересуват и да знаят колко е важно да спазват режима на лечение и да изпълняват указанията на лекаря, да осъзнаят значението на помощта, която и те могат да окажат за издирване на източника на ин­фекцията и контактните.

В края на краищата самите болни също могат и трябва да разпространяват необходимите знания в процеса на здравното възпитание, провеждано с тях.

Като важна причина за увеличаването на венеричните болести се изтъква още самоуспокоението, което настъпи сред медицинските работници и на­селението поради достигнатото ефективно лечение с антибиотици. Безконтролното и неправилно лече­ние с тях обаче доведе до появата на по-чести алер­гични реакции и до създаване на устойчиви щамо­ве {видове) гонококи и дори спирохети. Трябва да се посочат и други фактори, зависещи от самите медицински работници, като например стремежа ня­кои болни да бъдат лекувани тайно, за много кра­тък период от време и с недостатъчно количество препарати, а също така и подценяването на проб­лема, недостатъчната подготовка и недоброто поз­наване особеностите на съвременната клиника и протичане на венеричните болести.

Европейският регионален симпозиум на Светов­ната здравна организация, проведен в Стокхолм през 1963 г., помести в печата следното официално съобщение: „Надигащата се“‘приливна вълна от ве-нерични болести стана един от най-срочните проб­леми на здравеопазването и за борбата с него са необходими мероприятия от международен мащаб.“

Мерки за борба с предаваните по полов път болести

Отношението на обществото към венерично болните има исторически характер. Във всички времена, а и до днес се признава тясната връзка между венеричните заболявания и морала на болния. Ето защо венеричните болести не са разглеждани никога са­мо от чисто медицинска гледна точка. Те винаги са свързани с определено съдържание на понятие­то „виновност“. През XVII в. в борбата с тях са били използвани полицейски мерки и заболелите са били изпращани в затвори. Създадени били спе­циални оздравителни домове във Франция, Англия, Германия. При приемането им в болница болните били подлагани първо на физически наказания, а след това на лечение., тъй като венеричните болести се свързвали с тайни, безчестие, срам, позор.

Началото на организираната борба бе сложено през 1947 г. със създаването на Временната коми­сия към Световната здравна организация. Вене­ричните болести бяха отнесени към най-важните: проблеми, с които трябва да се занимава тази орга­низация. Бе организиран комитет от експерти, а при щаб-квартирата на СЗО бе изградено отделение по венерични болести и трепонематози. На първата здравна асамблея през 1948 г. бе приета и първата програма за борбата с тях в света.

Световната здравна организация организира и проведе симпозиуми, конференции, заседания, оказ­ва консултативна помощ на националните здравни органи, подготвя кадри, провежда и стимулира науч­ноизследователска дейност по тези проблеми. Още от създаването си СЗО насочи своята дейност към по-широко внедряване на нови, ефективни лекар­ствени препарати за лечение и на епидемиологични методи за ранна диагностика. Под ръководството на СЗО в редица страни бяха разработени нацио­нални програми за борба с венеричните болести. Особено голямо значение имат някои международ-

І І  Г Л А В А

РЕГУЛАЦИЯ НА ПОЛОВО­ТО ПОВЕДЕНИЕ. БИОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ЧОВЕШКАТА СЕКСУАЛНОСТ. ПОЛОВО ВЪЗПИТАНИЕ

.
2.2 РЕГУЛАЦИЯ НА ПОЛОВО­ТО ПОВЕДЕНИЕ

Половото поведение се определя на първо място от половата диференци­ация. То се разделя на 4 фази – привличане, ухажване, копулация, посткопу-латорно, включително родителско. Репродуктивното поведение в тесния смисъл на думата е само част от половото поведение, което осигурява про­цеса на оплождане. Половата диференциация дава отражение още в ранна детска възраст, когато се установява първата полово-ролева социализация. По времето на пубертета под влияние на усилената секреция на полови хор­мони настъпват резки промени в структурно и функционално отношение в целия организъм. Половите органи нарастват и се развиват до степен да мо­гат да осъществят репродукция. Във функционално отношение се отключват вродените рефлекси, свързани с репродукцията (ерекцията и еякулацията при мъжа и съответните на това промени при жената). Това е времето, кога­то се усвояват половите роли на всеки индивид и се изграждат емоционално-еротични взаимоотношения, които оформят първите фази на половото пове­дение. Силно се повишава възбудимостта на рефлексите, свързани с репро­дукцията и става възможно осъществяването на копулацията (коитус, полов акт).

РЕПРОДУКТИВНО ПОВЕДЕНИЕ

Репродуктивният процес има четири основни форми: многомъжество, многоженство, моногамност (единствен партньор) и промискуитет (прие­мане на множество различни партньори). Моногамността е най-разпространена при птиците – еволюционно се обуславя от факта, че поради високата обмяна на веществата новоизлюпените се нуждаят от много храна, която не може да бъде осигурена само от един родител и отглеждането им е семейно. При бозайниците най-разпространен е промискуитета а при хората в зависимост от възприетите обществени норми и култура се срещат всички видове на репродуктивно поведение (проучвания върху различни популации показват средно 1% многомъжество и многоженство, 55% моногами и 44% промискуитет).

Може също така да се каже, че мъжките и женските индивиди при раз­личните бозайници имат различно поведение – повечето от мъжките инди­види са промискуитетни, докато женските от повечето видове са твърде дискриминативни при избора на партньор. С това те изглежда правят раз­лични „инвестиции“ в бъдещото поколение, което води до сексуална селек­ция и във времето осигурява усилен полов диморфизъм.

Нервно-хормонална регулация на репродуктивното поведение. Уста­новено е съществуването на генетично програмиран биологичен часовник за началото на половото съзряване. Мозъкът решава репродукция, но използва хормони, за да регулира функцията на гонадите. Те от своя страна обратно, произвеждат хормони, които активират мозъка, за да се увеличи вероятността за репродуктивно поведение.

Явленията, съпътстващи копулацията, са ерекция и еякулация. Ерекцията се дължи на силно кръвонапълване на пещеристите тела на пениса. Сумира­но взаимодействие от психични и сетивни (тактилни, мирисови, зрителни) дразнения конвергират към генито-спиналния център в гръбначния мозък. Към него са насочени и редица улесняващи или потискащи влияния от стра­на на кората на крайния мозък. Копулацията се осъществява при въвеждане на пениса в състояние на ерекция във влагалището на жената. Ритмичните движения на половия член във влагалището предизвикват пространствена и временна сумация на тактилните дразнения. При достигане на определен праг от стимулация настъпва рефлекса на семеизпразване (еякулация) – изх­върляне на семенната течност. Удоволственото изживявяне което го съпътс­тва се нарича оргазъм. Ерекцията се осъществява от активиране на възоди-латативни влакна на парасимпатиковия дял на вегетативната нервна систе­ма, докато еякулацията е резултат от съкращенията на гладката мускулатура в семеотводните канали инервирана от симпатиковия дял. При жената има също ерекция на клитора и неволно съкращение на мускулатурата на влага­лището при настъпване на оргазма.

Половите хормони увеличават възбудимостта на гръбначно-мозъчните черепи центрове за рефлексите на репродуктивното поведение. Обикнове­но това са андрогените секретирани от кората на надбъбречните жлези. При хората много малко количество тестостерон е достатъчно както при мъже, гака и при жени, за да се отключи възможността за активиране на репродук-гивните рефлекси.

2.3 БИОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ЧОВЕШКАТА СЕКСУАЛНОСТ И  РЕГУЛАЦИЯ НА ПОЛОВО­ТО

ПОВЕДЕНИЕ.

Сексуалността се проявява в многофакторно обусловени различни форми на поведение, които са създават от взаимодействието на биологични факто­ри и фактори на средата по време на развитието (родителско поведение, обучение, културно-етични норми и др.). Половият акт и сексуалният отго­вор при него, са само част от сексуалността. Сексуалността обхваща прояви като полова идентичност в поведението (изучава се в курсове по психоло­гия), физиологичните явления по време на сексуалния отговор и сексуална ориентация (хетеросексуална, хомосексуална или бисексуална).

Сексуалният отговор може да бъде разделен на четири фази. Те са фаза на желание, фаза на възбуждане, оргазъм и заключителна фаза. Съществуват различия в тяхната характеристика при мъжа и при жената и са свързани както с анатомичните, така и с психологичните особености на двата пола. Тези фази следва да се познават и с оглед на сексуалните разстройства, кои­то могат да обхванат предимно някоя от периодите на сексуалния отговор.

Фазата на желание е индивидуално различна и се определя от личносто-ви мотивации, културални фактори и възприетата полова роля. Често пъти в нея има фантазии изживявания със сексуално съдържание, които усилват желанието за полова активност

Фазата на възбуждане е свързана с наличието на сетивни стимули от страна на тактилни (особено в ерогенните зони – устни, език, слабините и половите органи, млечните жлези при жените), мирисови, зрителни и слухо­ви дразнения. През тази фаза настъпват физиологични явления, за които е характерно наличието на вазомоторна и секреторна компонента. Първата се състои в обилно кръвонапълване в областта на половите органи и при двата пола. Освен ерекция на пениса и клитора, скротумите със семенницити при мъжете увеличават обема си. Млечните жлези също могат да увеличат обема си с около 25%. При жената има обилна секреция във влагалището. Кръвно­то налягане се увеличава, нарастват сърдечната честота и дихателния обем. Ритмичните движения на половия член във влагалището увеличават възбуж­дането и се подготвят явленията на следващата фаза. През фазата на въз­буждане има субективно удоволствено изживяване.

Фазата на оргазъм има средна продължителност от 3 до 25 секунди и може да доведе до краткотрайно замъгляване на съзнанието. При мъжа ор­газмът е свързан с неволеви съкращения на простата и семеотводните кана­ли, от което следва семеизпразването (еякулация). При жената по време на оргазъма настъпват ритмични съкращения на матката, перинеалната муску­латура и на мускулатурата от долната част на влагалището. Усещанията при оргазъма не са локализирани само в областта на половите органи, а се пре­дизвиква удоволствено усещане за цялото тяло.

През заключителната фаза настъпва обратно развитие на всички физио­логични процеси и се възстановява нормалното кръвоснабдяване в областта на половите органи. При мъжа може да последва един сравнително продъл­жителен рефрактерен период (до няколко часа), през който не може да се възобнови фаза на възбуждане, докато при жената рефрактерен период няма и има потенциална възможност за възвръщане към множествени фази на ор­газъм.

С напредване на възрастта сексуалността се запазва, но сексуалната ак­тивност намалява. Тя се съхранява по-дълго при общо добро здраве и при подходящ партньор. След настъпване на менопаузата при жените, при нама­лената секреция на естрогени отпадат част от физиологичните явления при фазата на възбуждане като, например, секрецията на вагиналната лигавица.

Сексуалната ориентация бива хетеросексуална, хомосексуална или би-сексуална. До сега хомосексуалната ориентация при хората не е възпроизве­дена в никакъв експериментален модел на опитни животни, както не е из­вестен и модел на полова ориентация, съответстваща на това, което при чо­век се създава от неговия опит. Това е затруднило изучаването на тези явле­ния. Все пак анализите на множеството наблюдения дават основание да се счита, че сексуалната ориентация се определя в периода на ранното детство и, особено при мъжете, не е въпрос на личен избор.

Генетичните фактори при формиране на поведението намират израз в на­личието на критични периоди в развитието. От опити върху животни и от наблюдения върху хора е установено, че в периода на развитие има критич­ни периоди, през които са оформят способностите за някои дейности или поведенчески прояви.

От невробиологична гледна точка значението на критичните периоди в развитието трябва да се разглежда като периоди, през които се формират оп­ределени невронални кръгове в мозъка. Те фиксират дълготрайни ефекти за възможностите на организмите и за тяхното поведение. Насочването на растящите конуси на аксоните за образуване на синаптични-те връзки е с молекулни механизми подобни на сонар и радар. Има молекули белтъци от прицелните клетки, които „дърпат“ конусите и други, които ги отблъскват. Тези процеси са подложени на текуща регулация от страна на сетивни стимули, хормони и влияния от други нервни регулаторни центрове.

Значението на пубертета. За съжаление съществуват много малкосистемни проучвания за значението на пубертета като критичния пе­риод, през който настъпва физическо, когнитивно и емоционално из­растване и се придобива сексуалната ориентация и личностна независимост.

2.4  ПОЛОВО ВЪЗПИТАНИЕ

ОСНОВНИ   ПРАВИЛА   И   МЕТОДИ НА  ПОЛОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ

Ще започнем  с това,  че общото  начало на  господствуващите сред различните народи  и  племена  морални  нор!.ми  се корен
в  тяхната   целесъбразност  за  сегашния   и  бъдещия   живот ‘дадено общество.

Много   родители   и   педагози   и   до   днес   считат,   че   поради удължаването  на  времето  между  биологичното   полово  съ: ване и създаването на възможност да издържат самостоя но брака си, младите хора трябва да отложат началото на половия живот. Прогресивното развитие на обществото и овладя-на производствените процеси изискват от човека усъ-р^ршенствуване на квалификацията му в продължение на целия ^ивот. Завършването на средното или висшето образование в 11какъв случай не означава край на обучението. Освен това трябва да се помни, че по време на професионалното си обра­зование като ученици и студенти младите хора извършват об­ществено полезен труд. Резултатът от този труд е толкова по-ефективен, колкото по-малко те са били поставяни пред морал-и ограничения, които ги довеждат до конфликти. Трябва ли да изискваме от тях въздържание, което биха последвали мно­го малка част от тях? Да им препоръчаме ли мастурбацията? Трябва ли да предпочетем отклоненията към абнормни форми на задоволяване? Трябва ли да поощряваме брака в една въз­раст, в която поради незавършеното развитие на личността лип­сва житейски опит и критерии за избор? Всички тези алтерна­тиви на предбрачния полов живот са незадоволителни. Няма сериозни причини да се отблъскват младите хора от него. Опи­тът да се постигне въздържание чрез насилие е бил единстве­ният метод на грижа за „морала“ в миналото. По този начин обаче сексуалните контакти не са били предотвратявани, а са­мо затруднявани и обременявани със страхове, конфликти и не­искреност спрямо родителите. Забраната не е в полза нито на бъдещия брак, нито на емоционалното богатство, нито на раз­витието на личността. Тя само увеличава вредата от ограниче­нията и от моралната анатема.

Вместо да се издига бариера от предупреждения и заплп-хи, вместо сексуалността да се представя като нещо осъдител­но и по този начин -в същност да се ‘Повишава привлекателността на забраненото, много по-добре е младите хора да бъдат под­готвени да внесат сексуалното в близостта си по начин, че тя Да бъде обогатена и да не бъдат причинени вреди. Преди всич­ко тук спадат: разумен избор на партньора, взаимна любов и уважение, взаимопомощ във всичко. С това е свързана уве-ренсстта, че връзката ще бъде трайна. Защото раздялата е голмзва по-болезнена за всеки от двамата, колкото по-интим-Чи еа били отношенията им. Това означава и чувство за отго­ворност пред партньора, проявено в предпазване от бременност, Докато раждането на дете се счита преждевременно.

Подготовката за  брака  не -може да  се провежда само като педагогическа  мярка. Най-добра подготовка на децата за сре-’     с другия пол, задоволяваща високите морални изисквания, образцовият във всяко отношение семеен живот на родп-.  Това  е възможно само в едно общество с безупречен ,  освободено  от  експлоатация   и   подтисничество.   Когато бъдат научени да се отнасят към всеки човек с уваже-ие и отзивчивост и да се събразяват с интересите на другите,

нови чувства и мисли, променя съзнанието, възпитава ново поведение и създава новия човек.

Бъдещето на децата до голяма степен зависи от възпитанието им в ранна възраст и положените грижи от страна на родителите и възпитателите

ПУБЕРТЕТ И ПОЛОВО ВЪЗПИТАНИЕ

Всеки родител, педагог или възпитател трябва да познава физиологичните и психологичните промени, които настъпват в подрастващите по време на пубер­тета, тяхното цялостно физическо оформяне, изграж­дането на характера, поведението и отношението им към заобикалящата ги среда.

Пубертетът или половото съзряване е един от най-сложните периоди на човешкото развитие. Той се харак­теризира с развитието на човешка зрелост, появата на вторични полови белези и съзряването на вътреш-норепродуктивните структури. Тези промени се пре­дизвикват от хормонални фактори. Полово поведение се наблюдава още в детската възраст, но неговите ко­личествени и качествени промени настъпват едва в пу­бертета.

Пубертетът е един важен период от цялостното пси-хосексуално развитие на индивида.

Обикновено момичетата навлизат в пубертета между 9- и 11 -годишна възраст, а момчетата—между 11-и 13-годишна възраст. Пубертетът се обуславя от актив­изирането на функциите на половите жлези. Те от своя страна се намират под влияние на хипофизната жлеза, която е една от основните жлези с вътрешна секреция. Отделящите се от нея хормони регулират дейността на жлезите с вътрешна секреция, въздействуват върху
функциите на различните органи и системи и ръководят интимните процеси в организма.

Една част от междинния мозък (хипоталамусът) обединява и направлява чрез сложни невро-хормонални връзки дейността на жлезите с вътрешна секрйция. Тази дейност от своя страна се подчинявя на функциите на кората на главния мозък.

Д. Милер приема, че пубертетът преминава през три периода:

  1. 1. Ранен период па юношеството. При момичетата той започва с окосмяване в областта на половите ор­
    гани, последва се от нарастване на гърдите и завършва с появата на мензиса. При момчетата започва с растежа
    на тестикулите и завършва с отделянето на активни сперматозоиди.
  2. 2. Среден период на юношеството. Обхваща 14—16-годишна възраст при момичетата и  16—17-годишна
    възраст при момчетата.  При момичетата тялото се оформя и придобива женствени очертания. Овулацион-
    ният цикъл става стабилен. При момчетата се появяватмустаци, брада и окосмяване на тялото.
  3. 3. Късен период на юношеството. Юношата е вече с оформена структура на личността и има възможност
    да се справи с трудностите на живота и да се прис­ пособи към стресовите ситуации на ежедневието, Това
    е все още период на физически растеж. Половите органи достигат своя максимален размер. Окончателното спи­
    ране на растежа настъпва към 18 — 20-годишна възраст.

Последните десетилетия в целия свят се забелязва избързване на половото съзряване с около 2 години. Това явление се нарича акцелерация. Според редица учени тя се дължи на подобрените условия на живот и хранене, консумирането на повече белтъчини, нас­тъпилата промяна в социалното и културното развитие на народите. Също така играят роля и климатичните условия на средата.

ПОРНОГРАФИЯ, ЗДРАВЕ И ВЪЗПИТАНИЕ

Свободното дискутиране на половите въпроси дава възможност да се установи едно компетентно и научно мнение в тази деликатна област, да се прекъсне вли­янието на съмнителната информация от всякакъв род, с която могат да се деформират възгледите и разби­ранията на младежите и девойките.

Думата порнография произхожда от гръцки език и означава „развратно писане“ (Речник на гръцките думи в българския език, С., 1978). Порнографията въздейст­вува върху фантазията. Според Ив. Иванов за съвре­менната сексология порнографията означава описания или изображения на живота в развратна форма. Про­фесор Л. Тоулър отбелязва, че порнографията е един вид „визуално изнасилване“, за да получиш от партньора си това, на което той не би се съгласил доброволно. Учените са категорични, че четенето на порнографска литература поощрява едно нездравно ангажиране на вниманието с въпросите на пола, а освен това пречи на развитието на нормално отношение към другия пол.

Попаднал под влиянието на порнографията, човек в края на краищата неизбежно остава измамен, защото не е достигнал нищо друго освен чувство на празнота. Известно е, че децата проявяват интерес към проблем­ите на пола—как са създадени или родени и т. н. Ес­тествено това е само детско любопитство, без да има в основата си сексуални подбуди, тъй като половите жлези у тях още не функционират. Съвсем друго е по­ведението на младежите и девойките през време на пубертета. Започналата дейност на половите жлези и активизирането на функцията на жлезите с вътрешна секреция засилват интереса към противоположния пол. Появява се естествено желание да бъдат харесвани. И те започват да проявяват стремеж към модни дрехи, прекарват дълго време пред огледалото. Повишената чувствителност на половите органи привлича все по-силно вниманието им, но житейският им опит е мини­мален. Познанията им по отношение на половия въ­прос (а и в други области на живота) са все още твърде оскъдни. Особено е подчертан стремежът за подража­ние и ако попаднат в неподходяща среда много лесно могат да бъдат въвлечени в различни сексуални аван­тюри. Когато в ръцете им попадне порнографска ли­тература {книги, списания, карти, сувенири), те полу­чават обща сексуална възбуда, въображението им се насочва в извратена насока. В такива подрастващи из­чезва естетичната представа за тялото на момичето, за хубавите и чисти чувства на любов, които стиму­лират младежите към по-възвишени действия, към по­стигане на по-големи успехи в учението, спорта и други области на живота.  Красотата на човешкото тяло е сведена до най-вулгарна представа за него, а възви­шените човешки  чувства {особено под влиянието на алкохола) се принизяват до най-ниски желания.

Във всяко порнографско издание са застъпени най-различни извратени форми на сексуална близост между мъжа и жената или между представители на еднород­ния пол — френска любов, групов секс, хомосексуал-ност, фетишизъм {самозадоволяване с различни женски предмети), мастурбиране на жени с пластмасови мъжки органи и др. Науката доказва, че подобни ненормални

прояви, които по своята същност са полова изврате-ност, намират условия за развитие при деградирали личности, при хора с разстроена психика, но винаги под влияние на външни условия. Ако липсват подхо­дящи условия, неестествените наклонности на тези хора може би не биха се проявили и е напълно възможно животът им да не бъде смущаван от извратени желания. Отклоненията в сексуалното поведение на младежите и девойките им пречат да създадат нормално семей­ство. С течение на времето те действително се оказват неспособни да осъществяват нормален полов акт, за­щото в съзнанието им доминират перверзни чувства и желания, които влизат в противоречие с нормалните желания на партньора и предизвикват сериозни семейни конфликти. Освен това неестествените сексуални връзки обикновено се осъществяват с морално неустойчиви личности, които често са носители на венерически бо­лести.

Порнографията се отразява отрицателно и върху сек­суалното поведение на зрелите мъже и жени. Има слу­чаи, когато под нейно влияние единият от води до болезнени реакции, до появата на чувство за самотност. Несправедливата обида достига нереални размери, желанието за самостоятелност води до бунт. Здравата семейна среда играе важна роля за изграж­дането на солиден критерий за добро и зло, за спра­ведливост и несправедливост, за честност и нечестност, за дълг и отговорност към хората и обществото.

При някои момичета тежкото протичане на пубертета (особено във възрастта между 13 и 18 г.) намира външен израз в тяхното свободно и дори предизвикателно дър­жание с млади или по-възрастни от тях мъже. Такива момичета са склонни лесно да преминават от оби­кновен флирт към интимни сексуални връзки. Взимат бързи и необмислени решения за преждевременно встъпване в брак. Могат да бъдат въвлечени в тежки сексуални авантюри. Изостават в училище или го на­пускат, без да мислят за бъдещето, за евентуалните последици.

Друга категория момичета се затварят в себе си по­ради чувството си за слабост и малоценност. Те нямат желание да учат, да излизат и да общуват с хората. При трети вниманието изцяло е заето от подчертани интереси към литературата, изкуството и спорта. Тази категория момичета по-безболезнено преживяват нас­тъпващите в организма физиологически промени, но пък значително по-трудно се изявяват в някои харак­терни за женствеността аспекти—кокетство, грациоз­ност, нежност, мекота в поведението и пр.

Естествено е в периода на половото съзряване да се достигне до пробуждане на половото чувство и вле­чение. Това е времето на първите емоционални пре­живявания, на първата юношеска любов, на първото желание да се харесваш на другия. Половият стремеж у младежите и девойките в тази възраст има неопре­делен, неосъзнат характер. Първата дружба и първите

чувства са невъзможни без наличието на взаимна духо­вна  и  интелектуална  връзка,  без  наличието  на  все­странни, хармонично изградени интереси и разбирания. Отношенията между младежа и девойката трябва да бъдат честни, коректни, изпълнени с взаимни чувства на доверие и уважение. Всеки фалш, лъжа, измама и недоверие водят до първите разочарования, които мо­гат да имат пагубни последици за по-нататъшния жи­вот на младия човек, за изграждането му като личност. У него може да се породи недоверие към хората. За да се избегне това, необходимо е младежите и девой­ките да водят богат колективен живот. В колектива те се формират, задоволяват своите интереси и желания, възпитават чувствата си, изграждат своето отношение

към хората.

Появата на първите чувства се съпровожда от стре­меж към интимна близост. Но за разлика от възрастния човек, този стремеж при юношите би могъл (и е не­обходимо) да се задоволи не чрез полови контакти; а чрез други форми на общуване—съвместно прекарване на свободното време, танци и пр. Младият организъм не е достатъчно изграден и укрепнал, за да понесе всич­ки последици на преждевременния полов живот, който изтощава         бързо         нервната         система,         из­черпва психическите и физическите сили на организма, лишава от чистота първите юношески чувства.  Пре­ждевременният полов живот създава заплаха за пълно-ценността  на  бъдещия  брачен  живот.  Лекомислието може да доведе до ранно забременяване и аборт, който може да бъде причина за тежки психически разстрой­ства и за невъзможност по-късно девойката да стане

майка.

След подобни разочарования някои момичета изпит­ват необходимост да разказват за своето минало, други задълбочават етичните си грешки, а трети се затварят

наследствените и (по-малко) расовите фактори. Пу­бертетът започва по-късно при децата в Северна Ев­ропа, отколкото при тези в района на Средиземно-морието и в Близкия Изток. В началото на нашето столетие физическото и психическото оформяне на лич­ността е настъпвало на 25—26-годишна възраст. Сега момичетата узряват физически около 17— 19-годишна възраст, а момчетата—около 18—20-годишна възраст. Наред с нормалното протичане на пубертета се на­блюдават и някои отклонения, които е необходимо да се знаят.

За преждевременен пубертет говорим тогава, когато половото съзряване при момичетата настъпва преди 8-годишна възраст, а при момчетата—преди 10-годишна възраст. Той трябва да бъде свързан с някои органични заболявания на нервната система.

При т. нар. .1ъж.шв преждевременен пуЬертет прич­ините се дължат по-често на фамилно предразполо­жение (известни са цели фамилии с твърде ранно пу­бертетно развитие) и по-рядко на някои заболявания на половите и надбъбречните жлези.

За късен пубертет говорим в случаите, когато по­ловото и телесното развитие на децата е под средната норма, а първата менструация се явява едва на 15—17-годишна възраст. Ако менструацията закъснее и след 15—17-ата година, необходима е лекарска намеса за установяване на причините. Често обаче късният пу­бертет с фамилно обусловен. По-рядко той се дължи на недостатъчно хранене или лоши хигиенни условия. Преминава без лекарска намеса.

Бурният процес на развитие на организма оказва неблагоприятно въздействие върху нервното и психи­ческото състояние на подрастващите. Изразява се в засилване на възбудимостта на нервната система, на­маляване на работоспособността, бързо настъпване на

умора, главоболие, немотивирани колебания в нас­троението и поведението, стремеж към самостоятелност и независимост, болезнено самолюбие, обидчивост, критично отношение към родители и учители.

Момичетата на тази възраст често се оплакват от стягане в гърлото, задушаване, недостиг на въздух и мъчителни коремни болки. В такива случаи говорим за т. нар. критични или негативни фази на пубертетното развитие, т. е. за тежко протичане на пубертета.

При определен режим на възпитание всички тези признаци могат да не се проявяват—т. е. налице е нор­мално или леко протичане на пубертетните промени.

Наред с физиологичните изменения се наблюдават и промени в поведението на младежите и девойките. Те искат да се отличават от другите. Отнасят се кри­тично към шаблона и в резултат на това се опитват да оригиналничат чрез поведението и облеклото си. Те преувеличават своите претенции за независимост и лич­на самостоятелност. Стремят се да подражават на по-големи от тях.

Момичетата започват да отделят повече внимание на външния си вид, прекарват с часове пред огледалото, предявяват постоянни претенции за скъпи и модерни дрехи, желаят да бъдат различни от другите. Те ре­агират остро на всеки отказ да бъде изпълнено едно или друго тяхно желание. Това е нормална и естествена проява стига да не се превърне в самоцел, в единствен смисъл на живота. Нерядко обаче в резултат било на неправилно възпитание, било на неблагоприятни въз­действия от околната среда или лоши взаимоотноше­ния между родителите (особено когато са разведени и не полагат необходимите грижи) формиращата се личност влиза в противоречие с околната среда, стреми се да изявява своите разбирания за живота и да ги отстоява. Всяко неразбиране от страна на родител.

Неразумни  постъпка през младостта, с които бихте могли да унищожите възможностите си за добър и щастлив бъдещ живот. Поради това бих искала да привлека вашето внимание и да  ви предопредя за една голяма опасност -за последиците , които произтичат от половите връзки с различни случайни жени.. Младостта не означава още самостоятелен живот, а представлява период на подготовка за живота, период на велики планове и на смели мечти  и приключения.

Физическата близост с различни случайни жени представлява голяма игра, при която много сто целта няма такова значение за живота; или , казано иначе, удоволствието, което .ще се изпита, . нищо в сравнение с опасностите и лошите по­редици, крито биха могли да настъпят. Обаче мадите хора без много да разсъждават, понякога умишлено се подлагат  сами на  такива рискове. От една страна, че по някакъв начин за да изразходват излишната си енергия която още не е насочена изцяло за осъществяване на плановете за живота) .и, от друга, че виж­дат в това някакъв „героизъм“, с който много бичат да се „хвалят и гордеят“.

Млади хора! Разсъждавайте винаги разумно, не позволявайте да бъдете съблазнени и подведени от глупави и неподходящи за вас съблазни, не сте вече малки, можете да мислите самостоятелно и никога не забравяйте вашето човешко достойнство. Не се подвеждайте по постъпки на уличниците и хулиганите, от порнографска. литература.

Често явление е младите хора да се хвалят пред своите  приятели  с  приключенията  и  физическата близост, които са имали с жени, за които се знае, имат леко поведение,

УВОД

Всички здрави деца – някои по-рано, други по-късно питат как са били създадени, как са дошли на света.

Много родители считат, че на подобни запитвания е пра­вилно да се отговаря правдиво. Те искат с подходящи за възрастта на детето изрази и примери да кажат истината и с това да задоволят, макар и временно, любопитството му. Не е необходимо обаче да се впускат в излишни подробно­сти и да обясняват неща, които преждевременно и излишно ще раздразнят детското въображение, ще внесат объркване в мислите и съзнанието му. Не е нужно нито пък педагоги­чески е правилно да се стремим да направим от малките дечица премного мъдри и всезнаещи деца. С тях е необходи­мо да говорим просто, прямо, да се отнасяме внимателно и нежна.

Ще може ли всеки да постъпи така? Малко са родители­те, които без съответна предварителна подготовка могат да отговорят на детето си правилно. Могат ли те, имайки пря-’ мо и честно отношение към всичко, което се отнася до пола, без лицемерен срам да отговорят на детето, като при това запазят у него уважение и свенливост към отношенията, от които възниква и се поддържа животът.

Затова родителите толкова често питат: „Съгласни сме, че на децата трябва да казваме истината, но кажете пи как“.

Това „как“ именно е най-трудното и затова в него се разбиват много добри намерения и желания. В много книги се пишат хубави неша за половото възпитание, обаче за го­лямо съжаление се свършва точно пред това „как“.

Изхождайки от изложеното, бихме искали с това кратко ръководство да помогнем на всички – родители и възпита­тели, —като им покажем как и какво да отговорят на дет­ските запитвания, отнасящи се до’ половите въпроси.

която доскоро е споделяла всичко с манка си или със сестрите си постепенно се откъсва от тях, става плаха, стеснителна, затворена в себе си. Онаннрането се отразява вредно па телес­ното и душевното развитие на девойката. Тя започва да из­оставя уроците си п повечето от своите училищни и обществени задължения. А в това се състои и една от най-големите грешки па девойките. За да привикнат към полова дисциплина и да станат господари на еротичните си чувства, те не трябва да се изолират от по-възрастните, а, напротив, да имат още по-близка връзка и да споделят всичко, което ги вълнува с родителите, с майката, с лекаря, с образовани и просветени жени.

Близките на тези девойки, трябва да бъдат достатъчно так­тични с тях, да са запознати добре с половите въпоси, да се отнасят към това, което им се доверява, по най-правилен начин. Девойката, която онанира, е достатъчно потисната от това, което върши. Тя достатъчно се измъчва, че с разсеяна и изо­става в работата си. Ето защо тя не бива да бъде гълчапа, навнквана, нагрубявана, обвинявана или дори бита, затова че онанира. Подобно поведение може само повече да я затор-мози, а не да й помогне. Тя се нуждае не от грубости, а от май­чина или бащина нежност, да бъде при ласка на и изслушана с най-голямо внимание и търпение и по най-добър начин“ да бъде упътела и посъветвана какво да прави. Ако някоя девойка се страхува да сподели интимните си вълнения с родителите си, това може да стори най-добре с училищния лекар — безразлично дали той е мъж или жена. Лекарят познава нан-добре половите въпроси от медйко-бнологично гледище и може да я насочи нан-правилно.

Вече споменахме по какъв начин девойката може да култи­вира у себе си добра полова дисциплина. Вярно е, че половото чувство е вродено и набраната полова енергия трябва да се изразходва. Но младият човек е най-добре да стане господар на своите чувства, а не да се превърне в техен роб.

За да се създаде здрава полова дисциплина, необходимо е не само да се спазват описаните вече хигиенни изисквания, но едновременно с това да се култивират по-възвишени интереси из областта на науката, изкуството, театъра, музиката, лите­ратурата и художествената самодейност, за каквито нашата социалистическа действителност предлага на младите толкова широки възможности.

2.5.Кога да се започне полов живот

Най-правилният отговор па този въпрос винаги с бил едни — след брака.

В минзлото е било много лесно да се отговори па този въпрос. Лесно -е било, защото у нас при стария бит младото момиче беше затворено в семенната среда и не беше в състояние дори п да надникне вън от нея само. Вън от къщи то биваше придру­жавано винаги от някой член на семейството. При този живот жената беше изцяло икономически зависима и в огромната част от случаите тя не биваше питана при избора на бъдещия съпруг. Въпросът се е решавал почти изключително от въз­растните н много пъти тяхната воля е била налагана на младата девойка. Младежите също бяха икономически зависими ют , бащите си и бяха принуждавани да изпълняват безпрекословно волята на родителите см. При тези условия, при неписаните морални норми на тогавашното общество отговорът е бил един — полов живот може да се започне единствено след брака.

Религиозните догми в миналото също имаха отношение към предбрачните полови връзки. Според различните религии влизането в полова връзка преди брака се счита за страшен грях и тежко престъпление. Известно е как в минато строгите «па­зители» на религиозните норми са постъпвали със забремене­лите или родилите преди брака. Съдбата на Гретхен след мимо­летната й любов с Фауст е една малка страничка от книгата, в която биха могли да се опишат нещастията и мъките па много девойки, заплатили любовта си с толкова страдания. Тези девойки, чиято вина се е състояла само в това, че са обичали всеотдайно, са били подлагани на публично поругавапе, раз-пьвани на кръст, изгаряни на клада или в най-добрия случай изпращани завинаги в манастир, където «чрез молитви» да изкупят тежкия си грях.

Днес положението е коренно различно, защото младежите и девойките, завършвайки образованието си, са на път да ста­нат напълно икономически независими. При избора па своя бъдещ съпруг девойката с професия се намира в условията на пълна икономическа независимост. Наистина тя с длъжна да се съветва с родителите си и да знае тяхното мнение за своя из­бра ш-ги к, по тя не може да бъде принудена да се омъжи насила.

Има обаче и други изисквания от страна па нашия социа-

НАИ-НАПРЕД   МАЛКО   МОТИВИРОВКА

Пита ли вашето дете за някое цвете? Ще му кажете как се казва. Пита ли какво е написано на плаката? Ще му го прочетете. Иска ли да му обясните какво представлява даде­на картинка? Ще му я обясните.

Пита ли детето за нещо. трябва винаги правдиво да му отговаряте. Педагогическите принципи ни учат да постъпва­ме така. В повечето случаи ние се ръководим от тях, като съжаляваме, когато познанията ни са недостатъчни, за да можем да отговорим правилно на прекалено любознателните деца, и трябва безпомощно да повдигаме рамене и да отго­варяме с баналното „не знам“. Чувствуваме, че не сме по­стъпили правилно, че сме пречупили нс?що в детската душа, когато му отговорим грубо, рязко и сприхаво, със сърдит и нервен глас „ не знам“ или „остави ме на мира“, а понякога „за това не трябва да питаш“.

Детето трябва да пита. Това е единственият правилен за него път за опознаването на света. Без питане детето ще изостане в умственото си развитие. Така то се учи, расте духовно.

Виждате колко много зависи от отговорите ви, какво го­лямо значение имат те за развитието на детето. Затова ста­райте се да отговаряте по най-разбираем начин, правдиво, за да задоволите напълно детската любознателност.

Тук възниква с цялата си острота въпросът, защо детето само на запитванията за половите неща трябва да получава уклончиви отговори или на*.-различни извъртания, като изми­слиците за щъркели1! – враните? За родителите, разбира се, е много по-лесно да залъгват доверчивото дете с изми­слени от тях приказки, вместо да обяснят в разбираема за него форма самата истина. Те постъпват така, защото това за тях е несравнимо по-лесно, отколкото правдивият отго­вор, който изисква дълго да обмислят как и какво да отго­ворят.

ВЪЗРАЖЕНИЯ

Мотивите, противопоставяни на правдивото обяснение, са, че с това се ограбвали илюзиите на децата, че те щели да’ станат премного мъдри, равнодушни към всичко и щели да загубят неопитността си и невинността на мислите.

Да се отговаря с приказки привидно е най-добре. а спо­ред някои п най-правилно. Приказките безспорно са нераз­делна част от детството, принадлежат на него и без тях то наистина би загубило твърде много. Приказката обаче не ще загуби ни най-малко от своето обаяние и привлекател­ност даже п тогава, когато детето вече знае, че на света не съществуват нито пък има някакви вълшебници или джудже­та. Децата благодарение на своята богата фантазия може да се вживеят в разказаното, като че ли то е самата действи­телност. Па тях не им пречи обстоятелството, че разказва­ният приказен свят не е истински и съществува само във фантазията им. Колко е хубава и пленяваща детската игра на „ужким“. „Майко, майко, виж какво автомобилче имам; натисни го на това място, и то само ще тръгне!“ – „Дете мое, но това е обикновена празна кутия, тя не може да се движи!“     „Ее, ти пък, майко, не разбираш ли, че това е само на ужким.“

Така играе детето. И щом като истинското познаване на фантастичните представи не му пречи то да се чувствува до­волно и щастливо във всекидневните си игри, защо тогава правдивият отговор на въпростите от полово естество ще отнеме илюзиите му за приказен свят, щом то само си ги създава. Измислиците за щъркелите и враните се предпочи­тат повече от възрастните, понеже са приятни за разказва­не и слушане. Ако обаче тези хора не пожалят време и сили за“правдивото възпитание на децата, след време ще се убедят, както показват нашите следващи примери, ч-е този правдив и напълно реалистичен начин на възпитание е емоционално по-богат и хубав.

На правдивото възпитание хората често приписват и та­зи отрицателна страна, че децата ставали премного мъдри, премного знаещи и равнодушни. Наистина има деца, за които се казва, че „не умеят да си играят“, че „вече всичко знаят и нищо не ги интересува“. Причината за тяхното инди­ферентно отношение към всичко обаче не се крие в това, че родителите им грижливо и упорито са ги възпитавали, между другото и в полово отношение. Точно обратното. Много често то е последица от неправилно възпитание, което вярно и правилно да насочва и направлява вродените и при­добитите детски наклонности. То се дължи на прекалено че­стото намесване на родителите в игрите на, децата, което често се среща в семейства само с едно дете. Естествената последица от такова неправилно отношение е, че детето усвоява начина на мислене и разсъждаваме на родителите си и престава да бъде истинско дете. Такива деца се срещат еднакво често както измежду получаващите обяснения в по­лово отношение, така и сред тези, неполучаващи такива обя­снения. Това показва, че в подобни случаи вината се крие не в даването на правдиви обяснения, а в неправилния и с толкова лоши последици начин на възпитание на „единстве­ното на мама и татко дете“. За загубване на детската невин­ност и чистота може да говори само този, който третира по­ловия живот като нещо нечисто. Едва след като се освобо­дим от такава погрешна представа и съзнаем, че половият живот е съвсем естествена и кулминационна точка на чиста­та любов-, че той е необходима и създадена от природата връзка между мъжа и жената, ще разберем, че от-правдивите ни отговори детето не ще научи нищо нечисто и унизително. Напълно естествено е, че които имат нечиста представа за гюловия живот, ще отлагат обясненията за пола по възмож­ност за по-късно. Противниците на правдивото възпитание поддържат следното: „Да оставим на децата колкото е въз­можно по-дълго време тяхната блажена детска невинност и неопитност. Така мислите им ще останат чисти и благо­родни.“ Ние обаче знаем, че техните мисли могат да оста­нат чисти и благородни и след правдивите и прями обясне­ния по половите въпроси. Нещо повече, само но този начин чистотата и благородността им ще се запазят. Незнанието още не означава невинност. Чистотата и невинността на де­тето си’ не ще запазите чрез незнание, а единствено с прав­диво и целенасочено възпитание.

ЗАЩО  ТРЯБВА  ДА  ОТГОВАРЯМЕ   ПРАВДИВО

-Защо децата питат? Принуждават ги за това развиващият се разум и развиващите се инстинкти. В предучилищната възраст не може така пълно да се прояви силният полов нагон, който тласка децата да разберат и узнаят за поло­вите неща колкото е възможно повече. В тази възраст оба-

че са налице началните признаци, за което красноречиво говорят първите детски любознателни въпроси. Лко децата получат уклончиви, а понякога и никакви отговори, те пре­стават да задават повече такива въпроси, разбира се, но от послушание към забраната „да не питат за такива не­ща“ или защото любопитството им е задоволено. Те преста­ват да питат за тези „забранени неща“ само родителите си, обаче тайно от тях продължават да отправят същите въпро­си към най-различни източници. Силният полов нагон про­дължава да тече със същата сила, обаче вече скрито. Най-страшната последица от това е, че възпитателите загубват възможност за контрол, наблюдаване и правилно насочва­не развитието на инстинктите у децата.

Да поговорим за последствията, които неминуемо на­стъпват, когато залъгваме детето с всевъзможни измислици и приказки.

Наистина с голямо доверие и внимание детето слуша и напълно вярва на приказката за щъркела, който донесъл братчето и ущипал майката, която сега трябва да лежи. Ще мине известно време, докато неговият разум се развие, н то ще запита откъде щъркелът взема бебетата?

Сред хората не съществува един общоприет начин на отговаряне па този въпрос. Религиозните хора казват, че от небето, други твърдят, че от далечни, непознати страни. Тук вече детето за пръв път започва да изпитва известно недове­рие, да се съмнява. „Казват ми, че няма водни духове, за^ да ис се страхувам, че не съществуват призраци и таласъ­ми, за да не се плаша в тъмната стая, ч-е всички приказки са измислени от хората, а това изглежда напълно като при­казка.“

Как трябва да постъпват родителите, какво да отговарят на отправения към тях невинен и въпросителен детски по­глед: „Това самата истина ли е? Не е ли също измислена от вас приказка?“

„Съзнателната майка или баща“ в подобни случаи изпол­зуват целия си авторитет, за да накарат детето наистина да повярва в достоверността на такава приказка. След време те ще се убедят, че не са могли да постигнат целта си, че детето не е повярвало на приказката. Ако не в предучилищ­на възраст, то с положителност във втори или трети клас много деца се присмиват на другарчетата си, които още ми­слят, че бебетата ги носи щъркелът или враната. От някои двусмислени разговори на възрастните, от ражданията в до-

машна обстановка и най-вече от по-големите си приятели децата разбират, че с разправяните приказки родителите им умишлено скриват от тях някаква тайна. Каква? И те не знаят точно каква, затова при всеки удобен случай тър­сят начин да се доберат до нея, но вече никога не питат за това родителите си.

Тук е мястото да подчертаем, че изгуби ли се веднъж доверието на децата към родителите, то вече не може да бъде възвърнато. Много зависи от отношението и държа­нието иа родителите към децата от предучилищна възраст дали те, когато станат ученици, на 8—9 г., отново ще се обърнат към тях. Само майката и бащата са виновни, че детето им е загубило доверие в тях. То се срамува да ги .пита по половите въпроси и търси отговор другаде, най-че­сто на улицата.

Това се случва в повечето семейства. На първите въпро­си, задавани на 3—4- или 5-годишна възраст, се отговаря с приказки и измислици, което бързо се долавя’ от детето. То загубва доверие в родителите си и вече не се обръща от­ново към тях с подобни въпроси. Трябва да признаем за голямо съжаление че това за много родители е добре до­шло и желано. А то показва само тяхната безпомощност да се справят с родителските си задължения.

ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ  ЗАБРАНАТА  И  ПРЕМЪЛЧАВАНЕТО

Противниците на правдивото поучаване твърдят, че пра­вилното полово възпитание е излишно помагане на приро­дата, понеже тя притежавала достатъчно средства, за да осъществи целта си и без външна помощ.

Добре! Не казвайте на децата нищо, забранете им да питат за неща, отнасящи се до пола. А децата рано или късно пак ще разберат и научат всичко, ще се доберат до истината. Как ли? Откъде? Това знаем от своето детство и от опита на другите: от по-голсмите си приятели, от порно­графската литература, двусмислените разговори на възраст­ните, от тайното наблюдаване на непозволени гледки.

Тези информации’ обаче–^са такива, че никой честен и порядъчен родител, за когото детската душа представлява рядка скъпоценност, не би помислил нито за миг да ги предложи на детето си. Най-несмелото и предпазливо обяс-

пенис на родителите е хиляди пъти по-ценно от познанията, придобити на улицата.

Някои възразяват, че от такива информации не ще из­бегне никой, че те ще достигнат до ушите и на тези деца,. които преди това са получили от родителите си правдиви обяснения за пола. Разбира се, никой и не твърди противно­то. Само че на тях тези неща не ще действуват така пагубно, както на другите. По-често тези деца са толкова доверчиви, че веднага разказват на родителите си за наученото от други места. Така родителите им имат прекрасната възможност вни­мателно и тактично да премахнат от детското съзнание всич­ко, което децата са научили от улицата, да им помогнат от­ново да балансират разклатеното душевно равновесие, по­следица от грубото и цинично познаване на неща, отнасящи се до пола, да ги насочват към чисти и прями отношения.

• Тези деца, които не се доверят, имат поне опора в дадени­те им преди това обяснения от родителите. Те виждат, че по въпросите за пола .може да се говори прямо, откровено. Те чувствуват и разбират все по-ясно колко по-ценно е обясне­нието за пола от родителите. То ги успокоява и ги извежда на здравия, правилния жизнен път, докато наученото от ули­цата представя отношенията към другия пол като нещо уни­зително.

Опората, която, детето чувствува в правдивите обяснения. е много важна и с от голямо значение за него. Не подценя­вайте думите и изразите, държанието, с което се обръщате и отнасяте към децата от предучилищната възраст. Тяхното значение е много по-голямо, отколкото предполагате. Те мо­гат да бъдат здрава основа за взаимно доверие и разбирател­ство или да се превърнат в непреодолима преграда за вся­какви по-дълбоки душевни връзки за в бъдеще.

Здравата и чистата възпитателска атмосфера без здра­во, правдиво и чисто полово възпитание не всякога е до­статъчна за по-късните, години. Представете си, че възпи­таваното по този начин дете чуе от по-големи деца неща за половите отношения между мъжете и жените, описани гру­бо, изопачено, с неподходящи изрази. Съществуват наисти­на много уличници и хулигани, които, могат да окалят, да омърсят невинната детска душ/} и отношението на детето към родителите му.

В началото детето е силно смутено, то се защищава (ма­кар и са’мо в себе си) .от това, което току-що е чуло, не
иска да вярва: „Не, това не е истина, то не може да бъде вярно. То  е   прекалено  отвращаващо.“

Има и доверчиви деца, конто в подобни случаи се позо­вават на авторитета на родителите си, като противопоста­вят приказките за щъркела и враната. В отговор към тях се отправят смях и груби подигравки. Най-лошо е положе­нието на децата, които и това не могат да противопоставят. „Какво, не ни ли вярваш? Добре, я ни кажи дали някога баща ти м майка ти са ти казвали как идват децата на све­та? Не, нали? Как ще ти кажат, когато то е толкова срам_-но. Те искат да го скрият от тебе, глупчо.“

Така се създава погрешно мнение за половите отношения, което пуска в душата дълбоки корени за цял живот. Според него половият живот е неморален, за него не трябва да се говори или пък ако случайно се заговори, то само двусми­слено.

Едва ли има родител, който да не желае детето му още от малко да има правдиви и чисти възгледи за пола и поло­вите отношения и.когато стане голямо, радостно и правилно да ползува даровете на живота, да презира и се отвращава от развратните и похотливи схващания за пола.

Какво би трябвало да правим, за да създадем у детето си такива възгледи? Да пъхнем главата си в пясъка като камилската птица и да се надяваме, че всичко от само се­бе си ще се нареди добре, така- както искаме? Че този ва­жен проблем сам ще се разреши?

. Последиците от неправилните напътствия на децата от предучилищна възраст в полово отношение не се проявяват моментално, очевидно. Те ще започнат да се проявяват по-късно — когато децата станат ученици или през време на пу­бертета. Затова всякакво отлагане „за после“ даването на такива обяснения е късогледство, имащо много лоши после­дици. Защото тези последици не ще се проявят само в по­грешните представи за света, но, което е по-страшно, и в постъпките на детето. .

КОИ Е ВИНОВЕН?

Детската криминалистика е пълна с деяния, подбудата за коиго е силният, неовладян полов пагон- Извършени са от деца, безпомощни пред изникващите въпроси, със слаба воля и характер, тласкани от неудържимо развиващия се у тях полов нагон и прекалено охотно отзоваващи се на повика на улицата, привличащ ги много по-силно, отколкото строгата въздържаност или пък неискреността в къщи. Понякога се касае за деца, които нямат дом, живеят без родителска опо­ра и контрол. И ако случайно у някои от тях половият на­гон е по-силен (за това те нямат никаква „вина“, понеже то е последица от преждевременното им телесно развитие и влиянието на окръжаващата ги среда), те започват по-настой­чиво и все по-любопитно да се интересуват от половия живот.

Ако децата могат в полово отношение да се задоволяват само с груби, прости и цинични думи и изрази, много често употребявани от младежите през време на пубертета, обик­новено не се идва до лоши прояви. Родителите и възпитате­лите не трябва да се объркват п*ри такива положения. От тях се иска да запазят спокойствие и ако са сигурни във възпитанието си, обхващащо и половите проблеми, трябва да знаят, че децата благополучно ще преминат този опасен период. Нямат ли обаче сигурна и здрава опора, създадена от системно правилно възпитание, децата отиват по-иата-тък, половият нагон ги тласка към порочни действия и прояви. А те са най-различни: онаниране, извършване на взаимно онаниране, опити за полови сношения и други. Многообразните престъпления на младостта не трябва да се приписват единствено на пола. Дълбоко греши всеки, като обяснява едностранчиво всички причини само със силния и иеовладян полов нагон. Наистина той има голям дял във вината, защото ако не се прояви в полово отношение, яърси отдушник в други насоки.

Известна част от престъпленията, които съдията припи­сва на младостта, са извършени затова, че младежът през детството си не е имал опор_а в разумно и правдиво възпита­ние. Родителите знаят, че младеж, който през детството си не е бил възпитаван да не краде, на когото самите родители не са служили като пример за правдиво и истинско дър­жане, когато порасне, ще краде. Много по-рядко обаче хо­рата разбират простата истина, че младеж, който нито от родителите си, нито пък от възпитателите си е получавал правдиви напътствия в полово отношение, след като пора­сне, ще започне да живее полово, както тон самият намери за необходимо независимо дали този начин е правилен и естествен. Неправилното мнение за пола, недисциплинира-ността и невъздържаността в половия живот, своеобразието и ексцентричността у такива младежи, които освен това имат още и много лошо морално и обществено възпитание, се срещат като нещо напълно естествено.

.КОНФЛИКТИТЕ ПРЕЗ ДЕТСТВОТО -  ПРИЧИНА ЗА ДУШЕВНИ  СМУЩЕНИЯ

На такава опасност излагаме децата си. Изглежда, че родителите едва ли я съзнават и не’ й обръщат нужното внимание. Най-много да помислят, че и те през младостта си са били изложени на нея, че и те са преживели подобни конфликти и че някак си са се справили с тях.

Наистина мнозина благополучно преминават опасния пе­риод и след това си изработват правилен и чист възглед както за живота, така и за половите отношения. Кое обаче ни гарантира, че и нашето дете ще има същото щастие? Да предположим, че нечистият и нездрав възглед именно у не­го намери почва за развитие и пусне дълбоки корени. Или пък в борбата между нечистите и изопачсни знания, при­добити от всевъзможни източници, и нежното, чувство към родителите възникне болестното душевно състояния, което наричаме невроза. Детето изпитва чувство на срам и се срамува за отношенията между родителите му. Противоре­чието гризе нежната и непокварена душа, пречупва и уни­щожава младия човек, жестоко го ограбва от радостните възгледи за живота.

Писателят Ян Върба, когото още никой от лицемерна моралност не би могъл да обвини за радостните му възгле­ди относно даровете на живота, загатва за подобно нещо в спомените си. В тях той описва хубавото си детство, но на края споменава, че имал нещастието да се събере и дру­гарува с деца, които го научили, че на света съществуват два вида хора, мъже и жени, и какво произтича от това. Низкото и нечисто схващане за отношенията между хората от различен пол така го потресло, че и досега му е неприят­но да си спомня за юношеските години.

Той не е единствен, Мнозина от нас, възрастните, имаме неприятни спомени за детинството си, понеже от най-раз­лични източници -— порнографска литература, пропаднали в морално отношение приятели и др. – - сме придобили по най-груб и циничен начин знания за половите отношения.

Ако тогава можехме да се противопоставим на всичко това, като се облегнем на честните и откровените обяснения

на нашите родители и възпитатели, то.тези прелъстяващи • иеща не биха имали толкова силно влияние върху нас, не биха изопачили така групо възгледите ни за живота. Веро­ятно ще възразите, че и вие сте преживели подобни сътре­сения, че рано или късно подобни душевни конфликти ще преживее всеки, защото те’ принадлежат към живота. Вие си мислите, че сте ги преодолели щастливо и без последици, докато в действителност този период е оставил дълбоки следи у вас. Вероятнр не можете ясно да схванете това, но вашите възгледи носят отпечатъци от въздействието на оне­зи отдавна преминали душевни сътресения. Възможно е от­тогава да сте станали лицемерни, фалшиви или прикрити или притежавате някои наклонности, които въпреки усилия­та ви не можете да преодолеете, или пък вече не сте в състоя­ние честно да мислите и най-важното — не можете вече чисто и правдиво да възпитавате децата си. Всичко това може да бъде несъзнателна последица от душевните прежи­велици през вашата младост.

Душевното състояние, предизвикано от такива конфлик­ти, може да остане за цял живот, обаче прикрито и незабеле­жимо от вас, защото то се проявява не направо и този, който го притежава, не може да разбере за съществуването му. Дори и хората, които постоянно са около ни, не могат да го забележат, понеже всеки от нас има свои конфликти и се позовава обикновено на държанието и отношението на дру­гия при оценяване на собственото си поведение.

Казвате, че при вас всичко е минало благополучно. За­бравяте обаче да добавите, че не всеки има вашата здрава нервна система. При някои нездравото душевно състояние намира израз и проявление в душевни и нервни заболявания. Ако всички деца още от малки бяха възпитавани правдиво, ако не бяха хвърляни съзнателно чрез премълчаването в -лапите на преждевременното полово съзряване и ако лице­мерното възпитание не бе ги довело до дълбоки душевни конфликти, то тяхната естественост нямаше да бъде прину­дена да търси изход в различни заболявания.

/ , КОГА ТРЯБВА.ДА   ЗАПОЧНЕМ  С  ПОЛОВОТО  ВЪЗПИТАНИЕ?

Да се върнем отново към децата от .предучилищна въз­раст. „Късогледите“ родители виждат само това, че малко­то дете още нищо не разбира, че то лесно може да бъде залъгано с някоя приказка или измислица. Уверени са, че в тази възраст такова отношение към детето няма да има никакви лоши последици. То лесно може да се залъже, без да разбере това. Никакви сътресения и душевни конфликти, а и никаква вреда или опасност за здравето му не ще възник­нат. Такива родители не виждат обаче най-главното, че та­кова отношение нанася непоправими злини в душата на дете­то, чиито последици ще се проявят не сега, а след време, когато никой не ще ги очаква! Детето ще разбере, по един или друг начин, че не му е казана истината. Престава да вярва и загубва доверие в родителите си и в желанието си да се добере до истината то започва да черпи знания от най-различни източници. А това води до възникването на от­белязаните непоправими злини както върху душевното, така и върху телесното здраве.

Някои родители са на мнение, че най-удобният период да започнат да поучават детето си в полово отношение е, когато то стане ученик или още по-добре през време на пу­бертета. Утешават се с мисълта, че с тяхното дете нищо лошо ис ще се случи, никакви отклонения от правия път в сферата на полозите неща не ще се явят, понеже те редовно и най-подробно ще му обясняват всичко, щом то порасне.

Не си вярвайте, когато казвате, че ще поучите детето си по-късно, когато му дойде времето! Няма да го направите, защото тогава няма да намерите необходимата основа за взаимно разбирателство. Времето за това отдавна е премина­ло и вече с много късно. Вие си мислите, че по-късно, когато настъпи удобният момент, ще придадете на лицето си необ­ходимия израз, ще повикате при себе си порасналото вече дете и с тържествен глас ще му кажете: „Дете мое, ела, искам да ти обясня някои неща!“. Много се лъжете. Ако такова обяснение не е било предшествувано от взаимно до­верие, разбирателство и истински отношения между родители и дете, реакцията на детето ще бъде различна и ще зависи от темперамента му. То или ще запуши ушите си и няма да иска да ви слуша („Това вие трябваше да ми кажете не сега, а по-рано!“), или пък вежливо и много внимателно ще ви изслуша, ще прояви лицемерно някакво душевно вълне­ние и . … това ще,бъде всичко. А в стл;ого време ще си мис­ли както първото дете.

Нека да не се залъгваме, че е възможно от един път, телско възпитание в полово отношение, така и от отрица­телното влияние на неморалните му приятели и приятелки! Видният английски философ Бертран Ръсел пише следното: „Запита ли ви вашето дете разумно за слънцето, луната или облаците или за моторните коли и парните ма­шини, вие се радвате и охотно му разправяте и обяснявате всичко, което то може да разбере. Правдивите и подробните отговори на детските запитвания са много важни и имат голямо значение за детето, понеже те представляват начало­то на възпитанието. Поиска ли обаче детето да му обясните някои непонятни нему неща от половата област, вие рязко к грубо го прекъсвате: „Пет, пет!“ Та нали знаете, че така не трябва да правите и въпреки всичко отговаряте кратко, сухо и раздразнено- Това, че на всичките му въпроси отго­варяте радостно, охотно и възможно по-подробно, а само на въпросите за половите неща отговаряте грубо, сухо и само с няколко думи, детето веднага забелязва и схваща — ето как вие самите поставяте началото на раздвояването и

развращаването му,

Отговорите на половите въпроси трябва да бъдат пълни, подробни и естествени, като че ли то ви пита за най-обикно­вени’неща. Ас резките и кратки отговори вие, макар и не­съзнателно, давате да се разбере, ме в половите неща има нещо грозно, нещо нечисто, което трябва да се крие и да се срамуваме за него. Ако постъпвате така, то вашите чувства и възгл.еди се предават на детето. Така то ще мисли, че ме­жду родителите му съществуват някакви срамни отноше­ния, които то не трябва да знае, а по-късно — то ще мисли, че родителите му намират за лоши, срамни и унизителни връзките помежду си, които са създали тяхното дете. Такива възгледи водят до унищожаване на хубавите и блажени ин­стинктивни чувства у младите хора.“

Именно в отъждествяването на половото възпитание с еднократните наставления, давани в полово отношение, се състои 1 лавката ни грешка. Детето се нуждае от възпитание на характера, чувствата, волята, на цялата му личност. Не­разделна част от о(‘т„ото му възпитание представлява и по­ловото възпитание. На деца, които нямат добро общо въз­питание, няма никакъв смисъл да се дават обяснения в по­лово отношение. Това е напълно излишно, понеже те не ще ги разберат. Половото възпитание е много трудно осъщест­вимо; за него трябва да се мисли, да не бъде забравяно през целия период на възпитанието на детето.

Съветският педагог А. Макаренко в своята книга „За възпитанието“ се-изказва против полово възпитание на деца­та преди пубертета. Предлага на родителите и възпитатели­те да избягват всякакви преки отговори в полово отношение, като не отхвърля и разказването на приказки и измислици за щъркели и врани.

Обаче Залкинд в книгата си „Здрав съпружески жи­вот, здраво семейство“ счита за правилно и препоръчва следното: „Половото възпитание на детето трябва да започва още в предучилищната му възраст, да продължава, когато то стане ученик и през време на пубертета!“

Ние се придържаме към мнението на Залкинд, което препоръчваме да се осъществява в живота.

Истинският възпитател се грижи“ за правилното развитие както на разума, така и на чувствата и неговото единстве­но желание и крайна цел са да създаде у детето силен ха­рактер и благородно сърце. Силна воля, дисциплина и пъл­но овладяване, контролиране на чувствата, внимателно отно­шение към всички, чувство на отговорност, положително от­ношение към труда и бодра мисъл — такива трябва да бъдат основните черти на характера и чувствата, които с всички сили трябва да се стремим да създадем и развием у всяко дете. Където се възпитава по този начин, там половите на­ставления и обяснения не предизвикват никаква сензация-За всяко възпитано по този начин дете може със сигурност да се гарантира, че и на половите въпроси то ще гледа и реагира съобразно силния си характер и благородно сърце. Кой от нас обаче е такъв възпитател, че да може така образцово да възпита детето си? Понякога ни липсва жела­ние, друг път се чувствуваме много изморени, много често сме прекалено нервни, с една дума, не можем да намерим време., за да започнем- Затова се оглеждаме за помощ и ръ-кооодства. Едно от тях е здравното възпитание, което учи как д-а живеем здрав и пълноценен живот. Неразделна част от него е и половото възпитание. Необходимо е само да из­ползуваме техните принципи, за да дадем на децата правди­ви- честни и откровени обяснения, които да им осигурят ду­шевно и телесно здраве.

Ние отказваме да отъждествим половото възпитание с еднократните, рядко давани наставления в полово отноше­ние. Те са крайно недостатъчни. А половото възпитание е нещо много повече, то е неразд^елн.а, част от общото възпи­тание, ^п1йвлз^а7Тр*4>ъководене- и възпитаване още от саза един миг да се премахнат всички вреди, нанесени досега на детската душа както от недостатъчното или никакво роди-

мото детство на правилен възглед към сложните и важни по­лови въпроси. С такава основна мисъл трябва да е пропито цялото възпитание на детето. Не може да се каже; дотук е възпитание на разума, а оттук започва възпитанието на чув­ствата. Всички тези отделни части заедно със здравното въз­питание трябва да бъдат свързани в едно — да представля­ват доброто общо възпитание на детето.

И ако спираме по-продължително време вниманието ви върху една много важна съставна част на общото възпита­ние – върху половото .възпитание, това правим не защото искаме прекалено често да го изтъкваме, а единствено, за да предотвратим всички излишни и ненужни последици, които биха възникнали, ако то, съзнателно или не, е пренебрегва­но и подценявано.

ПЪРВИТЕ  ВЪПРОСИ

Как са били създадени, как са  дошли на  света   децата питат обикновено между 3- и 5-годишна възраст. И майката е тази,  към  която  най-често се отправят  тези  запитвания. Професор Бърдлик пише, че предназначението, на майката е да дава наставления, да възпитава детето в полово отноше­ние: „На нея детето напълно вярва, в нейните думи то търси и намира истината и не се осмелява да се съмнява в тях.“ Да възпитаваш, детето си правдиво в полово отношение! Каква прекрасна задача! За нейното правилно разрешаване сбаче с необходимо да бъдат подготвени и двамата родители. И не само подготвени, но и единодушни в обясненията си, за да не се случи така, че единият от тях да бъде изненадан от зададения му въпрос. Безпомощното повдигане на рамене в подобни случаи и отправянето към другия родител „попитай за това майка (татко) си, тя (той) ще ти обясни“ педагоги­чески е неправилно.

Запитванията на децата обикновено са много непохватни и неясни. Като че ли детето се бори с думите, с изразяването на това, ко>ето не му е ясно и трудно се промъква в неговото’

съзнание.

„Как така, че има  хора?“

Не плашете детето, когато отговаряте на неразбираемите

му   въпроси!

„Как идват децата на света?“

„Как аз съм дошъл при вас?“

„Да отговорим правдиво и нищо повече, обаче не вся­кога можем да кажем цялата истина отведнъж“ (Бърдлик). Необходимо с ние, родителите, да не избързваме, а да от­криваме истината постепенно, както бавно и постепенно ра­стат познанията на детето, способността му да разбира-

На най-малките е достатъчно да отговорим, че детето се ражда.

„Моето момченце (момиченце), хората идват на света, като се раждат. После те растат, растат, докато станат го­леми като майка и татко“.

Или:

„Как идват децата  на  света?  Майките и татковците ли

ги  раждат?“

„Как си дошъл при нас?“ „Разбира се, мое скъпо дете, ти

ни се роди!“

Изразът „роди пи се“ е може би непознат за малкото дете. Ще мине известно време, понякога и седмица, докато из­плува в съзнанието му вторият въпрос за значението на то­зи израз. Наистина това е известно забавяне на отговорите, забавяне на развитието, но при .най-малките, понякога и тригодишни деца, то е необходимо, полезно.

Необходимо е родителите да проявяват голямо умение и такт, да не се увличат в отговорите.

Идва  например  въпросът:

„Как се раждат децата?“

„Как така,  че децата се  раждат?“

Така питат обикновено деца на около 4- или 5-годишпа

възраст.

Отново можем да забавим донякъде преждевременното развитие при тези малки деца с простия отговор:

„Всяко дете се ражда от своята майка.“

Колко много искаме от такова малко детенце, за да раз­бере то правилно какво искаме да му кажем, се вижда от следния пример: На детско запитване: „как се раждат де­цата“ майката отговорила правилно — от тялото на майка си. С това за дълго време по-нататъшен разговор на тази тема не възникнал, През същото време детето се мъчило да раз­бере, да вникне в новата представа. На нас всички ни е ясно, на него обаче не. В тази си възраст детето мисли прямо, свър­зва всичко с материята и изведнъж то започнало да плаче: „Аз не искам нито братче, нито пък сестриче!“ „Защо не искаш?“ – попитала майката. „Защото ще се роди от тебе

1

(то мислило, че майката като материя ще премине,  щ^ се превърне в дете)  и аз вече няма да си имам майка!“

Необходимо е родителите да вникнат в начина на мисле­не на детето, да разберат как то мисли н разсъждава, да се съобразяват с всичко това. Едва когато го направят, настъп­ва времето да чу кажат друга част от истината и така да му помогнат да не изпадне в състояние на душевно напре­жение,’което положително би настъпило, ако оставим детето само да разреши този- сложен и толкова непознат за него проблем.

„Детето се ражда от тялото на своята майка. Отначало майка му го пази в своето тяло, в корема си. Там е топло и детенцето се запазва от студ и от различни повреди. В ко­рема детенцето расте на спокойствие и веднага щом по­расне до такава стенен, че може да живее самостоятелно, то се ражда.“

Това е само като указание. Разбира се, при отделните де­ца това може да бъде изказано по различен начин и с раз­лична доза чувства- Е. Паулова—Ружичкова по красив и затрогващ начин описва как тя самата е постъпила със свое­то дете: „Малкото детенце не знае какво е свенливост, зато­ва и ние пред него не трябва да бъдем срамежливи. Необ­ходимо е само спокойно и правдиво да отговаряме на мило-видните му любознателни въпроси. Това аз направих така: когато-моето малко момченце ме попита за пръв път как, къде и по какъв начин се е родило, отговорих му направо — от моето тяло. Съвсем просто, по детски, в поверителен ше­пот му разказах как постепенно растеше в тялото ми, как съм го носила с мене на разходки и навсякъде, където съм ходила, как се е намирало в тялото ми на топличко и на сигурно. Никога не ще забравя тези толкова радостни за мен минути. Детето слушаше, без да мръдне, без да издаде някакъв звук, с разширени от учудване очички. Продължа­вах да обяснявам как всичко е така прекрасно направени и устроено, че майката не трябва ни най-малко да се страху­ва, че на детето, което расте в тялото й, ще се случи нещо, как тя с копнеж го очаква и понеже те — майка и дете -са направени от едно и също тяло, затова толкова много се обичат. В този моменет синът ми дълбоко въздъхна, притис­на се внезапно целият към мене, а очичките му блестяха от най-голямо блаженство. Разбрал беше прекрасно колко тяс­но и интимно бе свързан с майка си и това, че нищо не е в състояние да ни раздели, което също му казах. Дълго време след това той премисляше върху всичко, което бе чул, докато му се насити, понеже много често и неочаквано с гореща и сърдечна нежност се притискаше към мене,- шепнейки: „За­щото съм направен от твоето тяло, ние двамата толкова мно­го се обичаме, нали, майче?“ Тази сигурност, че е просто мой, а за негова, бе за,него източник на постоянно блаженство. Не се страхувах да говоря пред него за това с по-големи по­дробности, за да се опитам да докажа, че детското съзнание и мисъл са ни много благодарни за обясненията, които на пръв поглед изглеждат толкова трудни за изказване.“

Днес съвременната майка може да си позволи известно отклонение от това прекрасно описание. Не е необходимо толкова да се държи за „поверителен шепот“ при обясне­нието. Тази поверителност и предпазливост при половото възпитание са предразсъдък, наследен от миналото, когато половото възпитание беше в своя зачатък и трябваше да се подчинява на тогавашното обществено мнение, което се изразяваше в следното: „Да, ще поучаваме децата,, обаче поверително и така, че да направим от това нещо свято, за което никое дете не трябва да говори и споделя с друг освен със своята майка или баща.“ Всичко това на време­то се правеше, за да не се обидят или разгневят хората с други възгледи за половите въпроси — съседите или майка­та на съученика на нашето дете.

Днес не е необходимо да се страхуваме от подобни не­ща, а трябва да говорим на детето внимателно, тактично и правдиво, за да запазим детското въображение и създадем у него истинска свенливост по отношение на пола.

Може да се случи и това, че някой ден детето идва при вас и ви запитва: „Майко, леля Петрова казва, че малките бебета ги донасял щъркел! Истина ли с?“

Отговорете правдиво: „Не, мое дете, това е измислена от хората приказка. Всяко дете се ражда от тялото на своята майка!“

Възможно е с този отговор да не задоволите любозна­телността на детето и то да поиска от вас по-подробно обя­снение: „Майко, а защо хората са измислили тази при­казка?“

„Защото приказката много им харесва, мое дете. Защото всички приказки са много хубави и приятни за разказване; та нали и ти много обичаш да слушаш, когато ти разправяме приказки за малките джуджета, за страшните великани, за самодиви и за хубави принцеси, обичаш да ходиш на куклен театър, за да гледаш Заю баю, Червената шапчица,’раз­личните змейове, от които се страхуваш. Ти много добре знаеш, че те не са истински, че това са само кукли, че всич­ки приказки са измислени от хората, за да забавляват мал­ките деца и да ги учат на различни неща. Така и хората са измислили приказката, че бебетата се донасят от щърке­ли или от вранИ’“

Мнозина родители и възпитатели напразно се страхуват, че такова реалистично възпитание ще превърне децата мно­го скоро във „всезнаещи големи деца“. Всички ние’ много добре знаем, че на куклен театър ходят деца от V, VI, пък и от по-горните класове, които вече не вярват в приказки. Това обаче съвсем не им пречи с голямо желание и удовол­ствие да гледат различни пиеси, въпреки че в действител­ност те са приказки, а героите — различно облечени кукли. Така и малките деца с не по-малко внимание и напрегна­тост ще слушат приказките за джуджетата, ако предвари­телно сте им казали, че такива не съществуват. Само по този начин ще научим децата правилно да оценяват и при­казките за донасянето на бебетата.

МЕТОДЪТ НА СРАВНЕНИЯТА

Здравното възпитание до неотдавна много често изпол­зуваше метода на сравненията. Той беше прилаган осо­бено много в половото възпитание. На децата отначало се обясняваше опрашването при растенията, след това се пре­минаваше на развитието на живо същество от яйцето и на края за животните, които раждат своите малки. „Също­то е и при хората“, завършваха обикновено такива обясне­ния.

Умението посредством сравнение да стигнем до известни изводи е голямо изкуство. Това често не можем да напра­вим и ние, възрастните. А да се обясняват по този. начин неща от полово естество е още по-трудно, От ежедневната практика се знае, че децата, за които размножаването при животните не е тайна, не могат да си представят същото при хората, не могат да пренесат тази действителност меха­нично при човека. В литературата са описани няколко инте­ресни примера: Девстгодишно момиченце видяло картинка, изобразяваща матка с развит човешки плод в нея. Матка­та е била нарисувана отделно, извън тялото. Момиченцето дълго време обмисляло къде, в коя част на тялото такъв плод може да се развива, и дошло до извода, че най-веро­ятно в бедрото, понеже то е голямо, доста обемисто и няма да притиска плода. Друго момиче чак до пубертета било твърдо убедено, че в скротума у мъжете се намира пикоч­ният мехур. Така мислило, понеже няколко пъти виждало, че половият член, намиращ се до скротума, служи за урини­ране.

От тези примери се вижда, че разумът на детето не едотолкова развит, че от сравненията да може да придобие
ясна представа за действителността, нещо повече              срав­ненията може да го отведат на съвсем погрешен и неверен
път. Детето не знае и често мисли съвсем погрешно. То иска да научи. Съвсем естествен е стремежът му за знания
и от гледна точка па неговото правилно развитие трябва,да му помогнем да добие правилна и реална представа и
за половите неща.

Далечните, неясните сравнения и недоизказаната исти­на в половото възпитание при всяка възраст педагогически са неправилни. Преди всичко трябва да кажем, че сравне­нието не е.толкова лесно и просто, както изглежда на пръв поглед. При този начин на възпитание не се има в предвид голямата разлика .между половия живот при хората и при животните. Тази разлика е в любовта, която съществува при хората. Фалшивото сравняване има и тази отрицателна страна, че създава у младежите механично и неестествено разбиране за половия живот. Сравненията не са конкретни и пораждат всевъзможни догадки, водят до излишно губе­не на време за нездрави, фантастични представи. Те не са подходящи за преките, откровени запитвания на малките деца. Методът на сравненията може да се използува те­първа при децата от училищна възраст, за които се пред­полага, че притежават по-голяма способност за разбиране и схващане, по-големи познания и опит.

Методът на сравненията имаше право иа съществуване само през периода, когато общественото мнение се страху­ваше от правдивите обяснения па най-малките в полово от­ношение. Днес ние не се страхуваме от това и не го изпол­зуваме. По-късно, когато децата станат ученици, може да използуваме този метод за обясняване процеса на опложда­нето, обаче само след като детето ни запита за това.

КАК ДА  КАЗВАМЕ   ИСТИНАТА   ПО-НАТАТЪК?

Да се върнем към детето, на което вече сме казали, че се е зародило в тялото на майка си, развивало се в него и от него ое е родило. И тук много ще зависи от характера на детето, от средата, в която то споделя всичко казано му от родителите за това, кога ще изплуват в съзнанието му следващите въпроси. Когато детето е на около 5 години, състоянието на душевното и умственото му развитие е та­кова, че то обикновено пита да му се обясни защо има пла­нини, какво е глината, кой я направил и поставил там, от­къде се взема солта и пр.

Същевременно в неясните детски представи за света все по-ясно изпъква необходимостта то да разбере и научи за­що бебетата се раждат. Детето знае, че се ражда от тялото на майката, обаче то иска да узнае коя е причината и кое е дало начало на развитието му?

Когато децата са още в предучилищна възраст, много рядко родителите ще бъдат изненадани от подобни въпроси. Повечето от децата питат за това, когато станат по-големи и когато родителите могат и трябва да им отговорят прав­диво. Не трябва да премълчаваме, защото много по-леко е да отговорим на всичките задавани досега въпроси, откол­кото на запитването: „Какво участие има бащата при съз­даването на бебетата?“ Също много по-трудно и по-мъчно детето ще схване и разбере отговора на този въпрос, от­колкото отговорите на досегашните му запитвания. Това изисква по-голямо умствено развитие, което децата от пред­училищната възраст нямат, а също и тактично и много вни­мателно отговаряне и обясняваме.

Затова не съветваме родителите да отговарят на подо­бен въпрос, когато детето е още в предучилищна възраст. Разбира се, в тази възраст децата много рядко задават по­добни въпроси и затова лесно може да отклоните такива запитвания. В този период децата обикновено питат настой­чиво и искат да им бъде обяснена най-вече ролята на май­ката при създаването на бебетата. Въпросите им, обикнове­но са такива:

„Майко,   как  става  това,  че  децата   се  раждат?“

„Аз знам, ти вече си ми казвала, че от тялото на май­ките си, но как става то?“

Тази толкова мила и пленяваща неясност, проличаваща от задаваните въпроси, говори за копнежа им да узнаят и
да им бъде обяснена причината, защо става това и как ста­ва. Детските догадки в това отношение се разкриват от предположението им:

„ Това става, защото майка се храни много?“ Детската представа за съществуване на зависимост меж­ду обилното хранене и половите отношения не е рядко явле­ние Детето вероятно мисли, че между „корема“ и „ражда­нето на бебето“, от една страна, и между „храненето и ко­рема“, от друга страна, съществува някаква взаимна връз­ка. Да се предполага, че то мо-же да прави разлика между големия корем при бременните и големия корем след обил­но изхранване в тази си възраст е изключено. Повечето от децата забелязват бременността едва когато станат по-го-лсми. Понеже детето бива постоянно принуждавано да се храни, постоянно му се говори да яде повече, за да порасне голямо, „храни ли се много, ще му израснат крила“, есте­ствено е то да предполага, че в създаването на бебетата значение има храната. Това предположение показва пра­вилния начин на мислене и разсъждаваме у децата. Те мис­лят, че нещо трябва да влезе вътре в тялото, за да може след това да излезе навън. Бебето, което се ражда от тя­лото на майка си, ще трябва преди това по някакъв начин да дойде в него?

Когато въпросите относно ролята на бащата се задават .наистина много настойчиво и когато детето постоянно се връща към тях, без да може да се отклони вниманието му в друго направление, педагогически е правилно да му отго­ворим, както сме отговаряли и на предишните въпроси.

Много е трудно да се отговори на подобен въпрос прав­диво и същевременно така, че детето да може да разбере отговора, но е възможно.

„Всяко момченце, когато се роди, има под коремчето си малка торбичка. Щом порасне и стане голям мъж – - тат­ко, в торбичката узрява особен сок. Момиченцата пък имат в коремчето си скрити много яйчица. Когато порас­нат и станат големи жени, татковците им дават малко от този сок, който пробужда яйцата за живот. Пробуденото по този начин яйце започва да расте и след време се пре­връща в малко бебенце.“

Обяснението може да бъде предадено и в тази форма: „Родителите — таткото и майката             могат да си имат мал­ко бебе само когато са заедно и взаимно много се обичат.После много малка частичка от тялото на таткото преминава в тялото на майката. Частичката от тялото на татко­то се слива със специална частичка от тялото на майката и тяка се създават бебетата. Ти също си частичка от майка и татко,“

Малка частичка от тялото на бащата преминава в тя­лото на майката; двете частички се сливат и от тях се съз­дава бебето! Ти си част от тялото на майка си и татко си. . . Най-просто и същевременно най-правдиво, откровено и съ­щевременно очарователно обяснение за възникването на живота.

Тези подробности може да се кажат, разбира се, по-къс­но, а не на деца в предучилищна възраст — те не ще ги разберат. До шестата си година едва ли някое дете ще пи­та за тях. Естествено, има и изключения, макар и редки. Аз самата съм свидетел в моята практика на подобни въ­проси, задавани от твърде събудено дете. Подобни случаи са описани и в литературата.

Това толкова ранно и преждевременно развитие на дете-го най-често се дължи или на силно дразнещата въображе­нието му неподходяща среда, или пък се касае за заболя­ване на жлезите с вътрешна секреция. Необходимо е при­чината да бъде установена и да се вземат мерки за премах­ването й.

Убедена съм, че детето в предучилищна възраст едва ли ще разбере нещо от отговорите ни на въпроса за отноше­нията, от които възниква животът. Ако детето е достатъчно умствено развито, за да пита за тези неща, то е същевре­менно и достатъчно голямо и трябва да’му се отговори!

Необходимо е да отговорим така, че то да не загуби доверие в нас. Умеем ли да постъпим правилно, детето след време отново ще се обърне към нас. После то по-лесно ще разбере истината, а ние откровено и правдиво ще можем да му я обясним.

Родители, мислете за бъдещето на децата си! 3-а май­ките винаги е важела, със същата сила важи и днес, пре­красната мисъл на Захорж: „Едва след време ще можеш да разбереш, че си направила нещата лесно разбираеми за де­тето ти в сравнение с други майки, които, както изглежда, считат, че единствената задача на възпитанието с да отда­лечи истинското и правилно познаване на сложния и важен полов проблем от децата им на всяка цена, даже и е це­ната на всякакво доверие. Такова отношение има
всичко напълно ясно така, както трябва да бъде. Вашата взаимна искреност по този въпрос определя отношенията и възгледите ви и към останалите неща. Възпитаваш ,ли своето дете в- дух на доверие, то ще ти се отблагодари със собственото си доверие. Ще станете приятели!“‘

Напълно е възможно, че вашият малък немирник ще поиска да му обясните това, което ние, възрастните, нари­чаме раждане.

„Майко, как бебето излиза от тялото на майка си?“

„Майко, как става това, че тялото на майките се отваря, за да се роди бебето?“

Отговорете просто и правдиво; „Всяка майка отдолу на корема има малък отвор. Щом бебето стане толкова го­лямо, че може да живее извън тялото, то натиска върху от­вора – - той се разширява и бебето през него излиза на­вън.“

На момиченцата може да дадете по-подробно обяснение. „Всяка жена, всички момиченца и тн, мое дете, имат отдолу между бедрата малък отвор, който е толкова малък, че още не си го забелязала. Именно през този отвор бебето из­лиза от тялото на майка си, в коетсг то е растяло на топло и в сигурност. Когато настане време да излезе от корема на майка си. отворът се разширява и бебето преминава през него. ..“

По-големите деца, които не са получавали никакви обяснения, мислят, че за да може бебето да премине през отвора, той трябва да се разреже. Това ги кара да мислят, че раждането е кърваво деяние. Тази погрешна представа те са придобили от тайно четене на неразбираема за тях литература и от намеците на възрастните. Същевременно трябва да добавим, че е изключено подобни проблеми да занимават мислите и въображението на деца, по-малки от Ш години. Спираме вниманието си върху тези примери с единственото желание да знаете какво и как да отговаряте, когато случаят ви застави.

Няколко думи за това, как трябва според Б. Ръсел да говорим с децата:

„Тези неща, както и всичко останало, което е свързано с пола, трябва да бъдат обяснени, без да придавате търже­ствен тон на гласа си, в чисто научен дух. На депата не трябва да се говори за „тайните и свещени функции и за­дължения на майчинството“; цялото обяснение трябва да бъде сухо научно познание.“

ВЪПРОСИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ЗА ВЪНШНИТЕ ПОЛОВИ ОРГАНИ

Трябва да отбележим, че децата съвсем не са безраз­лични към тялото си; те наблюдават също и телата на сво­ите другарчета и на възрастните, разбира се, доколкото това е възможно, след което питат за всичко, което са ви­дели.

Детето обаче в предучилищна възраст не е до такава степен умствено развито, че да може да различава мъжете от жените по външните форми на тялото. То ги разпознава по дрехите – мъжете с панталони, а жените с рокли и по­ли, по тяхната прическа, по нежния или по-грубия тембър на гласа. На съблечени деца то не мож.е да определи пола – дали са момчета или момичета. В литературата е описан много мил в това отношение пример: баща попитал детето си с какви деца е играло — с момченца или момиченца?“ „Как мога да разбера, когато те не бяха облечени“ — от­говорило детето.

В тази си възраст момченцата обикновено не питат за­що момиченцата няМат на тялото си това, което имат те, нито пък повечето от момиченцата искат да им се обясни какво е това, което момченцата имат под корема си. За тях играта е много по-важна, тя запълва цялото им време и привлича изцяло вниманието им; те почти не се интересуват за това как изглеждат и какво имат по тялото си другите.

Дълбоко би се лъгал всеки, който смята, че детето ни­кога не ще забележи, не ще спре вниманието си върху най-забележителните различия в телесните форми на мъжа и жената. Коя майка не си спомня как понякога и неочаква­но за нея детето докосва с пръст гърдите й и пита: „Майко, какво е това?“

Никога в подобни случаи“ не отговаряйте „Това не е нищо“ или „Не трябва да питаш за такива неща и върви да играеш!“.

Разбира се, майката трябва да обмисли как и какво да отговори, но това й усилие ще бъде възнаградено; с прав­дивия и тактичен отговор любопитството на детето за дъл­го време е задоволено и то не остава с впечатление, че от него се скрива нещо, което на всяка цена трябва да уз­нае.

Отговорете така: „Мило дете, това са гърди, които има всяка майка!“

убеждението, че съвсем правилно е било отблъснато и ще се старае да се откаже от нежеланата от вас игра, за да може отново да ви прегръща.

Миенето на ръцете не е много обичано и приветствувано от децата, особено ако се изисква често; в случая обаче то изиграва положителна роля, без да създава впечатление за наказание.

Този начин изисква понякога и малко усилия от страна на майката. Тя трябва да присъствува и контролира миенето, а когато е необходимо и да помага. Това се изисква особе­но сутрин и вечер. Необходимо е тя да1 откаже целувка на детето за лека нощ, щом не е измило добре ръцете ей; така то само ще поиска да ги измие повторно и хубаво, за да не бъде лишено от така обичаната майчина целувка преди ля­гане.

Преди да постъпите по описания начин, трябва да сте абсолютно сигурни, че детето ви е напълно здраво, че външ­ните му полови органи не са раздразнени от глисти, нечисто­та, грубо долно бельо или при момчетата от фимоза. Ако забележите, че детето ви често се пипа по срамната област, заведете’ го при лекар; нека той да открие причината. Иначе ще бъде крайно несправедливо да наказвате детето си за неща, причината за които е недостатъчната ви грижа към чистотата и здрааето му!

Щом детето може вече разумно да разсъждава, а това то започва да прави след 5-та си година, кажете на момчен­цето:

„Не трябва/никога да пипаш с ръчичките си долу, раз­бира се, само когато ходиш по малка нужда или при къ­пане, за да се измиеш. .Ако някога те сърби, кажи на мен или на татко си. Трябва много внимателно да се отнасяш към тези неща. хубаво да ги пазиш, защото те са много важни; само ако ги пазиш винаги чисти и не ги дразниш, ти ще пораснеш и ще станеш голям и силен мъж.“ Л на момиченцето:

„Никога не пипай с ръчичките си там отдолу, освен при къпане, за да се измиеш. Ако някога те сърби, кажи на май­ка си. Трябва да бъдеш много внимателна към тази част на тялото ти, която ще има голямо значение за тебе, когато станеш голяма, като майка си!“

За съжаление тези доводи са недостатъчно конкретни и затова не са толкова подходящи за детското съзнание. Де­тето не може да разбере тяхното значение. Абстрактните думи, които ние, възрастните, така безкритичнно използува­ме, за детето представляват само неразбираеми думи. В това отношение моето момченце ми даде добър урок, който бих искала  да споделя с  вас.  Когато  му  казах,  вероятно  вече за трети път, при подходящ за това случай няколко изрече­ния за значението на външните полови органи   (бях го ви­дяла, че продължава да ги пипа и играе с тях)  и че хората няма да го обичат, защото по ръчичките му се познава дали се пипа тайно и скрито от нас и ако продължава да прави това занапред, не само че ще ги повреди, но и ще навреди и на здравето си, то ме попита: „Как, майко?“  „Ще бъдеш винаги слаб, нервен и няма да станеш силен и храбър мъж!“ Исках по детски да му обясня връзката между лошия навик и  болестното душевно развитие.  Това  обяснение бе прието като недостатъчно. „Майко, ако продължавам да си играя, то ще се запуши ли?“ Според него това  бе единствената въз­можна последица! Детето добре знаеше от наблюдение   как­во означава в къщи запушването на водопроводна тръба. Б неговото прямо и конкретно мислене запушването на водо­проводната тръба   (според него  половият член е тръбичка/ която служи само за-изхождане по малка нужда) означава­ше най-страшното, което може да се случи. Не казах повече нищо, понеже бях много учудена и изненадана от правилност­та на детското мислене   (представете си възможността     от запушване   на   пикочния   канал   при   внезапна   ерекция   или възпрепятствуване оттока на кръвта при парафимоза). Дете­то учи своите родители!  Нека  да се научим,    опознавайки детския начин на  мислене, просто и логично да  говорим  с децата.

ДЕТСКИТЕ  ПРЕДСТАВИ  ЗА ПОЛОВИЯ  ЖИВОТ

Понякога малките деца неволно стават свидетели на по­криването  (половите сношения)  при животните. Понеже то-.  ва им прави силно впечатление, те се обръщат към родите­лите си с молба да обяснят виденото.

Добре е децата изобщо да не присъствуват на покрива­нето при едрите животни, като кон, магаре, крава и др. За­щото със своята грубост то действува отблъскващо и отвра­щаващо. Подобни, извършващи се по груб животинск впоследствие на груб и неправилен възглед за половите връз* ки между мъжете и жените.

Там, където наблюдаването на подобни явления не може да бъде забранено или предотвратено, не е необходимо“ на­силствено или пък прекалено очебийно да се намесваме,  а тактично да  действуваме чрез   целенасочени  забележки     и-обяснения.

Детето, особено ако е момиче, ще бъде силно развълну­вано от виденото. Държанието на момчето ще зависи от не­говата възраст и от досегашния му опит в това отношение. Възможно е то да се старае външно да изглежда равнодуш­но и да дава вид, че виденото не му действува, мъчейки се да прилича на възрастните, които може би са говорили вече пред него грубо и двусмислено, натрапвайки с това в съзнанието и мислите му груби възгледи и за половите връз­ки при хората.

Именно затова е необходимо да се намесим и обясним правдиво и тактично ьидяното и да не позволим грубостта му да пусне дълбоки корени в детската душа. Можем да кажем следното: „Изглеждаше много грубо, отвращаващо и затова ти се страхуваше, нали? Няма защо да се страхуваш, мое дете, това’ са животни и те не могат, нито пък умеят да се държат помежду си по друг начин. Това не бива да те плаши, а и не трябва да им се сърдиш. Те не могат да се държат другояче, искат ли да имат малки.“

С постоянното подчертаване на разликата между живот­ните ‘И хората ще постигнем то.вз, че грубите отношения, кои­то съществуват при животните, детето никога не ще сравнява с отношенията между хората! Не постъпваме ли така, детето ще остане за цял живот с убеждението, че и отношенията между хората са също много груби, материалистически, без всякаква любов к благородност в чувствата, което именно различава хората от животните.

Половите сношения при по-дребните животни не ужасяват толкова много децата, особено живеещите на село, които са свикнали иа подобни гледки. Обаче градските деца се дър­жат по-иначе.

Забележи ли детето, че петелът преследва и гони кокош­ката, или патокът патката, детската му душа се изпълва със съчувствие към преследваните и то силно се разгнсвява на насилника. Детето мисли, че животните се борят и много често се притичва на помощ, като всячески се мъчи да ги раздели. Как да постъпваме в подобни случаи? Да оставим ли детето да  присъствува на  подобни  гледки?

Ако то живее на село, много скоро ще научи  истината,   • при това по този груб и отвращаващ начин, който ние в жи­вотинските деяния така много не харесваме. Градското дете, понеже   няма  възможността   често   да   наблюдава   подобни гледки, вероятно скоро ще забрави видяното.

Не, от педагогическа гледна точка това не е правилно. Тогава как трябва да постъпваме? Добре е в подобни слу­чаи да се постараем правдиво и внимателно да обясним същ­ността на наблюдаваната от детето гледка:

„Не, моето момиченце( момченце), животните не се бият и затова не се мъчи да ги разделяш. Петелът не иска и няма да направи нищо лошо на кокошката; той иска само да вкара в тялото специален съживителен сок, с който яй­цата, намиращи се з нея, ще се пробудят за живот и ще за­почнат да растат. Само по този начин от яйцата могат да се излюпят малки живи пиленца, които ти толкова много обичаш. Без петела кокошката не може сама да си има мал­ки пиленца! Всяко живо същество трябва да има майка и татко.“

Децата най-често намират двойка силно долепени един до друг пеперуди или бръмбари. Вероятно всеки от вас много добр-е помни, че когато е занесъл така слепените животинки при родителите си, те са му отговорили, че това са сраснали жь.ьотни. Защо родителите не постъпваха така, защо не ни казваха истината? Защо и ние трябва да правим същото? Обяснете на детето, че пеперудите и бръмбарите взаимно много се обичат, затова са така1 долепени и не искат да се отделят един от друг. Това детето ще разбере, защото и то не иска за нищо в света да се отдели от този, когото обича. Едва по-късно, когато детето стане ученик и може повече да разбира, можем да му обясним, че при това долепяне мъжкото животно вкарва в тялото на женското специален, съдържащ множество семена сок и че само след съединява­нето н^ семената с яйцата, намиращи се в тялото на жен­ското животно, възниква зародишът на новото същество.

За децата от предучилищна възраст това просто обясне­ние е напълно достатъчно. То има и още едно немалко зна­чение. Разделяме „срасналите** пеперуди или бръмбари един от друг, -при това обясняваме на детето, че единствено на­силието е в състояние да раздели тези, които се много оби­чат. После то никога вече няма да иска по насилствен начин

и на­чин, актове може-да оставят дълбоки следи в детската ду­ша и да се превърнат в източник за създаване у детето да разделя обичащите се! Отново използуваме случая, за да .създадем у детето добро общо възпитание, а не само в полово отношение добре и правилно да го възпитаваме! Не забравяйте, че общото и половото възпитание са тясно свър­зани помежду си. Не може да се възпитава в полово отно­шение дете, което няма добро общо възпитание, и обратно. Доброто общо възпитание трябва да служи като здрава основа, върху която успешно може да изграждаме половото възпитание.

Да   се   замислим   върху  предпоставките,   необходими   за правилното детско възпитание.

ИСКАМЕ  ЛИ ДА ВЪЗПИТАВАМЕ,  САМИТЕ  НИЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ДОБРЕ ВЪЗПИТАНИ

Нека всеки от нас запита сам себе си и честно и открове­но да си отговори:

Стараем ли се да спечелим любовта на своето дете чрез непрестанни усилия правилно да го разбираме   или от него искаме на всяка цена любов, уважение и послушност? -    Опитала ли сме се да спечелим доверието на, детето си с честна и правдиви отношения всякога и във всичко?

Подтиква ли животът в нашето семейство детето към мисълта, че общият живот и отношенията между мъжете и жените наистина са много хубави, прекрасни?

Нашите чувства и възгледи за пола естествени и красиви ли са или според нас половите отношения „не са нищо кра­сиво и привличащо“?

Можем ли, изяснявайки собствените си възгледи и от­ношения по половите въпроси, правдиво, естествено и честно* да отговаряме на искрените детски запитвания, отнасящи се до пола?

За да бъде половото възпитание на детето ни истинско и правилно, необходими са: ясни собствени възгледи за по­ловите въпроси, естествен, щастлив и радостен съпружески живот и честни отношения помежду ни! Това е наша главна задачи.

МЯСТОТО  И ЗНАЧЕНИЕТО  НА НАВИЦИТЕ В ОБЩОТО ВЪЗПИТАНИЕ

Как да създадем у детето правилни възгледи, като с това го подготвим за правилен и естествен начин на живот?

Първото педагогическо средство за това е навикът. Тон се превръща в такава защита на детето, която го пред-дазва от заболявания и различни неприятности, успешно му помага в живота. Добре изработеният навик се проявява и действува почти самостоятелно, не е необходимо да се мисли много за изпълнението му. Той е сигурен и веднъж създаден, вече не забравя притежателя си.

Навика за чистота трябва да създаваме у детето още от раждането. Да направим така, че детето да обикне чи­стотата, която да стане най-добрият му приятел за цял жи­вот, като същевременно изпитва отвращение към всичко не­чисто. Така чистотата ще се превърне в естествена необхо­димост, която ще предпазва здравето и живота му в борбата с различните инфекции.

Друг навик е да знае какво, колко и как да яде. Привикнете детето да обича тези храни, които са необходи­ми и най-полезни за всеки човек: мляко и всички млечни произведения, яйца, плодове, зеленчуци, приучвайте го да консумира по-малко месо, сланина и колбаси, сладки неща, торти, пасти, прекалено тлъсти ястия, малко сол и киселини, много малко различни подправки, никакъв алкохол или сил­но кафе и чай. С това навикът да консумира само полезни и пълноценни хранителни продукти ще се превърне в такава защита на нашето дете, която през целия му живот ще го предпазва от заболявания на стомашно-чревния канал, на други органи и системи и ще поддържа здравето, силите и дълголетието му.

Навикът често н продължително време да пребивава на чист въздух, сред природата, да из­пича и калява тялото си на слънцето и с водни проце­дури представлява друга много важна здравна защита сре­щу различни заболявания, главно от рахит и недостатъчност на витамин П. Чистият въздух, движенията и активното спортуване допринасят много за радостен и щастлив живот, като повишават и съпротивителните сили на организма.

НАПЪТСТВИЯ В ПОЛОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ

Пата ли детето, отговора му правдиво, разбира се, съ­образно неговото умствено развитие. Не жали нито време, нито усилия, за да отговориш прямо, честно и напълно раз­бираемо.

Отговори веднага не отлагай обяснението за по-късно, когато детето стане по-голямо. Мислиш ли, че тогава ще имаш смелостта да говориш с него за половите въпроси, ко­гато това не си се осмелил (осмелила) да направиш, докато е било още малко?

До 45-годишна възраст, в зависимост от душевното и умственото развитие на детето, не започвай никога сам (са­ма) разговор за половите въпроси.

Ако детето, когато е на 45 г., не те попита само за тези неща, постарай се да откриеш причината за това: дали не е било принудено да мълчи поради изказана от тебе забра­на, приказки за щъркели и врани, или е почувствувало от твоето държание и двусмислени разговори, че тези неща са „деликатни и много срамни“ и затова не се е осмелило по­вече да пита за тях? Ако наистина това е причината, поста­рай се, доколкото е възможно, да поправиш грешката си. Запитай детето направо: „Ти какво мислиш, мое дете, как идват бебетата на света?“ Същевременно наблюдавай го вни­мателно дали не ще прояви смущение, неловкост, дала не ще се изчерви. Тези прояви говорят, че някой вече е правил опит да окаля и измърси невинните му мисли и чувства,

Възпитавай детето винаги в свежа, чиста атмосфера, ста­рай се целенасочено да възпитаваш и закаляваш волята му и да създаваш у него само благородни чувства. Правдивост­та, искреността, честността, чувството на колективност и го­товност за жертви в името на другарството заедно със сил­ната воля и благородните чувства ще помогнат извънредно много на детето да премине благополучно опасния пубер­тетен период, когато ти не ще можеш да предприемеш нещо, за да му помогнеш.

Нека твоят живот му служи като най-добър пример за подражание: За децата си и в името на тяхното бъдеще превъзмогвай и отстранявай всички грешки и слабости в характера си. Гледай на любовта като на дълбока и много нежна връзка във отношенията с хората, не говори и не ми­сли за нея като за нещо нечисто и похотливо или пък свято. За половите отношения съществуват различни възгледи: спо­ред едни половият живот е естествена ‘и крайна степен на чистата любов, според други той е необходимост, достойна само за съжаление, а според трети нещо премного отвра­щаващо и отблъскващо. Не забравяй, че детето разбира, чувствува и възприема възгледите ти. Много лесно то може да се повлияе от тях. Подготви себе си и атмосферата в се­мейството така, че да оказвате само положително влияние ь полово отношение. От тебе зависи дали ще насочиш де­тето си по пътя на радостен и съзнателен полов живот и с това ще допринесеш то да изживее приятно и щастливо це­лия си живот.

Как да отговаряме на най-малките тю половия въпрсс

те ще се държат така н в брака. Правилното полово възщ,, тание трябва да бъде насочено към свързване на сексуалност, та с еротиката при съблюдаване на нормите на поведение, от­говарящи та научните знания и ‘на закономерностите на съ^ местния живот. Това означава да се приведат в съзвучие н^. сочените към другия пол физически .и духовни потребности защото само тяхното единство води до човешкото щастие.

Затова изкуството на подготовката за брака се състои в спо, собността да се споят сексуалните отношения със своеобразие. то на всички други социални връзки на партньора. Сексуална, та култура и съзнанието за възможната ценност на интимната среща на двама души могат да се преподават и да бъдат въз­питани. Те не се различават от всички други знания, които също имат винаги като резултат нови способности, нови уме-н.ия и и нови норми на поведение. За да дадем сексуални зна->ния и възпитание на децата си, би трябвало да преодолеем соб­ствените си задръжки. Обществеността също така все повече и повече взема участие в тези начинания. Тя създаде брачната консултация, въведе половото възпитание в образователната програма, организира семейни школи и лекции, водителите не бива да възпират децата и младежите, у които с възрастта са възникнали, и съответните въпроси, да използуват тези образо­вателни възможности поради опасения, че там децата ще бъ­дат изправени пред проблеми, които ще предизвикат у тях „глупави мисли“. Такива ;мисли се явяват само тогава, когато .възрастните занемаряват’възпитателния си дълг. Съществена предпоставка за успешното сексуално възпитание на детето е никога да не се премълчава, че съществуват два пола с раз­лична физика и психика, които могат да създадат една изпъл­нена с любов общност.

Фактът, че майката и бащата, жената и мъжът са различни, трябва да бъде за нашите деца част от тяхната обичайна сре­да. По времето, когато в мозъка му се фиксират първите въз­приятия — основа на по-късните процеси на познанието, де-тето трябва да свикне да вижда понякога родителите си необ­лечени; тогава то ще .може безконфликтно да категоризира всич­ки наблюдавани впоследствие разлики във външността и по­ведението на родителите си, като следствие на вече „извест­ните“ му различия. Подбраните от родителите случаи да се покажат на децата си необлечени имат голямо значение за въз­питанието им. Те ще свикнат, че е съвсем естествено да си гол, ако искаш да се измиеш добре, че преди да лепнеш да спии’* трябва да се съблечеш изцяло и да направиш кратка възДУ^’ на баня, преди да облечеш пижамата. От примера на роД*1‘ телите си те ще се научат, че сутрин след ставането от топло’ то легло и преди измиването се правят някои гимнастически упражнения без дрехи. Те обаче запомнят, че през целия Д6*1

винаги, когато могат да срещнат чужди хора, трябва да бъ-грижливо облечени. Срещата с голотата в ранната детска

юношеска възраст премахва любопитството към нея и отда­лечава момента на първите желания за полова близост, които най-често са предизвикани тъкмо от това любопитство.

Ако съвсем непринуденото разкриване на половите разли­ви бъде допълнено с чувството за пълно доверие между роди­телите и към техните деца, нежността ще стане естествена и необходима част на всички отношения между партньорите. Към ,нея ще се прибавя и постепенно изграждащата се представа за същността на половото сношение. При такива семейни усло­вия не само ое запазва доверието на децата към родителите, но-се избягват конфликтите и разочарованието на децата от това, че не могат да вярват на родителите си. Избягват се сложните прояви на протест от страна на младия човек по вр-еме на половото му съзряване.

В стремежа си да запази детето си „чисто“ майката може да възпита у него с постоянни (макар и нежни) упреци за из­цапаното бельо чувство на отвращение от „продуктите“ на по­ловата област. Ако родителите реагират с възмутен вик, удар или заплаха с наказание при всяко случайно докосване на половите органи от страна на детето, докато то седи на гърне­то, това става причина всяко усещане от тази област да бъ­де свързано в съзнанието му със страх от наказание. Благода­рение на подобни грешки някои хора до края на живота си изпитват отвращение от всичко, свързано с половата област. Противоречието между полученото по пътя на възпитанието отрицателно отношение към сексуалността и надигащото се до­ри по време иа сън влечение е ставало многократна причина за конфликти, които могат по-късно да се разразят в полова «емощ. С оглед на правилната подготовка за щастлив съвме­стен живот на двама души в брака е необходимо да им пре­дадем с обикновени и разбираеми думи информация за свър­заните със сексуалността възможности и за необходимостта от взаимно ощастливяване. Това трябва да стане постепенно, по­някога изпреварвайки въпросите им, но във всеки случай Дълго преди съзряването на половите им рефлекси. Тези све-Дения трябва да отговарят на истината, тъй като по-късно вол­но или неволно те ще бъдат проверени от юношите.

Много родители разбират и схващат половото възпитание са-мо като просвещаване на юношите относно продължението на Човешкия род. Голям напредък ще бъде, ако не се срамуваме Повече да обясним на децата на разбираем език как се раз-вива в тялото на майката и как се ражда новият живот. Мно-3И1На все още «е смеят да разкрият на децата истината за ро-^ята на бащата и за половото сношение. Но да твърдим, че ^ксуалността играе роля само или главно за зачеването, е

Заболяване

Причинител

Заразяване Превенция

наблюдения

Заболяване

Причинител

Заразяване

Пребенция

1. Сифилис

Тгеропета РаШс1ит или 5р!госпе*а Ра11гс)а (бледа трепонема или бледа спирохета, спираловиден микроорганизъм)

  • МоЖе да се зарази ВсеКи, Който осъществява
    полоб аКт без предпазни средства.
  • Сифилисът се предава от един човеК на друг
    чрез пряК КонтаКт с язвичките на болестта.
  • Болестта се предава чрез сексуален Контакт
    (Вагинален, анален или орален).
  • МоЖе да се предаде и при целуВКа, аКо единият
    от партньорите има язвичКи б устната Кухина
    или по устните.
  • Бременните Лени предават заболяването на
    детето още през периода на бременността.

•     Ограничаване    на    броя    на    сексуалните
партньори, тъй Като опасността от заразяване
със сифилис нараства с нарастването на броя на
сексуалните партньори.

•  Поставянето на презерватива преди половия
КонтаКт и задържането му до оттеглянето на
пениса от Влагалището е добра предпазна мярКа
срещу     предаването     на     болестта      през
сифилитичните язбичКи.   Презервативът  обаче
осигуряба  само  частична   защита,   птвй  Като
болестта моЖе да се предаде и при КонтаКт на
язбичКите с КоЖата, Която не е поКрита от него.

  • МаКар  че  симптомите   могат   да
    изчезнат,  без да  е прилагано лечение,
    спирохетите продълЖават да Живеят В
    тялото и след няКолКо години могат да
    причинят     сериозни     увреждания     на
    оснобните  органи.   ВъзмоЖно   е   да  се
    стигне   до   парализа,   слепота   и   дори
    смърт.
  • Сифилисът   моЖе   да   се   леКуба   с
    пеницилин, при спазване на препоръКите
    на леКар.

2. Гонорея

Ме!$$епа Сопогпеае (гоноКоКи, баКтерии, с формата на бобено зърно. Които се развиват по двоОКи)

  • МоЖе да се зарази всеКи, Който осъществява
    сеКсуални КонтаКти без предпазни средства.
  • Гонореята се предава почти бъв всичКи случаи
    чрез   полов   КонтаКт   (Вагинален,   анален   или
    орален).
  • Инфектирането моЖе да стане дори и аКо не
    е имало еяКулация,

•   Новороденото  също  моЖе да  се зарази  по
време на раЖдането, аКо майКата е болна, Като
инфеКцията се лоКализира 6 очите под формата
на гоноКоКов Кон!онКтивит.

  • Правилната употреба на презербатиба моЖе
    да предотврати предаването на болестта.
  • Презервативът обаче не Винаги е гаранция, че
    ще   се   предпазим   от   болестта,   тъй   Като
    съществува   рисК  от   сКъсбане  или   неправилна
    употреба.

•   До   приКлвчбане   на   лечението,   половите
КонтаКти   трябва   да   се   избягват,   тъй   Като
доКато не е напълно излеКуВан,  човеК моЖе да
предаде болестта на партньора си.

•  НаО-ваЖните симптоми при мъЖете са
паренето  при уриниране  и  гнойното
течение от пениса.

  • При Жените най-често  няма  Видими
    симптоми.
  • Гонореята се леКува с антибиотици,
    предписани от леКар.
  • НяКои видобе баКтерии не могат да
    бъдат унищоЖени с пеницилин.

3. Генитален херпес

Вирус Негрев 5(тр1ех, тип 2 (Н5У 2)

Ш Херпесът се предава през КоЖата, чрез пряК КонтаКт, при полов аКт (Вагинален, анален, орален).

  • Вирусът моЖе да се предаде, аКо се намира
    Върху КоЖата дори и да няма бидими херпесни
    раничКи.
  • Новородените могат да се заразят по Време
    на   раЖдането,   аКо   майКата   има   херпесни
    раничКи.

•  Презервативът осигурява известна защита, но
не пълна.

•   По бреме на обострената фаза (Когато по
КоЖата    се    появят    мехурчета),    половите
КонтаКти трябва да се избягват, тъй Като през
този период херпесът е много силно заразен.

Ш Засегнатите части на тялото трябба да се подсушават много добре. Като през обострената фаза. Кърпите на болния не биба да се ползват и от други хора.

•   АдеКватното леКарсКо наблюдение моЖе да
сведе до минимум рисКобете при бременни Жени.

• За съЖаление, тази болест не се леКуба. Съществуващите леКарства (КремоВе и мехлеми), могат само да облеКчат симптомите.

Ш Изчезването на раничКите не означава, че болестта е излеКувана – вирусът остава латентен 6 нервните КлетКи и моЖе да се прояви по ВсяКо Време.

4. Хламидия

МалКа баКтерия, ШатусИа Тгаспота1:15 (Която моЖе да се развива само в други КлетКи).

•      Предаването      на      болестта      става
изКлКзчително по полов път (вагинален, анален,
орален КонтаКт).

•  Бременна Жена, носител на хламидия моЖе да
зарази детето си по време на раЖдане.

Ш Хламидията не се предава чрез целуВКа, тоалетни, дръЖКи на Врати, плувни басейни, бельо, дрехи, прибори за хранене, домаКинсКи съдобе.

  • Правилната употреба на презерватив моЖе да
    предотврати предаването на болестта.
  • Дори при липса на симптоми, на лечение трябва
    да се подлоЖат ВсичКи сеКсуални партньори.
  • В Края на лечението задължително трябва да се
    направи     Контролно     изследване,     дори     и
    симптомите да са изчезнали.
  • Често се срещат и асимптоматични
    форми      на      заболяването.      Което
    затруднява диагностицирането.
  • ЛеКуба се с антибиотици.
  • След инфеКция с хламидия, тялото не
    изграЖда   собствен   имунитет   срещу
    болестта. АКо не се вземат предпазни
    мерКи, заразяването моЖе да се повтори.

Заболябане

Причинител (етиология)

Заразябане

ПреВенция

11. Хепатит В

Вирус на хепатит В Р НВУ

Ш Вирусът на хепатит В присъства бъб 8сич1ш телесни течности, но се предаба преди ВсичКо при КонтаКт с КръВ, сперма или Вагинален секрет на заразен чоВеК. Болестта, също таКа, моЖе да се предаде чрез сл!онКата, КаКто и от бременната Жена на плода.

-  Опасността от заразяване е особено голяма
при:

-  сексуални   КонтаКти   {вагинални,   орални   или
анални);

-   общо    ползване    на    лични    Вещи,    Като
самобръсначКи, четКи за зъби, ноКторезачКи;

-  при общо ползване на  игли  или спринцовки
(например, за инЖеКтиране на нарКотици);

-  при татуиране, пиърсинг или аКупунКтура, аКо
се използват заразени инструменти;

-  при употреба на неправилно стерилизирани
медицинсКи или стоматологични инструменти.

•   Понастоящем   съществува   ВаКсина   против
хепатит В.                                                   »

•  Опасността от заразяване с болестта моЖе да
се намали значително, аКо при сеКсуален КонтаКт
се използВа презерватив.

•  В няКои случаи на заразяване с хепатит
В    липсват     Клинични     симптоми     и
заболяването       моЖе       да       остане
незабелязано.  МоЖе да се отКрие само
чрез   Кръвни   изследвания.   Пациентът
разпространява   заразата   без  да  знае.
Което       още       повече       затруднява
предпазването.

Ш Не съществува специфично лечение.

•     В    момента,    с    прилагането    на
интерферон   алфа   се   постига  успешно •
лечение на оКоло 50 % от случаите на
хроничен хепатит.

12. МиКози

МиКросКопични гъби от семейство СапсИс1а (най-често Сапс11с1а а!Ь1сат)

•  Предаването става предимно по полов път.

•   Най-често  срещаните   миКози   са   от   типа
СапсИс1а.   Нормално   тази   гъба   присъства   в
организма, но не се разбива, нарушаването на
тоба равновесие моЖе да бъде предизвикано от
различни   благоприятстващи   фаКтори   или   да
стане спонтанно, без Видима причина.

-   Благоприятстващите фаКтори трябва да се
отстранят:

антибиотици,      прилагани     без     леКарсКо наблКздение;

- нелеКуван диабет;

- неадеКВатна Вагинална хигиена (да се избягват
агресивни промивКи с неподходящи сапуни);

- стегнатите дрехи и синтетичните материали
трябва да се избягбат.

-     Употребата    на    презерватив    осигурява
известна защита.

•    В    оКоло   90   %   от   случаите   се
наблюдават     Вагинални      течения     с
неприятна        миризма,       сърбеЖи,
зачервяване  и  Възпаления на  външните
полови   органи,   парещо   чувство   при
уриниране, болКи по време на полов аКт.

•      При      лечението      се      прилагат
противогъбични препарати.

13. СПИН

Вирус Н1У

Ш Начините на предаване са:

- по полов път (вагинални,  орални или анални
полови КонтаКти);

по Кръвен път, при използване на нестерилизирани спринцовки и хирургичесКи инструменти, при Кръвопреливане и прилагане на Кръвни продуКти;

- от  заразена  майКа  болестта  се  предаба  на
плода.

•    Намаляването    на    броя    на    сеКсуалните
партньори намаляВа и рисКа от заразяване.

  • Използването на  презерватив се препоръчва
    при всичКи сеКсуални КонтаКти.
  • ЗадьлЖително е използването на спринцовКи и
    игли   за   еднократна   употреба,   КаКто   и   на
    стерилизирани         хирургичесКи         и         9РУги
    инструменти.
  • Да се избягва общата употреба на ноЖичКи за
    маниК1ор,   самобръсначКи   и   ноКторезачКи   (след
    употреба    трябва    да    се   дезинфеКтират    6
    продълЖение на 15 минути в хлорамин и алКохол)
  • Да се проявява внимание при преливането на
    Кръв.

•   СПИН   е   Крайната,   много  сериозна
проява   на  заразяването  с  вируса   Н1У,
чието   развитие   е   непредсказуемо   и
завършва със смърт.

•    Най-често    прилаганият    тест    е
методът Е115А, АКо този тест се оКаЖе
полоЖителен,   се   прави   потвърждаващ
тест по метода \Л/Е5ТЕКМ ВЮТ.

-,, -•

Заболяване

Причинител (етиология)

Заразяване

Пребенция

Наблюдения

5. Генитални

брадавици

(генитална

Кондиломато

за)

Човешки рарШо-(НРУ)

  • Може да се зарази всеКи, който осъществява
    полов контакт без предпазни средства.
  • Наред с половите Контакти,  заразяването
    може  да  стане  и  по  други  пътища -  плувни
    басейни, тоалетни, сауни, плажове.

• Използването на презерватив при всички сексуални Контакти може да предотврати заразяването с вируса.

съществува

Понастоящем      не дефинитивно лечение.

гениталните създаване   на

•     Заздравяването    на
брадавици   не   води   до
имунитет.

•   В случай на заразяване, сексуалните
партньори трябва да бъдат прегледани
и леКувани, а също и да се вземат мерКи
за избягване на повторно заразяване.

6. Трихомона

Паразитът

Тпспотопаз \/адта1|5

• Заразяването става преди всичко по полов

път.

•   Употребата   на   презерватив   при   сексуален
Контакт може да предотврати заразяването.

•  В случай на заразяване се препоръчва въздържане
от полов живот, дори с презерватив, до пълното
излекуване на болния.

•   Симптомите   се   наблюдават   по-често   при
жените,   отколкото   при   мъжете   (вагинално
течение, сърбеж).

  • Лечението трябва да се назначи след
    медицински преглед.
  • Заразяването с трихомона не създава
    последващ имунитет.
  • При отсъствие на предпазни средства,
    съществува    опасност   от    повторно
    заразяване.

7. Шанкър

Бактерия, която прониква в организма през драскотина или друго нараняване на Кожата по гениталиите.

•  Може да се зарази всеки, който осъществява
полов контакт без предпазни средства.

•     Заболяването    се    разпространява    чрез
директен контакт  на раната  при полов акт
(вагинален, анален, орален) със заразен партньор.

•  Инфектирането може да настъпи и без да е
осъществена еяКулация.

•   Заболяването   може   да   се   избегне,   ако   се използва презерватив.

•    Първият   симптом   на   шанкъра   е
появата на малки, зачервени и болезнени
подутини 6 гениталната област, които
се   превръщат   в  язвички   и   могат   да
кървят при докосване.

•   Шанкърът се лекува с антибиотици,
предписани от лекар.

8. Срамни

въшки

Срамна въшка -широка, плоска,-светлосива въшка, дълга около 1 мм.

• Срамните въшки се предават от човеК на човек по различни начини – при пряК Контакт на Кожата, при полов аКт, но също и чрез спално бельо или дрехи, използвани от заразен човеК.

  • Шансовете  за   заразяване  със  срамни   въшки
    нарастват     с    нарастването     на     броя     на
    сексуалните партньори.
  • Трябва  да  се  избягва  употребата   на  чужди
    дрехи и спално бельо.
  • Срамните въшки трябва да се леКуват веднага,
    за да се избегне разпространението им.
  • Презервативът не осигурява защита против
    заразяване.

Ш Основният признаК на заразяването е

сърбежът в областта на гениталиите и

слабините.

• При лечението се прилагат различни

препарати.

Ш Спалното бельо и дрехите трябва да

се  обеззаразят,   преди  да  се  използват

отново.

9. Заразяване с гарднерела

Сагс!пеге11а

Ш  Заболяването  е  често   срещана   вагинална инфеКция при жените, предавана по полов път.

•  Рискът от заразяване с гарднерела може да бъде
намален    значително,    аКо    при    сеКсуалните
Контакти се използва презерватив.

•   За   да   се   запази   баКтериалния   баланс   на
багината, се препоръчва стриктна лична хигиена.

• Като гъбна инфеКция, гарднерелата се
появява,      Когато         се         наруши

бактериалният баланс. Който нормално съществува във вагината.

10. СКабиес (Краста)

Вид миКросКопичен аКар (паразит по хора, животни, растения и насеКоми)

  • Може да се зарази всеКи.
  • СКабиес може да се предаде чрез КонтаКт със
    заразен човек – докосване, галене или полов аКт,
    както и при използване на заразени дрехи.

•  Шансовете за заразяване със скабиес нарастват
с    нарастването    на    боря    на    сеКсуалните
партньори.

•    Презервативът   не   осигурява   защита   от
заразяване.

•    Основният   симптом   е   сърбежът,
който се усилва особено през нощта.

•  СКабиес подлежи на лечение.

ТЕСТ: „КАКВО ЗНАЕТЕ ЗА БОЛЕС1ИТЕ, ПРЕДАВАНИ ПО ПОЛОВ ПЪТ?“

1. Най-опасната болест, предавана по полов път, е

СПИН.

ПН
  1. Повечето от болестите, предавани по полов
    път, се предават и чрез орален сексуален КонтаКт
    и целубКа.
  2. Сифилисът се предава чрез заразена Кръв или при
    използване   на   общи   спринцовки,   особено   от
    нарКомани.

4. КолКото повече сеКсуални партньори има човеК,
толКова по-голяма е вероятността да се зарази със
сифилис.

  1. Презервативът не е единственото средство за
    предпазване от болестите,  предавани  по  полов
    път.
  2. ЧовеК моЖе да се зарази с вируса Н1У при сядане на

тоалетна чиния.

Пв Пн

Пв Пн

Пв Пн

Пв Пн Пв Пн

Пв Пн Пв Пн Пв Пн

7. ЧовеК моЖе да се зарази с вируса Н1У само след
един полов КонтаКт.

  1. Вирусът на  гениталния херпес се среща  и  по
    КоЖата, Която не е поКрита от презерватива и
    моЖе да се предаде от един човеК на друг.
  2. Съществуват ваКсини, Които предотвратяват
    заразяването с няКои болести, предавани по полов
    път.
  1. НяКои    от    симптомите    на    болестите,
    предавани по полов път, напомнят симптомите на
    други заболявания.
  2. Наркотиците    и    алКохолът    влияят    на

възприятията ни за реалността, водят до ‘сеКсуални КонтаКти без предпазни средства и увеличават рисКа от заразяване с венеричесКи болести.

12.  Контрацептивите предпазват от венеричесКи
болести.

13.  Болестите, предавани по полов път, могат да
не проявяват ниКаКВи симптоми.

14.  НяКои предавани по полов път болести могат да
се леКуват с медикаменти, но за други няма лечение.

предавана   по  полов  път,

15.   Има  една  болест, която е смъртоносна.

16.  АКо   се   разболеем   от   венеричесКа  болест,   Пв ПН
препоръчително е също таКа, да се подлоЖим на

тест за вируса Н1\Л

17.  Една от трудностите при предпазването от  ПВ ПН
венеричесКи болести е това, че от инфектирането

до   проявата   на   симптомите   минават   много години.

Пв Пн

Пв Пн

Пв  Пи

18.  Болестите, предавани по полов път са заразни.

19.  Хламидията се предава чрез целувка, тоалетни,
дръЖКи   на   врати,   плувни  басейни,   бельо,   общо
ползване на дрехи и прибори за хранене.

1. Вярно. Най-опасната и будеща страх венерическа болест е
СПИН, срещу която няма лечение или ефективна ваксина.
Третират  се само  много от  инфекциите  и  блестите,
които съпътстват  СПИН.  Развитието  на  заболяването
необратимо води до смърт. Днес няма по-добра предпазна
мярка   срещу   вируса   Н1У   (вирусът,   който   предизвиква
появата на СПИН) от просветата.

2.   Вярна.   Заразяването   с   венерически   болести   става
предимно по време на полоб Контакт, при пряК КонтаКт на
телесни течности (например, сперма или вагинален сеКрет)
и лигавици.  Повечето  венгричесКи  заболявания,  особено
херпесът, могат да се предават и при орален КонтаКт и
целувки (КаКто и при пряК Кснтакт със заразена течност).

  1. Вярно. Някои венеричесКи заболявания (хепатит В, СПИН и
    сифилис)  могат  да  се  предадат  чрез  заразена  Кръв  или
    заразени Кръвни продуКти, КаКто и при употребата на
    общи спринцовКи, особено о-п наркомани.

4. Вярна. Сифилисът се предава от един човек на друг при
пряК КонтаКт с яЗбичКите ча заболяването. Болестта се
предва при полов КонтаКт 1вагинален, орален или анален).
МоЖе   да   се   предаде   и   при   целувКа,   аКо   единият   от
партньорите  има  язвичКи  6  устната  си   Кухина   или   по
устните   си.   Поради   товм,   Колкото   повече   сеКсуални
партньори има човеК, толЦ<,8а по-голяма е вероятността
да се зарази със сифилис. Честата смяна на партньорите
увеличава шанса за КонтаКт със заразен човеК.

5. Навярно. Наред   с  въздържанието,   презервативът   е
единственото    друго    средство    за    предпазване    от
венерически заболявания, вК/*очително и СПИН.

  1. Невярно. ЧовеК моЖе да се зарази с вируса НIV само при
    КонтаКт  с  Кръв,  сперма  ш^  вагинален сеКрет  на  чобек,
    страдащ от СПИН.
  2. Вярио. Един единствен КонтаКт с вируса Н1У е достатъчен
    за заразяването на излоЖения на този Контакт човеК. Това
    не означава, че човеК непременно ще се зарази само с един
    КонтаКт, но това моЖе да се случи.

8.  Вярно.   Поставянето   на   презерватива   преди   половия
КонтаКт и задьрЖането му до изтеглянето на пениса от
влагалището е добра предпазна мярКа срещу предаването
на  болестта.   Презервативът  осигурява  само   частична
защита, защото вирусът се отКриба и по КоЖата, Която не
е поКрита от него и моЖе д? се предаде на партньора.

9.  Вярно. Сега съществува ваксина срещу хепатит В, Която
предпазва от заразяване.                                   л

10. Вярно. Много от симптомите наподобяват тези при грип
или   други   често  срещани  болести.   Червените  КоЖни
обриви, които често са първи признаК за сарКомата на
Капоши, не се наблкздават при други болести.

11.    Вярно.     НарКотиците     и     алкохолът     влияят     на
възприемането      на      действителността,      намаляват
чувството за отговорност I- намаляват способностите за
оценКа и самоКонтрол на тези, Които ги употребяват. Това
води  до  полови  КонтаКти^без  предпазни  средства  и,
съответно, до повишен рисч.от заразяване с венерически

  1. Невярно. Единствената задача на Контрацептивите е да
    предотвратят     срещането     на     сперматозоида     и
    яйцеКлетКата или да предизвиКат промени 6 маточната
    стена, Които да й попречат да приеме бременността. Те
    не предпазват от болестите, предавани по полов път,
    включително и СПИН.
  2. Вярм. Заразеният с Н1У човеК моЖе да изглеЖда напълно
    здрав в продълЖение на много години, без дори да знае, че е
    заразен. Впоследствие, Когато имунната система рухне,
    заразеният   става   по-податлив   на   опортвнистични
    инфеКции,  от  Които обикновено  имунната  система  ни
    предпазва успешно. Гонореята също е заболяване. Което се
    среща и при двата пола, и Което моЖе да не прояви никаКви
    симптоми.   НяКои  от  венерическите  болести  са  само
    „неприятно усещане“, доКато други са опасни.
  3. Вярм. Има бенеричесКи заболявания. Които се леКуват с
    антибиотици   (сифилис,   гонорея,   сКабиес,   не-гоноКоКов
    уретрит,  хламидните инфекции),  но има  и  заболявания/
    Които не могат да се излеКуват – на лечение се подлагат
    само техните симптоми, за да се облеКчат.

15.   Вярно.   СПИН   е   синдромът   на   придобитата   имунна
недостатъчност,    Който    предизвиКа    няКолКо    други
заболявания, водещи до смъртта на пациента. Болестта и
смъртоносното й развитие се определят от увреЖдането
на имунната система, Която нормално предпазва организма
от болести и инфеКции.

  1. Вярно. Наличието на венеричесКа болест*означава рисКов
    полов КонтаКт. При заразяването с вируса Н1У, модерната
    терапия удълЖава продължителността и Качеството на
    Живота, особено аКо диагнозата е поставена в ранен етап.
    Поради   тази   причина,   при   заразяване   с   венеричесКо
    заболяване, се препоръчва да се правят и изследвания за Н1\Л
  2. Вярно. Могат да минат 10 или 12 години от момента на
    заразяването до появата на видимите симптоми на СПИН.
    Това е една от причините, поради Които е толКова трудно
    да се Контролира разпространението на заразата.

18.   Невярно.   Болестите   предавани   по   полов   път   са
венеричесКи    болести.    Които    пъК    принадлеЖат    Към
„заразните“ болести, но за разлиКа от повечето от тях, се
предават само при полов КонтаКт. ЧовеК не моЖе да се
зарази при Кихане, например, КаКто е с другите инфеКциознс
болести.

  1. Невярно. Хламидията се предава от човеК на човек пр1
    полов КонтаКт,  Който моЖе да  е вагинален,  анален  или
    орален,   без   предпазни   средства.   За   предаването   нг
    болестта   не   е   нуЖно   да   е   осъществена   еяКулация
    Хламидията не се предава чрез целубКа, тоалетни, дръЖк1
    на врати, плувни басейни, бельо, общото ползване на дрех1
    или прибори за хранене.                        •*-«
  2. Вярно. ВсеКи човеК, Който осъществява полОВи КонтаКгт
    без предпазни средства, моЖе да се зарази’ с б*а(сег»ерията
    предизвикваща гонорея. Гонореята се предава ми. бсяКа!<ъ(
    вид  сеКсуални  контаКти  {вагинални,  аналЛ/ или  орални)
    Инфектирането  моЖе  да   стане   и   при   отсъствие   на

продължение на 9 години той няма нормален полов акт. Продължава да се самозадоволява чрез онаниране, което довежда до влошаване на семейните отношения и до развод.

Друг случай: С. Л., 24-годишен, студент, неженен. Произхожда от чиновническо семейство. Бащата е строг и взискателен човек, а майката—строга и сприха­ва жена. Синът изпитва страх като дете и от двамата. Още от малък се отличава от другите деца—мълчалив, затворен, страхлив, несигурен, колеблив. Изпитва осо­бен страх от зъболекари, инжекции, както и от кучета. Когато е на 10-годишна възраст, неизвестен мъж на около 55 г. го завежда в едно стълбище и започва пред него да онанира, като му казва, че и той трябва да прави това, ако иска да стане голям и силен мъж. За първи път интерес към момичета проявява на 17-год-ишна възраст. През време на час по гимнастика започва да се заглежда в по-развитите девойки. Когато се зав­ръща в къщи с представата за тях, започва да онанира. Събира от списания снимки на жени и когато ги раз­глежда, чувствува силна полова възбуда и желание да онанира. Постепенно онанистичните актове зачестяват. След свършването им (поради липса на обект) той не се чувствува удовлетворен и продължаващите полови дразнения го принуждават да онанира отново. Изпада в особено психично състояние, няма желание да се за­нимава с нищо друго. По гази причина прекъсва учи­лище за две години. Затваря се в себе си, не излиза навън със седмици, не смее да гледа хората в очите. Започват да се промъкват черни мисли. Съветите на родителите и на някои лекари не помагат.

Пълните изследвания при болния не откриват бо­лестни отклонения, освен психопатни черти на лич­ността. Лечението при този младеж бе провеждано с голяма настойчивост и последователност в продължен-

ие на четири години. Основен метод на лечение беше психотерапията (разяснителна психотерапия, метод на отклоняване на вниманието от болестните изживява­ния). Убеждавахме болния, че неговите постъпки пред­ставляват един болестно създаден навик, който може да се преодолее чрез изпълнението на редица препоръки от наша страна. Поставихме на болния определени за­дачи за изпълнение, за да си създаде правилен дневен режим:

  1. Възобновяване занятията в училище.
  2. Възобновяване изучаването на чужди езици.
  3. Отделяне   на   достатъчно   време   за   физически
    упражнения.

4.  Укрепване на трудовия стереотип.
Задължихме болния да се явява на контролен преглед

всяка събота. С много търпение изслушвахме изпъл­нението на дадените поръчения. Минаха месеци и той ни съобщи, че не може да се освободи от своето вле­чение. Нашето мнение пред него беше категорично—че не е необходимо това да стане веднага, но макар и бавно, той трябва да прояви старание за намаляване на продължителността на тези действия и за тяхното разреждане по време. По наш съвет се проведе взаимен разбор на прочетената от него сексологична литера­тура. Впоследствие при всяка следваща среща той за­почна да изпитва неудобство да съобщава за старите си постъпки. Назначихме му лекарства, успокояващи нервната система. Завърши гимназия с много добър успех. Увери се, че не е излишен в обществото, положи успешно кандидат-студентските си изпити и постъпи в университета. Самочувствието му от ден на ден се пови­шаваше. Той беше доволен от себе си. От една година не е онанирал нито един път. „Сега се чувствувам много щастлив, че се освободих от моя тежък порок/’ Запи­тахме го на какво главно дължи излекуването си

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>