Причини за аутизма

Аутизмът е еднo разстройство на развитието. Поради един дефект в системите, които обработват влизащите от сетивата информации детето реагира прекалено силно на някои дразнения и изобщо не реагира на други дразнения. Децата с аутизъм се отдалечават от околната среда и от хората, които се намират в нея за да попречи на силната атака на входящите дразнения. Аутизмът е една детска аномалия, която отдалечава децата с аутизъм от междуличностните отношения, и то отказва да влезе в контакт с света и да го изследва. Вместо това детето остава в своя вътрешен свят,  прекалено реагира на ароматите, на движенията, на въртенето и на звуците, както много други деца с аутизъм. И как някои прости и малки движения могат да имат резултат настойчиво (поведение, при което едно дете не е в състояние да спре една дейност, след като тя вече е започнала, дори и да го иска). Това разстройва възрастните от околната среда на децата с аутизъм.

Какво предизвика аутизма? Тук има една тайна. Неврологична причина ? физиологична причина, вътреутробна травма, отхвърляне от майката или липса на микроелементи. Дали това е мозъчно увреждане или е психогенно явление?

Съгласно Диагностичното и статистическо ръководство на Американското психиатрично дружеството (ДСМ-4) основните характеристики на аутизма включват изолирането на децата от външния свят, липсата на социални контакти, намален зрителен контакт с другите хора, стереотипно поведение, настойчиви действия и авто занимания с предметите и други. В доста случаи децата с аутизъм проявяват езиково и познавателно изоставане. Честотата на аутизма се пресмята на около 15 деца с аутизъм на всеки 10 000 раждания и се проявява по често при момчетата в сравнение с момичетата (съотношение 4:1)

Възгледите на много автори са обект на специален интерес изследванията показват, ч е определени части на централната нервна система евентуално да не са развити правилно. Поради някаква неизвестна причина многото милиони неврони, които се развиват в развиващия се мозък правят определени погрешни свързвания. Изследванията в мозъците на мъртви, които страдат от дислексия, едно състояние, което може да се съпостави с аутизма показва, че нервите вероятно са се развили в неправилно направление. Изследвания, които са направени на хора с аутизъм с модерни скенери САТ и РЕТ са показали, че определени хора с аутизъм имат дефекти в неврологчиното развитие и, че определени области на мозъка могат да са свръх активни. Но факта е, че симптомите, независимо от формата на аутизма остават същите.

Причини за аутизма

Много фактори в различни времена са били изследвани, обсъдени и обявени за виновни във връзка с етиологията на аутизма. научните данни клонят към органична етиология, която влияе върху ембриона по време на първите три месеца на бременността, факт, който разрушава мита за “студената майка” (в по-стари времена аутизмът се е считало като резултат от емоционалното изоставане на детето от страна на майката. Органичните фактори  се насочват към мозъчни разстройства в области каквито са малкия мозък, хипокамбуса,  лимбичната система, както и промените в хромозомата 7 (ген НОХА1).

Много случаи на аутизъм произлизат от едно нарушение във „връзките” на мозъка по време на ембрионалното развитие. Определени неврологични дефекти може да не се забележат по време на раждането, тъй като в „по-ниските центрове” на мозъка контролират много от поведението на бебетата и на хората и на животните.

Един дефект в „по-високите” мозъчни дялове може да не се прояви докато тази система (мрежа) не узрее и да разбере функцията на една „по-ниска” мрежа.

По-дълбокото дефектно развитие на мозъка може да се различава много от случай до случай, Съгласно мнението на Дебора Феин и на нейните сътрудници от Университета в Бостон. Различни форми на аномално развитие евентуално могат да се намесят ж в различни части на една и съща мрежа и крайния резултат ще бъде подобен. Може да приличат на един телевизор с лоша картина. Дефект, в която и да е от останалите части на веригата за координация ще разруши качеството на картината.

Аутопсията на един мозък на възрастен с аутизъм е показал, че определени области в мозъка за узрели и че областите на хипокамбуса и определени съседни мрежи са се развили аномално. При аутопсиите, които са извършени от Едуард раво и неговите сътрудници в ОКЛА се установи намален брой клетки на Пуркиние в малкия мозък при хората с аутизъм. Тази част на мозъка регулира плавното синхронизиране на механизма на последователност. Дефектите в малкия мозък също така влияят ба контрола на емоциите и на пасивното поведение.

Новите мозъчни изследвания са установили, че други аномалии на малкия мозък и свръхдейността на метаболизма в челния дял на кората на мозъка. Това може да обясни нервността и проблемите на свърхподвижностт при аутизма. магнитната томография на осемнадесет деца с аутизъм с високи функции, които са направени от Ерик Корсене в сан Диего са показали, че най-горната задна част на сколика на малкия мозък е била аномално малка при четиринадесет от осемнадесетте индивида. Някои от децата с аутизъм с по-малко равнище на функциите може да нямат дефект в тази част на малкия мозък.

Вторични аномалии

Eстетическите проблеми и проблемите на вниманието, които се предизвикват от аномалното развитие на мозъка в ембриона може да предизвикат вторични аномалии в други части на мозъка след раждането. Други области на развиващия се мозък може да не се развият и да не съзреят правилно, тъй като имат недостиг на дразнения, които са необходими за правилното развитие. Тези части на мозъка може да не приемат необходимите дразнения, тъй като детето илине дава внимание на дразненията или се отдалечава за да възпрепятства едно тежко и болезнено нападение или объркване на дразненията. Навременната терапия, когато се наблюдава за първи път аномално поведение може да способства във възпрепятстването на дефекта в развиващия се мозък. Изследвания на бебета на плъхове са показали, че ако те получават недостатъчно дразнения на мустаците си, областите в мозъка, които приемат дразненията отмустаците ще станат свръхчувствителни.

Много изследвания са показали, че децата с аутизъм имат неврохимични аномалии, които могат да се открият в кръвта, в урината или в костния мозък Неврохимичните вещества и евро медиаторите са вещества,, които контролират потока на информация вътрев мозъка. В едно наскорошно изследване се установи, че нивото на ендорфина е повишено при някои от децата с аутизъм. Е

Ендорфина е една естествено отделяно наркотично вещество в мозъка. Животни, на които се правят инжекции на ендорфин проявяват белези на аутистично поведение. Един вторичен симптом може да се дължи на липсата на естетическо и социално възбуждане, което се предизвиква от първоначалните аномалии, които стават по време на ембрионалното развитие.

Ако малки маймунки израстват в изолация те развиват форми на аутистично поведение и неврохимичните аномалии могат да се установят в тяхната кръв. Липсата на възбуждане във взаимодействието с други маймуни по време на бебешката възраст променя неврохимичните механизми в нервната им система. Освен това липсата на социални дразнения и дразнения от околната среда предизвиква дефектни промени в невромедиаторите, които контролират комуникацията между клетките на мозъка.

Също така експерименти, които са установили, че аномалната биохимия на лишените и изолирани маймунки може да стане отново нормална, когато се върнат в една клетка с други маймуни. Другите маймуни влияят на изолираната маймуна и предоставят социални дразнения.

Аз мисля, ч е незрялата и аномално развита нервна система на едно дете с аутизъм създава една околната среда, която е лишена от различни функции Ако предоставяме на детето правилния вид дразнения и го тласнем да си взаимодейства с другите хора, тогава може би способстваме за поправяне на аномалната неврохимия. Социалното взаимодействие и концентрираните сетивни, предшестващи и моторно-сетивни дразнения могат да подпомогнат една дефектна нервна система да се развие по-физиологично.

Колкото повече се настоява на стереотипното поведение, толкова повече се вкоренява във връзките между невроните (нервните клетки). Стереотипните форми на поведение, които са настоявали в продължение на много години е трудно да бъдат спрени. Те приличат на една рекичка, която намира една нова пътечка.

Заключение

Хората, които работят с децата с аутизъм трябва да избягват да изпаднат в капана само на една терапия, един разнообразен метод, който се използва заедно с други методи може би ще бъде най-резултантния. Аз съм изучил множество програми за аутизъм за малки деца. Ефективните програми много често се използват много от същите процедури, въпреки, че теоретичната ориентация е друга. Най-успешните програми започват терапията на възраст три години или четири години и предоставят контакти с физиологични деца. Те са също така много интензивни, Пасивните методи не дават резултат. една добра програма трябва също така да разполага с еластично, не отблъскващо изменение на поведението, естетическа терапия, логотерапия, упражнения и музикотерапия.

Лечението и възпитанието трябва да започват когато се наблюдава за първи път аномално поведение. Най-същественият елемент в плана за възпитание е присъствието на грижовни хора, които да работят с детето.

Използванa литература

1. Аутизъм.Scientific american Гръцко издание Април 2000.

2. Gradin t 1995, thinkinc in picture antd reports from my life wu=ith autism NY, NY Doubleday

3. Powers M (1989) Children with autism Aparent’s guide rockville MD Woodbine House

4. Richards G (1997) The source of autism Linguisystem East Moline ILL ISBN 0760810461

5 Williams D. (1992) Nopbody Nowhere NY NY Random House.

6 Диагностичното и статистическо ръководство на Американското психиатрично дружеството (ДСМ-4)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>