Кожни болести

Инфекцията се причинява от обикновения херпесен вирус, засяга всички възрасти и е еднакво честа у двата пола.

Херпесния вирус съществува в две разновидно сти: I тип – лабиален /засяга устните/ и II тип – генитален /засяга половите органи/.

В детска възраст заразяването става най-често между първата и петата година. У повечето деца вирусната инфкекция протича като гингивостоматит. Измененията се локализират по устната лигавица появява се зачервяване и оток, за кратко време се оформят мехурчета, които се раз пукват и се образуват малки ерозии. Постепенно тези ерозии се покриват с белезникаво-жълтеникав налеп, наподобяващ афти. Регионерните лимфни възли се подуват. Налице е силна локална болка и обилно слюнкоотделяне.

Гениталният херпесен вирус предизвиква възпалителни изменения по гениталите на момиченцата и момченцата. Тези изменения не се различават от херпесния обрив по устните. Траен имунитет липсва.

След оздравяване вирусът остава в организма и след време отново се активира и предизвиква отново повтаряне на болестта. У възрастни хора херпес-симплекс вирусът причинява същите проблеми по устните и гениталите, като инфекцията е по-честа у жените.

Обикновено заболяването преминава без лечение. За предпазване не се употребяват, антисептични пудри и разтвори. При чести рецидиви се прилага антихерпесна ваксина.

Херпес зостер

Херпес зостер се причинява от варицела-зостер-вирус предизвиква и заболяване от варицела у децата. След преболедуване остава траен имунитет.

След преболедуване вирусът остава в организма в латентно /неактивно/ състояние,локализиран в нервните ганглии. Болният от херпес зостер може да предаде инфекцията на дете, у което се развива варицела, ако то не е преболедувало от тази болест.

Началните признаци на херпес зостер не са характерни. Настъпва общо неразположение, слабо покачване на телесната температура и невралгични болки. След няколко дни се появяват розово-червеникави овални петна, разположени над нивото на кожата. Те се покриват с мехурчета, пълни с бистра течност. Обривът се разполага по хода на засегнатия нерв. След няколко дни мехурчетата се разпукват и на тяхното място се образува коричка, която за седмица пада. На засегнатото място ръбец не се образува. Заболяването трае 2-4 седмици, но в отделни случаи неговата продължителност е до 3-6 месеца. При замърсяване на мехурчестото съдържимо се появява допълнителна инфекция, която утежнява и удължава протичането на болестта.

Обривът се локализира най-често по хода на междуребрените нерви и е едностранен. При обрив засягащ очния нерв заболяването протича много тежко, като инфекцията се разпространява по носа, клепачите, ушната мида и външния слухов проход. В хода на такива усложнения често се засягят зрението и слуха.

За лечението на херпес зостер- инфекцията няма специфични лекарствени средства. Прилагат се обезболяващи препарати, витамин В1, витамин В12 и локално лечение с антисептични пудри. По показание се прилага специфична антихерпесна ваксина.

Стафилодермия

Стафилодермията е гнойно-възпалително заболяване на кожата, причинено от бактерии от стафилококовата група. Характерно е, че болестта засяга предимно кожните придатъци /космени фуликули, потни и мастни жлези, нокти/ и има склонност да прониква в дълбочина, което обуславя развитието на тежък възпалителен процес.

Многобройни са факторите, които благо приатствуват появата на стафилодермията: понижен имунитет, намаляване на маслеността и влажността на кожата, повишена потливост, ниска хигиена, дразнене от високи и ниски температури, лъчево въздействие, недоимно хранене, въздействие на биологично-активни вещества, тежки общи заболявания и други.

Предаването на инфекцията става най-често чрез пряк контакт между болен и здрав човек или използване на общи тоалетни прибори /кърпи, ножчета за бръснене и др./

Най-честия причинител на стафилодермията е златистия стафилокок. Когато се засегне косменият фуликул настъпва възпаление с развитие на гнойно мехурче /фоликулит/. За няколко дни мехурчето засъхва и образува коричка. Болестните изменения се локализират по кожата в различни места на тялото.

При хроничния стафилококов фоликулит /сикоза/ измененията се локализират само в областта на окосмената част на брадата и горната устна у мъжете. Появяват се червеникаваи възелчета /папули/, които бързо се превръщат в гнойни мехурчета /пустули/. Пустулите след няколко дни се разпукват, образуват се корички, които постепено падат. Възпалителният процес протича вълнообразно с поява на нови обриви със същата еволюция.

Дълбокият стафилококов фоликулит /фурункул, цирей/ представлява най-тежката форма на болестта. Фурункулът се среща предимно у лица, упражняващи професия в условия на висока влажност и запрашеност /дърводелци, минъори, строителни работници и други/, както и при болни от захарен диабет, анемия, имунен дефицит.

Възпалението обхваща космения фоликул в цялата му дълбочина и прилежащата мастна жлеза. То започва с образуване на пустула, зачервяване, като околната тъкан е оточна и болезнена. Локалната температура е повишена. Регионерните лимфни пъти ща и възли също се обхващат от възпалението /лимфангит и лимфаденит/. След няколко дни настъпва деструкция на цирея и се оформя т.н. жило, което се изхвърля.

След това постепено настъпва оздравяване с образуване на ръбец. Най-често циреят се локализира в областта на врата, таза и крайниците, но се среща по цялото тяло. Неговата локализация по лицето е особено опасна, тъй като по лимфен и кръвен път възпалението може да достигне до мозъчните обвивки и мозъка и да предизвика тежки усложнения. При сливане на няколко цирея с обща възпалителна основа се развива карбункул. Карбункулът протича с влошаване на общото състояние, висока телесна температура с разтрисания, бързо разпространяване в регионарните лимфни възли. При несвоевременно лечение нас тъпват тежки усложнения, а понякога и сепсис.

Стафилококовата инфекция може да засегне и потни жлези, като възпалението най-често се локализира в областта на подмишницата, ануса и окосмените части на гениталите.

Предразполагащи фактори са повишената потливост, ниска хигиена, наранявания. Образуват се възли с големина на бобено зърно, болезнени, с лъскаво зачервена кожа. След няколко дни възлите омекват, проби ват се и от тях изтича гной. Възпалението на потните жлези се нарича хидросаденит.

Нерядко златистият стафиликок предизвиква възпалителен процес на нокътното влагалище /панарициум/. Заболяването често се предхожда от травма или замърсяване в областта на нокътя. Появява се зачервяване на околонокътния вал, като постепено се образува гной под нокътната пластинка. Възпалената зона е силно болезнена, нокътът се деформира и потъмнява. При спонтанно изтичане на гнойта настъпва оздравяване със силно уплътняване и деформиране на нокътната област.

Лечението на различните форми на стафилодермията е трудна задача, поради голямата устойчивост на златистия стафилокок. Фоликулитът изисква още и местно лечение.

Общото лечение включва усилване на храната, допълнителен прием на витамини, особено на витамини от група В, прием на сулфонамиди, а при показание – антибиотици. Локално се прилагат унгвенти и разтвори, съдържащи различни антибиотични медикаменти. При развит фурункул освен това общо и локално лечение се провежда по показание и лечение с автоваксина. При наличие на карбункул се налага ранно лечение с оперативна намеса.

Лечението на панарициума е хирургично и се състои в обиколна инцизия, екстракция на нокътя, почистване на нокътното влагалище.

При всички стафилодермични заболявания на кожата и нейните придатъци трябва да се извършват изгледвания за доказване или изключване на захарен диабет.

Импетиго контагиоза

Импетиго контагиоза представлява остро повърхностно възпаление на кожата, причинено от бактерии от стрептококовата група. Инфекцията прониква през места с нарушена цялост на кожата /след обождане, одраскване, ухапване/.

Заболяването се среща изключително при деца и много рядко у възрастни, напр. след порязване при бръснене и използване на одеколон, спирт или други средства за дезинфекция.

Болестните признаци се локализират по откритите части на тялото – глава, шия, китки. Появяват се розови-червени петна на нивото на кожата /макули/, върху които се образуват мехурчета, изпълнени с бистра течност /везикули/. Везикулите бързо се разпукват и на тяхно място се образуват корички, които засъхват и падат. Докато едни обривни единици завяхват, се появяват други, така че в областта на възпалената кожа едновремено се виждат обриви в различен стадий на развитие /макули, папули, везикули, корички/. Обикновено обривът предизвиква сърбеж и разчесване, което пък причинява допълнителна стафиликокова инфекция у ня кои болни.

Съществуват и някои обособени форми на импетиго контагиоза:

1. Импетиго фисурика – обривът е локализиран в устния ъгъл или в други области, подложени на разтягане;

2. Импетиго периунгвалис /околонокът импетиго – със засягане на околонокътния вал. Възпалението често се усложнява с развитие на кондидозна инфкуция;

3. Импетиго папулоза – среща се у деца отглеждани при лоши хигиенни условия и недоимъчно хранене. Инфекцията обхваща седалището и горната част на бедрата.

Лечението на импетиго контагиоза и неговите форми се провежда с локални лекарствени средства – мази, пудри и разтвори, съдържащи антисептични медикаменти. При наслагване на допълнителна инфекция /стафилококова,гъбичкова/ се налага прием на антибиотици и антимикотични средства – през устата или локално, в единични случаи – и мускулно.

Еризипел /Червен вятър/

Еризипелът е остро инфекциозно заболяване на кожата, което се причинява от бета-хемолитичен стрептокок.

Болестните промени се локализират по кожата на долните крайници и лицето. Заболяването започва с втрисане и рязко покачване на телесната температура до 39 – 40 градуса С. Болните са отпаднали,с главоболие, понякога с повръщане. На засегнатите места се появяват ярко червени плаки с лъскава, изпъната и силно болезнена кожа.

Характерна особеност е рязкото отграничаване на околната здрава кожа от ръбовете на плаката. В по-тежките случаи върху плаките могат да се появят мехурчета, изпълнени с кръвениста течност, с подуване на околните лимфни съдове /лимфангит/ и възли /лимфаденит/ и деструкция на плаката. Особено опасно е локализацията на горната част на лицето, поради възможността за разпространение на инфекцията по лимфен и кръвен път в менингите и мозъка.

Лечението на еризипела е консервативно – локално и общо.Прилагат се антибиотици /главно от пенецилиновите групи/. Локално се използват антисептични средства – унгвенти, разтвори, пудри. Много рядко се прибягва до хирургична обработка на допълнително инфектирани еризипелни рани.

Профилактиката се състои в прддържане на висока лична хигиена и саниране на налични бактериални и гъбичкови инфекции на кожата, антисептична обработка на налични раневи увреждания на кожата. Преболедуването не създава имунитет. Наблюдават се нерядко повторни заболявания /рецидиви/ от еризипел.

Туберкулоза на кожата и лигавиците

Кожната /и лигавичната/ туберкулоза е най-често вторична, т.е. – тя се развива у лица, които са преболедували от друга форма на туберкулоза. Разпространението на туберкулозата се осъществява по лимфен и кръвен път или по съседство. Изключително рядко кожната туберкулоза е първична. Болестта бива обща и огнищна /дисеминирана и локална/.

Локалната форма на кожната туберкулоза се подразделя на няколко вида, както следва:

1. Лупозна кожна туберкулоза. Промените се локализират на лицето и по-рядко по крайниците. Образуват се малки лупозни възелчета /лупоми/. Те са мековати, с големина на лещено зърно, с жълтеникъв или кавяво-червеникъв цвят. С течение на времето те се разсейват или разпадат, като образуват язвички със зърнесто дъно и меки стени. Язвичките заздравяват трудно,като се образува ръбец.

Заболяването е продължително и причинява повторни възлести образувания. Постепено кожата по засегнатите части на тялото и кайниците загрубява. Боледуването започва от млада и дори от детска възраст и засяга по-често женския пол.

2. Kоликвационна кожна туберкулоза /коликвацио – размекване/. Този вид кожна туберкулоза е вторична, като разпространението й става най-често по съседство – от засегнати лимфни възли, стави и кости. По-рядко заболяването възниква по кръвен път.

Промените се локализират по кожата в областта на шията, подмишниците и рядко по слабините и край ниците. Образуват се възли с големина от грахово зърно до орех. Възлите не са болезнени, умерено плътни и кожата над тях не е променена. С течение на времето възлите нарастват, кожата под тях се зачервява, те се размекват, като от тях изтича гноева течност. Постепенно пробивният отвор се разширява и се образува язва с меки стени и подкопани ръбове. Язвичките заздравяват трудно с развитие на ръбци. Заболяването завършва със спонтанно или лекарско излекуване.

3. Брадавицовидна кожна туберкулоза. При този вид кожна туберкулоза заразяването е вторично – по кръвен път, но може и да бъде и първично. Най-често туберкулозните образувания са разположени по кожата на китките. Те наподобяват брадавици с големина до грахово зърно с червеникаво-виолетов цвят. Тези брадавици са обградени от виолетов вал. При натиск те пускат гноевиден секрет. Заболяването продължава с години с периоди на изостряне и подобрение, като се разпространява и по незасегнати участъци на кожата и в дълбочина.

4. Язвена кожна и лигавична туберкулоза. Заболяването е вторично и се развива на фона на тежка белодробна, ларингеална или урогенитална туберкулоза. В областта на устните, ануса и гениталите се образуват малки /до просено зърно зърно/ възелчета, които бързо се разязвяват. Язвичките са с кръвенисто дъно и силно болезнени ръбове. Болестта протича хронично, с периоди на изостряне и подобрение.

Лечението на локалната форма на кожната и лигавичната туберкулоза е локално и общо. Прилагат се различни видове противотуберкулозни препарати – вътрешно, локално и мускулно. По показание се прибягва до хирургическа обработка на усложнени язвени поражения и до физикални процедури. От голямо заначение за профилактиката е активното лечение на основните туберкулозни огнища в организма /белодробната, урогенитална, лимфно-жлезна и косноставна туберкулоза/.

Десеминираната /разпръснатата, общата/ форма на кожната и лигавичната туберкулоза също се подразделя на няколко вида, както следва:

1. Лишейноподобна кожна туберкулоза. тя се среща рядко и засяга предимно деца и юноши. По кожата на тялото и по-рядко на крайниците се появяват възелчета с големина на главичката на топлийка, които са с леко жълтоват цвят. Те никога не се сливат и между тях винаги има здрава кожа. За няколко седмици или месеци възелчетата се разнасят и на тяхно място остава кафеникава пигментация.

2. Папуло-некротична кожна туберкулоза. От нея се засягат предимно млади жени, по-често през есенния и пролетния сезони, а през лятото настъпва оздравяване. Измененията се локализират по-често по кожата на долните крайници, на тазовата област, а и на други места по тялото. Образуват се малки възелчета с големина на главичка на топлийка до грахово зърно с червеникаво-виолетов или кафяво-виолетов цвят. Скоро върху тях се появява гнойно мехурче, в дъното на което настъпва некроза /разпад/. Гнойното съдържание засъхва и на негово място се образува коричка, която скоро отпада и се появява малка язвичка. След няколко седмици язвичката заздравява и остава малък ръбец.

3. Индуративна кожна туберкулоза /индурацио – уплатняване/. Тя е най-честата кожна туберкулоза и засяга предимно жени през есенно-зимния и пролетния сезони. По кожата на много участъци на тялото /бедра, подколенници, седалище, гърба и другаде/ се появяват малки възли със син каво-червеникав цвят. Някои от тях се сливат и образуват плака. Рядко такива плаки или отделни възелчета се размекват и разязвяват. Обикновено през летния сезон настъпва подобрение, язвите и възлите оздравяват, като на тяхно място се об разуват ръбци.

4. Милиарна кожна туберкулоза. Тя засяга най-вече кожата на лицето, предимно у жени на средна възраст. Кожният обрив се състои в малки възелчета с големина на просено зърно и кафяво-розов цвят. Те са меки и неболезнени. След няколко месеца възелчетата се разнасят без да се разязвяват и на тяхно място остава слаба пигментация. След време може да се появят нови обривни пристъпи – със същата или друга локализация.

При десиминираната кожна туберкулоза е характерна силната алергизация на болните. Това дава основание да се счита,че заболяването от решаващо значение е наличието на активен алергиращ процес. В туберкулозните кожни и лигавични участъци не се изолират никога туберкулозни бактерии.

Лечението на дисиминираната форма на кожно-лигавична туберкулоза е консервативно – общо и локално. Прилагат се противотуберкулозни лекарства – през устата или мускулно, заедно с витамини. Локално се използват противотуберкулозни противомикотични и епителизиращи медикаменти под формата на унгвенти, разтвори, пудри. По показание се провеждат физикални процедури. От голямо значение е ефективното лечение на основния туберкулозен процес в белите дробове, бъбреците, лимфно-жлезния и косно-ставния апарат. Препоръчва се усилено хранене и подходящ хранителен режим. Продължителното лечечение се провежда от специалисти – дерматолози и интернисти-фтизиатри.

Дерматомикози

Дерматомикозите са заболявания на кожата, причинени от гъбички. Микозите се разделят на три основни типа: трихофития, микроспория и фавус.

Т р и х о ф и т и я

Заболяването протича в две болестни картини. Повърхностната форма се причинява от трихофитин, които се развива в косъма и не предизвиква възпаление на околната кожа.

Той вегитира само у човека и заразата се предава чрез бръснарски машинки, сменяне на шапки, използване на общ гребен. Засягат се деца и ученици. Гъбичката попада в косми на главата, там се размножава активно, вследствие на което настъпва разрушаване на косменото вещество и пречупване на косъма. Тези изменения се локализират най-често по тила и теменната част на главата, имат овална форма, а при нелеку ване обхващат все по-голяма площ. Кожата в засегнатите участъци има люспест вид.

Заболяването прогресира до пубертета, след това настъпва спонтанно оздравяване. Дълбоката форма се причинява от гъбички и хифи се разполагат около косъма и въвличат във възпалителния процес и космения фуликул.

Най-чест източник на тази микотична инфекция са заразени животни. Заболяването засяга окосмената част на главата у деца и брадата и мустаците у възрастни. Появява се тумороподобна подутина, мековата и с червеникаво-виолетов цвят. Косменият фоликул е разширен и напълнен с кръв и гной. Промените се съпровождат с възпаление на околните лимфни възли.

Оставена без лечение тази дълбока форма на трихофитията преминава за 2-3 месеца, като на мястото на възпалението остава обезкосмен белег.

М и к р о с п о р и я

Тя е силно заразна дерматомикоза, разпространяваща се като малки епидемии. Заболяването обхваща предимно деца и ученици. Причинителят – микроспорен предизвиква заболяване както у човека, така и у животни, които са постоянен източник на заразата. Измененията са локализирани като единични големи участъци, където настъпва увреждане на космите. Увредените косми се чупят на 3-4 см над нивото на кожата. Около пънчето на косъма се наблюдава паяковидна мрежа от спори на микроспорона /под микроскоп/. Кожата на увредения участък в началото е зачервена, а в последствие придобива люспест вид, като в люспите под микроскоп се откриват микроспорони.

Ф а в у с

Фавусът представлява заболяване със слаба заразителност, хронично протичане, а без лечение продължава до края на живота. Причинител на заразата е гъбичката ахорион, която предизвиква болестта у човека и животните.

Фавусът засяга предимно деца и протича в две форми-разновидности:

а/ щитовиден фавус. Основния обривен елемент е щитовиден, със сламено-жълт цвят, разположен в космения фоликул и около него. Той има вид на вдлъбнат щит и е съставен от мицели на ахориона;

б/ Пърхутовиден фавус, които се изявява с обилен пърхут по главата. И двете форми на фавуса водят до изтъняване, избледняване и опадане на косъма. Остава трайно оплешивяване.

Лечението на трихофитията се осъществява с приема на гризеофулвин и локални антимикотични средства. При дълбока трихофизия се извършва и задължително изскубаване на космите в засегнатите участъци. Лечението на микроспорията се провежда по подобен начин – с прием на гризеофулвин и с локални антимикотични средства.

Лечението на фавуса е трудно и продължително. Резултат се постига само при ранно лечение в началото на заболяването. Прилагат се локално излющващи средства и антимикотични препарати. Вътрешно се премат гризеофулвин и други антимикотични медикаменти.

Профилактиката включва своевременно откриване и отделяне на заболелите деца и възрастни, като в условията на изолация се провежда активно лечение. Едновремено се извършва дезинфекция на битови и други предмети, които чрез контакт пренасят инфекцията. Предприема се оздравяване на заболели животни, които представляват източник на болестта.

След излекуване преболедувалите лица следва да бъдат поставени под санитарен контрол и наблюдение.

Най-често срещаната дерматомикоза е т.н. „тинеа педис“. Тя засяга лица, работещи в бани, миячни, перални и други професии, съпроводени с повишена влажност и често мокрене на краката.

Заразяването става при ползването на общи налъми, чехли, обувки. Найлоновите чорапи пречат на нормалното проветряване на краката, увеличават тяхната потливост и благоприятстват появата на микозата. Съществува индивидуално предразположение към заболяването. С това се обяснява неподатливостта на някои лица към тинеа педис.

Болестта съществува в три форми:

1. Сквамозна /люспеста/ форма.При нея се засягат междупристията на краката, свода и ръбовете на стъпалото. Кожата придобива розово-червеникъв цвят и се покрива със сиво-белезникави люспи. В края на засегнатия участък най-горния кожен слой се отлепва под формата на „якички“. Тези кожни промени се съпровождат със слаб сърбеж. Сквамозната форма може да се изостри и да премине в дис хидрозна. В участъците със засегната кожа могат да проникнат бактерии, които да причинят гнойно усложнение;

2. Интердигитална /междупръстна/ форма. Заболяването се локализира между пръстите на краката, почти винаги между 3, 4 и 5 пръсти. В началото настъпва зачервяване на кожата, съпроводено с умерен сърбеж. Впоследствие кожата отича, размеква се и се появяват ерозии, като често се образуват болезнени рагади /цепнатини/. Ерозиите и рагадите са възможна входна врата за възникване на гнойно-възпалително усложнение. Дерматомикозата може да обхване и горната част на пръстите, ръба на стъпалото и по изключение цялото стъпало;

3. Дихидрозна форма. При тази форма измененията засягат съдовете на стъпалото и страничните повърхности на пръстите на краката. Кожата е зачервена, появяват се мехурчета с големина на главичка на топлийка до грахово зърно, изпълнени с проз рачна и лепкава течност. Мехурчетата се разпукват, на тяхно място се развиват ерозии, които засъхват с образуване на люспи и корички. Измененията са съпроводени със сърбеж и слаба болка.

Лечението на дерматомикозата от типа „тинеа педис“ се провежда с бани на стъпалото с разтвор на калиев хиперманганат и други антисептични средства.Прилагат се и други антимикотични препарати. Профилактиката е насочена към ефикас на дезинфекция на бани, басейни, борба срещу предразполагащи фактори, своевременно лечение на заболелите, предотвратяване на контакти между здрави и болни лица, поддържане на висока лична хигиена, битова, професионална и обществена хигиена.

К а н д и д о з и

Кандидозите се причиняват от гъбички от рода кандида. Причинител на болестните прояви е кандида албиканс. За развитие на кандидози са необходими определени условия.Такава са продължителната употреба на кортикостероидни препарати, на контрацептични средства, наличие на тежки хронични и инфекциозни заболявания, ракови заболявания, голями хирургически намеси. Особено голямо значение се отдава на безразборното и широко приложение на антибиотиците, което създава рязка промяна на нормалната бактериална флора в организма и условията за атипично развитие на гъбичките от рода кандида.

Най-чести болестни форми на кандидоза са следните:

Кандидоза на кожата. Болестта засяга както недоносени, така и нормално родени кърмачета. Измененията се локализират глутеалните /седалищните/ гънки и протичат като суха и влажна кандидоза. При суха кандидоза кожата се зачервява и се залющва. При влажна кандидоза по червената кожа се появяват малки мехурчета, които скоро се разпукват и засъхват. У възрастни кожната кандидоза се локализара главно в гънките. Боледуват предимно диабетици и затлъстели. Кожата е яркочервена, лъскава, влажна и размекната. По нея се появяват малки мехурчета, които се разпукват и оставят ерозии с големина на монета. Мехурчетата се сливат и образуват полициклични плаки, често прикрити от точковидни бяли налепи;

Розов лишей /Питириазис розеа/

Розовият лишей представлява остро заболяване със сериозен характер. Най-често то се развива през есенно-зимния и пролетния сезон.

Причинителят не е известен. Предполага се, че той е от вирусен или бактериален произход. След преболедуване остава траен имунитет. Установени са случай на предаване на болестта от болни на здрави лица. Не се изключва и алергичен характер на лишея. Подозира се и автоимунен болестен процес.

Заболяването започва внезапно с поява на едно петно с големина 2-5 мм, с розово-червен цвят и леко надигнат ръб. Почти в половината случаи то се локализира по кожата на туловището. След няколко дни до две седмици петното добива формата на медалъон или пръстен, поради растежа в периферията и оздравяване в центъра. Това първо петно се нарича майчино. След това се появяват множество розовочервени петна, покрити със сиво-белезникави фини люспи. Петната се разполагат симетнично.

Освен по кожата на гърба, те се разполагат по гърдите, корема и врата, много рядко по лицето и долните крайници. Размерите им са от лещено зърно до 1-2 см. Лигавиците са засегнати.

Заболяването засяга лица в млада възраст /15 до 35 години/ и трае до 2-3 месеца. Постепено обривните петна завяхват и на тяхно място остават хиперпигментирани места, които впоследствие придобиват цвета на околната здрава кожа.

Лечението се състои в отстраняване на външните дразнители /избягване на употреба на сапун и гореща вода, на вълнено белъо и дрехи/. Локално се използват пудри и разтвори с антивъзпалителни средства, кортикостероидни кремове и антихистаминови препарати. Лечението се провежда под контрол и наблюдение на лекар дерматолг.

Кожни изменения при вътрешни заболявания

Кожата е тясно свързана част от организма. Заболяването на органи и системи на организма се отразяват върху функцията на кожата и предизвикват болестни изменения в нея.

Почти винаги заболяванията на черния дроб причиняват жълтеница, която се дължи на повишаване на нивото на билирубина в кръвта. Известна е жълтеницата у новороденото, която се дължи на усилено разпадане на червените кръвни клетки в първите следродови дни и има физиологичен зарактер. При различните болестни форми на хепатита, при чернодробна цироза, при заболявания, свързани със запушване на жлъчните пътища жълтеницата протича с различна интензивност и продължителност, със и без разчесвания и кожни кръвоизливи.

При анемични състояния кожата претърпява промени. Тя става бледа, суха, със склонност към хипо- или хиперпигментация. Косата при анемии става суха, чесно чуплива, а ноктите изтъняват, стават хлътнали и чупливи. Лигавицата на езика се зачервява, изглажда се и добива вид на т.н. „полиран език“.

Различните видове и болестни форми на лефкимията също така предизвикват кожни изменения. При острите форми те са неспецифични и се изразяват като хеморагична диатеза /точковидни кръвоизливи, кожни язви и некрози. При хроничните форми по кожата се установяват възелчена, мехурчета, корички, кръвоизливи, язвички.

Захарният диабет се съпровожда с кожни изменения. Често се наблюдават гъбичкови и бактериални изменения, фурункули. Появяват се плаки с мръсно-жълтеникъв цвят, разположани най-често по кожата на предната повърхност на подколенниците, ксантелазми по коленете и ушите, малки гнезда с гангренозни промени.

При хронична чревна инфекция кожните промени се дължат на нарушения на резорбацията на витамини, белтъци и солеви течности. Кожата става суха, с фини залющвания, на места изтъня ва и се появяват пигментации.

Характерно за язвения колит е развитието на огнищно гангренозно-гнойно кожно възпаление.

Хроничен гломерулонефрит и хроничен пиелонефрит причиняват бледо-жълненикаво оцветяване на кожата.

С прогресията на бъбречна недостатъчност кожата става суха, набръчкана и излющваща се. Промените се съпровождат от упорит сърбеж и разнообразни обриви поради отлагане на токсични вещества в нея.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>