Деца с аутизъм

В САЩ синдромът на ранен детски аутизъм  /РДА/ е на едно от първите места по разпространение. За съжаление е много малко информацията на български език, даваща представа за това сложно нарушение в развитието, което се появява обикновено през първите три     Все още не е достатъчно добре изяснена етиологията на аутизма.

години от живота. Липсват и достатъчно данни за това какво е разпространението на аутизма у нас.

Аутизмът не се причинява от лошо възпитание. Децата с аутицъм не са необуздани хлапета, които избират непослушанието. Още повече не са познати физиологични фактори в развитието на детето, които причиняват аутицъм. За много изследователи и до днес аутизма си остава загада.

Аутизмът е четири пъти по-често срещан при момчетата, отколкото при момичетата и не познава никакви расови, етнически или социални граници. Доходите на семейството, начинът на живот, нивото на образование не влияят върху възможността за появата на аутизма.

Анализът на различните литературни източници дава възможност да се обобщи информацията и да се направят някои важни изводи за това какви са специфичните особености в развитието на аутичните даца. Според Leo Kanner /1943г./ характерните черти на аутизма са:

  1. Невъзможност за разгръщане на родствени взаимоотношения.
  2. Забавено развитие на речта.
  3. Липса на комуникация.
  4. Ехолалична реч.
  5. Неправилна употреба на местоимения в изреченията.
  6. Повтарящи се стериотипни игри.
  7. Еднообразен начин на живот /постоянство/.
  8. Добра механична памет.
  9. Добър физически изглед.

Когато се запознаем с някой човек, ние правим всякякви преценки за него, оформяме мнение. Само като го погледнем, ние често сме в състояние да отгатнем възрастта или статуса му, а от израза на лицето или тона на гласа, бихме могли да разберем дали е щастлив, сърдит или тъжен, и така да реагираме адекватно.

Но не всеки прави това естествено. Хората с аутизъм се затрудняват да разчитат сигналите /жестове, мимика, поза и други/, които повечето от нас разбират. В резултат на това за тях не е никак лесно да общуват и да си взаимодействат с останалия свят.

Детският аутизъм е вид генерализиниране разстройство на развитието, което засяга всички сфери и области на функциониране на индивида – перцепция, ковуникация, поведение, социални отношения и интереси, въображение, възможности за обучение и развитие. При 75% от индивидите се диагностицира и интелектиален дефицит.

В специализираната литература се срещат интересни изследвания относно връзката между нивото на интелектуалното функциониране на индивида и степента на нарушение в социалното ву поведение и интереси. Като цяло, те акцентират върфу факта, че аутизма не се ограничава в това, индивида да среща трудност или да е неспособен да учи и възприема информацията се възприема, обработва, съхранява и възпроизвежда, в начина, по който индивида дъзприема заобикалящата го действителност и обкръжение. Въпреки, че аутизмът се дефинира чрез своите симптоми – абнормен тип функциониране в три области: на социалните взаимоотношения, на комуникацията и на поведението, той не е просто сбор от симптоми.

Детският аутизъм в действителност е състояние с неизвестна, макар и често хипотетична етиология. Причините за заболяването остават неизвестни, като някои случаи вероятно се дължат на някои заболявания /инфантилни спазми, вродена лубеола, туберозна склероза, моцъчна липидоза или чуплива „Х” хромозома/, но те нямат истинки диагностична тежест. През последните години става актуален въпросът за влиянието на токсични вещества като живак и формалдехид, които нямат явни външни проявления, но могат да причинят мозъчна дисфункция, прихотично разстройство, детски аутизъм.

В България не съществува точна или дори относително точна статистика за честотата на заболяването. По данни, публикувани 2005 г. месец Април в сп. Spectrum заболяването е с честота 1 на 166 деца. В книгата на Дейвид Кирби тези данни са потвърдени, като са посочени и такива, които еднозначно показват огромно нарастване на заболеваемостта от 1980 година до днес. Например, в САЩ през 1980 година статистиката сочи 1-2 деца на 10 000. Прец 2004 година те са вече 1 на 166 или 60 на 10 000. Сходни са данните за Великобритания, Белгия, Финландия: 1 на 166 деца. Остава отворен въпросът за интерпретацията на тези данни.

Един безспорен факт обаче – ранната диагностика, познаването на клиничните проявления и особености още ва най-ранна възраст, дават шанс за провеждане на ранна терапевтична интервенция, обучение. Грижи, съобразени с потребностите на всяко дете са важна презпоставка за презотвратяване на развитието на негативна симптоватика в по-късна възраст. В днешно време това означава терапия, обучение, спазване на определен хранителен режим.

В България само малък процент от индивидите имат шанс да получат адекватни грижи и терапия. Програми за юноши, младежи и възрастни не съществуват.

Руската школа по въпроса за аутизма

Разработките по проблема за детския аутизъм в руската школа имат безспорни традизии, чието начало датира от средата на ХХ-ти век. Първите задълбочени изследвания са свързани с имената на С. С. Мнухин /1947г., 1967г./, Т. П. Симсон /1948г./, Г. Е. Сухарева /1955г., 1959г., 1965г./, М. Ш. Вроно /1969г./, О. П. Юрьева /1970г./, В. Е. Каган /1975г./, Д. Н. Исаев /1978г./, а сред по-късните автори се открояват В. В. Лебединский /1980г., 1985г., 1990г./, К. С. Лебединская /1981г., 1991г./, О. С. Никольская /1985г., 1987г., 1995г./, Р. К. Ульянова /1988г., 1995г./, О. Б. Додзина /2004г./, Е. А. Янушко /2003г., 2005г./ и др. Засиленият интерес към патологията през последните години се обяснява както с нарасналия брой деца със синдром на аутизъм в Русата Федерация /20-25 случая на 10 000/, така и с проблемите на неговата идентификация и терапия. Анализът на нарушението се представя от различни позиции – клинични, психологични, специално – педагогически. Предлаганият обзор прави опит за обобщаване на съществуващите тенденции във всяка от тях.

По въпроса за етнологията повечето автори се обединяват около тезата, че в изразените си форми ранният детски аутизъм е нозологично неспецифичен сендром, който се наблядава както в рамките на детската шизофрения, така и в структурата на редица заболявания, водещи до органични мозъчни увреждания /метаболитни, инфекциозни, хромозомни/. Не са редки случаите, в които се говори за наследственост в етиологията на нарушението.

Сред водещите проблеми на нозологията е този за взаимовръзката на аутизма и шизофренията, при което често се издига тезата за генетично сходство на ранния детски аутизъм и детската шизофрения. В тази насока са разработките на представителите на Московската школа по детска психиатрия, според които основна роля за произхода на тежките форми на детския аутизъм има шизофренията /Г. Е. Сухарева, О. П. Юрьева, М. Ш. Вроно, В. М. Башина/. Г. Е. Сухарева /1974г./ говори за прогредиентна вяло текуща шизъфрения с ранно начало. Като централни симптоми в клиничната картина тя отделя аутизъм и емоционални нарушения. М. Ш. Вроно /1971г./ и В. М. Башина /1980г./ смятат, че в ¼ от случаите на аутизъм става въпрос за не процесуални състояния по типа на шизоидна психопатия, а в останалите ¾  – за същинска шизофрения.

Представителите на Санкт-Петербургската психиатрична школа /С. С. Мунхин 1967г.; Д. Н. Исаев 1978г.; В. Е. Каган 1975г./ разглеждат детския аутизъм по-често в рамките на своеобразна „атонична” форма на резидуално-органично поражение на мозъка с различна етнология. Особеностите на клиничната картина най-често се свързват с увреждания на стволовите отдели на мозъка, а нозологичната нееднородност на патологията води до предположения и за разнообразие от генетични фактори. В групата на ранния детски аутизъм с церебрално-органичен произход, В. Е. Каган отделя следните варианти: ранен инфантилен аутизъм; аутистична психопатия; органична аутистична психопатия; аутизъм при олигофрения и епилепсия. По своята клинична картина по-леките форми – ранен инфантилен аутизъм и аутистична психопатия – напомнят синдрома на Х. Аспергер и се отличават със съхранено интелектуално развитие.

Анамнезата на децата с аутизъм показва, че пери- и постнатална патология се наблюдава с такава честота каквато е налице в случаи на умствена изостаналост. Често срещани през първите три години от живота са различни екзогенни заболявания, което прадполага връзка на вредностите със самия аутизъм. Особено често се споменава за метаболитни нарушения върху мозъчните структури, докато през следващите периоди е налице само рецидуално състояние на увредената нервна състема. Последното, според К. С. Лебединская /1981г./, се съгласува с не прогресиращия характер на клиничните прояви при децата с аутизъм.

Следователно, представителите на руската школа приемат и отделят два типа на детски аутизъм – шизофреничен и резидуално – органичен тип. В тази връзка са описани някои клинични признаци, които с определена степен на вероятност позволяват да се приеме принадлежността на синдрома към шизофренията или към органичните мозъчни увреди от различен произход.

Систематизация на подобни клинични маркери предлагат К. С. Лебединская и И. Д. Лукашова /1981г./, като обръщат внимание на техния условен характер. Според авторите в полза на органичната природа на аутизма говорят следните признаци:

v    по-слабо изразено аутистично състояние – по-лесен физически и зрителен контакт с възможност за кратко общуване и елементи на любопитство към средата; по-реалистичен характер на страховете – тъмнина, височина, насекоми; по-честа връзка на аутистичните игри с реални събития;

v    неустойчиво настроение и колебания на интелектуалната активност, свързани с бърза изтощаемост и психическо пресищане, при което интелектуалният дефицит е с характерна олигофренична структура;

v    симптоми за органичен характер на речевите нарушения – бедна реч с неправилен граматичен строеж, използване на глаголи без времеви форми, липса на предлози и определения, наличие на слаби дизартрични стигми, елементи на сензомоторна алалия;

v    неспокойно поведение и хиперактивност, усилващи се успоредно с емоционалната лабилност и интелектуална изтощаемост;

v    специфична динамика на състоянието – родителите не могат да посочат времето на началото на заболяването, като в ранната анамнеза се отбелязват апатия, безпричинен плач, примитивни психогенни реакции при раздяла с близките;

v    особена динамика на познавателната дейност в хода на педагогическите занятия – по-лесна възможност за организиране на вниманието и поведението на детето, съпроводена от сериозни трудности в бройните операции, навиците за четене и разбиране на прочетеното; при среща с трудности се появяват енурез, тикове, мутизъм.

Сред основните признаци в клиничната картина, насочващи шизофренна  генеза на аутизма, се отнасят:

v    изразена степен на аутизация – тотална липса на контакт /особено зрителен/, „далечен” поглед, равнодушие; в по-тежките случаи поведението е еднотипно – безцелно движение из стаята, нетипични манипулации с предмети; немотивирана усмивка, сменяща се от тих плач; устойчиви и предимно неадекватни страхове, които датето крие; аутистични игри и фантазии с откъснат от реалността сюжет и елементи на мистика, често с агресивна фабула;

v    разстройства на настроението под формата на рязко афективно избухване с психомоторна възбуда и агресия, или внезапен смях, гримаси; особености на инстинктите и липса на интерес към витални нужди;

v    изразени нарушения на вниманието и активността без връзка със степента на умора и бързо пресищане в интелектуалната дейност, съпроводено с глуповато поведение или агресия;

v    специфичен характер на речевата продукция – странни граматични конструкции и неологизми; често римуващи се и непонятни монолози, както спонтанно, така и в отговор на въпрос;

v    Двигателни нарушения с кататонен характер – безцелно и стереотипно ходене из стаята, подскоци съпроводени от гърлени нечленоразделни звукове, почукване по стена, стъкло, повдигане или тръскане на ръцете, като възбудата рязко се сменя от застинала поза;

v    Симптоми от невро-соматичен характер – леки дислазии, елементи на хидроцефалия, мускулна хипотония; типични са астеничното и нежно телосложение, „куклени” черти на лицето и „интелигентно” изражение;

v    динамиката на състоянието – фиксирано начало на заболяване /2,3-5години/, често провокирано от инфекция или ваксина и съчетано с лабилно настроение, изразени страхове, психомоторно безпокойство, немотивиран инат, регрес на навиците, поведението и речта, емоционален спад; в анамнезата се отбелязва много ранно избягване на контакт с майката и данни за дисоциация на развитието;

v    сериозни проблеми при организиране на поведението и постигане концентрация на вниманието, което сериозно затруднява падагогическите занятия.

Откриване на аутизма

В 1943 г. американският психиатър Лео Канер публикува статия, в която описва 11 деца, проявяващи съвкупност от особени симптоми, групирани от него в 7 основни характеристики:

- уединяване

- натрапливо извършвани обикновени действия

- изключителна памет

- ехолалия

- чувствителност към дразнители

- ограничен диапазон от интереси

- нормална интелигентност

Канер приписва наличието на аутизъм главно на поведението и на качеството на контактите на родителите с техните деца. В същото време той не изключва възможността някои елементи от характера на родителите да се онаследени от децата.

Една година по-късно /1944/, съвсем независимо от Канер, австрийският лекар Аспергер публикува описание на група от 4 деца, проявяващи това, което той нарича „аутистична психопатия”. Някои елементи от функционирането на тези деца може да се уподобят с тези от групата на Канер /социално отдръпване, стереотипи в речта и движенията, съпротива срещу промените и странен интерес към някои предмети или хора/. Все пак съществуват два различни аспекта: докато децата от групата на Канер имат много ограничена реч, всички деца от групата на Аспергер се изразяват добре, освен това движенията им са малко непохватни.

И двамата автори заемат понятието „аутистичен” от Ерик Блойлер, който в една статия през 1908г. използва това понятие, когато говори за социално отдръпване, наблюдавано от него при група възрастни шизофреници. Но нито Канер, нито Аспергер свързват аутизма с шизофренията. Според тях аутизмът се различава по три елемента: Проблемът се проявява в ранна възраст, сериозността му като че ли намалява с възрастта и никой пациент не е съобщавал за халюцинации.

През 1966г. Андреас Рет докладва, че е открил 22 момичета, които проявяват съвкупност от поведения от аутистичен вид, но след първите 5-6 месеца от живота им, като преди това тяхното развитие е било нормално.

Кое причинява аутизма?

Според д-р Бърнард Римланд, доктор по философия и директор на Autism Research Institut в Сан Диего, Калифорния, „аутизмът не е заболяване със специфична причина, а по-скоро синдром с комбинация от характерни анормални поведения. Макар че за повечето случаи на аутизъм учените допускаха, че причините са на генетична основа, едва отскоро те могат да определят точно гените на аутизма”.

При някои случаи на аутизъм бяха открити нарушения в метаболизма. Освен това, след откриване на повишено съдържание на пептиди в урината на децата аутисти, бе установена аномалия в храносмилателния процес при разграждането на пептидите /прости протеини като инсулина, ендорхина и невромедиаторите/.

Други възможни причини за аутизма

Ваксиниране

Бърнард Римланд смята, че аутизмът често се причинява от детските ваксини, особено от ваксината ROR /против дребна шарка, заушки и рубеола/. Той се позовава на факта, че броят на заболелите от аутизъм се е увеличил през 50-те години, което съвпада с популярността на ваксинациите в САЩ. Това силно увеличаване на случаите на аутизъм се повтаря също и в другите страни, провеждащи програми за задължителна ваксинация, както в САЩ.

Дефект на мозъчния ствол

Някои изследвания свързват аутизма с аномалии в мозъчния ствол /значително намаляване на неговия обем/.

Отравяне с олово

При някои деца аутисти бе открито повишено съдържание на олово в кръвта.

Дефект в процеса на миелинизацията

Това би могло да обясни не само аутизма, но и честото развитие на епилепсия при по-възрастните аутисти.

Необичаен вид на кръвотока

Цялостният кръвоток на мозъка, наблюдаван при възрастни, които са преживели детски аутизъм, значително е намален.

Вирусни инфекции

Рубеолата или цитомегавирусът /свързан с херпесния вирус/ по време на бременността и тежките инфекции през детството могат да имат връзка със заболяването на аутизъм.

Хранителни алергии

Някои доклади внушават, че чувствителността към определени храни, по-специално към пшеницата, захарта и млечните продукти от краве мляко може да довеве до поведенчески симптоми, свързани с аутизма. Като се има предвид, че много от аутистите имат хранителни алергии, тези алергени трябва да се идентифицират и елиминират чрез диета.

Повечето от алерголозине не знаят, че алергиите могат да засегнат мозъка.

Гъбични инфекции, причинени от лечение на повтарящ се отит с антибиотици

Според д-р Уилям Крук някои деца развиват аутизъм след лечение на повтарящ се отит с антибиотици. Д-р Крук смята, че хроничната употреба на антибиотици разрушава нормално присъстващите в червата бактерии, което води до разпространението на синдрома на малабсорбция. Червата вече не смилат всички хранителни частици, които се връщат в кръвообращението, създавайки автоимунни реакции и хранителни алергии.

Съществуват ли видове аутизъм?

Няколко близки нарушения са групирани под общото наименование „Генелализирани нарушения  на развитието”. Към тях се отнасят:

Детски аутизъм /синдром на Канер/ – оформя се след кратък период /до двегодишна възраст/ на нормално психично състояние. Тежкото разстройство на социалните взаимоотношения се изявява в отсъствие на взаимност, резонанс и съзвучност спрямо емоционалните реакции на околните. Налице е подчертана затвореност в собствения субективен свят, необщителност. Действията, интересите, поведението са стереотипни. Тварчество и фантазия почти напълно отсъстват.

Синдром на Asperger – форма на аутизма; характеризира се с нарушения на социалните взаимодействия, с общо забавяне в развитието на езика. Децата със синдрома на Аспергер често са много добри в заучаването на факти, дати, числа, но изпитват затруднения да мислят по абстрактен начин. За разлика от децата с аутизъм, тези срещат по-малко проблеми с езика, често говорят плавно, макар, че думите им понякога звучат официално или неадекватно. При тестуване резултатите са в границите на средната и над средната интелигентност. Хората със AS често развиват почти маниакален интерес по някое хоби или колекция. „Някои колекционират страници с фактологическа информация за всичко – от суровите зеленчуци до динозаврите. Това може да се използва в учебната ситуация.” – пише Андрю Озмънт.

Общото между синдромите на Канер и Аспергер е триадата нарушения в социалното взаимодействие, общуването и въображението, както и тесния, повтарящ се модел на дейности.

Много деца със синдрома на Аспергер постъпват в общообразоватилни училища и с подходяща подкрепа и окуражаване, биха могли да напреднат нормално и да продължат с понататъшното си образование и социална заетост.

Синдром на Rett – постепенно развиващо се нарушение, което засега се открива само при момичета. Има период на нормално развитие и после загуба на по-рано придобити способности. Наблюдават се нарушения в моториката и стереотипни действия.

Атипичен аутизъм – вид генерализирано разстройство на развитието. Наблюдава се след тригодишна възраст или при лица с тежка степен на интелектуална недостатъчност. Характерни са нарушаване на социалните реакции, комуникацията и стереотипно повтарящо се поведение, които не се установяват веднага и това затруднява диагнозата.

Детско дезинтегративно нарушение – характеризиращо се с нормално развитие най-малко през първите две години, значителна загуба на по-рано придобити умения; загуба на реч, умения за игра, комуникативни и социални умения.

Това, което обединява „Генерализираните нарушения на развитието” са нарушенията в социалните интеракции, комуникацията и специфичните поведенчески особености, но се различават по задълбочеността на симптомите.

Симптомите и характеристиките на аутизма могат да не представят в голямо разнообразие от комбинации, от леки до много тежки. Две деца с една и съща диагноза могат да се държат съвсем различно едно от друго и да имат различни способности.

За да се разграничи аутизма от едно от другите генерализирани нарушения на развитието, диагностичните преценки трябва да се основават на наличието на определено поведение, установено чрез наблюдение и консултация с родителите и да бъдат направени от опитен екип от специалисти.

Диагностика на аутизма

Аутизмът варира в широки граници по своята тежест и симптоми и може да остане неразпознат, особено при леко засегнатите деца или когато се обърка с по-силни увреждания. Лекарите се позовават на група от съществени страни на поведението, които да им укажат възможността за диагноза на аутизма. Тези страни на поведението са:

v    нарушена способност да се сприятелява с връстници

v    нарушена способност да започне и поддържа разговор с останалите хора

v    отсъствие или нарушение на игра с въображение и колективна игра

v    стереотипно, повтарящо се или необичайно използване на речта

v    ограничени шаблони от интереси, които са извън нормите по интензивност или фокус

v    занимания с определени предмети или теми

v    неотклонно спазване на определени поредици от действия или ритуали

Лекарите обикновено използват въпросник или други средства за изследване, за да съберат информация за развитието и поведението на детето. Някои средства за изследване се основават само на наблюденията на родителите, други се основават на съчетание от наблюденията и на родителите, и на лекарите. Ако средствата за изследване покажат вероятност за аутизъм, лекарите могат да поискат по-изчерпателно изследване.

Аутизмът е комплексно разстройство. Едно по- обстойно изследване изисква интердисциплинарен екип, който да включва психолог, невролог, психиатър, логопед и други професионалисти, които да диагностицират децата с разстройства от аутистичния спектър. Членовете на екипа трябва да извършат пълна неврологична оценка и изследване в дълбочина на познавателните способности и на речта. Тъй като затруднения в слуха могат да предизвикат поведение, което да бъде объркано с аутизъм, трябва също да бъде изследван слуха на децата с изоставане в речта. След пълните изследвания екипът обикновено се среща с родителите, за да им изложи резултатите от изследването и да им представи диагнозата.

Не съществува един единствен тест, който да може да бъде приложен, за да се постави диагноза „аутизъм”. Едно разстройство от аутистичния спектър най-добре се диагностицира от интердисциплинарен екип от професионалисти, като се използват добре утвърдени инструменти, както и психометричен тест за установяване на силните и слабите страни на интелектуалните способности. Диагностицирането е по-лесно при по-големите деца, тъй като симптомите при тях са по-категорични. От друга страна ранното откриване и разпознаване е изключително важно, тъй като ранната интервенция може да има голямо значение за качеството на живот на индивида в бъдеще.

Международните класификационни системи включват аутизма в по-широката категория „первазивни разстройства на развитието”. Според количеството на покритите критерии от тези системи могат да се разграничат няколко състояния: аутистично разстройство /най-увредените/, разстройство на Аспергер /за хора с аутистично поведение и добре развити говорни способности, но социално несръчни и тромави/, первазивно разстройство на развитието – неспецифицирано по друг начин за по-леките случаи, които притежават само някои симптоми от поне две от трите основни области, които са твърде малко на брой, за да покрият всички критерии за аутизъм.

В категориято „первазивни разстройства на развитието” са включени и две различни от аутизма състояния: синдром на Рет: свързано с пола генетично разстройство, което засяга само момичетата, които след период на нормално развитие развиват тежки симптоми на регресия, включително изоставане в изграждането на умения, загуба на двигатлни и речеви способности и някои аутистични признаци в ранна възраст. Другото много рядко разстройство е детско дегенеративно разстройство, което се отнася за деца, които след три или четири години нормално развитие без /засега/ известна медицинска причина изостават, като губят способностите си в повечето области на развитие.

Трудно е да се установи нивото на интелектуално развитие при хората с аутизъм, защото техните социални и речеви нарушения дават отражение на резултатите от тестовете. Някои от тях могат да имат висок коефициент на интелигентност, но поради социалните си ограничения не могат да оправдаят тези очаквания. Повечето от тях, които имат дисхармонични профили на развитието, фактически функционират на леко или средно ниво на умствено затруднение. Едно внушително малцинство, известно като учени, поазват необикновени умения в области като математика, музика, рисуване и запаметяване, които са далеч над техните общи способности.

Основни характеристики на аутизма

Основните характеристики на аутизма лежат не в определени страни на поведението, а в три области на разстройство на развитието: нарушено социално и емоционално разбиране и взаимодействие, затруднения в общуването и ограничен кръг от шаблони на поведение и интереси.

v    Социално и емоционално разбиране и взаимодействие

Главната отличителна черта на аутизма е нарушеното социално взаимодействие. Родителите са първите, които забелязват симптомите на аутизма у тяхното дете. Още от най-ранно детство бебето с аутизъм може да не е отзивчиво към хората или да фокусира вниманието си върху един предмет, изключвайки останалите за дълъг период от време. Детето с аутизъм може да изглежда нормално развиващо се, след което да се затвори в себе си и да стане безразлично към обкръжаващия го свят.

Децата с аутизъм могат да не отговарят на техните имена и често избягват очния контакт с други хора. Те срещат затруднения да узнаят какво другите хора мислят или чувстват, защото те не могат да разберат външните знаци като тон на гласа или изражение на лицето и не гледат другите хора в лицето за знаци на съответното поведение. Липсва им съпричастие.

Много от децата имат намалена чувствителност към болка, но са прекомерно чувствителни към звук, допир или други сетивни възприятия. Тези необичайни реакции могат да допринесат за поведенчески симптоми, като отказ да бъдат прегръщани или носени на ръце.

Децата с аутизъм имат повишен спрямо нормите риск от съпътстващи състояния, включващи чуплива Х-хромозома /което предизвиква умствено изоставане/, тюберозна склероза /при която се развиват тумори в мозъка/, епилептични припадъци, синдром на Tourette, интелектуални затруднения и разстройство с дефицит на вниманието. По неизвестни досега причини около 20% до 30% от децата с аутизъм развиват в зряла възраст епилепсия. В същото време хората с шизофрения могат да показват някои аутистично подобни симптоми, но техните симптоми обикновено не се появяват до късния пубертет или началото на зрелостта. Повечето хора с шизофрения имат освен това халюцинации и самоизмами, които не се срещат при аутизма.

v    Затруднения в общуването

Независимо от нивото на речевите способности, всички хора с аутизъм имат сериозни затруднения в общуването. Те често проговарят по-късно в сравнение с другите деца и могат да говорят за себе си по име вместо „аз” или „мен”. Децата с аутизъм не знаят ка да играят заедно с другите деца. За останалите хора е много трудно да осъзнаят това, тъй като аутизмът е единственото състояние, при което може да се развие реч без основополагащите познания и умения за общуване.Обикновеното дете усвоява много начини за общуване с околните много преди да е усвоило, каквато и да било реч, чрез която да изрази и разшири това общуване. Родителите и останалите хора, когато тяхното дете не говори, често усещат, че ако то би могло да говори, то би казало какъв му е проблемът. Тези, които имат деца с аутизъм, които могат да говорят, научават, че отговорът не е съвсем прост. Както при социаното развитие, трудността да разберат какво хората мислят и възнамеряват означава, че трябва да ги научим на далеч повече от буквалното значение на думите. Ние освен това трябва да компенсираме затрудненията на децата посредством изработване на учебни предписания, които се облягат преди всичко на техните предимства в зрителното възприемане, отколкото на по-обичайното речево обучение. Затрудненията да изразят нуждите и и липсата на ефективни средства за влияние върху другите означава, че хората с аутизъм могат често да се разстройват и да се нуждаят от помощ при изграждането на умения за общуване и в същото време на начини за справяне с тяхното собствено безпокойство и гняв. Най-добре е неприятното поведение да се разглежда като форма на общуване, дори когато индивидът няма намерение да общува, защото това ще ни помогне да определим кое е най-ефективното заместващо поведение, на което да ги обучим.

v    Ограничен кръг от шаблони на поведение и интереси

Много деца с аутизъм извършват повтарящи се движения като олюляване или въртене, или имат самонараняващо поведение като удряне или блъскане на главата. Някои говорят с напевен глас за тесен кръг от любими теми, като не се съобразяват с интересите на човека, на когото говорят. Подобни поведенчески проблеми при аутизъм се увеличават вследствие затрудненията в общуването или при предвиждането и справянето със социалното обкръжение, но съществуват и биологични причини за допълнителни проблеми в поведението. Хората с аутизъм изпитват сериозни затруднения да разберат целта и социалното значение на поведението и при направляването, планирането и възприемането на своето собствено поведение. Те често разчитат на заучаване наизуст, при което е необходимо познато подсказване, което да отключи научените отговори и да затвърди поведението. По този начин те осмислят света по свой собствен начин, често възприемайки нещата по твърде необичаен и особен начин. За тях например миенето на зъби със синя четка може да представлява напълно различна работа в сравнение с миенето на зъби с червена четка, без да знаят, че цветът няма никакво отношение към значението и извършването на тази работа. Те се нуждаят от ранно обучение, което да ги научи да са гъвкави, да се научат как да учат, а се нуждаят и от ясна нагледна структура, която да им помогне да изпълняват заданията, докато си изграждат тези умения. Ако те нямат такава структура, която да им подсктаже смисъла, те се осланят само на своите шаблони и много се разстройват и често се плашат, ако тази структура се промени. Те често имат склонност да се фокусират върху работа и дейности, представляващи интерес за тях, които биха могли да се използват като мотивация при обучението. Докато са деца, те се нуждаят от специфична помощ при изграждане на умения за игра, които да подобрят способността за въображение и възможностите им за взаимодействие с другите.

Всички тези характеристики могат да търпят изменения във времето заедно с израстването, а в  резултат от специални упражнения и подкрепа да бъдат обучени да изтърпяват и дори да се радват на общуването с другите. Те се нуждаят от помощ, за да имат положителни очаквания от другите така, че когато те „изберат”, да бъдат сами, да сме сигурни, че това е истински избор, а не резултат от липса на разбиране или от страх. Трябва също да помним, че тук не става дума само за преподаване на липсващите социални умения. Ние трябва първо да подпомогнем социалното разбиране, в противен случай индивидът няма да знае как и кога да приложи тези умения и може да продължи да бъде уязвим.

Сравнение между деца в норма и деца с аутизъм

К. Жилберг и Т. Питърс изтъкват, че въпреки набора от специфични разстройства, много от чертите в поведението на децата с аутизъм могат да се разглеждат в рамките на нормалното развитие, но като изоставане в отделни области. Това е и причина за честото сравнение, което се прави между двете групи. По-долу представям сравнителна характеристика в развитието на отделни психични сфери при деца с аутизъм и нормално развитие, обхващаща периода от раждането до 5 годишна възраст.

Развитие на речта

Възраст в месеци Нормално развитие Развитие при аутизъм
2 Гласни звукове, гукане -
6 Обръщане по посока на родителя, диалози във вид на гласни,поява   на съгласни Труден за интерпретация плач
8 Лепет, различни интонации, посочващи жестове Ограничено, нетипично гукане, не имитира жестове и звукове
12 Първи думи;лексика с интонация, напомняща изречение; игри с използване на гласни; жестове за привличане на внимание; посочване на обекти, изразяване на молба Могат да се появят първи думи, но често не се използват със значението си;  силни крясъци, трудни за разбиране
18 Речников запас от 3-50 думи; изрази от 2 думи; пренос на значения /тати-към всички мъже/; ехолалия, ибитации; ползва езика за коментар, мобли, извършване на действия, привличане на внимание Симптомите от предходния етап остават в сила
24 Съчетания от 3-5 думи; прости въпроси; нарича се по име; поява на „ето”, съпроводена с жест; речта е фокусирана към сегашно време и конкретно място Речников запас около 15 думи; много от думите се появяват случайно, след което изчезват и се заменят с други; жестове не се развиват /само някои посочващи/
36 Запас от около 100 думи; правилно използва много от граматичните морфеми /предлози, мн.ч., мин. време/; редки ехолалични повторения; задава много въпроси с цел продължаване на разговора, а не за информация Рядко използва комбинации от думи; не използва творчески езика; може да повтаря фрази; бедна и ограничена артикулация и лоша интонация; нарушено декодиране; много не осъзнават значението на речта; хваща родителя и го води до желания обект или само отива до него и чака да му го дадат
48 Комплексни структури от изречения; може да поддържа тема на разговор, да добавя нова информация; адаптира езиковите изрази към възрастта на слушателя Може творчески да създава някои комбинации от 2-3 думи; ехолалията остава и може да се използва за общуване; копира фрази от реклами, теле-предавания, изразява молба
60 Използва голям кобплекс от структури, в това число граматични; способно да оцени изреченията като граматични/неграматични и да прави корекции Не разбира и не използва абстрактни времеви концепции; не може да поддържа разговор; ехолалична реч; неточно използва изрази; задава едни и същи въпроси с нарушена интонация и ритъм

Развитие на общуването и играта

Възраст в месеци Нормално развитие Развитие при аутизъм
2 Усмихва се при общуване, обръща глава по посока на звука Липсват
6 Протяга ръчички, за да го вземат; повтаря действия на възрастните По-малко активно; някои деца са много възбудими; слаб зрителен контакт;няма ответни социални прояви
8 Разпознава родителите си от другите; обича да играе на ку-ку /криеница/, на-дай /с размяна на предмети/, показва обекти на възрастния; маха с ръка за довиждане; плаче или пълзи след майката си, когато тя излиза Трудно се успокоява, ако плаче; около 1/3 от децата са особено затворени и могат активно да избягват общуване; 1/3 обичат вниманието, но сами показват много слаб интерес към другите
12 Често инициира само играта; пита и отговаря при общуване; нараства зрителният контакт с възрастния при игра с играчки Контактите намаляват след като детето започне да ходи или пълзи; не се вълнува от раздяла с майката
18 Появява се нещо, одобно на игра-показва, предлага, взема играчки; играта само със себе си или паралелно с други деца е най-типична Няма такава
24 Появяват се епизоди, напомнящи игрова дейност-догони ме и ме докосни Най-често отличава родителите си от останалите, но не показва голяма привързаност; може да прегърне и целуне, но го прави автоматично, само ако го помолят; не разпознава други възрастни, освен родителите си; може да има силни фобии

Терапия на аутизма

Диагнозата „аутизъм” води до голямо сътресение и объркване в семействата, които често в миналото са били обвинявани за влошаването на състоянието на детето. Сега знаем, че проблемът не е в родителите, а точно обратното, в тях е най-голямото богатство на детето. Семействата се нуждаят от подкрепа, за да поощряват и направляват тяхното аутистично дете в момента, в който възнникват затрудненията. Ранната диагноза последвана от ранно обучение могат да предотвратят развитието у детето на много от вторичните последствия на разстройството, като хронична тревожност, страх и създаващо пречки поедение, както и да увеличат напредъка и познанията на детето. Именно родители са взели участие при създаването на специализирано обслужване и са спомагали за опознаването на аутизма по целия свят, също родители са добре представени в някои от водещите изследователски инициативи в областта на това разстройство.

Въпреки, че все още няма лечение за аутизма, много може да бъде направено, за да се благоприятства развитието и подобри ежедневието на децата и възрастните с аутизъм. Научно е установено, че програмите за подготовка и обучение, настроени към специфичните нужди на всеки отделен индивид, могат да разширят възможностите им да се обучават, общуват и взаимодействат с останалите хора, като при това се намали силата и честотата на деструктивно поведение. Доказано е, че ранната интервенция е най-добрата.

Терапиите и поведенческите интервенции са проектирани да подобрят специфичните симптоми и могат да дадат значително подобрение. Повечето професионалисти са единни в мнението си, че колкото е по-ранна интервенцията, толкова по-добре.

v    образователни/поведенчески интервенци

Терапевтите обикновено използват силно струтурирани и интензивни ориентирани към изграждане на умения упражнения, за да подпомогнат децата да си изградят социални и речеви умения. Семейните сбирки за родителите и близките на децата с аутизъм често помагат на семействата да се справят със специфичните прадизвикателства да се живее с едно аутистично дете.

v    Медикаменти

Лекарите често предписват антидепресантни лекарства, за да овладеят симптомите на тревожност, депресия или циклофрения. Анти-психотичните лекарства се използват за третиране на тежките поведенчески проблеми. Припадъците могат да се лекуват с едно или повече антиконвулсивни лекарства. Стимулантите, като тези, използвани при деца с разстройствен дефицит на вниманието, често се използват ефективно, за да се подпомогне намаляването на импулсивността и хиперактивността.

v    Други терапии

Съществуват редица противоречащи си терапии или интервенции, дъстъпни за аутистичните даца, но само някои, ако съществуват такива, се подкрепят с научни изследнания. Родителите трябва да бъдат внимателни, преди да възприемат някое от тези третирания.

Как лекарите в Китай помагат на децата аутисти ?

Аутизмът в Китай се лекува успешно вече повече от 2000 години. Леченията са съсредоточени върху подобряване на храносмилателната и имунната система. Състоянието и поведенията на децата се подобряват без използването на медикаменти. На едно събрание с ръководителите на Китайския център за лечение на аутизма , китайските лекари отбелязват , че :

„ Причините за аутизма могат да бъдат постнатални или вродени. Според теорията на китайската медицина бъбреците са органи , свързани с вродените причини , а далакът с постнаталните. Според тази теория „ постнаталното аутистично състояние се причинява главно от увредена храносмилателна система (проблеми с далака и / или стомаха) , което пречи на тялото да абсорбира необходимите вещества за развитието и поддържането на мозъка в добро здраве. Увреждането на далака и стомаха причинява също така отслабване на имунната система .„

Според теорията на китайската медицина „ мозъкът е океан от субстанции , а бъбреците управляват и произвеждат субстанциите„. Китайците смятат ,  че бъбреците са причината за онаследените увреждания. При децата с вроден аутизъм те споменават проблемите с функционирането на бъбреците на родителите. Според тях , когато майката има бъбречно заболяване по време на бременността (това не се споменава или не се смята като проблем в традиционната медицина), нейният организъм не абсорбира адекватно витамин В6 .  Липсата на витамин В6 и на други жизнено важни вещества прекъсва структурното и функционалното развитие на мозъка. Детето ще се роди с разстройство във функционирането на мозъка.

Учените ,които изследват аутизма , достигат до подобни заключения и се опитват да подобрят храносмилателната и имунната система на децата аутисти. Правейки това , те подобряват тяхното състояние. Според тях при много от децата аутисти , подложени на редуваща диета(без казеин и глутен) с хранителни добавки , се наблюдава голямо подобрение. Много от симптомите в действителност са били намалени с 90 % .

Аутизъм в обществото

Децата с аутизъм стават възрастни аутисти и независимо, че ефективното обучение и грижи могат да допринесат за значително нарастване на техните умения да се справят с живота, основните проблеми на аутизма не отпадат.

Тъй като всички индивиди с аутизъм са уникални по своята същност и реакции, семействата им трябва да получат признание за неоценимите им знания за своя засегнат близък. Техните гледни точки трябва да се вземат под внимание както при диагностичните процедури, така и при проектирането на програмите за интервенция и оценяване.

Родителите  на децата с аутизъм се сблъскват ежедневно с трудности, дължащи се на неточни диагнози, проблеми, свързани с неподходящо настаняване, недостиг на персонал, липса на добре подготвен персонал и цялостно нежелание и невъзможност за ангажиране с аутизъм. Все още родителите са тези, които са в положението да помагат на други хора да преодоляват предубежденията и страховете си, да възприемат своите собствени отговорности и да изследват възможностите за възприемане на света от друга перспектива, а именно тази на индивида с аутизъм.

Обучението не свършва в юношеството, нито изключва зрелостта. Тъй като хората с аутизъм имат нормална продължителност на живот, остаряването е един от въпросите, които ще трябва скоро да бъдат разглеждани.

Особено важно е да се увеличи публичната осведоменост за разстройствата от аутистичния спектър. Чрез получаването на надеждна и доброкачествена информация обществото ще осъзнае по-добре доживотните последици от аутизма, огромното многообразие в рамките на синдрома, правата на хората с аутизъм и трудностите при приспособяването им към консервативното общество, което не успява да осигури обслужване, проектирано за техните различни и специфични нужди. Трябва да се предприемат действия в посока на повече интеграционна политика за хората с увреждания в области обхващащи здравното обслужване, образованието, работата, остаряването и пожизнените нужди. Абсолютно съществено е тези хора да бъдат приети и децата и възрастните хора с аутизъм да не бъдат лишавани от техните основни права да живеят пълноценно и смислено в рамките на своите уникални способнисти.

Аутизмът в България

У нас децата и младежите с аутизъм в повечето случаи стават жертва на погрешни представи, предразсъдъци и неразбиране от страна на обществото и така и не получават възможност за пълноценна изява. Не съществува нито едно специализирано заведение, което да приема и обучава деца и юноши с аутизъм. Само някои от тях се занимават на частни начала със специалисти – психолози, специални педагози и логопеди, но тези услуги са недостатъчни като количество, липсва място, където да бъдат провеждани, достъпни са в повечето случаи само в София, а са и твърде скъпи, което ги прави напълно недостъпни за повечето деца и юноши с аутизъм в България. За да се справят с тези трудности, група родители на деца и младежи е аутизъм основаха през 2003г. сдружение „Асоциация Аутизъм” България, впоследствие асоцииран член на Българската Асоциация на Лицата с Интелектуални Затруднения. Първостепенен приоритет на сдружението е създаването първо в София, а по-късно и в други градове на страната,на специализирани заведения, които да приемат и обучават децата и юношите с аутизъм. Предвижда се тези заведения да бъдат ресурсни центрове, в които да се осъществяват , както предварителна подготовка на децата , предшестваща тяхното по-нататъчно приобщаване , така и допълнителна образователна и професионална подготовка за по-големи деца и тези, които имат нужда от такава.Предвижда се тези центрове да предлагат , както индивидуална , така и групова подготовка , да бъдат място , където ежедневно и методично да се работи за цялостното развитие и израстване на децата и юношите с проблеми от аутистичния спектър , за по – ранната им адаптация и интеграция в общообразователните учебни заведения , за подходяща професионална ориентация и независимост в зряла възраст.

Подготвените в страната ни специалисти за работа с деца и юноши с аутизъм са абсолютно недостатъчни , независимо , че те работят с голям ентусиазъм и изключително висок професионализъм. При това тяхната дейност е ограничена предимно в сферата на психологията и специалната педагогика. Липсват подготвени училищни преподаватели , които да работят с децата аутисти в училищна среда , както в масовите , така и в помощните училища. Това прави особено наложително в такива ресурсни центрове да бъдат провеждани обучителни курсове за подготовка на специалисти за работа с деца и юноши с аутизъм – специални педагози , психолози и училищни преподаватели.

Основна роля при децата и юношите с аутизъм играят родителите. Поради недостатъчните срещи със специалистите , родителите не са подготвени да работят с децата си. За това те също имат нужда от място , където да се срещат и обменят опит , и да се образоват. Ресурсните центрове могат да се превърнат в средища за такива полезни срещи.

Практиката в развитите страни показва , че при навременната интервенция под формата на всикидневни поведенчески и обучителни занятия децата достигат по – високо ниво на приспособяване и се интегрират по – лесно в заобикалящата ги среда. При своевременна намеса днес тези деца няма да бъдат значителна социална и икономическа тежест за обществото ни утре.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

За да бъде лечението на аутизма успешно, за да се подобри качеството на живот на детето и неговото семейство и близко обкръжение, значителна  роля имат родителите, грижещите се за детето, неговите братя и сестри. Активното им включване и участие в тези програми не само ще доведе до по-високи резултати за детето аутист, но също така ще се постигне по-голяма приемственост и интеграция, по-добро качество на живота за детето и цялото му семейство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>