Синдром на Аперт

Синдромът на Аперт е генетична аномалия, която има пренатален произход. Причините все още не са известни. Аперт–синдромът пренадлежи към групата на краниофациалните малформации, в която са включени още:

-         Синдром на Крузон

-         Карпентър синдром

-         Синдром на Пфайфър

-         Saethre-Chotzen – синдром.

От тези петте синдромът на Аперт е с най-силно изразена клинична картина и куп проблеми. За първи път е описан през 1896 година от френския лекар д-р Евгений Аперт. Шансът да се роди дете със синдромът на Аперт е 1 на 160 000.

КЛИНИЧНА КАРТИНА:

На фигура 1 са обединени всички основни симптоми на синдрома.

Фигура 1: висока, плоска и стръмна челна кост, тесен чип нос, проптоза на очите, насочени надолу очни гънки, плоско лице, извито нагоре небце с липса на стоматологично заключване.

ДЕФОРМАЦИИ НА ГЛАВАТА И СРЕДНАТА ОБЛАСТ НА ЛИЦЕТО:

Те включват:

  1. Срастване на черепа с риск от мозъчно налягане и евентуално формиране на хидроцефалия като резултат.
  2. Цепка на небцето или повдигнато небце.
  3. Малформация и промяна в разстежа на максилата.
  4. Увреждане на зрението, което не може да се коригира оперативно.
  5. Слухови проблеми.
  6. Затруднено дишане – главно през носа.

Чрез ранна /навременна/ операция на главата, мозъкът получава възможност да се развива нормално /фиг. 2/

Фигура 2

а/ преди операцията                                        б/ след операцията

Последваща операция на главата е необходима във всички случаи. Корекция на горната челюст и лицето трябва да се направи преди детето да бъде записано на училище /до 6-годишна възраст/. Ако детето разбира и приема /съгласно е/ е препоръчително да носи специална стоматологична скоба или маска /фиг. 3/

Фигура 3:

Корекция на челюст и лице преди операцията /в ляво/ и след операцията с Deloure – маска /в дясно/.

РЪЦЕТЕ И КРАКАТА:

Характерно за синдрома е неразвитост на костната система, което се изразява в срастване на пръстчетата на краката и ръчичките – т. нар.

синдактилия. Всеки случай е типично индивидуален. Има по-леки форми, когато например срастванията на пръстчетата са само кожни, но не и костни. В по-тежките форми пръстчетата може изобщо да не са оконтурени.

Фигура 4:

Различни степени на изразяване на синдактилията на пръстите на ръцете и краката.

СКЕЛЕТНА ОБЛАСТ:

Ограничените движения в района на раменния пояс и останалите стави на опорно-двигателния апарат са симптоми, които не са непосредствено разпознаваеми. Наблюдават се много често координационни нарушения, които не се базират на увреждане в областта на ухото, както и изкривяване на гръбначния стълб. За тази област е възможно да се направят големи корекции чрез специални стелки за обувки; не са необходими операции. Освен това дължината на ръцете рядко съответства на нормалните размери.

СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНА И ПСИХОСОЦИАЛНА СФЕРА:

Различният външен вид, особенно в областта на главата и ръцете, прави трудно за хората със синдром на Аперт да имат нормален /съвместен/ живот с другите деца и възрастни. Поради тази причина възникват много психологически проблеми, които се изразяват в различни вариации. В детска възраст много често се наблюдава хиперактивност. Поради челюстната деформация децата проговарят много късно и при това речта им е неясна. Всички тези причини водят до ранно отхвърляне на хората с Аперт – синдром от страна на околната социална среда.

ПРОБЛЕМИ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА РОДИТЕЛИТЕ:

Родителите на децата със синдром на Аперт са изправени преди всичко пред проблема, че за тази аномалия все още не се знае много. Правени са много изследвания от генеколози и педиатри, но все още никой не може да даде конкретна информация и да прогнозира дали детето ще се роди с този синдром или не.

Следващия проблем  за родителите е да научат, че детето им е със синдром на Аперт. Тук голяма роля имат медиците, които трябва да поднесат по подходящ начин лошата новина и да разяснят на родителите, какво всъщност предстявлява заболяването, какви рискове крие и какви могат да бъдат изходите.

Друг проблем е това, че детето трябва да претърпи между 10-20 операции през първите 2 до 3 години след раждането. За родителите без съмнение това е промяна и реорганизация на целия досегашен начин на живот. Обикновено майката е през повечето време в болници заедно с детето, а бащата ходи на работа и се грижи за другото дете, ако семейството има такова. Като важен фактор тук могат да бъдат посочени и финансовите затруднения.

Кинезетерапия при деца със забавено умствено развитие

I. Основни клинични и патобиомаханични данни

Забавено умствено развитие-retardation mentalist, със по-старо име олигофрения, има  в основата си увреждане на главния мозък. То може да бъде резултат от много заболявания с различни причини, протекли преди, по време и след раждането. Влошаването на интелекта в по-късна възраст се нарича dementia(оглупяване).

При такива деца висшата нервна дейност е недоразвита, което се изразява  в нарушена мисловна дейност, психика, памет, поведение, навици, умения. За наличието на умствена изостаналост се приема когато клаефицентът на интелигентност е под 80, а най-тежката олигофрения е пи клаефицент под 20.Освен нарушенията в интелекта при тези деца могат да се срещнат и органични мозъчни увреждания, церебрални парализи, епилепсия и др.

Забавеното умствено развитие си отразява неблагоприятно и на моториката. Нарушената психика и моторика са тясно свързани и взаимно си влиаят.Двигателните възможности при тези деца в голяма степен са ограничени. Характера на тези намалени двигателни възможности зависи не само от степента на умствено изоставане, но също и от причините които са го породили, от усилията и грижите при които са били поставени децата. Общо взето при тях е налице бедност на двигателните умения и навици, несръчност, мудност, липса на чувство за ритъм, неточност, некоординираност. Децата с трудност изпълняват двигателни задачи, а със по-сложни действия не са в състояние да се справят сами.Среща се несъответствие между мимиката и настроението(парамимика), склонни са към маниерчене, двигателно безспокойство, инпулсивност на действията, скованост(ступор). При деца със забавено умствено развитие физическата дееспособност и двигателни качества показват значително по-ниски резултати, в сравнение със здравите деца на същата възраст. Освен това при тях са по-чести деформациите на гръбначния стълб, гръдния кош и крайниците.

Кинезетерапията може да допринесе за подобряване състоянието на децата със забавено умствено развитие. Тя влияе положително, както върху биологичните, така и върху психо-социалното развитие на детската личност. За да се постигне това тя трябва да се опира на общоприетите методически правила на КТ , но и на педагогическите изисквания в дефектологията.

II. Терапевтична цел и задачи

Основна цел на КТ при деца със забавено умствено развитие е стимулирането на интелектуалното им съзряване. Терапевтичните задачи освен към осъществяването на    тази цел трябва да водят и до други оздравителни и профилактични задачи:

1. Стимулиране правилното физическо развитие, закаляване на организма, поддържане на необходимата дееспособност.

2. Благоприятно повлияване на интелектуалното развитие, укрепване на нервните процеси в кората на главния мозък, развиване на социалното чувство. Възпитаване личностни качества.

3. Отвикване от неправилните привички, нормализиране на отклоненията в поведението.

4. Развиване на равновесна усетливост, чувство за ритъм, способност за релаксация.

5. Развиване на двигателни качества в благоприятно съотношение, обогатяване на моториката., усъвършенстване на нови двигателни умения.

6. Профилактика на деформациите на ОДА, корекция на съществуващи деформации, възпитаване на правилно телодържание.

III. Методика

Най-често прилаганите упражнения при деца със забавено умствено развитие са ОРУ, естествено приложните и ритмичните упражнения. Игрите, който се прилагат при тези деца, трябва да са с облекчени правила и изисквания. Приоритет имат упражненията за развиване на равновесна усетливост и пространствена ориентация. Туризмът, разходките, ориентирането и закаляването следва да се включат в дневния режим на децата.

Особено полезни са упражненията и игрите, който поставят определени изисквания към нервната система(решаване на двигателни задачи с постепенно повишаваща се трудност. Учителят трябва да следи преди всичко за последователността на изпълнение на дадено движение, без да предявява голяма взискателност към точното и технично изпълнение.

При разучаване на игрите усилията трябва да са насочени към усвояване правилата на играта, посоките на придвижване, реда и последователността на изпълнението, а не към бързината.Педагогът трябва да работи върху възпитаване и развиване на основни трудови умения и навици.

Примерен урок

I Подготвителна част: 9-11минути

1. Игра “Прави обратното на това което правя Аз”

Децата са строени в редица пред гимнастическа пейка. Учителят е седнал на стол, а на разстояние 80см. От него е поставен друг стол.Сядането на столовете е сигнал за ставане на децата от пейката, а пи клякане между столовете децата трябва да седнат за 1-2мин.

2. Игра с бягане “Спасявай се както можеш” 1-2мин.

ОРУ на гимнастическа пейка

3. И.П.-опорен седеж на пейката ; 1-стоеж с ръце напред  +(вдишване); 2-и.п.;- 5-6пъти

4. И.П.-опорен седеж на пейката; 1-стоеж; 2-подскок с два крака напред; 3-3-подскок                    назад; 4-и.п. -5-6пъти

5. И.П.-опорен седеж на пейката; 1-2 ритмични ножични движения с краката, равномерно дишане, 10-15мин

6. И.П.-седеж, ръце хванати зад гърба; 1-наклон-(издишване); 2-заден наклон+; -6-7п.

7. И.П.-надлъжен стоеж с лице към пейката, левия как стъпил върху нея; 1-смяна на краката с подскок; 2-и.п.; равномерно дишане; 7-8пъти

8 Игра”Духни перце”-децата се разхождат свободно из салона или площадката и взимат в дланта си предварително разпръснати птичи перца(листа, хартийки) , след което енергично издишат като издухват перцето от дланта.-1,5-2минути

IІ Основна част: 23-26минути

Упражнения със шапка. Половината от децата са с бели шапки, а другите с черни(червени). Учителят с две в ръце.

1. Децата бягат свободно и следят движенията на учителя. Когато той си сложи на главата ч.шапка белите клякат и изпълняват дихателни упражнения, а червените вдигат шапка с 2ъце и +. Играта продължава при сваляне на шапката.3-4пъти по 30”-40”

2. И.П.-лицев стоеж по двойки с хванати ръце, кръстосани пред тялото(в кръг).

Галопни подскоци от 1 до 4 с десен крак, от5 до8 с ляв крак. Музикален съпровод в такт 2/4. Пи сигнал белите спират, а червените обикалят около тях с галопна стъпка и обратното.1,5-2минути

3. Игра “Коя колона ще раздаде най-бързо шапките”

децата са строени в две колони.След сигнал за започване на играта всеки участник взима шапката от главата на предстоящия и я слага на своята, а последния събира всички шапки. Застава начело на колоната.втория му отнема шапката, а той си поставя следващата докато и последния не си получи шапката. 2-3 пъти

4. Игра”Пази шапката”

Децата изпълняват подскоци на музика с такт 2/4. При спиране на музиката всеки се стреми да вземе чужда шапка, като пази своята без да я хваща с ръце. Победител-събралия най-много шапки и запазил своята.

5. Детски футбол-включително и момичетата – 5минути.

ІІІ Заключителна част 2-3 минути

  1. И.П.-стоеж;1-повдигане на шапката високо горе+; 2-клек и шапки на глава-; 1мин.
  2. И.П. тилен лег, шапка върху очите. Отпускане на тялото съчетано с приятна музика. 2минути

Упражнения и игри за разнообразяване на урока

1. Ритмични упражнения “Буратино”

И.П. стоеж; 1 сгъване ляв крак в коленна става, лява ръка сгъната пред тялото, палеца сочи носа, дясна ръка сгъната в лакетна става, пръсти разперени сочат надолу;

2 противоравното; Такт2/4 или едноименната песен.

2. И.П. лицев стоеж по двойки.Всяко дете пляска с ръце 2 пъти пред гърди, а на третия път пляска върху дланите на другарчето си. Музикалния съпровод 7/8(ръченица. Или децата сами произнасят: та-та там.

3. И.П. лицев стоеж по двойки. Пляскане на 4 такта.Всяко дете пляска 2пъти пред гърди, трети път –върху бедрата си, четвърти път върху дланите на другарчето.Музика 2/4 или 9/8 ( та-та-там-та.)

4. И.П. лицев стоеж по двойки.На 1-пляскане пред гърди; 2-кръстосване на ръце и пляскане върху гърдите; 3-пляскане пред гърди; 4-върху дланите на другарчето. Музика 2/4

5. И.П. лицев стоеж по двойки. 2пъти последователно пляскане върху дланите на другарчето; 3-пред гърди; 4-разтваряне ръце встрани сгънати в лакетните стави без пляскане. Музика-9/8.

6. Щафетни игри

6.1. Къщичка-построяване контурите на къща с помощта на 6 тояжки за всеки отбор.

6.2. Олимпиада-построяване на олимпийски кръгове с 5 обръча за всеки отбор.

6.3. Бързи, смели, сръчни- изписване на текст, букви и други.

7. Мини ориентиране -откриване на предварително скрити предмети в салона или двора с помощта на учителя.За целта може да бъде използвана предварително начертана карта, обозначена със съответните знаци.

Вариант-единия отбор скрива предметите, а другия ги намира.

8. Музикални игри и народни хора включени в учебната програма( Леткис, “Тръгна Станка за водица”)

9. ходене със затворени очи между предмети; равновесни упражнения, балансиране на предмети и др.

10. Игра-“Кой ще подреди най-бързо кубчетата”. Играе се по двойки на разстояние 10метра един от друг. В средата 12 кубчета : 6червени и 6черни.след подаден сигнал децата бягат до кубчетата, взимат 1 от тях и се връщат на мястото си.Победител е този който подреди първи 3червени кубчета в колона и 3черни в редица.

11. Щафетна игра “Коя колона ще подреди най-бързо бухалките”. На разстояние 10метра от колоните са наредени по 10 бухалки, оцветени откъм поставената на пода част с червено и черно. Целта е всяко дете да пренесе с бягане бухалка и да я постави в кошче оцветени в цвета на бухалката.

12. Игра “Опашцичи”

Видове благородни и неблагородни сплави за металокерамични контрукции

Характеристика на благородни сплави – съдържат 18-40% Ag, 29-60% Pd, и до 2% Au, Sn (калай), Zn, Fe, Cu, In и Re. Имат сиво-бял цвят и относителната им плътност е 10 г/см3. Топят се при t° 1100 – 1150° С. Имат сравнително ниска твърдост, но висока корозионна устойчивост. Обработват се лесно и са по-топлопроводими в сравнение с неблагородните сплави.

Видове:

  1. Pd-Ag 60% – 30%. Те са по-евтини, но по-неустойчиви на цвят. Предизвикват позеленяване на границите между метала и керамиката;  
  2. Сплави с високо съдържание на Pd: 70-80% Pd, 9-15% Cu, 1-2% Au, Pt, Ga, In, Sn;
  • образуват дебел и тъмен окисен слой;
  • променят цвета на порцелана;
  • слаба устойчивост на висока t°;
  • маргинална деформация;
  1. 75-85% Pd, 1-2% Ag, 2-6% Au, In, Ga;
  • образуват светъл окисен слой;
  • ниска цена;
  • недостатък абсорбирани газове;
  1. 70-80% Pd, 4-10% Co (увеличава твърдостта), 2% Au;
  • абсорбира газове;
  • тъмен окисен слой;
  • съвместими с порцелан с висок КТР;

Характеристика на неблагородни сплави – това са сплави, освободени от благородни елементи. Имат платинен цвят. Относителна плътност – 8 г/см3. Интервал на топене – 1150 – 1340° С. Притежават високи якостни качества, добра корозионна устойчивост, ниска топлопроводимост. Могат да се използват за изработването на големи конструкции. Металният скелет е фин и позволява по-дебело керамично покритие.

Има две основни групи неблагородни сплави – Ni-Cr и Co-Cr

  1. Ni-Cr – 70% Ni, 15% Cr (повишава корозионната устойчивост), 5% Мо и в малки количества Al, Fe и др. В групата на Ni-Cr сплави се съдържа Ве, който повишава тънколивкостта и намалява окисния слой. Ве е токсичен, но при съдържание до 1.8% не е опасен. Също има данни, че Ni е канцерогенен и може да  предизвика алергии;
  2. Co-Cr – 60% Co (осигурява якостта и твърдостта на сплавта); 20-27% Cr (подобрява корозионната устойчивост), до 6% Mo, до 2% Ni, Al, Si, Fe и др. В групата на Co-Cr сплави се съдържа допълнителния елемент рутений, който има същите свойства на Ве при Ni-Cr сплави.

Металокерамична основа (метален скелет). Основни

функции и принципи на проектиране

Основните функции на металния скелет се изразяват в това, че металната основа осигурява адаптиране на конструкцията върху подготвените зъби. Отговорен е за точността на конструкцията. Трябва да притежава пасивна точност, която се изразява в маргинална точност и вътрешна адаптация към зъба. Металният скелет дава твърда и недоформираща се основа. като неговата дебелина не трябва да е под 0.3 мм. При по-малка дебелина от 0.3 мм се получава по-голям слой керамика, което е противопоказно. Мостовата протеза няма да издържи дълго време, защото керамиката има опасност да се счупи.

Принципи на проектиране – трябва да се избере такава спав, която образува достатъчно здрав окисен слой. Окисният слой на металния скелет обуславя химичната връзка между метала и порцелана. Дебелина на металния скелет не трябва да е под 0.3 мм. При по-малка дебелина от 0.3 мм се получава по-голям слой керамика, което е противопоказно. Мостовата протеза няма да издържи дълго време, защото керамиката има опасност да се счупи. Металокерамичната основа трябва да има умалена форма на зъба, като с това се осигурява равномерна дебелина на порцелана. Всички повърхности носещи порцелан трябва да са заоблени и гладки, да няма остри ръбове, с изключение на лингвалния метален кант. Неговото проектиране е необходимо, за да създава по-добра опора на керамиката. Апрокрималните контакти е желателно да бъдат на метал. Оклузалните контакти при бленд керамиката е желателно да бъдат в областта на метала и никога не на границата между метала и керамиката.

Металокерамична мостова протеза с вестибуларно покритие

и цялостно покритие – конструкционни различия

Взетият отпечатък се дезинфекцира и след това се отлива работен модел с подвижни пънчета и се включва в оклудатор. Прави се хоризонтално почистване на препарационната граница, която може да е тенгециална или прагова. Адаптирането на кепетата може да стане по два начина: с полипропиленово фолио или с ваничка с восък. С полипропиленово фолио: изолираме пънчето, награвяме дистанционното (0.1 мм) фолио и го адаптираме върху пънчето, след което изрязваме на 2-3 мм от оклузалната повърхност на пънчето, адаптираме по същия начин и основното (0.6 мм) фолио, но него изрязваме на 1 мм от маргиналната граница. След това се запълва с цервикален восък и се прави пробно изваждане на кепето. С ваничка: пънчето се изолира, топва се във ваничката с восък за секунда, след това се изряза на 1 мм от препарационната граница и се запълва с цервикален восък. Прави се пробно изваждане на кепето.

Вестибуларно покритие: след като кепетата са готови се моделират мостонокрепителите и мостовото тяло. Крепителите – възстановяване на функцията, морфологията и естетиката, като конструкцията трябва да се вписва в цялата зъбна редица. Точно да прилягат към препарационната граница или да навлизат в нея. Възстановяване на плоскостния контакт със съседните зъби и правилен оклузален контакт с антагонистите. Екваторът трябва да е изразен слабо (0.5 мм – 0.75 мм за 1-ви и 2-ри долен премолар и 1 мм за долните молари). След това се моделира мостовото тяло с желания профил. След това вестибуларните повърхности се изрязват до кепетата. Мостовото тяло се свързва с мостокрепителите, като връзката трябва да е здрава, на ⅔ от височината на коронката без да опира в междузъбната папила  Всичко се заглажда добре. Поставят се отливните щифтове – на лингвалната повърност под < 45°. . Свързват се с една восъчна греда, която на дължина достига от най-медиалния край на мостовата конструкция до най-дисталния й край. Поставят се отдушници – тънки восъчни ленти (0.7 – 0.9 мм), които свързват определени места от обекта с периферията на отливния конус. Поставя се в муфа, като отстой 6 мм от всички страни на муфата. Загряване, отливане и освобождаване на отливката. Обработка на песакоструен апарат, изрязване на отливните щифтове. Ажустиране на моста и взимане във фаза ако границата е тенгециална. След това обработка с фрези и камъчета. Поставя се в печката, за дегазация (1000° С под вакуум) или за оксидиране (600° С без вакуум). След това се духа на песакоструен апарат, почиства се с пароструйка, за да падне пясъка, изсушава се, като мостът се държи само с кохер от този момент нататък и се пристъпва към нанасяне на порцелановите маси вестибуларно. Печат се. Слага се глазура, вътрешната страна на моста се минава на песакоструен апарат и най-накрая се полира целия мост до блясък.

19. Поставяне на цветови ефекти. Коригиране и завършване на металокерамични мостори протези. Глазиране

Корекцията на цвета е да се определи дали цветовият тон на конструкцията се нуждае по някакъв начин от модификация. Ако са необходими само незначителни промени в цвета, тези корекции могат да се извършат с помощта на оцветявания по външната повърхност на конструкцията по време на изпичане.

Цветовите ефекти са 3 групи. I-ва група е с опакер – 2 опакера за ефекти от дълбочина. II-рата група е с дентина – разделят се на дентинови модификатори и вътрешни оцветители. Нанасят се на 1-во печене, защото са много интензивни и според интензитета, който искаме да получим на 2-ро печене се нанася дентин-емайл или трансперент. Дентинови оцветители – опал – инцизал – служат за пречупване на светлината. И III-тата група е с глазурата. Има три вида глазура. Първият вид е самоглазиране – керамичната конструкция се поставя в пеща на висока температура (10° по-ниска от последното дентиново печене). Вторият вид глазура е под вид на прах и течност, като двете се разреждат до кашичка и след това с четка се намазват добре всички страни на конструкцията, следва печене. Третата модификация на глазурата е под вид само на течност – също се нанася с четка външните бои и се поставят външни цветови ефекти. Глазурата е безцветен порцелан, който се пече на по-ниска темепература от тази на по-плътните порцелани.

След корегирането и дообработката на конструкцията често пъти се налага да се направят малки поправки или добавки на цвета и да се създаде повърхностен гланц, близък до естествения. Гланцът може да се постигне и с механично полиране, без глазиране. Внимание се обръща в областта където керамиката лежи върху металния кант. Там преходът трябва да бъде гладък, без да се образува стъпало. След постигане на качествена глазура, преди да се постави контрукцията в устата на пациента, трябва да се почисти отвътре на песакоструен апарат, полират се металните кантове и се минава на пароструйка.

Ретенционни елементи – видове, технология, дейдтвие, показания

Ретенционните апарати предпазват зъби и челюсти от връщането им в обратно състояние и се носят до получаването на траен ефект. Времето през което деформацията е отстранена, но зъбите имат тенденция да се върнат в неправилно положение се нарича ретенционно време. И така ортодонтското лечение се дели на два етапа – активно ортодонтско лечение и ретенционен период. Може активното лечение да продължи колкото ретенционното, но в повечете пъти ретенционното време продължава два пъти по-дълго. В зависимост от деформацията ортодонтския апарат може да се носи известно време без активиране (6-12 м.), след това се носи вечер и нощем, следва само нощем; през вечер и накрая 1-2 пъти седмично, т.е. ретенционния период намалява.

Източници на ретенции:

  1. естествени сили на организма – тенденция за медиализиране и дистализиране на зъбите. Кръстосана захапка при горни фронтални зъби е единствената деформация, която има естествена ретенция, но при достатъчно покритие;

Ретенционните апарати биват два основни вида:

  1. стари лечебни апарати – при тях се прекратява активирането и те остават пасивни, като пациента продължава да е под ортодонтски контрол;
  2. специални ортодонтски апарати:
  • снемаеми ретенционни апарати – апарат за пизициониране на зъбите по Байол – от стандартизирана мека пластмаса. Обхваща горни и долни зъби в захапка и част от гингивата 2-3 мм вестибуларно и лингвално. Не се използва при асиметрична екстракция;
  • неснемаем ретенционен апарат:
  1. фабрични ретайнери от 3 до 3-ти долен, зъбна дъга;
  2. индивидуално изработени от тел 0.25-0.45 мм, двойно усукана от 3 до 3-ти, а може и от 4 до 4-ти;
  3. неснемаем ретенционен апарат по Ж. Коев – за горна или долна челюст. Вестибуларно или орално разположени дъги от Ø 0.8 – 0.9 мм, които са огънати по формата на зъбната дъга, фиксирани с лигатури в областта на 6-тите и 7-мите, а може и в частност с други зъби.

Невроендокринология

По-голямата част от изследванията за връзките между хормоналните функции и загрижеността за другите се е фокусирала върху областите на родителската (и по-специално майчинската) грижа за поколението, и взаимодействията между партньори или други роднини. Въпреки че много от тези изследвания са проведени като са били използвани плъхове, примати или други животни, налице е увеличаващ се брой хормонални изследвания върху хора. Така се научава много за хормоните които подпомагат храненето, възстановяването, закрилата, обучаването, защитаването, и въобще отглеждането на тези с които бозайниците споделят гени. Малко се знае за ролята на хормоните при емпатия и просоциални поведения спрямо не-роднини ( напр. приятели, познати или непознати), особено при хората. Някои изследователи са ползвали хормони за да определят възможните ползи от това да си реципиента (получателя) на просоциални поведения.

Репродуктивната хормонална система и стрес хормоналната система са добре изследвани при животни и хора. Има няколко документирани връзки между качеството на родителската грижа и репродуктивните хормони (естрадиол, прогестерон и тестостерон). Например Флеминг, Рабъл, Кригер и Уонг (1997) съобщават че увеличения в съотношението естрадиол спрямо прогестерон по време на бременността предпоставят майчинска отзивчивост към новородените. Връзките между нивата на тестостерон и родителското поведение се оказват доста променливи при видовете бозайници. ( напр. Диксън и Джордж,1982; Ребърн и Уайн-Едуърдс,1999; Трейнър и Марлър,2001). Все пак повечето изследвания показват обратнопропорционални връзки между тестостерона и бащиното отглеждане на деца. ( Nunes, Fite & French,2000; Storey,Walsh, Quinton, & Wynne-Edwards,2000). Бащите имат по-ниски нива на тестостерон отколкото мъже без деца, и нивата на тестостерон се отнасят отрицателно спрямо симпатията изпитана при записан плач на деца, както при бащи така и при мъже без деца (Fleming, Corter, Stallings, & Steiner,2002). В едно изследване на връзките между половите хормони и загрижеността за другите извън сферата на родителската грижа, Харис, Ръштън,Хемпсън и Джаксън (1996) откриват че нивата на тестостерон в слюнката и на мъжете и на жените са в отрицателно съотношение спрямо тяхната емпатия, алтруизъм и просоциално поведение. Следователно, при мъжете и жените, женските полови хормони изглежда подпомагат загрижеността и грижата (поне за децата), докато мъжкия полов хормон действа срещу позитивните, ориентирани към другия емоционални и поведенчески реакции.

Относно хормоните на стреса, няколко изследвания документират връзките между глюкокортикоидите (кортизол, кортикостерон) и качеството на родителската грижа. Нещо интересно, въпреки че циркулиращите нива на кортизол обикновено се използват за да се определи нивото на възбуда на хипоталамусната-хипофизна-адреналинова (ХХА) осна система в случай на стрес, Флеминг и негови колеги (1987, 1997; Сталингс, Флеминг, Кортър, Уортам, и Щайнър, 2001) са открили позитивни връзки между нивата на кортизол в слюнката и майчинската симпатия към плача на чужди деца, и майчинскoто позитивно отношение към техните собствени деца. Тяхната интерпретация на тези данни е пълна с еволюционни и функционални модели на емпатия, тоест възприемането на нуждите на едно дете поражда умерена психологическа възбуда у една майка така, че тя се мотивира да откликне на тези нужди. И обратно, много ниски или много високи нива на кортизол могат да повлияят респективно за повишаване или понижаване на възбудата на ХХА, което или няма да успее да мотивира отдаване на грижа или ще разшири капацитета на майката за извършване на ефективна просоциална реакция. Не е ясно обаче дали същите процеси на ХХА възбуда и емпатична реакция са ефективни при мъже (Флеминг и др.,2002). Изследвания на връзките между кортизола и емпатията или просоциалното поведение извън областта на родителската грижа засега липсват.

Изследвания върху реактивноста на кортизола са дали по-сериозни доказателства ползата от това да си реципиент на просоциално поведение от другите ( виж DeVries, Glasper,

& Detillon, 2003, за справка). Саполски и Рей (1989) съобщават че базисните нива на кортизол при по-високопоставените в йерархията мъжки бабуини са в обратнопропорционална връзка с количеството време прекарано в позитивни социални взаимоотношения с женските и малките. Няколко лабораторни изследвания с хора също са показали че получаването на социална подкрепа от взаимодействен партньор предполага намалени реакции на кортизола към стресори. (напр. Kirschbaum, Klauer, Filipp, & Hellhammer, 1995), зависимост която се е наблюдавала в двадесет и две изследвания при един скорошен мета-анализ (Thorsteinsson & James, 1999). Де Врийс (2002; Де Врийс и др., 2003) и други (Инсел, Гингрич, и Янг, 2001) предполагат че успокояващият или хомеостатичен ефект върху ХХА системата от получаването на просоциални, подкрепящи поведения може да бъде осъществен чрез регулаторните функции на пептидния хормон наречен окситоцин.

Пептидните хормони асоциирани с репродуктивните процеси също са замесени в родителската грижа. Нивата на циркулиращия пролактин са позитивно свързани с качеството

както на майчината така и на бащината отзивчивост на нуждите на потомъка при хората (напр. Кортър и Флеминг, 1995; Стори и др., 2000) и други млекопитаещи (напр. Bridges, DiBiase, Loundes, & Doherty,1985; Roberts, Jenkins, Lawler, Wegner, & Newman,2001). Окситоцинът също така се очертава като една от новите цели на невроендокринните изследвания върху просоциалното поведение при хората. Неговата роля при възпроизводството на бозайниците, раждането на деца, и кърменето е добре документирана (Carter,2003). Значителна част от изследвания с животни е подтвърдила ролята на окситоцина при родителската грижа, привързаността към партньора, и поведения на сдружаване както при мъжките така и при женските екземпляри (Carter,2003; Insel, 2002), но и така имаме малко доказателства дали изпълнява същите социално-емоционални функции при хората.

Тейлър и колеги(2000) предполагат че окситоцина подпомага алтернативната и по-специално женската стресова реакция тип „грижа или сприятеляване“, като една различна еволюционно подпомогната реакция спрямо някаква опасност или предизвикателство в сравнение с „борба или бягство“. Грижата се отнася до себезащита и защита на потомството за осигуряване на безопасност, а сприятеляването се отнася до създаване на подпомагащи социални мрежи, които на свой ред осигуряват още по-голяма защита чрез просоциални и присъединителни действия. Нещо интересно, и пролактина и окситоцина са намесени в изменението на стресовата ос (Neumann,2003). Освен че редуцира реактивността на ХХА (Carter,1998), едно от другите регулаторни свойства на окситоцина е стимулацията на парасимпатичния дял от автономната нервна система, резултат от което е намаляването на респираторната и сърдечна възбуда (Porges,2001; Unvas-Moberg,1998).

Тези успокоителни ефекти могат да смекчат изпитването на персонална беда както и вероятността от вцепеняване или бягство когато другите се възприемат като пострадали, застрашени или разтревожени, вследствие на което могат да възникнат просоциални действия. Едно проучване на хипотетичните връзки между функциите на окситоцина и загрижеността за другите при хората има потенциал за по-голямо изясняване на хормоналната регулация на просоциално поведение.

Последно внимание трябва да обърнем на влиянието на развитието върху връзките между хормоните и загрижеността за другите. Въпреки че е има доста литература относно кортизола и други хормони във връзка с детските адаптивни и грешно-адаптивни поведения, това изследване все още не е разпростряно толкова че да включи емпатията и просоциалното поведение. Изглежда малко вероятно репродуктивните хормони да са силно отговорни за емпатичната реакция в прохождаща и ранна детска възраст, тъй като концентрациите и междуиндивидуалната променливост са просто много ниски преди доюношеска възраст. Например, въпреки добре документираните връзки между тестостерона и агресията при възрастните, връзките между тестостерона и агресивното поведение при децата и младежите са по-оскъдни (Booth, Johnson, Granger, Crouter, & McHale, 2003; Constantino и др.,1993). Глюкокортикоидите традиционно са били характеризирани като „бавният път“ към възбудата (Snowdon & Zeigler, 2000), на които им трябват от много секунди до много минути

за да задвижат автономни процеси. Обаче, детските емпатични автономни реакции на емоционални стимули са много бързи. Рано възникващите емоционални и поведенчески модели обхващащи загрижеността за другите първоначално може да бъдат подпомогнати от други физиологични системи, а после да включат хормонални системи докато първите узряват. Бъдещите изследвания в еволюционната психофизиология трябва да са насочени към възможността за онтологични промени в ролите изпълнявани от хормоните в развитието на емпатията и просоциалното поведение.

Автономни Процеси

Въпреки че активирането на мозъчни области може да допринесе за когнитивните (познавателните) и афективните (емоционалните) аспекти на емпатията и симпатията, а циркулиращите хормони да предадат сигнали от мозъка, всъщност ангажирането с алтруистично или просоциално поведение изисква участието на Автономната Нервна Система (АНС) и телесни процеси. Значително повече са изследванията върху връзките между човешката загриженост за другите и такива автономни процеси като пулс, кръвно налягане, електропроводимост на кожата (кожно съпротивление) и дишане, отколкото върху неврофизиологичните или невроендокринологичните процеси. Това може да се дължи на по-близката връзка на автономните процеси с поведението; на по-слабо интензивните, взискателни или агресивни методи за ценка; на по-ниските разходи за автономни изследвания; и на по-ранното развитие на технологиите за измерване на автономната активност.

Откакто Дарвин(1872/1998) и Джеймс(1884) предположиха че различни модели на автономна активност вероятно съответстват на видимо различни емоции като гняв, страх, отвращение, тъга, и радост, изследователите на емоциите продължават да тестват и да спорят относно валидноста на теорията за „автономната специфичност“. Има много логични причини за тази теория (Ekman, 1999; Levenson,2003). Субективно, ние изживяваме различни автономни състояния когато изпитваме различни емоции. Функционално, моделите от адаптивни моторни действия които се смята че са мотивирани от изпитването на дискретни емоции изискват характерното използване на автономни процеси. Социално, заявяването на индивидуално състояние и намерението да принадлежиш към социалната група изисква такива телесни, обонятелни (апокринни потни жлези) и лицеви знаци с които да може да се прави разлика между емоциите. И обратно, критици на значимостта и повтаряемостта на изследването претендиращи да подкрепят теорията за „автономната специфичност“ (напр. Caccioppo, Klein, Berntson , & Hatfield, 1993; Mandler,1980; Zajonc & McIntosh, 1992) спорят че едно общо състояние на автономна възбуда може да задвижи широк спектър от моторни реакции. Така, когато някой се чувства въодушевен, изплашен или ядосан, той може да получи ускорен пулс, повишено кръвно налягане, и ускорено дишане за да се подготви за действие.

Това което не се оспорва е че емоционалните процеси наистина предизвикват промени в автономните функции. Следователно, когато възприемането на нечие нещастие или нужда поражда чувства на емпатия или симпатия, трябва да се очакват промени в пулса, в електропроводимостта на кожата, или в други соматични системи. Тези автономни промени са предизвикани от редица фундаментални процеси, включващи симпатичния и парасимпатичния дял от АНС ( Brownley, Hurwitz,& Schneiderman, 2000). Например, пулсът на сърцето се ускорява когато относителното влияние на възбудителния (възбуждащ, или горнорегулиращ) симпатичен дял е по-голямо от това на задържащия (успокояващ, или долнорегулиращ) дял на парасимпатичния дял на АНС. Математически алгоритми приложени към регистрирани модели сърдечна активност могат да разграничат относителните парасимпатични (напр. респираторната синусова аритмия, или вагален тон, от редица междуударни интервали; Porges,1991, 1995) и симпатични (напр. предизхвърлящия период [PEP] от импедансната кардиография; Sherwood, 1993) влияния върху сърдечните функции. И обратно, секрецията на екринните потни жлези, която определя електродермалната проводимост (нивата на кожно съпротивление) е изключително контролирана от симпатичния дял (Dawson, Schel, & Filion, 2000). По този начин измерването и анализа на автономните данни също така дава някакви познания за вероятните неврологични причинители на състояния на соматична активност.

Ранните изследвания върху автономните корелати (съотносителни понятия) на емпатията са проведени от клинични изследователи които се интересували да разберат как компетентни терапевти са били в състояние точно да възприемат състоянията и нуждите на техните клиенти (напр. Bowman & Gieson, 1982). Едно предположение било че емпатията би довела до автономна синхронност между терапевта и клиента, така че двамата участници биха имали повече съгласувани модели на сърдечна активност по време на по-ефективни терапевтични сесии. Грийнблат (1972) наблюдавал пулсовете на терапевт и клиент по време на няколко сесии и открил че сесиите в които терапевтът проявявал чувство на внимание и загриженост за чувствата на клиента са и сесиите в които двойката прояавява най-голяма съгласваност на сърдечните пулсове. По подобен начин, Робинсън, Хърман и Каплан (1982) съобщават че клиентите описват терапевтите като по-емпатични когато двете страни са имали по-съответстващи температура на кожата и кожна електропроводимост. Левенсън и Руеф (192) са измерили редица автономни процеси, в това число сърдечен пулс, кожна електропроводимост и амплитуда на пулса докато различни двойки са провеждали разговор: Участниците са направили по-точни оценки на негативните чувства на партньора когато двете страни са изпитали по-близки физиологични профили. Въпреки това подобен модел не е открит при самооценка на емпатията в стандартна анкета.

В едно ранно изследване на Крейг (1968; Craig & Wood,1969) пулсът на участниците е измерен докато те гледат как други хора потапят ръцете си в ледено студена вода, и докато самите те потапят ръцете си. В първия случай, при мисълта за емпатично споделяне на стресовото преживяване, пулсовете на участниците с забавят. И обратно, пулсовете се ускоряват когато участниците преживяват стреса и дискомфорта директно. Забавянето на сърдечния пулс (ЗСП) бива свързано едновременно с външната насоченост на вниманието за събиране на информация (напр. Cacioppo & Sandman,1978) и изпитванетона тъга (Ekman, Levenson, & Friesen,1983), докато ускоряването на сърдечния пулс (УСП) е по-характерно при отдръпване и страх (Ekman и др.,1983). ЗСП вероятно е резултат от относително увеличена парасимпатична и намалена симпатична активност, което също така се асоциира и с външно-насочената ориентация (Porges,1991). По този начин ЗСП е добър кандидат за автономен корелат на ориентираните-към-другите, емпатични реакции, докато УСП изглежда засяга личното нещастие и фокусира върху собствения дискомфорт (виж Batson & Oleson, 1991).

Последвалите опити да се повторят откритията на Крейг постигат смесени резултати. Мехрабиан, Янг и Сато (1988) разграничават по-емпатичните от по-малко емпатичните участници използвайки стандартизирана анкета, и измерват техните пулсове и кожна електропроводимост докато те гледат видеокасета с плачещо дете. Подобно на резултатите на Крейг, по-емпатичните участници изпитали ЗСП докато гледали видеото, а тези с по-малка емпатия изпитали първоначално леко ЗСП последвано от УСП. Въпреки това, по- емпатичните участници също така имали по високи нива на кожна електропроводимост, което сочи че те са изпитали симпатична активация или персонален дистрес. По подобен начин, при работа с малки деца, някои от които с проблеми в поведението (Zahn-Waxler, Cole, Welsh,& Fox, 1995), ЗСП като реакция на видеокасета изобразяваща тъжно дете предположил по-емпатични и просоциални реакции спрямо пострадали възрастни, но по-високия пулс (при всички деца) и по-високата кожна електропроводимост (само при момичета) също се асоциирали с това да си по-просоциален. Визенфелд,Уитман, и Малатеста (1984) показват филм с плачещи деца на по-силно и по-слабо емпатични жени, и откриват че по-емпатичните изпитват по-голямо УСП, по-голяма кожна електропроводимост и по-голямо желание да вземат в себе си децата, в сравнение с по-слабиоо емпатичните. Така, след няколко изследвания, има известно разминаване относно това дали емпатичната отзивчивост е по-близко свързана с автономната активация и възбуда, или с автономната задържане и регулация.

Най-обширното проучване върху връзките между сърдечен пулс, ЗСП и УСП, и аспектите на загриженост за другите се съдържа в еволюционните изследвания проведени от Айзенберг, Фабес, и техни колеги (напр. Eisenberg, Fabes, Bustamantе, и др.1988а; Eisenberg, Fabes, Miller и др.1989; Eisenberg, Schaller, Fabes I др.,1988b) през последните петнайсет години. В продължение на няколко изследвания тези изследователи са използвали различни начини за отчитане промените в пулса, включително и аритметичната разлика в пулса по време на емоционално наситени събития и на неутрални такива. (напр. Eisenberg и др.,1989;Eisenberg и др.,1998), разликата в пулса преди и след емоционално наситени събития (Eisenberg и др.,1988а), и линeйната крива на промяната на пулса по време на емоционален стимул (напр. Eisenberg и др.,1992; Eisenberg и др.,1998). Както работата на Визенфелд и Мехрабиан, тези изследвания обикновено ползвали заснети на видео сцени на някой в дистрес или затруднение (напр. момиче със спина бифида преминаващо през трудна физиотерапия) за да предизвикат чужда физиологична реакция. Симпатията и просоциалното поведение, и личния дистрес и безпомощност, били измерени чрез: кодиране на наблюдавано чувство и поведение; устни сведения за реакции на стимули; лични, майчини , учителски и приятелски сведения за емпатия и просоциално поведение в стандартни анкети. По време на тези изследвания Айзенберг, Фабес и колеги са положили значителни усилия за развенчаване значението на сърдечносъдовата реактивност и загриженостза другите.

Когато са открити значителни връзки между сърдечния пулс и загрижеността за другите, пулса най-често е се съотнася отрицателно към процеси с просоциална насоченост, или положително към знаци за дистрес. В повечето от изследванията ЗСП обикновено се асоциира със симпатия и просоциално поведение , а УСП не. Въпреки това връзките са малки или умерени по сила, и понякога противоречиви. Например, в едно изследване ЗСП се асоциирало с наблюдения на помощно поведение в лабораторията, но не и с наблюдения на просоциално поведение на връстници ж класната стая. По подобен начин ЗСП е асоциирано със загриженост за другите в една възрастова група но не и в друга ( напр. по-млади но не и по-възрастни ученици) или с един пол но не и с друг (напр. момчета но не и момичета). Накрая, някои изследвания не успели да намерят никаква връзка между ЗСП и индикатори на загриженост за другите, или се получили обратни модели, при които УСП предполагало симпатия или просоциално поведение. Като цяло, била поставена под въпрос универсалността на дихотомията (противопоставянето) на автономните индикатори на симпатия срещу персоналния дистрес (ЗСП срещу УСП).

Айзенберг, Фабес и техни колеги са изследвали други индикатори на автономна възбуда, по-специално кожната електропроводимост и респираторната синусова аритмия (вагален тон). В пет изследвания включващи реакция на филмирани стимули, по-високата кожна електропроводимост се асоциирала негативно с един или повече процеси на загриженост за другите, или положително с един или повече процеси на персонален дистрес и поведения на отбягване (напр. отместване на погледа). В едно от тези изследвания, обаче, по-високите нива на кожна електропроводимост при младите момичета предполагало по-просоциално поведение според учителските сведения; в друго изследване по-високите нива на кожна електропроводимост при момчета свидетелстват за по-малко негативна емоционалност и емоционална интензивност. Следователно, налице е едно скромно емпирично доказателство че по-високите нива на кожна електропроводимост причиняват тревожна превъзбуда която понякога може да се смеси със симпатични и просоциални реакции към други изпитващи дистрес.

Айзенберг, Фабес и техни колеги са изследвали също така и връзките между парасимпатичното влияние и загрижеността за другите, определяйки сърдечните измервания според променливостта на пулса или вагалния тон в неутрални състояния вместо в емоционално наситени такива. В едно от изследванията по-голямата променливост на пулса се асоциира с успокоително поведение при момчетата но не и при момичетата. В друго променливостта на пулса се съотнася позитивно към авто-признатата симпатия, но не и към тяхната отзивчивост. Те откриват че вагалният тон се съотнася негативно към сведенията на връстници за момичешкото просоциално поведение и не се асоциира с никакви процеси на момчешката загриженост за другите. Това показва че вагалния тон на децата в предучилищна възраст се съотнася негативно към тяхната емпатична загриженост спрямо симулациите на травми от страна на възрастните. Ако деца с висок вагален тон имат висок праг на възбуда, те може да не реагират на лек или умерен дистрес у другите, следователно изглежда им липсва симпатия и желание да помогнат. Обаче когато емоционалните стимули са достатъчно силни за да задвижат възбуда, детските саморегулаторни способности могат да помогнат за успокояване на персоналния дистрес, да породят емпатия, и да организират ефективни, просоциални реакции.

Като цяло, някои изследвания показват че високата възбуда се смесва (интерферира) с емпатията и просоциалното поведение, докато други не намират този модел на интерференция. Възможно е при определени житейски условия и определени детски характеристики авто-дистреса и емпатичния дистрес да съществуват заедно, и високата възбуда да не ограничава непременно просоциалните действия. Има много малко информация относно дългосрочните връзки между автономната физиология и развитието на загрижеността за другите. Деца които са имали по-висок сърдечен пулс и по-нисък вагален тон докато са гледали видео стимули пораждащи емпатия са описани от техните учители две години по-късно като по-просоциални отколкото такива които не са проявили тези автономни модели. Друг предмет на тази литература се отнася към методите използвани за предизвикване на емпатични автономни реакции. Избраната стратегия е да се показват на участниците филмирани стимули изобразяващи хора в дистрес. Автономната възбуда докато пасивно се наблюдават заснети на видео материали обаче могат да бъдат само бледо отражение на различните типове сърдечносъдови и електродермални реакции проявявящи се когато някой всъщност взаимодейства с друг който е тъжен, стресиран, или се нуждае от помощ. Нужни са алтернативни методи за задвижване на автономни физиологични процеси, за по-добро идентифициране на модели на променливост на пулс и кожна електропроводимост които са най-точните индикатори за емпатия.

Темперамент

Финалният подход към разбиране на индивидуалните различия в моделите на загриженост за другите който ще разгледаме тук е да се установи как емпатията и свързаните с нея процеси се свързват с други устойчиви признаци засягащи нравствените характерстики. Подкрепа на твърдението че такива признаци са заложени в биологичните фактори включва нарастващи доказателства за наследствеността и устойчивост във времето на различни аспекти на темперамента. Темпераментът e съвкупността от индивидуални различия в поведението и саморегулацията смятащи се за заложени по природа (генетично и биологично), но също и повлияни във времето от съзряването и опита. Аспекти от детския темперамент се смята че дават основа или материал за развитието на чертите от харатера на възрастния. Въпреки че няма директни връзки между характера и темперамента, съществуват значителни прилики. Така, въпреки че темперамента е в най-добрия случай индиректна мярка за биопсихология, изследвания върху връзките между темперамента и загрижеността за другите биха разкрили как фундаментални биологични процеси обуславят видими модели на поведение.

Значителни усилия са хвърлени за установяване на най-добрите начини за възприемането и измерването на темперамента. Някои изследователи често комбинират множество измерения на темперамента в по-малък брой йерархични фактори, които обикновено се свеждат до три най-често разграничавани групи: Затворен/бавно-адаптивен, Общителен/Лek, и Труден/Негативно-реагиращ. Затворен/бавно-адаптивен се отнася до последователни модели на безпокойство, дистрес, срамежливост, затвореност, и отбягване при срещи с непознати хора, предмети или ситуации, и трудни за успокояване при възбуда. Общителен/Лek описва модел на уравновесеност и трудна възбудимост, лесен за успокоение при възбуда, внимателен и съсредоточен, и заинтересован от другите и позитивен спрямо тях. Труден/Негативно-реагиращ включва негативна емоционална реактивност, в това число нисък праг на фрустрация, силно изразен гняв при възбуда, висока моторна активност, и ниска успокояемост.

Затворен/бавно-адаптивен. Деца определени като темпераментно затворени се разглеждат като изпитваци неефективна саморегулация на емоционалната реактивност при среща с някаква новост или предизвикателство, така че по принцип адаптивната ориентация и възбуда биват преувеличени и се смесват с проявата на подходящи за справяне реакции. Редица учени са документирали негативни връзки между темпераментната затвореност или срамежливост и различни индикатори на детска загриженост. Станхоуп, Бел и Паркър-Коен (1987) откриват че децата в предучилищна възраст описани като срамежливи от майките си са по-малко просоциални към непознати възрастни в лаборатория отколкото по-малко срамежливи деца, въпреки че сведенията на майките за тяхното помощно поведение у дома не се различават. Oтдръпването на прохождащи деца от техни познати партньори за игра се оказва че предполага по-слабо просоциално поведение към връстници на 9 годишна възраст (макар и не в предучилищна възраст). Срамежливостта и просоциалното поведение също са обратнопропорционални на 9 годишна възраст. Деца в детска градина описани от майките си като по-срамежливи реагират на симулации на дистрес с по-малко демонстрации на симпатия. Така след малък набор от изследвания с различни методологии темпераментната затвореност се асоциира право и обратнопропорционално с детската симпатия и просоциалното поведение към връстници и непознати.

В анализа на Янг и колеги, моделите на висока реактивност и възбудимост които характеризират затвореността на 4 годишна възраст не предположили емпатия и просоциално поведение в прохождаща възраст спрямо майки и експериментатори които симулирали самонараняване. В последвал анализ, поведенчески затворени прохождащи деца са по-слабо емпатични и просоциални към експериментатор отколкото по-малко затворените, обаче по-силно и по-слабо затворените деца реагирали еднакво на майчините симулации на дистрес. Тези изследвания предполагат че безпокойството породено от непознати може да затрудни саморегулаторните способности на темпераментно затворени деца и да се смеси с тяхната способност за ангажиране с ефективни, насочени към другите взаимопомощни поведения. Когато познати фигури като родителите са наоколо и гарантират сигурност, този външен източник на регулация на емоциите позволява на затворени деца да действат спрямо тяхната емпатична осъзнатост за чуждия дистрес по симпатични и просоциални начини. Други фактори обаче като родителската социализация могат да управляват дългосрочните връзки между темперамента и загрижеността за другите.

Тази възможност е разгледана и от Кочанска (1991,1997), при която ранната затвореност няма тенденция да предполага съвест след 2 или повече години. По-скоро майчините практики на отглеждане на деца често контролират връзката между по-ранната затвореност и по-късната съвест. В тази работа понятието съвест е дефинирано като възприемането на подходящи стандарти на поведение, важна предпоставка в моралното развитие. Въпреки че съвестта не може да се приравни директно със загрижеността за другите, съществуват важни паралели в постройката им, и доказателства за съвест могат да се открият в тенденциите да се държим загрижено и неагресивно спрямо другите. Кочанска открива че по-силно затворени прохождащи деца са по-склонни да развият съвест когато майките им използват нежни практики на възпитание, отколкото по-наказателните и всяващи страх техники. И обратно, съвестта изглежда се възпитава при по-слабо затворени прохождащи чрез качеството на привързаността между майка и дете. Хейстингс и колеги също намират доказателства за майчино отглеждане което контролира връзката между затвореността на момичета в прохождаща възраст и тяхното по-късно просоциално поведение. Бъдещите изследвания трябва да изяснят начините по моито темперамента допринася за моралните емоции и поведения на децата.

Общителен/Лek. В много отношения общителността е противоположното на затвореността. Изследванията върху затворени/бавно-адаптивни деца обикновено сравняват по-затворени с по-малко затворени деца които, както може да се предположи, са и по-общителни. Тъй като общителността е аспект от темперамента засяга интереса и ориентацията към другите, по-общителни деца се очаква да имат и по-просоциално поведение. Има известни доказателства в подкрепа на тази хипотеза. Децата в предучилищна възраст които имат по-социални взаиоотношения също показват и повече поведения на взаимопомощ. Милър и Янсен оп де Хаар интервюирали майки на деца определени от учителите като високо емпатични, и открили че тези майки характеризират децата си като високо общителни и изразяващи позитивни чувства. Специфични измерения на темперамента включени в по-широката рамка на типа общителен/лek като например контрол на вниманието и регулация, също се асоциират с индикатори на загриженост за другите при ученици. Така деца които са темпераментно по общителни/лekи са по-склонни към загриженост за другите.

Труден/Негативнa емоционалност. Малко на брой изследвания са проучили как това да си темпераментно нетърпим към фрустрации и предразположен към гневни изблици се асоциира с загрижеността за другите. Както е споменато, негативната емоционалност, която се изразява в труден темперамент, е обратнопропорционално свързана със симпатията и просоциалното поведение. Денам (1986) открива че по-гневни деца изпитват по-голяма трудност за ангажиране с поведения на загриженост и разбиране на чуждите емоции. Фарвър и Бранстетър (1994) свидетелстват че трудните деца са по-слабо просоциални отколкото лесните им връстници . Кочанска и колеги (1994) че майките свидетелстват за по-слабо усвояване на морални стандарти при момчета в предучилищна възраст които проявяват по импулсивни/търсещи сензация тенденции. Накрая, Янг и колеги (1999) откриват че един модел на реактивност свързан с трудния темперамент при 4 месечни бебета предполага по- слаби емпатични реакции на 2 годишна възраст към симулацията на травми от възрастни. Така след половин дузина изследвания включващи различни периоди от детството и различни мерки, по-трудният темперамент е асоцииран с по-малка емпатия и просоциално поведение при децата.

Въпреки че има относително малко преки изследвания на трудния темперамент и загриженост за другите, може да се извади заключение чрез връзките между двете конструкции за един трети аспект на поведение: агресията. Съществуват много доказателства че деца с по-труден темперамент са също и по-агресивни. На свой ред, има значителна литература показваща че по-агресивни деца и възрастни изпитват по-малка емпатия и проявяват по-малка симпатия и просоциално поведение. Следователно, съвкупността от връзки между труден темперамент, агресия, и загриженост предполага че склонността към гняв може едновременно да породи употребата на агресия за постигане на цели и да се смеси със способността да се ангажираш с действия които допринасят за благото на другите. Необходими са бъдещи изследвания за подтвърждение на тези заключения.

Аудиометрия

Аудиометрията като раздел от аудиологията има за задача да прилага и развива точни субективни и обективни методики за изследване функцията на слуховия анализатор във всичките £ параметри. Тя получи широко внедряване в научната и практическата дейност на ото-рино-ларинголозите благодарение на развитието на електроакустичната апаратура. Без аудиометричното изследване сега е немислима точната топична и функционална диагностика в патологията на ухото.

Задачата на аудометрията е да се определи функционалното състоя-ние на слуховия анализатор. Точни данни за слуховата функция могат да се получат само въз основа на определени измервания и сравнения. По начало това създава немалко трудности, още повече че не сме в състояние да измерим параметрите на самото възприятие. Това което може да се измери, е дразнителят, т.е. звукът, а самото възприятие може да бъде наблюдавано, сравнявано, преценявано. Аудиометрията разполага с много-бройни и разнообразни методи за изследване на слуха. Целта на изследва-нето може да бъде диагностична, медикоекспертизна и профилактична. Съвременните методи за изследване на слуха се осъществяват със сложна електроакустична апаратура. Най-общия принцип, по който тези апарати функционират, е превръщане на звуковите трептения в електрични или направо генериране на електрични трептения. Така получените електрични трептения могат да се усилват и видоизменят в извънредно широки граници, след което се превръщат в звуков дразнител. Звуковия дразнител може да се подаде на изследвания в свободно звуково поле (чрез високого-ворител), чрез слушалки на ушите, чрез вибратор по тактилновибрационен път. Самото изследване се провежда в шумоизолирана стая или кабинка като първо на изследвания се прави отоскопичен преглед. Резултатите се нанасят върху специална аудиометрична бланка. Означаването на прага на звука по въздушен и костен път се нанася на графика – координатна система, по абсцисата на която е нанесена височината на тоновете в Хц, а по ординатата – интензитетът в децибели, като последният нараства по посока отгоре надолу по ординатата.

Звукът представлява механично трептене на частиците на материята около тяхната точка на покой или равновесие, което се разпространява в еластична среда – газова, течна или твърда – под формата на вълни и което е в състояние да причини слухово възприятие.

Фиг. 1 Графично представяне на сложен тон (непрекъсната линия), получен от събирането  на три синусоидални тона с различна честота.

Както всяко трептене звукът е носител на енергия. Източникът на звук може да бъде всяко еластично тяло, способно да трепти.

Синусоидален тон (чист, прост тон). Ритмично повтарящо се във времето синусоидално трептене. Не се среща в природата. Произвежда се от специални уреди и апарати (фиг. 1)

Сложен тон (музикален тон). Ритмично повтарящи се във времето хармонични, сложни трептения, съставени от определен брой синусои-дални трептения, на които могат да бъдат разложени. Синусоидалното трептене с най-ниска честота представлява основен тон. Другите сину-соидални трептения са с по-голяма честота, отнасят се към основния тон като целите числа 1:2:3:4 и т. н. и се наричат обертонове. Те  определят тембъра на звука. Сложните тонове се произвеждат от музикални инстру-менти и от гласовия апарат на човека при пеене и говорене (фиг. 1).

Шум. Най-често срещания звук в природата. Представлява неравно-мерни, хаотични трептения без периодичен характер, съставени от трепте-ния с най-различни честоти, съотношението между които не се изразява с цели числа, а с дробни.

Бял шум. Звучи като шум, наподобяващ течаща вода. Състои се от всички звукови трептения и се характеризира с това, че при еднакви отрязъци от фреквентна ширина се получава еднакво количество звукова енергия.

Теснолентов шум. Представлява сбор от всички трептения, включени в ивицата 1\3 от октавата нагоре и 1\3 от октавата надолу около една централна честота\пример: централната честота 1000 Хц; една трета надолу = 167 Хц.; една трета нагоре = 333 Хц. Ширината на лентата следователно е от 833 до 1333 Хц.

Интензитетно модулиран тон. Представлява периодично изменение – намаление или увеличение – на интензитета (амплитудата) на даден тон в определена степен (дълбочина на модулацията), като нивото на интензи-тета, около което става това колебание, може да бъде най-различно. Според дълбочината на модулацията субективното впечатление е или колебание в гръмкостта на тона, или периодично прекъсване (фиг. 2).

Фиг. 2. Графично представяне на модулиран (пулсиращ) тон по Люшер.

Съотношението между продължителността на максимума и на минимума на импулса е 1:1. Общата продължителност е равна на 0,5 сек. Разликата между А макс. и А мин. може да се изменя по желание от 0 до 6 децибела (0 до 50%).

Клик. Представлява бял шум с много малка продължителност – 2,5 мсек. В състава му влизат честотите от 100 до 20000 Хц, като най-голям интензитет имат съставките около 4000 Хц. Има характера на пукот, на цъкане. Филтрираните кликове представляват теснолентови шумове с различна по височина централна честота и малка продължителност (от 2,5 до 40 милисекунди).

Мерки за измерване на звука. Херц (Hz). Физичната мярка за измерване на височината на тоновете е броят на трептенията в 1 сек.

Един херц е равен на едно трептене за време от 1 сек. По-високите звуци имат по-голям брой трептения в 1 сек. и обратно. Най-малкият брой трептения, които предизвикват слухово възприятие е 16, а най-големият – 20000 Хц.

Октава. Субективната мярка за височината на тоновете – основава се на сравняването на два тона по височина. Когато един тон субективно е двойно по-висок от друг, интервалът между тях е една октава (табл. 1).

инфра-

звуци

звуци ултра-

звуци

8 16  32  64  128  256  512  1024  2048  4096 8192 16384  32768   Hz
CІІ СІ  С    с     с1     с2     с3      с4      с5      с6 с7              Октава

Децибел. Използва се 0за измерване силата на звука и представлява 1/10 от мярката бел. Той е логаритмична единица, която изразява отноше-нието между две величини (например звуково налягане, звукова енергия и др.). Изразявайки отношение, децибелът няма абсолютна стойност и затова при използването винаги трябва да се посочва каква стойност е приета за нула децибела. В аудиометрията с нула децибела се означава минималното звуково налягане (звукова мощност) при тона 1000 Хц, което може да предизвика слухово възприятие и което е равно на 20 микропаскала (0,00002 Нютона на м2).

КРАТКИ АНАТОМО–ФИЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ

Адекватен дразнител на слуховия анализатор са звуковите трепте-ния, респективно енергията, която носят те. Възприемането на звуковите трептения от околната среда се осъществяват при протичането на два основни, коренно различни процеса, които следват един след друг. Първият процес има чисто физичен, механичен характер. При него звуко-вите трептения преминават по пътя на проводният апарат (външен слухов проход, тъпанче, слухови костици, прозорчета, течности и мембрани на вътрешното ухо) и се довеждат до сетивните клетки на кортиевия орган. Вторият – биохимичен, нервен процес започва в сетивните клетки с транс-формирането на звуковата енергия в нервни импулси, които достигат до мозъчната кора, проведени от нервните пътища на ЦНС.

ЗВУКОПРОВОДЕН АПАРАТ

При обикновени условия достигането на звуковите вълни до вътреш-ното ухо става чрез проводния апарат и се нарича въздушна проводимост – тя играе решаваща роля при слуховото възприятие.

Звукът обаче може да достигне до вътрешното ухо и по тъканен път – костна проводимост, когато той атакува директно тъканите на главата.

При преминаването на звуковите трептения от по-малко плътна среда в среда с по-голяма плътност (например от въздушна в течна среда) звуковите вълни се отразяват и много малка част от енергията, която носят, преминава в по-плътната среда. Ролята на средното ухо е да прехвърли звуковата енергия от въздуха в течностите на вътрешното ухо почти без загуби. Това се осъществява благодарение на разликата в големината на реактивните площи на тъпанчето и плочката на стремето в съотношение 17:1 (усилване 24 дБ) и на лостовото действие на слуховите костици (усилване 3 дБ). В случая системата тъпанче – слухови костици играе ролята на усилвател на звуковата енергия с общо усилване около 30 дБ (фиг. 3).

Фиг. 3.

А. Трансформиране на звуковото налягане

а – тъпанче; б – плочка на стреме; слуховите костици, които ги свързват, пренасят звуковото налягане от тъпанчето върху плочката на стремето

В. Схематично представяне на лостовата система

1 – дръжка на чукчето; 3 – дългият израстък на наковалнята; 2 – точката, през която минава оста на движението (дръжката на чукчето извършва трептения с по-голяма амплитуда в сравнение с тази на дългия израстък на наковалнята)

С. Колумелизация и екранизация

а – тъпанче; в – овално прозорче; с – кръгло прозорче; к – колумели-зация (слуховите костици свързват тъпанчето с овалното прозорче и създа-ват пътя, по който преминава звуковата енергия); е–екранизация (тъпанче-то не позволява звуковите вълни да атакуват директно кръглото прозорче)

При много силни звуци, когато амплитудата  на трептене е голяма, съществува опасност от увреждане на вътрешното ухо. Контракцията на m. tensor tympani и на m. stapedius причинява ограничаване на размаха  на трептенето  и с това те осъществяват  предпазната си функция.

При костната проводимост усилването от страна на проводния апарат липсва. Звуковата вълна, която се разпространява във въздушната среда  и попада върху тъканите на главата, се рефлектира  до много голяма степен. За да се осъществи в случая слуховото възприятие, звукът трябва да бъде  с около 50 – 60 дБ по-силен в сравнение с този при възприятието по въздушен път. В случай че източникът на звук  е допрян до тъканите, възприятието  се осъществява  вече при интензитет, по-голям с около 35 дБ от този по въздушен път.

ЗВУКОПРИЕМЕН АПАРАТ

Многобройните теории за слуховото възприятие се разделят на няколко групи според принципа на действие в кохлеата, който се приема като основа.

1. Резонансните теории – с най-типичен представител Хелмхолц – приемат, че в охлюва се осъществява  първичен анализ на звуците по тяхната височина на базата на резонанса. Според Хелмхолц нишките на основната мембрана, които са с различна дължина, резонират на различ-ните тонове – по-дългите на по-ниските тонове, а по-късите на по-късите на по-високите. В случая се изисква голяма чувствителност и избира-телност на резониращата нишка и освен това бързо затихване на колебанието. Тези две изисквания са противоречиви едно спрямо друго. Освен това нишките на основната мембрана не са изолирани една от друга, а са свързани.

2. Телефонните теории – с представител Ръдърфорд – приемат, че в рецептора не се извършва анализ. Звуковите трептения се предават по-нататък по нервните пътища глобално. Анализът се извършва в главния мозък. Това противоречи на известните факти за съществуването на първичен анализ в рецептора.

3. Хидродинамичните теории – с представител Бекеши–Ранке – раз-глеждат хидродинамиката на вътрешното ухо в зависимост от свойствата на базиларната мембрана, която от основната витка към хеликотремата е с нарастваща ширина, на ductus cochlearis, чийто лумен, обратно – намалява по размер към хеликотремата, и на физическите качества на мембраната и течностите. Всички тези свойства водят до бързо затихване на трептенията на определено място в кохлеята в зависимост от дължината на вълната. Получава се т. н. странствуваща вълна, която затихва рязко под формата на режеща вълна. При това затихване се отдава енергията, която трептенето носи, и с това се дразнят съответните сетивни клетки. Високите тонове затихват в началото на основната витка, а ниските тонове – към хеликотремата.

4. Виников и Титова смятат, че настъпилата деформация на мястото на отдаването на енергията върху базиларната мембрана, води до дефор-мация на власинките на сетивните клетки. Те от своя страна представляват чувствителни химични антени, които задействат биохимичните процеси в сетивните клетки. По този начин физичната енергия на звуковите трептения се превръща в биохимична – нервен процес, който по-нататък разпространява по нервните пътища.

5. Други теории

НОРМАЛНО СЛУХОВО ПОЛЕ

Нормалното слухово поле включва всички звуци, дефинирани по височина и сила, които могат да бъдат възприети от нормалния слух.

Минималният праг на слуха се определя от най-малката стойност на звуковото налягане, което може да предизвика слухово възприятие при абсолютна тишина (фиг. 4). Слуховият анализатор не притежава еднаква чувствителност за тоновете с различна височина. Това означава, че праго-вото възприятие при отделните тонове се дължи на различната стойност на звуковата енергия. При тона с 1000 Хц е необходимо звуково налягане от 20 микропаскала (0,00002 Нютона  на м2), за да се достигне минималния праг на слуха за този тон. За тона с 64 Хц възприятието се осъществява при по-голяма стойност – от 11000 микропаскала (0,01 Нютона м2). И в двата случая субективните стойности са еднакви и се покриват с минималния праг на слуха за дадения тон, докато физичната стойност във втория случай е с около 50 дБ по-голяма. В зоната 500 – 3000 Хц ухото е най-чувствително – минималният праг на слуха се достига с най-малко звукова енергия. Колкото се отива към по-ниските и по-високите тонове, толкова по-голямо количество звукова енергия е необходимо, за да се получи слухово възприятие. Минималният праг на слуха не е рязка граница между “чувам” и “не чувам”, представлява ивица с ширина около 5 дБ.

Максимален праг на слуха. С нарастването на надпраговия интен-зитет гръмкостта на тоновете става все по-голяма, достигат се последова-телно зоната на приятното чуване, зоната на неприятното чуване и накрая прагът на болката, когато дразнителят причинява не слухово възприятие, а болка. Количеството звукова енергия, което причинява болка при различ-ните тонове, също така е с различни стойности. Кривите на минималния и на максималния праг на слуха се получават, като праговете за отделните тонове се свържат с линия – конкавна за минималния праг на слуха и конвексна за максималния.

Двете криви ограничават нормалното слухово поле. Всички тонове, включени в него, могат да бъдат възприети при нормален слух.

Прави впечатление, че слуховото поле обхваща тоновете от 16 Хц до 20000 Хц. По отношение на интензитетния диапазон то е по-широко за честотите 500–3000 Хц с максимална ширина при 1000–2000 Хц от 0 до 130 децибела. Колкото се отива към по-ниските и към по-високите тонове, интензитетният диапазон намалява – минималният праг на слуха и макси-малният праг се доближават все повече един до друг.

налягане

Н/м2

интензитет

W/м2

dB
200 102 140
130
20 10 120
110
2 10-2 100
90
0,2 10-4 80
70
0,02 10-6 60
50
0,002 10-8 40
30
0,0002 10-10 20
10
0,00002 10-12 0

Фиг. 4. Нормално слухово поле

А. Минимален праг на слуха. В. максимален праг на слуха. Зоната на говорните звуци, дефинирана по височина и интензитет, е защрихована. Количеството звукова енергия, коего причинява прагово възприятие, особено при 1000 Хц, е извънредно малко. То е само с 10% по-голямо от енергията на Брауновото (термичното) движение на молекулите на въздуха. За да бъде чуто едно трептене, е достатъчно атмосферното налягане да се колебае с една милиардна част от стойността си. При това membrane tympani извършва амплитуда, равна на 10 см, което е по – малко от диаметъра на водородната молекула. В рамките на интензитетния диапазон от нула до 130 дБ (което е равно на 13 степени) звукова енергия и се променя в съотношение от нула до 10000 милиарда.

Праг на различаване на два тона по височина се нарича най-малкият брой на трептенията, с който, ако се увеличи или намали честотата на един тон, ще се получи субективно впечатление, че височината му се е променила. Този праг зависи както от височината на тона, така и от надпраговия му интензитет. Като най-обща средна стойност може да се вземе три на хиляда.

Праг на различаване на два тона по интензитет се нарича най-малката стойност, с която, ако се промени интензитетът на даден тон, ще се получи субективно възприятие за промяна на гръмкостта му.

Той също зависи от височината на тона и от надпраговия му интензитет. За отделните тонове той приблизително е еднакъв при надпрагов интензитет от 40 дБ и има стойност около 1 дБ.

Зона на говорните звуци. Височината на съставките на говорните звуци се разполага средно между 100 и 6000 Хц, като долната граница се колебае в зависимост от гласа – мъжки, женски, детски – в рамките на една октава, а горната за някои звуци може да надмине 8000 Хц. По отношение на гръмкостта си те обхващат диапазона от 20 до 80 дБ.

Така определената зона се проектира върху нормалното слухово поле, в неговата централна, най-широка по отношение на интензитета област. Това е и зоната с най-голяма чувствителност на слуха. Тона показва една извънредно добра съгласуваност между слуха и речта като звуково явление.         

Физиологично въздействие на масажа върху мускулите, ставите и околоставните тъкани

Влиянието на масажа върху мускулите се проявява в няколко направления:

  1. Влияние върху мускулния тонус- мускулите са богато снабдени с проприорецептори, чрез които се свързват с ЦНС. Те са 2 вида:

-мускулни вретена- те имат интрафузиални и екстрафузиални влакна и слуват като детектори за дължината на мускула.

-сухожилни рецептори на Голджи- разполагат се в сухожилията и са чувствителни към механично огъване на сухожилията.

Тези рецептори предават информацията на съответните гръбначно мозъчни сегменти. Освен това последните са свързани и с определени дерматоми (образования на кожата), органи и системи. Така масажа, въздействайки на мускулните вретена и на сухожилните рецептори действа и на тонуса на мускулите. Силното им дразнение повишава мускулния тонус.

  1. Влияние върху трофиката на мускулите- ЦНС регулира кръвоносните съдове по цялото тяло. При прилагане на масаж резервните кръвоносни съдове се отварят, което подобрява трофиката на мускулите. Така се засилват и физико-химичните процеси, повишава се притока на кислород и гликоген и се предизвиква изгаряне на излишните мазнини и се отделя вода.
  2. Влияние на качествата на мускулите- приложен върху мускулите, масажа допринася за запазване и повишаване н свойствата съкратимост, еластичност,бързина, сила. От всичко това следва, че когато мускулите са изморени се възстановяват по бързо към работоспособност след масаж, отколкото след пасивна почивка.

Влиянието на масажа върху ставите и околоставните тъкани отново е свързано със снабдяването им с кислород и хранителни вещества. Поради това, че ставният хрущял е беден на кръвоносни съдове, той се изхранва от синовиалната течност. И тук, както при останалите тъкани масажа подобрява трофиката на ставната капсула и хрущяла и запазва еластичността на лигаментите и сухожилията.

TEMA-10.

Хигиенни основи на масажа. Намазващи средства. Показания и противопоказания

  1. 1. Устройство на масажното помещение-широко, за да има достатъчно възух. Трябва да е сухо за да може да става добро изпарение от кожата. Температурата на околната среда не трябва да редизвиква настръхване, трябва да предразполага към отпускане на мускулите. Това важи в голяма степен за болни с неврологични заболявания. Същото е в сила и при възстановителните масажи при спортистите. Най- подходящата темпераура е 20-23 градуса и влажност на въздха около 70%. Осветлението трябва да е достатъчно, за да се виждат добре измененията на кожата на масирания. Светлината трябва да е разсеяна, да не пад в очите и да е естествена или близка до нея. Изкуственото осветление трябва да е 60-80 лукса. От голяма важност е масажната кушетка. Нейната височина трябва да се променя, трябва да е дълга 175-180 см и широка 55 см. Трябва а има поне една подвижна чст в горния й край, където е хубаво да има отвор за лицето. Валяците с размер 20-25 м са задължителни. Кушетката трябва да е твърда  тънък слой дунапрен и тапицирана с изкуствена кожа. Задължително се постила чист бял чаршаф, който се сменя след всеки пациент. Освен кушетка трябва да има и маса за масиране на ръка с височина 80 см, дължина55 см и ширина-35 см. Тя също се тапицира и се покрива с чаршаф. Също така са необходими маса за водене на документация и няколко стола, шкаф за белъо, атечка и параван за реобличане.
  2. 2. Хигиена на масажиста- тъй като той работи с ъцете си те могат да станат посредник за пренасяне на зарази от един на друг. Ето защо ръцете трябва да са в изрядна чистота като се мият със сапун след всяко масиране.По кожата на ръцете им не трябва да има рани, които могат да се инфектират. При наличие на рани не трябва да се масира до зарастването им. Ноктите се режат ниско и се почистват. Не се позволява маникюр. Дългите нокто съдържат чужди вещества. Украшенията трябва да се махат преди масаж. При чувствителна на сапун кожа, масажистите рябва да ползват хидратиращи кремове против напукване на кожата. При много чувствителна кожа се използват други дезинфектанти. Освен чистотата на ръцете си масажиста следи и чистотата на цялото си тяло. Употребата на спиртни напитки трябва да се избягва.Трябва да се води борба и с лошия дъх. Облеклото трябва да е леко и да не ограничава движенията на масажиста. Тъй като масажа спада към тежкия физически труд по количество изразходвана енергия, масажистите трябва да си пестят енергията като си избират най- подходящото изходно положение оет не ограничава дишането и потдържа торакса в добро състояние. Да се избягват положения, които натоварват едни и същи мускулни групи. Масажиста трябва да умее да работи с двете ръце еднакво, за да мож да използа посменния метод. Често трябва да се сменят похватите, без да е за сметка на качеството. Почивките между процедурите се използват за възстановяване.
  3. 3. Изисквания към масирания- кожата трябва да е чиста от обриви, рани и екземи, както и от прах и мръсотия. Преди масажа ако е необходимо се взема душ. Това е в сила за спортист след тренировки. Ако това не е възможно се препоръчва изтриването на кожата с лавандулов спирт и памук. Ако върху кожата има рани трябва да се почистят, йодират и покрият с мрля преди масажа. Близо до ях не се масира. Масирания трябва да е максимално разсъблечен като се покриват с чаршаф онези части, които няма да се масират. При масиране на крайниците се оголват само те. Пациента не трябва да разговаря с масажиста, освен ако не е относно масажа и неговото състояние. Той трябва да се е постарал да да си отпусне мускулатурата. За това спомага заемането на средно физиологично положение. Пръстите трябва да са полусвити и отпуснати. При масиране на лицето и тилната област пациента е седнал с глава и тяло наведени назад, а за задната част на главата е наведен напред.
  4. 4. Мазила и сух масаж- за да се направят движенията на ръката по-леки, съпротивлението на двете кожи по-приетно и дразненето на нарвните окончания по- нежни, се прилагат средства, които да правят кожата по-плъзгава. Трябва да се избягва прекомерната им употреба, поради това че те пречат на изпълнението на някои похвати. При определени случаи се прибягва до така наречения сух масаж. Той е много по- силно раздразващ, по бързо предизвиква зачервяване и затопляне на кожата. Особено често се използва предстартово при спортисти. Може мн лесно да предизвика охлузване на кожата.За това е неудобен за продължително прилагане.
  5. 5. Противопоказания за масаж- поради силното си въздействие върху кръвообращението и метаболизма, масажа не може да се прилага при:
  • Фибрилна и субфибрилна температра
  • При острата фаза на възпалителните процеси, без значение къде се намират и от какво естество са
  • При обриви и силно раздразнена кожа (изгаряне)
  • При кръвоизливи
  • Калколоза-бъбречна, пикочна, жлъчна, бременност, болезнена менструация, остри заболявания(хепатит, перитонит)
  • При възбудни психични заболявания и при силна преумора след голям физически труд
  • При възпаление и тромбоза на вените
  • При тумори
  • При всякакви  остри състояния- стенокардни болки, хипертония, хипотония и др.

TEMA-11

Физиологични промени в организма при прилагане на похватите поглаждане, изтискване, разтриване и омачкване.

Масажните похвати се делят на:

-         Осовни- поглаждане, разтриване, омачкване, ударни похвати, вибрации, пасивни движения

-         Спомагателни- пощипване, изтегляне, разтегляне, изтискване, омесване

Избора на един или друг похват, както и тяхното комбиниране зависи от следните фактори:

-         Цели и задачи

-         Техника и способности на масажиста

-         Индивидуалните особенности на масирания

А Поглаждане

  1. 1. Поглаждане- въздейства върху кожата. При техническото му изпълнение, ръцете на масажиста се плъзгат по можата на масирания. Посоката е по хода на лимфния ток, от периферията към центъра. С поглаждане се заочва и се завършва всеки масаж. То може да се вклучи и между отделните техники.
  2. 2. Основни похвати на поглаждането

-         Плоскосно повърхностно поглаждане- с него се започва. Движенията са бавни и се прилага за по големи повърхности. Като се стигне до края на региона, ръцете се връщат по въздуха. Целта на тов поглаждане е да подготви организма за ледватите техники.

-         Докосващо- при него се плъзгат възглавничките на пръстите на масажиста върху кожата на масирания

-         Плоскосно дълбоко-при него трябва да се получи кожно валяче пред пръстите или дланта на масажиста. Изпълнява се с различни части на ръцете. Спазва се хода на лимфата. Предназначен е за мускулите на мишницата и предмишницата. Натиска върху кожата в началото е слаб, след това нараства и накрая пак намалява.

-         Обхващащо- разделя се на повърхностно, дълбоко и докосващо. Поглаждащата ръка обхваща плътно масирания регион. Може да се извърши с 2 пръста или с цялата ръка. Движението е праволинейно, зиг-загообразно или смесено. Движениета са от дисталната част на сегмента към проксималната, с преден или заден ход, в зависимост от водещия ръб на масажиращата ръка. Прилага се на сегменти с цилиндрична форма.

-         Отвеждащо- при отоци предимно от механично естество. Започва се от проксимално разположениете сегменти на едема (отока). Целта е освобождаването им и безпребядственото преминаване на лимфата в този участък. След това се преминава към поглаждане на по- ниско разположените сегменти.

-         Финско- използва се в спортния масаж. Това е съчетание между обхващащо и плоскосно. Ръката плътно поглажда кожата.

-         Прекъснати и непрекъснати- когато контакта на ръката с кожата не е нарушен е непрекъснат. Поради наранявания, разширени вени, фурункули, болезнени зони се налага те да бъдат избягвани и се прекъсва похвата.

3.Спомагателни похвати на плоскосното поглаждане

- грапавидно-с възглавничките на пръстите с един или два пръста. Използват се всички пръсти. При промяна на ъгала се променя и въздействието. При по- малък ъгъл се въздейства по слабо, а при по- голям по- силно. Прилага се върху мускулите на гърдите (интеркосталните мускули) и на гърба.

-         Гребеновидно- ръката е в юмрук, масираната повърност е между метакарпофалангиалните стави и проксималните стави на пръстите. Палеца не участва. Изолзват се 1 или 2 ръце едновременно или посменно. Може да се започне със метакарпофалангиалните и да се завърши претъркалващо с проксималните интерфалангиални стави на пръстите. Масират се дланите на ръцете и ходилата.

-         Гладене- ръката се сгъва в 90 градуса в метакарпофалангиалните стави. Пръстите са екстензирани. Извършва се със гръбните повърхности на пръстите с едната или двете ръце едновременно или посменно. Вариант на гладенето може да се направи като от начало се поглажда с гръбната повърхност на дланите и се завърши с гръбната повърхност на пръстите. Прилага се при масаж на лумбалния дял на гр. стълб, бедра, мишници и др.

3. Спомагателни похвати на обхващащото поглаждане

-         Щипковидно- използва се за масиране на пръсти и сухожилия. Извършва се с върховете на палеца, опониран срещу останалите пръсти.

-         Кръстовидно- извършва се с 2 ръце, които са със сключени пръсти. Обхващат крайника и образуват кръст между ръцете на масажиста и крайника на болния, който е поставен на рамото на масажиста.

-         Концентрично поглаждане- с длани се обхваща масираната става обикновенно напречно на дължината на крайника. Ръцете се движат срещуположно една на друга. Използва се за въздействие на ставите.

-         Обхождащо- палците едновременно осъществяват поглаждане на дадена става, обхождайки някои костни образования като пателата или малеоли.

-         Ветрилообразен- използват се двете ръце едновременно поставени латерално на ТБС и РС. Пръстите се движат с палмарната си част като ветрило от долу на горе и се раздалечават встрани. Същото може да се напражи и с палците.

-         Поглаждане на лумбалната област във вид на 8- с дланната повърхност на 2 ръце се описва 8 в посока от гръбначния стълб към аксиларните линии латерално.

Б.  Изстискване- по изпълнение се доближава до поглаждането, но се извършва по- бавно и с по-голям натиск, което има за резултат локално изпразване на лимфните и венозни съдове, последвано от бързото им напълване. Ръката на масажиста се поставя в дисталния край на мускула, като най-често се използва основата на дланта с улея между тенара и хипотенара ( или последния и палеца). Извършва се праволинеен натиск по дължината на мускула и по хода на лимфо и кръвотока с цел предвижването му проксимално. Движението се извършва бавно към съответните лимфни възли. Масиращата ръка се връща по въздуха. Това е специфичен похват за спортния масаж като въздействието му не е силно възбуждащо НС което го прави подходящ при възстановителния масаж.

В .Разтриване- похват насочен за въздействие предимно на подкожието. То може да се разтегли и размести както спрямо кожата, така и спрямо по- дълбоко лежащите тъкани. Съответно разтриването има по- дълбоко въздействие, което се определя от ъгала на наклона на ръката спрямо масираната повърхност. Колкото е по- остър ъгала, толкова е по повърхностно въздействието. Ръцете на масажиста не трябва да се плъзгат върху масираната повърхност, а заедно с нея. Триенето става между кожата и подкожието като не е необходимо да е по хода на лимфата, а може да бъде срещу него и в напречна посока. Разтриването поддържа нормалната подвижност на кожата, размеква патологичните отлагания, разкъсва срастванията и разтегля образуваните цикатрикси. Дълбокото разтриване повишава тонуса на мускулите и спомага за трофиката на околоставните тъкани. Ефективността му нараства ако се съчетае с топлинни процедури.

-Според начина на изпълнение-

  • кръгообразно- малки по обем движения с различни части на ръката по хода и обратно на часовниковата стрелка.(латеролатерално)
  • насрещно- когато двете ръце действат в противоположни посоки.

-   В зависимост от силата

  • Повърхностно
  • Дълбоко- работещата ръка се подпомага чрез допълнителен натиск от другата

-         В зависимост от посаката на движение

  • Надлъжно
  • Зиг-заг
    • Напречно
    • Спираловидно
      • Разтриване в кръг
      • Тласкащо

-         В зависимост от това с коя част на ръката се извършва

  • Възглавничката на 1 или повече пръсти
  • С цели длани
  • С улнарните ръбове на ръцете
  • С гръбната повърхност на пръстите
  • С гръбната повърхност на дланите
  • С предмишница
  • С 1 или 2 ръце едновременно или посменно

-         Спомагателни похвати

  • Грапавидно- с възглавничките на пръстите с 1 или 2 ръце. Пръстите са леко абдоцирани и флектирани, извършват се кръгообразни или спираловидни движения като връщането на ръцете става със същите движения по обратен път. Използва се за гръб, гърди… и др.
  • Гребеновидно- Ръката е сгъната в юмрук. Извършват се кръгообразни или спираловидни движения.
  • Пилене- С улнарния ръб на 1 или 2 ръце едновременно . Когато се прави с 1 ръка  улнарния ръб се движи надлъжно или напречно напред и праволинейно. Когато е с 2 ръце те се поставят на 2-3 см. Една от друга успоредно. Движенияята им са в противоположни посоки. Използва се за лумбалната област и гърба.
  • Щипковидното разтриване- ръката е сгъната във вид на улей в МКФ стави. Разтриването може да се извърши между: палеца и останалите пръсти, палеца и показалеца с кръгови и спираловидни движения. Предимно се използва за сухожилия и малки стави.
  • Рендосване- с една или 2 ръце. Обикновенно посменно. Ръката с е екстензирани пръсти и китка. От начало се започва с раволинейно движещи се пръсти.След срещане на достатъчно съпротивление от масирани участък пръстите се свиват и се завършва с дланта.
  • Чертаене- с възглавничката на някой от пръстите. Движението е правилинейно в надлъжна посока за въздействие на дългите гръбни мускули.
  • Изтегляне(кожна гънка)- кожата се защипва с палците и показалците и се изтегля. Използва се при растнали цикатрикси.
  • Разтегляне и събиране- при разтеглянето кожата се опъва. Захвата е между улнарните ръбове на ръцете или между палците. При събирането се действа със същите похвати но в обратна пососка. Кожата се претиска и набръчква. Използва се при цикатрикси.
  • Водене на кожно валяче- кожата се захваща във валяче между палците и показалците обикновенно с двете ръце. От единия край валячето се освобождава без да се изпуска, а от другия се обхващат нови участъци.
  • Гонещи се палци(похват на двата палеца)- палците се поставят успоредно на разтояние 2-3 см. Изпълнява се като те ту се приближават, ту се раздалечават латерално. Движат се един след друг по масирания участък в проксимална посока.

Г. Омачкване- похвата не се съобразява с хода на лимфния и кръвния ток. Взема се под внимание само посоката на мускулните влакна. Цели се въздействиев дълбочина без предизвикване на болка. Малките мускули се омачкват или щипковидно или към подлежащата костна подложка. След омачкване се прави изстискване и поглаждане.

- Омачкване в надлъжна посока

  • С 1 ръка- мускула се обхваща между палеца и останалите пръсти. След това се повдига от костната подложка ако това е възможно и с кръгообразни спираловидни и праволинейни движения се омачква желания участък. Редуват се ритмично дозиран натиск и отпускане на пръстите.
  • Двоен дриф- едната ръка обхваща масирания участък между пръстите си, а другата ръка на изпълнителя я подпомага при движението обхванала китката като улеснява изтеглнето на мускула или обхванала пръстите като усилва ритмичния натиск.
  • Омачкване с 2 ръце- те обхващат масирания участък поставени една до друга, работещи едновременно.
  • Преса- ръцете са една до друга. Мускулът се петиска между пръстите и след това се пресова между доближаващите се ръце без те да се плъзгат по кожата. Накрая едновременно се изтегля мускула нагоре.

-Омачкване в напречна посока

  • Двойно пръстеновидно- разтоянието между радиалните ръбове на ръете е 2-3 см. М се омачква между пръстите които извършват спираловидни дв. Едновременно с това ръцете се движат и латерално заедно по дължината на масирания участък.
  • Дъга- ръцете са както при двойно пръстеновидното. Мускула се омачква между пръстите и палците като китките се завъртат едновременно навътре с натиск на пръстите във същата посока. След това следва натиск на палците навън и извиване на китките навън и улнарно.
  • Натисково размачкване с палец- изпълнява се с 1 ръка, обременена от другата. Особенно подходящ за малките и плоски мускули. Технически се изпълнява чрез натиск и латеролатерално разместване на мускула без преплъзване на ръката. Може да се извършат и спираловидни движения в надлъжна посока.

-         Спомагателни похвати

  • Ролиране-с дорзалната повърхност на метакарпалните кости, средните и основните фаланги от 3-5 пръст се изпълнява натиск и предвижване напред, докато ръката се претъркалва без отделяне от повърхността.
  • Напластяване- едната ръка на масажиста( лява за десняците и обратното) се поставя със супинирана длан върху края на масирания участък. С улнарния й ръб се подбира част от тъканта. Другата ръка е пронирана и изтласква тъканта за масаж върху дланта на лявата ръка. Така масираната тъкан попада между двете ръце. Похвата се осъществява чрез едновременно претискане и кръгообразни движения на пръстите.
  • Омесване- масираната мускулатура се обхваща между дланите на ръцете и пръстите. Движенията наподобяват месене на тесто. Предимно се използва за глутеалната мускулатура.
  • Валяне- между успоредно сложените длани се обхваща масирания участък. Претиска се и се започва движение в срещуположна посока и по дължината на участъка. Така се извършва усукване и омачкване на мускулите. Предимно се използва за цилиндрични участъци.
  • Щипковидно- между палеца и останалите пръсти се обхваща масирания мускул. Извършват се кръгообразни, спираловидни и винтови движения с притискане.Приложение- за пръстите, тенар, хипотенар, ходило и др.
  • Отместване- извършва се с възглавничките на пръстите, които се поставят в основата на мскула и го разтеглят и отместват латерално.

TEMA-12

Физиологични промени в организма при прилагане на ударно- вибрационните похвати и пасивните движения.

В оснавата на тези техники стоят трептенията и техните характерстики. Амплитудата на трептението се променя по законите на синусоидата и се измерва от минимума до максимума. Изменението й във времето се отчита с честотата т. е. промеждутака от време през който трептението се повтаря. Пълният цикъл за тоева се измерва в секунди и се нарича период. При вибрационните апарати един такъв цикъл се означава като 1 херц. В зависимост от техниката на изпълнение ние различаваме прекъснати ( ударни похвати) и непрекъснати ( същински) вибрации.

А Ударни похвати ( прекъснати вибрации)- предимно се използват за възбуждащо въздействие върху ЦНС. Те увеличават мускулния тонус, предизвикват бърза хиперемия и усилват секреторната функция. Трябва да се съобразяваме с масата на мускулите, рефлекторните зони и какви органи и на какво разтояние се намират от зоната на масажа. Похватите представляват ритмични сътресения, които се разпространяват на дълбочина и по повърхността. Движенията се изпълняват предимно в гривнината, по- рядко в лакетната и никога от раменната става, като винаги са по хода на венозния ток, ритмично без да се задържат на едно и също място. Наклона на ударите също е от значение за дълбочината на въздействие. Забранено е изпълнението на ударни похвати в местата на незащитени вътрешни органи, бъбреците и проминиращи костни ръбове. Ефективни са в предварителния масаж и при предстартова апатия.

-         Видове похвати, в зависимост от това с коя част на ръката се извършват- с възглавничката на 1 или повече пръсти, с длан ( дорзална или палмарна повърхност), с улнарните ръбове на ръцете, с 1 или 2 ръце едновременно или посменно.

-         В зависимост от силата-

  • С малка сила- повърхностни
  • Със средна сила- по-дълбоки
  • Със значителна сила- използват се при спортисти и при затлъстяване

-         В зависимост от посоката- надлъжно, напречно и по диагонал

-         Основни похвати- за основен похват се смята сеченето. То се разделя на меко сечене( използва се на места, където няма големи мускули и костните им подложки са повърхностни. Извършва се с улнарните ръбове на ръцете.  При това пръстите са леко разтворени и леко сгънати във всички стави. Може да се извърши с 1 или 2 ръце, които нанасят ретмичен тласък, успоредно една на друга на разтояние 2-3 см. При добра техника, щом ръката докосне тялото на пациента в предмишниците се извършва лека външна ротация. В удара трябва да участват и част от дорзалната повърхност на петия и 4 пръст.) и твърдо сечене ( използва се за големи мускули и има по- дълбок ефект. Пръстите не са разтворени, а прибрани и екстензирани. Удара се нанася с улнарните ръбове на китките и е по- силен.)

-         Спомагателни похвати

  • Пунктиране- прилага се предимно на лицето, слепоочията, върха на брадичката, основата и върха на носа. Изпълнява се с възглавничките на 2 и 3 пръст посменно или едновременно. Пръстите са сгънати като чукче и извършват пунктирането като нанасят ритмични удари на желаното място.
  • Похлупване- използва се за плоски повърхности( гърди, корем, гръб, бедра, раменен пояс) с една или две ръце посменно. Пръстите са долепени един до друг, леко флектирани. Палците са приведени до показалците като се образува свод. Ударите се нанасят с воларната страна на ръцете.Необходимо е да се получи въздушна възглавничка между ръцете на масажиста и масираната повърхност. Това омекотява удара и го прави приятен.
  • Пляскане- изпълнява се с дланната повърхност на ръката.
  • Напляскване- прави се с едната или двете ръце свободно отпуснати. Правят движения наподобяващи точене на бръснач. Ударите се изпълняват с воларната и дорзалната страна на пръстите и дланта.
  • Попляскване- използва се за по- големи и обемисти мускули. Пръстите са в юмрук като удара се нанася със пронирани ръце.
  • Потупване- едната или двете ръце са в проно-супинация и нанасят ритмични удари с пръстите. Движението е от китките, а пръстите са леко сгънати и разтворени( петия е най- сгънат, а всеки следващ по-малко. Образува се фуния) Въздействието е повърхностно.
  • Накълцване- за обемисти мускулни групи. С едната или двете ръце посменно сгънати в юмрук се нанасят удари с улнарните ръбове. Ефекта е в дълбочина.
  • Пощипване- за мимическата мускулатура се нарича душ потупване. Това е похват от козметичния масаж на лицето, шията, гърдите и др. Изпълнява се с една или две ръце посменно. Въздействието е повърхностно. Ръцете са свободно отпуснати и нанасят леки ударис възглавничките на палеца и пръстите. В крайната фаза те захващат кожа и подкожие и я изтеглят нагоре.
  • Барабанене- отново похват от козметичния масаж. Изпълнява се с една или две ръце посменно. Ръцете са леко разтворени и с опънати пръсти, като всички с изключение на палеца нанасят леки удари посменно. Движенията се извърват в метакарпофалангиалните стави.
  • Чертаене- изпълнява се с върховете на пръстите. Те нанасят удари по кожата и след това се плъзгат.Движенията се изпълняват от латерално към медиално и обратно. В резултат трябва да се получат червени ивици по кожата.
  • Кълване- това са удари с върховете на четирите пръста( без пети пръст).Подходяща техника за стимулиране на биологично- активните точки, изходните места на гръбначно мозъчните нерви и моторните точки на мускулите ( там където нерва навлиза в мускула)
  • Индиректно почукване- масажиста поставя едната си ръка на третираното място, а с другата свита в юмрук нанася удари върху нея.

Б Вибрация- за въздействие върху ЦНС, периферната нервна система, ВНС и мускулите. Вибрациите действат оспокочващо, обезболяващо и намаляват повишения мускулен тонус. Похватите представляват ритмични сътресения, които се разпространяват на дълбочина и по повърхността подобно на ударните похвати. За практиката е необходимо ръчната вибрация да достигне честота 200-300 херца. Една точка се обраборва 5-10 секунди, 5-15 пъти в процедура.

- В зависимост от частта на ръцете, която участва- с възглавничката на 1 пръст, с възглавничката на повече пръсти, с цяла длан, с 1 или 2 ръце едновреммено или посменно.

-Според дълбочината- повърхностно и дълбоко въздействие. Определя се от ъгала на изпълнение.

-Според начина на изпълнение

  • Директна вибрация-извършва се от работещата ръка
  • Индиректна вибрация- едната ръка е на местото за въздействие, а другата вибрира върху нея.
  • Вибрация с бременяване- долната ръка извършва вибрацията, а горната я натиска за по- дълбоко въздействие
  • Стабилна- ръцете не се движат. Използва се за миогелози, пероистални точки и на местото на излизане на нерва ( най-често на черепа)
  • Лабилна- прилага се по хода на някой нерв и по дължината на някои мускули

-         Спомагателни похвати

  • Полюляване-прилага се на големи и дълги мускули ( трицепс суре, флексори и екстензори на лакетната става). Едната ръка обхваща групата мускули, а с другата фиксира крайника.
  • Разтърсване- с едната или двете ръце се хваща единия или двта крайника на пациента. Горните крайници се захващат около китките, а долните около глезените. Крайника се затегля по надлъжната ос и се извършват равномерни, плавни разтърсвания в желаната амплитуда комбинирани с аб или аддукция на крайника. Мускулите трбва да са максимално отпуснати. Да се внимава да не се допусне флексия или екстензия в лакетната или колянната става.

В   Пасивни движения- те спомагат за увеличаване на обема на движение в ставите, преодоляване на контрактури, подобряване на трофиката на ставите и регулацията на мускулния тонус. Те се разделят на хетеропасивни ( извършвани от масажиста) и автопасивни ( от пациента). Чрез тях се увеличава и еластичността на връзките. Обикновенно се прилагат след масаж, но може и преди него. При контрактури раздвижването става от съседните стави или тези с нормални движения, след което се преминава към засегнатите стави и движения. Има и стави, които имат повече свобода на движение, отколкото се извършват в тях активно, тъй като липсват мускули в тях за това. Те се раздвижват само пасивно. При изпълнението на псивните движения между ръцете на масажиста трябва да има само една става. Изпълнението е бавно и в постепенно увеличаващ се обем в рамките на физиологичния. Леката и търпима болка е допустима. При спастични парализи се започва от проксимално към дистално, а при периферни (вели) парализи от периферията към центъра.

TEMA-13.

Цялостен масаж на тялото

  1. 1. Масаж на главата- при този масаж трябва да се знае добре разположението на мимическата мускулатура и лимфните възли, хода на лимфните съдове и на кожните гънки. Последните трябва да се масират по тяхната дължина. Масажа на главата може да се прилага като спортен, лечебен или козметичен. Той се дели на масаж на окосмената част и масаж на лице. Те могат да се правят заедно или по отделно. Изходното положение е седж. Масажиста е зад пациента и е седнал.Започва се с масаж на окосмената част. Поглаждането се извършва двустранно от средната линия надолу към ушите с върховете на пръстите. Разтриването е грапавидно и спираловидно. Тук може да се приложи и вибрация като се захванат между пръстите кичури косми и леко с вибриращи движения се издърпват. Масажа завършва отново с поглаждане. Преминава се към лиццето като главата е отметната назад и опряна на гърдите на масажиста ( може и да е легнал по гръб). ПОГЛАЖДАНЕТО СЕ ИЗВЪРШВА ПОСЛЕДОВАТЕЛНО НА ЧЕЛОТО, БУЗИТЕ И БРАДАТА като винаги се започва от срединната линия и посоката е към ушите. Разтриването се прави спираловидно с основата на палеца или с върховете на пръстите като се спазва същата посока. Може да се направи и щипковидно разтриване на ушната мида и кръговоразтриване на веждите в основата им. Също там може да се направи двойно пръстеновидно омачкане на веждите по тяхната дължина. Преминава се към омачкване на мускул зигоматикус J и мускул масетер. От ударните похвати се използва потупването с върховете на пръстите като отново се спазва хода на лимфата. От вибрациите се използва предимно точковидната с върха на палците или показалците. Накрая се завършва отново с поглаждане. Времетраенето е 8-10 минути.
  2. 2. Масаж на горен крайник- посоката на масирането е от пръстите към раменната става. Следва се тока на лимфотока пръсти- лакът- подмишнична ямка. Масажа се раздела на части: на пръсти и длан от двете страни, на гривнина става, на предмишница, на лакътна става, на мишница и раменна става. Изходното положение е седеж и на двамата. Масажиста е срещу масирания. Хваща ръката му за китката като прави предварително няколко общи поглаждания с една ръка посменно или кръстовидно.
  • Масаж на пръстите- започва се с поглавдане с върха на палеца или на всички пръсти едновременно. Разтриването на ставите на пръстите е с малка щипка, средна или голяма с въртеливо движение. Следват пасивни движения за всяка става поотделно и отново се поглаждат.
  • Масаж на дланта- започваме с гребеновидно поглаждане на дланта, аза горната- плоскосно поглаждане. Разтриването на дланта е отново гребеновидно, обикновено в предно-задна посока. По дорзалната страна се разтриват мускулите между метакарпалните кости грапавидно. Тенара и хипотенара се разтриват щипковидно, следва гребено поглаждане, аза дорзалната страна поглаждане с една ръка през гривнената става.
  • Масаж на гривнина става- започва се с концентрично поглаждане, разтриване с върха на пръстите праволинейно, кръгово, щипковидно основно по дорзалната повърхност. Следват пасивни движения във всички посоки и отново концентрично поглаждане.
  • Масаж на предмишница- Най- удобното положение е когато едната ни ръка държи китката, а другата извършва поглаждане на флексорите, след което се сменят и първата поглажда екстензорите, докато втората фиксира. Разтриването е еднакво за двете групи мускули- спираловидно с основата на дланта. Омачкването е щипковидно или с въха на палеца. Следват финско изстискване, потупване и отново поглаждане.
  • Лакътна става- започва се с концентрично поглаждане от двете страни, разтриване с върха на всички пръсти от всички страни, като се набляга на вътрешната, посредством кръгово разтриване с палеца. Лакетната става е леко флектирана. Похватите се изпълняват с една ръка посменно или едновременно върхи масажна маса.
  • Мишница- започва се с поглаждане на бицепса, трицепса и делтоидеуса с една ръка. Разтриване с основата на дланта, спираловидно. Омачкването е с една ръка или двойно пръстеновидно и валяне. Отново лакетната става е леко сгъната. Следва изстискване. От ударните похвати- сечене, а от вибрациите- полюляване на всеки мускул по отделно и накрая поглаждане.
  • Раменна става- поглажбда се ветрилообразно, разтриването е с върха на пръстите спираловидно и кръгово. Изходното положение е абдукция до 90 градуса поставена на рамото на масажиста. Разрива се залавното място на делтоидеуса за акромиона. За да се разтрие задната част ръката се поставя на срещуположното рамо на пациента. Следват пасивни движения във всички посоки и поглаждае.

След масаж на отделните части на ръката се масира отново  от пръстите до рамото. Тогава се прилага разтърсване и оглаждане на целия горен крайник.  Времетраенето на масажа е 10 мин на ръка.

Масаж на долен крайник- отново се започва от пръстите и ходилото и се завършва с масаж на седалището. Практиката е показала, че по- удобно е да се започне от изходно положение лег и след като се изредят всички похвати да се обърне пациента в тилен лег. Ако той не може да се обръща поради особенност на заболяването кракът се свива до 90 градуса в колянната става и така се обхващат и задната група на бедро и подбедрица.

  • Масаж на задната част на крака- изходно положение лег. Ръцете на пациента са под челото. Поставя се валяче под глезенната става. Първо се правят няколко цялостни поглаждания от петата до седалището посменно. След това се преминава към масаж на ходилото. Застава се от късата страна на кушетката, поддържайки с едната ръка глезена, а с другата се поглажда гребеновидно. Следва разтриване с вторите фаланги и омачкване на мускулите на палеца и малкия пръст щипковидно или плъзгащо. Трабва добре да се разтрие плантарния свод с върха на палеца. Завършва се отново с гребеновидно поглаждане. При масаж на глезенната става се запазва изходното положение. Започва се с концентрично поглаждане, след което има разтриване праволинейно или спираловидно с основата на палците, а след това с върха на пръстите праволинейно, кръгово, спираловидно и щипковидно. Значително внимание трябва да се отдели на разтриването в областта под малеолите. След това се изпълнява щипковидно или плъзгащо разтриване на ахиловото сухожилие в проксимална посока до мястото му на преминаването му в мускула. Следват пасивни раздвижвания и поглаждане. Подбедрицата и трицепса се масират като се застава от другата страна на кушетката. Използват се същите похвати на поглаждане. Разтриването е спираловидно с основата на дланта, а другата ръка фиксира.Омачкването може да бъде с една ръка, двойно пръстеновидно, двоен гриф и надлъжно. Следва изстискване с основата на дланта. От ударните похвати може да се приложат потупването, наплескването и сеченето. Може да се приложат едновременно и трите начина един след друг, но броя на повторенията трябва да не е повече от 5-6 на едно място. От вибрациите е подходящо полюляването като кракът хванат за глезена се повдига до 90 градуса в колнната става.Завършва се с поглаждане. Колянната става се масира отпред и встрани. От същото изходно положение се поглажда концентрично. След това се разрива с основата на палците праволинейно или спираловидно, така че линиите, които се образуват да се подредят успоредно, обхождайки ставата. С върха на пръстите се разтрива кръгово или спираловидно с убременяване или щипковидно за страничните повърхности и залавните места на мускулите. Размачкват се щипковидно сухожилията на флексорите на колянната става. Следват пасивни движения и поглаждане. Бедрото се поглажда на 3 част- вътрешна, средна, и външна с една ръка или две зигзагообразно, комбинирано и гребеновидно( само външна част). Разтриването е спираловидно с основата на дланта от медиално към латерално в проксимална посока посменно като винаги едната ръка придържа. Омачкването отново се разделя на 3 части.Вътрешната половина с 1 ръка, средната с 2 и външната с върха на палеца спираловидно, а останалите пръсти натискат за достигане на дълбочина. При необходимост от дълбочина за вътршната и средната част се използва двоен дриф или дълго омачкване (надлъжно). Изстскването се извършва еднакво за всички части. От ударните похвати се прави сечене, а вибрациите се прилагат за цялото бедро, когато се обърне пациента. Завършва се с поглаждане на трите части. Седалището се масира винаги от срещуположната страна. Могат да се приложат всички видове поглаждане, разтриване с основата на дланта, спираловидно, а от омачкванията могат да се приложат с една или две ръце, двоен гриф и омесване. Следва изстискване и сечене. Завършва се с поглаждане.
  • Масаж на предната част на крака- масирания е в тилен лег. Започва се от пръстите и се работи до ингвиналната гънка с първо цялостно поглаждане. Пръстите и дорзалната част на стъпалото се поглаждат с една ръка. След това с малка щипка се разтриват ставите поотделно за всеки пръст и се прилагат пасивни движения. Мускулите между метатерзалните кости се разтриват с върха на палецаправолинейно, спираловидно или грапавидно. След това се поглажда гърба на ходилото. Глезената става се поглажда концентрично и се разтрива праволинейно и спираловидно с основата на палците, след което с върха на пръстите кръгово или спираловидно. Правят се пасивни движения и отново се поглажда. Подбедрицата се поглажда най- удобно когато е свита колянната става. Разтриването е спираловидно с основата на дланта. От омачкванията могат да се приложат щипковидното, плъзгащото или спираловидното с върха на палеца. Прилага се финско изстискване и се завършва с поглаждане. Колянната става се поглажда концентрично. Разтрива се с основата на палците праволинейно или спираловидно като линиите се редят успоредно проксимално от пателата. След това през нея и дистално от нея, докато се обхване цялата става.  Следва разтриване на вътрешната и външната част на коляното с върха на пръстите кръгово, спираловидно и щипковидно. Правят се пасивни движения и се завършва с концентрично поглаждане. Предната част на бедрото се масира само отвътре и по средата. Външната не се масира!! Поглажда се първо вътрешната страна в областта на ингвиналната гънка не трябва да се натиска. Разтриването е с основата на дланта спираловидно. От омачкванията се използва с една или две ръце и двоен гриф. Прилага се и валяне, праволинейно изстискване с основата на дланта. От ударните похвати за вътрешната страна- наплескване, а за средната- сечене. Следва полюляване на всички мускули на бедрото при леко свит крак. Завършва се с поглаждане.

Накая върху целия долен крайник се прави разтърсване и общо поглаждане от пръстите до бедрото за обща релаксация.

Масаж на гърдите- изходното положение е тилен лег. Ръцете са покрай тялото. Поглаждането става с една или две ръце едновременно от виочината на ребрата в латерална посока към подмишничните ямки. Разриването на гръдния мускул е с основата на дланта спираловидно. Междуренрените мускули се разтриват с върха на пръстите праволинейно или спираловидно като се започва от срединната линия на тялото в посока към средната подмишнична линия. Гръдния мускул се омачква с една или две ръце спираловидно с въраха на палеца или двойно пръстеновидно. За да се отпусне максимално мускула  пациента сяда аддуцира ръката си свита в лакетната става и с лека вътрешна ротация. Изстискването се прави по хода на лимфните съдове. От ударните похвати се прави наплескване, полюляване на горен крайник и се завършва с поглаждане.

Масаж на корема- изходното положение е тилен лег. Краката са свито в тазобедрените и коленните стави. Може да има валек под коленета.Главата се повдига на възглавница. Застава се от дясно на пациента и се изпълнява кръговото поглаждане по часовниковата стралкя. Следва спираловидно разтриване с дланта или върховете на пръстите пак по часовниковата стрелка. Омачкването на правите коремни мускули е щипковидно или двойно пръстеновидно, а за косите само двойно пръстеновидно. Извършва се внимателно, за да не се захванат вътрешни органи. От вибрациите се прилага полюляванекато цялата ръка с разперени пръсти се поставя в областта на пъпа и се извършва стабилна вибрация. Следва поглаждане. Прави се 2-3 часа след хранене.

Масаж на гърба- започва се с поглаждане на дългите и широките мускули на гърба, което може да стане с една или две ръце. След това се разтриват грапавидно или спираловидно с основата на дланите, а междуребрените пространства грапавидно по хода на ребрата в латерална посока. Когато се търси по- дълбоко въздействие може да се изпълни с обременяване като четирите пръста на двете ръце са един върху друг. Обработна на скапуларната област се извършва като съответната ръка на масиране се поставя на гърба сгъната в лакетната става. Масажиста я повдига отдолу и медиално. Работещата ръка влиза под лопатката и извършва кръгово или спираловидно разтриване. Омачкването на ироките мускули е с една или две ръце, двойно пръстеновидно, двоен гриф, а за дългите мускули щипковидно, спираловидно с върха на палеца и плъзгащо. Прави се изстискване. Могат да се приложат всички ударни похвати, но най- удобни са сечене за дългите мускули и потупване или наплескване за широките. Последните може да се и полюлеят и се завършва с поглаждане.

-         Масаж на поясната област- поглаждането е концентрично, осморка. Разтриването е с върха на пръстите праволинейно или спираловидно, грапавидно. На страничната мускулатура се прилага омачкване с две ръце и накрая се поглажда.

-         Масаж на мускулите на врата и горната част на трапециуса- ръцете на масирания се поставят под челото. Поглаждат се едновременно и вете страни. Разтрива се по хода на мускулните влакна спираловидно с основата на дланта Омачква се двойно пръстеновидно или с една ръка щипковидно. Изстисква се и накрая се поглажда към ямките. Ударни похвати- потупване. Накрая поглаждане. Реда на масиране в горната част е гръб- поясна област и вратна част.

Методически оказания за цялостен масаж- 50-60 мин. РАзпределение-10 мин гръб- 10 мин гърди- по10 мин за крайник. Гърдите и горните крайници се обработват по- бързо от 10 мин освен ако няма някакво условие да им се обърне основно внимание. Масажиста тук трябва да се насочи към местата, които изискват специално внимание. Ако се отнася за лечебен масаж това са местата с увредена функция. Ако е спортен масаж- най- натоварените сегменти. Трябва да се приложат всички възможни начини за масиране в дадената област като похватите се повтарят 5-6 пъти за даденото място. Реда за цялостния масаж е следния: гръб и врат- поясна област- седалище- бедра отзад- колене отзад- пръстци- горна скочна става- стъпала. Обръщаме човека: пръстите на краката- глезенна става- подбедрици- колене- бедра отпред- горни крайници от дистално към проксимално- гърди и корем. САмо за цялостния масаж е схемата!!!

TEMA-14.

Спортен масаж- тренировъчен, предварителен и възстановителен

Сп. Масаж се разделя на :

-         Хигиенен- това е масажа който се прилага сутрин след ставане. Той има за цел да ускори разтормозването на мозъчната кора, да повдигне общия тонус на организма и да го направи по- работоспособем. Съответно обхваща цялата мускулатура на тялото, но с минимален брой похвати. Времетраенето му е 10-20 мин.

-         Тренировъчен- той се прилага през време на тренировките с цел по- бързото мобилизиране и влизане във форма. Прилага се паралелно с физическите упражнения, в свободните от тренировка дни или заменя тренировката, когато тя бива провалена. Бива общ и частичен. Общия цели постигане укрепването на всички системи в организма, ускоряване преустройството на ЦНС и увеличаване на функционалните й възможности. Частичния се прилага върху онази мускулатура, която е пряко ангажинара във спорта. Тренировъчния масаж е особенно уместен в периода на намалена тренировка. Ако спортиста тренира всеки ден тогава между масажа и тренировката трябва да има поне 5-6 часа. Похватите се избират според вида на мускулатурата на спортиста. Започва се с поглаждане, разтриване, изстискване( акцент на обемистте мускули), последвано от омачкване. Ударните похвати и вибрациите се прилагат спрямо вида на тренировката, атмосверние влияния, състоянието на НС, целта която се преследва и др. Започва се с мускулатурата на гърба, която чрез площа си оказва по- бързо въздействие. Започва се с енергично поглаждане. При добре тренирани спортисти привикнали на масаж може да се започне направо с грапавидно разтриване.Следва дълбоко разтриване и изстискване. Да не се забравят интеркосталните мускули и подлупаъчната област, които са важни за дишането. Омачкването се прави според особенностите на мускулите. Дългите надлъжно и щипковидно, широките- двойно пръстеновидно. Следва потупване, наплескване или сечне, грапавидно разтриване и поглаждане.Голямо внимание да се обърне на поясната област, която участва във всички видове спорт. Да се поглади концентрично, да се разтрие кръговидно с обременяване и да се омачка подходящо. Следват шийните, седалищните мускули и задната повърхност на бедрата. Последните се обработват с най- силните похвати на разтриването, омачкването и ударните способи. Задколянната ямка се поглажда концентрично с основата на палците и се прилагат пасивни движения. Подбедрицата се масира първо отзад по правилото: при обемна мускулатура по- силни и дълбоки хватки, при по- дребна- плитки и леки. Ахилово сухожилие- щипковидно поглаждане и разтриване с основата на палците. Същевремено се разтрива и странично-задните части на глезенната става, слеза се надолу до стъпалото, което се поглажда гребеновидно. Петата се разтрива с основата на дланта и се омачкват мускулите по външния ръб на ходилото.

От тилен лег се започва от пръстите на стъпалото- поглаждане, разтриване, омачкване. Глезенната става се поглажда кръгово, всички видове разтривания с върха на пръстите и пасивни движения. Колянната става се масира с концентрично поглаждане и всички видове разтриване. Предната част на бедрото се поглажда на 3 части. Външна- гребеновидно, средна и вътрешна- плоскосно. Следват начини за озстискване и омачкване с 1 ръка, които се редуват с поглаждане и постепенно се пеминава с двойно пръстеновидно дълго омачкване, двоен гриф и валяне. Завършва се с потупване, сечене, полюляване и поглаждане. Горните крайници се масират от седеж. Започва се с разтриване на пръстите, дланта и китката, главно с щипковидно и разтриване с длан. Предмишницата и мишницата се омачкват с една ръка и двойно пръстеновидно. Следва  изстискването и се преминава към потупване, сечене и пасивни движения в китка и лакет. Подобно се масира и делтоидния мускул и раменната става. Следва масиране на гърди и корем. Прилагат се поглаждане, разтриване на гръдните и междуребрените мускули, омачкване и потупване. Завършва се с коремната област, поглаждане и щипковидно омачкване. Общият тренировъчен масаж трае 5060 мин,а частичния максимално 30 мин. Рапределението е: 50% на разтриването, 40% разтриване и изстискване и 10% за останалите похвати.

-Предварителен- прилага се не по-рано от 2-3 дена и не по- късно от 10-15 мин преди състезание. Той подобрява храненето на мускулите, подобрява локалната температура, ускоряват се биохимичните процеси, подобрява се еластичността на ставносвързващия апарат. Има няколко цели: да потдържа спортната форма ( прилага се 2- 3 дни преди състезание, когато няма тренировки). Съобразявайки се с общото състояние на спортиста, с това на НС, върху него трябва да се прилагат такива техники, които да потдържат формата му и да успокояват НС. Времетраене- 20-30 мин. с леки успокояващи похвати.Прилагат се поглаждане и разтриване на мускулите и ставите, повърхностно омачкване, изстискване и полюляване. Втората цел е да се бори с настъпилите неблагоприятни предстартови и стартови състояния ( прилага се 10-15 мин преди състезание и трае също толкова)

  • Хладна кожа- свързана е със спортисти, които трябва да излязат на открито при ниска температура или във студено помещение. Целта е с бързи енергични движения да се отстрани възбуждението на мозъчната кора и да се възстанови кожната перфузия.
  • Предстартова треска- силно учестен пулс, повишено кръвно налягане и чувство на раздразненост. Масажа трае 8-10 мин.
  • Отпусната или вяла реакция- може да е също от претренираност. Целта е да се повиши нервната възбудимост. Задължително е масажа да е на кушетка. Трае 8-10 мин.
  • Боева готовност- масажа е като загрявка  и се работи върху натоварените стави.

-         Възстановителен- прилага се след състезанието или между отделните му етапи. Прави се за възстановяване на синхрона в мозъчната кора и мускулите. Може да се приложи от 30 мин до 3 часа и 2-3 дена след състезанието според умората. Той спада към успокоителните масажи, за това те не трябва да дразнят нервната система. Обръща се внимание на торакса за увеличаване на белодробната вентилация. Разтриват се мускули интеркосталес и сератус антериор и всички мускули, които участват в състезанието. Времетраене- 30-40 мин. Особенно ефективен е  съчтание с водни процедури, стречинг.

TEMA-15

.Масаж пи спортни травми

В спортната практика има много травматични увреждания:

- контузии

- дисторзии

- луксации

- фрактури и др.

Масажа играе не само лечебна роля, но е и като профилактичен фактор. Активизираните чрез масажа функции на хранене и отделяне на тъканите стават причина за увеличаване на физиологичните функции на масираните тъкани, а от там и за подобряване на механичните им свойства: кожата става по- еластична, ставите стават по- гъвкави. Подобряването на венозния отлив и ускоряването на лимфния ток стават причина за ликвидиране бързо на отоците при травмите или на застойните явления при налагане на строг постелен режим. Подкожните кръвоизливи, съпровождащи травмите се резорбират също с по- голяма скорост. Както в леебния, така и в спортно- лечебния масаж се прилагат всички основни видове похвати.

Ход на масирането- започва се от мястото над травмата. Това се прави за да се освободят кръвоносните и лимфни съдове и да се освободи място за разнасянето на излива или отока от травмирания участък. За това масажа може да е по- енергичен като се обръща внимание и на съседните стави. След това се преминава към по- лек масаж под травмата и накрая се преминава към масаж на самата травма. Приложнието върху травмата е много внимателно. Спадането на отока довежда до намаляване на натиска върху околните тъкани и нерви. Болката намалява и се подобряват движенията. За да се постигне по- бърз ефект масажа може да се комбинира с физикална терапия( кварц, УКВ, топли, сухи или мокри бани, ЛГ) ЛГ се прави след масаж. Могат да се използват и мазила.

TEMA-16

Рефлекторни видове масаж

-Зони на регионално въздействие- освен локалните промени имаме повлияване и на определени органи.

-Зони на сегментарно въздействие- повлияването е на всички тъкани инервирани от дадения сегмент.

- Зони на генерализирано въздействие (тилна област)- те са свързани с по- високо стоящите нервни структури.

Дозирока, примерна схема и реактивност на оргнизма- за приложението на рефлекторния масаж имат значение:

  • Възрастта на пациента- за деца до 15 години трябва да се работи с по- слаби дразнения. От 15 до 30 години може да се прилага по- силен и дълбок масаж. От 31 до 50 години имаме средно изразен по сила масаж. Над 51 години трябва да има слаби и умерени дразнения.
  • Конституцията на болния- при астеници имаме по – силен и дълбок масаж, при пикници- по- лек масаж.
  • Професията- умствени работници- по- слаб масаж, физически работници- по -силен масаж и хора на тежкия физически труд- значителен масаж.

Силата на рефлекторния масаж се определя от: броя рецептори, възприемащи дразнението, силата, с която се въздейства, използваната техника, продължителността на масажа.

Целта на рефлекторния масаж е да се отстранят по възможност всички изменения върху които може да се действа рефлекторно. Следователно масажа трябва да завърши тогава, когато изчезнат рефлекторните явления. Има няколко условия:

  • При извършване на масажа през кратки интервали ( всеки ден) организма може да превикне към това дразнение. А
  • Ако се извършват на големи интервали( веднъж седмично) няма да има ефект

Рефлекторния масаж има следните елементи:

  • Продължителността- 15- 20 за възрастни и 10-15 за деца и подрастващи
  • Сила на натиска- трябва да се увеличава от повърхността към дълбочината  и да се намалява отдолу и отвън в посока нагоре и навътре. Силата на дразнението трябва да бъде обратнопропорционална на интензитета и остротата на патологичните промени. Колкото по- болен е пациента, толкова по- леко дразнение се прилага.
  • Интервал на отделните процедури- обикновенно се правят 2-3 процедури седмично, но могат и всеки ден ако позволява състоянието.
  • Брой на процедурите- не се правят повече от 5 процедури при благоприятно въздействие. Ако няма ефект и след 15 процедура масажа се прекъсва.

Точния брой на процедурите и силата на другите елементи се менят динамично, в зависимост от реакцията на болния. Дозировката се определя и от прага на болезнеността. Ориентировка за правилността на дозировката са вазомоторните явлени в областта (зачервяване). Слабите дразнения действат поддържащо, средните- стимулиращо и силните- затормозяващо, а много силните- парализиращо. При всички болни дозировката зависи от общото състояние. При такива с нисък праг на възбуда, при изтощени болни, при преобладаване на възбудните явления в ЦНС не трябва да се прилагат прийоми, усилващи болката в местоо на масажа. Много силната болка може да се подтисне като се предизвикат нови болки в странични участъци. При болни с висок праг на раздраза, с уравновесен тип НС или такива с хронифициран роцес е целесъобразно прилагането на по- силни похвати.

А Мускулен масаж- прилага се както за местно, аналитично, избирателно въздействие, така и за рефлекторно повлияване на различните органи и системи, разположени извън, а понякога и далече от масажирания участък. Доказана е връзката между заболяванията на вътрешните органи и измененията в съответните мускулни зони. Последните до голяма степен съвпадат с кожните зони на Захарин Хед и се инервират от същите гръбначномозъчни сегменти към които принадлежат заболелите органи.

1. Същност- състои се в откриването ни разкъсването на патологичните връзки между заболелия орган и система и патологични изменения  в мускулите. Чрез мускулния масаж може да се регулира мускулния дисбаланс като се действа обезболяващо. Регулира се възбудимостта, провоодимостта и съкратимостта на нервно- мускулния апарат.

2.Мускулни находки (зони на МаКкензи) и откриването им:

  • Хипералгезия- това са различни о големина болезнени участъци, неустановими при оглед, а само палпаторно. Изследвания мускул се захваща тип малка щипка като палеца е неподвижен. Прави се сравнение задължително с усещането на симетричния здрав мускул. Ако засягането е двустранно се отчита от опит каква би трябвало да е нормалната чувствителност.
  • Хипертонус- определя се чрез палпация. С възглавничките на сгънатите пръсти, поставени върху съответния мускул се опражнява натиск. Те не трябва да се движат по кожата, а заедно с нея се оказва натиск върху подлежащите мускули като се размества напречно и надлъжно по мускулните влакна. При хипертонус се усеща изразено съпротивление, което се променя по сила ( прескача). Ограничения хипертонус се установява чрез кръгови движения на пръстите, поставени вертикално върху мускула.
  • Хипотонус- мускулите при палпация са отпуснати и вели. При отместването им се връщат бавно.
  • Миогелози- уплатнения в мускулите. Откриват се със втори пръст, който се прекарва по мускула. Нормално кожата образува кожна гънка пред показалеца. При наличието на миогелозна тъкан кожата се премества като плочка. Палпират се с малка щипка напречно на хода на мускулните влакна. Те не променят консистенцията си в зависимост от натиска. Предизвикват болка при палпация. При наркоза не изчезват. Намират се на места на преминаването на мускулите в сухожилия.
  • Тендопатии- втвърдвани и неравности, които се откриват палпаторно в областта на сухожилията и апоневрозите.

3. Техника на масажа- повишеният мускулен тонус се регулира посредством релаксация на мускулите. Първия начин на въздействие е с леки продължителни поглаждания ( повърхностно плоскосно) и леки разтривания ( кръгообразно) с цел да се засилят задръжните процеси и да се намалят повишената възбудимост и мускулен тонус. Избягват се омачквания и ударни похвати. Масажа продължава с изстискване, индиректна вибрация и се завършва с отвеждащо поглаждане, полюляване и разтърсване. Втория начин се състои от свръх силни дразнения върху проприорецепторите  дълбоко поглаждане,разтриване и омачкване ( надлъжно и напречно).Използват се и различни ударни похвати. Завършва се с релаксиращите- поглаждане, разтъсрване и полюляване.

Намаления мускулен тонус се третира с леки дразнения, действащи възбуждащо върху нервната система и създават чувството на бодрост и повишават мускулния тонус. Свръхдранението има обратния ефект ( не трябва да се прилага). Въздействието започва с поглаждане, надлажно или зиг- загообразно разтриване и прекъснато изстискване. Омачкването е подходящ похват като се използва предимно валянето. Следват ударни похвати- меко сечене, похлупване, потупване и др. Вибрацията е директна, стабилна или лабилна. Завършва се с поглаждане тип докосване.

Миогелозите според Ланге трябва да се обработват с гелотрипсия- дълбок масаж, състоящ се от омачкване малка щипка, последвано от кръгови движения на трети пръст обременен от втори и радиално изтегляне. В резултат от този масаж се получават кръвоизливи на местото и травми на меките тъкани ( не се прилага вече). Съвременното развитие на медицината не позволява такова поведение. Тъканите се подготвят с повърхностно поглаждане, продължава се с праволинейно и кръгово разтриване. Омачкването се извършва по дължината на мускулните влакна с малка или средна щипка като основен похват се използва стабилната директна вибрация ( и апаратна такава). Следват изтегляне, разтегляне и изстискване. Завършва се с поглаждане.  Ако има търди образования се избягва масажирането. Ако се мърда може да се масажира но не е желателно. Ако е твърдо, болезнено и статично се изпраща пациента на онколог. Опипват се и близките лифни възли с цел проверка на големината.

Тендопатиите се поглаждат обхващащо и надлъжно. Разтриването е възходящо и спираловидно. Изстискването и директната вибрация предхождат пасивните движения, които са съчетани с разтягане на обработеното сухожилие. Масажа завършва с поглаждане.

4. Показания за мускулен масаж- при преки увреди на мускулите ( руптури), рефлекторни изменения в тях, при заболявания в други органи, заболявания свързани с вегетативно- съдови смущения, болки в мускулите, контракури и др.

Масажа оказва терапевтичен ефект при смутена функция на метаболитните процеси в мускулите, които водят до намаление на еластичността, пъргавината и проводимостта на мускулите при увреда на ЦНС.

Методични указания- спазва се принципа за постепенност в натоварването. Най- добрия вариант е съчетаване на мускулен масаж с други физикални фактори ( ток, топлина, светлина). Един курс се състои от 10-20 процедури през ден или всеки ден. Времетраенето на 1 процедура е от 10 до 20 минути за отделната област. Обикновенно се масират по 2 области на процедура. За обработването на всяка миогелоза се отделят от 3 до 5 минути.

Б Периостален масаж- състои се от ритмичен точков натиск върху костни подложки, с цел да се получи дразнение на надкостницата. Използва се за трофично повлияване на тъканите  при заболявания  на ОДА. Освен това има и сегментарно въздействие върху органите в границите на 1 сегмент. Периостът е високо реактивна тъкан, добре инервирана и кръвоснабдена. Физиологичния ефект на масажа се изразява предимно върху функциите които се регулират от вегетативната НС. Действието на този масаж е парасимпатикомиметично( подсилване на парасимпатикуса). Има обезболяващ ефект, особенно при болки от гладко- мускулни спазми.

  1. Периостални находки и откриването им- ако се цели местно въздействие се търсят болезнени костни или ставни зони. При хронични заболявания на ОДА  със силни палпаторни болки непозволяващи обработка се отбелязват за работа най- близките позволяващи механичен натиск точки. Периостът се изследва чрез щателно опипване с върха на пръстите. Костта трябва да се опипва см по см в рефлексогенните зони ( таблици на Хед), за да не се пропуснат участъци с повишена палпаторна болезненост. Мускулите, които покриват костите по възможност трябва да се отместят. Наред със субективното чувство за палпаторна болка може да се долови и известа неравност върху костта( хлътвания или изпъквания). Те се отбелязват с термографичен молив, за да не се пропусне нито една точка, която би могла да изпраща патологични импулси до първичното огнище и така да поддържа заболяването.

Сегментарните зони са- черен дроб, жлъчен мехур, Th6-Th10 ( педимно в дясно), стомах, Th6-Th9( централно или в ляво), пилор, черва (Th2-Th12).

  1. Техника- започва се от най- каудалните точки. Особенно внимание се обръща на проксимално азположениете зони до гръбначния стълб. Не са подходящи кости, повърхността на които позволява преплъзване на пръста ( ключицата и спинозните израсъци) и които не могат да се фиксират ( пателата). Извършва се с върха на трети пръст, обременен от втори ( или обратното), с втора интерфалангиална става на втори пръст при свита в юмрук ръка, както и с цялата средна фаланга на втори или трети пръст, с върха на палеца като останалите пръсти са в опора. Върху болезнената точка се упражнява ритмичен натиск с честота 1 херц. Ако се работи върху торакса натиска трябва да се синхронизира с дишането. Натиска се при издиване, а при вдишването се намалява натиска до степен така че да не се измести пръста. Болния трябва да е отпуснат максимално, а ако е седнал трябва да се оказва съпротивление с другата ръка срещоположно. При работа върху лумбалните прешлени под корема се поставя твърда възглавница. За да се избегне умората на масажиста, ставите на ръката трябва да са заключени т. е. изправени в лакетна и гривнена става. Силата на натиска не е мускулна, а от тежеста на масажиста.

Периостален блок- при много болезнена точка, тя се обработва от периферията към центъра. Акцентът при блокирането й пада на нейните проксимални части. Времетраенето на периосталния масаж е 20-30 мин, като времето за обработка на 1 точка зависи от притъпяването на болката в нея ( ако вече не е болезнена не се обработва вече). Работи се докато болния усети това претъпяваня, което се получава след 3- 5 мин.Ако болката е мн силна времетраенето на масажа се съкращава. При силна болка също може да се наложи по- бърза смяна на точката и след това отново обработване на предходната точка. След специфичния похват мястото се обработва 10-15 секунди с похватите на класическия масаж. При обработването на определена периостална точка тя става по- чувствителна към механично дразнение с времето. Това се дължи на асептичния периостит ( възпаление което не е от бактерия). Тази чувствителност отзвучава до 24 часа, а след 48 часа точката е с понижена болезненост. Дълго време след това от нея се изпращат подтискащи импулси към първичното огнище. Ето защо периосталния масаж се назначава през ден, а понякога и през 2 дни. Прекратява се след изчезване на периосталните находки, като след изчезването им се назначават още 2- 3 процедури за затвърдяването им.

    • Техника на периосталния масаж върху отделните части

- гръбначен стълб и ребра- това е рефлексогенна зона на глям брой вътрешни органи( върху спинозите не се работи). В шийния дял се работи с върха на средния пръст с лек натиск, защото в тази област болката е мн силна. В гръдния дял натиска се опражнява върху дъгата на прешлените, транзверзалните процеси и angulus scapulae. Използва се ПИС на втори пръст при свита в юмрук ръка. Лумбалния дял се обработва със същата фаланга, но при супинирана ръка, като под корема се поставя валек. Ребрата се обработват в един от двата ръба( горен или долен), за да се избегне преплъзване. Най- често перриосталните точки се намират по залавните места на ребрата към стернума.

- Сърдечна област- прилага се върху лявата гръдна половина, дорзално ( долната част на лопатката и левите ребра от 1 до 6), латерално и вентрално ( залавните места към стернума от ляво)

- Белодробна зона- пр заболяване на белите дробове се работи върху целия торакс, лопатките и под тях.

- Зона на стомаха и деуденума- периосталните точки са в областта на епигастриалния ъгъл. Стмашните заболявания се отразяват предимно в ляво, а дуоденалните- в дясно. Трябва да се обхване долния ребрен ръб от вътрешната страна и се упражнява натиск от вътре навън. Обработват се и точките по ребрените хрущяли от 6то до 9то ребро. Препоръчва се и обработка на точките в сегментарните зони в близост до гръбначния стълб.

- Жлъчно- чернодробна зона- обработват се долните ребра в дясно и точките вблизост до гръбначния стълб

- Бъбречна област- долни ребра вблизост до гр. стълб, proc. Transversii на L2-L3 и гребенА НА ИЛИАЧНАТА КОСТ В БЛИЗОСТ ДО ГР. СТЪЛБ.

-Тазова област- обработват се всички достъпни повърхности на сакрума, crista iliaca и сакроилиачните стави. Прави се при заболявания в малкия таз ( особенно при жени)

- Череп- proc. Mastoideus, nuchae superior, protoberanciq ocipitalis externa, околоносните кухини (fosa canina) и мандибуларната става. Похвата е с върха на палеца.

-Стави на долен крайник- при едноосните стави се работи по долния и горния ръб на колянната цепка, метакарпофалангиалните стави и кости се обработват дорзално и плантарно. От там се продължава и по клиновидните кости, tobirositas os naviculare, sustentaculum talare, os calcaneus и двата малеола. При колянната става се работи върху двата кондила. Обработва се и големия трохантер.

- Стави на горния крайник- върху пръстите се работи както и при долния крайник.От костите на Гривнината става  се тратира os pisiforme  дисталния край на улната и радиуса. На лакетната става се обработват около олекранона и епиконделите. В раменната става- proc. Coracoideus и акромиона, латералния край на spina scapulae  и вътрешния ръб на лопатката.

  1. Действие- на мястото на приложението периосталния масаж предизвиква активна хиперемия, която способства за подобряване на трофиката и води до хиперплазия(нараства) на костта. Периосталните точки се явяват като вторично огнище на заболяването на даден орган. Под въздействие на масажа в заболелия орган се подобрява кръвообращението, от там трофиката и пластичните процеси. Важна роля има и обезболяващия ефект. Механичното дразнение води до отделянето на биологични активни вещества, които действат продължително време ( до 24 часа). От неврологична гледна точка се получава задържане с ирадиация към съседни ганглийни клетки.
  2. Показания- заболявания с изразен болков синдом- от спазъм на гладката мускулатура, вазомоторно обусновани болки и такива пречинени от механични или химични фактори ( парене, язви).

В. Съединителнотъканен масаж- през 30те години на 20 век Е. Дике предлага масаж насочен към подкожната съединителна тъкан. Заболяване на авторката от гангрена на долните крайници и предстояща ампотация на единия от тях е причината тя да намери този начин за лечение. ( опипала е уплатнения в сакралната област и в големия трохантер и е започнала да го обработва с разтягане на кожата като забелязв, че по този наччин крака и се затопля)

  1. Същност- установено е че при повечето заболявания на вътрешните органи подкожната тъкан в сегментарно свързаните зони търпи промени. Предложената от авторката техника представлява адекватно дразнение и предизвиква нервно- рефлекторна реакция по вегетативен път с функционално повлияване на сегментарно свързания орган.
  2. Съединително- тъканни находки- установява се т. нар. съединително тъканно напрежение. При острите процеси то е по- повърхностно, а при хроничните е по- дълбоко в подкожието и в по- голяма област. В сегментарните зони се получава оплатняване на хлабавата съединителна тъкан. Откриването им става чрез:

-         оглед- предимно по гърба. Болния е в И. П. седеж и светлината трябва да пада косо, за да се видят промените в релефа.

-         Палпация- чрез плоскосно разместване на кожата( терапевта е зад пациента, поставя двете си ръце паравертебрално и ги предвижва в краниална посока. Сравняват се двете половини.) и метода на кожната гънка ( симетрично се захващат с палец от каудално и показалец от краниално кожна гънка от двете страни на гр. стълб и се издърпва перпендикулярно. При наличност на находка гунката се получава трудко и е по- дебела.)

  • Топография на съединителнотъканните находки

-         мехурна зона- вдлъбване в горния ъгъл на аналната гънка с големина 2-3 см в диаметър. Среща се ри цистит и студени крака.

-         Зона на запека- лентообразно предърпване с ширина от 5 до 8 см, изхождащо от средната трета на сакрума с посока косо, каудално и латерално. Среща се при спастичен колит.

-         Венозно-лимфна зона на долните крайници- това е лентообразно изменение от средната трета на сакрума напред, успоредно на криста илиака, върху мускулус глутеус медиус, широко около 5 см. Намира се при разширени вени и отоци при краката.

4. Зона на половите органи. Това е плоскостно изменение м/у сакроилиач стави върху горната трета на сакрума. Заболяването, при което се среща- дисменорея(пробл в месеч цикъл)

5. Проблеми в чревната зона- плоскотно придърпване на сакрума.

6. Жлъчно-чернодробна зона- плоскостно придърпване върху дясната гръбна половина.

7. Сърдечна зона- широки плоскостни придърпвания върху лявата половина гърба и лопатката.

8. стомашна зона-припокрива се отчасти от сърдечната, но обхваща малка зона от скапулата.

9. Артериална зона на долните крайници- плоскостни и шнурообразни придърпвания в областта на седалището.

10хипоменорейна зона- широко плоскостйо придърпване под вид на изглаждане релефа на сакрума, сакроилиачните стави, хълбоците и седалището.

11. Зони на главата- плоскостно придърпване между лопатките на границата глава-шия и на границата торакален-лумбален дял. Може също да се установи натрупване на съединит тъкан над С7.

12зона на горните крайници- плоскостни придърпвания върху лопатките и делтоидния мускул.

При болни с наднормено тегло може да се направи хипердиагностика, а при слаби понякога не може да се видят измененията. При отбелязване на зоните добре е да сеползват схеми със съответната сигнатура: +- все още доловима зона, ++ – добре изразена зона;+++ – много добре изразена зона; трябва да се отбележи и дали зоната е свързана с някакво оплакване от вътрешен орган. Ако няма такова се говори за «няма зона». При хронич заболявния и силно изразени зони обработването им води до отстраняване на оплакванията без да се ликвидират напълно съединителнотъканните изменения. При много от болните се установяват минали заболявания или предразположение към заболяване на даден орган.

3. Техника- основният похват е дразнещото изтегляне. В зависимост от дълбочината се различават три вида техники:1кожна техника-слаб натиск с къс или по-дълъг работен ход служещ за разместване на кожата спрямо подкожието.2подкожна техника-дължината на работния ход зависи от съединителнотъканнното напрежение, при по голямо тък напрежение, покъс ход; фасцийна техника- натиска прониква в дълбочина, за да достигне до фасциите и залавните места на мускулите. Работният ход е най-къс при тази техника. Специфичният похват се извършва с дисталните фаланги на 3ти и 4ти пръст, натиска се прилага с радиалния или улнарния ръб на пръстите, които са леко свити и сключват с кожата ъгъл около 60 градуса. Похвата има три етапа:1поставянето на пръстите върху кожата;2 разместване на кожата до крайна степен на разтягане;3 изтегляне в същата посока. В този момент пациента трябва да усети характрната остра режеща болка, подобна на драскане с нокът. За получаване на по-добър ефект може да се използва другата ръка, която да придържа кожатасрещуположна на направлението на изтеглянето. При кожната техника той е в посока на цепливостта на кожата или по линиите на Бенингхоф. При подкожната е по дължината на мускукните влакна, фасциите и костните ръбове, а някои къси работни ходове са напречни. При съединит –тъканен масаж се изисква мускулите и фасциите да бъдат макс отпуснати и с доближени залавни места. Според авторите на тази техника това се постига при ИП-седеж и страничен лег, но не и от лицев лег. При масаж натиска не трябва да се усеша от пациета. ПРи по изразено тъканно напрежение се прилага и изтегляне чрез обременеяване- свободната ръка подкрепя другата в китката.

- техника върху ръба на сакрума и сакро-илиач става. Пръстите се поставят на 2-3 см латерално от сакрума. Разместването на кожата е късо и перпендикулярно към ръба на костта, обработката започва от дистално към краниално, преминава се проким към сакроилиач става, пръстите се поставят на 3-5 см латерално от нея и се изтеглят перпендикулярно към ставата. При неправилна техника се получава парестезия по външната част на бедрото и подбедрицата

- тхника върху сакрума- посоката на движението е краниално, при неправилна техника се получава главоболие.

- техника върху гребена на илиач кост. ППръсите се поставят на 3-5см под гребена. Разместването е насочено краниално до достигане на ръба. Особено внимание се обръща на ъгъла между илиач кост и гръбн стълб. Пръстите се поставят върхху горния ръб на сакроилиач става, кожата се размества към прцеси спинози на Л5 ЕС1. При неправилна техника све получава силен сърбеж около дясната скалупа и парестезия от външната страна на бедрото.

- техника върху трохантер майор- пръстите се поставят от медиал страна на трхоантера, тъканите се изтеглят с къс терапевтичен ход по посока на надлъжната ос на бедрената кост

- техника върху ръба на латисимус дорзи. ИП- седеж с поставена едноименна длан на ръката. Обработката започва от гребена на илиачната кост и се насочва нагоре към долния ръб на скапулата. Пръстите се поставят вентрално от мускулния ръб и се изтеглят и се изтеглят в посока на гръбначния стълб. Тъй като кожата по долния ъгъл на скапулата е изключително подвижна, за да се постигне резултат, се препоръчва изтегляне с обхождане на върха и.

- Техника на медиалния ръб и спина скапуле. Терапевта застава от срещуположната страна и поставя пръстите на едноименната си ръка няколко сантиметра латерално от ръба на скапулата. Другата ръка лежи срещуположно на работещата. Терапевтичният ход трябва да завършва точно върху медиалния ръб на скапулата. Аналогично е и за спина скапула

- техника върху странич част на гърба. Провежда се чрез къси терапест ходове гъсто наредени 1 до др. Обхваща се областта межу пред и зад аксиларна линия. След 3-4 процедури се обработват и паравертебралните мускули. Радиалната страна на пръстите се поставя върху латералния ръб на паравертебралната мускулатура. Кожата се размества до възможния обем към гръбначния стълб и косо нагоре с последващо терапевтично изтегляне.

4. Реакции и странични явления- усета за характерната болка при изпълнението на терапевтичния ход зависи от степента на тъканната находка и бързината на изтеглянето. Колкото съед тъканната находка намалява, толкова усещането за режеща болка намалява. Тъпата болка е израз на погрешно рефлекторно включване на вегетативната нервна система. Усета за поглаждане е допустим само при ангеоспастичните заболявания, докато при останалите заболявания е израз на неправилна вегетативна реакция. При изпълненниеот на похвата кожата се зачервява различно. Върху зони с повишенотъканно напрежение често се забелязва ортикароподобно подуване на кожата. При болни с тънки съдови стени могат да се получат подкожни кръвоизливи, които могат да останат от 8 до 24ч. След масажа. Ако получените синини са болезнени, масажът е неправилно изпълнен. При повечето пациенти, скоро след започване на масажа се получават спонтанно изпотяване, което се дължи на дразнение на парасимпатиковата система. Усеща се и затопляне на ръцете и краката. 2-3 часа след мсажа болните често изпитват умора, затопляне и сънливост, отпуснатост.

Методи указания- за разлика от др видове масаж, първите процедури трябва да са най-продължителни. Опитът показва,че са ефективни процедури от 15 до 30 мин. По-голямата продължителност на първите процедури се основава на това че в началото тъканното напрежение е много по-изразено и трябва д бъдеобработвано по-дълго време. Другата причина е че терапевта трябва да изследва за находки. Един учебе курс обхваща от 8 до 12 и 15 процедури приложени през ден най-често. След намаляване и изчезване на находките трябва дасе направят още 2-3 процедури за затвърдяване на резултата. Последните процедури могат и през 2-3 дена. Съед-тък масаж може да се прилага, като самост процедура или в съчетание с други физикални фактори. Специфич противопоказсания са липсата на характерни реакции от страна на болния, проява на патологичните реакции. Съед-тък масаж не трябва да се комбинира с класически или подводен душов масаж.

TEMA-17

Сегментарен масаж, зонова терапия, акопресура, шиацу.

А) сегментарен масаж-тозси масаж е обобщение на различните рефлекторни масажи. Това обобщение се наложило поради факта, че човеш организъм е едно цяло и заболяването на един орган не е изолирано явление, я показва влияние върху целия организъм. Затова при различните болести трябва да се лекува не само органът а и целия организъм.

1.Рефлекторни находки

1.1 изменения в кожата- рязко повишаване на чувствителността, промени в релефа, засилена потна секреция и повишена температура.

1.2 нарушения в кръвообръщението- промяна в кожния дермографизъм, спазъм или атония на кръвоносните съдове.

1.3 изменения в подкожието- местни отоци.

1.4 изменения в мускулите-хипер или хипотонус

1.5 изменение в съед тъкан- подувния, сбръчквания, разтягания при заболяв на вътр органи

1.6 измен в костите- задебел и неравности в периоста, изменения в консистенцията му

1.7измен във вътр органи- при заболяв на някой орган се засягат и други свързани по неврорефлекторен път.

Б)Техника- при сегментар масаж се използват похватите на класическия масаж и специфични приоми.

1. Откриване на изменения в кожата. Повишената чувствителност и болезненост се откриват първо като по кожата се прекара тънък и тъп предмет и с това става болка.

2. Чрез гъделичкането

3. водене на кожна гънка- получава се изгаряща болка.

Изменението в кръвообръщ се открива капиляроспопски, чрез изследване на дермографизма, чрез измерване на кожната температура и др.

Измен. В ел съпротивление на кожата се измерват с дерматометри.

Откриване на измененията в съед тъкан. Визуално се откриват неравности, с еластомер се измерва еласт на съед тъкан. Посредством почукване с кратки леки удари с възглавничката на показалеца се установяват разликите в напрежението(на кожата). Посредством палпация- упражнява се лек натиск и плъзгане по кожата с върховете на пръстите. Посредством захват на кожата и изпдърпваме перпендикулярно по оста на кожата. 2 метод- посредством надлъжно изтегляне на Дике. Дълбоко разположените изменения се изследват посредством разместването на пластовете между кожата и фасциите.

Откриване на измененията в мускулите-вж  мускулния масаж

Изменения на периоста

Откриване на максимални болкови точки- това са местата с повишен усет за болка, откриват се във всички тъкани на кожата. Откриват се със специален уред, който завършва с топче с диаметър 10мм и се извърват с него кръгови движение с лек натиск. Мануален натиск е другия начин с възглавнички на пръстите.

  1. Похвати- зависят от локализацията на находките

-         за въздействие върху кожата- прилагат се класическите варианти на поглаждането, бавните и повърхностни поглаждания действат успокояващо, а бързите- възбуждащо върху периферните н. окончания.

-         върху съединителната тъкан- при набъбвания- индиректна вибрация в комбинация с повърхностно плоскосно или обхващащо поглаждане. При сбръчквания се прилагат кръгообразни поглаждания и разтривания. При вдлъбвания се използват разтриването и омачкването. Тангенциалното разтегляне по Дике се използва за всички изменения. Прилома на Пилата се прилага при гърба. Двете ръце са плоскосно поставени като палците са максимално раздалечени от показалците. Между двете ръце се захваща кожна гънка и се движат в противоположни посоки. Тази кожна гънка може да се хване и по стандартния начин. Приома за въздействие върху пространствата върху спиналните и транзжерзалните процеси се изпълнява като с възглавничките на 2 и 3 пръст на двете ръце се обхваща съответния израстък и се извършват малки кръгови движения в противоположни посоки от каудално към краниално.  Разтягането се изпълнява най- често с улнарните ръбове на дланите като те без да се плъзгат се раздалечават. При по- малък участък се използват възглавничките на палците.

-         Върху мускулите- ограниченият мускулен хипертонус се повлиява с повърхностно поглаждане и индиректна вибрация. Енергичното разтриване, омачкване и дълбоката вибрация водят до повишаване на мускулния тонус. Хипертонуса на големи участъци могат да се повлияят от приома на Свредела- терапевта поставя едната си ръка, така че пръстите да са от едната страна на гръбначния стълб, а палеца от другата. Пръстите извършват винтообразни движения, като тъканите се преместват от дистално към проксимално и от латерално към медиално, докато палеца служи за опора. В следващия момент пръстите са опора, а палеца извършва спираловидни движения. Може да се извърши и едностранно. Приома на преместващите се длани се извършва като дланите са поставени от двете страни на гръбначния стълб и извършват тласъчни и винтообразни движения в противоположни посоки. Прилага се и приома за въздействие върху субскапуларните мускули.  Похват за въздействие върху хълбочно- поясни мускули- и. п. тилен лег.Свити д. к. в ТБС и КС. Добре е главата да е повдигната на възглавница, за да отпуснем коремната мускулатура. Обхващат се с пронирани ръце крилата на ос илиум и се опитва да се направи масаж на илиолумбалните мускули, залавните места на ректус феморис и предно- страничната повърхност на фемура. Сътресения на таза- използва се за премахване на напрежението на мускулите и за въздействие на съединителната тъкан при проблеми в лубалния дял на гръбначния стълб и малкия таз. Изходното положение е седеж. Ръцете на масажиста са пронирани и е застанал зад гърба на пациента и ръцете са в областта на кръста, така че палците да са от дорзално, а пръстите от вентрално. Изпълняват се къси и кратки странични вибрации ( латеролатерални) като ръцете се плъзгат дорзално към гр. стълб.

-         Върху периоста- след откриването на периостална точка или блок се прилага кръгообразно разтриване със значителен натиск. Изпълнява се на серии от 2 минути с поглаждане между тях.

-         При плеврални сраствания, бронхиална астма, емфизем- приом на разтягане на торакса- и.п. седеж. Извършва се дълбоко издишване, подпомогнато от терапевта чрез натиск и отпускане при вдишване. Приом за игра на интервертебралните стави- изпълнява се след масаж на гърба. Едната ръка се поставя с възглавничките на 2 и 3 пръст върху транзверните процеси. Другата ръка с улнарния ръб на дланта ги обременява. Упражнява се натиск с честота 1 херц, като двиението е към краниално. Мобилизиране на стерноклавикуларната и акромиоклавикуларната става- прилага се след масаж на торакса. И. п. тилен лег. Едната ръка на кт е върху ставата като я палпира а другата извършва дорзо-вентрално движение.

  1. Странични явления

-         При масаж в тилната област може да се получи главоболие, отпадналост, заспиване- отстраняват се с разтриване на челото или прилагането на стимулиращи похвати.

-         При масаж на гърба в ляво на нивото на скапулата и мускулите около лявата аксиларна ямка може да се предизвикат стенокардни пристъпи. Отстраняват се с масаж пак в лявата страна, но от предната страна на гр кош.

-         Ако след премахването на всички рефлекторни изменения се продължи сегментарния масаж с повече от 5 процедури може да се появят отново оплакванията.

  1. Методични указания

-         Съобразяване с индивидуалните особенности на пациента

-         Започва се винаги от каудално към краниално

-         Премахва се първо повърхностното напрежение

-         При крайниците работим центрипетално ( към центъра на тялото)

-         ЗАпочва се от гърба, таза, торакса ( отпред), главата, тила и крайниците

  1. Действие

-         Гръб- и. п. лег, под гърдите висока възглавница, а под глезенните стави има валяк. ЗАпочва се с класическо поглаждане и разтриване, следва докосващо поглаждане. След това се прави приома на Сведерела и приом за въздействие върху прешленните пространства, класическо поглаждане, похват на пилата, разиграване на прешлените, водене на кожна гънка, вибрации. След това се обработва скапулата. МАсажиста застава от противоположната страна. След това изправяме пациента. Кръстосват се ръцете като се слагат на противоположното рамо и се прилага странично и надлъжно разтегляне. Разтрива се долният ръб на лопатката и вътрешния ръб. Следтова се прави разтриване и омачкване на участъка от горната част на трапециуса до външния ръб на лопатката. Продължава се с масаж на субскапуларната област и се завършва с класическо поглаждане

-         Таз- продължаваме от седеж. Поглаждане и разтриване в областта на кръста и глутеалните мускули. Посоката е от голеия трохантер през седалището към кръстната кост. Продължава се с дразнение по Дике и похват на пилата, поглаждане, омачкване, приом на Свредела, поглаждане и вибрации. После се преминава в дълбочина за въздействие на илиачните мускули по предната повърхност. Започва се с поглаждане и разтриване, похват за илиачните мускули и после сътресения на таза.

-         Торакс- започва се с поглаждане и разтриване на стернума към проксимално. Обработват се и стерно косталните стави и в областта на клавикулите от медиално към латерално. Преминава се към пекторалиса с омачкване при абдуцирана мишница, обработка на периостални точки, вибрации, поглаждане. След това се обработват интеркосталните мускули с грапавиднопоглаждане и кръгообразни разтривания към латерално и се завършва с похвата за разтягането на торакса.

-         Тилна област на главата- въздействие върху нервните коренчета на шията с поглаждане и разтриване, похват на Свредела, похвата за междупроцесусните пространства. Обработва се и горния дял на трапеца чрез поглаждане и разтриване и се завършва с общо поглаждане. Обикновенно пациента е в лицев лег. Ако работим по предната част се започва с клавикулата към медиално, масаж на лицето и окосмената част. Завършва се с поглаждане и вибрации.

-         Крайници- започва се с поглаждане и разтриване, приом на пила, омачкване на мускулите,. ЗАпочва се от бедра и мишници и се върви дистално, но винаги от периферията към центъра.

Б Точков масаж- има 2 вида.

- Когато точките са в даден сегмент ( масаж по нервни точки на Корнелиус, периостален масаж по Фоглер и палпаторен масаж по Руман)

- Акопунктурни точки- биоактивни точки БАТ в границите на един меридиан ( китайската акупресура, японския шиацу, зонотерапията и др.)

При масажа по Корнелиус се установяват болезнени точки по щателно палпиране на тялото чрез натиск и кръгообразни движения. Действието е рефлекторно, локално и далечно обезболяване се получава. Прилагат се поглаждане, кръгообразно разтриване и вибрации. Обработването на 1 точка трае 2- 3 мин. като не трябва да се преминава прага на понусимост на болката.

I Акупресура- тя е метод за профилактика, диагностика и леение на заболявания. Днес се използват и електроакупунктура, с ултразвук, с лазер и т. н. Поради липсата на единно обяснение на механизма на действие се придържаме към китайските схващания за естеството на заболяването и лечението му. В основата лежи разбирането на Ин- и ЯН+. При добро здраве те са в равновесие. Нарушението на равновесието води до болест. Жизнената енергия тече по меридиани ( канали). Отделните органи и системи имат свои меридиани. Целта е да се разпредели правилно биоенергията по меридианите. Те са 14. 1- меридиан на белия дроб Р 2- дебелото черво- GI 3- меридиан на стомаха- E 4- меридиан на панкреаса-R P 5- сърце, 6- тънко черво 7- меридиан на пикучния мехур, 8- меридиан на бъбрека 9- меридиан на перикарда 10- меридиан на трите части на тялото 11- меридиан на жлъчния мехур 12- меридиан на черния дроб 13- преден срединен меридиан и 14- заден срединен меридиан Т. По тяхното протежение са разположени акопунктурните точки. Те са около 695 и са означени с китайски названия, букви и цифри. При заболяване  съответните точки стават биоактивни и върху тях се въздейства чрез дразнение. Характерно е че имат струпване на рецептори и са с понижени електрсъпротивление т. е. може да се откриват с електронна апаратура, измерваща омовото съпротивление на кожата. При възбудно състояние точката е болезнена, а при хипофункция на органа имаме понижена чувствителност. В зависимост от това се действа тонизиращо или подтискащо.

1. Техника- от таблицата и схемите се подбират 6- 7 точки. Те са симетрични за симетричните меридиани. Откриват се чрез перпендикулярен натиск симетрично като се търси разлика между ляво и дясно. След това се започва с повлияването по точков и линеен метод. Всяка точка се натиска силно като натиска е перпендикулярно. Ако тя е болезнена се обработва до допостима болка. Ако е много болезнена се обработва с длан. В началото на процедурата, натоварването е по- слабо и постепенно се увеличава. При линейния масаж се прилагат и похватите т класическия. Акцентира се на дълбокото изцеждащо поглаждане по хода на меридианите и по посока на протичането на жизнената енергия. РАзтриването е бавно и е обратно на часовниковата стрелка. ЗА стимулиранесе използват дълбоки и къси(30 сек- мин) дразнения. Цели се свързване на енергията. След роцедурата болния се отпуска напълно за 2-3 мин. Лечебния курс е около 2 месеца. След това се обработват и др. точки или се прави почивка.

2. Показания- функционални смущения, органични заболявания, главоболие, болки в гърлото и ставите, смущения в кръвообращението, неврози, периферни и централни парези.

3. Противопоказания- възпалителни заболявания, гнойни процеси, туберкулоза, хеморагии, тумори, тежки психични заболявания.

II Зонотерапия- има исторически данни за приложението й в Египет около 2300 пр. н. е. Доказана е рефлекторна зависимост между органите, меридианите и рефлексогенните зони на стъпалата. Считат се за доказани и проекциите на отделните части на тялото върху областта на носа, ухото, дланта, ириса. Стъпалото се вклучва в това число.

TEMA-18.

Масаж при хирургични и травматологични заболявания.

Контузия- получава се с удар с тъп или върху пътпредмет. Увреждат се дълбоко разположените тъкани без нарушаване целостта на кожата и лигавицата. Получават се хематоми. Клинично има болка и оток водещи до нарушена функция. Лечението е покой и студена компресивна превръзка. Масажът започва на 3тия-4тия ден след травмата с цел да се разнесе отокът и да се обезболи мястото, а по-късно да се подобри резорб и функцията на тази част.

Техника- в началото се прилага извъногнищно- предимно проксимално, започва се само с поглаждане с отичащи похвати и масажът е възходящ в низходяща посока. След петия шестия ден се включвА РАЗТРИВАНЕТО а върху контузеното място се правят поглаждания. По-късно се прилага и омачкаване и вибрации като не трябва да се увеличава болката. Отначало времетраенето е 5-6 мин а после 10-15мин като може да се комбинира с физиотерапевтични процедури като магнит, нискочестот токове, магнитни процедури. След 24 часа могат да се приложат топлинни процедури.

Дисторзио- временно разместване на ставните повърхности с разкъсване или разтягане на ставната капсула и връзките. Клинично се изразява с внезапна силна болка, оток, хеморагия(кръвоизлив), хемартроза/хидропс-изливане на синов течност, болезнени движения в ставата. Лечението е имобилизация и криотерапия. Масажът цели разнасяне на отока и хеморагията, обезболяване, подобряване на трофиката и функцията и релаксация на мускулите.

Техника- на третия 4тия ден се започва с отичащо поглаждане на проксималните части, леко разтриване и непрекъсната вибрация. Не трябва да се нарушава имобилизацията. Затова едната ръка винаги фиксира ставата. Върху статичните мускули се прилагат релаксиращи похвати, а на динамичните- тонизиращи похвати. Отначало процедурата трае от 5 до 10 мин, а после до 15-20. По-късно масажът ства част от комплексната КТ.

Луксация- трайно разместване на костите образуващи ставата.Клиника- силна болка, оток, деформация на ставата, липса на движение, разкъсване на ставната капсула и лигаментите. Лечението е репозиция на разместените ставни повърхности. Имобилизацията е по-дълготрайна и солидна. Масажът ЛФК и КТ спазват правилото за атравматична работа- в имобилизационния период се раздвижват ставите, които не са имобилизирани. Работи се и в съответните сегментарни зони на гръбначния стълб. Отначало се започва с 5-6мин до 20мин- 10-20 процедури.

Фрактура-счупванията биват пълни и частични(фисура). Могат да бъдат открити и закрити, травматични и патологични. Клинично се наблюдава остра болка, загуба на функция, оток, деформация, хематом, патологична подвижност(движи се където няма става). Лечението се състои в репозиция, имобилизация, физиотерапия. Масажът по време на имобилизацията се започва след 7мия-10тия ден, ако няма контраиндикации. Обработват се сегментарната зона, там се прилагат разтриване и непрекъсната вибрация, в свобдните от имобилизация стваи и на симетричния здрав крайник-масаж. Прилага се и вибрация върху гипса с дървено чукче. Ако имобилизацията е с директна скелетна екстензия. Внимава се да не се разместят сегментите. Започва се далечно с оттичащо поглаждане, след това се насочва към огнището с акцент на ставите(разтриване на ставните цепки) използвайки нежни похвати(поглажадне, леко разтриване, непрекъсната вибрация поради повишения мускулен тонус и полюляване по оста и напречно. При оперативно остеосинтеза се започва отново далеч от оперативната рана с отичащо поглаждане на проксималните части и леко разтриване. След време се включват и по-дълбоки, силни и спомагателни похвати на разтриването омачкването и вибрациите. Разтрива се и ставната цепка, след което се прилагат внимателно и пасивните движения. Масаж след иммобилизационния период- той се съобразява с отичането на крайника, смутената циркулация, ограничената подвижност на ставите, хипотрофията и скъсяването на мускулите. Не при всеки болен с една и съща диагноза има едни и същи смущения. Масажът се състои от: подготвителен масаж(общо поглаждане, леко разтриване на ставите, след това детайлен масаж(с акцент на патологичната находка), обхващане на регионална рефлексогенна зона паравертебрално и приложение на специални масажи(периостален масаж, мускулен, съед тъканен). Веднага след махане на имобилизацията масажа е предимно с повърхносто отищато поглаждане. Ако има хипертрофичен калус трябва да се заобикаля. При хипотрофичен калус се прилага по енергичен масаж, дразнещ с разтриване и почукване. Статичните мускули трябва да се разтегнат и релаксират(двойно пръстеновидно омачкване, изцеждане в областта на инсерциите. Адинамичните мускули трябва да се релаксират(надлъжно омачване и др ударнуи похвати). Времетраенето на масажа(20-25 мин), 10-15 процедури.

Масаж при рани- нарушение целостта на кожата или лигавицата- порезна, прободна, посечна(обелка), разкъсна, контузноразкъсна, от премачкване, от охапване, огнестрелна рана(комбинирана), от изгаряне, атрофична. При атрофичните които са декубитални задачите са: подобряване на кръвообръщението, да се получи мек еластичен цикатрикс и да се получат трофични импулси от Вегет НС. Трябва да се спазва принципа по асептика и антисептика, около раната се почиства с йодасепт, а ръцете на мсажиста с 50-60градусов спирт.

Техника- поглаждане по ръбовете на раната цетруфугално, омачкване в по-отдалечените участъци, потупване и наплескванеТ=5-15мин, поради застойните явления се прилага отичащо поглаждане, сегментарно или съед тъканен масаж в паравертебралната зона. Последните могат да се прилагат при разширени вени и тромбофлебит противопоказани за класически лечебен масаж.

Цикатрикс- при зарастването могат да се сраснат кожата и подкожието, подкож и мускулите дори и ссухожилията и да се доведе до функционални смущения като контрактури или козметични ефекти, лечението е комплексно, топлинни процедури, апаратна физиотерапия и КТ, ЛФК. Масажът цели да направи цикатрикса мек и еластичен, да предотврани срастването на подлежащите тъкани и да възтанови функцията на засегнатия сегмент.

Техника-енергично погладане, разтриване, като върху цикатрикса се прилагат разтягането в надлъжна и напречна посока, гонещи се палци, разтягане и събиране и т.н.т. Т=5-10мин

TEMA-19

ТЕМА =Mасаж при заболяване на ставите

  1. Ревматоиден артрит- автоимунно заболяване, апочващо от малките стави на ръцете и краката с бавен ход на развитие. В голяма част от случаите се достига до  деформации в тежка степен, сублуксации и анкилози. Целта на масажа е подобряване на трофиката в околоставните тъкани, боба с мускулния дисбаланс, поддържане и подобряване на функциите на ОДА ( г. к.- хватателна, д. к.- опорна), подобряване на общата реактивност на организма. В острия стадий не се работи върху ставите. Правят се поглаждания, леко разтриване проксимално или дистално от ставата. След озвучаване на възпалителната реакция могат да се прилагат по- дълбоки похвати. Обработват се и сегментите. В хроничния стадий се преминава върху ставата, като се започва от проксималнмите сегменти. Работи се избирателно върху отделните мускули и стави. Отново се работи върху сегментите, от които излизат сплитовите. Гривнената става и предмишницата се обработват детайлно за предотвратяване на мускулния дисбаланс. В метакарпалните и метатерзалните пространства се прави щтриховане и горно и долно ветрило. Всеки пръст се обработва сам за себе си от всички страни с щипковидно поглаждане, разтриване, ритмично претискане.
  2. Болест на Бехтерев ( анкилозиращ спондилартрит)- инфекциозно алергично заболяване, засягащо предимно мъже (от 40 нагоре). Клинично се наблюдават контрактури до анкилозиране на интервертебралните и костовертебралните стави. Целта на масажа е рефлекторно повлияване на повишения мускулен тонус, подобряване на трофиката паравертебтрално, подобряване на дихателните екскурзии на торакса, поддържане на функциите на ОДА и релаксиращ ефект върху НС. Болние понасят по- дълбок масаж. Обхващат се освен паравертебралната мускулатура и латисимуса, глутеалната и интеркосталната мускулатура. Акцента е върху интервертебралните стави. Масажира се и торакса отпред с акцент на интеркосталните пространства. Използват се всички похвати. Паравертебралната мускулатура се омачква към полежаща костна подложка. Трапециуса и латисимуса се омачкват напречно, а глутеусите- омесване. Прави се сътресение на таза и разтягане на торакса. Релаксиращ ефект имат вибрациите, полюляването и разтърсването. Прилага се и апаратен, подводен, вибрационен масаж. Времетраене 20-30 мин.
  3. Коксартроза- цел- подобряване на трофиката на ставата и околоставните тъкани, преодоляване на мускулния дисбаланс, обезболяване, подобряване на функцията. Масажа обхваща тазовия пояс с акцент на бедрото. Хипотрофичната мускулатура ( абдукторите и екстензорите на ТБС и квадрицепса) се стимулира чрез енергични и дълбоки похвати. Върху скасения илиопсоас се прави разтриване. Ишиокруралните мускули и аддукторите на ТБС  се релаксират чрез разтриване и полюляване. Прилага се тракция по дължина на крайника. При това болния е в и. п. тилен лег. Съответния крак се захваща над глезена с 2 ръце. Другия крак се фиксира като се подпира в хълбочната област на кт. Тялото на кт се завърта по оста така че терапевтирания крак да се изтегли по оста. Времетраене 20-25 мин в 12-15 процедури.
  4. Гонартроза- масажа обхваща КС, бедрото и подбедрицата. Обработва се и паравертебралната зона. Ставната цепка се обработва с върховете на пръстите. Прави се и игра на пателата. Времетраене 10-20 мин.

TEMA-20

Maсаж при белодробни заболявания

  1. Бронхиална астма- причинавя се при алергии, инфекции и силни стресови заболявания. Затруднено е дишането като инспирацията е кратка и мъчителна, а експирацията е удължена, трудна и свиркаща. Торакса е в крайно инспираторно положение ( бъчва).
  2. Белодробен емфизем- състояние при което въздушните пространства дистално от терминалните бонхиоли са с увеличен размер, в следствие на раздуване или диструкция на стените им. Получава се при бронхиална астма.  Клинично се наблюдава задох, цианоза ( посиняване), торакса извършва слаби движения. Налице е дишане като при астмата.
  3. Пневмосклероза- касае се за процес с образуване на фиброзна тъкан в белия дроб при и след възпалителни процеси от различно естество ( пневмонии). Хроничните инфекциозно възпалителни процеси водят до образуане на нова съединителна тъкан която причинява бронхиална обструкция, съединяване на алвеолите и подържане на хронична инфекция.
  4. Плеврити- възпаление на плеврата от различен произход и с различен характер като уложнения на други белодробни заболявания. Биват фибринозен (фибрин, туберкулоза, абсцесии, инфаркти тумори и др.), серофибринозен ( повече течност при пневмонии), хеморагичен ( с кръв тумори, инфаркт, хеморагични диатези), гноен( може да е постпневмотичен, гнойни процеси на черния дроб)

Масажа при белодробните заболявания се прилага в ремисионния период или след отзвучаване на острите симптоми. С него се цели:да се облекчи сърдечната дейност ( хипертония), да се повиши дихателния тонус( за да може да издишва), да се увеличи екскурзията на торакса, вентилацията на белия дроб и доставката на кислород за организма, подпомагане на експекторацията ( отхрачване), да се повиши психо- емоционалния тонус на пациента. Започва се с обработване на паравертебралната зона. Обработват се мускулите като те се разделят на статични ( низходящи влакна на трапециуса, леватор скапуле, мускли пекторалес квадратус лумборум, пириформис, интеркостална и паравертебрална мускулатура), динамични ( възходящи и хоризонтални влакна на трапециуса, сератус антериор, ромбоидеи, глутеусите, коремни мускули.) Върху първите се прилага поглаждане, разтриване, двойно пръстеновидно и надлъжно омачкване или към твърда костна подложка, непрекъсната вибрация и др. Динамичните се стимулират по същия начин, но приложени по- бързо и силно. Прилагат се и ударни похвати. При хрипове в определени области се прилага и постурален дренаж. За въздействие върху диафрагмата се прилага и непрекъсната вибрация и ритмично претискане  с длани по хода на 10-12 ребро в посока на гр. стълб. За предотвратяване на сраствания се прилага разтягане на торакса, описано при сегментарния масаж. Време 10-20 мин с 6-10 процедури.

TEMA-21

Масаж при сърдечно- съдови заболявания

  1. Хронична сърдечна недостатъчност- цел на масажа – да повлияе рефлекторно сърдечната дейност. От класическия масаж се прилага масажна яка. Обработват се и зоната на сърцето между скапулите, паравертебралните с акцент на ниво С3-  ТХ 4 предимно в ляво. За забавяне на сърдечния ритъм се прилага меко сечене и непрекъсната вибрация в сегмента ТХ1-ТХ4. Бавното разтриване и ритмичното омачкване и вибрация релаксира рефлекторно повишения мускулен тонус на трапециуса, пекторалис майор, сератус антериор, супраспинатус, интеркосталните и паравертебралните мускули. За повлияване на оттоците по крайниците се прилага оттичащ масаж. Общата продължителност е 15-20 мин в 20-25 процедури ежедневно. Курса на лечение може да се повтори след 3 до 4 месеца.
  1. Стенокардия- целта е по време на пристъпа да повлияе рефлекторно коронарния спазъм и да копира болката. В  извън пристъпния период- регулиране на възбудно- задръжните процеси в кората, разширяване на коронарните съдове, тонизиране на сърдечната дейност. От класическия масаж се прилага масажна яка до ТХ9 в ляво. Показана е и съединително-тъканен масаж в зоната Ц#_ТХ9. Курса е 20 процедури като последните се разреждат през 2-3 дена. Сегментарния масаж се прави в съответните кожни зони с повърхностно и дълбоко поглаждане, нежно кръгообразно разтриване на трапециуса, пекторалис майор, сератус постериор, супраспинатус, интеркосталните и паравертебралние мускули, лявата субскапуларна област, пилене, вибрации, надлъжно изтегляне. Времетраенето на сегментарния масаж е 20-30 мин. при 15-20 процедури.
  1. Инфаркт на миокарда- масажа се прилага в периода на болничното лечение. Цели се общо тонизиране, намаляване на застойните явления и рефлекторно въздействие. През този период се прилага масаж на д. к., започващ с повърхностно поглаждане, леко кръгово разтриване, недълбоко омачкване и валяне на стъпала, глезени и подбедрици до КС. Подобна е техниката за г. к.също от изходно положение тилен лег. В следболничния период се цели възстановяване на нервно-хуморалните процеси, увеличаване на резервите на коронарното кръвообращение и подобряване на метаболизма на миокарда. Прилага се масаж на гърба с паравертебрално поглаждане и разтриване, щтриховане на интеркосталните простраанства предимно от ляво, д. к. и корема и се завършва с г. к. В периода на санаториално куросртното лечение целта на масажа е максимално мобилизиране на системите, като тонизира ЦНС, стимулира коронарното кръвообращение, регулира външното дишане и функциите на др. органи и системи. Похватите са по- енергични, дълбоки, масажа е по- продължителен (20 мин). Много добре действат рефлекторните масажи при стенокардията.
  1. Хипертонична болест- това е кортико висцерално заболяване т. е. нарушение на възбудно- задръжните процеси в кората, водещо до рефлекторен спазъм на артерите и капилярите. Целта на масажа е регулиране на възбудно- задръжните процеси, рефлекторна дилатация на спастично стеснените съдове и намаляване на симпатикуса. Прилага се масажна яка с успокояващи похвати и разширена зона, която обхваща окосмената част на главата, слепоочието и челото. Обработват се болезнените точки по срединната линия на черепа, слепоочията, мастоидеусите и между веждите. Върху точките на нервус окципиталис и в оснавата на черепа се прави разтриване бавно изцеждане от срединната линия латерално, стабилна вибрация. Времетраене- 20 мин. 15-20 процедури в 1 курс. Може да се прави и общ масаж с успокояващи похвати. Обработва се първо задната част на тялото- гръб, д. к. и след това корем,  гърди, г. к. Могат да се включат челото и слепоочията ъздействието върху симпатикуса също намалява ктъвното налягане. За целта се прави кръгообразно разтриване върху ганглеон стелатум в продължение на 2- 3 мин. Той се намира зад долната трета на стерноклейдомастоидеуса. След това се обработва и плексус соларис. Обработва се 1рез палпация по линия алба . Прилага се и ктъгообразно разтриване и стабилна непрекъсната вибрация със съответен натиск в дълбочина, което продължава 1- 2 мин. Трябва да се внимава да не се работи по този начин при пациенти с склеротично изменени съдове.

TEMA-22

Масаж при неврологични заболявания

  1. Неврит на лицевия нерв- пареза или парализа на мимическата мускулатура от съответната страна без болка. При периферна етиология се засягат трите клона на нерва, а при централна само долния. Цели се подобряване на рефлексогенните зони на главата и шията, тонизиране на мимическата мускулатура  подобряване на трофиката. Изходното положение е тлен лег. Прави се и масажна яка. Върху здравата страна се прави само полаждане. Прилага се след топлинна процедура. Започва се след 1 седмица от началото на заболяването с повърхностни поглаждания, леки разтривания и непрекъсната вибрация. След 6-7 процедури масажа става по-нергичен: разтриването е без затягане на кожата. Акцента пада на омачкването ( стискане,) и някои ударни похвати. Обработва се и ушната раковина. Полезна е вибрацията под миатус акустикус екстернус. Похватите да са стимлиращи и достатъчно щадящи за да не се появят усложнения кат контрактури и синкенизии. Трае 15 мин. в курс до 15 мин.
  2. Плексит на плексус брахиалис- най- често причината цервикална генеза от дразнение на коренчетата Ц4_ТХ1. Проявява се болка с ирадиация дистално км крайника. Има сетивни и двигателни нарушения и вегетативни смущения. При акушерската парализа са характерни мускулна слабост и хипотрофия, изоставане в развитието на ръката. В острия стадии се щади. След това се започва с лек масаж, съобразн с изследванията. Цели се тонизиране на мускулите, разтегляне на скъсените сухожилия и обезболяване. Сплита е най- достъпен в аксиларната ямка, където се прави вибраия с юмрук и във фоса супраклавикуларис майор. Обработват се и болезнените точки. При ошипяване се прави и тракционен масаж. Работи се като за горен крайник. Трае до 20 мин. про до 20 процедуи. При кърмачетата е по общ масажа с обхващане и на сегментите. При по големи деца детайлен и аналитичен. Правят се многократни курсове до 15 процедури. Прави се обучение на майката в масаж.
  3. Неврит на ишиадикуса- болката е дистално по задната част на крака и се съпровожда с отпадни явления, но са възможни и възбудни такива. При увреда на С1 се парализират флексоррите на стъпалото а на Л5 екстензорите. Масажа е по схемата на д. к. В острия период сао поглаждане след това при възможност за обръщане в лвглто се обработва целия крайник и лумбосакралната област. Ивършва се с палеца, минаващ по средата на бедрото отзад. Хода на поглаждането спазва посоката на периневралната течност. По хода на нерва има точки на Вале- стабилна непрекъсната вибрация и при поносимост кръгообразно разтриване. При наличност на отпадни явления се спазват принципите за обработка на вяла мускулатура. Прилагат се акупресура, зонотерапия и др.

Методи за дезинфекция и стерилизация при вътреболничните инфекци

Обеззаразяването ( дезинфекция ) е комплекс от методи и средства,насочени към унищожаване на заразното начало във външната среда.То има своето определено място в цялостната медицинска практика, като  се изхожда от високата му превантивна цел за осигуряване на хигиенно съобразен начин на живот.

В исторически план дезинфекцията води началото си от дълбока древност-тя се изразявала предимно в пране миене на съдове,тяло, ръце.

За първи път Хипократ преди повече от 2000 години, изразява идеята,че факторите на околната среда влияят върху възникването и разпространението на заболяванията-говори се за епидемията като наука, а от там и какви мерки трябва да се предприемат за неразпространението на различни заразни заболявания и епидемии.

Едни от най-великите учени който се занимават който са открили методи на дезинфекция са:

Луй Пастъор(1822-95),които в процес на своите наблюдения и опити стига до заключението че при загряване на течности до определена температура някой микроорганизми умират.

През 1865 година Джоузеф Листер открива фенолът който е основата за синтезиране на редица съвременни дезинфектанти.

През 1939година Герхардт Домагк открива първото дезинфекционно средство отПАВ-зефирол(алкил-диметил-бензикониев хлорид).Оттогава са проучени няколко хиляди подобни средства,предимно като миещи, някой от който са със значителни дезинфекционни свойства.ПАВ обикновено нямат мирис,не повреждат предметите,не са или са слабо токсични.На пазара се предлагат за ръце-манипур,манисофт,октинидерм,стерилификс,трайджийн и други: за повърхности-деконекс51JN, деконекс51DR,прокура плюс,   БАК, инцидин-екстра, кватохекс, родасан и други.

През средата на 20 век  навлиза и дезинфекцията чрез механично въздействие  за обработка на белъо,хирургични инстументи и консумативи.

Определение-„ Дезинфекция(deo-унищожавам,jnfekum-заразно начало),означава унищожаване или невъзвратино инактивиране на всички причинители на предаваемите(контагизните) заразни болести във външната среда.Дезинфекцията е обеззаразяване ,с цел да се прекрати предаването на определени,нежелани микроорганизми чрез въздействие върху техните структури или обмяна на веществата,независимо от функционалното им състояние(J. Borneff и  M. Borneff .1991 г.)

В зависимост от целите и задачите на дезинфекцията,тя се разпределя на;

1.Профилактична(предпазна)дезинфекция.Провежда се там,къдено наличието на патогенни микроорганизми е крайно нежелателно или съществува опасност от поява на огнище на зараза-обеззаразяване на водата,в хранителните заведения,места където се събират много хора, детски колективи ,лечебни заведения,и др.Профилактичната дезинфекция се извършва и в ежедневния живот на хората         -миене на ръце къпане,пране,почистване.Тези белези са белег на хигиенно съобразен начин на живот и имат огромно значение в профилактичната дезинфекция.

2.Огнищна дезинфекция-извършва се в огнището на заразата.Тя цели унищожаването на патогенните микроорганизми по външната среда, заобикаляща извора на заразата (болния).Дезинфекцията,която се извършва през времетраенето на болестта, се нарича текуща.След оздравяване на болния,преместването му или неговата смърт , в огнището на заразата се извършва крайна дезинфекция.

Методите ,който  се използват за обеззаразяване,се основават на биологични,механични,физични и химични въздействия върху микроорганизмите;

A.Биологичен метод.Все още не е намерил приложение в противоепидемичната работа в огнищата на заразата, но има важно приложение като профилактично-дезинфекциознен метод-например за обеззаразяване на водата чрез биологични филтри.

B.Механичен метод.Прилага се най-често като измиване с топла вода ,сапун и четка изпиране водещи до санитария,което е в основата на всяко обеззаразяване както с профилактична цел ,така и за огнищна дезинфекция.

C.Физически метод        .Към него се отнася използването на различни физични агенти-слънчево ,ултравиолетово и йонизиращо лъчение,ултразвук.Слънчевото лъчение има огромно значение за унищожаването на патогенни микроорганизми и като елемент на природните самоочистващи процеси в почвата,водата и въздуха.

D.Химичен метод.Той се основава на токсичното въздействие на различни химични съединения върху микробната клетка,който довеждат до гибелта й.Най-често прилаганите в обеззаразителната практика препарати, наречени дезифектанти,групирани според основни химични качества, са следните;

а ) Киселини-намират огромно приложение поради разрушителното си действие.Солната киселина в 5% разтвор е удобна за дезинфекция и измиване на писоари,клозетни чинии,подлоги,уринатори,гумени катетри.

б ) Основи-от тях натриевата основа намира приложение като 2-5% горещи разтвори за дезинфекция на складове за хранителни и животински продукти , във ветеринарната практика.

в ) Калиева основа(гасена вар)-дезифектант,който не бива да се забравя поради достъпността му.С нея се обеззаразяват нужници,сметища,помийни ями,използва се за варосване на стени и др.За постигане на ефективна дезинфекция е необходимо да се получи гасена вар ex tempore от негасената.

г ) Халогении производни-това са едни от най-широко използванитепрепарати.Имат силно бактерицидно,вируцидно и спороцидно действие,притежават обаче дразнещи, корозивни и избелващи свойства,затова приложението им е строго показно(обикновено за груби повърхности).

д ) Хлорната вар-представлява смес от калциеви съединения,като активна субстанция е калциевият хипохлорит.Съгласно стандарта съдържа25-30% активна хлор.Нестабилна е при съхранение и когато съдържанието на  активен хлор спадне под15% е негодна за употреба .За дезинфекция се приготвя 10%избистрен разтвор,който се използва за правене на работни разтвори-например за подове в 1% разтвор.

е ) Хлорамините-са органични съединения,който отделят хлор и като обеззаразителни средства са практични-нямат корозивното и избелващо действие на хлорната вар и са стабилни.Съдържат20-25% активна хлор и се прилагат за дезинфекция на белъо,повърхности-1-2%,подлоги,уринатори,гърнета-1% за 1час, съдове за хранене-0,5% за 30 минути.

ж ) Солите на ди-и трихлоризоциануровата киселина отделя голямо количество хлор, прилага се за дезинфекция на белъо,кухненска псуда,прибори и повърхности. Известни са препарати като ;пресепт(нтриев-дихлор-изоцианурат)фар-Х2,консипт,изосан,сюрхлор и др.

з ) Йодът-притежава бактерицидно вирусоцидно и спороцидно действие.Под формата на 0,05-1%разтвори се прилагат за хигиенна и хирургична дезинфекция на ръце, оперативно поле,в хранителната промишленост и др.

и ) Фенол и производни- най-известни са крезолите(метил-феноли).На тяхна база са създадени редица препарати;хлорин-екстра,хелипур,весфен32 и др.В концентрации 3-6% се препоръчватза дезинфекция на екскрети,санитарен фаянс, болнично и работно облекло.

й ) Хексахлорофенът-е антисептик с бактериостатично действие при кожно приложение, влиза в състава на сапуни и унгвенти.Прилаган е за профилактика на стафилококови кожни заболявания само по епидемични показания(сравнително висока токсичност).

к ) Окислители-водородният прекис,особено в комбинация със синтетични миещи вещества който усилват неговите бактерицидни и спороцидни свойства,може да се прилага за дезинфекцияна различни повърхности в 3% разтвор; при спороностни инфекции-6%, за обеззаразяване на спринцовки и игли в централните стерилизационни-1%.

л ) Пероцетна киселина-притежава изразени бактерицидни, вируцидни и особено спороцидни качества.Може да се използва за дезинфекция на ръце в 0,2%разтвор,за повърхности при спороностни инфекции в1% разтвор, за

термолабилни материали и инструменти.

м ) Алкохоли- имат почистващо действие ,тъй като разтварят мазнините,не цапат,нямат мирис,лесно се изпаряват,действат бързо.Намират широко приложение за обеззаразяване на ръце и кожа. Влизат в състава на много препарати;декосепт,монопронто,проматум,сагросепт,софта-ман,стерилиум,хосписепт и др.

н ) Алдехиди-имат силна дразнеща миризма,прилагат се под формата на водни разтвори,пари и аерозоли.Комбинират се обикновено с детергенти,за подобрявне на органолептичните им качества и микроцидната активнаст.

о ) Формалдихид-рядко се прилага  под формата на формалин,например като 5% разтвор за дезинфекция на фекалии за 6 часа,при микози-в3% разтвор.

п ) Параформалинова дезинфекция-използват се формалиновите пари,получени чрез изпаряване на формалина след загряване.Използва се в херметично затворени помещения където формалиновите пари се вкарват за 6-12часа,след което последва 24 часово проветряване.

р ) Параформ-таблетки,които при деполимеризацията им чрез капка HSO отделят формалдехид.Подходящи за обеззаразяване на термобилни материали,в херматично затварящи се съдове където се поставят инструментите и таблетките при норма 10 таблетки х1гр. На 1 куб. метър обем за 18-24 часа при температура най-малко 25 гр.С.

с ) Глутаралдехид-отлични дезифекционни свойства и мощен антимикробен ефект ,прилага се под формата на 2% воден разтвор,буфериран с 0,3%натриев бикарбонат преди употреба.

т ) Комбинирани препарати- на основата на      формалдехид, глутаралдехид ,оксалалдехд се препоръчват за студена химична стерилизация на термолабилни медицински инструменти.На пазара се предлагат дезофарм,идоскоп корзолин, пронтоцид,секусепт,сайдекс,хелипурН и др.За повърхности се прилагат;алдозан,деконикс50FF ,Идо-септ, инцидур, мелзепт ST и др.

у ) Повърхностносактивни вещества (ПАВ)- широко приложение преди всичко за профилактична дезинфекция,притежава бактериостатични качества.На пазара се предлагат; за ръце-манипур ,манисофт, октинидерм,стерилификс ,трайджийн и др.; за повърхности- еконекс53, деконекс51 , инцидин-екстра,кватохекс,родасан и др.

ф ) Хлорхексидин-в малки концентрации има бактериостатично действие , а в по-висока- бактерицидно.Преимущество е ниската му токсичност-хлорхексидиновите разтвари се прилагат като антисептици за промивки на пикочния мехур,за бърза дезинфекция на инструменти, за оперативно поле, за ръце и др. -0,5% в алкохолин разтвор.Известен е и препаратът хибитан-глюконат, подходящ за гореизброените цели,хибискръб е подходящ за обработка на повърхности.Други препарати са; савлон, маноскръб,пливасипт ,хандскръб.

х ) Етиленов окис- безцветен газ, токсичен и избухлив.Действа сравнително бавно при 50-60гр.С за 3-4 часа.За предпазване от токсичността му,камерите за стерилизация с етиленов окис следва да отговарят на специални изисквания при експлоатацията му.

Успехът на дезинфекцията зависи от;

1.пътищата на разпространение на инфекцията,което предопределя          обектите на външната среда,третирани чрез обеззаразителни методи.

2.устойчивостта на микроорганизмите.

3.характера на средата,в която са изложени микроорганизмите.

4.свойствата и начините на употреба на дезифекционните средства.

Факторите който влияят на дезинфекцията време на въздействие на дезинфекционното средство,концентрацията, количиството,температурата,проникваемоста и др.

Механизмът на действие на дезинфекционните средства върху микробната клетка е сложен биофизичен и биохимичен процес.От контакта на дезинфекционното средство с патогенния микроб до гибелта на последния се преминава през различни стадии:

І стадий                       Физико-химичен процес

І

Дифузия адсорбция Активна адсорбция

І

ІІ стадий                       Химична реакция

(при достатъчна концентрация )

І

Морфологична съставка на клетката Обменна съставка на клетката

І

ІІІ стадий                      Нарушение на нормалните клетъчни реакции чрез реакциите (във ІІ  стадий)

І

ІV стадий                      Промяна на нарушения на биологичните растежни процеси

І

Веднага постепенно

І

Задръжка на размножението

І

V стадий                                Клетъчна смърт

Силните киселини и основи,както и врялата вода, хидролизират

клетъчните белтъчни инградиенти.Хлорхексидиновите препарати унищожават бактерийните клетки по пътя на реакцията с цитоплазмената мембрана и разстройството на функцията й.

Санитизация- означава рязко намаляване на микробната флора по дадена обектна външна среда. Тя има изключително голямо значение като профилактична мярка в ежедневния живот.Естествената биологична устойчивост на организма е достатъчна бариера пред малкото инфекциозни причинители , останали след механично почистване (миене,пране и др.)Като най- пополярна предпазна антимикробна мярка е миенето на ръце –което в същност е санитария.

Антисептикатова е унищожаване или препятстване развитието микроорганизмите върху покривните (кожа, лигавици) на живите организми.Дезинфекцията по своята биологична същност е процес на бързо отмиране на микроорганизмите по даден обект от външната среда.

Стерилизация-означава унищожаване на всички микроорганизми- патогенни и сапрофитни, вегетативни и спорови форми, вируси, плесени, включително и спорите им.Стерилизацията може да се схваща, по отношение крайния антимикробен ефект, като по-висша степен на дезинфекцията.

Стерилизацията се постига чрез въздействието на пара под налягане в специални апарати- автоклави.Парата като обеззаразяващ агент, се е наложила в стерилизационната практика благодарение на ценните си качества;

-пронивкаемост

-топлоемкост

-бърз и сигурен микробициден ефект

-екологична съобразеност

При контакта на парата с предметите тя отдава огромно количество топлина,която действа стерилизиращо.Класическия стерилизационен режим за парата под налягане е при 121гр.С за 20-30 минути.Използва се и втори стерилизационен режим,който пести време при 134гр.С за 10-12 минути. Парата намира приложение и като текуща пара без налягане или ниско налягане-0,5 работни атмосфери и 112гр.С при дезифекционните камери за обеззаразяване на едри текстилни предмети(дюшеци,одеала),тогава експлоатацията се увеличава на 45-60 минути.

Използване на топлина-в медицинската практика най- голямо значение като метод на избор има приложението на топлината под формите на изгаряне (болнична смет) , обгаряне)инсрументи),влажна топлина(изваряване на пара)и суха топлина.

Сухата топлина-при температура 160-180 гр.С и време на въздействие върху предметите за съответно 2 ½ часа води да стерилизация.Прилага се за термоустойчиви материали-метал,стъкло.

Изваряването е най- леко осъществимият обеззаразителен способ- необходими са само съд с вода  и загряване на предметите, поставени във водата до завирането й 100гр.С за 15-30 минути. Трябва да не се загрява ,че при този метод се постига само дезинфекция, но не и стерилизация.

В нашата страна в болничните заведения се използва така наречената Централна Болнична Стерилизация(ЦБС)  – която осигурява необходимите  стерилни материали и инструменти.Главните предимства са;

-високо качество на стерилизациите и намаляване риска от вътреболнични инфекции

-високо качество на опаковката и намаляване риска от вторично замърсяване

-икономия на специализиран сестрински труд и подобряване грижите за болния

-икономически ефект от по-рационална експлоатация на стерилизационната апаратура

ЦБС представлява част от останалите общи служби на болницата- пералня, дезинфикционно отделение, аптека,  кухня и др.Тя се състои от;

-         приемно, дезинфикционно и миялно помещение

-         опаковъчно помещение

-         стерилизационна зала

-         склад за стерилни материали

Видът на опаковката на материалите за стерилизиране има голямо значение за предпазване от вторично замърсяване.Традиционно опаковането става с текстилни кърпи, като завитите инструменти се поставят в метални барабани или призматични контейнери.Опитът на водещи фирми препоръчва като първична опаковка да се използва двуслойна хартия, а като вторична-телени кошници ,в които да се поставят хартиените пакети и така да се стерилизират.Този начин на опаковане е многократно по-евтин от контейнерите и едновременно достатъчен сигурен.

Процесът на стерилизацията се осъществява предпочитателно чрез парно- вакуумни машини под налягане, по известните методи за стерилизация е с парата.За термочувствителните материали се препоръчва използването на комбинирани автоклави,работещи с пара вакуум и формалдехид.При тях може да се постигне степилизация при температура под 100 гр.С. Формалдехидните автоклави се предпочитат пред стерилизаторите с етилов окис.Формалдехидът е естествена субстанция, бързо се разлага във въздуха, не е взривоопасен и има силна специфична миризма ,по която се открива.Етиленов окис не съществува в природата, няма цвят и мирис, открива се със специални газоанализатори ,  изхвърлянето му в атмосферата е строго лимитирано от екологичните норми.

В нашата страна в детските заведения (детски ясли и градини) са въведени

общите мероприятия за правилното провеждане на противоепидемичен и дезинфекционен  режим са посочени в Инструкцията за борба с острите заразни болести в детските заведения и Наредба № 44 от 2004 г.  за условията и реда за пускане на пазара на биоцидни препарати.Изхождайки от тази наредба и изучаването на активното вещество, концентрацията на дезинфектиращия препарат и на основание чл.14 ал.2 от Закона за защита от вредно въздействие на химични вещества в детските и здравни заведения Министерството на здравеопазването е дало своето разрешение и становище за използване на препарата „КЛОДАН Д”.

График за използване

Обект на дезинфекция % дезинфекционен разтвор Начин на приготвяне и прилагане
Повърхности, мокети, мебели, килими, подове 0,5 % разтвор „Клодан Д”

1 % при установено заразно заболяване

Влажно почистване и забърсване
Играчки /подлежащи на миене/ – пластмаса, гума 0,5 % разтвор „Клодан Д”

1 % при установено заразно заболяване

Топене в разтвор 1 час. Забърсване и облъчване с УВЛ.
Гребени 0,5 % разтвор „Клодан Д” 2 часа накисване
Термометри 1 % разтвор „Клодан Д”

Етилов алкохол 70 %

1 час

1 час

Гърнета 1 % разтвор „Клодан Д”

2 % при установено заразно заболяване

Накисване 2 часа
Замърсено бельо 1 % разтвор „Клодан Д” Накисване за 3-4 часа. Пране
Помещения Облъчване с бактерицидни лампи. Проветряване 2 пъти дневно.
Ръце Топла вода, сапун

Septihand

Измиване, дезинфекция

Начин на приготвяне – препарата се приготвя всеки ден.

  1. 1 % разтвор на „Клодан Д” е равен на 10 литра вода плюс една таблетка.
  2. 0,5 % разтвор на „Клодан Д” е равен на 1 част вода плюс 1 част еднопроцентов разтвор.

Съдовете за хранене се измиват, подсушават и стерилизират при 140 градуса за 1 час.

Дезинсекция- е унищожаване на вредните за човека членестоноги- насекоми и кърлежи, които са преносители на трансмисивните инфекции или механично разпространяват причинителите на много от чревните инфекции. Използуват се биологичен ,  механичен,физичен и  химичен метод за дезинсекция.

1.биологичен метод-основава се на целенасоченото използване на естествените неприятели на вредните членестоноги-паразити и хищници ,  патогенни микроорганизми, генетични манипулации,с цел рязко намаляване на числеността на популациите, до унищожаването им.Основно преимущество на метода е в екологичната му приемливост- не замърсява околната среда.

2.механичен метод- такива са всички способи за почистване-изтърсване ,изтупване,четкане,чистене с прахосмукачка,пране миене.Тези механични действия отстраняват или унищожават насекомите и яйцата им и ликвидират условията им.Подържането на чистота, осъществявано преди всичко чрез механичния метод, е основата на профилактичната дезинфекция.

3.физичен метод-прилагат се различни форми на топлина-изваряване,суха топлина, изгаряне,пара.Членестоногите,като по-висши организми, са по-чувствителни към високите температури- постигането на 80гр.С за 30 минути е достатъчно за унищожаването им.

4.химичен метод-той е най-широко прилаган в съвременната дезинсекционна практика.Биологично активните вещества,действащи токсично и убиващи членестоногите ,се наричат инсектициди и акарициди т.е. вещества ,унищожаващи насекомите и кърлежите. От газообразните химични средсва като инсектициди се използват серумния окис,циановодородът,хлорпикринът.

Контактни инсектициди са хексахлоран ,линдан, неговон и др., оросените с тях повърхности запазват действието си до няколко седмици и това ги прави особено удобни за дезинсекциони мероприятия.

Дератизация- се нарича борбата с различните  диви гризачи,предлага преди всичко профилактични мерки-премахване на развъдните гнезда(сметища,торища ,складове, изби,канални съоръжения.Средствата за унищожаване са;

-         механични средства-това са капаните,примките с вещества които водят до механично увреждане храносмилателния път на гризачите(гипс,корк и др.)

-         физиологичен метод-състой се от лишаване на гризачите от храна.

-         Химичен метод –използване на химични средства,използват се отровни вещества(бариев карбонат,талиевсулфат, крисид и др.), който се поставят в различни примки.Отровни газове(серен двуокис,циклонБ) с които се обгазяват определените помещения.

При работа с химичните средства трябва да се спазват всички изисквания, осигуряващи предпазване от отравяне на работещия, обитаващо сградата население и децата.

От всичко казано до тук следва да се направи извод че при спазване на всички правила  на дезинфикция , стерилизация , асептика и антисептика , вътрешноболничните инфекции биха се свели до минимум или по точно казано  не бива да се допускат,което води до безопасно лечение на пациентите и тяхното бързо оздравяване.

Хигиенна токсикология

Като отрова се приема вещество, което попанднало в сравнително малки количества  по някои от физиологичните пътища в организма,  предизвиква физико-химични  промени, които нарушават равновесието му и могат при определени условия да преминат в болестно състояние, наречено отравяне.

Количеството(дозата) прави едно или друго вещество отровно и е причина за проява на вредното действие.Количеството придава на дадено вещество качествено нови свойства. Твърде отдавна степента на вредност и отровност на едно вещество се измерва с абсолютното количество от него, предизвикало биологичен ефект.

Под вредност  се разбира  способността на ноксата да предизвиква неблагоприятни изменения  в организма на човека, животните и растенията.

Токсичността ( отровността) е свойство на веществата в  определени количества да предизвикват патологични изменения в организма.

Отровите най-общо могат да бъдат разделени на две основни групи: екзогенни и ендогенни.Към екзогенните се отнасят химични и биологични продукти, докато ендогенните са вещества, нормално съдържащисе в орагнизма, които при известни условия натрупани в по-големи количества могат  да предизвикат признаци на интоксикация..

Видове ефекти:

  1. Отравяния( интоксикации). В най-широк смисъл на думата отравянията биват остри и хронични.

Острото отравяне  представлява болестно състояние на организма, възникнало в резултат на еднократен контакт с по-високи дози или концентрации от веществото.

Хронично отравяне се получава при продължително, систематично постъпване в организма на малки количества от дадено вещество, които при еднократно действие не водят до симптоми на отравяне.

Съществуват отрови, които предизвикват само остри отравяния.

Едно и също вещество  в условията на еднократна или многократна експозиция може да предизвика различна картина на интоксикация.

  1. неспецифични ефекти

Това са нарушуния различни от класическите форми на съответните симптоми на отравянето и се проявяват,  като понижена работоспособност, понижена устойчивост с повишена склонност към заболявания на организма и др.Съществуват достатъчно експериментални данни, доказващи , че в основата на тези нарушения лежат понижената обща резистентност  и променена реактивност на организма, резултат на измененото имунобиологично състояние вследствие систематично въздействие на дадената нокса.

  1. Ефект на привикване(адаптация)

Систематичното продължително действие на някои нокси довежда до сложно преустройство в организма .Привикването първоначално е приемано като липса на реакция на организма към токсичния агент. Днес натрупаната по този въпрос информация позволява привикването да бъде разглеждано като стадий на хроничната интоксикация.Привикването сигнализира за настъпило преустройство в организма, което може да премине в състояние на тежка интоксикация и изисква специално внимание.

  1. Отдалечени ефекти

Комплексният проблем за т.н. отдалечени  ефекти  обхваща такива изменения в организма , настъпили при действието на малки дози или концентрации от даден токсичен агент, появили се след различно дълъг латентен период.

-   Гонадотоксичен ефект – изменения в половата тъкан и половите жлези с промяна в способността за репродукция.

-  Ембриотоксичен и тератогенен ефект – изменения в развиващия се плод, получени антонатално, при въздействие на ноксата върху бремения организъм, но манифестиращи се постнатално в различни периоди. Те обхващат малформации, структорни и функционални  изменения в плода.

-  Мутагенен ефект – индуцират се промени в наследствената информация, които могат да бъдат предадени в поколениета.

-  Канцерогенен ефект – злокачествено развитие на клетки, което води до туморообразуване.

5.  Алергичен ефект- представлява болестно състояние , свързано с изменения на имунна основа в реактивността на организма  от въздействието на екзогенни и ендогенни фактори.

Методи и подходи използвани в хигиенната токсикология

Действието на токсичните мещества в организма обикновенно е свързано с проявата на общотоксичен и специфичен ефект.С оглед разкриването на тези два вида ефекти използваните методи условно се разделятна неспецифични – интегрални и специфични.

- И н т е г р а л н и са методите, които разкриват отклонения в общото състояние на организма или на отделни органи и системи, резултат на неспецифични промени под въздействие на химичното вещество.Такива са: общо състояние, тегло, промени в ЦНС , доловими чрез изследване на условните рефлекси, електрофизиологични методи методи за разкриване промените в биотоковете на мозъчната тъкан(ЕЕГ), отклонения в нервно- поведеческата активнос; хематологични, клиноколабораторни и биохимически методи.

- Към с п е ц и ф и ч н и т е методи се отнасят:

а) биохимичните показатели, чиито изменения лежат в основата на патогенезата на интоксикацията, например инхибиране холинестеразната активност( ХЕА) при интоксикация с фосфорорганични пестициди; смутена порфиринова обмяна при оловна интоксикация; понижение на глутатиона при отравяне с органични живачни съединения и др.

б) определяне на химичното вещество или на неговите метаболити в кръвта и урината, а в някои случаи и в други биологични тъкани и органи.

Най-общо в токсикологичната практика се използват два основни подхода: експериминтално изследване ( биологичен модел) и епидемиологично наблюдение.В по-сложните случая двата метода се допълват.

Експериманталното изследване се базира на създаване на изкуствена интоксикация с дадената нокса и преди всичко използвайки се опитни животни.В зависимост от поставените цели биологичния модел на интоксикация се създава чрез еднократни краткотрайни и продължителни въздействия или това са познатата в токсикологичната практика остър, подостър и хроничен експеримент(опит).

Острият опит може да бъде дефиниран като биологично моделиране при еднократно въздействие на химичния  агент върху организма.Обикновенно  се използва 14 – дневен период на наблюдение.Проучванията  в условията на остър опит са необходими и се езползват широко в токсикологията при определяне на токсикометричните  параметри, клиничното картина на остра интоксикация и др.Те са задължителнии изходно начало при всяко токсикологично проучване за събиране на първично информация, включително и установавяне на ЛД 50, задължителен  показател за «отровността» на дадена нокса.

Подостър опит – биологично моделиране при повтарящо се въздействие на токсичното вещество върху организма в продължение на 30-90 дни.При този опит  също се използват оралният, дермалният и инхалаторният път за апликация. Нивата на експозиция са по-ниски от тези при острия опит , а самият опит има различна продължителност в зависимост от различни факти, но не по-продължително от три месеца.

Хроничен опит – биологично моделиране при продължителност на опита от 3 месеца до 2 години съобразно поставената цел.Този вид опит е основен при хигиенното нормиране. Той позволява да се изучи токсичния ефект  на химичното вещество при продължителното му действие в минимални дози или концентрации върху организма, да се опише клиничната картина и да се определят токсикометричните параметри.

Вторият подход( епидемиологичното наблюдение) се извършва върху хора, експонирани на дадената нокса в трудова или битова среда.

Артериална хиперемия

Артериална хиперемия.

Артериалната хиперемия е повишено кръвонапълване на определен орган или съдова област поради увеличен артериален приток на кръв и отваряне на резервни капиляри.Тя може да бъде физиологична и патологична.

Физиологичната артериална хиперемия възниква при функционално натоварване на органите,напр.в скелетната мускулатура при физическа работа или в спланхниковата област след нахранване.Тя може да бъде също и психогенна,напр.рязко зачервяване на лицето при срам или гняв.

Патологичната артериална хиперемия най-често е израз на компенсаторно-приспособителна реакция на организма в отговор на различни дразнители.Различават се следните видове:

*Ангионевротична хиперемия-дължи се на възбуда на съдоразширяващи нерви или на увреждане на ганглии.Наблюдава се по кожата на лицето и туловището при остри инфекциозни заболявания и други. *Постисхемична хиперемия-развива се в области,където кръвотокът е бил намален,след възстановяване проходимостта на засегнатите артерии.Класически пример е бързото източване на асцитна течност от коремната кухина.

*Вакатна хиперемия-тя е резултат на рязко намаляване на барометричното налягане,при което се получава голяма разлика в налягането между отделните части на тялото или м/у цялото тяло и околната среда.При това в зоната на намалено налягане се получава рязко кръвонапълване.

*Обща вакатна хиперемия-възниква при неправилна декомпресия на работещи в кесони и на водолази,както и летци при полети на много големи височини.

*Възпалителна хиперемия-тя е част от проявите на острото възпаление.

*Колатерална хиперемия-развива се,когато кръвотокът по магистралната артерия е силно намален поради стеснението й или напълно прекъснат .В тези случаи кръвта се насочва по обходните артерии към исхемичния участък.

*Хиперемия при травматично предизвикани артерио-венозни анастомози.-Кръвотокът се насочва от артерията към вената.

*Медикаментозно-токсична хиперемия.-дължи се на непосредствено въздействие в/у мускулатурата на съдовата стена или в/у вазомоторните нерви  на различни медикаменти и токсични субстанции,напр.змийка отрова.

Венозна хиперемия

Дължи се на затруднено оттичане на кръвта от определен област поради запушване или притисканеотвън на голям венозен съд.Венозната хиперемия се развива нй-често при тромботични запушвания на вена на подбедрицата,портната вена и чернодробните вени,на горната мезентриална вена и на далечната вена.Последствията тук зависят от бързината на развитието й.

Подразделят се на два типа:

Остра венозна хиперемия- внезапно запушване,водещо до пропиване на органа с венозна кръв и некроза на паренхимните клетки,като в резултат се развива венозен хеморагичен инфаркт.

Хронична венозна хиперемия-води до оток и уплътняване на органа.Това състояние се нарича цианотична индурация.Продължителната хипоксия и лимфният застой са причина за разрастване на съединителната тъкан.Местен хроничен венозен застой се наблюдава най-често в областта на подбедрицата или след прекаран тромбофлебит.

Исхемия

Исхемията е състоянието на недостатъчен приток на кръв в определена област на тялото,орган или част от орган.Увреждащото действие на исхемията се осъществява преди всичко чрез намаленото доставяне на кислород в тъканите.Спрямо тежестта и продължителността си се различават два вида исхемии:релативна исхемия-тук се наблюдава намален приток на артериална кръв,който обаче е достатъчен за функционирането на органа в покой.При натоварване възниква хипоксия,вследствие несъответствие м/у кръвотока и нуждите от кислород.Абсолютна исхемия-дължи се на пълно прекъсване на кръвотока при липса на ефективно колатерално кръвообращение.Тя от своя страна се подразделя също на два типа:временна абсолютна исхемия и постоянна абсолютна исхемия.

Спрямо причините и механизмите на исхемията тя се подразделя на 4 типа.:Ангиоспатична исхемия-възниква при възбуждане на вазомоторните мозъчни центрове или в резултат на директно механично дразнене на артериите.Провокира се също от силни отрицателни емоции и от болкови дразнители.;Обтурационна исхемия-най-често се дължи на запушване на артериалния съд от тромб или ембол,при тежка стенозираща атеросклероза.Най-често тази исхемия е абсолютна и води до некроза.Компресионна исхемия се дължи на притискане отвън на артериалния съд от тумор,излив или наложен хирургичен шев.Исхемия на преразпределение на кръвта-получава се при прилив на кръв в опред.съдова област,при което се създава относително малокръвие в други тъкани или органи.Възниква обикновено в мозъка.

ІЧувствителността на тъканта към исхемия определя до голяма степен тежестта на уврежданията.Функцио-налното натоварване увеличава,а нииската температура намалява чувствителността към исхемия.

При краткотрайна исхемия не се наблюдават съществени увреждания.

Хроничната релативна исхемия води до промени като атрофия и некроза на преннхимните клетки,които се заместват от съединителна тъкан.

Абсолютната исхемия,когато е с достатъчна продължителност,завър-шва с развитие на инфаркт.

Автозомно-доминантни заболявания

Доминантни са тези заболявания, които се проявяват в хетерозиготно състояние,т.е. когато има само един абнормен ген /мутантен алел/, съответния му алел в хомоложната хромозома е нормален. Генът, отговорен за  автозомно-доминантно заболяване,е локализиран в една от 22-те автозоми, така че както мъжете така и жените могат да бъдат засегнати. Тъй като алелите се разделят независимо по време на мейозата, шансът потомството на  засегнатия хетерозигот да унаследи мутантния алел е 1:2, и също 1:2 е шънсът потомството да унаследи нормалния алел.

Фигура 5 показва типично родословно дърво с автозомно доминантен признак. Характерни са следните особености: 1- Всеки засегнат индивид има засегнат родител /освен в случай с възникване на нова мутация или когато признакът е слабо изразен при засегнатия родител/ ; 2- Засегнатият индивид ще има в равни състояния както нормални така и засегнати деца; 3-Нормалните деца на засегнатият индивид ще имат само нормални потомсва; 4- Мъжкия и женския пол са еднакво засегати ; 5- И за двата пола е еднакво вероятно да предадат състоянието на децата си както от мъжки така и на женски пол,като се наблюдава предаване от мъж на жена; 6- Наблюдава се вертикално предаване на състоянието в следващите поколения, особено когато дефектът не убрежда репродуктивната способност.

Докато половината от поколението на индивид са автозомно доминантно състояние ще унаследи болестта,то не е задължително всеки засегнат индивид да има засегнат родител.

При всяка автозомно доминантна болест известен процент от засегнатите хора дължат заболяването си по-скоро на нова мутация, отколкото на унаследена мутация.Тъй като установената честота на мутации е 5х10на минус шеста мутации на ген на поколение  тъй като доминантният признак по дефиниция изисква мутация само в един от двойката алели, то трябва да се очаква че около 1 на 100 000 новородени  ще притежава нова мутация в некои от генетичните локуси. Много от тези мутации или не увреждат фянкцията на генния продукт, или засяган рецесивна функция, така че мутацията не се проявява клинично. Други обаче са причина за дефектен генен продукт,който поражда доминантен признак. Родителят, в чиито зародишни клетки възниква мутацията, е клинично нормален. Сибсите на засегнатият индивид са също така нормални,т.к. мутацията засяга единична зародишна клетка.Засегнатият индивид обаче предава болестта на половината от своите или нейните деца.

Процентът на пациентитите с доминантни заболявания, представляващи нови мутации, е обратно пропорционален на ефекта на въпросната болест върху биологичната способност. Терминът биологична способност  се отнася до способността на засегнатия индивид да създава деца, коието са в състояние да оцелеят до старост и да възпроизвеждат. В краиния случей ако доминатната мутация причинява пълен инфертилитет,то тогава всички наблюдавани случаи неизбежно ще представляват нови мутации и ще бъде невъзможно да се докаже генетичното предаване на болестта. При по-леки заболявания,като например болестта туберозна склероза, силното умствено изоставане намалява биологичната способност с около 20% от нормалното,а относитилният дял на болните поради нови мутации е около 80% . Други примери за връзката между биологичната способност и проценти на нови мутации при доминантните заболявания са показани на таблица 4.

Изглежда,много нови мутации се появяват в зародишните клетки на бащите,които са в сравнително наприднала възраст.Такъв “ефект на възрастния баща”се наблюдава например при синдрома на Марфан, при който средната възраст на бащите на деца със спорадични или “нови мутации” /37години/ е по-голяма от средната възраст на бащите изобщо /30години/ и също по-голямо от възрастта на бащите,които предават болестта на Марфан чрез унаследяване на мутациата /30години/.

Преди да се направи заключение, че едно доминантно заболяване при определен пациент с незасегнати родители е резултат от нова мутация, е важно да се разгледат две други възможности: 1- Генът може да се носи от един родител, при който заболяването е леко проявено ; 2- Може да се окаже,че детето е извънбрачно; Последното е установено при около 3%-5% от произволно изследвани деца в САЩ.

Повечето автозомно-доминантни заболявания показзват две характерни особености, които обикновено не се наблюдава при рецесивни синдроми: 1- Начало в късна възраст; 2- Вариабилност в клиничната изява;

Начало на късна възраст се наблюдава при заболявания като хорея на Хънтигтън и бъбречна поликистоза при визрасти. Тези заболявания нямат клинична изява до зряла възраст, вяприки че мутантният ген е на лице от момента на оплождан.Вариабилността в клиничната изява е илюстрирана особено силно при синдрома множествена ендокринна аденоматоза- пептичнаязва. Пациентите от едно и също семейство и наследявайки един и същ абнормен ген, могат да имат хипирплазия или неоплазия на една или повече ендокринни жлези /включително панкриаса, паратиреоидните жлези и хипофизата/,както и на мастната тъкан.Съответните клинични изяви са разнообразни; различни членове на същото семейство могат да развият пептични язви, хипогликемия, камъни в бъбреците. Множествена липоматоза или битемпорална химианопсия. Доказването, че всички членове на семейството страдат от едно и също генетично нарушение, може да бъде трудно,което е илюстрирано от родословното дърво на фигура 6 .

При доминантните мутации се получава един вид генетичен продукт, който дава генетични симптоми,когато само 50% от генния продукт е дефектен. Дефектните гени обикновено не кодират ензими, тъй като 50%ният дефицит на повечето ензими не дава симптоми. По-скоро домонантните болести водят до нарушения в две категории белтъци:

1-Тези,които регулират сложни метаболитни пътища,като например мембранни рецептори и скорост,определящи ензими на пътищата- контролиране от обратна връзка. 2- Ключови структурни белтъци, като хемоглобин или колаген.

Само в малка част отблизо 600-те автозомно-доминантни заболявания са разкрити основните биохимични дефекти.В тази част влизат фамилната хиперхолестеролемия /дефектен рецептор на клетъчната повърхност, който свързва плазмения липопротеин с ниска плътност по този начин регулира метаболизма на холестерола/; osteogenesis iperfekta  /дефект в молекулата на колагена/; Наследствена метхемоглобинемия и някои хемолитични анемии, дължащи се на не стабилни форми на хемоглобина /дефект в молекулата на хемоглобина/; наследствен ангеионевротичен адем / дефектен белтък, инхибитор на ензим, влизащ в системата на серумния комплемент/; остраинтермитентна порфиреа / дефектен ензим, катализиращ скорост определящо стъпало в биохимичния път за синтеза на хема /; и псевдохипопаратиреоидизъм, тип 1 абнормен гуаним нуклиотид, свързващ регулаторен компонент или G-протеин на аденилатциклазната система/.